О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

Номер  301/13.09.   2019 година              Град  Варна

 

Варненският апелативен  съд                                  наказателно отделение                            

На тринадесети септември              две хиляди и деветнадесета година                                                

В  закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИЛЕН СЛАВОВ

          ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ         

                             ДЕСИСЛАВА САПУНДЖИЕВА

 

като разгледа докладваното от  съдия Сапунджиева

ВЧНД                              номер 327                по описа за 2019   година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

    Производството е по реда на чл.243,ал.7 от НПК.

Образувано е по жалба на пострадалото лице А.А. срещу определение №242 от 16.08.2019г. по  ЧНД№ 257/2019г. на Окръжен съд гр.Добрич, с което е потвърдено Постановление от 10.07.2019г.  на Окръжна прокуратура гр.Добрич  за прекратяване на наказателното производство по ДП №1/2017г. по описа на ОСЛО при ОПр Добрич.

В жалбата се сочат доводи за неправилност на съдения акт, с оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност. Счита се, че окръжния съд незаконосъобразно е възприел изцяло установената от Окръжния прокурор фактическа обстановка, както и направените правни изводи.Сочат се аргументи за неправилност на констатациите на двете СМЕ, които се дължат на необсъждане на свидетелски показания и липса на доказателствена основа за изясняване на всички релевантни въпроси.Ето защо се счита, че обективната истина е останала неразкрита. С молбата се иска отмяна на обжалваното определение, с което е потвърдено Постановлението на Окръжна прокуратура, а делото върнато за разследване с даване на задължителни указания по приложение на закона.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното:

Жалбата е подадена от легитимно лице, в законовия срок, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

С Постановление от 10.07.2019г. прокурор от ОПр Добрич е прекратил наказателното производство по ДП№1/2017г. по описа на ОСлО на осн. чл.243,ал.1,т.1 във вр. с чл.24,ал.1,т.1 от НПК  приемайки, че деянието по чл.123 от НК не е осъществено от медиците, които са лекували пострадалия И.А. Е..

Постановлението е било обжалвано от А.А.-син на пострадалия като необосновано и незаконосъобразно с искане да бъде отменено и делото върнато на прокурора.

С определение №242 от 16.08.2019г. по  ЧНД№ 257/2019г. Окръжен съд гр.Добрич е потвърдил Постановление от 10.07.2019г.  на Окръжна прокуратура гр.Добрич.

Видно от постановеното определение, съдът  е приел, че материалния закон е приложен правилно и постановеното постановление е законосъобразно.Съдът е извършил преценка на обосноваността на акта на прокурора и на неговата законосъобразност, като е приел, че изводите на прокурора  почиват на верен и пълен анализ на събраните по делото доказателства.

При извършване пълна проверка на правилността на атакувания акт, настоящия състав анализира събраните на ДП доказателства,съобрази изложените в жалбата на пострадалия жалбоподател А. съображения и достигна до следните фактически и правни изводи.

Съдът установи от  фактическа страна следното:

ДП№1/2017г.е  образувано с Постановление на ОПр Добрич на 18.01.2017г. с оглед на данни, за извършено престъпление по чл.123 от НК, във връзка със смъртта на И.Е., настъпила на 14.09.2016г. ДП е започнало срещу неизвестен извършител.

От събраните на ДП доказателства е установено, че пострадалия И.Е. е страдал от хипертонична болест с дългогодишна анамнеза, мозъчно-съдова болест, доброкачествена простатна хиперплазия и алкохолна зависимост.

На 13.09.2016. в сутрешните часове постр. Е.  проявил влошено здравословно състояние, изразяващо се в повръщане и температура. Същото наложило да бъде потърсена спешна медицинска помощ. След 8,30ч. домът бил посетен от св.Митева-фелдшер в ЦСМП-Добрич/. Пациентът се оплакал от гадене с повръщане, задух и висока температура. Св.М.констатирала мек корем, наличие на перисталтика, нормално кръвно налягане и висока температура – 39°. С оглед на тези констатации, св.М.поставила на пострадалия работна диагноза: остра вирусна инфекция, като приложила лекарствата „Аналгин“ и „Деган“. Медицинското лице преценило, че  моментното  състояние на пострадалия не налагат хоспитализация, като препоръчала при неблагоприятни  промени  да  се  обърнат  към  личния  му  лекар. За прегледа бил състав фиш за оказана спешна медицинска помощ с дата 13.09.2016г./ 8,30часа.

Независимо от приложените медикаменти, здравословното състояние на пострадалия се влошило. Същият бил прегледан в домашни условия и от личния си лекар-св.Б.около 9,00часа. Пред него пострадалия изложил оплаквания за преустановена диуреза с давност 2 дни. Св.Б.установил  тежко общо състояние на пациента,  проявено с ниско кръвно налягане, палпаторно болезнен корем, усилена перисталтика и преустановена диуреза. Личният лекар предложил пострадалия  да бъде доведен в кабинета му.Около 09:45ч. жалбоподателя А. транспортирал баща си до кабинета на личния лекар. Последният направил неуспешен опит за катетеризация, след което насочил пострадалия към  Спешното  отделение  на  МБАЛ – гр.Добрич  за  консулт  с  уролог.

На 13.09.2016г. в 10.30.ч.  постр.И.Е. бил приет в Спешното отделение при МБАЛ.  Същият  бил прегледан от дежурния лекар д-р С., която назначила консулт с уролог. Дежурният лекар в урологично отделение- д-р Х. извършил преглед и поставил катетър на пациента, като незабавно назначил пълни кръвни изследвания, биохимия и провеждане на консулт с хирург, а при необходимост и повторен консулт с уролог. Започнали и реанимационни мероприятия. Проведен бил консулт със св.Желязкова- ординатор в Първо терапевтично вътрешно отделение.Същата установила тежко увредено общо състояние, срината хемодинамика, шок и остра бъбречна недостатъчност. Св.Ж.изразила съмнения за остър хирургичен корем и поискала консулт с хирург. Такъв бил проведен от д-р Г.М., видно от фиш за оказана спешна медицинска помощ №22125/13.09.2016г. с неизяснен резултат от прегледа/нечетлив,бел.вещи лица/, диагноза и последващо диагностично и терапевтично поведение. Извършена била и обзорна рентгенография на корем, която не дала резултат по неясни в хода на следствието причини. В 13,20ч. пострадалия бил приет във вътрешно отделение, след очевидно отхвърляне на необходимост от неотложна оперативна интервенция. Там била назначена допълнително разширена биохимия, извършени са вливания на водно електролитни разтвори, антипиретици, витамини, спазмолитици, антикоагуланти и антибиотици за които е било необходимо технологично време. Поради продължаващи оплаквания за коремни  болки,  д-р  Ж.отново поискала консулт с хирург.

  Около 15:40ч. св.Ч. ординатор в Хирургично отделение прегледал пациента, като установил болезнен корем, гадене, повръщане и липса на диуреза.Същият назначил скенер.От извършените до момента изследвания св.Ч. установил високи стойности на цереактивен протеин, което сочи на възпаление в организма. След извършен консулт и с д-р Козарев– ординатор в ОАИЛ, около 17:40 ч. пострадалия  е  приведен  в  ОАИЛ. Между 19:00ч. – 19:30ч. д-р Козарев отново потърсил д-р Ч., поради влошаване състоянието на пациента. При прегледа било установено, че болният вече е с развита картина на перитонит с всички симптоми на това заболяване и около 21:30ч. била предприета операция с участието  на  лекарите – д-р Ч.  като  оператор, д-р М.-асистент и д-р М.-анестезиолог. Операцията приключила около полунощ.

 При експлорацията били установени: серозно-гноен тотален перитонит на базата на остър панкреатит, с уплътнение на тялото  и  опашката  на  панкреаса и мезото на тънките черва.

 В следоперативния период състоянието на  пострадалия не се променило и останало тежко. Пациентът бил на изкуствена  вентилация, като в 15:00ч. на 14.09.2016г. починал при условията на сърдечносъдова слабост и полиорганна недостатъчност. По изрично настояване  на  синовете  на  пострадалия, аутопсия  не  била  извършена.

По делото е наначена тройна СМЕ, която дава следните заключения:

-причина за смъртта на пациента е остро възпаление на задстомашната жлеза и перитонит, довели до полиорганна недостатъчност. Поради неизвършване на аутопсия не е възможно от патоморфологична гледна точка да се посочи пряката причина за смъртта;

-заболяването е започнало вероятно на 11 или 12.09.2016г., като се е проявило външно на 13.09.2016г.;

-медицинска помощ е потърсена в напреднал стадий на болестното състояние, с остра бъбречна недостатъчност и интоксикация.При по-ранно извършена консултация и хостипализация е било възможно да се предоствати смъртния изход;

-поставената от лекаря от Спешна помощ диагноза "Остра вирусна инфекция" е била медицински издържана;

-експертизана не намира данни за забавяне при изследванията и консултациите, като същите определят като съответни на промените в състоянието на И.Е.;

-диагнозите са били поставяни съответно на наличните данни от анамнезата, прегледите и изследванията-лабораторни и образни;

-категорично няма забаване от страна на лекарите, като медицинската помощ е била в необходимия обем за уточняване на диагнозата и предприемане на лечение.

След изготвяне на СМЕ наказателното производство по делото е било прекратено с постановление на Окръжна прокуратура, потвърдено от окръжен съд, респ.отменено от Апелативен с дадени указания. Последните са в една насока- установяване на проведените медицински действия по отношение на И.Е. на 13.09.2016г. в диапазона 10,30часа-13,20часа, по време на престоя му в Спешно отделение на МБАЛ Добрич.

 В изпълнение на дадените от Апелативен съд указания, на ДП са разпитани повторно:д-р С.-ординатор  в Спешно отделение, приела пострадалия в 10,30часа; д-р Д.Б., разчела обзорната снимка на корема и д-р С.Х.лекар-специализант в отделението по урология, извършил консулт с пациента. В разпитите последователността на извършените медицински дейности, консулти с лекари-специалисти и дадени от тях предписания са посочени подробно и обстойно.

След събиране на посочените гласни доказатества, разследващия орган е назначил "допълнителна" СМЕ /очевидно са имали предвид повторна,тъй като вещите лица са се произнасяли по същите въпроси в същия числен, но в друг персонален състав/. Видно от тяхното заключение, няма промяна във фактическите изводи в сравнение с първата СМЕ. Вещите лица са ползвали показанията на разпитаните до този момент свидетели.В Експертизата са посочени извадки от техните разпити, като е видно, че липсват такива от проведените повторни разпити на тримата медици-д-р С., Бонева и Х.. Въпреки уточнението, че за целите на експертизата вещите лица са се запознали с цялата събрана по делото информация към датата на получените постановление за експертиза, вещите лица не са дали обстоен и пълен отговор на поставените им въпроси и най-вече по отношение на първите часове, коато пострадалия е бил приет в спешно отделение и които са били решаващи за правилно диагностициране и предприемане на медицински действия, във връзка с влошеното му здравословно състояние. И тримата лекари д-р С., д-р Ж.и д-р Х. са установили данни за "остър хирургичен корем" и са поискали консулт с хирург. По делото е безспорно устаовено, че консултацията е била извършена от д-р Г.М.. Непонятно защо, същият не е разпитан повторно от оргаана на ДП имайки предвид следните обстоятелства:

-в приложения фиш за спешна помощ №22125 /л.63,том4 от ДП/ е отразен консулт, проведен от д-р Г.М.-хирург, респ.негови констатации и положен подпис;

-в разпита си, същия отрича да е извършвал преглед на пациента, преди неговото опериране, където същия е участвал като асистент на оператора;

- и в двете експертизи не е взето отношение за резултата от този преглед и дадените препоръки. При отразяване на медицинската документация в двете експертизи е дадена противоречива информация. В първата СМЕ е записано: "Консултация с хихург /нечетлив текст"/. Във повторната СМЕ:"Извършен консулт с д-р М.хирург-Приема се за лечение в ХО".

-Данните по делжто сочат, че пациента е приет първоначално във вътрешно отделение.

Всички тези обстоятелства налагат извода,че доказателствената съвкупност по делото не е попълнена, в каквато насока са били и констатациите на предходния състав на Апелативен съд. Неизяснените обстоятелства не са получили разрешение нито с повторния разпит на свидетелите, нито с назначената повторна СМЕ. Необяснимо защо, при наличните противоречия не е извършен повторен разпит на д-р Г.М.и експертите не са коментирани неговите действия, предвид констатациите на останалите специалисти в Спешно отделение за наличието на "остър хирургичен корем" и поставената впоследствие диагноза-перитонит. Не е коментиран и въпроса за резултата от проведената обзорна рентгенография на корем, която според прокурора "не е дала резултат по неизяснени причини"/вж постановление/.  Безспорен е извода, че при такава диагноза колкото по рано се получи специализирана медицинска помощ, толкова са по-високи шасовете за благоприятен изход. В този смисъл са и двете експертни заключения. Следва да се отбележи, че телеграфния отговор на  експертите  по поставените въпроси, не дава възможност да се установи обема от извършените медицински действия,респ. бездействия на всяко едно медицинско лице, участвало в лечението на пострадалия, извършени ли са същите в необходимия обем, както и тяхната връзка с леталния изход на поциента.

Първоинстанционният съд в проверяваното определение е възприел безкритично установената от прокурора фактическа обстановка и е игонирал  наличните данни за несъбани доказателства, за наличие на противоречие в част от събаните и непълнота в изследването на основни въпроси от значение на съставомерността и авторството н деянието.

В производството по чл.243 от НПК, съдът следва да се произнесе по обосноваността и законосъобразнонста на постановения прокурорски акт. В конкретния случай, настоящия състав намира, че същия е необоснован, като това е следствие както на непълнота на доказателствения материал, така и на допуснато съществено процесуално нарушение при оценка на доказателствата /не е обсъден, ингориран е част от доказателствения мтаериал, не са обсъдени противоречията между конкретни доказателствени материали/. Актът на прокурора е и незаконосъобразен, тъй като неправилно е приложен процесуалния закон. В случая се констатират съществени процесуални нарушения при събиране и проверка на доказателствения материл, а именно необективно, формално и едностранчиво изследване/вж Решение-60-2003г. на първо н.о./. Всичко това е убегнало на първоинстанционния съд, поради и което неговото определение се явява незаконосъобразно.

След връщане на делото на прокурора, следва да се изяснят посочените в мотивната част на определението обстоятелства, които са от значение за установяване на обективата истина по делото, която е останала неразкрита. Посочените указания не накърняват независимостта на съда като арбитър, защото това са указания по прилагането на закона, а прокурора решава суверенно как да ги отстрани. В тази му дайност съдът няма правомощия.

По отношение на направените от жалбоподателя искания за отвод, на настоящия етап /досъдебна фаза/ същите са от компетентността на прокурор от  по-горестоящата прокуратура-чл.46,ал.4 от НПК.

Съобразявайки изложеното, въззивната инстанция намира, че Постановлението на прокурора от Окръжна прократура и определението на окръжния съд, с което това Постановление е потвърдено са необосновани и незаконосъъобразни, поради което следва да бъдат отменени, а делото върнато на прокурора с указания за правилно приложение на материалния закон.

Водим от горното съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ОТМЕНЯ определение №242 от 16.08.2019г. по  ЧНД№ 257/2019г. на Окръжен съд гр.Добрич, КАТО

ОТМЕНЯ Постановление от 10.07.2019г.  на Окръжна прокуратура гр.Добрич  за прекратяване на наказателното производство по ДП №1/2017г. по описа на ОСЛО при ОПр Добрич и връща делото на прокурора с дадени задължителни указания по приложение на материалния закон.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно е не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:1.                2.