Р Е Ш Е Н И Е

 

 

284 / 23.11.2017г.

 

 

Град Варна

 

В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

 

ВАРНЕНЕСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД                                    

Наказателно отделение

На двадесет и седми октомври 

Година две хиляди и седемнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЛОЛОВА

                    ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА  

 

 

Секретар С. Дичева

Прокурор Анна Помакова

като разгледа докладваното от съдия П. Димитрова ВНОХД №  325 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:

 

Силистренски окръжен съд, с присъда № 29 по НОХД № 189/2017г. по описа на същия съд, постановена на 19.07.2017г. е признал подсъдимия А.С.А. за ВИНОВЕН в извършване на деяние по чл. 199, ал.1, т.4, вр. с чл.198, ал.1 и чл. 20 ал 2 от НК, за това, че на 28.05.2016ч. в с.Давидово, обл.Силистра, в дом на ул. "Втора" №13, при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29 ал. 1 б. “а“ от НК и в съучастие с Детелин Николов Д., непълнолетната Т.В.Г.от гр.Тервел и Т. Д. Т.ов от гр.Тервел, като извършител, отнел чужди движими вещи на обща стойност 269 лева от владението на Р.А.М.от с.Давидово с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това заплашване. Наложено е наказание при условията на  чл.58а от НК - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ОСЕМ ГОДИНИ при първоначален „строг“ режим, като подс. е оправдан по първоначално възведеното обвинение, че деянието е извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29 ал. 1 б. “б“ от НК.

С присъдата, на основание чл. 59 ал. 1 от НК е зачетено предварителното задържане на подс. А..

 

Въззивното производство пред АС - Варна е образувано по жалба на подс. А. /собственоръчно изготвена/ и чрез защитника му – адв. Д. Д. ***/, в която се оспорва наложеното му наказание, макар и след редукцията му по чл. 58а от НК, намирайки го за неправилно определено по реда на чл. 54 от НК, респ. завишено.

В с.з. пред настоящата инстанция подс. се явява лично, представлява се от упълномощения си защитник - адв. Д. Д. ***/, участвал в разглеждането на делото пред първостепенния съд. Последният поддържа жалбата, навеждайки допълнителни доводи в насока на смекчаване наказателно-правното положение на подзащитния си. Подс. А. в своя защита излага идентични доводи.

Представителят на Апелативната прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата, аргументирайки подробно становището си, като моли присъдата на СОС да бъде потвърдена.

В последната си дума пред настоящата инстанция подс. А. моли за намаляване размера на крайното наказание, което следва да изтърпи.

 

След преценка на доводите на страните и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.313 и 314 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна констатира следното: въззивната  жалба е подадена в срок и е допустима, а по същество се преценява като основателна, по следните съображения:

 

Първоинстнционното съдебното производство пред СОС е второ по ред, т. к. с решение №156/19.06.2017г. по ВНОХД№139/2017г. състав на Апелативен съд - Варна е отменил присъда №1/2017г. по НОХД№303/2016г. по описа на СОС в частта, в която подс. А.С.А. е бил признат за виновен в извършване на деяние по чл.199 ал.1 т.4 вр.чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК с налагане на наказание по реда на чл. 58а вр. чл. 54 от НК-лишаване от свобода за срок от осем години, отменяйки и приложението на чл.61 т.2 вр. чл.60 ал.1 ЗИНЗС и на чл.59 ал.1 НК, като е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

 

При повторното му разглеждане от друг състав на ОС-Силистра, съдебното производство отново е проведено по реда на глава XXVII от НПК, т.к.: 1. подсъдимият е направил подобно искане и е заявил, че признава фактите и обстоятелствата, изложени в обв. акт, не желае да се събират доказателства за тях или нови такива; 2. съдът е установил наличие на надлежно събрани в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепящи признатите факти. При констатиране на тези две предпоставки, правилно и законосъобразно първоинст. съд е приел, че самопризнанието на подс. се подкрепя от събраните по делото доказателства в досъд. пр-во, след което е провел съд. производство по диференцираната процедура по смисъла на чл. 371 т. 2 от НПК и е приел фактическата обстановка, изложена в обв. акт, а именно: Подс. А.А., както и непълнолетната Таня Г., приятелят й Д.Д. и Т. Т.ов живеели в гр. Тервел и се познавали помежду си. /по отношение на последните трима е налице влязла в сила присъда на 19.06.2017г, постановена по НОХД № 303/16г по описа на ОС-Силистра/.

        В края на месец май 2016г  подс.А. в присъствието на осъд. Т. Т.ов предложил на осъдените Т.Г.и приятелят й Д.Д. да „изкарат някой лев“, като пояснил, че става въпрос за възрастна жена, която получила голяма сума пари от чужбина. Г. и Д. се съгласили, като подс. А. им дал ръкавици и шапки с прорези /маски/. Идеята била А. да се представи за полицай, като за целта използва униформено яке и така да проникнат в къщата й, като Г. и Д. следвало да претърсят дома й, а  Т.ов - да ги чака в ЛА „Форд Пума“ с ДК№ ТХ 0141 АН, в случай на нещо непредвидено.

        На 28.05.2016г., около 01,00 часа, подс. А. заедно с другите трима осъдени пристигнали пред дома на св.Р.А.М., находящ се ул."Втора" №13 в с.Давидово, обл.Силистра. Подс. С. почукал на врата, като се представил за полицейски служител и поискал да разговаря с нея. Тъй като бил облечен в полицейска униформа, въпреки късния час, св.М. отворила. При влизането в дома й, А. насочил срещу нея пистолет като я накарал да застане с лице към стената, нанасяйки и и два удара. Държейки насочено оръжието срещу нея, подс. А. й казал да даде парите и повикал осъдените Т.Г.и Д.Д.. Двамата били с поставени черни качулки на главите си /Д. с качулка с прорези за очите, а Г. - с черна шапка, която й закривала главата й/, като и двамата били с ръкавици. Те започнали да претърсват жилището на св.М.. Взели мобилен телефон Марка „Самсунг S3 мини“, два стари телефона „Нокиа“, всички със сим-карти на „Глобул“, дебитна карта, издадена от „Експресбанк“. Без знанието на подс. А. и осъд. Г.,  осъд. Д.Д. намерил и прибрал чифт златни обеци. Привлечена от гласове, които дочула, в къщата се появила св. С.Ю.Я-съседка на постр. Р. М., която възприела постр. М. на колене и с лице към стената, а до нея облечено като полицай лице с опрян в главата й пистолет. Уплашена, св.С.Я.започнала да вика и избягала. Подс. и двамата осъдени Г. и Д. бегом също напуснали дома на постр. , като  били забелязани от друг съсед - св.Д.С.Д.. След напускане на къщата на св.Р. М. четиримата съучастници отпътували с автомобила на подс. А. - ЛА „Форд Пума“, управляван от Т. Т.ов. По пътя към гр. Тервел, спрели при св.С.А.И./Ф./ от с.Божан, където оставили пистолета, полицейската униформа и трите отнети телефона. По нареждане на подс. А., осъдените Д.Д. и Т.Г.в близост до дома на св.С.И./Ф./ изхвърлили сим-картите на телефоните, като преди това ги счупили.

        По пътя за гр.Тервел подс. А. и съучастниците му – осъдените Г., Д. и Т.ов спирали на два пъти за да проверят в банкомат съдържанието на отнетата дебитна карта, тъй като към нея имало прикрепен лист с пин-кода и след като установили, че в нея няма пари, Д. я изхвърлил в кофа за смет. Тогава в района на бензиностанция в гр.Тервел полицейски патрул - св. П.С.и Г.Х.забелязали  ЛА „Форд Пума“ с находящите се в него и до него Т. Т.ов – зад волана и А. и Д.- около колата.

        В края на м.май 2016г. осъд. Д.Д.  продал чифт златни обеци за сумата от 70 лева на св.Вълко Радев Ташков, който впоследствие ги предал доброволно и те били разпознати от св.Р. М., като тези, които й били отнети на 28.05.2016г.

        При претърсване дома на подс.А. на 26.07.2016г.  били иззети 1бр. черна плетена шапка с прорези за устата и очите и 1бр. черна плетена шапка.

В хода на разследването св.С.И.предал доброволно полицейската униформа, 1бр. газов пистолет както и един брой телефон „Нокиа“, а другите два телефона И.дал на свой близък роднина в Турция.

        При извършения оглед на местопроизшествие на 26.07.2016г. в с.Божан били намерени изхвърлените и начупени 4 части от 2бр. сим-карти.

        От заключението по назначената на досъд. производство СБЕ се установява, че предоставеното от св.С.И.и използвано от подс. А. оръжие е газов пистолет "Voltran Major1 Mod.88, cal.9mm, който не представлява огнестрелно оръжие по смисъла на чл.4 ал.5 от ЗОБВВПИ, че същото е годно да възпроизвежда изстрели, както и че с оръжието е стреляно преди последното му почистване и смазване. Представените Збр. патрони са фабрично произведени и представляват боеприпаси за газово оръжие по смисъла на чл.7 ал.2 от ЗОБВВПИ; изследваните З бр. патрони с калибър 9мм.-2 бр. газови и 1 бр. халосен са с централно възпламеняване.

От заключението по изготвената на досъд. производство СОЕ се установява, че стойността на всички отнети вещи 1 бр. мобилен телефон марка „Самсунг“, модел S3 мини  на стойност 229 лв., 1 бр.мобилен телефон марка „Нокиа“, модел 1208 на стойност 40.00лв., 1 бр. мобилен телефон марка „Нокиа“, модел от 2010 година с неустановена стойност и дебитна карта възлиза общо на 269 лева.

 

Въззивната инстанция констатира, че на досъдебното производство са били събрани всички необходими и относими доказателства по отношение на фактите, подлежащи на доказване по смисъла на чл.102 от НПК, чрез допустимите от НПК способи и чрез съответните доказателствени средства, които от своя страна съставът на СОС е приобщил към доказателствения материал по делото и  въз основа на тях е достигнал до фактическите изводи на прокуратурата, отразени в обв. акт и приети изцяло от подс. А.. За да направи това обаче, първоинст. съд е преценил и съобразил, че всички процесуално-следствени действия по разследването са извършени при спазване на реда и изискванията на НПК. Кредитираните от съда доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обуславят извода за това, че с  деянието си  подс. А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 199 ал. 1 т. 4 във вр. с чл. 198 ал. 1 чл. 29 ал. 1 б. “а” вр. чл 20 ал. 2 от НК.

С оглед задължението на въззивната инстанция, предвидено в разпоредбата на чл. 314 от НПК за служебната проверка на присъдата, настоящият състав на АС-Варна констатира, че правните изводи на първоинст. съд съответстват изцяло на установените факти по делото.

 

По справедливостта на наложеното наказание и жалбата на подс. А.:

Индивидуализирайки наказанието за установеното от обективна и субективна страна престъпление грабеж, извършен при условията на опасен рецидив, СОС е съобразил обстоятелствата по смисъла на чл. 54 от НК: обстойно е изследвал съдебното минало на дееца, отчитайки, че за трите осъждания на дееца /по НОХД №46/2006г. на РС-Тервел, НОХД №538/2005г. на ДОС и НОХД №137/2006г. отново на РС-Тервел/ е налице групиране на наложените наказания /с влязло в сила на 04.05.2007г. определение по ЧНД №23/2007г. по описа на РС-Тервел/ с определяне на най-тежкото от тях от десет години лишаване от свобода при първоначален строг режим, което наказание е обусловило квалификацията „опасен рецидив“ по смисъла на чл. 29 ал. 1 б“а“ от НК в настоящото производство – наказанието е било изтърпяно на 11.09.2012г. и предвидения в Закона петгодишния срок по чл.30 ал.1 НК не е изтекъл, т. к. процесното деяние е извършено на 28.05.2016г.

В този смисъл правилен е бил подходът за оправдаване на подс. по първоначално внесеното обвинение по чл.29 ал.1 б.“б“НК.

Първоинст. съд е приел, че както подс., така и извършеното от него деяние са с висока степен на обществена опасност, който извод не може да не бъде споделен.

Отчел е обаче наличието само на отегчаващи вината обстоятелства, приемайки, че смекчаващи липсват, като се е аргументирал с многократните осъждания на подс. които не влияят на правната квалификация.

Настоящата инстанция обаче счита, че този подход на първоинст. съд е неправилен: извършеното групиране по трите осъждания, цитирани по –горе, следва да се преценяват и отчитат като едно такова /това поначало е отбелязано от СОС в мотивите му във връзка с аргументирането на квалиф. на деянието/. Осъждането по НОХД №11/95г. за деяние от същия вид, извършено през 1993г /преди 23 години/ не може и не следва да налага извод за определяне на наказание към максимално предвидения от закона размер от 12 години лишаване от свобода, предвид забраната за reformacio in pejus. Отчитането на начина на извършване на деянието като допълнително отегчаващо обстоятелство също е надценено, т. к. използваната заплаха е елемент от сложния факт. състав /една от формите на принудата/ на двуактното престъпление по чл. 198 ал. 1 от НК. От вниманието на първоинст. съд е убягнал ниския размера на отнетото имущество, възлизащ общо на 269 лева. Така определеното наказание на  подс. А. по реда на чл. 54 от НК, въпреки водещата му роля, не съобразено с тези, наложени на съизвършителите му /Г., Т.ов и Д./:  -на Г. от 1 година лишаване от свобода; на Т.ов при условията на чл. 55 от НК в размер на 2 години и 3 месеца, като е отложено изтърпяването им по отношение и на двамата по реда на чл. 66 и 69 от НК, а на Д. в размер на 3 години лишаване от свобода.

В този смисъл определеното наказание лишаване от свобода в размер от 12 години за подс. А. се явява несъразмерно тежко в сравнение с тези на останалите съизвършители, поради което настоящия състав на въззивната инстанция намира, че същото следва да бъде коригирано в посока на намаляване - на ДЕСЕТ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА /126 месеца/, което след редукцията по чл. 58а от НК в размер на СЕДЕМ ГОДИНИ /84 месеца/ лишаване от свобода при СТРОГ режим.

 

Предвид на всичко изложено по-горе, съставът на АС-Варна  достигна до извода, че постановената присъда на Окръжен съд – Силистра в частта, досежно наложеното наказание на подс. А. следва да бъде изменена, а в останалата й част като правилна и законосъобразна – потвърдена.

 

При служебната проверка на присъдата, на основание чл. 314 от НПК, не бяха констатирани други нарушения /допуснати на досъдебното  производство или в с. з. /, които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат друго изменение или отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от друг състав на съда.

 

Водим от горното и на основание чл. 337 т. 1 и чл. 338 от НПК, съставът на ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД,

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ИЗМЕНЯ присъда № 29/19.07.2017г. на Окръжен съд-Силистра, постановена по НОХД № 189/2017г. по описа на същия съд в наказателно-осъдителната й част, като НАМАЛЯВА наложеното на основание чл. 58а от НК наказание лишаване от свобода на подс. А.С.А. от ОСЕМ ГОДИНИ  на СЕДЕМ ГОДИНИ при СТРОГ режим.

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда в останалата й част.

 

Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15 - дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                  2.