Р Е Ш Е Н И Е

 

102

 

гр.Варна, 17 май 2016 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание, проведено на 25 март две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

 

         ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА

 

СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

при участието на прокурора ИВАН Т. и секретаря С.Д., като разгледа докладваното от съдия Светослава Колева ВНД № 33 по описа на ВАпС за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъденото лице Т.О.Т. за възобновяване на производството по ВНОХД 193/2015 г. на Окръжен съд - Силистра, отмяна на решение № 63 от 02.110.2015 г. и оправдаване на осъденото лице по всички пунктове на предявеното му обвинение или връщане на делото за ново разглеждане.

В искането се поддържат всички основания за възобновяване по чл. 422, ал. 1 т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1 т. 1-3 от НПК, като се излагат съображения за недоказаност на обвинението, възведеното срещу Т., тъй като в последната си дума негов съпроцесник бил заявил, че в отнемането на вещите било взело участие и четвърто лице, извън тримата, предадени на съд. Твърдят се допуснати съществени процесуални нарушения и от двете инстанции при анализа и оценката на доказателствата по делото. Твърди се, че въззивната инстанция била допуснала нарушение на правилата по чл.320, ал.3 от НПК, без обаче да се посочва с кои действия СОС е нарушил правата на въззивника. На следващо място се оспорва квалификацията на деянието по т.7 на ал.1 на чл.195 от НК, тъй като деянието не било извършено в изпитателния срок на предходното осъждане на ос.лице Т.. само в подкрепа на оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата му, с осъждането му по обвинения, които не са доказани.

 По същество се иска наказателното дело да бъде възобновено, влязлата в сила присъда отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав.

 В съдебно заседание чрез служебния си защитник си поддържа искането по изложените в него доводи.

 Представителят на Варненска апелативна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

 Настоящият състав на ВАпС, като взе предвид доводите на страните и в пределите на правомощията си изцяло провери правилността на влязлата в сила присъда, за да се произнесе по искането констатира следното:

 С присъда № 292 от 09.06.2015 г. по НОХД 10/2014 г. Районен съд – гр.Силистра е признал М.К.Г., Т.О.Т. и Н.И. А. за виновни в извършено на 31.08.2014 год. в с.Срацимир, обл.Силистра престъпление кражба. Деянието за искателя е било квалифицирано по смисъла на чл.195, ал.1, т.т.4 е 7, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.28, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, за което му е било наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА,което да търпи при първоначален строг режим в затвор.

С решение от 02.11.2015 г. състав на ОС Силистра, постановено по ВНОХД № 193/2015 г. се е произнесъл по основателността на жалбата на Т., като е отхвърлил всички негови оплаквания (идентични на наведените и в настоящото извънредно производство) и е потвърдил изцяло атакуваната присъда на СРС.

Производството по чл. 419 и сл. от НПК е образувано по искане на осъдения Т.О.Т. за проверка по реда на възобновяването на влязлата в сила присъда, постановена по № 292 от 09.06.2015 г. по НОХД 10/2014 г. Районен съд – гр.Силистра.

 В искането се поддържат всички основания за възобновяване по чл. 422, ал. 1 т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1 т. 1-3 от НПК, като се излагат конкретни съображения само в подкрепа на оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата му, с осъждането му по обвинение, което не е доказано.

 По същество се иска наказателното дело да бъде възобновено, влязлата в сила присъда отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав.

 В съдебно заседание чрез защитника си поддържа искането по изложените в него доводи.

 Представителят на Варненска апелативна  прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

 Настоящият състав на ВАпС, като взе предвид доводите на страните и в пределите на правомощията си изцяло провери правилността на влязлата в сила присъда, за да се произнесе по искането констатира следното:

 С присъда № № 292 от 09.06.2015 г. по НОХД 10/2014 г. Районен съд – гр.Силистра е признал подсъдимия Т.О.Т.. за виновен в това, че 31.08.2014 год. в с.Срацимир, обл.Силистра, ул.”Пета”№35 в условията на повторност, чрез използване на моторно превозно средство- л.а. „Опел Астра” с рег.№ТХ 3536 МХ в съучастие като извършител с М.К.Г. от гр.Силистра и Н.И. А. от гр.Каварна, обл.Добрич е отнел чужди движими вещи- 1бр. шиле на стойност 175,00 лева, 7 бр. кокошки на стойност 53,00 лева, 1 бр. петел на стойност 10,00 лева и 1бр. медна пръскачка на стойност 75,00 лева,  всичко на обща стойност 313, 00 лева, от владението на Н.С.П. от с.Срацимир, обл.Силистра, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е немаловажен – престъпление чл.195, ал.1, т.т.4 е 7, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.28, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, поради което и на основание чл.36, и чл.54от НК  го е осъдил на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА,което да търпи при първоначален строг режим в затвор.

 С присъдата съдът е осъдил подсъдимия Т. да заплати солидарно с другите двамата съпроцесници на Н.С.П. от с.Срацимир, обл.Силистра сумата от 107,64 представляваща обезщетение за имуществени вреди, а в останалата част за разликата до 300 лева, отхвърля гражданския иск,като неоснователен и недоказан.

 С въззивно решение от 02.11.2015 г. състав на ОС Силистра, постановено по ВНОХД № 193/2015 г. се е произнесъл по основателността на жалбата на Т., като е отхвърлил всички негови оплаквания (идентични на наведените и в настоящото извънредно производство) и е потвърдил изцяло атакуваната присъда на СРС.

 Въззивното решение не подлежи на касационно обжалване и присъдата е влязла в сила.

 Искането е процесуално допустимо, защото е направено от легитимна страна, в срока по чл. 421 от НПК и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело.

 Разгледано по същество е неоснователно.

 По довода за нарушение на материалния закон:

 Оплакването на осъдения за постановяване на влязлата в сила присъда при наличието на основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1 т. 5, вр. чл. 348, ал. 1 т. 1 от НПК се мотивира с нарушения в оценъчната дейност по проверката на доказателствените източници. Доводите му са абсолютно идентични с поддържаните пред двете решаващи съдебни инстанции и по същество се свеждат до това, че първоинстанционният съд не е анализирал в логическата им връзка всички събрани доказателства и неоснователно е отказал да даде вяра на обясненията на подс.Т., който не бил участвал в отнемането на вещите, освен това не знаел, че другите двама подсъдими извършват кражба на вещи. Въззивната инстанция също е възприела този неправилен подход. С тях по същество се релевира неизпълнение задълженията на съдилищата по чл. 14, чл. 107 и чл. 339, ал. 2 от НПК. Такива нарушения, довели до осъждането му в отклонение с изискването по чл. 303, ал. 2 от НПК, без да е доказано по несъмнен и категоричен начин авторството на деянието, по делото не са допуснати.

 Възприетият от осъдения подход на изразяване несъгласие с оценката на доказателствата противоречи на задължителните разпоредби на НПК, от които оценяващия ги съд се ръководи при формиране на вътрешното си убеждение. Двете съдебни инстанции без основание са упрекнати, че не са дали вяра на обясненията на подс.Т.. При установяване на фактите, така, както са изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, в рамките на които осъденият осъществява защитата си, оценяващият съд е длъжен да обсъди всеки един от доказателствените източници поотделно и в логическата му връзка с останалите и да посочи въз основа на кои от тях го приема за установен. Това негово право не подлежи на последваща проверка, ако са спазени правилата за формиране на волята му, а по делото те не са нарушени.

 Силистренският районен съд, който е разгледал делото като първа инстанция, е осигурил на подсъдимия справедлив процес, като в проведените съдебни заседания е създал равни условия за състезание на страните в процеса, и е събрал всички относими и допустими доказателствени източници. С еднаква задълбоченост и с активното участие на всички страни е разпитал както подсъдимите, така и свидетелите, посочени в подкрепа на обвинението. В дейността си по събирането на доказателствата съдът не е бил затруднен, нито пък страните са имали доказателствени искания. При оценката на доказателствата съдът не е нарушил правилата за формиране на волята си. Не е игнорирал нито един от доказателствените източници и не е ценил превратно съдържащите се в тях фактически данни. На стр. 95 от мотивите към присъдата подробно ги е обсъдил и е изложил убедителни съображения защо не кредитира обясненията на Т., съпоставяйки ги с другите доказателствени източници. Въззивната инстанция отново е подложила на оценка и анализ обясненията на подс.Т. и отново ги е отхвърлила като вътрешно противоречиви  и изолирани от другите доказателства по делото. Лишено от всякаква логика е твърдението на ос.лице Т., че не е знаел, че натоварените в колата му животни (шиле и 7 кокошки и един петел) и вещи не са крадени, доколкото деянието е било осъществено посред нощ от населено място, с което нито един от подсъдимите няма връзка. Безспорен факт е и обстоятелството, че ос.лице Т. е продавал отнетите вещи и е получавал парите лично. Въззивната инстанция и при цялостната служебна проверка на обжалваната от подсъдимия осъдителна присъда не е констатирала логически грешки или превратно възприемане на доказателствата и фактите, съдържащи се в тях и не е имала основание да промени вътрешното убеждение на първоинстанционния съд за достатъчността и надеждността им.

 

 При установените от съдилищата фактически обстоятелства относно съставомерните признаци, включени в предмета на доказване, а именно участието на ос.лице Т. в отнемането на вещите, факта на неговото предходно осъждане, материалният закон е приложен точно и деянието е квалифицирано като кражба, извършена при условията на повторност. Налице е квалификацията по т.7 на ал.1 на чл.195 от НК, тъй като Т.Т. е осъждан по НОХД № 14/2010 год., Присъда №11/ 25.02.2010 год. на РС Каварна в сила от 13.03.2010 год., с която за престъпление по чл.195, ал.1, т.2 и т.3 от НК, във вр. с чл.194, ал.1 и чл.26 от НК, на осн. чл.55, ал.1 от НК му е било наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 10 месеца, изтърпяването на което е било отложено за срок от четири години на основание чл.66 НК. Безспорно изпитателния срок по това осъждане е изтекъл на 13.03.2014 г., както твърди защитата, но това обстоятелство е без значение за преценката дали се касае за повторност по смисъла на чл.28 от НК. Тук релевантен е срока, установен в чл.30 от НК, възлизащ на пет години и който към момента на осъществяване на деянието, предмет на настоящото произнасяне, не е изтекъл. Не може да бъде споделено виждането на защитата, че се касае за маловажен случай на кражба – освен стойността на отнетото имущество (313 лева) следва да се отчитат и другите квалифициращи белези на деянието – извършено е от три лица с установени престъпни навици, чрез използване на МПС. Затова не са налице и според настоящата инстанция основания за преквалифициране на деянието. Ако ос.лице е желаело да се възползва от възможността, предвидена в НПК за сключване на споразумение с прокуратурата, то това е било единствено и само предоставено на активната позиция на ос.лице Т. – да възстанови вредите и да признае вината си. За това не е било необходима преквалификация на деянието по чл.197 от НК, както твърди защитата. Освен това приключване на делото със споразумение не е право на подсъдимия, а само една процесуална възможност.

 По оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения:

 Оплакването за постановяване на влязлата в сила присъда при наличието на основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1 т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК е неоснователно.

 Извън довода за осъждането му по обвинение, което не е доказано по несъмнен начин, на който беше отговорено във връзка с приложението на материалния закон, оплакването се мотивира с допуснато нарушение от ОС Силистра по чл.320, ал.3 от НПК, които не възприел направени и предоставени основания по чл.320, ал.3 от НПК. Използваната неясна формулировка на оплакването затруднява в крайна степен настоящия състав на ВАпС да извлече същността на оплакването, но въпреки това прочитът на протокола от проведеното заседание пред въззивната инстанция води до извод за липса на допуснати съществени процесуални нарушения на правилата на НПК. В съдебното заседание на 17.09.2015 г. ос.лице Т. се е явило лично пред ОС Силистра. Представляван е бил от адвокат пълномощник – адв.А.А. от ДАК, който е представил допълнително писмено изложение към въззивната жалба, както и е направил доказателствени искания за разпит на поемните лица, присъствали на разпознаването на ос.лице Т., извършено в хода на досъдебното производство. СОС е констатирал, че срокът за допълване на доводите, изложени във въззивната жалба, е изтекъл, а доказателственото искане е оставил без уважение, защото е преценил, че фактическата обстановка е изяснена от първата инстанция и не се налага събиране на допълнителни доказателства. Това поведение на въззивната инстанция е съобразено с изискванията на НПК и не е довело до каквото й да е нарушение на правото на защита на ос.лице. Това е така, защото съдът няма задължение да събира всички, поискани от страните доказателства, а само онези, които са относими към предмета на доказване по чл.102 от НПК.

 

 По оплакването за явна несправедливост на наказанието:

 Доводът за постановяване на влязлата в сила присъда при наличието на основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1 т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1 т. 3 от НПК е неоснователен.

 От осъдения общо се твърди, че наложеното му наказание е явно несправедливо завишено, като единственото конкретно съображение, изложено в искането има значение за ангажиране на наказателната отговорност, а не за нейния размер. Липсата на извършено деяние е основание за оправдаване на подсъдимия, а не за смекчаване на наказателната му отговорност.

 При установената фактическа обстановка и правилно приложен материален закон потвърденото от възивната инстанция наказание по размер и начин на изтърпяване не е явно несправедливо или завишено. Индивидуализирано е в рамките на закона, малко над минималния размер, предвиден в особената част на НК за престъплението към момента на извършване на деянието, като не е преценена превратно относителната тежест на нито едно от обстоятелствата по чл. 54 от НК. Наказанието от една година и шест месеца лишаване от свобода е съответно на извършеното деяние, на данните за личността на дееца и на другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Изтърпяване на наказание в този размер е необходимо и достатъчно за постигане на всички цели по чл. 36 от НК. Допълнителното му намаляване по реда на възобновяването на наказателното дело би било проява на неоправдан либерализъм и би създало в осъдения и другите членове на обществото чувство за ненаказуемост.

 По изложените съображения настоящият състав на ВАпС приема, че при постановяване на влязлата в сила присъда на Силистренския районен съд не са допуснати поддържаните от осъдения Т.О.Т. нарушения, като не са налице и други нарушения от категорията на посочените в чл. 348, ал. 3 от НПК, за които съдът следи служебно и без да е сезиран с конкретни доводи и като неоснователно искането за възобновяване производството по делото следва да бъде оставено без уважение, поради което и в същия смисъл

 

Р Е Ш И:

 

Оставя без уважение искането на осъдения Т.О.Т. за възобновяване производството по НОХД 10/2015 г. Районен съд – гр.Силистра и отмяна на постановената по делото присъда № 292 от 09.06.2015 г., потвърдена с въззивно решение № 63 от 02.11.2015 г. по ВНОХД193/2015 г. на Окръжен съд Силистра.

  

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: