Р Е Ш Е Н И Е

 

№   223/17.12.2018 г.

 

 

Град Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - Наказателно отделение, на двадесет и шести октомври, година две хиляди и осемнадесета, в открито заседание в следния състав:

                      

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

                    ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

 

Секретар Г. Н.

Прокурор В. Мичев

като разгледа докладваното от съдия Димитрова ВНОХД № 325 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе взе предвид:

 

 

Предмет на въззивното производство е присъда № 53, постановена на 20.06.2018г. от Варненски Окръжен съд, по НОХД № 289/2018г.по описа на същия съд, с която подсъдимият Д.А.С. е признат за ВИНОВЕН в извършване на две деяния по НК, както следва:

 

-      по чл. 199 ал. 1 т. 4 вр. чл. 198 ал. 1 от НК, за това, че на 11.11.2017 г., в гр. Варна, при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи и парична сума от 250 лева, всичко на обща стойност 345,85 лева, от владението на Стойчо Валентинов Стойчев с намерение противозаконно да ги присвои,  като употребил за това сила. На основание чл. 54 от НК е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от ПЕТ ГОДИНИ;

-      по чл. 196, ал.1, т.1 във вр. с чл.194, ал.1 от НК за това, че на 13.11.2017г. при условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи на различна стойност от владението на различни лица - М.Н.К., собственост на Н.А.К.; А.К.Д., собственост на К.А.Д.; А.Д.К., собственост на Д. К.К.; И.С.Н., собственост на П.Н.Н.; Д.Е.К., собственост на Н.С.К.; М.М.М., собственост на М.С.М., всичко възлизащо на обща стойност от 722,65 лева, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои. На основание чл. 54 от НК е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от ТРИ ГОДИНИ;

 

На основание чл.23, ал. 1 от НК  на подс. С. е наложено най-тежкото от така определените наказания, а именно – „лишаване от свобода“ за срок от ПЕТ ГОДИНИ, което да бъде изтърпяно при първоначален  „СТРОГ“  режим, на основание чл.57 ал.1 т.2 б.“А“ от ЗИНЗС.

На основание чл.70 ал.7 от НК съдът е постановил подс.Д.С. да изтърпи отделно и неизтърпяната част от наказанието „лишаване от свобода“ в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА, наложено му с присъда по НОХД № 169/2015 г., по което е бил условно предсрочно освободен, като е определен първоначален „СТРОГ“ режим на изтърпяване, на основание чл.57 ал.1 т.2 б.“А“ от ЗИНЗС.

Налице е произнасяне в присъдата досежно предварителното задържане на подсъдимото лице, по веществените доказателства и направените по делото разноски.

 

Въззивното производство пред АС – Варна е образувано по жалба на подс. С. чрез служебния му защитник – адв. В Т. ***/, с която се атакува първоинстанционният съдебен акт като неправилен и се излагат доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, подробно изложени в допълнението към жалбата. Прави се искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият бъде признат за невинен и оправдан по обвинението по чл. 199 ал. 1 т. 4 вр. чл. 198 ал. 1 от НК, а за деянието по чл. 196 ал. 1 т. 1 вр. чл. 194 ал. 1 от НК да бъде редуцирано наказанието при условията на чл.58а от НК.

 

В съдебно заседание пред настоящата инстанция подс. С. се явява и се представлява от служ. защитник – адв. В Т. ***/, който поддържа жалбата. Идентична е позицията и на подс. С., изразена в защитната му пледоария.

Представителят на АП-Варна оспорва същата с твърдения за правилност на присъда и справедливост на наложеното наказание за деянието по чл. 199 от НК.

Подс. С. в последната си дума пред настоящата инстанция моли за справедлива присъда.

След преценка на доводите на страните, както и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, настоящият състав на Апелативния съд констатира допуснати от страна на ОС- Варна съществени нарушения на процесуалните правила от категорията на изрично посочените в чл.348 ал.3 т. 1 от НПК, налагащи отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от първата инстанция от друг съдебен състав:

 

Видно от протокола за проведеното съдебното заседание на 26.04.2018г. /л. 55 и 56 от  първоинст. дело/, подс.- Д. С. е заявил, че се признава за виновен само по отношение обвинението по чл. 196 от НК, като е признал фактите и обстоятелствата, описани в обв. акт за това деяние, съгласил се е да се не се събират доказателства за тези факти, потвърдил е разбирането си, че самопризнанията му и доказателствата, събрани на досъдебното производство, ще се ползват при постановяване на присъдата, респективно, направил е искане производството по делото за това деяние да протече по реда на съкратената процедура по смисъла на чл. 371 т. 2 от НПК. /т. е.  да се ползва от възможността за определяне на наказание при условията на чл. 58а от НК/. След това заявление и постановяване на нарочно определение, ВОС е обявил и приел, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт по отношение престъплението по чл. 196 ал. 1 т. 1 вр. чл. 194 ал. 1 от НК; отпочнал е разглеждане на делото по този ред само досежно едното от обвиненията, описани в обв. акт, пристъпвайки към събиране и проверка на доказателствата от досъд. производство и служебно допуснати от съда чрез разпит на вещите лица, свидетели и подсъдимия по отношение на второто деяние, предмет на обвинението по чл. 199 ал. 1 т. 4 вр. чл. 198 ал. 1 от НК в няколко съдебни заседания.

 

С присъдата си ВОС е наложил на подсъдимия С. наказания за и двете деяния по обвинителния акт, индивидуализирайки ги по реда на чл. 54 от НК, като в мотивната й част е посочено, че не е приложена разпоредбата на чл. 58а от НК,“… тъй като самопризнанията на подсъдимия по реда на чл. 371 т. 2 от НПК, са само за едно от предявените му обвинения.“

 

Тези действия на първоинстанционният съд са неправилни и процесуално недопустими: Провеждането на първоинст. съдебно производство по обвинителен акт, /в обстоятелствената част на който са описани две различни деяния/ при смесване на двете процедури /по общия ред и диференцирана такава/ е в разрез със закона - чл. 371 т. 2 от НПК и точка 6 на ТР 1/06.04.2009г., по т.д. №1/2008г. на ОСНК на ВКС на РБ – „…Недопустимо е провеждането на съкратено съдебно следствие на основата на изявление на подсъдимия по чл. 371, т. 2 НПК, обхващащо само част от инкриминираните в обвинителния акт деяния….“.

 

За да приеме волеизявлението на подсъдимото лице във връзка с обвинението по чл. 196 от НК, ВОС е преценил, че то е обезпечено от доказателствата, събрани и проверени в хода на досъдебното разследване, удовлетворявайки основополагащото принципно начало на чл.31 от Конституцията и чл.116 НПК за недопустимост обвинението и присъдата да се основават само на направено самопризнание, произнесъл се е по въпросите за виновно извършеното деяние и неговата престъпна съставомерност, но е наложил санкция по реда на чл. 54 от НК. По този начин, първостепенният съд е приел, че се санират действията му по неправилно проведеното съкратено съд. следствие за това деяние /без да е извършил необходимите действия по доказателствената дейност, лишавайки участващите в съдебния процес страни да релевират нови обстоятелства и да предлагат събиране и проверка на подкрепящи ги доказателства, които са от значение за определяне фактическия състав на инкриминираното деяние/, пренебрегвайки смисъла и последиците на особената процедура, уредена в Глава Двадесет и седма по отношение на подсъдимото лице - да получи по-леко наказание, като същевременно се съгласява с известни процесуални ограничения, свързани с възможността да спори по описаните от прокурора факти и във връзка с това да участвува непосредствено и лично в събирането и проверката на доказателствените средства, подкрепящи или оборващи обвинителната теза.

В сферата на предположенията остава въпроса, дали подсъдимият би имал идентична позиция, ако съдът бе отказал приложението на тази процедура, както е било редно да направи !

 

Като краен резултат е налице ограничаване на процесуалните права на подсъдимото лице и това нарушение не може да бъде отстранено от настоящата инстанция, най-малкото защото то ще бъде лишено от една съдебна инстанция, която в случая е втора такава по фактите. 

 

Изложеното по – горе във връзка с допуснатите съществени процесуални нарушения на разпоредбите на НПК, обуславя отмяна на постановената от Окръжен съд – Варна незаконосъобразна присъда, на основание чл.335 ал.2 от НПК, /тъй като настоящата инстанция не може да ги отстрани/, и връщане на делото на първоинстанционния съд- ВОС, за ново разглеждане от друг състав от фазата на разпоредително заседание.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл.334 т.1 вр. чл. 335 ал. 2 вр. чл. 348 ал. 3 т. 1 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна,

 

Р Е Ш И :

      

ОТМЕНЯ изцяло присъда № 53 по НОХД № 289/2018г. на Окръжен съд - Варна, постановена на 20.06.2018г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на Варненски окръжен съд от друг съдебен състав от фазата на разпоредително заседание.

 

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационна проверка.

 

 

   

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: 1.             2.