РЕШЕНИЕ

                                               181/10.11.Година 2015 Град Варна

 Варненски апелативен съд, наказателно отделение

На двадесет и девети октомври, две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                        Председател:Илия Пачолов

Членове:Румяна Панталеева

Росица Тончева

 

Секретар: Г.Н.

Прокурор:Пламен Костадинов

като разгледа докладваното от съдия Тончева ВНОХД №326 по описа на съда за 2015 година, при произнасянето си взе предвид следното:

            Въззивното производство е образувано на основание чл.318 ал.2 от НПК. Оплакването е срещу присъда №17/24.08.2015 година по НОХД №297/2015 година по описа на Окръжен съд – Шумен, с която Х.А.Ю. е признат за виновен и осъден за престъпление по чл.343 ал.1 б.“в“ от НК, защото на 29.07.2014 година край с.Веселиново, обл.Шумен, при управление на МПС нарушил правилата за движение – чл.20 ал.1 от ЗДП и по непредпазливост причинил смъртта на М.М.Д..

С първоинстанционната присъда на подс.Ю. е наложено наказание от две години лишаване от свобода, отложено по реда на чл.66 от НК с четири години изпитателен срок, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца. Решен е въпроса с разноските и веществените доказателства.

В подадения срещу първоинстанционната присъда протест се развиват съображения относно неправилното приложение на материалния закон, касаещ наказанието по чл.37 т.7 от НК.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция прокурорът поддържа протеста.

Защитникът на подсъдимия намира основание за изменение на присъдата в протестираната част при спазване на принципа на справедливостта на наказанието.

В последната си дума подсъдимият заявява, че ще уважи решението на съда.

Варненският апелативен съд като взе предвид подадения протест,   доводите на страните в съдебно заседание и  след като служебно провери правилността на атакуваната присъда по реда на чл. 313 и чл. 314, ал.1 НПК, намери за установено следното:

            Първоинстанционното съдебно производство е протекло в хипотезата на чл. 371 т.2 НПК.

От фактическа страна първоинстанционният съд е приел накратко, че на 28.07.2014 година правоспособният водач – подс.Ю. управлявал л.а.“Дачия Соленца“ с ДК№ 59UY329. Освен него в автомобила пътували съпругата му – св. Ю. и пострадалата М.Д..

На 29.07.2014г. около 06.30 часа, при добра видимост и сух път подсъдимият подминал разклона за с.Александрово, обл.Шумен. При навлизане в десен завой постепенно автомобилът започнал да напуска очертанията на пътното платно, попадайки в затревена площ в дясната страна на пътя. След 25м МПС-то паднало с десните си гуми в крайпътна бетонна канавка. Автомобилът - наклонен надясно,  продължил движението си още 21м. Ударил се челно в бетонен водосток. В резултат на този удар, М.Д. получила съчетана травма на глава, гръден кош, корем и крайници. На 11.08.2014 година пострадалата починала в резултат на остра дихателна и сърдечна недостатъчност, пряка последица от респираторен дистрес, двустранна пневмония. Според заключението на СМЕ между получените травматични увреждания при ПТП-то и настъпилата смърт има пряка причинно-следствена връзка.

Причина за настъпване на ПТП-то, според заключението на АТЕ е загуба на контрол върху автомобила от страна на подсъдимия Ю..

            Горните факти освен признати от подсъдимия, почиват на събраните доказателства в досъдебното производство. За настоящия състав не съществува съмнение, че същите правилно са послужили за фактическа основа на присъдата. На тяхната доказателствена база, първоинстанционният съд е  направил законосъобразни изводи за обективната и субективна съставомерност на деянието на Ю. по чл.343 ал.1 б.“в“ от НК. Авторството му се установява освен от самопризнанията на подсъдимия и чрез показанията на св.св.Ю. /л.23/, Н. /л.31 и л.100/.

Отношение към обективната съставомерност на деянието имат доказателствата, установени чрез оглед на местопроизшествие и възпроизведени в съответния протокол /л.10/. Същите са предмет на изследване от АТЕ /л.45/, установяваща причината за ПТП-то.

Доколкото на обективния анализ на доказателствените източници и на съпоставката помежду им са изградени изводите на първоинстанционния съд, същите се споделят от настоящата инстанция изцяло. На процесната дата подс.Ю. като водач е нарушил задължението си по чл.20 ал.1 от ЗДП, тъй като не е контролирал непрекъснато управляваното от него МПС. Приложимостта на чл.20 ал.1 от ЗДП следва от факта, че при ПТП-то подсъдимият управлявал автомобила със съобразена скорост. Загубата на контрола върху превозното средство като самостоятелно нарушение на правилата за движение се дължи на отклоняване на вниманието, задрямване. В пряка причинно-следствена връзка с нарушението по чл.20 ал.1 от ЗДП е последвалото напускане на пътното платно и челния удар в  бетонен водосток. Според заключението на АТЕ, водачът е имал възможност да върне МПС-то в лентата за движение при правилни действия от негова страна. Последното доказва, че подс.Ю. е загубил напълно контрола над управляваното МПС, т.к. в противен случай би могъл да предотврати настъпването на общественоопасния резултат.

Заключението на СМЕ установява, че множеството травматични увреждани по пострадалата М.Д. са причинени от действието на твърди тъпи предмети с голяма кинетична сила, по механизма на удар, притискане и триене.  Същите отговарят на причинени при ПТП травми в автомобил. Чрез заключението на коментираната СМЕ се доказва пряката причинна връзка между получените травматични увреждания при ПТП-то на 29.07.2014 година и смъртта на пострадалата Давидова.

При правилно установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон. Поведението на подсъдимия се субсумира от състава на престъпление по чл.343 ал.1 б.“в“ от НК.

Пред настоящата инстанция авторството и съставомерността на престъплението не се оспорват. Претендира се неправилно приложение на материалния закон относно наказанието по чл.37 т.7 от НК. При преценка на основателността на протеста, въззивният съд установи:

Първоинстанционният съд е индивидуализирал наказанията на подсъдимия Ю. в хипотезата на чл.54 от НК. Приел е, че отговорността му се смекчава от чистото съдебно минало, разкаянието за деянието и причинения с него тежък вредоносен резултат. Като е отчетена и високата степен на обществена опасност на престъплението, наказанието лишаване от свобода е наложено под средния размер на санкцията по чл.343 ал.1 б.“в“ от НК. Същото е редуцирано по реда на чл.58а от НК, като в заключение подсъдимият следва да изтърпи наказание в размер на две години лишаване от свобода.

Въззивната инстанция намира наложеното наказание за справедливо и удовлетворяващо целите по чл.36 от НК. Няма основание да се обсъжда приложение на чл.55 от НК поради отсъствие на многобройни или изключително смекчаващо вината на Ю. обстоятелство.

Правилно е приложен материалния закон, като изтърпяването на наложеното наказание е отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК. Налице са материално-правните предпоставки, както и възможността за поправяне на осъдения чрез прилагане института на условното осъждане. Макар и аргументи в последната насока да не са подробно изложени, дейността на първоинстанционния съд по прилагане на чл.66 от НК е законосъобразна. Личността на подсъдимия не разкрива висока степен на обществена опасност. Освен добрата публична биография – не е осъждан, работи, следва да се отчете и възрастта на  Ю.. В своя шейсет и една годишен живот същият е спазвал правилата за поведение в обществото, като очевидно настоящето непредпазливо престъпление е изолиран акт. Последното доказва отсъствието на необходимост от изолирането на подсъдимия в пенитенциарна среда. Престоя в обществото при условията на чл.66 от НК е в състояние да активира самокорекционните механизми в поведението на Ю..

Първоинстанционният съд е наложил и кумулативното наказание по чл.343г от НК в размер на една година и шест месеца. Определяйки в по-нисък размер наказанието спрямо размера на лишаването от свобода, съдът е нарушил материалния закон.   Когато се налага наказание лишаване от права по чл. 37 т.7 от НК, заедно с наказание лишаване от свобода срокът на лишаването от права не може да бъде по-кратък от срока на лишаване от свобода /П 1-1983-ПлВС, ТР 61-1980-ОСНК, Р23-1988-ОСНК, Р 212-1987-3 н.о., Р 306-1985-3 н.о. и др./.

 В протеста прокурорът препраща по индивидуализация на кумулативното наказание към първоинстанционната си пледоария. Според съдържанието й, справедливо би било лишаване на подсъдимия от права по чл.37 т.7 от НК за срок от две години и шест месеца /л.33 гръб от НОХД/. Доколкото изрични аргументи по размера на наказанието не са изводими от пледоарията на прокурора, въззивната инстанция се солидаризира със съображенията на ШОС в тази връзка. Наказанието по чл.37 т.7 от НК е определено при превес на смекчаващи отговорността на Ю. обстоятелства, идентични с тези от значение за наказанието лишаване от свобода. Със собствено значение обаче е справката, установяваща поведението на Ю. като водач на МПС /л.76/. Той е бил наказван два пъти с глоби, налагани чрез фиш. Едно от нарушенията касае режима на скоростта.

 Дори и при тези факти настоящата инстанция не може да се направи стабилен извод за опасността на подсъдимия като водач на МПС.  Извършените административни нарушения са с ниска степен на обществена опасност, без интензивна заплаха за останалите участници в движението по пътищата. Така, при липса на негативна характеристика следва извода, че справедливо би било наказание лишаване от право за управление на МПС в идентичния размер с лишаването от свобода, т.е. за срок от две години. Последното е предпоставка за изменение на атакуваната първоинстанционна присъда по реда на  чл.337 ал.2 т.1 от НПК.

При извършената служебна проверка, не се констатират допуснати нарушения, обосноваващи отмяна на проверяваната първоинстанционна присъда.

На подсъдимия следва да се възложат разноските за извършен превод във въззивното производство.

            Предвид изложеното и на основание чл. 337 ал.2 т.1 от НПК, Варненският апелативен съд

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ присъда №17/24.08.2015 година по НОХД №297/2015 година по описа на Окръжен съд – Шумен в частта относно наложеното на Х.А.Ю. с ЕГН ********** наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ като го увеличава по размер - от една година и шест месеца на две години.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

ОСЪЖДА Х.А.Ю. с ЕГН ********** да заплати сумата от 60 /шейсет лева/ в полза на държавния бюджет, по сметка на Апелативен съд – Варна.

 Решението подлежи на обжалване и протест в 15 дневен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ.

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

                                                                                                          2.