Р Е Ш Е Н И Е

 

                                   № 15

 

11.02.2014 година, Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - Наказателно отделение, на двадесет и четвърти януари, година две хиляди и четиринадесета, в открито заседание в следния състав:

                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА ДЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

 

 

Секретар Г.Н.

Прокурор Анна Помакова

като разгледа докладваното от съдия Павлина Димитрова ВНОХД № 326 по описа на съда за 2013г., за да се произнесе взе предвид:

 

Силистренският Окръжен съд, с присъда № 82 по НОХД № 210/2013г. по описа на същия съд, постановена на 04.10.2013г. е признал подсъдимата Р.С.С. за ВИНОВНА в това, че през периода лятото на 2006 г. до 10.05.2011 г., на територията на гр. Силистра по занятие извършвала без разрешение банкови сделки - предоставяйки парични заеми общо в размер на 16 099 лева срещу уговаряне на месечна лихва на различни лица – Н., А., СА., Й., Н. А., А., А., А., М., Т., Е., И., Н., Ю., Х., С., И., М.,, М., Р., К., Б. СА. и Б., за които се изисква такова разрешение, е получила значителни неправомерни доходи от лихви в размер на 6 341 лева - престъпление по чл. 252, ал.2 във вр. с ал. 1 от НК, за което на основание чл. 58а от НК е наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, при първоначален общ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип; глоба в размер на 5 000 лв. и конфискация на част от имуществото, надлежно описано в присъдата.

Подсъдимата С. е осъдена да заплати направените по делото разноски; налице е произнасяне и досежно ВД по делото в отделно определение, постановено по ред на чл. 306 ал. 1 т. 4 от НПК.

 

Въззивното производство пред АС - Варна е образувано по жалба на подс. С. чрез процесуалния й представител, в която се твърди, че присъдата е неправилна, необоснована и незаконосъобразна – навеждат се доводи за несъставомерност на деянието. Молбата е за оправдаване на подсъдимата,  алтернативно  - за намаляне размера на наложеното наказание.

В с.з. пред състава на  АС – Варна подс. С. се явява лично, представлява се и от двама упълномощени защитници - адв.П.Й. *** и адв.П.Н. *** които поддържат жалбата и доразвиват  доводите си.

Представителят на АП – Варна изразява становище за неоснователност на жалбата, като подробно аргументира становището си за несъставомерност на деянието по смисъла на Наредбата за дейността на заложните къщи, каквото е становището на единия защитник, като предлага присъдата на СОС, като правилна да бъде потвърдена изцяло.

Подсъдимата С. в последната си дума пред настоящата инстанция моли да се намали наложеното й наказание от първоинст. съд.

 

След преценка на доводите на страните и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.313 и 314 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна констатира следното: Въззивната  жалба е подадена в срок и е допустима, като по същество се преценява като частично основателна, макар и не по изложените съображения:

Съдебното производство пред СОС е проведено по реда на глава XXVII от НПК, т.к.: 1. подсъдимата е направила подобно искане и е заявила, че признава фактите и обстоятелствата, изложени в  обв. акт, не желае да се събират доказателства за тях или нови такива; 2. съдът е установил наличие на надлежно събрани в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепящи признатите факти. При констатиране на тези две предпоставки, правилно и законосъобразно първоинст. съд е приел, че самопризнанията на подсъдимата се подкрепят от събраните по делото доказателства в досъд. пр-во, след което е провел съд. производство по диференцираната процедура по смисъла на чл. 371 т. 2 от НПК и е приел фактическата обстановка, изложена в обв. акт, а именно:

Подсъдимата С. търгувала със сребърна бижутерия, като имала нает щанд в сградата на „ЦУМ” - гр. Силистра. Във връзка с дейността си тя декларирала годишен доход в размер на 450 лв. За процесния период не  била подавала ГДД по ЗОДФЛ и ЗДДФЛ, както и нямала трудовоправни взаимоотношения.

От лятото на 2006г. подс. С., в качеството си на физическо лице, започнала да предоставя кредити на отделни граждани, които имА. нужда от средства. Заемите били отпускани без ограничение в размера и срока за погасяване. Кредитите били обезпечавани чрез залог на златни накити, за което не били подписвани документи, а „клиентите” получавА. бележки, на които се отбелязвА. дължимата сума, датата за връщане на парите и съответно грамаж и карат на златото. Получателите на заемите били записвани в специални тетрадки. Лихвата за определен период време варирала между 20-30%, а в някои случаи и повече. Срещу оставените в залог златни предмети гражданите получавА. сума в размер на 60% от стойността на заложената вещ. Лихвата се дължала всеки месец, а при неплащане се капитА.зирала. В случаите, когато спирало плащането на лихвата и дължимата сума не е била връщана подс. С. се удовлетворявала от залога и пот този начин  освен с неправомерно получените лихви, подсъдимата се обогатявала и с 40% от стойността на златните бижута / тази сума не била включена в диспозитива на обвинението/.

Паричните суми се получавА. на щанда в „ЦУМ”, а при ииздължаването им, подс. С. не издавала документ, а само отбелязвала в тетрадка какво получава.

На 10.05.2011г. било извършено претърсване и изземване на щанда за сребърна бижутерия в ЦУМ, в резултат на което били иззети множество златни накити, поставени в различни полиетиленови пликчета. Поставени били етикети с имена и цифри, изписани с ръкописен текст. Иззетите вещи били описани, номерирани и запечатани с печат на РДВР Силистра. Били иззети и тетрадки, с изготвени таблици и описани в тях лица, заемА. парични суми. В отделни графи били отбелязвани лихвите, както и наказателните такива в случай на несвоевременно издължаване на сумите.

В процеса на разследване била установена самоличността на част от вписаните в тетрадките лица. Същите са посочили  периода на отпускане на заема, както и начислената и платена лихва върху получената сума.

 

Съставът на АС-Варна констатира, че на досъдебното производство са събрани всички необходими и относими доказателства по отношение на фактите, подлежащи на доказване по смисъла на чл.102 от НПК, чрез допустимите от НПК способи и чрез съответните доказателствени средства, които от своя страна съставът на СОС е приобщил към доказателствения материал по делото и  въз основа на тях е достигнал до фактическите изводи на прокуратурата, отразени в обв. акт и приети изцяло от подс. За да направи това обаче, първоинст. съд е преценил и съобразил, че всички процесуално-следствени действия по разследването са извършени при спазване на реда и изискванията на НПК. Кредитираните от съда доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по категоричен начин обуславят извода за това, че подсъдимата е  осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.252, ал.2 във вр. с ал. 1 от НК. Деянието е извършено умишлено, като подсъдимата е съзнавала обществено опасния характер на деянието си, предвиждала е и е искала настъпването на обществено опасните последици.

Съдът, съпоставяйки показанията на установените свидетели със заключенията на изготвените съдебно-счетоводни експертизи е достигнал до правилния извод, че отпуснатите заеми от подс.  възлизат общо на сума в размер на 16 099лв., а реализираната лихва от тази дейност лихва - 6 341 лв. Последната сума представлява  неправомерно получените доходи от подсъдимата, без в него да е включено обогатяването от 40% от стойността на заложеното злато, с което същата се е удовлетворила при не плащане на главницата по кредита.

Според графичната експертиза ръкописния текст в трите тетрадки е изпълнен именно от подс. С.;

 

Несъстоятелна е тезата на защитата на подсъдимата за несъставомерност на деянието поради липса на нарушения на Закона за банките, в сила до 01.01.2007г. и сега действащия ЗКИ, т.е. че подсъдимата  не е осъществявала дейност, която да се е намирала под разрешителен режим. Тези доводи нямат правна опора, защото посочените норми регламентират типичните и най-присъщи на всяка банкова организация сделки - влогонабиране и кредитиране.  В настоящия казус няма съмнение, че деятелността на подс. се е изразила в осъществената от нея банкова дейност - кредитиране, което тя е извършвала системно без съответното разрешително. От друга страна, точно разпоредбата на чл. 252, ал. 1 от НК инкриминира системното (повече от три), по занятие извършване на всякакви банкови сделки, независимо дали са от един и същи или от различен вид. Поради това съдът е направил законосъобразен извод, че с дейността си подсъдимата е осъществила обективните признаци на този престъпен състав, като за периода 2006г.- 10.05.2011г. е предоставяла парични средства в заем на различни лица срещу уговаряне на лихва в размер на 20-30%, дори и повече. По този начин подс. С. е реализирала неправомерени доходи.

Не се споделя възражението на защитата на подс. С. и досежно периода на престъпна дейност и приложимия материален закон: основните параметри от инкриминираната деятелност на продължено престъпление, извършено от подс.  е почти изцяло след 01.01.2007 година, т.е. при действието на Закона за кредитните институции, /на много малък брой лица подс. е отпуснала кредити при действието на разпоредбите на отменения Закон за банките – 180 лева лихви /, тази дейност е многоепизодна, започнала през лятото на 2006 година, като е продължила до май 2011г . Така или иначе при действието на абсолютно всички регламенти през периода, всички които са визирани, включително и от защитата, съгласно константната практика на ВКС деятелността на подсъдимата представлява банкова дейност, категорично става въпрос за кредитиране, за системност, т.е. по занятие извършвана дейност без съответно разрешение.

Възраженията на защитата досежно приложимостта на Наредбата за дейността на заложните къщи са били направени и пред първоинст. съд, съответно са били  обект на обсъждане в мотивите му. Тези възражения се преценяват като неоснователни и от настоящата инстанция  - липсват като цяло база за сравнение и приравняване на дейността на подс. с тази на заложните къщи – подс. е действала като ФЛ, осъществявала е тази престъпна дейност ведно с другата й търговска дейност във връзка с търговията със злато, при лихвени проценти, започващи  от 25 % и  достигащи до 40 % като лихва по така отпусканите от нея кредити.

Неоснователно е и оплакването на защитата за допуснато процесуално нарушение, тъй като в диспозитива на ОА, респ. в присъдата липсвало препращане към съответните норми. Настоящият въззивен състав счита, че нормата на на чл.252 не е бланкетна, поради което не е необходимо подробното изреждане на разпоредбите,  нарушени в съответния закон или подзаконов норм. акт, като в този смисъл и правата на подсъдимата не са били нарушени.

 

Във връзка с оплакването на подс. С. досежно наложените наказания: същото е частично основателно по отношение на размера на наложеното наказание лишаване от свобода – същото   следва да бъде намалено, респ. да се определи минимално предвидения в закона размер, с оглед превес на смекчаващите отговорността обстоятелства: подсъдимата С. не е осъждана /чистото й съдебно минало е било отчетено и от СОС/, а пред настоящата инстанция се представиха доказателства за нА.чие на сериозен здравословен проблем /Рен дуплекс двустранно. Хроничен пиелонефрит/. В този смисъл  на подс. С. следва да бъде определено наказание в размер на ПЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода, което на ОСНОВАНИЕ чл.58а от НК и след редукцията му  с 1/3 следва да се намА. на ТРИ ГОДИНИ И ТРИ МЕСЕЦА.

Кумулативно предвиденото наказание глоба в размер на 5 000 лева е определено правилно, същото е относимо и досежно конфискацията на част от имуществото на подс. 

 

ВАС намира, че така определено и с оглед постигане целите най – вече на специалната превенция, наказанието на подсъдимата е адекватно и ще бъдат постигнати целите, визирани в чл. 36 от НК.

Няма основание за приложение на чл.55 от НК, така както предлага защитата, тъй като според настоящия състав не са нА.це нито многобройни, нито изключителни по своето естество смекчаващи обстоятелства, които да налагат определяне на наказанието под най- ниския предел, предвиден за съответното  деяние.

 

Изложеното по-горе обуславя изменение на присъдата в тази й част, а в останалата - като правилна и обоснована, присъдата следва да бъде потвърдена.

 

При служебната проверка на присъдата, на основание чл. 314 от НПК, въззивният не съд констатира нарушения /допуснати на досъдебното  производство или в с. з./, които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат друго изменение или отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от друг състав на съда, не бяха констатирани.

 

Водим от горното и на основание чл. 337 ал. 1 т. 1 и чл. 338 от НПК, съставът на ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД,

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ИЗМЕНЯ присъда № 82 на Силистренски  окръжен съд по НОХД № 210/2013г. по описа на същия съд, постановена на 04.10.2013г., в наказателно – осъдителната й част като намалява наложеното наказание на подсъдимата Р.С.С. на ПЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода, което на ОСНОВАНИЕ чл.58а от НК  редуцира на ТРИ ГОДИНИ И ТРИ МЕСЕЦА, което подсъдимата да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип.

 

Потвърждава присъдата в останалата й част.

 

Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15 - дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                  2.