Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 38/14.03.            Година  2017                  Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд                                   Наказателно отделение

На девети февруари                           Година две хиляди и седемнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

                            ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова

Ангелина Лазарова

Секретар С.Д.

Прокурор Ружа Големанова

като разгледа докладваното от съдия Лазарова

ВНОХД № 329 по описа на съда за 2016 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Производството пред въззивния съд е образувано след постановяване на Решение № 94/01.08.2016г. по КНД 191/2016г. на ВКС, ІІІ н.о., с което на основание чл. 354 ал. 3 т. 2 от НПК е било отменено предходно решение по ВНОХД № 252/15г. и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда от стадия на съдебното заседание.

Предмет на въззивното производство е присъдата, постановена на 30.06.2015 г. по НОХД № 19/15 на Окръжен съд гр. Разград, с която подсъдимите Б.М.М. и Е.А.Ю.  били признати за виновни по обвинения за извършени престъпления и с приложението на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК им били наложени наказания лишаване от свобода и глоби както следва: за подс. М. по чл.249 ал.1 пр.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.2 НК за срок от шест месеца и глоба в размер на 600лв., за подс. Ю. за престъпление по чл.249 ал.1 пр.1 вр. чл.20 ал.2 НК – за срок от пет месеца и глоба в размер на 400лв. Наказанията лишаване от свобода били отложени по чл. 66 ал. 1 от НК с минимален изпитателен срок. На подсъдимите били възложени направените по делото разноски.

          Въззивното производство е образувано по жалба на защитника, представлявал подсъдимите пред първоинстанционния съд, в която присъдата се счита за незаконосъобразна, необоснована, постановена при съществени процесуални нарушения, а наложените наказания са явно несправедливи. В допълнително изложение защитникът конкретизира оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – предубеден съдебен състав и прокурор; отказ да бъдат уважение искания на подсъдимите; постановяване на осъдителна присъда по предположения, че подсъдимите са откраднали картите и листчета с ПИН и че по отношение на сумата от 400лв. са действали в съучастие; неправилна оценка на доказателствата. В резултат на посочените нарушения съдът е приложил неправилно материалния закон, като ги е признал за виновни по повдигнатите им обвинения. Счита се, че съдът е определил неоправдано тежки наказания, несъобразени със степента на обществена опасност на деянието, на личността на подсъдимите и на факта, че щетите са възстановени.

          Пред настоящата въззивна инстанция жалбата се поддържа от встъпилите впоследствие защитници на подсъдимите.

          Адв. Г., процесуален представител на подс. М. посочва, че въпросът с извършване на транзакциите от д-р М. от обективна страна не е спорен между обвинението и защитата, но картите са му били дадени от С – установено чрез показанията на Е.О., К., Д., Б к, а и от Д.Б., който бил записал относим към фактите по делото разговор между свид. С и пострадалия бай А.. Оспорва се полезността на назначената по делото техническа експертиза, която не изключва паркирането на л.а. на подс. М. на мястото, за което той сочи. С оглед данните  за имущественото положение на подсъдимите не се установява мотив за извършване на престъплението, важен за психологическото отношение на дееца към деянието, и следователно най-малко може да се аргументира наличието на умисъл. Счита, че много въпроси, интерпретирани в обвинителния акт и в мотивите на първата инстанция по най-фриволен начин, са останали неизяснени - кой от двамата подсъдими е взел картите, кога, едновременно или последователно. Защитникът моли присъдата да бъде отменена и подс. М. оправдан.

          Адв. Х., защитник на подс. Ю., счита, че обвинението срещу Е.Ю. почива на превратни тълкувания на доказателствата, на фикции, които са в разрез с принципите на НПК за доказателствената тежест и разкриване на обективната истина. Защитникът сочи, че според всички свидетели по делото свид. С в отсъствието на съпругата на А., на собственика на този апартамент и титуляр на едно от платежните средства, е била приятелка и любовница на А., имала е по всяко време достъп до този апартамент. Поставя се акцент върху факта, че на 28.12. свид. А. е ползвал същите карти, които някой е върнал след тегленето на сумите от тях на 22.12.2013г. С оглед връщането на жена си, А., който криел от нея връзката и присъствието на Е. в неговия дом и ежедневните им разпивания, трябвало да даде някакви обяснения за липсата на наличност по картата на жена му, бил притиснат и подал един сигнал в МВР, но след това не е последователен и непротиворечив в показанията си, разпитван неколкократно пред съда. Саморъчно написаните от Е. С обяснения, озаглавени „Молба до окръжна прокуратура“ съдържат нейните признания, че тя е взела картите и тя е помолила д-р М. да изтегли парите защото не може да манипулира и не разбира какво трябва да се натисне, къде да се въведе ПИН код. Следва да се кредитират показанията на свидетелите, разпитани във въззивното следствие, защото правилно възпроизвеждат случката и обективно са очевидци на това събитие.  Наличието на снимка на подс. Ю. заедно с подс. М. при една от операциите на банкомата с картата на С. М не доказва нейното участие в изпълнителното деяние на чл.249 от НК. Иска се постановяване на оправдателна присъда спрямо подс. Ю..

          Защитниците поддържат и аргументите си по изготвените касационни жалби и изразените позиции пред състава на ВКС на РБ, разгледал производството по КНД 191/16г. на Трето отделение на ВКС.

В личната си защита в хода на пренията подс. М. изразява становището си по доказателствата по делото. Твърди, че прокурорът пред първоинстанционния съд е бил предубеден, че обвинението е съшито с бели конци. Заявява, че е помогнал на свид. С да изтегли пари, помолен от нея. А. отишъл в полицията да си премахне тези жалби, а парите подсъдимият възстановил единствено заради С.

Представителят на въззивната прокуратура счита, че постановената присъда следва да бъде потвърдена. Обсъжда събраните във въззивното следствие гласни доказателствени средства, като счита, че не следва да бъдат кредитирани като необективни. Изразява позиция, че според решението на ВКС, в основата на настоящото производство, е необходимо да се изясни участието на подс. Ю., доколкото жалбата на подс. М. е била счетена за неоснователна. Намира, че авторството на подсъдимата е установимо от заключение на СТЕ по записите на банкомата, видео-техническата експертиза и справката от съдебно заседание от 10.03.15 г. от РОС, че двете банкови карти на пострадалите са с изписани имена на тях – обстоятелство, което е достатъчно да се обоснове субективната страна на извършеното.

В последната си дума подс. М. моли да бъде оправдан, защото не е извършил нищо с умисъл, а е помогнал на тази жена да си изтегли пари.

В последната си дума подс. Ю. моли да бъде оправдана.

Настоящият състав на въззивната инстанция извърши пълна и задълбочена проверка на присъдата в пределите по чл. 314-316 от НПК и в изпълнение на указанията по чл. 355 ал. 1 от НПК.

С оглед събраните по делото доказателства и наведените от страните възражения, съставът съобрази следното:

По възраженията за процесуални нарушения.

1.     Предубеденост на наблюдаващия прокурор.

Прокурор М. П., заместник окръжен прокурор при ВОП, е била определена като наблюдаващ делото прокурор след от 23.06.2014г.

След повдигането на обвинения, постановленията за които са предявени на обвиняемите и техните защитници на 10.09.2014г.  и в тях е било разяснено, че са изготвени след доклад на прокурор П., както и че в частта на определените мерки за неотклонение могат да бъдат обжалвани пред нея, възражения срещу този прокурор не са били отправени.

Едва след произнасянето й с постановление по чл. 229 ал. 3 от НПК от 30.09.2014г., с което е оставила без уважение исканията на обв. Ю., формулирани от защитник при предявяване на делото, с молба от обвиняемата до Апелативна прокуратура гр. Варна е поискан отвод на наблюдаващия прокурор. С постановление на прокурор при ВАпП от 09.10.2014г. искането е било оставено без уважение, тъй като не е налице основание за отвод. ВКП на РБ била сезирана с жалба срещу постановлението на ВАпП, като е преценено, че жалбата е недопустима.

Следващо двукратно искане в този смисъл е било разгледано от състава на РОС в с.з. от 10.03.2015г. Аргументите на защитата на подсъдимите са били свързани с неуважаване на искания от наблюдаващия прокурор, непроизнасяне по молба за отмяна на забраната за напускане пределите на страната след внасяне на делото в съда, а връщането й на подс. Ю. с резолюция, както и поради това, че съпругът на прокурора бил адвокат на свид. С по гражданско дело. Подс. М. е посочил, че е придружил прокурора, когато е била пострадала до рентгена, и че е оперирал сина й, като счита, че е редно прокурорът да е друг – „който нито съм имал контакт с него, нито съм оказвал помощ“. Отразени са становищата на прокурора по всички доводи. Съдът надлежно е обсъдил исканията, като е счел, че не се установяват обективния и субективен критерий в основата на извод за пристрастност.

При задълбочената проверка на материалите по досъдебното производство, съобразяване на становищата на участвалия в главната съдебна фаза прокурор, не се установява основание за съмнение в обективността й при изпълнение на функциите по чл. 46 ал. 2 от НПК. Актовете, изготвяни от прокурор П. са били с неутрално съдържание, надлежни мотиви и на съответно процесуално основание. Чрез изявленията си в с.з. прокурорът е посочил, че познава като лекар подс. М., но няма никакви отношения, които да рефлектират на непредубедеността й.

Известността на подс. М. в качеството му на лекар в гр. Разград е безспорен факт по делото, голяма част от всички участници в производството са негови пациенти. Факт е и, че разследващ полицай Димитрова, се е отвела поради близки отношения с подсъдимия, уважено от прокурора. Но това не установява обективно или субективно основание да се счита, че прокурорът провел ръководството и приключил досъдебната фаза с внасяне на обвинителния акт е бил необективен и заинтересован в нарушение на чл. 47 ал. 1 вр. чл. 29 ал. 2 от НПК. Всички събрани в този етап доказателства са били проверени в главната фаза на производството при участието на защитата в създадените от първоинстанционния съд условия на състезателност и равенство на страните.

С оглед на изложените съображения съставът на настоящата инстанция установи, че гаранциите – обективни и субективни, за безпристрастност на прокурора са били спазени и намери възражението на защитата за неоснователно.

2.     Предубеденост и пристрастност на състава на първоинстанционния съд.

В основата на това възражение са аргументите за отказ на съда да уважи исканията на защитата.

Подобни възражения са били многократно предмет на проверка от съдилищата и практиката на ВКС на РБ е служебно известна. В наказателното производство следва да бъдат проверени всички групи факти, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК. Не следва обаче да се претендира събирането на всички възможни източници, носители на първични и вторични данни за определен факт. Дължима е преценка за необходимост и достатъчност на доказателствените средства, за релевантност и годност. Тази преценка е отговорност на ръководно решаващия в съответната фаза орган при спазване на изискванията на чл. 13, 14 от НПК.

Съставът на РОС е уважил голяма част от исканията, с които е бил сезиран от страните. За да не уважи други, е изложил своите мотиви, в аргументирането на които не се установява нарушение на процесуалните изисквания. Значително внимание е отделено на източниците, поискани от защитата като съдържащи оправдаващи подсъдимите доказателства, част от задължителните по чл. 107 ал. 3 от НПК.

На тази основа се формира становище за обективност и максимална балансираност в процеса на събиране на доказателствата. На страните са били предоставени всички гаранции за упражняване на техните процесуални права, като съдът е постигнал оптимална изчерпателност при изясняване на подлежащите по чл. 102 от НПК факти и обстоятелства.

По изложените съображения съставът на настоящата инстанция намери възражението за предубеденост на първоинстанционния съд за неоснователно. Следва да се подчертае и, че не са налице допуснати съществени процесуални нарушения при събирането на доказателствата по делото.

3.     Нарушения на чл. 303 от НПК.

Според въззивната жалба съдът е допуснал нарушение на чл. 303 от НПК като е произнесъл присъда по предположения.

Доколкото това възражение касае изводите по основните въпроси на по делото и анализа на съда по събраните доказателства, съставът ще го обсъди от фактическа и правна страна в настоящото решение.

От фактическа страна.

Производството пред първоинстанционния съд е протекло по общия ред. Проверени са били доказателствата, събрани на ДП, приобщени са били и нови, изслушани са били експертни заключения. В настоящата въззивна фаза бяха събрани допълнителни гласни, писмени и веществени доказателства. При преценка на съвкупността съставът прие следната

Фактическа обстановка.

През 2013г. свидетелят А. М живеел под наем в бившия си собствен апартамент в гр.Разград, ул.”Тимок” № 7, вх.А, ап.6. Същият притежавал банкова карта № 6760723700930600/6/, издадена от „Инвестбанк”. По банковата сметка, обслужвана от тази карта, свидетелят получавал заплатата си. Бившата му съпруга свид. С. М живеела в Турция, за да гледа внуците им, но често се връщала в България и отсядала в жилището. Оставила своята банкова карта № 4870020146893109, издадена от Банка „ДСК”, на свид. А. М, който периодично теглел пенсията й. В края на м.12.2013г. свидетелката очаквала по сметката й да бъдат преведени суми от социална помощ за закупуване на слухов апарат, като се уговорили, че когато парите за слуховия апарат постъпят по нейната сметка, свид. А.М ще ги изтегли, ще закупи апарата и ще й го изпрати в Турция.

Свидетелят А. М съхранявал двете банкови карти при други документи на секция в хола на обитавания от него апартамент ведно с ПИН-кодовете им, написани на лист.

Подсъдимият Б.М. работел като лекар – хирург в МБАЛ гр.Разград. В качеството си на такъв се запознал със свид.Е. С и подс. Е.Ю. – двете били негови пациенти в различни периоди от време. Подс. Ю. *** и през зимата на 2013г. си търсела квартира в гр.Разград. Двете се запознали чрез подс.М.. Свид. С ги свързала със свид. А.М, когото познавала и за когото знаела, че ще освобождава апартамента, защото щял да заминава да живее в Турция. Уговорили се да отидат на оглед в жилището. Един ден в периода октомври – ноември, 2013г. подс.М., подс. Ю. и свид. С посетили свид. А.М в апартамента. Огледали хола и кухнята, поговорили и си заминали. След това двамата подсъдими и свид. С посещавали многократно свид. А.М в жилището, като към тяхната компания понякога се присъединявал и свид. Ст.Й.. През време на тези посещения сядали около масата в кухнята, черпели се. Вратите на жилището били отворени и посетителите имали достъп до всички помещения. Тъй като престоявали по-дълго време, двамата подсъдими ставали и се разхождали в другите помещения на апартамента.

През м.декември, 2013г., при едно от посещенията си, подсъдимите М. и Ю. взели намиращите се в хола на секцията две банкови карти, заедно с листа, на който били написани ПИН-кодовете, без знанието и съгласието на свид. А. М.

На 22.12.2013г. подсъдимите отишли до банкомат № 58818, обслужван от „УниКредит Булбанк”АД, находящ се в гр. Разград, ул.”Паркова” № 4. В момента на заставане на клиент пред банкомата вградената в него камера /л.119 от НОХД № 19/2015г. на РОС, ил. 6 към заключението по протокол 115/2015г. на техническата експертиза/ започвала да заснема отделни изображения, с отбелязване по всяко от тях на технически данни за устройството, извършваната конкретна стъпка по опериране с банкомата, часа и датата и др. При въвеждане на банкова карта по всяко следващо изображение до приключване на операцията бил отбелязван и съкратен запис на нейния номер с началните и последните пет цифри. При теглене на парична сума, преди предаването й, картата била връщана на клиента, за което било изготвяно изрично изображение. Камерата заснемала две отделни снимки по предаването на парите – в момента на представянето им от банкомата и в момента на вземането им от заявилия ги. В следващите секунди били заснемани и серия от изображения по заключителни действия и изрично в момента, в който устройството отбелязвало приключването на съответната операция. Всички изображения, изготвени от камерата на банкомата по съответна операция, били оформяни като отделно номерирана папка в паметта на устройството.

Подсъдимите решили да проверят наличността по картите и да изтеглят от тях парични средства, поради което извършили следните операции –

1.В 15.00.08ч. подс. М. застанал пред банкомата и 7 секунди по-късно въвел картата на свид. А. М. Номерът на картата 6760723700930600/6/ бил отбелязан на всички следващи изображения. В 15.00.46ч. въвел пин-кода на картата, извършил проверка на баланса по нея и установил наличност на повече от 200лв. В 15.01.07ч. изтеглил картата, след което устройството е заснело още три изображения до приключване на операцията в 15.01.12ч. /Изображенията по тази операция били въведени в папка 000031478 от вещественото доказателство компактдиск/.

2. В 15.01.13ч. започнала следващата операция от подс. М. с въвеждането на картата на свид. А. М. При въвеждане на пин-кода на картата в 15.01.42ч. подс. Ю. се приближила към подсъдимия и наблюдавала действията му /л. 91 от ДП, ф.к. 18/. Заявена била сумата от 200лв. В 15.01.59ч. картата била върната от устройството и взета от подсъдимия. Когато в 15.02.03ч. били представени и взети парите от подс. М., подс. Ю. била вдясно до подсъдимия /л. 91, ф.к.20/. Операцията приключила в 15.02.13ч. като са били направени пет заснемания след вземането на парите. /Изображенията по тази операция са в папка 000031479 на ВД/.

3. В 15.02.15ч. подс. М. пристъпил към проверка на баланса на сметката на свид. С. М и въвел картата. Устройството отбелязало номера на картата - 4870020146893109, който присъствал на всяко следващо изображение по същата операция – от въвеждане на пин-код до вземане на картата в 15.03.23ч. от подс. М.. Подсъдимият видял, че по сметката има повече от 400лв. Докато извършвал отделните действия по операцията, подсъдимият говорил с подс. Ю. /ДП - л. 93, ф.к.30-31, л. 94, ф.к. 35/. По приключване на операцията камерата направила още три заснемания до 15.03.27ч. /Изображенията по тази операция са в папка 000031480 на ВД/.

4. Подсъдимите решили да изтеглят сумата от 400лв. от картата на свид. С. М. В 15.03.28ч. подс. М. въвел отново картата, подс. Ю. застанала непосредствено пред банкомата. Когато в 15.04.10ч. бил въведен пин-кодът камерата на банкомата заснела и двамата подсъдими – подс. Ю. била непосредствено до устройството, а подс. М. бил вдясно зад нея /ДП-л. 94, ф.к. 37/. Подсъдимите заявили исканата сума. Когато в 15.04.27ч. устройството върнало картата подс. Ю. я е взела. В този момент подс. М. бил по-назад от нея и в изготвения кадър, поради ъгъла на заснемане, попаднала само част от шапката и лицето му /л. 95, ф.к.38/. След това подс. М. се отдалечил. В 15.04.31ч. парите били предадени от банкомата /ДП – л. 95, ф.к. 39/, в същата секунда подс. Ю. ги взела /ДП – л. 95, ф.к.40/ и се отдалечила, отбелязано на две от общо петте снимки по приключването на операцията в 15.04.41. /Изображенията по тази операция са в папка 000031481 от ВД/.

В периода 15.07.36ч. – 15.08.22ч. към същия банкомат се приближила свид. И. и чрез собствената си карта № 6760723700806900 извършила успешна операция – справка за наличност по сметката си.

При поредно посещение в жилището на свид. А. М, подсъдимите върнали двете банкови карти и листа с ПИН-кодовете на мястото, от което ги взели – на секцията в хола.    

На 28.12.2013г. свид. А. М решил да си изтегли пари за да посрещне Новогодишните празници и да провери дали по сметката на жена му са преведени очакваните средства. Придружил го приятелят му свид. И.. Установили, че по картата на жена му има малка сума, като свид. А. М изтеглил 30лв., двата опита да изтегли пари от своята карта били неуспешни. Случайно срещнали свид. С, която също казала, че не е получила превод от мъжа си, а трябва да пътува и свид. А. М й дал 20лв. На 31.12.13г. свид. А. М отново опитал да изтегли пари от своята сметка, като успял да изтегли само 40лв.

В първите дни на 2014г. свид. А. М отишъл до АСП и разбрал, че парите за слуховия апарат са били преведени на 19.12.13г. След това свидетелят отишъл в двете банки – „Инвестбанк” и Банка „ДСК”, за да провери и разбрал за изтеглянето на сумите. Уведомил свид. С. М за случилото се, тя се върнала и двамата отишли в полицията и подали жалба на 14.01.2014г.

Впоследствие, когато подсъдимите М. и Ю. и свидетелите Е. С и А. М отново се събирали в жилището, пострадалият няколко пъти повдигал въпроса за изтеглените пари с неговата и на С. М банкови карти. Всички отричали да са теглили пари с оставените в апартамента карти. При едно от посещенията подсъдимият М. дал на свид. А. М 600лв. Когато свидетелят го попитал защо му дава парите, подсъдимият отговорил, че ще се разберат със свид. С, която веднага заявила, че няма нищо общо с картите и липсващите пари.

Приобщеният като веществено доказателство по делото компакт диск, съдържа снимков материал, направен от монтирана на банкомат № 58818 камера.

Заключенията на изготвените в ДП е съдебна видео-техническа експертиза и допълнителна такава в хода на съдебното следствие, били поддържани от експерта.

В хода на съдебното следствие била назначена и съдебно психиатрична експертиза, която установила, че свид. С страда от „Синдром на алкохолна зависимост“. Вещото лице е установило, че дълбочината на когнитивни нарушения и личностова промяна не нарушава качествено способността на свидетелката правилно да възприема фактите от значение за делото и да дава достоверни обяснения по тях – както към инкриминираната дата, така и към момента на освидетелстването.

Обсъждане на доказателствата по делото.

Приобщавайки съвкупността от релевантните по делото доказателства - частично от обясненията на двамата подсъдими, и изцяло чрез извлечения от сметки, издадени от „Инвестбанк”и Банка „ДСК”, уведомления от „Инвестбанк” и от Банка „ДСК”, приобщения като веществено доказателство компакт диск, съдържащ снимков материал от камера, монтирана на банкомата, показанията на свидетелите А. М, С. М, Е. С, Ю.С., С. Й., Р. А., при съобразяване на заключенията по назначената съдебна видео-техническа експертиза и допълнителната в хода на съдебното следствие и заключението по съдебно-психиатричната експертиза на свид. Е. С, с приобщената медицинска документация; без да са допуснати слабости в процеса на събиране и проверката им, действията на подсъдимите са били правилно изяснени от първоинстанционния съд. Допълнително събраните във въззивната фаза доказателства не променят основните факти в предмета на доказване.

Анализът на въззивната инстанция, в съответствие с правилата на чл. 13, 14 и чл. 107 ал. 3 от НПК, установи следните две групи доказателствени източници, носители на:

I.                  Неотносими, неубедителни, нелогични, взаимнопротиворечиви факти и обстоятелства.

В изобилие по делото са събрани доказателствени средства, които не подпомагат разкриването на обективната истина. Активното участие на подс. М. в процеса на събиране и проверка на доказателствата, както в ДП, така и в съдебната фаза, обосновава изслушването в качеството на свидетели на множество лица, които твърдят, че са видели или разбрали, че свид. С е помолила подс. М. да й изтегли пари от картите, които свид. А. М без знанието на бившата си съпруга й е дал за ползване. Проверката на тази версия е била последователна в първата съдебна и продължи в настоящата въззивна инстанция. Установени бяха:

1.     Гласни доказателствени средства, свързващи свид. С със случилото се.

Според обясненията на подс. М., на мястото до банкомата действията на свид. С и молбата й към него са били възприети от: свид. К. Я. – негов приятел, с когото са се срещнали в близката сладкарница, свид. Д. Д. – служител в офис над банкомата, свид. к – дългогодишен негов познат, който се връщал с кученцето на внука си след преглед в близкия ветеринарен кабинет, свид. О. – съквартирантка на подс. Ю., с която двете били излезли да потичат в градския парк. Всички те, според подс. М., са били на 22.12.2013г. до банкомата на ул. „Паркова“ в гр. Разград към момента на предаването на картите от свид. С, през момента на тегленето от подс. М., до момента на връщането на парите, картите и бележките отново на свид. С.

Разгледани поотделно свидетелските показания на посочените четирима „очевидци“ подкрепят защитната теза на подсъдимия, но съпоставени помежду си, на второ място - с обясненията на подсъдимите и на следващо – с останалите доказателства, разкриват изключително съществени противоречия.

А. Свид. К. Я. – в показанията си от ДП на 11.09.14г., поддържани в с.з., сочи, че срещата с подс. М. е била случайна, пред сладкарницата, влезли, пили нещо 10-15минути, след което излезли и разговаряйки стигнали до автомобила на подсъдимия, паркиран на отсрещната страна, в колата на задната седалка била Е., която познава бегло, и която пушела и извикала подсъдимия, той отишъл до нея, тя му подала нещо и той отишъл до банкомата, дали изтеглил нещо – свидетелят не знае, но като приключил, отишъл до нея и също й дал нещо, което държал в ръцете си, след това двамата довършили разговора си. Мисли, че отстрани до колата имало някакви хора, но не помни. М. казал, че ще кара Е. до селото й.

В с.з. свид. Я. сочи, че свид. С е била на предната седалка, че е видял може би и подс. Ю..

Подс. М. твърди, че е имал предварително уговорена среща със свид. Я.. След изслушване на показанията на свид. к, даде допълнителни обяснения и заяви, че след като изтеглил парите е разговарял с Б /свид. к/.

За поява и присъствие на мястото на свид. к и кученцето с него, свид. Я. изобщо не дава показания, още по-малко за общ разговор между подсъдимия и двамата свидетели. Този свидетел не сочи и да е чул свид. С да е казвала цифрите на пин-кодовете на картите на висок глас на подсъдимия.

Свид. О. твърди, че подс. М. излязъл от сладкарницата с двама или трима мъже и няма спомен къде са останали тези мъже.

При положение, че твърденията на свид. Я. за случайния характер на срещата са верни, по каква причина подс. М. е бил пред сладкарницата, след като целта е била да помогне на свид. С да изтегли пари и именно затова той е спрял автомобила си пред оптиката до банкомата. Сладкарницата е в друга посока на отсрещната страна на улицата. В други свои обяснения подс. М. твърди, че всяка неделя имат на това място и време среща със свид. Я., което обаче свидетелят не съобщава.

Б. Свид. Д. Д. – пациент на подс. М., в показанията си пред съда сочи, че видяла идването на автомобила на д-р М., който свил към „Мирената“ – сладкарницата. На предната седалка имало някаква жена, която слязла и тръгнала да вкарва няколко пъти някакви карти в банкомата. Жената била сама за 15-20 минути. Когато докторът излязъл от „Мирената“ жената започнала да му вика – „Ела, ела, не мога да си изтегля парите“, след това му подала две карти, казала пин-кода и той изтеглил някакви суми, които заедно с картите дал на жената. След това се качили в колата и си заминали.

Свидетелката сочи, че не е видяла подс. Ю.. Около автомобила нямало никой друг. Свид. Д. не съобщава да е видяла нито свид. Я., нито свид. к и кученцето му, нито свид. О..

В показанията си от 15.09.14г. свидетелката е посочила същите факти, с изключение на обстоятелството, че при опитите си да изтегли пари жената държала в ръката си само една банкова карта и нищо друго.

Свид. Д. не може да си спомни датата, но твърди, че е било в края на декември 2013г. Твърди, че е била на работа в офиса на банка БНП „Париба“, а 22.12.13г. е бил първият официален почивен ден от серията до 26.12.13г., включително.

Независимо, че свид. Д. не си спомня датата, подс. М. твърди, че тя е гледала от прозореца на офиса и поради козирката не е видяла свид. О. и подс. Ю.. Видно обаче от показанията на свидетелката, тя е имала видимост към броя карти, които жената от автомобила е дала на подс. М., неговите действия спрямо тях, връщането на парите и картите, чула е казаните пин-кодове. Не е видяла обаче никой друг от четиримата, които би трябвало да е видяла, разположени от двете страни на колата, не е чула изпускане на чантата на жената и разпиляването на предмети, пиянски приказки, не е възприела пушене, „бъзикане“ от страна на подс. Ю. към жената и т.н.

Описаното от тази свидетелка поведение на жената от автомобила – опити да тегли пари от банкомата, твърдяно и от подс. М., е категорично необосновано от доказателствата по делото. Когато клиент застава пред банкомата и без да бъде поставена карта в установеното АТМ устройство, камерата му вече е заснемала кадри. Видно е, че са налице изображения между 15.00.08ч., когато подс. М. застанал пред банкомата до 15.00.15ч. , когато въвел картата на свид. А. М. Същото се установява и в последната операция на свид. И. – от заставането й пред банкомата - 15.07.36ч. до въвеждането на картата са били изготвени пет отделни снимки. Вещественото доказателство – диск съдържа информация за всички извършени операции в интервала 14.30ч. – 15.30ч. на 22.12.2013г., изяснени по делото. В този диапазон /съответстващ и на времевите рамки на „наблюдение“ от свид. Д./ други клиенти не са заставали пред банкомата.

В. Свид. Б к – 86г., дългогодишен служител на зоопарка, познава подс. М., тъй като преди години оперирал лъва, за когото свидетелят се грижел.

В същия ден, този свидетел, с оглед показанията му, между 12-13ч. излизал от отсрещния ветеринарен кабинет с кученцето на внука си. Видял подс. М. срещу един банкомат, спрял си колата, отишъл при него и започнал да разговаря с него. „По едно време в колата седнала една и му подава едни карти да изтегли, нещо му избърбори. Изтегли парите й и й ги подаде и си продължихме разговора“. В този вариант на спомена – свидетелят отишъл при подсъдимия, който бил срещу банкомата, поговорили, след това жената дала картите.

Веднага следва друг вариант – „Колата беше до банкомата, той слезе, тя подаде да й ги изтегли парите и да й ги върне.“. По тези твърдения – подс. М. не е бил в сладкарница „Мирена“, не се е връщал към колата, а веднага след паркирането е слязъл и отишъл да тегли пари.

Малко по-късно свид. к излага трети вариант – „Аз видях само като наближих, че тая подаде тия карти да й изтеглят пари, изтегли тези пари и й ги върна картите и парите. После аз се изтеглих да приказвам с него да продължим разговора.“.

Твърди, че жената е дала две карти, но не се е задълбочил да види дали една по една или едновременно и двете.

На мястото около колата имало две или три жени, но не и мъже, а Е. седяла в колата.

Свид. к не е видял свид. Я., след тегленето на парите двамата с подс. М. си говорили около десетина минути, изключващо разговора между свид. Я. и подс. М., като и другите жени били там, разговаряли с жената в колата.

Сигурен е свид. к, че случилото се е между 12-13ч., като обективно операциите са извършени след 15ч. и подс. М. не оспорва този факт.

Свид. к мислел, че картите са нейни – на „тая“, но прочел след два дни вестника за картите, и след още два – три дни срещнал А., дето е дал неговите си карти, скарал му се, че топят невинен човек. Тогава А. започнал много да се извинява, казал, че направил грешка и натопили човека, но при свършен факт.

Представените вестници от страна на защитата от 05.12.2014г., приети сред веществените доказателства по делото, действително съдържат статии относно воденото в ДП разследване, но очевидно не са тези, които свид. к твърди, че е чел – два дена след случилото се пред банкомата. Категорично невъзможно е такава новина да е била обявена преди подаването на сигнала от свид. А. М и началото на разследването срещу подс. М.. На следващо място, съдържанието на приобщените по делото статии не включва информация: кога – дата и час, са били извършени тези действия, кой е собственик на ползваните карти, коментира се друго ДП срещу подс. М.. В двата вестника, освен отразяването на разследването срещу подсъдимия, има още 16 статии, които разглеждат криминални, съдебни и обявени от прокуратурата новини. Видно от позицията на прокуратурата и тогава приблизително година след извършеното – името на пострадалия не е било съзнателно оповестено.

Пет дни след случилото се дори свид. А. М не е знаел за това, че парите му са изтеглени, не е бил подал сигнал в полицията, най-малкото е било възможно да се извинява на свид. к, че са натопили подс. М..

Показанията на свид. к са напълно изолирани от останалия доказателствен материал.

Г. Свид. О. – съквартирантка на подс. Ю., твърди, че на 22.12.2013г. към 13ч. е наблюдавала тегленето на парите.

По конкретно – преминавайки по улицата към парка, за да спортуват с подс. Ю., свид. О. видяла свид. С да сяда на предната дясна седалка в автомобила на подс. М.. Преди този ден – три пъти са били заедно в дома на свид. А. М по повод на търсената от тях квартира, но тъй като свид. О. се ядосала на свид. А. М си тръгнали и към момента на срещата пред банкомата вече не искали тази квартира. Свид. С била винаги в нетрезво състояние, с изключение на първия път към Новата година, когато те търсили квартира. Свид. О. твърди, че решили да изчакат доктора и да го поздравят, запалили по цигара и след около 5-8 минути той дошъл откъм сладкарницата с двама-трима мъже. Поздравили се и свид. С му казала да й изтегли пари, той отказал, но после се съгласил, тя му подала една по една две карти. В първата нямало пари, но от втората той успял да изтегли и й ги дал. Подс. Ю. и свид. О. веднага след това си тръгнали, защото трябвало да поспортуват и да направят резервация в заведение за празниците преди 15.30ч., когато трябвало да се прибере в дома си и да се подготви за работа.

Свид. А. М е търсил клиенти за продажба на жилището, потвърдено и от свид. С., ангажирана с това след лятото на 2013г. Свид. С. твърди, че двамата са подсъдими са искали да им намери квартира, тя им предложила нещо, но те не го харесали. Заявката от свид. С. М към свид. С. е била да намери клиенти за продажбата на жилището. Свид. С. не е взела участие в преговорите относно квартира за свид. О. и подс. Ю. в дома на свид. А. М.

Свид. А. М никога не е твърдял, че в дома му е идвала трета жена, която да си търси квартира съвместно с подс. Ю..

По думите на подс. М., свид. А. М година и половина ги е бавил по въпроса за квартирата. Според свид. О. търсенето на такава е започнало през м.12.2013г. В обясненията си подс. Ю. изобщо не говори, че търсената квартира е била за двете, не описва и да са ходили в дома на свид. М със свид. О..

Свид. О. разказва за среща в дома на свид. А. М, при която той й е предложил сто лева и й е казал да остане през нощта, да не работи. Тя се била ядосала, какъв е той да й предлага пари и си тръгнали. Подс. Ю. обяснява, че свид. М е харесал приятелката й, когато са седнали да изпушат по цигара в китайския ресторант, където свид. О. работела.

За операцията по тегленето на парите свид. О. съобщава, че след молбата на свид. С, той казал „Я не ме занимавай“. Подобна реплика не е чул никой друг от присъстващите „очевидци“.

Друг факт, който изнася само свид. О. касае изпуснатата чанта от свид. С, която започнала да прибира вещите си.

Според свид. О. успешно теглене е имало от едната карта, в другата нямало пари.

Свид. О. не е видяла свид. Я. и свид. к, които обаче според тях, са били наблизо и веднага след тегленето са говорили самостоятелно с подс. М..

В допълнителни обяснения подс. М. твърди, че съквартирантката на подс. Ю. го е молила да й тегли и на нея пари. Свид. О. обаче твърди, че не е виждала подс. М. друг път да тегли пари.

При предявяване на вещественото доказателство – диск, подс. М. е дал обяснения пред РОС, че „Ясно се вижда, че на снимката е съквартиранката. Нямат общо двете момичета, че са били до колата и са се приближили.“. Пред въззивната инстанция, в с.з. от 25.11.2016г., при предявяване на снимки от последната отчетена от същото устройство операция от ДП, л. 97, подс. М. обяснява – „Тази жена прилича точно на нея, на въпросната съквартирантка, те си променят и косите.“.

Значима част от възраженията на защитника на подс. Ю. в допълнението към касационната жалба, л. 36-37 от КНД № 191/16г. на Трето н.о., са били свързани отново с тезата, че според обясненията на подс. Ю. – третото заснето от камерите на банкомата момиче е именно съквартирантката й.

Съставът на въззивната инстанция допусна в качеството на свидетел по делото З.З.И. /с предходна фамилия Саид/, която е притежавала карта № 6760723700806900. Свидетелката се разпозна по снимковия материал към техническата експертиза, л. 96-97 от ДП. От допълнително събраните писмени доказателства е видно, че в периода 15.07.36ч. – 15.08.22ч. с посочената карта, собственост на свид. И. е била извършена успешна операция – справка за наличност, на същия банкомат. Следователно – заснетата жена по последната известна по делото операция по същото устройство не е случайно попадналата пред камерата свид. О., както са твърдели подсъдимите, а е свид. И.. Тази свидетелка е ползвала банкомата три минути след подсъдимите без нещо да й направи впечатление. Според описаната от „очевидците“ запомняща се картина, към този момент, когато свид. И. е приближавала към банкомата на метър, метър и половина от него е бил л.а. на подс. М., в и край него са били шест човека – подс. М. и Ю., свид. О., нетрезвата С, Я., к, кученце, а отгоре е наблюдавала и свид. Д.. Нищо такова свидетелката не е видяла, а би следвало – ако е вярно, че свид. к и Я. са продължили да си говорят с подс. М. десетина минути, подс. Ю. и О. доизпушили цигарите си, свид. Д. е видяла тръгването на автомобила на подс. М..

При съобразяване на изложените противоречия – както вътрешни в отделните гласни доказателствени средства, така и помежду им, съставът прие, че към момента на теглене на паричните суми от картите на свид. А. и С. М от подсъдимите на 22.12.2013г. не са присъствали свид. Я., Д., к и О.. Техните показания разкриват висока степен на пристрастност към защитната теза на подсъдимите и макар декларативно и формално да я подкрепят, разгледани в дълбочина и при проверка не могат да се противопоставят на кредитираната от състава съвкупност. Съобщеното от тези източници е изолирано и от останалите представители на групата, тъй като свид. Я., Д., к и О. – описват редица наблюдавани само от тях факти. Единственото общо, което те твърдят, е че са видели свид. С, която от колата е дала карти на подс. М. и той ползвал тези карти на банкомата. Но – къде е бил подс. М., къде в колата е стояла свид. С, колко карти е дала, казала ли е пин-кодовете на глас, от колко карти е изтеглил пари подс. М., какво е станало след това – по всички тези опорни точки всеки от четиримата свидетели описва различни факти и обстоятелства. Съпоставката и с обясненията на подсъдимите установява коренно съществени противоречия. Тази група гласни източници – от свидетелски показания и обяснения на подсъдимите, не са в състояние да формират стабилна съвкупност относно фактите, свързани с владението и ползването на подсъдимите на инкриминираните платежни инструменти. Поради изложеното и съставът не цени като достоверни показанията на свид. Я., Д., к и О., както и обясненията на подс. М. и Ю. в описаните части.

Д. Показанията на свид. Б. – пациент на подс. М., също попадат в тази група източници. Той сочи, че в присъствието на семейство М и свид. С на 21.03.2015г. /между първото и второто съдебно заседание по делото/, около 14ч., е изготвил запис, в който фигурира важно за делото разкритие на отношенията между свид. А. М и свид. С и случилото се – „пуснах телефона да запише, че тя си призна, че тя ги е взела.“. След това, към 24.03., видял подс. М. и го попитал дали има такъв случай, той потвърдил, че има такъв случай и му казал, че „ако се наложи това нещо ще го кажеш“. По искане на защитата в с.з. от 30.04.15г. свидетелят е бил допуснат и е дал показания на 22.05.15г.

Както правилно е преценено по писмените доказателства, свид. А. М не е бил в страната към датата, за която свид. Б. сочи, че е изготвен записа. Видно е още, че пред въззивната инстанция подс. М. твърди, че при изготвяне на записа свид. А. М казал – „докторе, ти на всяка цена трябва да излезеш от тази ситуация“. По показанията на свид. Б. - подс. М. не е присъствал на тази среща.

Твърдението, че е изготвен такъв запис, съвсем случайно, тъй като съдържанието на разговора се е сторило интересно на свид. Б., и едва след това той разбрал лично от подс. М., че има такъв случай – изцяло противоречи на тезата, че фактите по обвинението били публично известни.

Проявява се противоречие и между показанията на свид. к и свид. Б.. Според първия – свид. А. М е признал, че има вина, че са натопили подс. М. и се извинявал затова на свидетеля. Според свид. Б. – свид. А. М е бил излъган от свид. С, която си признала, че тя е взела картите.

Изложеното е достатъчно да се изключат изцяло показанията на свид. Б. от съвкупността, която съставът кредитира. При нестабилност на фактите, поставени в основата на повода, участниците, времето и мястото на изготвеното „частно СРС“, проблемът за неговата автентичност не би могъл да бъде обсъждан. Дължимо е спазване и на гаранцията по чл. 105 ал. 2 от НПК налага в наказателното производство да бъдат допустими само доказателствени средства, изготвени според изискванията на кодекса.

2.     Доказателствени средства, свързани с мотивите на подс. М. да възстанови щетата на свид. А. и обстоятелствата около срещи между свид. А., подс. М., свид. С и др., паралелно с воденото наказателно производство.

А. На 22.04.14г. свид. А. М уточнява, че парите са му върнати от подс. М. в края на м.03. или в началото на м. 04., в неделен ден, когато при него са дошли подсъдимите и свид. С. Подс. М. извадил няколко банкноти по 100 лв. и му ги сложил в джоба на ризата, казвайки че това са парите от картите. Свидетелят попитал защо той връща парите, а той отговорил, че плащал заради Е.. Свид. С, от своя страна, веднага щом чула отрекла и казала че е виждала пари и картите. Тогава доктора казал, че щял да се разбере с Е.. Тези показания са поддържани от свидетеля в с.з.

С сочи, че е била свидетел на това връщане, двукратно отразено в показанията й от ДП, като при втория на 08.09.14г. тя потвърждава думите на свид. А., че при поставянето на парите в джоба на ризата му подс. М. е казал, че ги връща заради нея. Тя реагирала веднага и отрекла, защото това не е истина.

Подс. Ю. в с.з. твърди, че не е присъствала при връщането на парите. В обясненията си от ДП, сочи, че е била и тогава свид. С казала на М. че ще му ги върне, когато мъжът й й прати пари,

Подс. М. твърди, че е възстановил сумата, заради свид. С. Сторил го е в присъствието на свид. А. М и подс. Ю.. Установява се противоречие между обясненията на подсъдимите – помежду им, и между обясненията на подс. Ю. и свид. А. М.

Нелогично, неправдоподобно е твърдението, че подс. М. и Ю., че той е искал за пореден път да помогне на свид. С, още повече съзнавайки активното й противопоставяне на твърдението му, че тя е в основата на проблема. Свид. А. М поддържа показанията си, че тя веднага е реагирала и е отрекла да има нещо общо с липсата на парите. А подс. М. е казал, че ще се разбере с нея. Подбудите затова не са били хуманни спрямо свид. А. М и свид. С, а лично мотивирани с оглед разбиранията на подс. М.. Още към този момент той е използвал фигурата на свид. С, от която е очаквал да поеме вината за случилото се. Според обясненията му – виновен е и свид. А. М, който й е дал картите, а след това – от респект и под влияние на бившата си жена е пуснал жалба. Защитният характер на обясненията на подс. М., а и на подс. Ю., се установява безспорно, виновни според тях са свид. С и свид. А. М.

Б. Безспорен факт по делото е продължилата в хода на наказателното производство комуникация между подс. М., свид. А. М, свид. С и подс. Ю.. В подкрепа на това твърдение са следните обстоятелства:

Явяването на свид. А. по своя инициатива пред разследващия на 09.06.14г., за да заяви че желае ДП да бъде прекратено, което подс. М. е знаел. На 19.06.14г. свид. А. отново е разпитан, не помни дали на 22.12.13г. С е била в дома му, доведена от д-р М., не може да се сети да й е давал двете карти, но отново изразява желанието си този случай да приключи и делото да бъде прекратено. 

Постъпването на „обясненията“ на свид. С от 09.09.14г., изпратени по пощата, входирани на 10.09.2014г. до наблюдаващия прокурор, препратени от прокурора до разследващия полицай като относими по делото. На 11.09.14г. тези обяснения са били регистрирани и в ОД на МВР Разград, а на 15.09.2014г. са били включени в материалите, предявени на подс. М. и подс. Ю. и техните защитници. Изследването на авторството на подписа по тях е било искано в хода на следващи предявявания на делото от разследващия полицай, а с постановление на наблюдаващия прокурор оставено без уважение по съображения, че „Безпредметно е оспорването на подписа, положен в делото на л. 114 на гърба“. Тези „обяснения“ са били интерпретирани от свид. С в хода на първоинстанционното производство, като изписани под диктовката на подс. М. – за да приключи делото. Съдържанието им е категорично отхвърлено от нея с посочване, че той многократно я е молил да му помогне, водил я е на разпити с колата си, показвал й банкомата и т.н. Явявайки се пред разследващия свид. С е заявила, че е била посетена от двамата – М. и Ю., които са й казали, че работата е свършила и няма нужда и тя да ходи на разпит. Пред съда свид. С е казала, че са я поздравили и за 08.03.2015г. Подс. М. твърди и пред въззивната инстанция, че не е прекъснал контактите със свид. Ю..

          В. Въпросът за годността на показанията на свид. С е изследван чрез компетентно заключение на СПЕ. Установима е обаче и друга проекция на фактите и обстоятелствата относно продължилите в хода на наказателното производство контакти между подс. М. и свидетелката.

По време на предявяването на 08.12.2014г. на ДП подс. М. е поискал изготвянето на съдебнопсихиатрична експертиза на свид. С и А. М, с оглед способността им да възприемат обективно случващото се.

На 10.12.14г. разследващият е изготвил писмо до Началника на отделение по психиатрия в МБАЛ гр. Разград за информация дали свид. С и М се водят на отчет, били ли са хоспитализирани и с каква диагноза. В същия ден е постъпил и отговор на Началник Отделение, че лицата не се водят на отчет и не са били хоспитализирани.

На следващия ден – 11.12.2014г., лекар АПМП – Горельов, е изготвил етапна епикриза, с отразяване на информация, свързана със свид. С, в която е посочил, че на 01.08.2014г. тя е имала общ медицински преглед, при който не са констатирани никакви проблеми в здравето й, както и данни, че на 11.12.2014г. са установени следните диагнози – „Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на алкохол. Остра интоксикация; Епилепсия, неуточнена; Алкохолна полиневропатия; Друга и неуточнена цироза на черния дроб. В това копие на документ, /представено в с.з. на 10.03.2015г./, не са отбелязани никакви изследвания, измервания, други документи в подкрепа на внезапно появилите се диагнози – не е описано предходно и предписано никакво лечение.

На 16.12.2014г. д-р П. Т. е издал етапна епикриза /приобщена в с.з. на 30.06.2015г./ с поставена диагноза „С/м на алкохолна зависимост. Симптоматична епилепсия. Алкохолна полиневропатия“, като не е посочено кога и по какъв повод е прегледал пациентката.

В същия ден обаче - на 16.12.2014г. свид. С е била приета в отделението на подс. М., който е бил и неин лекуващ лекар. В епикризата, подписана и подпечатана от подс. М., е отразено, че С от 3-4 дни има отпадналост, дискомфорт и общо неразположение и постъпва по спешност с болки в корема, гадене, повръщане с кървене от гастро интестиналния тракт. Сред изследванията, назначени от лекуващия лекар е било и „Психологическо изследване на когнитивните процеси“ – видно от отразяването по документа, пациентката е била ориентирана за собствена личност, време и място, но се е противопоставила и е поискала изследването да бъде прекратено. Продължило е на следващия ден, като подробно е била изследвана паметта й, подложена е на тест на Рейвън за интелект, изморила се и помолила за почивка, показаните от нея резултати са подробно описани. В проведен консулт с невролог пациентката е направила оплаквания за постоянно виене на свят, смущения в паметта, тръпнене и болки в крайниците, за загуба на ориентация за време и място, но и от този специалист не е било предписано никакво лечение, не са били извършени и образни изследвания.

На 19.12.2014г. свид. С е изписана, след като е лекувана с водно-електролитни разтвори и кръвоспиращи, с подобрение и с препоръчан хигиенно-диетичен режим. Никакви медикаменти не са били изписани на пациентката за продължаване на лечението.

Междувременно, по неизвестни причини на 18.12.2014г. свид. С е посетила специалист – д-р П.В. за консултация и е бил извършен първичен амбулаторен преглед при който й е поставена диагноза „Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на алкохол. Абстинентно състояние“, не е посочена конкретна терапия. Документът в оригинал е във владение на подс. М., тъй като той е изготвил заверка за вярност и го е представил в с.з. на 30.06.2015г. Към този момент обаче свид. С е била в отделението на подс. М. на стационарно лечение и не би могла да посети кабинета на д-р Вълканов. Амбулаторният лист е подписан в частта, че към момента на прегледа не е хоспитализирана. От същата дата в амб. карта на свидетелката е налице запис за преглед по повод оплаквания от силно главоболие и паметови смущения /коментиран в СПЕ от в.л. Заимов/.

На 20.12.2014г. тя е била приета в Отделението по психиатрия, в което е престояла до 29.12.2014г., когато е била диспансеризирана със заболяване „Синдром на алкохолна зависимост“ и изписана.

На 07.01.2015г. при предявяване на разследването на обв. Ю. защитник /представлявал и двамата обвиняеми/ е заявил, че има достоверна информация, че свид. С през м. 12.14г. е била хоспитализирана в МБАЛ гр. Разград в психиатрично отделение, като е поискал копие от документацията по лечението й.

          Макар и непълно, взаимнопротиворечиво и в нарушение на регламента за доболнична и болнична помощ, съдържанието на документите относно здравословното състояние на свид. С не е опровергано в хода на наказателното производство. От тях обаче се установява и, че в периода на активни искания от страна на защитата на обвиняемите към момента за проверка на психичното състояние на свидетелката, тя е била пациент на подс. М.. Под назначението му са извършени психологично изследване, консулт с невролог и т.н., несвързани с кървенето от гастро-интестиналния тракт. След изписването й от това отделение е постъпила в Психиатричното и веднага след това информацията е подадена на разследващите.

          В хода на наказателното производство контактите между подс. М. и свид. С са продължили. В значителен период от време, обаче, тя е била и в положение на зависимост от неговите решения като медицински специалист. Установените факти подкрепят показанията на свид. С, че подс. М. я е настанил в Психиатрията. Здравословните проблеми на свидетелката, свързани с предходна травма при ПТП, независимо от трайната употреба на алкохол, до този момент не са давали повод за такова изследване. Видно от заключението на в.л. Заимов – и преди, и след този престой в отделението по психиатрия, твърденията на свидетелката вярно отразяват възприетите от нея факти и обстоятелства и тя притежава свидетелска годност.

Преценени последователно доказателствата от този дял са насочени да поставят под съмнение доброволността на действията на подсъдимите и да оспорят релевантността и годността на показанията на свид. С. Твърденията, че подс. М. е бил в услуга на свид. С, описвана като пропаднала, неморална, нетрезва, неплащаща сметките си, груба, нахална, посягаща на чуждата физическа неприкосновеност и на чуждата собственост жена, която по думите на свид. к казва „доктора в устните си го държа“, са категорично неверни. Обсъдените доказателствени източници – показанията на свид. Я., Д., к, О., Б., са повлияни в значителна степен от защитната позиция на подсъдимите, нямат обективен произход и не могат да опровергаят кредитираната от съда съвкупност. Тези източници са в противоречие и с обясненията на подсъдимите за конкретните обстоятелства на 22.12.2013г. Не се кредитират от състава и обясненията на подсъдимите относно причините за възстановяване на сумата на свид. А. М от подс. М.. С оглед липсата на доказателствена стойност, съществените противоречия и неспособността да формират стабилна основа за изводи съставът не основа изводите си на този дял от доказателствата по делото.

II.               Релевантни, взаимнодопълващи се и безпротиворечиви факти и обстоятелства.

1.Доказателства, разкриващи факта, че картите са били взети от подсъдимите без знанието на техния правомерен владелец свид. А. М.

Пострадалият се е тъжил на 14.01.2014г. В същия ден е проведен разпита му, с което е започнато ДП. Свидетелят е обяснил, че не е предприел официално нищо до 13.01.14г., тъй като искал да види фиша си, след което установил, че пари – 246, 74лв. са му били преведени и отишъл в банката. В показанията си той обяснява къде е съхранявал двете карти и сочи, че ключ за жилището има в една агенция за недвижими имоти, като брокерка е водила клиенти в дома му и не знае дали са идвали в негово отсъствие. Свидетелят обяснява и, че в апартамента няколко пъти е идвал мъж, когото познава като д-р М., заедно с още един мъж и две млади жени, на които не знае имената, за да огледат апартамента. Първоначално д-р М. искал да купи жилището, а след това една от младите жени го искала за квартира „но аз им обясних, че апартамента не се дава под наем.“. Свид. М е приложил и предоставената му от банката „Инвестбанк“ АД гр. Разград разпечатка на транзакции по неговата карта и писмо, с което го уведомяват, че картата му е била успешно използвана при две транзакции на 22.12.2013г. на терминал 58818, на „УниКредит Булбанк“ АД в гр. Разград на ул. Паркова 4. Свидетелят е бил уведомен, че между „Инвестбанк“ и „Уникредит Булбанк“ е била осъществена комуникация, в резултат на което е установено, че е налице снимков материал от камерата на банкомата, който ще бъде съхранени и предоставен при поискване от Полицията. В същото писмо от 14.01.2014г. свид. М е бил посъветван да подаде сигнал до полицията за предприемане на действия от тяхна страна, а банката изразила готовност да окаже необходимото съдействие на компетентните органи.

В същия ден е била разпитана и бившата му съпруга свид. С. М, която също е дала разпечатка от картата си. Отбелязано по документите е теглене на 22.12.13г. – 400лв. и на 28.12.13г. – 30лв.

И двамата свидетели са попълнили декларации за разкриване на банкова тайна.

С постановление от 05.02.2014г. разследващият орган е възложил на служители на РУП МВР Разград да установят посочените в показанията на свид. А. М лица. В резултат на извършената проверка, видно от докладна записка от 13.02.2014г., петте лица /брокерката, подсъдимите, свид. С и Й./ са били установени и подадени като имена, адреси и телефонни номера на разследващия.

Веднага след това с оглед показанията на свид. А. са били проверени лицата, посочени от него, като посетили жилището му:

Свид. Юркие Селим, която е брокерката на недвижими имоти, разпитана на 19.02.2014г. сочи, по повод предложен й от дългогодишната й позната С. апартамент е ходила на огледи три пъти с клиенти – два пъти преди Нова година и един – в началото на м. 01.14г. Твърди, че и трите пъти свид. С. М и мъжа й са били заедно в жилището. При третия оглед семейството вдигнало още продажната цена и свид. Селим казал, че повече няма да се занимава с тяхното жилище, обадила се на А. и го извикала, за да му върне ключа – предаването на ключа е станало в първите две седмици на м. 01.14г. В с.з. тя не навежда други факти. Контактите й с двамата бивши съпрузи сочат, че свид. С. М се е връщала през м. 12.2013г. и е присъствала на огледи в жилището.

Подсъдимите са били разпитани в качеството на свидетели на 20.02.2014г. Без да се обсъжда казаното от тях тогава, датата на действието може да бъде ориентир за посоката на първоначалните действия.

Тезата на подс. М., че свид. А. М е дал картите на свид. С, за да изтегли парите по тях, изцяло неиздържа проверка при съпоставка с обективните данни за множеството опити на свидетеля – с приятеля си на 28.12.13г. и сам в следващите дни, да се сдобие с пари именно от тези карти.

Съвсем различен е въпросът за доброто отношение, което има към свид. С, факт, за който свид. И. сочи, че приятелят му е дал пари на жената, за да може да се прибере.

Свид. А. М е бил ангажиран да провери за очакваната от бившата му жена сума, търсил е информация и от социалните служби и от банката й. Подобно действие би било напълно излишно, ако съзнателно се е разпоредил с посочените суми с посредничеството на свид. С.

Фактът, че е търсил помощ от банките се установява и от изричното писмо, чрез което е бил уведомен и за наличието на записи, които ще бъдат предоставени при поискване от полицията.

В показанията си пред съдебния състав свид. А. М съобщава, че не е забелязал картите да ги няма, а когато ги е взел с цел да изтегли пари на 28.12.2013г. са били на обичайното им място.

Въпреки, че не са налице доказателства за начина, по който подсъдимите са взели картите, то по силата на обективно установения факт, че са ги ползвали на 22.12.2013г. се утвърждава извод за упражняваното от тях неправомерно владение. Връщането на картите също е доказан факт, тъй като са били ползвани шест дни по-късно от свид. М. Съставът на първоинстанционният съд се е въздържал да навлезе в предположения по тези въпроси. Единствено чрез преки и надлежна оценка на косвени доказателства е прието, и се подкрепя и от настоящия състав, че картите са били държани от подсъдимите към моментите на транзакциите.

2.От официалните извлечения по банковите сметки на свид. А. и С. М се установява, че и по двете карти на 22.12.13г. са извършени по две успешни транзакции – баланс по сметка и теглене на парични суми – 200лв. от сметката на свид. А. М и 400лв. от сметката на свид. С. А..

3.Процесът на опериране с банковите карти чрез банкоматно устройство е процес на съгласуване на волеизявления между клиента и съответната банка, издател на картата му, чрез посредничеството на собственика на банкомата. В продължение на повече от минута клиентът заявява правата си върху картата, желанието си за конкретния вид операция и извършва свързаните с това действия. Поведението му е изцяло в съответствие на отправените към него възможности и изисквания от страна на устройството, водещо в диалога. Извършването на каквато и да е операция с банкова карта изразява съзнателно формирано решение, последователно проведено чрез взаимна комуникация, до постигане на желания резултат. От друга страна, всяка стъпка на клиента, има своето отражение в паметта на устройството, което чрез съответните механизми отчита и се съобразява с дадените команди. Вградената камера фиксира веригата от стъпки до поискания и предоставен резултат, ведно с номера на картата, която се използва. Фактическото значение на изложеното определя решаването на основните въпроси по настоящото наказателно производство.

А. По отношение на действията на подс. М..

Подс. М. обективно присъства в рамките на 4 минути и 19 секунди в обзора на камерата на банкомата.

Извършва три последователни цялостни операции с устройството, като участва и в четвъртата до момента на връщането на картата на свид. С. А..

Подс. М. е боравил с двете чужди карти и с придружаващия ги лист, съдържащ пин-кодовете им, категорично установено от действията му след въвеждане на картите в устройството. Без да е имал яснота за тези кодове операциите са били обективно невъзможни, не са отчетени и погрешно зададени пин-кодове в паметта на банкомата.

Подс. М. предприема серия съзнателни действия – в съответствие с предписанията на устройството и изискванията за желаната операция. За всяка от стъпките по ползваните две карти по делото са налице изображения, от които се установява посоката на погледа му, комуникацията встрани към подс. Ю., жестовете му.

Първата и третата операции са имали за цел да установят наличността по сметките на двете карти, като се явяват необходимо условие за следващите - втората и четвъртата, пряко ощетяващи собствениците на картите.

Б. По отношение на действията на подс. Ю..

Според обясненото от нея и подс. М. по повод съществуващите изображения в камерата на банкомата, подс. Ю. погледнала в момента на второто теглене, тъй като не вярвала на свид. С, че има пари. Тези обяснения съдът не кредитира, тъй като са категорично опровергани чрез:

Изследването на фотоалбума към Протокол № 167/2014г. от 18.07.2014г. установява присъствието на подс. Ю. при две от четирите операции с двете карти:

При втората операция, при която са изтеглени 200лв. чрез картата на свид. А. М. В обсега на камерата, сн. 18 и 20, във файл 000031479, е фиксирана близостта й до подс. М. в момента на въвеждане на пин-кода на картата /15.01.42ч./ и в момента на предаването на парите от устройството /15.02.03ч./. Предвид качеството на черно-белите изображения и русия цвят на косата на подс. Ю., на кадрите на л. 91 от ДП присъствието й се установява при вглеждане. При запознаване със съдържанието на самото вещественото доказателство изводът се потвърждава без да са необходими специални знания.

При четвъртата операция, при която са били изтеглени 400лв. от картата на свид. С. А.. Подс. Ю. е непосредствено до устройството при въвеждането на картата в 15.03.28ч., въвеждането на пин-кода, получаването на картата обратно, получаването на парите от банкомата, вземането им. Преди окончателното приключване на програмата подс. Ю. е на още две снимки.

Изложеното опровергава твърденията за еднократно преминаване покрай банкомата и поглед към екрана му. Напротив, в два от най-съществените моменти за тегленето от картата на свид. А. М, и цялата операция по второто реално теглене, подс. Ю. е пред камерата, общо време повече от минута и десет секунди.

Според обясненията по подсъдимите, при второто теглене, телефонът на М. звъннал и той отишъл да говори настрани. Подс. Ю. обяснява, че с пръст не е пипала тези пари, а подс. М. сочи, че ги е взел той. Тези обяснения са необосновани.

При представянето на паричната сума, изтеглена чрез картата на свид. С. А., подс. М. не е до банкомата и не е фиксиран до края на операцията. Ноторно известен факт е, че ако не бъдат взети от клиент, парите се връщат в устройството. В случая такъв обрат не е настъпил, тъй като подс. Ю. ги е взела. Автоматично този резултат е предаден към паметта на устройството, изготвен е и съответният кадър.

Налице е липса на логично обяснение защо единствено подс. Ю. е в кадрите по предаване и вземане парите, предоставени от банкомата при второто теглене, ако не тя ги е взела. Тази непълнота е проява на личната й защита.

Присъствие на трети човек между нея и банкомата – клекнал или пресегнал се отстрани, хипотези, обсъждани пред първоинстанционния съд, е изключено. Невъзможно е без видимост към хоризонталния панел с цифри и знаци и екрана на банкомата да бъдат предприети следващите стъпки в изпълнение на операцията. Натискането на отделните бутони е съзнателно действие, извършването на което изисква непосредствено присъствие до устройството, в изправено положение, единствено позволяващо да се прочетат съобщенията към клиента и да се предприеме съответстващото на волята му активно действие. Видно от полезрението на камерата на устройството, ил. 9 към експертизата от съдебната фаза, присъствието на подобен човек задължително би било фиксирано на заснеманото изображение. При съзнаване на особеното двойнствено значение на обясненията на подсъдимите, следва да се отбележи, че напълно отсъстват и техни твърдения, някой да е бил клекнал под екрана на банкомата или да е въвеждал команди с подадена отстрани ръка. Обективно подобна фигура би отместила физически назад и/или встрани подс. Ю., което би се отразило на перспективата на заснетите кадри към фигурата и лицето й. Напротив, видно от изображенията, тя е непосредствено до банкомата, гледа към клавиатурата и екрана му с дължимото нормално за случая внимание и концентрация.

В заключение по този пункт, съставът отчете като безспорно, че нито един от кадрите не разкрива ръцете, които въвеждат картите в отвора на банкомата и съответните команди по клавиатурата и екрана към устройството. Но е безспорно и, че тези карти и команди са били въведени, тъй като не би било автоматично пристъпено към следващите действия по операцията. Следователно при въздържане от предположения, основавайки се само на годното веществено доказателство и неговата експертна интерпретация, при частичното съобразяване с обясненията на подсъдимите, разпознали се като лицата от снимките, съставът изясни действията на всеки от тях от фактическа страна.

Боравенето с две различни карти, придружено от съпровождащия лист с пин-кодовете им, разкрива целенасоченост и последователност на действията на подсъдимите. Решенията за изтегляне на съответни суми са били в съответствие с наличностите по сметките, обслужващи картите. Факт е и, че по самите карти са били изписани имената на собствениците им, познати и на двамата подсъдими като съществуващи лица.

4. На 23.01.14г. били изискани видеозаписите от охранителната камера на АТМ устройство № 58818, изпратени от „УниКредит Булбанк“ официално приобщени по делото на 25.02.14г.

ВД е приложено по делото и позволява непосредственото му проучване. ВТ експертиза само интепретира съществуващите изображения в заключенията на изготвените в ДП съдебна видео-техническа експертиза и допълнителна такава в хода на съдебното следствие. Степента на вероятност за идентификация на подсъдимите - за Б.М. - най-вероятно, и Е.Ю. - вероятно, доколкото нейният образ е ограничен от обхвата на камерата, е допълнена от обясненията им, че именно те са заснети от камерата.

Заключението на допълнителната експертиза установява, че не л.а. на подс. М. е попаднал в обсега на камерата, но позволява и прецизиране на информацията за разстоянията на заснемане, обхвата на полезрението на камерата. Приложеният към допълнителното заключение снимков материал установява точното разположение и височина на устройството, фиксиране на „окото“ на камерата – необходима информация при постигане на цялостните изводи от фактическа страна.

5. Служебно известен е фактът, че дните от 22.12. до 27.12.2013г. са били почивни. По решение на МС 23 декември 2013 г., понеделник, е бил обявен за почивен ден, а 21 декември 2013 г., събота, за работен. В рамките на този дълъг период банките не са работели, поради което изтеглените суми от картите на свидетелите М са били осчетоводени в първия работен ден – 27.12.13г. Затова и свид. А. бил уведомен от банката си, че операциите са извършени на 27.12-2013г., а едва при по-задълбочената проверка се е установило, че това е станало в първия от петте почивни дни, 22.12.2013г.

6. Подсъдимите са имали и са реализирали желанието да се сдобият с парични средства чрез използване на картите на свидетелите. В частта на изясняване на мотивите им, съставът кредитира обясненията на подсъдимите и показанията на свид. О..

Подс. М. е работел и е получавал възнаграждение. По собствените му обяснения от с.з. на 30.06.2013г. – „Заплатата си я получавам с карта, моята карта стои в жена ми. Аз пари не тегля… от вкъщи вземам пари… Картата стои в жена ми, аз съм и я предоставил… Парите се изтеглят и парите стоят вкъщи… Картата си стои вкъщи, тези пари ги вземам от вкъщи със съгласието на жена си.“.

По същото време подс. Ю. е била на 19г., ученичка, не е имала самостоятелни доходи.  Посочва, че семейството й е заможно. Свид. О. дава показания – „Мисля, че Е. нямаше карта, защото баща и й даваше парите.“.

Установява се, че възможностите на двамата подсъдими да разполагат с пари са били поставени в зависимост от волята на трети лица. Чрез картите на свидетелите подсъдимите са придобили свободни парични средства, с които са могли да се разпоредят по свое желание.

Не се споделя становището на РОС, че сумите, изтеглени от сметките на свидетелите, са малки. Установено е безсъмнено като факти, че заплатата на свид. А. М била 246лв., а пенсията на свид. С. М възлиза на 285, 09лв. С тези средства свидетелите следва да се издържат в рамките на месец. Минималната работна заплата към 22.12.13г. е възлизала на 310лв. Видно е, че придобитите от подсъдимите суми са били общо равними на две минимални заплати.

7. Възстановяването на общата сума, изтеглена от картите, от подс. М. на свид. А. М е сред доказателствата, които косвено подкрепят авторството на извършеното.

 

Съобразявайки изложеното, съставът установи, че постигнатите от първоинстанционния съд изводи по фактическата обстановка и анализа на доказателствата не  са превратни и фриволни, а правилни и в съответствие с процесуалните изисквания за обективност, безспорност и пълнота по предмета на доказване. Тезата на подс. М. „Цялото обвинение се крепи на показанията на една жена, която си тълкува нещата по собствен начин, колкото да се измъкне от нещата“ е напълно необоснована. Показанията на свид. С не са сред предоставящите преки доказателства по делото източници, нямат решаващо значение и касаят само последващи деянията факти и обстоятелства. Фигурата на тази свидетелка е елемент в изгражданата при защитната стратегия на подсъдимите конструкция, която не издържа проверката за достоверност на подкрепящите я декларативно свидетелски показания. По делото са налице необходимите и достатъчни писмени, веществени и гласни доказателствени средства, които предоставят безпротиворечиви доказателства, обвързани помежду си в стабилна фактическа съвкупност, основа за постигане на законосъобразни правни изводи.

 

От правна страна.

С оглед разгледаните от съда обвинения срещу подсъдимите в мотивите към разглежданата присъда са били формулирани съответните правни изводи. Проверката от настоящия състав с оглед задължителните указания на ВКС на РБ и наведените от жалбоподателите възражения установи следното:

Съдът признал за виновен подс. М. в това че на че на 22.12.2013г. в гр. Разград, е използвал платежен инструмент – банкова карта № 6760723700930600, издадена от „Инвестбанк” с титуляр А.Е.М, осъществявайки транзакция № М00554 от 15,02ч. за сумата от 200лв. без съгласието на титуляра и в съучастие като съизвършител с Е.А.Ю. е използвал платежен инструмент – банкова карта № 4870020146893109, издадена от Банка „ДСК” с титуляр С. Шакир М, осъществявайки транзакция № В50305 от 15,04ч. за сумата от 400лв. без съгласието на титуляра, като деянието е извършено в условията на продължавано престъпление. Съответно и съдът приел, че подс. М. осъществил признаците на състава на престъпление по чл.249 ал.1 пр.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.2 НК.

 Съдът признал за виновна и подс. Ю. в това че на 22.12.2013г. в гр. Разград в съучастие като съизвършител с Б.М.М. е използвала платежен инструмент – банкова карта № 4870020146893109, издадена от Банка „ДСК” с титуляр С. Шакир М, осъществявайки транзакция № В50305 от 15,04ч. за сумата от 400лв. без съгласието на титуляра, счетено като осъществяващо обективните и субективни признаци на състава на престъпление по чл.249 ал.1 пр.1 вр. чл.20 ал.2 НК.

В мотивите на съда по отношение на подс.Б.М. е посочено, че двете деяния се явяват извършени в условията на продължавано престъпление по чл.26 ал.1 НК – осъществяващи поотделно един състав на едно и също престъпление - по чл.249 ал.1 пр.1 НК,  извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото. Необходимо е да се допълни, че с оглед отразяването на последната операция по картата на свид. С. А., в която е действал като съизвършител с подс. Ю., върху цялостната престъпна дейност на подс. М., обвинението е съобразено с чл. 26 ал. 3 от НК.

Обвинението срещу подс. М., по което е признат и за виновен с разглежданата присъда, обхваща само двете операции приключили с теглене на парични суми от сметките на свидетелите. Предхождащите ги за установяване на наличността на сметките, не са включени в обема на обвинението, но осъществяват признаците на същия състав – тъй като са използвани платежни инструменти без съгласието на титулярите. Тази констатация безспорно разширява обсега на престъпните последици в увреждане на условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти и влияе върху степента на обществена опасност на извършеното от подсъдимия и на неговата личност.

Предметът на престъплението, правилно индивидуализиран от РОС, са два платежни инструмента – банкова карта № 6760723700930600/6/, издадена от „Инвестбанк” с титуляр А.Е.М и банкова карта № 4870020146893109, издадена от Банка „ДСК” с титуляр С. Шакир М. За банковата карта с титуляр А. М е било уточнено, че № 6760723700930600 и № 67607237009306006 се отнасят за една и съща банкова карта, издадена от „Инвестбанк”, с титуляр А. М, като последната цифра 6 е контролно число, генерирано на случаен принцип и изписано на пластиката на картата. Следва да бъде отбелязано, че единствено като техническа грешка може да се интерпретира неправилно отразената в диспозитива на присъдата фамилия на свидетеля А. М – „А.“, вместо „М“. Не съществува никакъв спор за личните данни на този свидетел, нито за собствеността му върху платежния инструмент, използван от подс. М. без съгласието на титуляра.

Съставът разгледа възраженията на защитата насочени срещу субективната страна на извършеното от подсъдимите и участието на подс. Ю. в изпълнителното деяние, по което е призната за виновна.

Оспорването на тези характеристики е обосновано изцяло върху фактическите изводи на защитата по събраните доказателства. Тезата за недоказаност на обвинението срещу подсъдимите е несъстоятелна при отчитане на изложените от настоящия състав съображения по оценката на събраните по делото доказателства.

За съществуването на субективните признаци на престъпния състав следва да бъде преценявано по обективните проявления на представите, целите и взетите от дееца решения в хода на извършване на деянието.

Не се установи качествена и стабилна доказателствена основа в подкрепа на извод за предоставяне на ползваните от подс. М. платежни инструменти от страна на свид. С.

Напротив, релевантните доказателства разкриват фактическо, неправомерно упражнявано владение върху банковите карти от подсъдимите, доброволност, целенасоченост и последователност в действията по използването им, опосредяване на последващите решения от получената при предходни операции с тях информация.

Картите не са били предоставени на подсъдимите за ползване от свид. А. М. Заставайки пред банкомата, съзнавайки, че разполагат с платежни инструменти и пин-кодовете към тях, подсъдимите са искали настъпването на общественоопасните последици. Действията на подс. М. са подробно изяснени от фактическа страна – доколкото той е взел участие във всички извършени с картите операции. Подс. Ю. е била до него и е следила комуникацията с устройството при тегленето на парите от картата на свид. А. М. Отново заедно са започнали и операцията за теглене на суми от картата на свид. С. М, която подс. Ю. възприела изцяло, не просто присъствайки, минавайки и поглеждайки, а участвайки в рамките на необходимото и достатъчно време до получаването на изтеглените чрез картата пари. Всеки от подсъдимите е съзнавал действията на другия, имал е представа за предмета на престъплението, начина на установеното владение и е бил потребител на предоставената от устройството информация. Решенията за изтегляне на конкретните суми са били взаимно одобрени, неслучайно и при двете тегления подс. Ю. е била в обсега на камерата. С преките си действия по последната операция тя е взела и конкретно участие в изпълнителното деяние, започнато от двамата с въвеждането на картата на свид. С. А. и съответния пин-код. Именно по тези съображения съставът счете, че двамата подсъдими са действали при пряк умисъл. Доколкото в последната операция, за реализиране на общите им намерения всеки от тях е имал активни фактически действия в хода на изпълнителното деяние, съставът прие, че са извършили деянието в съучастие като съизвършители.

С оглед  на изложените съображения съставът счете, че не е било допуснато нарушение на материалния закон с постановяване на разглежданата присъда и деянията, за които е постановено осъждане на подсъдимите са били извършени.

 

          Относно наложеното наказание.

          Въззивната жалба сочи явна несправедливост на определените на подсъдимите наказания. Независимо, че оплакването не се поддържа пред настоящата инстанция, съставът извърши проверка и в тази част на присъдата.

В съответствие с правилния подход към излагането на съображенията по определяне на наказанието съставът на РОС мотивирал прилагането на принципите на законоустановеност и индивидуализация по обвиненията за всеки от подсъдимите. Наказанията лишаване от свобода са наложени по реда на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК, тъй като съдът установил че са налице многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимите обстоятелства и определил санкцията в размер значително под законовия минимум и отложил изтърпяването им с минимален изпитателен срок. Кумулативните наказания глоба са съобразени с конкретните обвинения за размера на изтеглените от тях суми.

Не се установяват обстоятелства от значение за наказателната отговорност на подсъдимите, които да са останали извън вниманието на решаващия съд. В съответствие с конкретните факти за тежестта на престъпленията, така формираните наказания са справедливи, тъй като осигуряват необходимото за поправяне и превъзпитаване на всеки от подсъдимите въздействие. Целите на генералната превенция са насочени към общото предупредително-превъзпитателно отражение на наказанието. Моралната укоримост на извършените деяния, реалните общественоопасни последици и съпоставката на осъщественото от всеки от подсъдимите спрямо други подобни прояви, подкрепят решенията на РОС по въпросите на наказанията.

При служебната проверка на присъдата не се установиха други основания за отмяна или изменение.

Пред въззивната инстанция бе допусната до участие като свидетел З.З.И., на която по чл. 122 ал. 1 от НПК бяха заплатени пътни разноски в размер на 24лв. Предвид изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 НПК тези разноски следва да бъдат възложени на подсъдимите Б.М. и Е.Ю..

По изложените съображения и на основание чл. 338 от НПК, въззивният съд

 

р е ш и :

 

          Потвърждава присъда от 30.06.2015г. по НОХД № 19 по описа на Окръжен съд гр. Разград за 2015 година.

 

          ОСЪЖДА подс. Б.М.М. и Е.А.Ю. да заплатят в полза на ВСС на РБ по сметка на Апелативен съд гр. Варна сумата от 24лв.

 

          Решението подлежи на обжалване в петнадесетдневен срок от връчването на съобщението за изготвянето му по чл. 340 ал. 2 от НПК по реда на глава ХХІІІ от НПК пред ВКС на Р България.

 

 

председател :                          членове :