Р Е Ш Е Н И Е

 

217

 

14.10.2016г., Град Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - Наказателно отделение, на шестнадесети септември, година две хиляди и шестнадесета, в открито заседание в следния състав:

                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

                    ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯ ПАЧОЛОВ

ЖИВКА ДЕНЕВА

 

Секретар Г.Н.

Прокурор Стефка Якимова

като разгледа докладваното от съдия Денева ВНОХД № 327/16г. по описа на съда за 2016г., за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивното производство е присъда №16, постановена на 16.06.2016г. от Силистренски Окръжен съд, по НОХД №74/2016г., с която подсъдимите Д.Е.Д., Д.С.С. и К.В.П. са признати за ВИНОВНИ  по чл.277а, ал.3 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, за това, че на 12.10.2014г. в землището на с.Гарван, обл. Силистра в съучастие, като извършители помежду си, без съответно разрешително търсили археологически обекти, като използвали технически средства - металотърсачи и лопати.

На всеки от подсъдимите са наложени кумулативно наказания при условията на чл.54 от НК, а именно – „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЕДНА ГОДИНА, изпълнението на което e отложено на осн. чл.66 ал.1 от НК и „ГЛОБА” в размер от по 5000 лева;

Със същата присъда подсъдимите са осъдени да заплатят сторените по делото разноски; налице е произнасяне досежно веществените доказателства по делото.

Недоволни от присъдата са останали и тримата подсъдими, които чрез процесуалния си представител - адв. А.Й. – РАК, я обжалват пред Варненския апелативен съд, позовавайки се на необоснованост и неправилност на същата. Молбата е за постановяване на оправдателни диспозитиви по отношение и на тримата, поради обективна и субективна несъставомерност на извършеното от подсъдимите.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателите редовно призовани се явяват и се представляват от редовно упълномощения си защитник от преди.

Последният  подържа жалбата на посочените основания, оспорвайки обвинението и акцентирайки върху липсата на мотиви на първоинстанционната присъда. Развива се още довод за липсата на обществена опасност, като признак на конкретното деяние, извършено от тримата подсъдими, с аргумент - чл.9 ал.2 от НК.

Представителят на ВАП, изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага първоинстационната присъда, като правилна и законосъобразна да бъде потвърдена.

 

След преценка на доводите на страните, изложени в писмена форма и доразвити в съдебно заседание, както и след цялостна служебна проверка на присъдата на основание чл. 313 и чл.314 от НПК настоящият състав констатира следното:

 

Тримата подсъдими били членове на Сдружение с нестопанска цел „Българска Асоциация на търсачите на самородно злато и метеорити“ и притежавали членски карти.

На 12.10.2014г. подсъдимите Д., С. и П. отишли в местността „Лозята“, в землището на с. Гарван, общ. Ситово, обл.Силистра и започнали да изследват почвата, като за целта ползвали  металотърсачи, оборудвани със слушалки и прави лопати.

На същата дата около 18.30ч. служители на ГПУ Силистра - свидетелите И.Г., Б. Д. и М. М., в изпълнение на служебните си задължения, извършили обход на землището на с.Гарван.  Навлизайки в местността „Лозята“ на черен път вляво от асфалтовия път за с.Попина, свидетелите забелязали първо спрян лек автомобил, а впоследствие в селскостопанската нива - трима души, раздалечени един от друг, всеки от тях с уред в ръцете и извършващи специфични кръгови движения. Тъй като районът често бил обект на иманярски набези, свидетелите решили да извършат проверка на подсъдимите. Приближавайки се те установили, че нивата е неизорана, но с прясно изкопани дупки от лопати. Подсъдимите дали обяснение, че посредством металотърсачите търсили самородно злато, но били открили само дребни метални предмети. Всички те се намирали у подс. Д.Д..

Впоследствие тримата подсъдими били отведени до ГПУ Силистра, където доброволно предали намиращите се у тях технически средства и 16 броя дребни предмети. 

 

За да достигне до тази фактология по делото, първоинстанционният съд се е базирал на гласни и писмени доказателствени средства: обяснения на подсъдимия П., показания на свидетели, предавателно – приемателен протокол, протокол за оглед на ВД, ведно с фотоалбум, които СОС е съпоставил с изготвените заключения по назначените СТЕ и археологическа експертиза, както и с писмо на Министерството на енергетиката за липсата на запаси на самородно злато в землището на с. Гарван.

Според заключението на изготвената съдебно-археологическа експертиза, един от общо 16 предмета, открити у подсъдимите, може да се датира, като предмет на човешка дейност от X – XII век , но същият е без археологическа стойност и значение.

От заключението на изготвената съдебно-техническа експертиза се установява, че техническите средства – металотърсачи и прилежащите към тях слушалки са годни да извършват дейността, за която са предназначени. При настройка на такъв уред за търсене за злато, той отчитал наличие в почвата и на други метали, но с коренно различна честота на звука.

По делото безспорно е установено, че на подсъдимите не са издавани разрешения за извършване на редовни или спасителни теренни археологически проучвания по смисъла на ЗКН и НАРЕДБА № Н-00-0001/14.02.2011г.

 

Достигайки до правилни фактически изводи, СОС е обосновал и законосъобразни правни такива, приемайки, че от обективна и субективна страна подсъдимите са осъществили състав на престъплението по см. чл. 277а ал.3 вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК, като без съответното разрешение са търсили археологически обекти в землището на с.Гарван, обл. Силистра използвайки технически средства - металотърсачи и лопати.

В тази връзка не може да бъде споделен аргумента на защитата на подсъдимите, че деянието им не е несъставомерно от обективна и субективна страна. Напротив от цялата доказателствена съвкупност се установява, че тримата подсъдими са се намирали не в какъв да е район, а именно в такъв, който се посещава изключително често с цел иманярство. Към момента на деянието си те са се намирали в неизорана нива, оборудвани и снабдени със специални  технически средства - металдетектори и лопати и извършващи специфични кръгови движения. Около тях са установени прясно изкопани дупки, а у тях открити метални предмети, сред които и предмет, датиращ от X – XII век, макар и без археологическа стойност. От обективна страна действията и на тримата подсъдими са били насочени именно към търсене на археологически обекти и то без съответно разрешение, поради което абсолютно несъстоятелен е и довода на защитата, че действията им не са общественоопасни. Точно обратното - деянието им се отличава с висока степен на обществена опасност, за което законодателят е предвидил и висока репресивна санкция, което не е случайно предвид характера на този вид престъпления и значението им за съхранението на културното и историческо наследство на РБ. Подсъдимите са извършвали активна противоправна дейност, снабдени със специално оборудване: технически средства – металдетектори и лопати, като деянието им е извършено в съучастие, а от субективна страна при форма и вида на вината – пряк умисъл.

Изводът за обективна и субективна съставомерност на деянието им не се разколебава и от лансираната защитна версия, че целта на изкопните дейности била единствено търсене на самородно злато и метеорити, с акцент върху членството на тримата подсъдими в „Българска Асоциация на търсачите на самородно злато и метеорити“. Самото членство, ако и да е било редовно предвид липсата на отметки за платен членски внос към Асоциацията /видно от представено заверено копие за членство към 2016г./, то по никакъв начин не легализира престъпните действия на подсъдимите. От друга страна, така като е констатирал пространно и първостепенният съд, търсенето на злато също е поставено под строго определен разрешителен режим, а тримата подсъдими не са притежавали разрешение за търсене и проучване на подземни богатства съгласно разпоредбите на  ЗПБ. Освен това използваните металдетектори от подсъдимите очевидно са били с настройка за търсене на олово, предвид материала на намерените у тях метални предмети, тъй като видно и от заключението на експерта по изготвената съдебно-техническа експертиза. при настройка на такъв уред за търсене за злато, той отчита наличие в почвата и на други метали, но с коренно различна честота на звука.

Предвид на изложеното първоинстанционната присъда не страда от визираните в жалбата на подсъдимите пороци, а така постановена същата е подробно мотивирана и законосъобразна.

По отношение на оплакването, че не може да се установи точното място на нарушението и че липсват приложени ортофото карти, на които първоинстанционния съд се е базирал, същото е абсолютно неоснователно, поради наличието на показания на свидетели очевидци, за това къде точно са се намитали и тримата подсъдими към момента на деянието си и какво точно са правили именно в този момент.

 

Досежно справедливостта на наложените наказания на тримата подсъдими: настоящият състав на въззивния съд установи, че така определените наказанията и за тримата подсъдими са справедливи и не следва да бъдат ревизирани. Първоинстанционният съд е изложил съображения във връзка с индивидуализацията на наказанията за деянието им, преценявайки всички обстоятелства имащи значение за всеки един от подсъдимите, взел е предвид степента на обществена опасност на всеки от тях и на отделните деяния. Съдът е съобразил чистото съдебно минало на всеки един от тях и на тази база е определил справедливи наказания към минимума на предвидената законова рамка. Правилно е преценено, че с оглед поправянето на подсъдимите и най-вече за постигане целите на наказанието не е наложително същите да бъдат изтърпени ефективно. Така определени наказанията са съответни на критериите по чл. 54 НК, на целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК, както и на принципа за съответствие на наказанието с извършеното престъпление, залегнал в нормата на чл. 35, ал. 3 НК.

Предвид на всичко изложено по-горе, съставът на ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД достигна до извода, че присъдата на първоинстанционния съд, като правилна, законосъобразна и справедлива следва да бъде потвърдена.

При служебната проверка на присъдата, въззивният съд не констатира нарушения /допуснати на досъдебното производство или във фазата на съдебното следствие/, които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от друг състав на съда.

Водим горното и на основание чл.338 от НПК, ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД ,

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от № 16 от 16.06.2016 година по НДОХ № 74/2016 година на СИЛИСТРЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано или протестирано пред КАСАЦИОННИЯ СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ в ПЕТНАДЕСЕТ ДНЕВЕН СРОК  от съобщението му до страните – на основание член 350 ал.1 от НПК във с член 340 ал.2 от НПК.        

 

                                                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                ЧЛЕНОВЕ:  1:

                                                                                      

 

 

                                                                                   2: