Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 211/18.12.        Година  2015                  Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд                                   Наказателно отделение

На двадесет и седми ноември               Година две хиляди и петнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

                            ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова

Ангелина Лазарова

Секретар Г.Н.

Прокурор Иван Тодоров

като разгледа докладваното от съдия Лазарова

ВНОХД № 327 по описа на съда за 2015 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивна проверка е присъда № 66 по НОХД № 227/2015г. на Разградски Окръжен съд, постановена на 11.08.2015г., с която подсъдимият И.Д.И. бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 116 ал. 1 т. 6 предл. 3 и 4 вр. чл. 115 от НК и на основание чл. 373 ал. 2 от НПК вр. чл. 58 А ал. 1 от НК му било определено наказание лишаване от свобода за срок тринадесет години и четири месеца, при първоначален строг режим в затвор с оглед чл. 61 ал. 1 т. 2 от ЗИНЗС. Съдът приспаднал времето, през което по отношение на подсъдимия била взета мярката за неотклонение „задържане под стража”. С присъдата били уважени частично предявените граждански искове от децата и родителите на пострадалата за обезщетяване на неимуществени вреди в резултат на деянието, а в останалата част били отхвърлени като неоснователни. Съдът възложил на подсъдимия направените по делото разноски и дължимата държавна такса върху уважените граждански искове.

Производството е образувано по протест на прокурора и жалби на повереника и особен представител на частните обвинители и граждански ищци и на защитник на подс. И..

В протеста са изложени съображения за явна несправедливост на наложеното наказание с искане за определяне на наказанието по втората алтернатива – „доживотен затвор” и замяната му по чл. 58 А ал. 2 предл. 2 от НК с лишаване от свобода за срок от 25 години. Прокурорът сочи проявените от подсъдимия изключителна ярост, ожесточение, отмъстителност към пострадалата, хладнокръвие след деянието и действия, изразяващи желанието му да се обозначи като доминиращ над съпругата си с физическото й унищожаване. Подчертано е въздействието на състоянието на трупа и следите в помещенията спрямо свидетелите, озовали се на местопрестъплението, документирани в огледния протокол и фотоалбума по делото. При отчитане и на факта, че пострадалата не е давала повод за физическа агресия, прокурорът счита, че се касае за изключително тежко престъпление. В с.з. пред настоящата инстанция представителят на въззивната прокуратура поддържа протеста. Намира, че чрез назначената от апелативния съд СППЕ са елиминирани съмненията за вменяемостта на подсъдимия и наличието на физиологичен афект към момента на деянието. Оценява случилото се като такова извън границите на нормалния човешки разсъдък, запечатано на снимките по делото, демонстрираното за което съжаление пред съда е елемент от характера на подсъдимия - импулсивен, манипулативен, примитивен, без да е в състояние да изпитва емоционално съчувствие. Счита за важно отсъствието на провокация от пострадалата и очертава упражнената от подсъдимия страхотна по интензитет агресия спрямо нея – от първия удар с чук, повалянето й въпреки опитите й да избегне случващото се, влачене в другата стая, удари с ютия, душене с кабел, травми в областта на стомаха, довели до скъсване на дебелото черво, наличието на осем проникващи наранявания в черепната кухина, като в определен период тя е била в състояние да изпитва болки и страдания. Намира, че съставът на ОС – Разград е определил наказанието в нарушение на закона, тъй като е счел, че извършеното престъпление не е особено тежко и не е приложил чл. 58 А ал. 2 от НК. Прокурорът сочи, че определеното редуцирано наказание няма да постигне целите на закона с оглед цялата манифестация от подсъдимия на долните инстинкти на човека в областта на тази агресия, приложена по отношение на съпруга и майка на двете им деца. В подкрепа навежда аргументи, че това поведение не е изключение в живота на подсъдимия, доколкото той непрекъснато е в конфликт с някого – близки, семейство, роднини, в такава ситуация е бил арестуван в Англия, а след връщането му конфликтите са продължили. Посочва данните за осъжданията на подсъдимия за престъпления с осъществена агресия, които първоинстанционният съд не е отчел и обобщава, че е налице изключително висока степен на обществена опасност на деянието, изключително тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 38 А от НК, съответно и явна несправедливост на наложеното наказание, което по никакъв начин няма да изпълни своите цели по НК. Моли за изменение на присъдата с определяне на наказанието по чл. 58 А ал. 2 от НК – доживотен затвор, който да бъде заменен с поисканото от първоинстанционния прокурор наказание.

В жалбите на повереника /на родителите на пострадалата/ и особен представител /на малолетните й деца/ на частните обвинители и граждански ищци се счита, че присъдата е незаконосъобразна, тъй като наложеното наказание е явно несправедливо и са определени занижени обезщетения по гражданските искове /по 80 000лв. за всеки от двамата родители, съответно по 100 000лв. за всяко от децата/, несъответстващи на справедливостта. Иска се присъдата да бъде изменена, като бъде определено наказание доживотен затвор, което да бъде заменено с лишаване от свобода за срок от 30 години. В гражданската част се претендира увеличаване на присъденото обезщетение до първоначално предявения размер от по 250 000лв. за всяко от двете деца, и по 200 000лв. за майката и бащата на пострадалата. В с.з. пред въззивната инстанция процесуалният представител поддържа жалбите. Посочва, че подсъдимият е извършил едно от най-тежките престъпления на територията на Разградска област от много години насам, а съдът не е оценил цял комплекс обстоятелства, които налагат законът да бъде приложен с цялата му строгост. Намира, че преценката на съда да избере най-лекото по вид наказание е неправилна, като след редукцията се е стигнало до неоправдана изключително лека санкция. Подчертава, че при исканото изменение на присъдата наказанието на подсъдимия следва да бъде 30 години с оглед изключителната опасност на асоциалната личност на подсъдимия.

С въззивната жалба на защитника на подс. И. е изразена позиция, че присъдата е неправилна, доколкото е постановена в нарушение на материалния закон и наложеното наказание е явно несправедливо. Счита, че с оглед назначените психиатрична и комплексна СППЕ е налице обосновано предположение, че подсъдимият е извършил деянието в състояние на невменяемост – при хипотезата на чл. 33 ал. 1 от НК, като същият не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, поради което и наказателното производство следва да бъде прекратено, а подс. И. изпратен на принудително лечение. На следващо място намира, че предвид заключението на експертизите подсъдимият е действал в състояние на физиологичен афект и би следвало да бъде приложен закон за по-леко наказуемо престъпление – чл. 118 от НК. По отношение на наказанието сочи, че е явно несправедливо, тъй като са налице предпоставки за приложение на чл. 58 А ал. 4 вр. чл. 55 от НК, ако е по-благоприятен за подсъдимия. Определеното от съда наказание според защитника е завишено по размер, тъй като не съответства на обществената опасност на дееца и деянието, с оглед спецификата на психологическия му облик, болестното му състояние и наличието на множество смекчаващи обстоятелства. Иска се прекратяване на производството, алтернативно – намаляване на размера на наложеното наказание. В с.з. пред въззивната инстанция след изслушване на заключение по повторната комплексна СППЕ, защитникът поддържа жалбата. Поставя под съмнение извода, че деянието е извършено в състояние на вменяемост предвид начина на извършване на престъплението, който е извън нормалното за човек поведение. От друга страна приема като обосновано заключението на първоначалната експертиза, която сочи, че деянието е извършено в състояние на физиологичен афект и моли да се преценят предпоставките за приложение на чл. 118 от НК. Счита за неоснователни протестът и жалбите на частните обвинители и граждански ищци. Обръща внимание, че законодателят е предвидил съкратеното производство и съответните преференции за подсъдимия и не е съгласен, че трябва да се налага изкуствено по-високо наказание, което след редукцията да доведе до адекватно наказание. Твърди, че липсва основание за определяне на наказанието доживотен затвор, като намира че в частта на индивидуализацията на наказанието присъдата е изцяло правилна и законосъобразна. Оспорва аргументите за наличието на особено тежък случай, тъй като наличието на две квалифициращи обстоятелства не е достатъчно. Подчертава, че самопризнанията на подсъдимия са дали възможност в детайли да се узнае при какви обстоятелства е извършил деянието, че по собствена подбуда се е предал. Счита, че не е обективно да се анализират всички доказателства единствено във вреда на подсъдимия. Допълва и, че деянието няма широк обществен отзвук, има битов характер, като пострадалата и нейните близки постоянно са се стремели да разделят подсъдимия от семейството и да го игнорират от живота си – безспорно повлияло на психиката му. Моли жалбата им да бъде уважена, а протестът и жалбите на частните обвинители – отхвърлени.

 

В последната си дума подс. И. сочи, че не е проявен, семейството е било наред, в Англия са започнали да го дрогират, не знае какво може да иска, не иска нищо.

 

Настоящият състав след пълна и задълбочена проверка на възраженията и доказателствата по делото, ведно със събраните в съдебното следствие във въззивното производство, счита следното:

 

І. От фактическа страна.

Производството по делото е протекло по реда на гл. ХХVІІ от НПК – чл. 372 т. 2 от НПК. Подсъдимият е направил самопризнания, които съдът е ползвал без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. В мотивите към разглежданата присъда в съответствие с чл. 373 ал. 3 от НПК са приети за установени съответните фактически положения като съдът се е позовал както на признанията на подс. И., така и на доказателствата, събрани в ДП, които ги подкрепят. По този начин от РОС е формулирана следната фактическа основа на делото:

Подс. И. и пострадалата В.Н. И. били съпрузи, сключили граждански брак през м.юли 2001г. Заминали за Република Гърция, където се устроили трайно и станали родители на две деца – Н.И.И., родена на ***г. и В.И.И., роден на ***г. През 2005г. родителите на В., свид. Н. и И. И., също отишли в Гърция, установили контакт със семейството на дъщеря си, но поради негативна нагласа към подсъдимия И. се устроили да живеят в съседно село, където работили няколко месеца. Подозирали, че подсъдимият тормози дъщеря им физически и психически, като В. И. не отричала, че е подложена на агресия, но отказвала да напусне съпруга си. По същото време подс. И. няколкократно предизвиквал разпри със свид. И. и със сина му.

По покана на свид. И., сестра на Н.И., той и съпругата му И.И. заминали за Англия, където се установили да живеят. Дъщеря им В. И. се прибрала със семейството си в България, но поддържала редовна връзка с близките си в Англия. През м. юли 2013г. подс. И., заедно със съпругата си и двете си деца, също отишли в Англия. Настанили се в къща, обитавана от сестрата на В. - свид. Н.Й. и от леля ù - свид. И.. И.. Последната подпомогнала подс. И. и племенницата си да си намерят добре платена работа и добро училище за децата си.

По време на пребиваването на семейството в Англия подс. И. често вдигал скандали на съпругата си, понякога придружени с побой. По този повод свид. И.. И. се опитвала да го съветва, като намесата ù засилвала неприязънта на подсъдимия към роднините на съпругата му. Същият считал, че те я настройват срещу него, поради което ù забранявал да се вижда и да се събира с тях. Започнал да проявява агресия  и към свид. И.. И. и към сина ù. През есента на 2014г. съжителството  на подсъдимия със съпругата му и с нейните близки станало невъзможно и той се съгласил да се върне в България. По-късно, обаче, размислил и инсценирал психично заболяване, за да предизвика съчувствието на съпругата си. Предложил ù да се приберат заедно с децата си в България, за да празнуват Новата 2015 година заедно с родителите му.

На 28.12.2014г. подс. И., съпругата му В. и двете им деца- Н. и В., пристигнали в България и се настанили в семейното жилище в с. Стражец на ул.Слънчев бряг № 31. Още с пристигането им, подсъдимият заявил на съпругата си, че повече няма да се връщат в Англия. В. И. се възпротивила и му заявила, че ще замине сама с децата. Следващите 2 дни преминали в разпри помежду им и в опити на И. да настрои децата срещу майка им. Тогава В. решила да се раздели със съпруга си. На 31.12.2014г. сутринта с полицейско съдействие жената, заедно с двете си деца, напуснала жилището в с. Стражец и се настанила при баба си, свид. Д.Г., в с. Дряновец, Община Разград.

Впоследствие В. И. разбрала, че без съгласието на бащата не може да отведе децата обратно в Англия. През следващите дни подс. И. и съпругата му многократно осъществявали контакти помежду си, като той разчитал, че ще я склони да се съберат и да останат в България, а тя – че ще го убеди да даде съгласието си да замине с двете им деца за Англия. Подс. И. няколкократно посещавал дома на свид. Д.Г. в с. Дряновец, за да види децата си. По време на тези си посещения, заедно със съпругата си гостувал и на племенника си, свид. Д. Д., който също живеел в с. Дряновец със семейството си.

На 14.02.2015г. сутринта подс. И. се договорил по телефона със съпругата си да отпразнуват именния ù ден заедно с племенника му- Д. Д., когото уведомил, че ще му гостуват същия ден. Около 15.30 часа подс. И. пристигнал с личния си лек автомобил „БМВ“ с рег.№ РР 83-43 ВА в дома на свид. Г. в с. Дряновец. Малко по-късно двамата със съпругата му В. тръгнали към дома на свид. Д., като подсъдимият предупредил, че ще празнуват там и ще върне В. на следващата сутрин.

Когато двамата стигнали до дома на свид. Д., установили, че е заключен, поради което И. се свързал по телефона с племенника си, от когото разбрал, че се е наложило да пътува, но е съгласен двамата с В. да влязат в къщата. Подс. И. прескочил оградата и отворил отвътре входната врата. Жилищната сграда била отключена и двамата влезли вътре. В една от стаите на горния етаж осъществили интимен контакт. След това подс. И. предложил да се почерпят в заведение, но В. отказала. Отишли до близкия магазин, купили пиле и бира и се върнали в къщата на свид. Д.. Запалили печката в кухнята на първия етаж. В. приготвила пилето и го сложила да се пече във фурната.

След това отново започнала да увещава подс. И. да ù даде пълномощно, за да може да замине с децата в Англия. Той отказал и разпрата между двамата продължила с нарастване на напрежението. Когато пилето се изпекло, подс. И. предложил да отиде да вземе децата, за вечерят заедно. След отказа на съпругата му, гневът на подсъдимия ескалирал. Заявил, че щом няма да ядат пилето заедно, никой няма да го яде и пристъпил към саморазправа с В..

Взел случайно попаднал му чук и с металната му част нанесъл силен удар по главата на съпругата си в окосмената част на лявата челна област. Последвали още четири последователни удара в лявата челна и челно-слепоочна окосмена част на главата на пострадалата с тази част на чука. Жената се свлякла на пода, но подс. И. не преустановил агресията си. Започнал да я души с кабел за зарядно устройство, докато тя се опитвала да вика и да се освободи от кабела. Подс. И. я извлякъл в съседното помещение и там продължил побоя с една ютия. С гладещата плоча нанесъл още три удара в дясната слепоочна област на окосмената част на главата на В.. Отново я душил с изтръгнатия от ютията кабел. За да е сигурен, че желаният от него смъртен изход ще настъпи, няколкократно удрял главата на лежащата по гръб жена в пода, като с коляно натискал корема й. Нараняванията в областта на главата на пострадалата довели до счупване на черепа, отделяне на черепни фрагменти и предизвикали обилно разпръскване на кръв и мозъчна тъкан. Подът и стените на помещението обилно се  зацапали с кръв. Възприемайки този резултат от действията си, подс. И. решил, че жената е мъртва и я оставил да лежи на пода.

Измил ръцете си в банята и напуснал жилището. Обадил се по телефона на свид. Д. и му заявил, че е убил съпругата си В.. След това се прибрал с автомобила си в дома си в с. Стражец. Преоблякъл се и окървавените дрехи, с които бил по време на побоя, оставил на пода в стаята си. Отново се обадил на свид. Д. и му съобщил, че отива в полицията. Предупредил го, че гледката в дома му е страшна. Позвънил му още веднъж, за да го увери, че не се шегува и че е необходимо да потърси медицинска помощ.

След това се придвижил до Районното полицейско управление в гр. Разград, където направил признание за действията си спрямо пострадалата.

По това време свид. Д., чиято жена раждала, бил в района на болницата в гр. Разград. След обаждането на подсъдимия подал сигнал на тел. 112 и придружил линейката с медицинския екип до дома си в с.Дряновец. В преддверието на жилището било намерено тялото на мъртвата В.. На горната част на главата ясно личали два отвора, през които прозирал черепа. Помещението, в което било намерено тялото и съседното такова, били обилно зацапани с кървави петна и пръски, с частици от мозъчно вещество и с парченца от черепни кости. Следи от обувки със зацапвания от кръв и мозъчно вещество били установени и отвън по пътеката към помещението. Незабавно били уведомени компетентните органи и предприети действия по разследването.

При огледа на местопроизшествието били намерени и иззети чук с дървена дръжка с дължина 29 см., електрическа ютия с метален корпус и счупена черна пластмасова дръжка, 2 парчета кабел с тъмно-светла оплетка с диаметър 6 мм. и дължина 1.14 м. и  0.60 м., щепсел за зарядно устройство със захранващ кабел с дължина 100 см и твърди парчета, наподобяващи кости.

При оглед в дома на подс. И. били намерени и иззети дрехи, обувки и вещи, относими към местопроизшествието, а от автомобила му - обтривка от установено зацапване в горната част на волана.

 

В хода на разследването били назначени множество експертизи:

-Подс. И. бил освидетелстван, при което били установени дребни пръски от кръв на различни места по главата и кръвонасядане на предкитково-фалангеалната става на първи пръст на дясната ръка – сочещо на директно действие на твърд предмет или надпределното й движение, отговарящо да е получено на 14.02.15г. Констатациите са отразени и в заключение на изрична СМЕ.

-Заключенията на назначените съдебно-медицински експертизи установяват причинените от действията на подсъдимия телесни увреждания, тяхната поредност и признаците за понасянето им от пострадалата. На пострадалата В.Н. И. били причинени 7 разкъсно-контузни рани в областта на окосмената част на главата – 3 в предната част на дясната слепоочна област, една от които проникваща в черепната кухина с дупчесто счупване на черепа в тази област и 4 рани в лявата челна и челно-слепоочна област, всички проникващи в черепната кухина и с дупчесто счупване на черепа в същата област. Счупване на черепа е установено и в горната част на тилната кост и задните половини на теменните кости. В зоните на тези наранявания са установени разкъсвания, размазвания и липса на мозъчна тъкан. Установени са две бразди от механично притискане в горната и в средната трета на шията на пострадалата, както и разкъсване на дебелото черво с излив на кръв в коремната кухина. При тези увреждания експертизата заключава, че смъртта на пострадалата се дължи на тежка съчетана черепно-мозъчна травма. Всички увреждания са еднакви по давност и съответстват да са получени при нанесения от подс.И. побой на пострадалата.

Нараняванията в лявата част на главата съответстват да са получени от металната клиновидна част на иззетия от местопроизшествието чук, а тези в дясната слепоочна област на главата отговарят да са причинени от върха на гладещата плоча на ютията, намерена в близост до мъртвото тяло.

Счупванията  в тилната част на главата добре отговарят да са получени от удари  в пода на помещението, какъвто извод се налага и от вида на следите от кръв.

По-ниско разположената бразда от механично притискане по шията  отговаря да е получена от действието на кабела за зарядно устройство и сочи на извършени защитни действия от страна на пострадалата.

Браздата в горната трета на шията съответства да е получена от кабела на ютията и към момент, в който пострадалата вече не е могла да противодейства. Душенето към този момент е предизвикало счупване на подезичната кост и щитовидния хрущял.

Уврежданията в коремната кухина сочат на притискане с коляно на лежащото по гръб тяло на пострадалата и са настъпили непосредствено със или към момента на смъртта.

Установено е, че смъртта на пострадалата е настъпила в рамките на минути след първоначалните удари с чука, като към момента на душене с по-тънкия кабел /черен USB кабел/ е била в съзнание, от което следва, че е изпитвала болка.

-Видно от заключението на назначената биологична експертиза е установено наличие на човешка кръв по всички обекти, иззети като веществени доказателства при огледите на местопроизшествието, в дома и в автомобила на подс.И..

По металната част на чука и по кабела от ютия експертизата е установила нишковидни обекти, които са анализирани като човешки косми, отпаднали със сила и сходни с космите от главата на пострадалата.

-Последващата ДНК-експертиза дава заключение, че при еднаква А (β) кръвногрупова принадлежност на пострадалата и на подсъдимия И., ДНК-профилът на кръвта, установена по иззетите от местопрестъплението чук, ютия и парчета кабел, както и на иззетите от дома на  И. негови вещи – мъжки дънки, мъжка блуза, терлици, мъжки чорапи, сиво яке и кожени обувки и от зацапването по волана на автомобила на подс.И., е еднакъв и изцяло съвпада с ДНК- профила на пострадалата В.Н. И..

-От заключението на трасологическата експертиза (т. 3, л.л. 82-84) се установява, че кървавите следи от обувки, установени на външната пътека към местопроизшествието, съответстват да са оставени от обувките на подс.И..

 

По отношение на психичното състояние на подс. И. по делото са изготвени заключения на СПЕ, комплексна ППЕ – в досъдебното производство, и повторна СППЕ в хода на въззивното производство:

-Съдебно-психиатричната експертиза установила, че подс. И. е прекарал остър психотичен епизод на Остро полиморфно психотично разстройство със симптоми на шизофрения, започнало през есента на 2014г., без данни за позитивна симптоматика към датата на деянието и патологични механизми при мотивацията при извършването му, което обосновава становището на експерта, че подсъдимият е могъл да разбира и ръководи постъпките си. Според вещото лице, прегледало подсъдимия на 15.02.15г., той може да дава достоверни показания за фактите от значение по делото.

-Назначената комплексна психиатрична и психологическа експертиза подкрепя изводите на първата, като в допълнение дава заключение, че подс. И. не е воден на отчет като страдащ от психично заболяване, по време на извършване на деянието е бил в състояние на физиологичен афект с ясно съзнание, определящо го като вменяем. Вещите лица приемат, че подсъдимият не е възприемал изцяло фактическата обстановка и в описаната от него се откриват тежки промени във възприятията и ограничение върху контрола на ситуацията. Характерно за състоянието на афект, поради високата интензивност и напрежение на физическите и психическите ресурси на човека, нанесените травми са множествени и с голяма сила и интензивност, в случая – удари с чук, ютия, душене с кабел от зарядно. Посочено е, че след деянието, подсъдимият осъзнал постепенно естеството на извършеното, обхванало го чувство на разкаяние, липсата на пълен спомен, дълбока психична астения - характерна за постафективното състояние. Вещите лица двукратно извършили преглед на подсъдимия, проведено било психологическо изследване – при което не била установена склонност към прикриване на истината, манипулиране и социално желателно поведение. Било установено, че подс. И. е сдържан, недоверчив и високо чувствителен. Лесно обидчив и самолюбив. Песимистично настроен и неуверен в себе си, с трудности при взаимоотношенията. Тревожен и често неспособен да контролира емоциите си.

-С оглед възраженията по въззивната жалба на защитника на подсъдимия и депозираните при предявяване на материалите по разследването, и по съображенията, отразени в определение № 198/15.09.15г., съставът на въззивната инстанция назначи повторна комплексна стационарна съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза /КССППЕ/.

При съдебното следствие във въззивната инстанция вещите лица потвърдиха заключението си, изготвено след изследване на подсъдимия в стационарни условия в СБАЛЛС Затвора Ловеч в периода 23.09.-09.11.2015г. Установено е, че подс. И. страда от „Смесено личностово разстройство с белези на параноидна, емоционално-нестабилна и диссоциална личност” – психическо заболяване в широкия смисъл на това понятие. Личностовите разстройства са нарушения в структурата на характера и поведенческите тенденции на индивида, които обикновено обхващат няколко сфери на личността, дълбоко заложени и трайни модели на поведение, които се изразяват в ригиден начин на реагиране спрямо широк диапазон от лични и социални ситуации. Разстройството се появява обикновено в късното детство или юношество, проявите се запазват и в зряла възраст. Това разстройство като граничен, екстремен вариант на приеманото за нормално личностово развитие е трайно и сравнително резистентно на корекции, не налага медикаментозно третиране или мерки, освен при наличието на коморбидност. Към момента на освидетелстване у подсъдимия липсва психотична или афективна симптоматика, както и краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието, което да изключва вменяемостта. От друга страна е налице годност правилно да възприема и възпроизвежда фактите от заобикалящата го действителност, които са от значение за делото и да дава достоверни обяснения по тях. По време на престоя си в стационара подсъдимият не е бил медициран, имал подредено, адекватно поведение.

Според вещите лица, възникналото Остро полиморфно психотично разстройство, като психотична декомпенсация на основното заболяване Смесено личностово разстройство, е отзвучало още във Великобритания и след изписването му от болницата при подсъдимия не са налице данни за наличието на психотична продукция. Поради което при извършване на инкриминираното деяние на 14.02.2015год той е могъл да разбира свойството и значението на извършеното от него деяние и да ръководи постъпките си, както и да предвиди последствията от своите действия.

Предвид данните по делото, направените психиатрични и психологични изследвания експертите считат, че инкриминираното деяние е извършено в състояние на обикновено раздразнение. Няма убедителни доказателства за наличието на физиологичен афект. Срещата на 14.02.2015г. не е протекла необичайно за съпрузите. Поведението на двамата не е било необичайно. Няма провокиращ момент, достатьчно силна заплаха от страна на пострадалата към дееца или действие от нейна страна, което би могло да бъде интерпретирано от него като ексцесивна заплаха за живота. Експертизата не намира данни за такъв провокиращ момент. Това агресивно поведение е изводимо от личността на И. и е обичайно за него като модел на поведение. Не са обективирани данни за неадекватно на реалността поведение преди, по време и след извършване па инкриминираното деяние. Вещите лица не считат, че спрямо подсъдимия е било упражнено психическо насилие от страна на пострадалата, но ако той е приел нейното поведение като психическо насилие е имал психична годност за разбиране и противодействие за справяне с упражненото насилие. От доказателствата по делото вещите лица установяват, че докато е бил със съпругата си в къщата е имал напълно адекватно поведение, без данни за психотични изживявания. Не са налице данни за физическо и психическо изтощение след инкриминираното деяние, физиологични промени в организма, характерни за края па физиологичния афект. Експертите намират, че липсата на ясен и подреден спомен за случилото се при подс. И. е субективно преживяване, но при него е налице спомен за случилото се и при желание може да даде достоверни обяснения за действията си по време на извършване на инкриминираното деяние.

Като характерни черти на подс. И. в заключението са посочени – импулсивност, своенравност, агресивна готовност и стремеж за надмощие. Доминантен във взаимоотношенията си, силно отстояващ себе си, отстранява всички препятствия по пътя си, оцеляващ. Трудно се повлиява от чуждо мнение или обществени норми. Не зачита авторитети, непредсказуем, манипулативен, като умело се възползва от всяка ситуация, в която може да извлече дивиденти за себе си. Има относително реалистична, дисбалансирана самооценка от типа „неуспешен-неудовлетворен”, в която особено ниско атестира собствените си житейски успехи до момента и приятелския си кръг. Неудовлетворен е от реализацията си, с преобладаващо песимистични очаквания. С деформирани социални нагласи и нарушена адаптивност при проблемни ситуации. Ценностните му приоритети са ситуативно зависими, като варират между егоцентрично-хедонистични и инфантилно-алтруистични. Притежава добре развит практичен интелект, който му дава възможност да бъде изключително вариативен в поведението си. Разполага с обширен набор манипулативни прийоми, които му дават възможност да променя поведенческия си стил съобразно обстоятелствата. Като цяло за него са присъщи - импулсивна агресивност, примитивизьм, неспособност за емоционално съчувствие, краен егоцентризъм. Стремежът му да си осигури външна подкрепа и одобрение /поради дефицит на емпатийна подкрепа в детството/, го заставят да се проявява като общителен и склонен към емпатийна подкрепа – качества, които по принцип не са му присъщи.

Изложената обстановка напълно съответства на отразените в обвинителния акт фактически положения, направените от подсъдимия признания по тях и покрива съществените елементи в хронологията на събитията, поради което се споделя и от настоящия състав. Извежда се след анализ на доказателствата, които съдът е преценил като събрани в съответствие с правилата по НПК и формиращи безпротиворечива съвкупност. Преценката на РОС е в резултат на стриктно спазване на правилата за съобразяване на доказателствената достоверност и относимост на фактите и обстоятелствата, съдържащи се в различните доказателствени източници – свидетелските показания, писмените доказателства и доказателствени средства, експертните заключения, веществените доказателства. Действително при прочита им се установява една последователно нарастваща верига от отделни факти, които взаимно се допълват. Изследването на фактическата рамка по делото е улеснено чрез множеството преки доказателства разкриващи авторството и начина на извършване на престъплението. Налице са и категоричните носители на специални знания – експертните заключения, които позволяват да се прецизират отделните връзки между фактите, да се фиксират научно обосновани изводи по значими за предмета на доказване положения. Чрез попълване на делото с такава по обем и стойност доказателствена основа аналитичната дейност на съда е била значително улеснена.

По същество тази фактическа обстановка не се оспорва от страните и в хода на въззивното производство. Не се навеждат аргументи за непълнота или пороци при формирането й.

Основното възражение на защитата относно коментара на доказателствата касае изводите на назначените по делото СППЕ за вменяемостта на подсъдимия. На следващо място се твърди наличието у подс. И. на физиологичен афект, провокиран от пострадалата.

Стабилна основа за преценка на тези възраженията съставляват гласните, писмените доказателства и заключенията на психиатричните и психологични експертизи. Въззивният съд намира за необходимо да посочи следното:

1. Безспорни в трите приобщени по делото заключения са констатациите, че към момента на деянието подс. И. е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Експертите са единодушни и по отношение на диагнозата относно състоянието, в което е бил подсъдимият по време на престоя си в болнично заведение в Англия през есента на 2014г. - Остро полиморфно психотично разстройство със симптоми на шизофрения, както и че към 14.02.15г. не е била налице подобна позитивна симптоматика и патологични механизми при мотивацията при извършване на деянието. Психиатричното заболяване на брата на подсъдимия не налага други изводи - посочено от всички вещи лица по делото.

С оглед на изложеното, съмнението на защитата във вменяемостта на подсъдимия, породено от въпроса доколко един нормален човек би могъл да осъществи с такава изключителна жестокост убийството, е напълно необосновано. Интелектуалните и физически възможности на подсъдимия не са били болестно мотивирани, а са позволявали формиране на пълноценни решения, предвиждане на последиците им и активно поведение за постигането им. Към момента на последното освидетелстване вещите лица са установили у подс. И. пълно чувство на осъзнатост на извършеното деяние в комбинация с пълна липса на усещане за вина от стореното.

2. Изясняването на въпроса бил ли е налице към момента на деянието физиологичен афект у подсъдимия, провокиран или не от пострадалата, задължително преминава през разглеждане на обясненията на подс. И. и съпоставката им с останалите източници.

Подсъдимият в обясненията си на ДП, сочи: „От Нова година досега постоянно сме се карали, по-точно тя се караше с мен и ме заплашваше. Тя каза, че в България ще ми се случи това, което ми се е случило в Англия.”, „В. започна да ме изнудва да съм дал пълномощно с което да се съглася децата да напуснат страната с нея. Предложи ми 1000лв. за съгласието ми….Цялата вечер се карахме, тя ме караше да тегля заем с който да сме заминели в Англия…пак започна да ме заплашва че ще ми се случи това, което ми се е случило в Англия. Тогава се ядосах и я хванах за гушата…”, „На 31 жена ми повика полиция,защото съм я бил държал насила… Тя започна да ми иска паспортите на децата. Казах й, че в никакъв случай няма да й дам паспортите на децата, освен ако ме убие. Тя каза, че ако не подпиша ще ми се случи същото, което ми се случи в Англия.”, „Сега като си премисля нещата мога да кажа, че тя ме подлуди. Може би това е причината да я ударя…Спомням си, че се скарахме основно пак заради децата…Разбрах, че тя иска да ме излъже, за да подпиша и тя да може да изкара децата в Англия, като ме лиши от възможност да контактувам с тях… През цялото време тя се смееше и ме предизвикваше…”.

Съставът на първоинстанционния съд правилно е отчел, че желанието на В. И. да изведе децата им в Англия, не е било ново, по този повод те са имали предходни разговори и пререкания.

Налице са показанията на свидетели Н.И., И.И. относно факта, че проблемът е започнал, когато подс. И. е взел документите на пострадалата и децата им още докато са се връщали към България и е заявил – „Край, дотук е Англия”, „Вие забравете за Англия”.

В този смисъл са и писмените доказателства – представените пред РОС два социални доклади. Видно е, че в хода на инициирано от подс. И. производство за налагане на принудителни административни мерки по чл. 76 т. 9 от ЗБЛД спрямо двете деца, на 21.01.2015г. в Отдел „Закрила на детето” социални служители са провели среща с пострадалата – В. И., която е потвърдила, че документите на децата са в баща им, изразила е притесненията си, че неговото поведение застрашава продължаването на образованието им. Децата категорично са изразили желанието си да се върнат във Великобритания за да продължат образованието си, да общуват с приятелите и роднините си. Пострадалата е посочила в хода на тази проверка, че не може да се примири с тормоза, оказван върху нея и децата и е потърсила адвокат, за да заведе дело за развод и упражняване на родителски права, като в хода на съдебното дело би могла да получи разрешение децата да пътуват в чужбина. След проверката специалистите от ОЗД при ДСП гр. Разград изказват мнение, че е нарушено правото на децата – Н. и В., на образование тъй като оставайки в България прекъсват обучението си. Посочват, че ако контактът и връзката с бащата не бъдат прекъсвани, в интерес на децата е да напускат страната.

Чрез констатациите на социалните служители непосредствено е възпроизведено личното виждане на пострадала за семейната ситуация. Видно е, че майката е търсила адекватна и компетентна помощ в името на доброто на децата си. В този смисъл са и показанията на свид. Д. Д. – „…тя мисля, че подаде молба за развод, но той не й позволява децата да напуснат България.”. Официалните констатации на проверяващите са били в нейна подкрепа – тъй като чрез позицията на бащата се е нарушавало правото на децата на образование.  

Според свид. Н.Й., около месец сестра й се е молила на подсъдимия да подпише пълномощно, обсъждала е да води дело за правата върху децата. В деня на престъплението свидетелката още в 13:30-14ч. узнала от пострадалата, че „ще излезе с И., за да поговорят пак за пълномощното, за да подпише.”.

Конфликтите в семейството на подсъдимия и пострадалата не са били инцидентни. Гласните доказателства по делото, интерпретирани и в заключението на повторната комплексна стационарна СППЕ, сочат, че конфликтите са започнали от самото начало на брака им. Подсъдимият е упражнявал системно насилие – физическо и психическо, над съпругата си. Новият повод след връщането в България е крайното противопоставяне на подсъдимия на желанието й да отведе децата в чужбина. Срещата на 14.02.15г. не е била необичайна, съответно и поведението им не е било необичайно. Експертите не намират данни за провокиращ момент – заплаха/действие от страна на пострадалата, което да бъде интерпретирано от подсъдимия като ексцесивна заплаха за живота му. Изложеното подкрепя изключването на обясненията на подс. И. за провокация от пострадалата към него, от доказателствата, поставени в основата на фактическите изводи.

Агресивното поведение е присъщо на личността му. Поведението му преди, по време и след извършване на деянието е подредено и адекватно на ситуацията, без обективни и съобщени от него данни за физическо и психическо изтощение. На тази основа, съпоставяйки факторите, определящи физиологичния афект, с проявленията на подсъдимия, вещите лица са приели, че възникналият конфликт с пострадалата е довел до обикновено раздразнение, което запазва психическата годност на дееца спокойно да разсъждава, да ръководи постъпките си и да взема правилни решения. Вещите лица не считат, че спрямо подсъдимия е било упражнено психическо насилие от страна на пострадалата и допълват, че ако той е приел по този начин поведението й, то е имал психична годност за разбиране и противодействие за справяне с него. Намират, че липсата на ясен и подреден спомен за случилото се при освидетелствания е субективно преживявяне и вид психологически защитен механизъм, като с оглед доказателствата считат, че при подс. И. е налице спомен и ако желае може да даде достоверни обяснения за действията си към момента на извършване на деянието. При запознаване с разказите на подсъдимия пред експертите от 24.09., 08.10. и 01.11.15г. се установява, че той съобщава нови детайли за семейните им отношения и подробности от отношенията с роднините, посочва конкретни реплики и действия – свои и на пострадалата при описанието на случилото се, различни от известните до този момент – „и аз тръгвам да бягам, да излизам, да си замина, тя продължи да вика, аз грабнах един чук, …, обръщам се и викам ти ще престанеш ли, тя вика „Кво, ще ме удариш ли?” /в разказ на 08.10.15г./, „ами тя ме предизвика че съм луд, това са точните думи, взех един чук и тя каза „Удряй”…”/от 04.11.15г./. Тези твърдения на подс. И. от една страна сочат на съществуващ в него спомен за събитията, а от друга изразяват характерния за неговата личност добре развит практичен интелект, който му дава възможност да бъде изключително вариативен в поведението си, склонен да обвинява другите или да измисля правдоподобни обяснения за проявите, довели го до конфликтната ситуация.

Изводът на предходната комплексна СППЕ, че към момента на деянието подсъдимият е бил в състояние на физиологичен афект е необоснован. Не са откроените отделните фактори, обуславящи такова състояние. Видно е, че експертите са преценявали само част от доказателствения материал /т. 3 от ДП, л. 74, абз. 2/ - разпитите на освидетелствания, обвиняем към този момент. Извън вниманието им е останала съвкупността от свидетелски показания, разкриващи трайното агресивно отношение на подсъдимия към пострадалата, изясняващи действията му преди, по време и след деянието, липсата на физиологични промени в организма след деянието-характеризиращи такъв афект. Допуснато е и вътрешно противоречие в констатацията, че „при описаната от осв. ситуация се откриват тежки промени във възприятията и ограничение върху контрола над ситуацията” и изводите за пълна вменяемост. По отношение на спомена за случилото се е налице е противоречие между приетото от първата СПЕ /налице е пълен спомен/ и комплексната СППЕ /липсва пълен спомен, отчита се дълбока психична астения, характерна за постафективното разстройство./.

Поради изложеното, в този пункт от предмета на доказване, настоящият състав кредитира заключението на повторната, назначена във въззивното производство КССППЕ. В условията на стационарно наблюдение в продължителен период от време, експертите са имали възможност да проследят поведението, да интервюират системно и изследват подробно подс. И.. Съобразили са всички доказателствени материали. Анализирали са спецификите на личността на подсъдимия с оглед високата си професионална компетентност и богата практика като специалисти в Психиатрично Отделение на СБАЛЛС – Затвора гр. Ловеч. Представили са подробни, обосновани и научно защитени отговори по всеки от значимите по делото въпроси.

На тази основа съставът на въззивната инстанция прие, че подс. И. е извършил деянието в състояние на обикновено раздразнение. Този извод е обоснован от кредитираното от съда заключение на КССППЕ, което е съобразено с признатите от подсъдимия фактически положения в обстоятелствената част на обвинителния акт на л. 4 от акта.  Самата оценка за наличието или липсата на физиологичен афект у подсъдимия по време на извършване на деянието съставлява интерпретация на описаните в акта факти и обстоятелства - от позицията на притежаваните от вещи лица специални знания и в съответствие с доказателствата по делото. С оглед задължителните указания на Тълкувателното решение № 1/2009г., т. 8, въззивният съд има възможност да допусне и събере доказателства, съвместими с признатите от подсъдимия  фактически положения. Като способ на доказване експертизата приключва с изготвянето на експертно заключение, което от своя страна не съдържа доказателствени факти и следователно не може промени приетите от прокурора, а само научно обоснования извод по тях. /по арг. от Решение 402/31.10.11г. на ВКС, І н.о./. Предвид изложеното съставът счете, че прецизирането на действителното психическо състояние на подсъдимия към момента на деянието не е ново фактическо обстоятелство, респ. приобщаването на експертното заключение е допустимо с оглед рамките на въззивната проверка, разяснени по т. 8 на ТР № 1/2009г. на ВКС.

 

Проверката на състава на процеса по събиране и анализ на доказателствата от първоинстанционния съд при отчитане на становищата на страните в с.з. и с оглед събраните във въззивната фаза доказателства  подкрепя изводите за изяснена по несъмнен начин фактическа основа на делото.

 

ІІ. От правна страна.

Наказателната отговорност на подс. И. е ангажирана за престъпление по чл.116, ал.1, т.6 пр.3 и 4 във вр. с чл.115 от НК, като съдът е признал подсъдимия за виновен в това че на 14.02.2015г. в с. Дряновец, Община Разград, умишлено е умъртвил В.Н. И. по особено мъчителен начин за убитата и с особена жестокост, като й е нанесъл многобройни силни удари с твърди предмети чук и ютия по горната част на главата и я душил с две парчета кабели от ютия и с заряден кабел на мобилен телефон. РОС счел действайки по описания начин подсъдимият е осъществил съставомерните обективни и субективни признаци на деянието, за което е внесен обвинителният акт.

Първоинстанционният съд е проявил задълбочен и законосъобразен подход към разглеждане на отделните квалифициращи признаци. Субективната страна на извършеното е безспорна. Несъмнени са и изводите за проявената особена жестокост и извършването на деянието по особено мъчителен за жертвата начин – две от хипотезите в т. 6 на чл. 116 ал. 1 от НК. Съображенията на съда са в съответствие и с трайно прилаганите в практиката критерии, въведени с Постановление № 2 от 16.XII.1957 г., Пленум на ВС, изм. и доп. с Тълкувателно постановление № 7 от 6.VII.1987 г.

И пред настоящата инстанция защитата на подсъдимия оспорва годността на субекта и правната квалификация на извършеното. С оглед наведените възражения съставът счете следното:

В съответствие с релевантните по делото доказателства и настоящият състав прие, че подс. И. е наказателноотговорно лице по чл. 31 ал. 1 от НК. В отсъствие на признаци на състояние по чл. 33 ал. 1 от НК, изключващо вменяемостта, възраженията на защитата са несъстоятелни. Съответно е неоснователно искането по въззивната жалба за подс. И. наказателното производство да бъде прекратено.

Защитникът поддържа становището си, че деянието е било извършено от подсъдимия в условията на афект, провокиран от пострадалата и счита, че следва да бъде квалифицирано по чл. 118 от НК.

Съображенията на първоинстанционния съд в отхвърляне на тази претенция са основани на отсъствието на правнозначимо поведение от страна на пострадалата – насилие, тежка обида или клевета, или друго противозаконно действие, свързано с тежки последици за подсъдимия или негови ближни, което да предпостави смекчаване на отговорността на дееца за извършеното престъпление. РОС е приел, че физиологичният афект е свързан по-скоро с личностовите особености на характера и поведението на подс. И..

С оглед приетото и кредитирано заключение на КССППЕ настоящият състав установи, че деянието е извършено от подсъдимия в състояние на обикновено раздразнение. Подробни съображения бяха изложени при коментара на доказателствата. Тъй като не е бил налице физиологичен афект, по аргумент на по-силното основание, поведението на пострадалата като провокиращ фактор и предпоставка за обсъждане на квалификацията по чл. 118 от НК изцяло загубва правно значение.

Изхождайки от трайната практика на съдилищата при стриктно отчитане на фактите по делото, съставът намира, че е налице обоснованост на правните изводи по характеристиките на извършеното от подс. И..

 

ІІІ. Относно наложеното наказание.

Основните възражения по протеста и жалбите на процесуалния представител на частните обвинители и граждански ищци и защитата на подсъдимия са насочени единствено към преценка на справедливостта на наложеното наказание. Представителите на обвинението считат, че на подс. И. следва да бъде наложено наказание доживотен затвор, а защитникът на подсъдимия намира, че са налице множество смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, които свързва с приложението на чл. 58 А ал. 4 вр. чл. 55 от НК ако е по-благоприятен.

Проверката на присъдата в тази част налага изследване на правилното прилагане на принципите на законосъобразност и индивидуализация на наказанието при спазване задължителните указания по ТР№2/2015г. на ОСНК на ВКС на РБ.

Първоинстанционният съд е определил най-лекото по вид наказание в максималния му размер – лишаване от свобода за срок от 20 години. Счел, че това наказание се явява съответно на извършеното, което от своя страна не се отличава с изключителна тежест. Според съда наличието на само две квалифициращи обстоятелства, жертвата – собствена съпруга, липсата на изключителен обществен резонанс, смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства – предаването на полицията, самопризнанието, осъзнаването и разкаянието, фактът, че е бил в състояние на афект, сочат, че деянието не следва да бъде квалифицирано като изключително тежко и изключва налагането на наказание доживотен затвор.

Преценката на индивидуализиращите отговорността обстоятелства, съгласно чл. 54 от НК, изисква от решаващия съд да постави на задълбочен анализ и оценка не количествения брой на формиращите съответната група отегчаващи или смекчаващи вината обстоятелства, а да оцени тяхната качествена характеристика, разкриваща степента на обществената опасност на деянието и дееца. /по арг. от Решение № 67/14-ІІІн.о./. В случая несъобразяването с този принцип е довело първоинстанционния съд до подценяване на значими за отговорността на подсъдимия обстоятелства и определянето на наказание, несъответно на извършеното от него. Съставът счита, че деянието на подс. И. е изключително тежко поради следните съображения:

1. Подходът към оценка на деянието не може да бъде свързан само с броя на по-тежко квалифициращите обстоятелства, а следва да обхване фактическото им съдържание, концентрация и интензитет. В Постановление № 2 от 16.XII.1957 г., Пленум на ВС, изм. и доп. с Тълкувателно постановление № 7 от 6.VII.1987 г. са посочени примерни активни действия, които могат да бъдат свързани с предл. 2 и 3 на чл. 116 ал. 1 от НК – „ под особено мъчителен начин за убития се разбира начин, който причинява изключителни страдания на жертвата, като лишаване от живот чрез рязане на части от тялото на жертвата, с отрова, която причинява особени страдания, с множество удари, чрез постепенно задушаване и др. Съставът за особена жестокост е налице, когато при извършване на убийството деецът е проявил изключителна ярост, ожесточение, отмъстителност или садизъм, характеризиращи го като жесток човек. Някои обстоятелства, като например рязане на части от тялото на жертвата, нанасяне на много удари и др., могат да характеризират убийството като такова, извършено едновременно по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост.”.

Приживе и в съзнание пострадалата е понесла физическо насилие – тежки проникващи в черепната кухина удари с чук и душене с кабел – всяко от които обуславя особено мъчителния за нея начин на настъпване на смъртта. Ясно е разбирала случващото се и макар да се е борила за живота си, е осъзнавала значителното физическо превъзходство и смисълът на решението, което е взел съпругът й този път. Видяла е настъпването на края си. Преживяла е интензивни и разнородни болки и страдания от дълбоките рани в главата и душенето на врата й с кабел. Агонията е била подсилена от изненадващия обрат на празника й, от чувството за безнадеждност, тъй като е разбрала, че е обречена и няма откъде да получи помощ.

По отношение на втория признак - активните действия на подсъдимия са започнали внезапно, ескалирали са в набавяне на различни необичайни оръжия /чук, кабел за дистанционно, ютия, кабели от ютията/ и употребата им спрямо безпомощната жертва, преминали през блъскането на главата в подовата настилка и достигнали до натрошаване на черепа, разхвърчане на мозък, кръв и кости, смазването на корема й – всяко от тези действия категорично изразяват ярост, ожесточение, отмъстителност, далеч надхвърлящи необходимото съдържание за наличието на „особена жестокост.”. Например, прегледът на съдебната практика установява, че фактите, описани в Решение № 48/15г.-ІІ н.о. на ВКС на РБ, свързани с квалификацията по чл. 116 ал. 1 т. 6 предл. 3 от НПК са за нанесени на пострадалото лице два удара с метален профил в главата. За разлика от това подс. И. е причинил на пострадалата множество удари, осем от които са проникнали в черепната кухина, извън останалите действия по отнемане на живота й.

Следователно, начинът на извършване – и с оглед понесените от жертвата болки и страдания, и с оглед обективираните качества и манифестираните особено драстични черти на личността на дееца, се отличава с прекомерен, изключителен интензитет и характеризира деянието като надхвърлящо обичайните престъпления от този вид.

2. Характеристичните данни за подс. И. са изцяло негативни. Множество криминалистични регистрации, съД.ст, ефективно изтърпяно наказание в Гърция. Агресивни и насилнически прояви спрямо широк кръг хора – първата му жена, втората – пострадалата по делото, родствениците й – баща, брат, по-далечни роднини. Подобни действия подс. И. е осъществявал трайно – в и извън страната, през годините и непосредствено преди инцидента. Свид. Й., сестра на пострадалата, свидетелства за външни следи от насилие, упражнено от подсъдимия в хода на семейния им живот. Майката на пострадалата, свид. И.И., разказва за белег от загасена от подсъдимия на бузата на дъщеря й цигара, за случай, в който В. била оставена гола на двора и подс. И. я е пуснал обратно защото бебето им се е събудило и тя е трябвало да го накърми, за побой с китара с пукване на главата й – тъй като била завила спящия си братовчед с одеяло. Свид. И.. И., леля на пострадалата, има лични впечатления от дългогодишното насилие, побои от ревност, забраните за контакт с хората, наложени на В. от подсъдимия : „…той нанасяше удари на В. безпричинно. Той беше щастлив затова, когато я тормозеше и я удряше, тогава се чувстваше спокоен. На сутринта се държеше нормално, през целия ден.”.

Последните прояви на насилие преди инцидента датират към момента на връщането им в България заедно с децата, взел е документите им, задържал ги е, като я заявил, че повече няма да се връщат в Англия и заплашил децата си, заявил на десетгодишния си син „Аз не знам дали да те убия или не.”. Плашил дъщеря си, че ще дойде една жена, която ще й отреже пръстите на ръцете и краката, а на 31.12.2014г. я душил и й казал „Ако кажеш на майка ти, че искаш да се върнеш в Англия, аз ще те убия, аз ще те удуша”. Душил съпругата си, бил спрян от брат си, заключил я и не я пускал навън. След като полиция е отвела жена му и децата в дома на нейната баба, подс. И. изтеглил всички пари от картата на жена си, намерил си нова „булка” и заминал с нея в Германия. След връщането си категорично отказал да разреши децата да се върнат на училище в Англия, да им върне документите.

По време деянието подс. И. непосредствено е изразил личностните си качества и е успял да превърне обикновената домашна обстановка в сцена на брутално насилие, ожесточено е отрекъл най-ценното благо на живот на съпругата си, продължително и ненаситно е удрял, душил, натискал тялото й и след настъпване на смъртта. Действията му не са били болестно мотивирани и са били осъществени в състояние на обикновено раздразнение.

Смесеното личностно разстройство с белези на параноидна, емоционално-нестабилна и диссоциална личност, установено у него, е психическо заболяване, което съставлява трайни нарушения на характера, които не могат да бъдат коригирани по медикаментозен начин. Това разстройство може да се влоши, но не и да се подобри и избегне, тъй като е елемент на характера на подсъдимия. При него е установено пълно чувство на осъзнатост за извършеното в комбинация с пълна липса на усещане за вина от стореното. В структурата на характера му доминират и грубо безразличие към чувствата на другите, игнориране на социалните норми, правила и задължения, неспособност да извлича поука от миналия опит, особено от наложени наказания, тенденция да се действа импулсивно без оглед на последствията в съчетание с неустойчиво и капризно настроение, склонност за преживяване на изключителна собствена значимост, изразяваща се в трайни себеотносни нагласи. Преди, по време и след деянието поведението му е било подредено, измил се, шофирал, преоблякъл се, обадил се е да предупреди племенника си да не води жена си и дъщеря си в къщата им, за да не се уплашат. В тези разговори е убеждавал свид. Д. че му казва истината. На въпрос от свид. Д. какво е станало, подсъдимият отговорил : „Нищо, убих я.”, като непосредствено изразил собствената си оценка за случилото се.

Всичко изложено дотук разкрива притежавани от подсъдимия характеристики, които изключително завишават степента на обществена опасност на личността му.

3. Обемът на засегнатите от деянието правнозащитени блага обхваща прякото лишаване от живот на В. И. и косвеното отражение върху низходящите и възходящите й.

Поставена в условия на ежедневни укори, забрани, закани, ревност, физическо насилие, пострадалата е имала труден живот в рамките на брака си и на своите тридесет и три години го е понасяла в името на доброто на децата си. Според свид. Д. – „беше добричка като характер”, свид. И.. И. я описва: „В. беше най-доброто момиче, което познавам в живота си, …, толкова честно и добро момиче, толкова съвестно, и работеше толкова много…”. Стремяла се да защити правата на децата си, като позицията й е била счетена за правилна от компетентните служители на ОЗД при ДСП гр. Разград. Търсила помощ при адвокат и планирала законосъобразно уреждане на спора с подсъдимия. Поставена в състояние на дългогодишен страх и съобразяване с изискванията му, дори в деня на престъплението, тя е била без телефон, тъй като се опасявала да не й го вземе подс. И., който счупил картата и изхвърлил предния й телефон, за да няма контакт с близките си. Смъртта й е била безпричинна, в последните си минути тя е осъзнавала безнадеждността на ситуацията, опитала се да се противопостави на душенето от подсъдимия, но травмите по главата й са били тежки, той е сломил съпротивата й, повлачил я в друга стая, където агресията му се разраснала. Пострадалата млада жена, грижовна съпруга и майка на две малолетни деца, е изпитвала ужасяващи физически мъки и психически страдания до загубата на съзнание, след което жестокостта спрямо нея е продължила. Обективното състояние на тялото й, на помещението, на предверието на къщата са били възприети от свид. Д., лекарят от Спешна помощ свид. Петрова и са фиксирани по протокола за оглед и фотоалбума към него.

Децата са били внезапно и завинаги лишени от майчини грижи и подкрепа. Била им е оказана кризисна интервенция от специалист психолог предвид преживяната психологическа травма. Установено е, че са силно травмирани от преживяната трагедия и загубата на най-близкия си човек. С действията си подс. И. е изразил не само незачитане на правовия ред, на човешката неприкосновеност и живот, но е посегнал и на бъдещото морално и физическо развитие на децата си, поставил ги е в условия застрашаващи здравето, живота и психическото им състояние.

Родителите на пострадалата са били лишени от своята обичана дъщеря, осъзнали са трагедията, която години наред са се опитвали да предотвратят. Поели са грижата за двете деца, настанени в семейството им по силата на Заповедта на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” гр. Разград.

Според първоинстанционния съд извършеното от подсъдимия няма „широк обществен резонанс”, без да е пояснено съдържанието на това понятие. При спазване на изискванията по чл. 14 ал. 1 от НПК вътрешното убеждение на съда при вземане на решения се изгражда само въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководи от закона. Дали едно деяние е получило отзвук или не, е извънпроцесуален факт, неподлежащ на съдебен контрол. Засягането на обществените интереси следва да бъде преценявано по същината на престъпния резултат и причинените с него общественоопасни последици.

Вдействителност деянието е излязло от тясната семейна среда и оставя отпечатък у всеки, който е имал възможността да се запознае с фактите по делото. Родственият кръг както на подсъдимия, така и на пострадалата, е най-близко до общественоопасните последици, но намесата на социалните служители, административните служби, съдебното производство по чл. 28 от ЗЗДет. са извели престъпния акт далеч над разбирането за „битово убийство”. Извън емоционалните речи на представителите на обвинението, съпоставката на конкретното престъпление с отразените в съдебната практика по тази правна квалификация позволява да бъде обобщена оценка на извършеното като изключително тежко.

 

С оглед на изложените съображения съставът счете, че извършеното престъпление има характеристиките по чл. 38 А ал. 2 от НК и съответно се явява наказанието по втората алтернатива на предвиденото в чл. 116 ал. 1 от НК - доживотен затвор.

 

По правилата на чл. 58 А ал. 2 и 3 от НК, това наказание подлежи на замяна с наказание лишаване от свобода в рамките от 15 до 30 години.

За да индивидуализира наказанието на подсъдимия съдът съобрази обстоятелствата от значение за отговорността му по чл. 54 ал. 1 от НК.

Степента на обществена опасност на деянието и дееца според изложените съображения съставът оцени като изключително високи.

Първоинстанционният съд е преценил като смекчаващи обстоятелства пълните признания на подсъдимия от досъдебното производство и личното предаване на органите на полицията, разкаянието и осъзнаването на извършеното и факта, че подсъдимият се е намирал във физиологичен афект. В допълнение пред въззивната инстанция по този начин защитникът на подсъдимия оценява психичното му състояние и факта, че дълги години е бил третиран зле от родствениците на пострадалата. Според настоящия състав нито едно тези обстоятелства не са налице в степен годна да смекчи отговорността на подс. И., тъй като:

 

1.Направеното самопризнание не може да се приеме като такова по смисъла на т. 7 от ТР 1/09г. на ОСНК. Сигнал до системата 112 е подаден от свид. Д., който е придружил екипа на ЦСМП и заедно пристигнали в 22.03ч. в дома му. Установили са съществените елементи на картината на престъплението. Заповедта за задържане по ЗМВР на подс. И. за 24 часа е изготвена в 22.30ч. Обстановката, в която е извършено деянието, свидетелските показания за дългогодишните отношения между съпрузите, за актуалните събития след връщането им в България, наличието на полицейски документи относно транспортирането на И. и децата на 31.12.14г. от дома на подсъдимия, социалните доклади на служителите от ОЗД, категоричните експертни заключения по установените и иззети веществени доказателства напълно изясняват престъпния акт. Самопризнанията на подсъдимия в ДП не са спомогнали съществено за разкриване на престъплението. /сходен извод по Решение № 100/2015г. – ІІІ н.о. на ВКС на РБ/.

Нещо повече – самопризнанията му не са пълни. Следите от престъплението, запечатани по околните предмети и по веществените доказателства, експертно интерпретирани, позволяват категорично да се уточни механизмът на извършване на деянието, като за голяма част от своите действия – ударите с ютия, душенето с кабели, подс. И. не съобщава. Видно от кредитираното заключение на повторната КССППЕ това е негово субективно решение и защита, при него е налице пълен спомен и ако той желае би могъл да го разкаже.

Поради изложените съображения депозираните частични самопризнания не могат да имат  значение на допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство. Депозираните пред съда са обусловили процедурата по чл. 371 т. 2 от НПК и се отчитат по волята на законодателя при индивидуализацията по чл. 58 А от НК.

 

2. Разкаяние след деянието подсъдимият не е проявил. Видно е, че на своя близък свид. Д. е заявил безразлично - „Нищо, убих я.”. В хода на досъдебното производство нито веднъж не е заявил дали съжалява за действията си. Пред съда е декларирал формално, че съжалява за стореното, заедно с молбата процесът спрямо него да бъде справедлив и да си види децата.

Налице е и компетентната оценка на специалистите психиатри и психолог по изложението на назначената във въззивното производство експертиза, че подсъдимият успешно симулира емоционален спад и започва да плаче, когато трябва да говори за собствените си постъпки и миналите си осъждания. Преценили са, че у него е налице „пълно чувство на осъзнатост за извършеното в комбинация с пълна липса на усещане за вина от стореното”.

С оглед на изложеното и не е налице основание да се приеме, че подс. И. се разкайва за действията си, респ. отсъства оценка за извършеното и последиците от него, която да смекчи наказателната му отговорност.

 

3.Относно липсата на физиологичен афект у подсъдимия по време на извършване на деянието в настоящото решения бяха изложени подробни съображения. В допълнение само следва да се подчертае, че нито един от факторите, характеризиращи това състояние не е установен у подс. И.. Съзнанието му не е било стеснено, контролът над ситуацията не е бил ограничен. В състояние на обикновено раздразнение подсъдимият е разполагал с пълна психическа годност да разбере и противодейства за справяне с конфликтната ситуация. Поради това и не се установява обстоятелство, което да води до смекчаване на отговорността.

 

4. Психическото състояние на подсъдимия е „болестно” в широкия смисъл на понятието. И в изложението на повторната експертиза, и в разясненията на вещите лица пред съда, бе изяснено че личностовото разстройство на подсъдимия е трайно деформиране на неговия характер, в обичайното му състояние не се лекува, не може да бъде повлияно или избегнато.

Сам подсъдимият многократно заявява, че не е луд. Това е безспорно установено и от назначените по делото експертизи. Според заключението на последната, подс. И. е приел насилието, агресивността, манипулациите като нормални, подкрепени и ефективни форми за поведенческа активност. Личността към момента разкрива деликвентно поведение, с трайна асоциална насоченост и с рецидивни противообществени деяния – качества и нагласи, които могат само да отегчат, но не и да смекчат отговорността на подсъдимия.

Обобщено, касае се за личност, която разкрива високи потребности от индивидуална работа по преструктуриране на цялостното си формиране към изграждане на социално приета ценностна система, нагласи и начини на функциониране. Спецификата на психологичния портрет на подс. И. е категорична индикация за високия риск от личността му, съответно налагаща интензивни превантивни мерки.

 

5. Според защитника отношенията с роднините на пострадалата допълнително са повлияли върху психиката на подсъдимия, тъй като в продължение на 14 години те са искали да го игнорират по всякакъв начин.

Чрез показанията на свид. И.. И., И.И., Н.И., Н.Й. – от семейния кръг на пострадалата, се установява, че в продължение на години подсъдимият е имал агресивно отношение към тях. Оказвал е физическо и психическо насилие върху съпругата си, а в последно време и върху децата си. По думите на лелята на пострадалата – „ние сме му казвали да не идва при нас, защото го познаваме и знаем какво ще стане. Той обеща, че ще спре да ревнува Валя, да й забранява всички, че ще работят съвестно и че ще се събират с нас и ще ни уважава. …Ние му повярвахме и на петата година аз реших да му повярвам и той да дойде при нас с В. и с децата.”. Същата свидетелка проявява обективност към подсъдимия – „И. е работил там 9 месеца, работил е много съвестно, много добре, никога не е проявил агресия, никога не е проявявал нищо лошо през работно време.”, свид. Н.Й. разказва за 14.02.15г. – „…И. беше щастлив, че В. тръгва с него.”.  

Въз основа на изложеното съставът счита, че отношенията в родствения кръг са били в зависимост от поведението на подсъдимия към тях. Налице е била загриженост към пострадалата и децата, но едновременно с това те са възприемали и отчитали добрите проявления на подс. И., давали са му своето доверие, пари, нови възможности. Плановете на семейството на подс. И., пострадалата и децата са били на 06.01.15г. да се върнат обратно в Англия, но сам подсъдимият ги е променил и осуетил – взел документите на всички, изтеглил парите на съпругата си и ги използвал в свой интерес и т.н.

Специалистите по повторната КССППЕ са установили, че у подсъдимия съществува стремеж към надмощие. Разкриват го като доминантен във взаимоотношенията си, силно отстояващ себе си, отстраняващ всички препятствия по пътя си, оцеляващ – пример в тази насока е поведението му по време на пътуването с ферибота от Англия: тъй като не е бил съгласен да се върне в България подсъдимият е съобщил, че в колата му има бомба и наркотици, последвали са полицейски действия, като по този начин пътуването му било обективно прекъснато и той постигнал целта си. Воден от тези си качества, подсъдимият се е стремил да упражнява влияние и да взема сам семейните решения. Към това следва да бъдат добавени и черти на характера му като – мнителност и постоянна склонност към изопачено възприемане на околните, като например техни неутрални и дори приятелски действия превратно се тълкуват като враждебни или оскърбителни; изблици на насилие или заплашително поведение, особено когато е налице критика от страна на другите, като „поведенческите избухвания” се провокират лесно, когато импулсивните му действия се критикуват или отхвърлят от другите. Присъщите за него неспособност за емоционално съчувствие и краен егоцентризъм обективно го дистанцират от всяка социална група – още от училищните му години, през честата промяна на работните места, до установената от специалистите невъзможност за спазване на общоприети правила и социални норми.

С оглед на изложеното съставът не установи достоверност на тезата, че външният семеен кръг на пострадалата е отхвърлил подс. И. и това е повлияло на психиката му. Вдействителност е точно обратното, психичните специфики на личността му, изразени в цялостното му поведение, са били в основата на конфликтните ситуации.

При индивидуализацията на отговорността на дееца за инкриминираното деяние въззивният съд като втора-първа инстанция има правомощието да установи и нови фактически данни за тежестта на деянието и дееца, да направи нови изводи за съотношението между смекчаващите и отегчаващите вината на подсъдимия обстоятелства, валидни за правилните изводи при определяне на справедливо и съответно на тежестта на извършеното престъпление наказание. /по Решение №35/2013-ІІІн.о. на ВКС на РБ/.

Обективността въз основа на доказателствата по делото налага да се приеме, че се установяват само значими обстоятелства, които отежняват отговорността на подс. И. – дългогодишна агресия към пострадалата и актуалната към децата им, безпричинното преобръщане на празника по случай имения ден на съпругата му в сцена на брутално убийство, интензитетът на причиненото на пострадалата насилие – продължило и след смъртта й, поставянето на малолетните им деца в условия застрашаващи здравето, живота и психическото им развитие, данните за съдимостта и криминалистичната регистрация.

При качествената оценка на обстоятелствата  по чл. 54 ал. 1 от НК, съставът установи, че заменящото санкцията доживотен затвор наказание лишаване от свобода следва да бъде определено в максимален размер – за срок от тридесет години. Първоначалният режим на изтърпяване, определен от РОС, не се нуждае от промяна.

Така определеното наказание е резултат от спазване на правната техника, съответства на взаимното обвързване между принципа на законоустановеност и индивидуализация на наказанието и е съобразено със задължителните указания на ТР № 2/15г. на ОСНК на ВКС на РБ. Постигат се целите по чл. 36 от НК. Поставеният акцент върху потребностите на личността на подс. И. от интензивна работа в условията на мястото за понасяне на наказанието налага периодът на изолация да бъде възможно най-продължителен. Установените негативни качества и трайно съществуващи нагласи на личността индикират специално внимание за постигане на индивидуалната превенция. На тази увредена личностна основа така формирания размер на наказанието осигурява необходимото и достатъчно време за поправяне и превъзпитаване въздействие. Целите на генералната превенция са насочени към общото предупредително-превъзпитателно отражение на наказанието. Високата морална укоримост на извършеното, тежестта на престъпния резултат и открояването на проявата на подс. И. спрямо останалите от този вид подкрепят извод за обоснованост на максималната строгост на закона. Брутален акт на личност, неспособна да изживее вина и да извлече поука, с деликвентно поведение, трайна антисоциална нагласа и рецидивни противоообществени деяния, следва да бъде справедливо наказан с най-тежкото позволено от закона наказание.

Според защитника, налагането на изкуствено завишено наказание, което като се редуцира да се получи „някакво адекватно наказание” е в разрез със законовата преференция за подсъдимия.

Възраженията са неоснователни. Видно е, че законовата поощрителна норма е приложена от настоящия състав с оглед вида на определеното и заменено по чл. 58 А ал. 2 и 3 от НК наказание. Конкретното наказателно производство има за задача решаването на основните въпроси – съществен от които е и този за наказанието, базирайки изводите си на събраните доказателства и закона. Поради изложеното и несъстоятелно е при такова по тежест и характер престъпление, извършено от личност като подс. И., да се счита, че по-леко по вид и размер наказание ще постигне целите на закона. Подобен подход напълно се дистанцира от търсенето на справедливо отражение на наказанието спрямо извършеното и обществена превенция – неотделима част от съображенията при отмерването на наказанието по действащите правила. 

 

Предвид изложените съображения разглежданата присъда следва да бъде изменена като се определи по-тежко по вид наказание, което да бъде заменено с наказание лишаване от свобода за срок от тридесет години.

 

ІV. По отношение на гражданските искове.

 

В жалбите на процесуалния представител – повереник на родителите на пострадалата, и особен представител на малолетните й деца се претендира увеличаване на присъдените обезщетения до пълния предявен размер.

С присъдата първоинстанционният съд е уважил исковете на всеки от родителите в размер на по 80 000лв., отхвърляйки горницата до претендираните по 200 000лв. За децата съдът е присъдил по 100 000лв. от претендираните по 250 000лв. Уважени са претенциите за лихви върху всички искове, считано от датата на увреждащото събитие - 14.02.15г.

В мотивите изцяло отсъстват съображения относно отхвърлителната част по претенциите. Декларативно са счетени за неоснователни и прекомерно завишени.

За определяне на размера на обезщетенията по справедливост имат значение както цялата обстановка по случая, така и всички обстоятелства, от значение за извода, че са налице действителни неимуществени вреди. Конкретните обстоятелства подлежат на изследване за действителната стойност на загубеното благо и необходимостта да се даде обезщетение, съответстващо на дълбочината и интензивността на страданието. При определяне на размера в зависимост от вредата съдът изхожда не от субективните си схващания за справедливост, а от развитието и състоянието на обществото. Видно от актуалната практика на съдилищата обезщетенията за неимуществени вреди, причинени с деяния от този вид, са определени в диапазон, сходен с претенциите на ищците по делото, така напр. в Решения №№ 27/14г. – І н.о., 88/15г. – І н.о., 104/15-І н.о., 184/15 – ІІ н.о., 100/15г. – ІІІ н.о. и др., опровергаващо становището за прекомерност.

Цялостната преценка на особеностите на конкретния случай с оглед степента на страданията по дълбочина и интензивност, съчетани с действителната неизмеримост на засегнатите блага, които не могат да бъдат оценени, поражда необходимостта претенциите на ищците да бъдат уважени изцяло.

 

По отношение на ищците Н. и И. И. – като родители на пострадалата са имали непрекъсната и изключително близка връзка със своята дъщеря. Следвали са пътя на семейството й в различни държави, търсили са начин за постоянен и непосредствен контакт, въпреки агресивните прояви на подсъдимия. Засегнати са дълбоко от загубата предвид установените отношения на силна привързаност помежду им и страданията им никога няма да бъдат преодолени. Допълнителна тежест и болка причинява истината за последните минути от живота й, неописуемият ужас, който е изпитала дъщеря им без да е имала никаква вина, картината на престъплението и обезобразеният й вид. Осъзнаването на факта на загубата и начинът, по който е настъпила смъртта й, е процес, започнал внезапно и преминаващ през всеки ден от настоящия им живот. Изключителната им скръб се проявява в думите им, отразени в проведените разпити на ДП. Като най-близки до децата на пострадалата, ищците са поели грижата за тях. Понасяйки собствената си тъга, те следва да окажат необходимата помощ и на малолетните деца, за да преодолеят тяхната травма. Посоченият от тях материален израз на обема на духовните им вреди – по 200 000лв., безспорно би могъл само частично да ги овъзмезди.

 

Децата на пострадалата – Н. и В., са били родени и израснали с обич и грижа, получавани основно от майката. Подс. И. заявява, че ги обича, при личния му обиск е иззета тяхна снимка. Налице са обаче доказателства – свидетелски показания, констатации на служителите от ОЗД в социалните доклади, че когато децата са поотраснали бащата е започнал да се държи лошо и с тях. След 31.12.2014г. – децата са били с майка си в друго жилище, като на подсъдимия е била осигурена възможност за контакти, но именно пострадалата е била истински загрижена за техните интереси. Видно е, че служителите на ОЗД са подкрепили нейната позиция, като са отчели, че правото на образование на децата е нарушено с оглед действията на баща им. Дни след трагедията социалните служители са били потърсени за оказване на психологическа подкрепа и помощ, установили са, че децата са дълбоко травмирани. Неочакваната, неестествена и насилствена смърт на най-близкия им човек, ги е оставила сами, безпомощни и беззащитни. Застрашени са били здравето, животът и психическото им развитие. За преодоляване на рисковите фактори децата са били обект на психологическа подкрепа от специализиран център. В тази крехка възраст: В. току що навършил 11години и Н. на 12 години, децата имат изключителна необходимост от обич, подкрепа, ежедневни грижи – и майката, която ги е осигурявала, завинаги ще им липсва. И двете деца не желаят да виждат своя баща, момчето дори не желае да носи неговото име. Процесът на понасяне на болките и страданията, свързани със смъртта на майката, има само своето начало по волята на техния баща - подс. И., и през целия живот на децата тази трагедия ще ги съпътства. Категорично е, че макар и настанени в най-подходящата семейна среда на своите баба и дядо, личността на всяко от двете деца ще бъде изградена в отсъствие на основната фигура на майката, което неминуемо ще рефлектира в бъдещото им социалното им общуване и цялостна реализация. Затова настоящият състав намира, че справедливо по размер е поисканото от особения им представител обезщетение в размер по 250 000 лв. за всеки един от гражданските ищци.

 

В този смисъл присъдата в гражданскоосъдителната част следва да се измени. С оглед пълното уважаване на предявените искове подсъдимият следва да заплати и държавна такса в размер на 21 600 лв. върху увеличението над присъдените от първоинстанционния съд размери.

 

V. По отношение на разпореждането с веществените доказателства по делото.

 

Служебната проверка на присъдата установи, че съдът не се е разпоредил с веществените доказателства, дължимо по чл. 301 ал. 1 т. 11 от НПК произнасяне. В мотивите на съда не са изложени съображения в тази насока.

Допуснато е нарушение на задължението по чл. 305 ал. 4 от НПК и чл. 301 ал. 1 т. 11 от НПК, което действително е отстранимо чрез допълнително произнасяне по реда на чл. 306 ал. 1 т. 4 от НПК. Следва обаче да се отчете, че принципното положение е налагало съдът да се разпореди с присъдата.

 

VІ. По разноските.

 

В настоящата инстанция бяха направени разноски в размер на 1123, 71 лв. за възнаграждение и разходи на вещите лица по назначената повторна КССППЕ. На основание чл. 189 ал. 3 от НПК тези разноски следва да бъдат възложени на подсъдимия.

 

По изложените съображения и предвид липсата на служебно установени други основания за отмяна или изменение на присъдата в наказателно и гражданско осъдителната части и на основание чл. 337 ал. 2 т. 1 и ал. 3 от НПК, въззивният съд

 

РЕШИ:

 

ИЗМЕНЯ присъда № 66 по НОХД № 227/2015г. на Окръжен съд гр. Разград, постановена на 11.08.2015г., като

ОПРЕДЕЛЯ на подс. И. наказание ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР, което на основание чл. 58 А ал. 2 и 3 от НК ЗАМЕНЯ С НАКАЗАНИЕ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ТРИДЕСЕТ ГОДИНИ.

УВЕЛИЧАВА ПРИСЪДЕНИТЕ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ ПО ПРЕДЯВЕНИТЕ ГРАЖДАНСКИ ИСКОВЕ ДО ПЪЛНИЯ ИМ РАЗМЕР – за сума от по 200 000лв. за Н. и И. И., и за сума от по 250 000лв. за Н. и В. Илиеви.

ОСЪЖДА подс. И. да заплати допълнителна държавна такса по уважените граждански искове в размер на 21 600лв.

ОСЪЖДА подс. И. да заплати сумата от 1123, 71лв. по сметка на Апелативен съд гр. Варна.

         ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

 

Решението подлежи на обжалване в петнадесетдневен срок от връчването на съобщението за изготвянето му по чл. 340 ал. 2 от НПК по реда на глава ХХІІІ от НПК пред ВКС на Р България.

 

 

председател :                                   членове :