Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 170

 

гр.Варна 05.09.2018г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание, проведено на 5 септември две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЛОЛОВА

 

ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

 

АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

 

при участието на прокурора СТЕФКА ЯКИМОВА

и секретаря Г.Н.,

като разгледа докладваното от съдия Росица Лолова

ВЧНД № 330 по описа на ВАпС за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 48 от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест (ЗЕЕЗА).

Образувано е по жалба на адвокат М.К.,  защитник на исканото лице М.Е.Д., срещу решение № 35 от 13.08.2018 г., постановено по ЧНД № 199/18 г. по описа на Силистренския окръжен съд, с което съдът е допуснал изпълнение на европейската заповед за арест, издадена на 26.06.2018г. от Районен съд гр.Вайден, Германия, по отношение на българския гражданин М.Е.Д., роден на ***г., за провеждане на наказателно преследване за извършено престъпление по чл.97, ал.2, вр. чл.96, ал.1  №а и б, №2, ал.95, ал.1, №1 и №3 от Закона за пребиваване, респ. чл.53 от Наказателния закон на ФРГ.

В процесната ЕЗА по отношение на българския гражданин М.Е.Д. от компетентен съдебен орган, а именно Главен областен прокурор при Районен съд гр.Вайден, ФР Германия, издадена на 26.06.2018г., се съдържат доводи за извършено от страна на Д. престъпление на територията на Федералната република, представляващо нелегален трафик на чужденци, осъществено в рамките на престъпна групировка.

С първоинстанционното решение е допуснато изпълнение на Европейската заповед за арест, за предаване на българския гражданин М.Е.Д. на германските съдебни власти. Със същия съдебен акт е изменена мярката за неотклонение от „Домашен арест„ в "Задържане под стража", след влизане на решението в сила.

С жалбата се поддържат доводи за неправилност на постановеното решение, тъй като първостепенният съд не е съобразил нормата на чл.39, т.2 от ЗЕЕЗА, която предвижда отказ за изпълнение на ЕЗА, при хипотезата на влязла в сила присъда на българския съд за същото престъпление.  

В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло, като се доразвиват доводи в същата насока – за незаконосъобразност на съдебния акт, като се иска неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което да бъде отказано изпълнението на Европейската заповед за арест.

Представителят на Апелативна прокуратура намира жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.

Варненският апелативен съд, след като извърши проверка правилността на атакуваното решение и като взе предвид подадената жалба, както и становищата на страните, констатира:

Жалбата е неоснователна.

Въззивният съд констатира, че са спазени изискванията на ЗЕЕЗА за предаване на българския гражданин М.Д. по смисъла на чл.36 и 37 ЗЕЕЗА, респективно не са налице основания за отказ по чл. 39 и 40 от същия закон:

Издадена е ЕЗА съответстваща на изискванията на чл.36 и 37 от Закона, по силата на която се иска предаване с цел провеждане на наказателно производство по обвинение за нелегален трафик на чужденци, осъществено в рамките на престъпна групировка. Така описаните действия съставляват престъпление и по българското законодателство, като предвиденото за престъплението наказание е в границите, посочени в чл.36, ал.З от ЗЕЕЗА.

По отношение изискванията на законодателя във връзка с формата и съдържанието на издадената Европейска заповед за арест се констатира, че съответстват на разпоредбите на РАМКОВО РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА на Европа от 13 юни 2002 година и чл.37 от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест.

Гореизложеното обосновава извод за отсъствие на основания за отказ за предаване на исканото лице.

От материалите по делото, представени от молещата държава и служебно събрани от съда, се установява, че не са налице както абсолютните основания на чл.39 от ЗЕЕЗА, така и факултативните по чл. 40, ал.1 от ЗЕЕЗА. Не са налице и предвидените в текста на чл. 52 от ЗЕЕЗА основания за отлагане изпълнение или за условно изпълнение на заповедта.

Настоящата инстанция изцяло възприема развитите доводи от страна на първоинстанционния съд /които се предлагат на вниманието и на въззивния съд/ за това, че не са налице основанията на чл.39, т.2 от ЗЕЕЗА: посоченото от защитата тъждество между деянията по НОХД № 1049/2018 година по описа на СНС – София и деянията, предмет на разглежданата ЕЗА не се установява. Налице е различие във време, място и вид на деянията, обективни и субективни признаци на съответните състави, включително и различни трафикирани лица.

С оглед и изложеното по-горе въззивния съд приема жалбата за неоснователна, респективно решението на първоинстанционния съд – СОС за правилно и обосновано.

 

При служебната проверка на така постановения съдебен акт, съставът на Апелативен съд – Варна констатира допуснати нарушения, които обаче не са от такова естество, че да наложат отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, съответно не опорочават като цяло решението по същество.

 

На първо място се констатира, че провеждайки съдебното производство на 13.08.2018 година е бил съставен протокол, в който са посочени неправилно номера на делото /ЧНД № 200 вместо 199 по описа за 2018 година/ и името на лицето, чието предаване се иска по силата на издадената ЕЗА - вместо М.Д. е посочено Михаил Д. Михайлов. Приключеното съдебно производство в съдебно заседание не е било отразено, съгласно изискванията на чл.66 от ЗЕЕЗА, вр. чл.311 от НПК, като липсва изискването на законодателя, отразено в чл.300 от НПК за оттегляне на съда на тайно съвещание преди постановяване на съдебния акт, в случая решение. Първоинстанционният съд направо е пристъпил към излагане на мотиви, без да е налице изричен съдебен акт - решение, какъвто се изисква, съгласно чл.44, ал.7 от ЗЕЕЗА. На практика съдебният протокол е инкорпорирал и постановеното решение. Не съществува възможност настоящата инстанция да отстрани така допуснатото нарушение, т.к. съгласно изискванията на чл.48 от ЗЕЕЗА е длъжна да се произнесе по същество.

 

На следващо място се констатира, че първоинстанционният съд неправилно се е произнесъл и досежно мярката за неотклонение, приемайки, че мярката за неотклонение „Задържане под стража“ следва да се изпълни след влизане на решението в сила. Това виждане на СОС противоречи на разпоредбата на чл.44, ал.7, изречение второ от ЗЕЕЗА, т.к. липсва отлагателно условие.

 

Всичко изложено по-горе налага извода за правилност на крайното решение на първоинстанционния съд, съответно за основателност на ЕЗА, по силата на която исканото лице М.Д. следва да бъде предадено на компетентните съдебни германски власти за провеждане на наказателно производство, за престъпленията, описани в заповедта.

 

По изложените съображения Варненският апелативен съд на основание чл.48 ЗЕЕЗА

 

Р Е Ш И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 35 от 13.08.2018 г., постановено по ЧНД № 199/18 г. по описа на Силистренския окръжен съд, с което е допуснато изпълнение на ЕЗА по отношение на М.Е.Д. с ЕГ№**********, издадена на 26.06.18г. от Районен съд гр.Вайден Германия.

 

ПОТВЪРЖДАВА мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“, която следва да бъде изпълнена незабавно.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                            2.