Р Е Ш Е Н И Е

 

279

 

гр.Варна,   16.12.2016 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

         

Варненски апелативен съд , Наказателно отделение , в публично съдебно заседание на  двадесет и първи октомври  две хиляди и шестнадесета година в състав :

 

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯНКО ЯНКОВ

           ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯ ПАЧОЛОВ                                               СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА                 

                                     

 

при секретар П.П.

и в присъствието на прокурор Искра Атанасова

изслуша докладваното от съдия Янков ндв №330/2016г. на ВАС

и за да се произнесе взе предвид следното :

 

         

          Производството е по чл.424 ал.1 НПК вр. чл.422 ал.1 т.5 НПК. Образувано е по искане на адв.С.И. в качеството му на процесуален представител на осъденото лице С.И.Ж. за възобновяване на производството по внохд №1742/2015г. на Варненски окръжен съд, и нохд №4873/2014г. на Варненски районен съд. Навеждат се доводи за нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения.

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура излага съображения за неоснователност на направеното искане за възобновяване.

          Осъденото лице и защитникът му поддържат искането във вида, в който е направено.

Варненски апелативен съд, като провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните, и в пределите на правомощията си  намери за установено следното:

Искането е допустимо – подадено е срещу акт от кръга на посочените в чл.419 ал.1 НПК и от процесуално легитимирана страна по чл.420 ал.2 НПК, а също и в законоустановения срок по чл.421 ал.3 НПК / решението на Варненски окръжен съд като неподлежащо на обжалване е влязло в сила от датата на постановяването му – 25.04.2016г., а искането е подадено на 26.07.2016г./. Разгледано обаче и по същество , то се явява неоснователно.

С присъда №397/130.10.2015г. по нохд №4873/2014г. Варненски районен съд е признал С.И.Ж. за виновен в това, че на 04.02.2014г. в гр.Варна се съвкупил с лице от женски пол – М.Б.П. на 15 години, като я принудил за това със сила, поради което и на основание чл.152 ал.2 т.1 вр. ал.1 т.2 НК и чл.54 НК му наложил наказание три години лишаване от свобода, чието изтърпяване било отложено по реда на чл.66 ал.1 НК за срок от пет години. С присъдата била ангажирана и гражданската отговорност на осъденото лице. По подадени въззивни жалби от процесуалните представители на частния обвинител и граждански ищец, и от адв.И. в качеството на защитник на осъдения С.Ж., била инициирана въззивна проверка на посочената присъда. С решение №108/25.04.2016г. по внохд №1742/2016г.  Варненски окръжен съд изменил присъдата като отменил приложението на чл.66 ал.1 НК и постановил изтърпяване на наказанието при общ режим, в затворническо общежитие от открит тип. В останалата част присъдата била потвърдена. И тъй като решението не подлежи на касационно обжалване, това дало повод на осъденото лице чрез адв.С.И. да отправи до Варненски апелативен съд искане за възобновяване.

В искането се релевират касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 и 2 НПК, които са предвидени и в разпоредбата на чл.422 ал.1 т.5 НПК като основания за възобновяване. Съобразно текста на чл.348 ал.2 НПК нарушение на закона е налице, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е следвало да бъде приложен. Поради това макар и първото от оплакванията да е изрично формулирано като нарушение на закона, то изложената в негова подкрепа аргументация по съдържанието си е насочена срещу фактическите констатации  на съдебните инстанции, въз основа на които те са формирали изводите си за обективна и субективна съставомерност на действията на осъденото лице, или иначе казано твърди се необоснованост. Затова и тук следва да се обърне внимание, че в производството по възобновяване необосноваността не е предвидена като самостоятелно основание за проверка на съдебните актове. Поради което и съдебната инстанция по възобновяването /каквато се явява и Апелативният съд в това производство/ разполага с възможността единствено да провери спазването на процесуалните правила, гарантиращи правилното формиране на вътрешното убеждение на двете редовни инстанции/които се явяват и такива по фактите/. Тяхното вътрешно убеждение по отношение достоверността на доказателствените материали може да се поставя под съмнение единствено и само при нарушения на процесуални норми, регулиращи формирането му и гарантиращи неговата правилност. На плоскостта на изложеното настоящият съдебен състав не констатира процесуална незаконосъобразност на действията на редовните инстанции при събирането, проверката и оценката на доказателствата по делото. Поради това, на проверка подлежи само правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у решаващите съдебни състави и спазване на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, както и дали са предприети всички мерки за разкриване на обективната истина по делото. Категорично може да се приеме, че делото не страда от доказателствен дефицит, който да е попречил на съдилищата да установят по надлежен ред подлежащите на доказване факти. Дори напротив – настоящият съд е на  мнение, че в случая инстанциите по фактите са събрали максимално възможния обем от доказателства. В тази връзка следва да се обърне внимание, че в хода на първоинстанционното производство са били уважени всички доказателствени искания на страните, поради което и при приключване на съдебното следствие всички те са заявили, че нямат нови такива, и категорично са изразили желанието си за преминаване към съдебните прения. Надлежно събраните доказателства пък са били оценени при спазване на изискванията на НПК, като не са допуснали нарушения на разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК. В мотивите на първоинстанционния съд всички доказателства са били подложени на изключително внимателна преценка. Обсъдени са показанията на всички свидетели, при което съдът е изложил своите съображения на кои от тях дава вяра и защо, и на кои не, с което съдът е изпълнил задълженията си, вменени му от разпоредбата на чл.305 ал.3 НПК. Не са останали извън вниманието му и заключенията на вещите лица по назначените съдебнопсихиатрични и съдебномедицински експертизи – като способ за проверка на доказателствата. Именно цялостната аналитична дейност на съда му е дала възможност в крайна сметка да отговори на основния въпрос, включен в предмета на доказване. Този въпрос е формулиран от районния съд в началото на л.10 от мотивите, и правилно е сведен до това налице ли е полов акт между М.П. и С.Ж., и насилствен ли е този акт. Оттам насетне анализирайки внимателно показанията на пострадалата – на фона на останалите по делото доказателствени средства, логично съдът е отговорил категорично положително на този въпрос. Твърди се от защитата, че съдилищата формирали убеждението си при неглижиране на гласните доказателствени средства. Това твърдение не отговаря на реалността. Именно гласните доказателствени средства са тези, след обсъждането на които съдилищата са стигнали до извода за виновност на осъденото лице. И това са не само показанията на пострадалото момиче, а и тези на останалите по делото свидетели, които макар и косвени потвърждават изцяло твърдяното от нея. Повечето от тези свидетели са близки на пострадалата, но това не пречи показанията им да бъдат оценено като достоверни. Че е била насилена П. е споделила със сестра си Е.П., с брат си Й.К., с майка си М.П., с приятеля си С. И.. Освен за този факт те свидетелстват и за емоционалното и психическо състояние , в което се е намирала пострадалата след деянието, а и дълго след това. Състояние, подложено на анализ и от съдебните психиатри по втората експертиза, които го определили като  потиснатост, тревожност, дискомфорт. И ако посочените свидетели биха могли да бъдат емоционално пристрастни поради близките си отношения с пострадалата, то не би могло същото да се твърди и за св.П.С., който с управляваното от него такси 15 минути след деянието е откарал пострадалата до дома й. Пред него също момичето е споделило, че е било изнасилено, свидетелят потвърждава и че се е намирала под емоционален стрес/плачела през цялото време/. Не са били подминати и показанията на свидетелката М.Г. – разпитана от съда по настояване на защитата, при което и правилно е прието, че в едната си част показанията й не повлияват по никакъв начин направения от съда извод за виновност на Ж., тъй като пресъздават разказаното й от св.Н.. Съществуващото по делото основно противоречие е между показанията на св.Н. и обясненията на осъдения Ж. – от една страна, и всички останали доказателствени средства – от друга. То също е било обсъдено от съда, като в крайна сметка са изложени убедителни аргументи защо съдебният състав не си е позволил да им даде вяра.

Всъщност основния упрек в искането за възобновяване е отправен към въззивният съдебен акт. По-напред бе отделено място на първоинстанционния, който  ще се повтори , че е дал категорични отговори на въпросите, включени в предмета на доказване, което е станало след задълбочен, подробен и детайлен анализ на събраните по делото доказателства. Това бе необходимо дотолкова, доколкото да се подчертае, че задачата на въззивната инстанция при наличие на мотивиран и правилен първоинстанционен съдебен акт значително се улеснява, а това предопределя и обема на въззивния съдебен акт. Вярно е, че въззивният съд е бил доста пестелив при излагане на доводите си. Вярно е също така обаче, че въззивната жалба е изцяло бланкетна. В края й е демонстрирано желание да се изложат подробни съображения в подкрепа на направените възражения, но до даване ход на делото във въззивната инстанция това не е станало. Едва в пренията защитникът е маркирал накратко в какво се състои неговото и на подзащитния му недоволство от присъдата, което като цяло е било насочено към липсата на доказателства за извършено престъпление. Същите доводи са излагани от защитата и пред първоинстанционния съд, който пък е изложил своите съображения защо приема, че е налице виновно поведение от страна на Ж.. Т.е. пред въззивната инстанция нови за производството възражения не са правени. В рамките на извършената служебна проверка окръжният съд се е солидаризирал и изцяло е възприел фактическата обстановка такава, каквато е била установена и изложена и от първостепенния съд /с каквато възможност несъмнено разполага/. Това е направил и по отношение на правните изводи – приел е, че сторената на фактите правна оценка е ответна на закона. А защо не е приел възраженията на защитата за липса на доказателства е дал макар и бегъл отговор на стр.8 от решението. С оглед изложеното може да се приеме, че въззивното решение в този му вид що-годе отговаря на изискванията на разпоредбата на чл.339 ал.2 НПК /като се има предвид и лаконичността на доводите на защитата, изтъкнати пред въззивния съд/. Констатираната от предходните инстанции обективна кореспонденция на свидетелските показания на пострадалата П. с останалите по делото доказателствени средства/с изключение частично на показанията на св.Н. и обясненията на Ж./ е налична и според апелативния съд. А при наличието й твърдението, че атакуваните съдебни актове са постановени само въз основа на показанията на пострадалата и при игнориране на другите доказателствени средства,  е неоснователно. Затова и в крайна сметка следва да се заключи, че в рамките на осъществената доказателствена и аналитична дейност от предходните инстанции нарушения не са допуснати, и постановените съдебни актове не страдат от приписваните им пороци.

Не е налице и нарушение на закона. В пределите на установените и доказани фактически положения, залегнали в присъдата и въззивното решение, съдилищата правилно са приложили материалния закон. И за настоящия съдебен състав не съществува съмнение, че осъденото лице е осъществило полов акт с петнадесетгодишната М.П., като за това е употребена сила, които действия на Ж. запълват от субективна и обективна страна състава на престъплението, визирано в текста на чл.152 ал.2 т.1 вр. ал.1 т.2 НК. А при констатираната съставомерност на действията на Ж. напълно неоснователно е искането да бъде оправдан по предявеното му обвинение.

По изложените съображения Варненският апелативен съд не намира да са налице релевираните основания за възобновяване на наказателното производство , поради което и

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв.С.И. в качеството му на процесуален представител на осъденото лице С.И.Ж. за възобновяване на производството по внохд №1742/2015г. на Варненски окръжен съд, и нохд №4873/2014г. на Варненски районен съд.

Решението е окончателно -  не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

Председател :                                   Членове :