Р Е Ш Е Н И Е

Номер 237/10.11.   Година 2016 Град Варна

 

Варненският апелативен съд,  Наказателно отделение

На двадесет и четвърти октомври, Година две хиляди и шестнадесета

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Илия Пачолов

 ЧЛЕНОВЕ: Румяна Панталеева

      Росица Тончева

съдебен секретар С.Д.

прокурор Милена Гамозова

като разгледа докладваното от съдия Р.Тончева ВНОХД № 328 по описа на съда за 2016г., при произнасянето си взе предвид:

Предмет на въззивна проверка е правилността на присъда №15/30.05.2016 г. по НОХД №267/15 г. на Окръжен съд-Силистра, с която подсъдимите Г.А.Р. и Р.А.Х. са признати за виновни и осъдени за престъпления по чл.254а ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК /за Р./ и по чл.201 вр. чл.26 ал.1 от НК /за Х./.

Недоволен от постановената първоинстанционна присъда е останал само подс.Г.Р., подал лична жалба по чл.318 ал.3 от НПК. Оплакванията за незаконосъобразност, необоснованост и несправедливост са бланкетно заявени.  

С допълнително изложение по чл.320 ал.3 от НПК са релевирани твърдения за обективна и субективна несъставомерност на престъплението по чл.254а ал.2 вр. ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК. Кумулативно се излагат съображения за незаконосъобразност на атакуваната присъда поради нарушено право на защита на подсъдимия, следващо веднъж от дефицити в обстоятелствената част на обвинителния акт и втори път – от нарушение на забраната за reformatio in pejus. В логиката на конкретните оплаквания са направените алтернативни искания за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова в хипотезата на чл.304 от НПК, изменение на присъдата чрез прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление  и на чл.78а от НК или отмяна на присъдата връщане на делото в досъдебната фаза за ревизия на допуснатите съществени процесуални нарушения, ограничили правото на защита на подсъдимия.

Вторият подсъдим по делото Р.Х. не е упражнил процесуалното си право на жалба.

В пренията пред настоящата инстанция защитниците на подс.Р. поддържат въззивната жаллба и развитите аргументи в писменото допълнение към нея.

Въззивният прокурор пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда.

В последната си дума подс.Р. заявява, че от действията му няма нанесена вреда на общината и поради тази причина, счита че следва да бъде оправдан.

Варненският апелативен съд като взе предвид подадената въззивна жалба, доводите на страните в съдебно заседание и след като служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда по реда на чл. 313 и чл. 314 ал.1 и ал.2 от НПК, намери за установено следното:

Настоящето въззивно съдебно производство е второ по ред. До него се достига при следната процесуална хронология:

1.С обвинителен акт ПД-15/16.04.2013 година прокурор от СОП повдигнал обвинение пред съда на Г.А.Р. за престъпления по чл.282 ал.2 вр. ал.1 и по чл.219 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, и на Р.А.Х. за престъпления по чл.219 ал.1 вр. чл.26 ал.1, чл.201 вр. чл.26 ал.1 и по чл.201  вр. чл.26 ал.1 от НК;

2.Първоинстанционното съдебно производство е приключило с присъда по НОХД №113/2013 година по описа на СОС, с която подс.Г.Р. бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.254а ал.1 от НК на 02.11.2011 година, защото в длъжностно качество – кмет, се разпоредил с бюджетни средства  - 85000лв., не по предназначението им. С присъдата подсъдимият бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а ал.1 от НК – глоба в размер на хиляда и двеста лева.

Първоинстанционният съд оправдал този подсъдим по обвинението да е извършил престъпления по чл.219 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК и по чл.282 ал.2 вр. ал.1 от НК.

Подс.Р.Х. бил признат за виновен и осъден за едно престъпление по чл.201 вр. чл.26 ал.1 от НК, като му се наложило наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от три години. По повдигнатото обвинение за престъпление по чл.219 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, съдът го счел за невинен.

3.Срещу първоинстанционната присъда прокурор от СОП подал протест, придружен от писмено допълнение по чл.320 ал.3 от НПК, в които се разчита искане за:

- отмяна на първоинстанционната присъда и осъждането на оправданите подсъдими за престъпленията, за които е имало съответно обвинение в първата инстанция /л.6 от ВНОХД №335/2014 година по описа на ВАпС/;

- констатиране на материална незаконосъобразност на присъдата спрямо Г.Р. в частта по преквалифициране на престъплението по чл.282 ал.2 вр. ал.1 НК в престъпление по чл.254а ал.1 от НК поради неправилно отнасяне на фактическото обвинение към диспозицията на по-леко наказуемото престъпление. В протеста изрично е засегнат въпросът за деятелността на подс.Р. по чл.254а ал.2 от НК, изключваща като санкционна последица възможността за приложението на чл.78а от НК /л.22 от ВНОХД №335/2014 година/;

- протестът атакува първоинстанционната присъда в частта, с която подс.Х. бил оправдан по обвинението за престъпление по чл.219 ал.1 от НК и осъден за едно продължавано престъпление по чл.201 от НК, вместо повдигнатото обвинение за две самостоятелни длъжностни присвоявания в условията на чл.26 ал.1 от НК;

4.Присъдата по НОХД №113/2013 година по описа на СОС се обжалвала от защитника на подс.Р.. Генералното искане се насочило към постановяване на оправдателна присъда, защото фактите по обвинението не позволявали преквалификация на престъплението по чл.282 ал.2 вр. ал.1 от НК в престъпление по чл.254а ал.1 от НК веднъж и втори път – поради обективна несъставомерност на деянието на подсъдимия по чл.254а от НК;

5.С молба, подс.Х. се присъединил към въззивната жалба на подс.Р., правейки искане за оправдаването му по чл.201 вр. чл.26 ал.1 от НК.

6.С решение №43/11.03.2015 година по ВНОХД №335/2014г., състав на ВАпС отменил първоинстанционната присъда по НОХД №113/2013 година  поради съществено процесуално нарушение в досъдебната фаза, ограничило правото на защита на подсъдимите. Порокът се заключавал в съдържанието на обвинителния акт, в който повдигнатото обвинение по отношение на Р. и Х. оставало неизводимо от обстоятелствената част на обвинението.

7.След връщане на делото в първоинстанционната прокуратура се достигнало до изменение на обвинението по отношение на двамата подсъдими. С постановление от 23.07.2015 година /т.24, л.14 от д.пр./  Г.Р. бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.254а ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, извършено в периода от 16.03.2010 година до 02.09.2011 година. Инкриминирала се дейността му по нарушаване на бюджетни закони чрез разпореждане с бюджетни средства не по предназначение, в длъжностно качество – кмет на Община Дулово.

На същата дата като обвиняем за престъпление по чл.201 вр. чл.26 ал.1 от НК, в периода от 28.12.2010 година до 17.10.2011 година, бил привлечен и Р.Х. /т.24, л.19 от д.пр./.

Синтезирането на горната процесуална хронология има за причина  конкретно оплакване във въззивната жалба на подс.Р. за нарушаване на забраната за реформацио ин пеюс. Еднозначно в теорията и съдебната практика се приема, че правилното прилагане на забраната е в зависимост от съдържанието на протеста. Забраната за влошаване положението на подсъдимия се явява неприложима, когато с протеста изрично е поискано осъждане на оправдан подсъдим при наличие на съответно обвинение в първата инстанция, прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление при обвинение в първата инстанция или увеличаване на наказанието.

В настоящия казус е налице усложнение в процесуалната хронология, предвид постановената отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото в досъдебната фаза с оглед нарушено право на защита на двамата подсъдими. В тази фаза се достигнало до изменение на обвинението за двамата подсъдими. Задължението на първоинстанционния съд по НОХД №267/2015 година в случая е било да съблюдава ограниченията на реформацио ин пеюс при индивидуализацията на наказанието на подсъдимите. Доколкото с протест на прокурор от СОП изрично е било направено искане за отмяна приложението на чл.78а от НК по отношение на подс.Р., свързано с обосноваването в протеста на престъпление по чл.254а ал.2 от НПК, извод за нарушаване на забраната по отношение на Г.Р. с атакуваната присъда не може да се направи.

При съвсем аналогични съображения, забраната за реформацио ин пеюс не е намерила проявлението си по отношение на втория подсъдим по делото  Р.Х.. С обжалваната присъда му е наложено идентично наказание с това по отменения съдебен акт по НОХД №113/2013 година на СОС, при напълно сходни индивидуализиращи наказателната отговорност обстоятелства.

Във връзка с процесуалната законосъобразност на проверяваната присъда следва да се разреши и въпросът по годността на обвинителния акт да очертае предмета на доказване в съдебното производство, като обезпечи правото на защита на подсъдимите чрез изчерпателно излагане на релевантните фактически положения.

Двукратно съдебното производство по НОХД №267/2015 година по описа на СОС е било прекратявано поради заключение за съдържателно противоречие на обвинителния акт с изискването на чл.246 ал.2 от НПК и т.4.2. ТР 2-2002 ОСНК. С решения № 191/25.11.2015 година по ВЧНД №424/2015г. и №46/11.03.2016 година по ВЧНД №96/2016г. ВАпС отменил първоинстанционните разпореждане №608/15.10.2015г.и определение №8/01.02.2016г. за прекратяване на съдебното производство по НОХД №267/2015 година по описа на СОС и връщане на делото в досъдебната фаза.  Въззивният съд изрично коментирал обстоятелството, че известни на подсъдимите факти, срещу които веднъж са осъществили защитата си по НОХД №113/2013 година по описа на СОС са получили единствено нова правна оценка в проведеното допълнителното разследване след решението по ВНОХД №335/2014 година на ВАпС. Претендирането на ограничение в правото на защита на подсъдимите при това положение не може да се приеме за основателно.

От фактическа страна:

С обвинителен акт ПД-35/07.09.2015 година СОП е повдигнала обвинения на Г.Р. и Р.Х., за следните престъпления:

-на подс.Р.  за престъпление по чл.254а ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, защото в периода от 16.03.2010г. до 02.09.2011г. в гр.Дулово, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице - кмет на Община Дулово, в нарушение на бюджетни закони -чл.32 вр. чл.4 ал.1 от ЗОБ, чл. 27 ал.1 т.2 от ЗОБ, чл. 21 ал.1 т.10 от ЗМСМА, се разпоредил с бюджетни средства в размер на 88 720.00лв за 2010 година и в размер на 85000лв. за 2011г. не по предназначението им, като финансирал „Общински гори-Дулово" ЕООД и от деянието са настъпили вредни последици за Община-Дулово в размер на 173720лв.;

-на подс.Х. за престъпление по чл.201 вр. чл.26 ал.1 от НК, защото през периода от 28.12.2010г. до 17.10.2011г.  в гр. Дулово,  при условията на продължавано престъпление,  като длъжностно лице –управител и ликвидатор на „Общински гори-Дулово"ЕООД присвоил чужди пари - средства от бюджета на Община Дулово на стойност   5000,00лв. , поверени му да ги пази и управлява.

 Първоинстанционният съд в рамките на проведено съдебно следствие извършил проверка на събраните в досъдебното производство писмени и гласни доказателствени средства и доказателства, по инициатива на страните и сам попълнил доказателствената съвкупност с нужните факти, позволили  му произнасянето на присъда.

С допустими доказателствени способи  настоящата инстанция приема, че се установяват следните релевантни фактически положения:

1.Относно деятелността на подс.Г.Р.:

Подс.Г.Р. ***, считано от 31.10.2009 година /т.1, л.113 от д.пр./. Изборната му длъжност продължила до прекратяването й на 08.11.2011 година /т.1, л.115 от д.пр./.

В мандата на подсъдимия съществувало предприятието „Общински гори-Дулово”ЕООД, вписано в търговския регистър на СОС с решение №184/02.03.2004г. /т.17, л.3167 от д.пр./. С решение № 21 по протокол №4/09.01.2004 година до провеждане на конкурс за управител на „Общински гори-Дулово”ЕООД временно бил назначен подс.Х., който фактически изпълнявал длъжността до назначаването му за ликвидатор на предприятието. Собственик на капитала на ЕООД-то била Община-Дулово.

В мандата на подс.Р. продължила да се утвърждава тенденцията за финансови загуби на „Общински гори-Дулово”ЕООД. С решение №329 по протокол 23/24.11.2009 година, Общинският съвет-Дулово приел годишен отчет на „Общински гори –Дулово”ЕООД за 2008 година, установяващ загуба в размер на 215000лв. С решение №423 по протокол №30/30.04.2010 година, Общинският съвет гласувал годишния доклад на предприятието за 2009 година, съдържащ констатация за загуба в размер на 219 000лв. /т.18, л.3637, налагащ извод за различна финансова загуба от приетата от първоинстанционния съд/. През 2010 година финансовата загуба на предприятието била намалена до 77000лв и в тези параметри, приета с решение №567/03.06.2011 година от Общински съвет Дулово. 

Междувременно, с решение №517 от протокол №43/27.01.2011 година Общинският съвет – Дулово прекратил дейността на „Общински гори-Дулово”ЕООД, откривайки производство по ликвидация със срок на приключване – една година, считано от вписване на обстоятелството за прекратяване в Търговския регистър. За ликвидатор бил назначен подс.Х.. Правоотношението между „Общински гори–Дулово”ЕООД и подс.Х. по възлагане на ликвидацията се уредило с договор от 16.02.2011 година, подписан от подсъдимите Р. и Х..

Прекратяването на дейността на предприятието се наложило от липсата на разрешително за сеч /считано от края на 2008 година /, довело до невъзможността за формиране на собствени приходи.

Според финансови документи, в периода 17.06.2010г.-30.12.2010г. „Общински гори-Дулово” получило финансиране от Община Дулово в размер на 88720,00лв. Сумата се изплатила на подс.Р.Х. /все още като управител на ЕООД-то/ с разрешението на подс.Р., със следните РКО:

1.РКО №566/17.06.2010 година – 36720лв;

2.РКО №718/ 03.09.2010 година – 31000лв;

3.РКО №741/29.09.2010 година – 19000лв;

4.РКО №985/ 28.12.2010 година – 1000лв;

5.РКО №1026/30.12.2010 година – 1000лв.

В касата на „Общински гори-Дулово”ЕООД парите били заприходени на различни дати и с липса от 2000лв /формира се от получена сума от  през м.декември 20101 година с РКО №№985 и 1026/. Касае се за:

1.ПКО №5/16.03.2010 година – 36720лв;

2.ПКО №19/05.07.20101 година – 20000лв;

3.ПКО №20/12.07.2010 година – 20000лв;

4.ПКО №21/14.07.2010 година – 10000лв.

Заключение на СГЕ от д.пр. установява авторството на документите.

С решение №497/28.12.2010 г., Общински съвет- Дулово отпуснал временен безлихвен заем на „Общински гори-Дулово”ЕООД в размер на 86 720лв..Решението било взето след докладна записка на подс.Р. до ОбщС от 20.12.2010 година.

С решение №582/03.06.2011г. Общинският съвет –Дулово финансирал „Общински гори-Дулово”ЕООД  с безлихвен заем в размер на 83 247.00лв. Част от сумата  /83000лв./ била  получена с РКО и в брой от подс.Х. /към сочения период вече ликвидатор на „Общински гори-Дулово”ЕООД/.

На 02.09.2011 година подс.Р. в длъжностното си качество на кмет на Община Дулово, със заповед №496/02.09.2011г. разпоредил изплащането на служебен аванс на ликвидатора на „Общински гори-Дулово”ЕООД в размер на 85 000лв.Сумата получил подс.Х., което удостоверил в РКО №№1006/3.10.2011г., 1014/5.10.2011г., 1033/10.10.2011г., 1049/13.10.2011г., 1056/14.10.2011г., 1064/17.10.2011г.

Заключение на СГЕ от досъдебното производство установява, че горепосочените РКО-та са подписани от св.Чаушев, докато изпълнявал временно длъжността „Кмет” на Община Дулово. Върху ордерите липсвал подпис на гл.счетоводител. Посредством допълнителна КСИЕ /т.24, л.29 и сл./ се установява осчетоводяването на горепосочените суми, а именно:

За 2010 година:

-сумата от 88720,00 лв. се осчетоводила по сметка 4261 „Вземания от подотчетни местни лица", местна дейност „Общинска администрация", § 10-15 „Материали". През месец декември 2010 г. с Мемориален ордер (МО) сумата 86720,00 лв. била сторнирана от дейност „Общинска администрация" и отнесена по сметка 6441 „Субсидии и други текущи трансфери за финансови институции в страната" и дейност 898 „Други дейности но икономиката", § 43-09 „Други субсидии и плащания", сумата от 2000,00 лв. с МО от декември 2012 г. е.била сторнирана от сметка 4261 и осчетоводена по сметка 4887 „Вземания от други дебитори - местни лица".

За 2011 година:

-сумата от 85000 лв.се осчетоводила по сметка 4261, местна дейност 829 „Други дейности по селско и горско стопанство, лов и риболов", § 10-20 „Разходи за външни услуги". С МО от месец декември 2011 г. сумата е сторнирана от сметка 4261 и осчетоводена по сметка 4887.  По-късно била сторнирана от дейност 829 „Други дейности по селско и горско стопанство, лов и риболов" и осчетоводена по приходен § 93-39 „Друго финансиране - операции с пасиви".

Съобразно писмо изх.№3897/20.05.2015 година на кмета на Община – Дулово /т.24, л.65 от д.пр./, представените субсидии на „Общински гори-Дулово”ЕООД били от наличните средства на общината за извършване на разходи в местните дейности.

Относно подс.Р.Х.:

През периода 17.06.-30.12.20101 година подс.Х. получил в качеството на управител на „Общински гори-Дулово”ЕООД с шест РКО-та публични средства в размер на 88720лв.

Според заключението на допълнителна КССчЕ /т.3,554 и сл. от д.пр./ получените суми не отговаряли по размер и дати с внесените в касата на дружеството. Сумите по РКО№ 985/28.12.2010 г. и РКО№1026/30.12.2010 г. – общо 2000лв. не били депозирани от подс.Х. в касата на „Общински гори-Дулово”ЕООД.

През 2011 г. на подс.Х. била поверена сумата в размер на 168000лв от Община Дулово. Той внесъл в касата на „Общински гори Дулово”ЕООД 165000лв. Сумата от 3000лв. изобщо не намерила отражение в счетоводството на дружеството в ликвидация.

Приетата фактическа обстановка от първоинстанционния съд, както и установеното фактическо положение от въззивния съд във връзка с финансовите резултати на „Общински гори –Дулово”ЕООД, се подкрепят от съвкупния анализ на всички събрани доказателства.

Длъжностното качество на подс.Р. по чл.93 ал.1 б.”б” от НК в инкриминирания период е безспорно установено /т.1, л.113, л.115 от д.пр./. Като кмет на Община Дулово същият участвал в заседанията на Общинския съвет Дулово, организирал изпълнението на неговите решения, включително и изпълнението на бюджета.

Към началото на мандата на подсъдимия /31.10.2009 година/, Община Дулово била едноличен собственик на капитала на „Общински гори-Дулово”ЕООД /т.1, л.51 от д.пр./. Лошите финансови резултати на предприятието били известни на подсъдимия, тъй като същият лично участвал в заседанията на ОбщС Дулово, в които се приемали докладите за финансовите отчети на търговските дружества със 100% общинско участие /т.18, л.3599-3603, л.3632-л.3640, л.3660-л.3666 от д.пр./.

Без претенция за изчерпателност, настоящият въззивен състав счита за нужно да очертае установените посредством доклади на финансов контрольор при Община Дулово сведения за действителното икономическо състояние на „Общински гори-Дулово”ЕООД. През 2008 година обемът на дейността на предприятието намалял с 613000лв., била отчетена финансова загуба в размер на 215 000лв и вземания на предприятието в размер общо на 5000лв. /т.18, л.3601 гръб/. През 2009 година намалението в обема на дейността продължило спрямо предходната 2008 година с нови 128000лв., финансовата загуба се увеличила до 219000лв, вземанията на дружеството възлизали на 18876лв. /т.18, л.3637 от д.пр./. През 2010 година в доклада на финансовия контрольор се разчитат следните цифри: спрямо 2009 година намаление в обема на дейност със 109000лв., загуба в размер на 77000 лв. и вземания на предприятието в размер на 23000лв./т.18, л.3664 от д.пр./.

Идентифицираните по-горе писмени доказателства обосновават извод за липса на реална стопанска дейност на „Общински гори-Дулово”ЕООД.Чрез показанията на св.С.Г. /НОХД №267, л.127/, св.А.Ч. /НОХД №267, л.120 гръб/ и св.К. Й. /НОХД №264, л.122 гръб/ се установява, че след края на 2008 година предприятието не е извършвало сеч поради липса на лиценз.

            Заключението на допълнителна КСИЕ /т.3, л.554 и сл. от д.пр./ конкретизира, че в 2010 година приходите на „Общински гори-Дулово” ЕООД по касова книга /т.15, л.2934 и сл. от д.пр./ имат следния произход: заем от Община Дулово в размер на 86720лв., от хотелиерски услуги в размер на 11909лв. и наем от транспортни средства, предоставени пак на Община Дулово – 9360лв.

С оглед предмета на доказване по делото за 2010 година, релевантни са писмените доказателства – касова книга на „Общински гори Дулово”ЕООД за 2010 година, РКО № №566, 718, 741, 985, 1026 на Община-Дулово; ПКО №№5,19, 20, 21 на „Общински гори-Дулово”ЕООД; фактура №49/03.12.2008 година; заключенията на съдебно-икономическите и съдебно-счетоводните експертизи.

Техният анализ сочи, че подс.Р.Х. е внесъл в касата на „Общински гори Дулово”ЕООД сумата от 86720лв на дати 16.03, 05.07., 12.07 и 14.07.2010 година. Правят впечатление два факта – първо има съществено разминаване в датите между РКО, с които счетоводно е отразено кредитирането на предприятието от Община Дулово, второ внесените суми от подс.Х. в касата на „Общински гори-Дулово”ЕООД не отговарят в номинално отношение на изписаните с РКО-та.

Заключението на допълнителната КСИЕ /т.3, л.558 от д.пр./ установява, че на 16.03.2010 година /датата на ПКО №5/, заприходената сума от 36720лв. е послужила за плащане на задължение на „Общински гори-Дулово”ЕООД за монтаж на дограма по фактура №49/03.12.2008 година на „Ай Пи Пласт”ООД. Следователно, коментираните средства са били предоставени в брой и без документ на подс.Р.Х. още към 16.03.2010 година.

Със сходен извод се ползва съдбата на останалите 50 000лв. Според писмените доказателства /т.1, л.218-222 от д.пр./ касовото движение на сумата се илюстрира по следния начин:

 

Постъпила сума от Община Дулово

Разходвана в полза на „Гелиг” ЕООД

 

ПКО №19/05.07.2010г.

РКО №25/05.07.2010г.

ПКО №20/12.07.2010г.

РКО №26/12.07.2010г.

ПКО №21/14.07.2010г.

РКО №27/14.10.2010г.

           

Заключението на СГЕ /т.3, л.584 и сл. от д.пр./, установява че почеркът в РКО-та за 2010 година е на св.Мария Колева. Конкретно в РКО №566/17.06.2010 година св.Янка А. е положила подписа си в графа „главен счетоводител”. Подс.Г.Р. е подписал ордерите за „Ръководител”, а за „Получател” – подс.Х..

Чрез приобщените по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК показания на св.А. от д.пр. /НОХД №267, л.125/ се установява: „..През 2010г. имаше решение на Общински съвет-Дулово за субсидиране на ЕООД”Общински гори”, което беше прието в края на самата календарна година, като парите бяха предварително изплатени и усвоени от самото ЕООД. През годината по нареждане на кмета през този период в лицето на Г.Р.  директно от касата са били вземани от страна на Р.Х. – управител на „Общински гори” с РКО парите…” /т.3, л.473 от д.пр./. Аналогични смислово са приобщените по реда на чл.281 ал.1 т.1 от НПК показания на свидетелката по НОХД №113/13г., л.65: „…За 2010г. може би решението е по-късно от изплащането на сумите. Сумите са платени предварително…”.

Синхронни относно деятелността на подс.Р. със заключението на СГЕ, показанията на св.А., писмените доказателства и заключението на допълнителната КСИЕ са показанията на св.Мария Колева /НОХД №267, л.122/.

В относително противоречие с очертаната доказателствена съвкупност остават показанията на св.К. Й. /НОХД №267, л.122 гръб/ в частта на заявения предварителен контрол за законосъобразност на разходените средства от бюджета на Община Дулово за 2010 година от негова страна. Достоверността им се отрича освен от коментираните по-горе доказателствени източници и от съдържанието на искане за извършване на разход от подс.Р. от 24.06.2010 година и контролен лист за проследяване на задължение в размер на 36720лв. /т.1, л.67, 68 от д.пр./. Както вече бе посочено по-горе в настоящето решение, сумата от 36720лв. е постъпила в касата на „Общински гори-Дулово”ЕООД през м.март 2010година, т.е.контролните действия на свидетеля се явяват веднъж постфактум и втори път съставените документи не отговарят на действителното фактическо положение.

Доказателствено значима към обсъждания период е докладна записка от подс.Р. /т.1, л.59/ и решение на ОбщС /т.1, л.60/. Към датата на сезиране на ОбщС – Дулово /20.12.2010 година/ на подсъдимия вече е бил известен факта на финансиране на „Общински гори-Дулово”ЕООД със сумата от 86720 лева, защото е подписал за „ръководител” РКО-та, с които сумата е изплатена на подс.Х.. Внимание следва да се отдели също  на разискванията от заседанието на ОбщС Дулово, отразени в протокол №41/28.12.20101 година /т.2, л.64 и и следващите от д.пр./. От една страна те категорично утвърждават извода за целенасоченото бездействие на подс.Р. да уведоми ОбщС за извършеното разпореждане с бюджетни средства в размер на 86 720 лева в периода от 16.03.2010 година до 14.07.2010 година /съобразен с датирането на ПКО, с които сумата е заприходена касово в общинското предприятие/. От друга страна изявлението на подсъдимия показва знанието му за невъзможността на общинското предприятие да възстанови в бюджета на общината заетите му средства, наложило обсъждането в това заседание на бъдеща ликвидация на дружеството. Следователно, фиксираният в докладната записка на подсъдимия срок за връщане на заема от предприятието – 31.12.2011 година е бил невъзможен.

Безспорен е факта на решение №497/28.12.2010 година, с което ОбщС е разрешил финансирането на „Общински гори-Дулово”ЕООД с 86720лв. за „възникнали проблеми по управлението, функционирането и финансирането” на предприятието. Предвид коментираните по-горе писмени доказателства, заключения на КСИЕ и СГЕ, неоспоримо е разпореждането от страна на подсъдимия в длъжностно качество с бюджетни средства в посочения размер в периода 16.03-14.07.2010 година, без решение на ОбщС в тази насока.

 С РКО №№ 985/28.12.2010 година и 1026/30.12.2010 година на подс.Х. е изплатена сумата от 2000 лева под формата на аванс /т.1, л.74, 75 от д.пр./. СГЕ установява авторството – за ръководител двата документа носят подпис на подс.Р., а за получател – на подс.Х.. Заключението на допълнителна КСИЕ сочи, че сумата не е заприходена в касата на „Общински гори-Дулово”ЕООД.

Заключението на КСИЕ /т.24 от д.пр./ констатира по кои пера от бюджета са били отнесени изплатените суми на „Общински гори-Дулово”ЕООД за 2010 година. Касае се за разходи по две сметки - §§1015 „Материали” и §§1020 „Външни услуги”. По този начин  се достигнало до намаляване възможностите на Община-Дулово  да изплаща задълженията си към външни доставчици и да закупува материали, както и забавяне на плащания или неплащане по получени доставки  на външни услуги или материали. С МО /т.22, л.7178 от д.пр./ сумата 86720лв е била сторнирана от сметки №№6441 и 4887. През 2012 година сумата от 2000 лева също била сторнирана от сметка 4261.

Релевантната доказателствена съвкупност за инкриминирания период от 2011 година не се отличава съществено от обсъдената по-горе. Общността на фактите на първо място касае липсата на стопанска дейност на общинското предприятие. Невъзможността за нейното възстановяване е била елемент от знанието на подс.Р. /извод, направен по-горе във връзка с разисквания на заседание на ОбщС от 28.12.2010 година/. В логическа взаимовръзка с този извод се явява негова докладна записка до ОбщС от 21.01.2011 година /т.2, л.111/. В нея се чете:„От годишните финансови отчети и от направения икономически анализ на „Общински гори-Дулово”ЕООД е видно, че дружеството е работило на загуба. Напълно излишно е към днешна дата да продължава съществуването му при очевидна липса на приходи и значителни разходи, свързани с фонд работна заплата, консумативи, данъци, общо в размер на 582 251лв.” /л.111, т.2 от д.пр./. Времевото отстояние на внасянето на цитираната докладна записка и предходната от 20.12.2010 година е толкова незначително, че само по себе си илюстрира целенасоченост в противоправните действия на подс.Р., в разрез с действителните стопански възможности на предприятието.

С решение №517/27.01.2011 година на ОбщС – Дулово /т.1, л.63 от д.пр./ дейността на „Общински гори-Дулово”ЕООД е била прекратена, открито производство по ликвидация, а подс.Х. назначен за ликвидатор на дружеството.

Настоящият въззивен състав счита за необходимо да обърне изрично внимание на приложения финансов анализ към докладна записка на подс.Р. от 21.01.2011 година. От него става ясно, че към тази дата „Общински гори-Дулово”ЕООД има задължения в следния порядък:

-задължения към доставчици – 98 891.18лв;

-задължения към НАП -272 052.84лв;

-други задължения /данъци и такси за МПС/ - 28 858.00лв;

-ФРЗ – 150 000лв.

При знанието на тези икономически показатели, подс.Р. внесъл докладна записка  на 02.06.2011 година, с която предложил на ОбщС да вземе решение за предоставяне на временна финансова помощ на „Общински гори-Дулово”ЕООД в размер на 83 247лв., изискваща корекция на приходната част на бюджета на общината. Въпреки знанието за финансовите резултати на предприятието и в явна колизия със собствена докладна записка от 21.01.2011 година подс.Р. предложил временната финансова помощ да е до 31.12.2011 година.

При съпоставянето на доказателствата за икономическото състояние на „Общински гори-Дулово”ЕООД /годишни отчети и финансов анализ/ с докладни записки на подс.Р.  от 20.12.2010 година, 21.01.2011 година и 02.06.2011 година се откроява абсурдността на заявеното очакване общинското предприятие да възстанови в бюджета на Община-Дулово сумата от 171447лв. /сбор от получен финансов заем за 2010 година и за м.юни 2011 година/.

Въпреки това с решение №582/03.06.2011 година ОбщС Дулово уважил предложението на подсъдимия, допускайки ново финансиране на предприятието /т.2, л.56 от д.пр./.

Коментираното писмено доказателство – докладна записка от 02.06.2011 година сама по себе си илюстрира знанието на подс.Р. за процедурата по корекции в текущия годишен бюджет на Община-Дулово. В сходна насока са приложените в д.пр. докладни записки на подсъдимия, свързани с финансиране на други предприятия с общинско участие.

Усвоеният финансов заем в размер на 83 247лв. се разходвал от „Общински гори-Дулово” ЕООД за погасяване на задължения за заплати на персонала, за сметки към Мтел, към ЕОН, за гориво, а сумата от 21000 лева била насочена към „Гелиг” ЕООД и представлявала връщане на заем по договор от 28.04.2009 година /справка – т.1, л.199 и сл. от д.пр./.

Въпросният договор за заем между „Общински гори-Дулово”ЕООД и „Гелиг”ЕООД /т.1, л.226 от д.пр./ се нуждае от специално внимание. Същият датира от 28.04.2009 година. Заетата сума на общинското предприятие е в размер на 50 000 лева, при годишна лихва от 16%. Сам по себе си  договореният лихвен процент говори за неизгодност на заема /според статистиката на БНБ средният лихвен процент по кредити в лева за периода е около 10.9%[1]/.

Извън конкретните клаузи на договора, следва да се има предвид установеното по делото финансово състояние на „Общински гори-Дулово”ЕООД през 2009 година и невъзможността да реализира каквито и да е собствени приходи от стопанска дейност. Следователно, поемането на подобно финансово задължение от страна на подс.Х. се явява икономически неоправдано и на практика целенасочено реализирано в полза на „Гелиг”ЕООД. Изводът се утвърждава също с падежа на задължението – 01.07.2009 година. В период от около два месеца възможността „Общински гори-Дулово”ЕООД да реализира приходи от 50 000 лева, за да погаси вземането на „Гелиг”ЕООД е абсурдна. Тук би могъл да се постави въпроса за ефективността на финансовия контрол, реализиран от страна на св.Й.. В изготвения от него доклад за 2009 година /т.18, л.3633 от д.пр./, сред изрично посочените икономически елементи не се разчита сумата от 50000лв – заем.. На посочената плоскост могат да се правят редица изводи, но доколкото коментираните факти остават извън предмета на доказване по чл.102 от НПК, задълбочаване на тяхното изследване и обсъждане не е необходимо. В аспекта на фактическото обвинение спрямо подс.Р., анализираните писмени доказателства позволяват извод за постигане на пряка цел - неправомерно разпореждане с бюджетни средства през 2010 година и 2011 година.

На 01.09.2011 година подс.Х. депозирал искане до кмета на Община – Дулово за поредна финансова помощ за „Общински гори-Дулово”ЕООД. Необходимостта от нея мотивирал с „неотложни плащания по консумативи и други разходи” /т.1, л.58 от д.пр./.  Подсъдимият посочил очакване за изплащане на задължението след реализиране на сделки с потенциални купувачи. Несъстоятелността на заявлението се илюстрира посредством заключението на КСИЕ /т.3, л.509 и сл. от д.пр./, защото за 2011 и 2012 година предприятието в ликвидация не е реализирало приходи освен от наем, платен от Община Дулово.

На 02.09.2011 година подс.Р. издал заповед № 496, с която разпоредил предоставянето на служебен аванс на ликвидатора на „Общински гори-Дулово”ЕООД в размер на 85000лв „…при възможност в бюджета…” /т.1, л.57 от д.пр./. Авансът е изплатен с РКО№№1006/03.10.2011г., 1019/05.10.2011г., 1033/10.10.2011г., 1049/13.10.2011г., 1056/14.10.2011г., 1064/17.10.2011г.

Към датата на последното плащане изборната длъжност на подс.Р. все още не била прекратена /т.1, л.115 от д.пр./. Едновременно с това от 21.09.2011 година Община Дулово имала за временно изпълняващ длъжността кмет св.А.Ч. /т.1, л.118 от д.пр./.

Заключението на СГЕ сочи, че РКО-та са подписани за „ръководител” от св.А.Ч.. Негово авторство в качеството на заявител са т.нар. заявки за поемане на задължение /т.1, л.173, 175, 177 от д.пр/. Прави впечатление, че последните са датирани от 01.11. и 02.11.2011 година, когато вече с РКО-та сумата от 85000лв. е била изплатена на подс.Х..  Отново според заключението на почерковата експертиза, св.Й. е положил подпис за „приел” и за „финансов контрольор” в заявките от началото на ноември 2011 година.

В обхвата на първоинстанционното съдебно следствие св.Й. депозирал показания, в които заявил че подписал финансовите документи докато изпълнявал временно длъжността „кмет” на Община-Дулово и защото имало заповед на подс.Р. /НОХД, л.120 гръб/. Авторът на текста в РКО-тата – св.Колева заявява, че е получавала обаждане за тегленето на парите от някой от ръководителите /НОХД, л.122 гръб/.

В писмена справка подс.Х. отразил за какво се разходвала сумата от 85000лв. /т.1, л.199 от д.пр./. Впечатление прави плащането на 64000лв към „Гелиг”ЕООД. Този факт е изследван от първата КСИЕ /т.3, л.509 и сл. от д.пр./. Според нейното заключение, от получените финансови средства за 2011 година „Общински гори – Дулово”ЕООД, общо 168247лв., 85000лв за били изплатени на „Гелиг”ЕООД. Със сумата от 67000лв. предприятието погасявало задължение по фактура №1605/15.05.2009 година, издадена от „Гелиг”ЕООД /касова книга на „Общински гори”ЕООД – т.1, л.256, 257 от д.пр./. Тази фактура касае оборудване на хижа „Каракуз” на стойност 94 960лв. без ДДС. Въпросната хижа обаче е била продадена на 23.10.2007 година, с идентично  имущество като фактурираното на 15.05.2009 година /заключение на КСИЕ т.3, л.513 от д.пр./. Така обособената фактическа верига демонстрира как неправомерно е бил източван бюджета на Община-Дулово.

Според заключението на допълнителната КСИЕ /т.24 от д.пр./, сумата от 85000 лв. е осчетоводена по сметка 4261, местна дейност 829 „Други дейности по селско и горско стопанство, лов и риболов", § 10-20 „Разходи за външни услуги". С МО от месец декември 2011 г. сумата е сторнирана от сметка 4261 и осчетоводена по сметка 4887.  По-късно е сторнирана от дейност 829 „Други дейности по селско и горско стопанство, лов и риболов" и осчетоводена по приходен § 93-39 „Друго финансиране - операции с пасиви". С предоставената сума се ощетило перо външни услуги, като чрез намаляване на парите по §§1020, Община Дулово е намалила възможностите си за плащане на задължения към доставчици, отразило се като забавяне в плащанията или неплащане на получени доставки.

Произходът на средствата за субсидиите на „Общински гори – Дулово”ЕООД се установява чрез писмо изх.№3897/20.05.2015 година на кмета на Община – Дулово /т.24, л.65 от д.пр./ - от наличните средства на общината за извършване на разходи в местните дейности.

От получената сума за цялата 2011 година, подс.Х. не внесъл в касата на „Общински гори-Дулово”ЕООД три хиляди лева /КСИЕ и допълнителна КСИЕ - т.3 от д.пр./.

Така обсъдените от настоящата инстанция доказателства и доказателствени средства подкрепят приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка и придават обоснованост на проверяваната присъда. По отношение на мотивната дейност на СОС е необходимо да се направят някои принципни бележки:

В мотивите към присъдата изцяло е копиран обвинителен акт ПД-35/07.09.2015 година на СОП. Наличен е някакъв доказателствен анализ, който обаче остава далеч от представата за изчерпателност и аналитичност. Въпреки това настоящата инстанция не прибягна до ресурса на чл.335 ал.2 от НПК, веднъж поради дължимия собствен доказателствен анализ и втори път поради вече еднократното връщане на делото в досъдебната му фаза. Повторна отмяна на присъдата на формално процесуално основание би влязло в колизия с основното начало на процеса по чл.22 от НПК и със стандарта за ефективно правосъдие по §6 от ЕКЗПЧОС. Макар и оскъдно, в мотивите към присъдата има изложение на факти и изводи по правото, което позволява разгръщането на въззивната проверка в пълнота.

Установените фактически положения относно деятелността на подс.Г.Р. правилно са отнесени към диспозицията на чл.254а ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК. Към датата на двете деяния в продължаваното престъпление е действал Законът за общинските бюджети. По неговаат дефиниция общинският бюджет представлява самостоятелна финансова сметка за приходи и разходи в рамките на една календарна година. С нея се обезпечава финансирането на местни дейности, които са в интерес на местната общност. Чл.19 ал.2 от ЗОБ възлага в задължение на кметовете на общини изпълнението на общинските бюджети. С чл.27 ал.1 т.1 от ЗОБ е регламентирано правомощието на кметовете да изменят размера на бюджетните кредити, но само в обема на общите разходи на една бюджетна дейност. Единствено в правомощието на общинските съвети е извършването на промяна в общинския бюджет чрез прехвърляне на бюджетни кредити за различни видове разходи в една дейност или от една дейност в друга в границите на една бюджетна група. Правомощието на общинските съвети по чл.27 ал.1 т.2 от ЗОБ не е абсолютно, то може да се реализира само при възникване на неотложни и доказани потребности през бюджетната година и при спазване на общия размер на бюджета.

В корелативна връзка с разпоредбата на чл.27 ал.1 т.2 от ЗОБ /отм./ е разписаното в чл.21 ал.1 т.10 от ЗМСМА правомощие на общинските съвети да приемат решения за предоставяне на безлихвени заеми.

Очертаната относима нормативна база към инкриминирания период показва, че отпуснатите под формата на безлихвен заем на „Общински гори – Дулово”ЕООД две суми – 88720лв за 2010 година и 85000лв за 2011 година с еднолично разпореждане на подс.Р. *** представляват разпореждане с бюджетни средства в нарушение на чл.27 ал.1 т.2 и чл.32 вр. чл.4 ал.1 от ЗОБ /отм./, както и на чл.21 ал.1 т.10 от ЗМСМА. Чрез заключението на допълнителна КСИЕ /т.24 от д.пр./ е очертано настъпилото изменение в бюджетните кредити за различни видове дейности, корекция изцяло в правомощие на Общински съвет Дулово.

Чрез безпротиворечива група доказателствени източници е установено началото на инкриминирания период – 16.03.2010 година. Тогава е регистрирано касово постъпление за „Общински гори – Дулово”ЕООД, с което незабавно се извършило плащане към „Ай Пи Пласт”ООД. Продължаваното престъпление за подс.Р. е довършено с издаването на заповед 496/02.09.2011 година за финансиране на „Общински гори-Дулово”ЕООД със сумата от 85000лв. Изречение от тази заповед мотивира защитната пледоария да оспорва обективната съставомерност на деянието. Вярно е, че в индивидуалния административен акт е разпоредено изплащането на сумата при наличие на финаснсова възможност в бюджета на общината. Също толкова е вярно обаче, че със или без това условие подс.Р. не е имал правомощието да се разпорежда по описания начин с бюджетни средства, т.е. то се явява ирелевантно за съставомерността на деянието. Изрично следва да се подчертае, че за служителите в Община Дулово не е съществувал вариант да не изпълнят заповедта на подсъдимия, без значение дали е правомерна или не. Формирането на подобен категоричен извод се основава на гласните доказателствени средства – показания на св.св.Колева, А., Й., Чаушев.Така например в показанията на св.Колева е очертан маниера на харчене на пари в Община Дулово – по разпореждане на подс.Р., без необходими счетоводни документи и при ясно изразено нежелание на главния счетоводител на общината да се ангажира с подписа си. Аналогични са показанията на  св.А.. Както вече бе посочено по-горе в настоящето решение, св.Й. не е осъществявал ефективен финансов контрол. Подписването на заявки за теглене на суми, с които безвъзмездно е кредитирано общинското предприятие в разрез със законовите изисквания за промяна в общинския бюджет, само по себе си в достатъчна степен илюстрира неефективността на контрола. Св.Й. е участвал в антидатирането на финансови документи във връзка с изплатената сума от 86 720 лева през 2010 година, отразявайки документооборот в разрез с действителното финансово положение. Нужно е да се припомни и формалността при осъществения финансов контрол върху общинското предприятие предвид спестените данни за заем към „Гелиг”ЕООД през 2009 година, както и поетото задължение към същото дружество за оборудване на хижа „Каракуз” при положение, че подобен инвентар е съществувал още през 2007 година.  Не могат да се пропуснат и показанията на св.Чаушев, който до 29.09.2011 година е бил зам.кмет в Община Дулово, с ресор общинска собственост. Този свидетел е разпоредил изпълнение на заповед №496. Защо и как това е станало не се разяснява подробно в показанията му, вероятно поради възможността да уличи себе си в престъпление. Св.Чаушев обаче заявява, че той е имал единствена задача – да подготви провеждането на местните избори в Община Дулово, в които участвал  и подс.Р.[2]. Към датата на касовото изпълнение на заповед №496, мандатното правоотношение на подс.Р. не е било прекратено. Този факт, оценен през призмата на показанията на св.св.Колева и А., както и през фокуса на писмените доказателства по делото сочи на  липса на обективна възможност за противопоставяне на служителите от местната администрация на изпълнението на издадената заповед №496 от подсъдимия.

За дискредитиране на обективната съставомерност на деянието на  Г.Р., защитата използва въведената в Община Дулово система на „двойния подпис”. Нейният регламент се чете в Методически насоки по елементите на финансовото управление и контрол в Община Дулово /т.2, л.142 и сл. от д.пр/. Разписването на подобно правило може да се оцени само като добро пожелание в работата на местната администрация в гр.Дулово, но през инкриминирания период същото не е произвело нужния ефект, т.к. при двете финансови операции платежни документи са били  съставяни не преди, а след тяхното реализиране. Отново следва да се подчертае, че финансовият контрольор Й., гл.счетоводител и касиерът не са можели ефективно да се противопоставят на очертания доказателствено маниер на управление на подс.Р..

Заключението на допълнителната КСИЕ /т.24 от д.пр./ не оставя съмнение в настъпилите вредни последици от деянията на подсъдимия за Община Дулово. Неправомерното разпореждане с бюджетни средства от Г.Р. е лишило общината  в инкриминирания период от възможността да изплаща задължения към външни доставчици и да закупува материали. Позоваването на решение на ОбщС-Дулово от 28.12.2010 година не обезличава вредните последици от неправомерното бюджетно разпореждане на подсъдимия. То /разпореждането/ е станало факт още към 16.03.2010 година, от която дата общината търпи неблагоприятните фискални последици.

Доказателствента съвкупност не може да обоснове положително очакване на подсъдимия за връщане на т.нар.”безлихвени заеми” от „Общински гори – Дулово”ЕООД в срок до 31.12.2011 година. Веднъж вече бе очертано финансовото положение на предприятието – без приходи от стопанска дейност и с липса на перспектива в тази насока. Този факт е бил известен на подс.Р., защото в разисквания на заседание на ОбщС-Дулово на 28.12.2010 година е  заявил невъзможността икономически да се възстанови предприятието. През м.01.2011 година подсъдимият е сезирал ОбщС с предложение за прекратяване на неговата дейност и откриване на процедура по ликвидация.

Приходите от сеч, реализирани от Община Дулово през 2010 година и 2011 година неуместно се коментират като възможност за подобряване финансовото състояние на „Общински гори-Дулово”ЕООД. Касае се до решение по чл.21 ал.1 т.8 от ЗМСМА на ОбщС Дулово /т.20, л.3940 и сл. от д.пр./, като приходите от управлението на общинската собственост според регламента на чл.6 ал.1 т.1 б.”г” от действалия ЗОБ са елемент от бюджета на Община Дулово.

При обсъждане на обективната съставомерност на деянията на Г.Р. следва да се има предвид и последвалата законодателна промяна, отразена в отмяната на ЗОБ от 01.01.2014 година и приемането на Закона за публичните финанси. Последният регулира същия кръг обществени отношения, като разпоредбите на чл.13 ал.2, чл.103 ал.2, чл.122 ал.1, чл.124 ал.2 и чл.125 ал.1 т.2 от него съдържат аналогичен регламент на ЗОБ по отношение на приемане и изпълнение на общинските бюджети, допустимост на корекциите и правомощия за това.

Обективните действия на подс.Р. са отражение на престъпната му мотивация, като изпълват интелектуалния и волеви елементи на прекия умисъл.

Относно подс.Р.Х.:

При служебната проверка на първоинстанционната присъда по отношение на подс.Х., настоящият въззивен състав не констатира материална или процесуална незаконосъобразност. В обхвата на продължаваното си престъпление подс.Х. е имал качеството на длъжностно лице по см. на чл.93 ал.1 б.”б” от НК. Веднъж като управител и втори път като ликвидатор на „Общински гори Дулово”ЕООД на Р.Х. са били поверени за пазене и управление средства от бюджета на Община Дулово, като касово постъпление в предприятието не е намерила сумата от 5000лева. Първоинстанционният съд е мотивирал връзката между дееца и предмета на присвоителните деяния,         обосновано приемайки същата за трайна, в резултат на което и правилно я отнесъл към обективния признак на състава на престъплението по чл.201 от НК - „поверени да ги пази и управлява”.

С действията си подс.Х. е отклонил инкриминираната сума от патримониума на „Общински гори – Дулово”ЕООД, извършвайки фактическо разпореждане с тях.

Наказанието на подсъдимите е индивидуализирано в хипотезата на чл.54 от НК. Първоинстанционният съд е приел идентични смекчаващи отговорността на Р. и Х. обстоятелства – чисто съдебно минало и добра лична характеристика. През прочита на въззивната проверка на присъдата в тази част, индивидуализиращите наказателната отговорност на подсъдимите обстоятелства подлежат на корекция в следния аспект:

По отношение на подс.Г.Р.:

Степента на обществена опасност на престъплението на подсъдимия е висока. Извършените нарушения на бюджетните правила на първо място са изключително сериозни и на второ място – довели са до засягане на разходната част на бюджета на Община Дулово в разрез с интересите на местната общност. Деянията на подсъдимия на практика са дерогирали правилата за управление и разпореждане с публични финанси, като с еднолично решение същият е разходил значителна сума пари от скромния бюджет на Община Дулово. Двете деяния в рамките на едно продължавано престъпление демонстрират еднозначно трайното отношение на подс.Р. към изискването за  законосъобразно ръководене на Община-Дулово.

Начинът на извършване на двете деяния и упоритостта на подсъдимия по довеждане до край на фактическия състав на престъплението по чл.254а ал.2 от НК /в аспекта на показанията на св.св.Колева, А., заключенията на експертизите, писмените доказателства по делото/ сочат на висока лична степен на обществена опасност. Тя не би могла да се компенсира от чистото съдебно минало на Р., доколкото по делото са налице доказателства за един установен маниер на управление в разрез със законовите предписания. С тези аргументи изводът за положителна характеристика, направен от СОС се отрича изцяло.

В обобщение на горното, наложеното наказание от шест месеца лишаване от свобода не би могло да се възприеме като справедливо. Поради липса на протест обаче, корекция в посока на увеличаване на санкцията на Р. би се проявила като незаконосъобразно нарушаване на реформацио ин пеюс.

Първоинстанционният съд е лишил подсъдимия от право да заема държавна и обществена длъжност за период от шест месеца. При индивидуализация на кумулативното наказание СОС е пренебрегнал доказателствата за извършените сериозни нарушения от подс.Р. на правилата за бюджетна дисциплина. Извън обхвата на оценъчната дейност са останали доказателствата за едноличния маниер на управление на подсъдимия, довели в крайна сметка до настъпването на значими вредни последици за Община Дулово.

Настоящият въззивен състав се съгласява с приложението на чл.66 ал.1 от НК. В принципен план приложението на условното осъждане изисква формиране на извод дали чрез този институт биха се постигнали целите на индивидуалната и генерална превенция на наказателната отговорност. Тук от една страна важна роля има чистото съдебно минало на подсъдимия. Чрез него може да се обоснове изолираност на престъпната проява и да се въведе доказателство за активиране на самокорекционен ресурс за промяна в престъпните нагласи, който под отлагателния срок на условното осъждане би произвел лично поправително действие, а оттам и постигане на генералната превенция. От друга страна институтът на условното осъждане е приложим към обществено опасната характеристика на конкретното деяние и деец. Изпитателният срок обаче е недостатъчен за постигане целите по чл.36 от НК. Невъзможността за увеличаване на наказанието лишаване от свобода води автоматично и до липса на процесуален инструментариум за корекция на присъдата в тази част.

По отношение на подс.Х.:

Обществената опасност на престъплението на подсъдимия е висока. В инкриминирания период той е бил управител и ликвидатор на общинско предприятие с висока степен на задлъжнялост към публични институции, доставчици и собствен персонал. От полученото кредитиране, подс.Х. не е внесъл пари в касата на дружеството, с които фактически е могло да се пристъпи към погасяване на част от задълженията.

Личната обществена опасност на подсъдимия също е висока. Освен в настойчивите своителни действия, оценката се мотивира от заключението на две от експертизите по делото. Чрез тях се установява, че в инкриминирания период подсъдимия не е управлявал ефективно „Общински гори-Дулово”ЕООД, не се е грижил за имуществото и за правата на кредиторите. Същият е поел задължения в разрез  с капиталовата адекватност на дружеството, като допълнително с присвоителните си деяния е увредил патримониума на същото.

При това положение наказанието от 8 месеца лишаване от свобода се явява несправедливо. Същото обаче не би могло да се увеличи поради липсата на протест по чл.337 ал.2 от НПК срещу присъдата по НОХД №113/2013 година по описа на СОС. С последното се свързва и невъзможността за налагане на кумулативно наказание  конфискация.

Престъплението по чл.201 вр. чл.26 ал.1 от НК е в реална съвкупност с престъплението по чл.219 ал.3 вр. ал.1 от НК, за което Х. е осъден с вл.с. пр. на 07.03.2013 година по НОХД №69/2012 година /НОХД, л.104-105/. При спазване на правилата за наказване на съвкупността първоинстанционният съд е групирал еднородните наказания, наложил е най-тежкото за изтърпяване, към което е присъединил и наказанието по чл.37 ал.1 т.6 от НК.

С проверяваната присъда са решени въпросите за веществените доказателства и разноските по делото.

При естеството на изложените съображения по-горе, извършената въззивна проверка на първоинстанционната присъда не разкри основание за нейната отмяна или изменение. Това обосновава нейното потвърждаване на основание чл.338 от НПК, поради настоящият състав на апелативния съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда №15/30.05.2016 г. по НОХД № 267/15 г. на Окръжен съд-Силистра.

Решението подлежи на обжалване и протест в 15 дневен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ:

 

 



[1] http://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_download/200911_s_irs_press_a1_bg.pdf

[2] https://results.cik.bg/tur2/mestni/1910.html