П Р И С Ъ Д А

№  8

 

25.03.2016 година, гр. Варна

 

В  И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, на 25 март две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА

СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

Секретар С.Д.

Прокурор ВИЛЕН МИЧЕВ

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

ВНОХД № 331 по описа за 2015 година 

 

 

На основание чл.334, т.2 от НПК, ОТМЕНЯ присъда от 15.07.2013 г., постановена по НОХД № 651/2013 г. по описа на Окръжен съд Варна, с която подс.С.А.Ш./С. А. Ж. е бил признат за виновен по чл.343а, ал.1 б.”г”, вр. чл 343, ал.3, б.”б” пр.1 от НК и оправдан по първоначалното обвинение по 343, ал.3, б.”б” пр.1 от НК, както и да е нарушил Правилата за движение по чл.6, т.1 вр. чл.12, ал.5 от ЗДвП и чл.51, ал.1 и ал.3 от ЗДвП и прилага закон за по-тежко наказуемо престъпление, като на основание чл.336, ал.1, т.1 от НПК

 

П Р И С Ъ Д И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия С.А.Ш./С.А.Ж., роден на *** ***, български гражданин, със средно образование, вдовец, неосъждан, работи, ЕГН **********.

ЗА ВИНОВЕН  В ТОВА, ЧЕ:

 

На 08.07.2012г. в землището на с. Оборище, Варненска област, по пътя от с. Оборище към с. Генерал Киселово - с. Ведрина, обл. Варна, в района на железопътен прелез на км. 43+880 от междугарието жп. гара Дончево - жп. гара Вълчи дол, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Фолксваген Голф" с per. № В 33 11 PC нарушил правилата за движение  по пътищата – чл.51, ал.1 и ал.3, чл.52,т.2 и чл.53, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смърт на повече от едно лице, а именно на Рабие Фикри Желева и Селин Желева, поради което и на основание чл. 343, ал.3, б.„б", пр.1 и чл.54 от НК му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, което на основание чл.58а, ал.1 от НК редуцира с една трета до размера на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изтърпяването на което на основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила, като го ПРИЗНАВА ЗА НЕВИНЕН да е извършил нарушение и на чл.6, т.1, вр.чл.12, ал.5 от ЗДвП.

 

На основание чл.343 Г от НК  НАЛАГА на подс. С. Ш./С.Ж. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА  МПС за срок от ТРИ ГОДИНИ.

 

ИЗМЕНЯ присъдата в гражданско-осъдителната и част, като увеличава размера на присъденото на Е.Е.Х. обезщетение за претърпените неимуществени вреди от 50 000 на 60 000 /шестдесет хиляди/ лева, ведно със законната лихва от  08.07.2012  год., до окончателното изплащане на сумата.

 

ИЗМЕНЯ присъдата в частта относно присъдената за заплащане от подс.Шефкет Държавна такса върху уважения граждански иск като увеличава същата от 2 000 на 2 400 /две хиляди и четиристотин/ лв.

 

 

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

 

 

ПРИСЪДАТА подлежи на касационна проверка в 15-дневен срок от днес пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

       ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                           2.




 


МОТИВИ към ПРИСЪДА №8/25.03.2016г. по внохд №331/15г. на

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД

 

 

         Настоящото въззивно производство е трето поред, и е образувано след като с решение №281/16.09.2015г. по кнд №541/2015г. на ВКС на РБ  е отменено изцяло въззивно решение №157/14.11.2014г. по внохд №227/2014г. на Варненски апелативен съд и делото е върнато на същия този съд за ново разглеждане от друг състав.

Предмет на проверка в това трето въззивно производство е присъда от 15.07.2013 година по нохд651/2013 година на Окръжен съд - Варна , с която подсъдимият С.А.Ш./Славин Андреев Ж., ЕГН **********, е бил признат за виновен в това, че на  08.07.2012г. в землището на с.Оборище, Варненска област, по пътя от с.Оборище към с.Генерал Киселово-с.Ведрина, в района на железопътен прелез на км. 43+880 от междугарието ЖП гара-с.Дончево – ЖП гара гр.Вълчи дол, при управление на МПС – лек автомобил „Фолкваген Голф” с рег.№ В 3311 РС нарушил правилата за движение по пътищата – чл.52 т.2 и чл.53 ал.1 ЗДвП и по непредпазливост причинил смърт на повече от едно лице – на Р. Ф. Ж. и С.Ж., като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалите, поради което и на основание чл.343а ал.1 б.”г” вр. чл.343 ал.3 б.”б” пр.1 НК вр. чл.58а ал.1 НК му наложил наказание една година и осем месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл.66 НК било отложено за срок от три години. Подсъдимият е бил оправдан по първоначално предявеното му обвинение по чл. 343 ал.3 б.”б” пр.1 НК , както и да е извършил нарушение на чл.6 т.1 вр. чл.12 ал.5, чл.51 ал.1 и 3 ЗДвП. На основание чл.343г НК на подсъдимия е наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година. Осъден е също така да заплати на Е.Е.Х. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 50 000лв. ведно със законна лихва от 08.07.2012г. до окончателното изплащане на сумата, като искът за разликата до 100 000лв. е отхвърлен. В тежест на подсъдимия са възложени и разноските по делото, а също така и държавната такса върху уважената част от иска.

 

Срещу така постановения съдебен акт е постъпила въззивна жалба от адв.С.Р. в качеството й на повереник на гражданския ищец и частен обвинител Е.Х.. В жалбата се навеждат доводи за неправилно разглеждане на делото по реда на чл.371 т.2 НПК, за нарушение на материалния закон – поради приложението на привилегирования състав на чл.343а НК, както и поради приетите от съда за нарушени разпоредби на ЗДвП,  оспорва се присъдата и в нейната гражданска част. Твърди се нарушение и на процесуалните правила. Отправят се към съда няколко искания – за отмяна на присъдата и връщане делото за ново разглеждане на съда, за осъждане на подсъдимия по първоначално възведеното обвинение, за увеличаване на наложеното на подсъдимия наказание и отмяна на приложението на чл.66 НК, както и за уважаване на гражданския иск до пълния му размер.

Постъпила е жалба и от адв.М.Р. в качеството му на  защитник на подсъдимия С.Ш., в която се възразява единствено срещу гражданскоосъдителната част на присъдата. Отправя се към съда искане за намаляне размера на присъденото оббезщетение до 25 000лв.

В съдебно заседание пред настоящия съдебен състав повереникът на гражданския ищец и частен обвинител адв.Р. поддържа жалбата в три насоки : - нарушение на закона, допуснато с прилагането на привилегирования състав на чл.343а НК и оправдаване на подсъдимия по чст от нарушенията на ЗДвП, с което се обосновава искането за прилагане на заков за по-тежсо наказуемо престъпление - за осъждане на подсъдимия по първоначално възведеното обвинение и за увеличаване на наложеното му наказание; - увеличаване размера на присъденото обезщетение до пълния размер на предявения иск. Поддържа се и искането за  отмяна на присъдата и връщане делото за ново разглеждане на съда.

         Подсъдимият и неговият защитник поддържат жалбата си изцяло.

         Представителят на Апелативна прокуратура намира жалбата за частично основателна – прави искане за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление.

Апелативният съд на основание чл.314 ал.1 НПК извърши изцяло проверка правилността на обжалвания съдебен акт, и като взе предвид оплакванията направени в жалбата, както и становищата на страните, също и събраните по делото доказателства, както становищата на ВКС на РБ , изложени в двете отменителни решения, констатира  :

Жалбата на частния обвинител и граждански ищец е частично основателна, а жалбата на подсъдимия – неоснователна. От събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна следното :

Подсъдимият С.Ж./С.Ш./ и пострадалата Р.Ж. били съпрузи. От брака си имали дете -  С., което към инкриминираната дата било на 11 години. Тримата живеели в гр.Варна. На 08.07.2012 год. семейството потеглило с л.а. Фолксваген „Голф" с ДК № В 33 11 PC от гр. Варна за гр. Добрич. Съпругата на подсъдимия - Р.Ж. седяла на предна дясна седалка, а дъщеря му - С.Ж. - на задна дясна седалка. При пътуването трябвало да вземат от с. Страхил бабата на Р.Ж.. Пътят им минавал през с. Оборище, Варненска област. В землището на селото се намирал ЖП -прелез. Той представлявал пресичане на текущия ЖП път от междугарието ЖП гара Вълчи дол - ЖП гара Дончево /в километър 43+880/ с третокласния асфалтов път, който преминава от с. Оборище към второкласен автомобилен път с. Ведрина - с. Генерал Киселово. ЖП - прелезът бил неохраняем, без бариерни механизми. Бил двустранно сигнализиран с необходимите пътни знаци - Б2 - „СТОП" и А 34.1-ЖП прелез с един коловоз. Прелезът бил съоръжен с автоматично прелезно устройство за звукова и светлинна сигнализация. Към инкриминираната дата сигнализацията била изправна. Около 15.15 часа автомобилът, управляван от Ж., се намирал на посоченото място. Пътят бил с ширина на пътното платно 7м , запрашен, с разпилявания от зърно по платното. Железният път бил сух и изправен, като непосредствено след прелеза в посока ЖП гара с.Дончево образувал силно изразена дясна крива, гледано с лице ЖП гара с.Дончево. От страната на с. Оборище, непосредствено до ЖП пътя се намирал земно - насипен овраг с максимална височина над ЖП пътя от 1.3 метра. Допълнително съществувала и денивелация между най - високата точка на оврага и нивото на асфалтовия път и прелеза, като оврагът се намирал на по-високо ниво, имало и храстовидна растителност.

По времето, когато подсъдимия наближавал прелеза, от ЖП гара с.Дончево към ЖП прелеза се движел подвижен ЖП състав/влак № 28991/, състоящ се от два локомотив с номера 07-61 и 07-67. Съставът бил управляван от локомотивния машинист - св.С.. Влакът се движел със скорост от 51 км/ч. При наближаване на прелеза съответният попътен ЖП-светофар сигнализирал на машиниста, че прелезната инсталация на ЖП прелеза е задействана и подавала светлинен и звуков сигнал, забраняващ на нерелсови превозни средства да навлизат в прелеза.

Подсъдимият стигнал до ЖП прелеза, но не обърнал внимание на подаваната звукова и светлинна сигнализация, не спрял преди прелеза и без да се увери, че преминаването е безопасно, навлязъл в него. Тези негови действия били наблюдавани от св.С.. Насочването на автомобила към ЖП-прелеза без видимо намерение за спиране било възприето от св.С., когато локомотивът се е намирал на по-малко от 50 метра от прелеза. Машинистът незабавно предприел „екстрено задържане", като привел спирачните механизми на целия ЖП състав в състояние на максимално спирачно усилие, но въпреки това не успял да преустанови движението на влаковата композиция преди прелеза. От назначената по делото експертиза се установява, че при движение с посочената скорост пълният спирачен път на влака е 152 м, като само подготвителният спирачен път, включващ времето за реакция на машиниста и за сработване на спирачните механизми е бил в размер на 42 м. Подс.Ш. възприел наближаващият от дясна страна по посока на движението му влак след като автомобилът бил навлязъл в габарита на железния път и нямал никаква възможност да спре на това място. Той натиснал докрай педала на газта в опит да изнесе автомобила от релсовия път, но поради запрашеността на пътя не успял да стори това. Последвал удар на преден десен буфер на влака в областта на задната дясна част на автомобила. Колата се завъртяла около вертикалната си ос и била изхвърлена встрани от ЖП пътя. Влакът продължил още около сто метра и спрял.

Сигнал за станалото ПТП бил подаден в 15.18 часа от свид. Р.Ж., който се обадил до национална система „112". Към мястото били насочени медицински и аварийно - спасителни екипи.

Първоначално подс.Ж./Ш. изпаднал за кратко в безсъзнателно състояние. Когато дошъл в съзнание видял, че съпругата и дъщеря му са пострадали и не са контактни. Той изнесъл пострадалата  Р.Ж. през вратата на автомобила и започнал да прави опити за реанимация чрез изкуствено дишане. Пострадалата Р.Ж. не дошла в съзнание. Тя починала до пристигането на първия медицински екип. Пострадалата С.Ж. починала при транспортирането й с екип на ЦСМП за МБАЛ „Св. Анна" - гр. Варна.

 

От заключението по назначената СМЕ № 123/12г. се установява, че вследствие на ПТП Р.Ж. е получила тежка гръдна травма, представена от контузия на белите дробове, масивния хемоторакс 2,3 л кръв /в дясната плеврална кухина/, вдишване на кръв в белите дробове, колапс на десния бял дроб, луксация /травматично подвижност/ на първи - втори шийни прешлени, счупване на десни ребра от 4-то до 8-мо включително по една и две фрактурни ивици, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, кръвонасядане по меките тъкани на главата, шията, десни ребра, масивни кръвонасядания около описаните счупвания, разкъсване в областта на капсулата на слезката, кръвонасядане по дясната половина на челото, ожулвания по лицето, кръвонасядане по дясното бедро, дясна половина на гръден кош, двете подбедрици. Причина за смъртта е тежката гръдна травма и излив на 2,3 литра кръв в дясната плеврална кухина, тежка контузия на белите дробове, масивни кръвонасядания по меките тъкани обусловили в съвкупност остра настъпила кръвоизливна анемия, която е непосредствената причина за смъртта. Описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди предмети, респ. детайли на МПС при ПТП, реализирани в посока от дясно на ляво и същите са в причинно-следствена връзка с настъпилото на 08.07.2012 год. ПТП. Смъртта е настъпила бързо, в рамките на минути.

От заключението по СМЕ № 122/12г. се установява, че вследствие на ПТП С.Ж. е получила тежка открита черепно мозъчна травма, изразяваща се в тежка контузия и размачкване на дясно голямомозъчно полукълбо, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, многофрагментно счупване на черепния покрив и на черепната основа, обширна разкъсно-контузна рана на главата, счупване на дясна раменна кост и на лява бедрена кост, ожулвания и кръвонасядания по лицето, шията, десните рамо и мишница и лявото бедро, слабо изразен оток на белите дробове и мозъка. Причина за смъртта е несъвместимата с живота открита черепно мозъчна травма, изразяваща се в тежка контузия и размачкване на дясно голямомозъчно полукълбо, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, многофрагментно счупване на черепния покрив и на черепната основа. Описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди предмети, включително на такива с изразен ръб или груба повърхност и биха могли да се получат от удар върху части и детайли на купето на катастрофиралия автомобил. Смъртта е настъпила бързо, в рамките на минути и е била неизбежна.

От заключението на химическа експертиза се установява, че в изпратената за изследване проба кръв на подсъдимия не се доказва наличие на етилов алкохол.

От заключението на СПЕ се установява, че към инкриминираната дата подс. Ж. е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Към момента на освидетелстването той не е бил в краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието и не страда от тежко слабоумие, поради което е в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. От съществено значение за делото е да се отбележи, че  у подсъдимия е налице ретроградна амнезия - липса на ясен спомен за случилото се преди изпадането му в безсъзнателно състояние. В конкретния случай липсата на спомен може да е израз на психологическа защита - психотравмена ситуация да се покрие с амнезия като щадяща личността реакция.

Така изложената фактология се установява по един категоричен начин от събраните в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателствени средства , приобщени от съда към доказателствената съвкупност в производство по Глава Двадесет и седма, включително и чрез самопризнанията на подсъдимия , направени по реда на чл.371 т.2 НПК.   Тази диференцирана процедура на свой ред предпоставя и ограничение в пределите на въззивната проверка – съобразно т.8 от ТР №1/2009г. по т.д.№1/2008г. на ОСНК на ВКС. В тази връзка на първо място следва да се отбележи, че процесуалната дейност на първоинстанционния съд е съобразена с правилата, уреждащи производството по чл.371 т.2 НПК – от подсъдимия в присъствието на защитника му в съдебно заседание на 20.06.2013 година е направено изрично волеизявление производството да протече по реда на чл.371т.2 НПК с предшестващо го признание на фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт. Законосъобразна се явява и преценката на съда за наличието на доказателствена подкрепа на така направените самопризнания от подс.Ш., която подкрепа съдът след като декларирал, постановил и определение по чл.372 ал.4 НПК. Т.е. следва да се заключи , че регламентираният ред за допускане и провеждане на съкратено  съдебно следствие по реда на чл.371 т.2 НК е спазен,  съобразена е от съда и императивната разпоредба на чл.373 ал.2 НПК. Частично обаче съдът е нарушил разпоредбата на чл.373 ал.3 НПК – приемайки, че подсъдимият е оказал помощ на пострадалите лица, с което е излязъл извън обстоятелствата, изложени в обвинителния акт. Това от своя страна е довело и до погрешна правна оценка на действията на  подсъдия Ш. – въз основа на фактите, които съдът е приел в разрез с изискванията на чл.373 ал.3 НПК, той е стигнал до извода, че следва по отношение на подсъдимия да бъде приложен по-леко наказуемия състав на чл.343а ал.1 б.”г” НК. В тази насока е и първото отменително решение на ВКС на РБ - №232/23.07.2014г.по н.д. №332/2014г. В това решение касационният състав  след като е констатирал, че наказанието е незаконосъобразно смекчено, е обърнал внимание, че това може да се дължи на две причини : - нарушаване изискванията за провеждане на съкратено съдебно следствие; - неправилното схващане на съда досежно съотношението между общи и специални норми, довело до оправдаване на подсъдимия по част от правилата за движение, вменени му във вина. На тези обстоятелства ще спре вниманието си и настоящата инстанция, защото те са от съществено значение за правилното решаване на делото, а и същевременно се правят възражения от частното обвинение именно в тази насока.

По отношение оказаната помощ на пострадалите : анализ на фактите в тази насока е правен от предходния въззивен съдебен състав, и доколкото доказателствата по делото са същите , то частичното му повторение няма как да бъде избегнато. Относими в тази насока доказателства се съдържат в показанията на свидетелите Н.С. и Р.Ж.,  така също и в писмените по делото доказателствени средства – протокол за оглед, съдебномедицински експертизи за аутопсия на труп, фишове от спешна помощ, писмо-отговор от „Национална система 112”.

Св.Сали е машиниста, управлявал първият локомотив. В показанията на л.61 от дп той заявява следното : „В автомобила имаше трима човека – шофьор – мъж, жена и дете – момиче. Видимо имаха травми по тях, доколкото видях момичето имаше черепна травма, чуваха се гласове от автомобила. Шофьорът излезе от автомобила, беше видимо без травми освен малко кръв по главата. Той видя, че не може нищо да направи, необходимо беше да дойдат екипи от спешна помощ и гражданска защита, за да се извадят пътниците. Малко след това пристигна автомобил на гражданска защита, но като видяха състоянието на пътниците в автомобила, решиха да не предприемат действия по изваждането им от колата до пристигането на бърза помощ. След около 15-20 минути пристигна линейка, установиха, че жената е починала и извикаха друга линейка, за да я откара към болницата, а те качиха детето и потеглиха.”. Свидетелят Р.Ж. е човека, който първи е стигнал до автомобила и е подал сигнала до НС 112. Според него :  „Двамата със Злати слязохме от нашия автомобил и тръгнахме към колата. Вратите на колата бяха затворени. Автомобилът имаше деформации от лявата страна и по-точно в задната част на автомобила. След като видяхме, че няма затиснати хора и пожар решихме да не пипаме нищо. В колата имаше трима човека. Един мъж, който седеше на шофьорското място, една жена до него с рани по лицето и една жена която беше легнала на задната седалка. Отидох до шофьора и го попитах дали има нужда от помощ. Той не отговори нищо. Не беше адекватен. Веднага се обадих на тел. 112 и съобщих за случилото се. След това се обадих още веднъж на тел. 112 за по-сигурно. В това време дойдоха двамата машинисти. Аз с автомобила и Злати се върнахме в кооперацията, защото на Злати му прилоша. След това се върнах отново на произшествието. Когато се върнах около прелеза имаше много спрели коли. Шофьорът на катастрофиралия автомобил беше слязъл от автомобила и поиска вода. Един от присъстващите ми подаде бутилка вода и аз я подадох на шофьора. Дойде линейката и ние се изтеглихме за да не пречим.”.

От материалите , изпратени от „Национална система 112 – писмен отговор и диск, съдържащ обажданията на различните хора по повод инцидента /л.134-136 от ДП/, се установява следното :  При първото обаждане в 15.18ч. св. Р.Ж. съобщава, че в автомобила има трима-четирима човека. Запитан от оператора дали има нужда от рязане на автомобила, отговаря, че няма нужда защото е обърнат на една страна. В 15.25 се иска спешна помощ от М.М. /машинист на втория във влаковата композиция локомотив/. Отново запитан дали се нуждаят от Гражданска защита за рязане – той моли да се изпрати всякаква помощ. В 15.32ч. М. звъни отново да попита дали са тръгнали и казва, че в колата са трима човека, има пострадало дете, чакат от 20 минути, гражданска и други, а на мястото още няма екипи. В 15.33ч. е дошъл екипът на д-р Георгиева /видно от съставения фиш за СМП на л. 153 от ДП/, който констатирал настъпилата вече смърт на пострадалата Р.Ж., и отразил в медицинската документация, че смъртта е настъпила „до пристигане на екипа”. В 15.37ч. отново М. е потърсил НС 112 като е предал, че докторът иска още един екип за да се окаже помощ на детето. За това в 15.38ч. е подал сигнал и старши диспечер от Горна Оряховица, П.П. – на когото са се обадили от 112, че на мястото е необходим още един екип. На подс. Ш. била оказана помощ от първия медицински екип – видно от фиша на л. 155 от ДП. От отбелязванията на лекаря на фишовете на л. 153 и 155 от ДП става ясно, че Р.Ж. и С.Ж. са били взети в линейката, която е отпътувала от мястото в 15.50ч.

Поисканият допълнителен екип е пристигнал на мястото в 16.00ч., взел е С.Ж. и в 16.05ч. е отпътувал. В процеса на транспортирането й са били приложени спешни медицински мероприятия, но видно от отбелязаното по фиша на л. 154 от д-р И., към 16.30ч. е регистрирана смърт.

От изложените факти може да се направят няколко извода :

-                            Подсъдимият поради понесени от него травми известно време след произшествието е бил неадекватен, дори не е бил излязъл от автомобила. Вторият машинист М. звънейки отново на НС 112 в 15,32 часа заявил, че в колата са трима човека. Първият медицинският екип е пристигнал в 15,33 часа, когато е констатирана и смъртта на Р.Ж.. Свидетелите С. и Р.Ж. не сочат подсъдимия да е предприел някакви самостоятелни действия по изваждане на пострадалите. Нещо повече – според тях дори екипът на гражданска защита не е посмял да изнесе пострадалите от автомобила в отсъствието на медици от спешна помощ.

-                            Пострадалите са понесли изключително тежки травми – видно от съдебномедицинските експертизи. При Р.Ж. смъртта е настъпила бързо, в рамките на минути. При С.Ж. смъртта също е настъпила бързо, в рамките на минути, и е била неизбежна. При пристигане на медицинския екип в 15,33 часа Р.Ж. вече е била починала. С.Ж. починала малко по-късно- на път за болницата.

-                            Подсъдимият и Р.Ж. са били отведени от първата линейка – напуснала произшествието в 15,50 часа. С.Ж. е отведена от втората – пристигнала в 16,00 часа и тръгнала обратно в 16,05 часа.

 

Въз основа на това категорично може да се заключи, че подс.Ш. не е оказвал никаква помощ на С.Ж.. Излязъл е от автомобила в 15,32-33 часа и е оказал помощ при изваждането на съпругата си Р.Ж., но към този момент тя вече е била мъртва. Затова и присъдата в тази й част се явява незаконосъобразна. Незаконосъобразна се явява на първо място, защото първостепенният съд е нарушил чл.373 ал.3 НПК и т.8 от ТР №1/2009г. по т.д.№1/2008г. на ОСНК на ВКС – приел е фактически обстоятелства, неизложени в обвинителния акт. Такова обстоятелство е твърдяният от съда факт, че подсъдимият оказал помощ на дъщеря си /мотиви-л.115 нохд №651/2013г./. Подобно твърдение обаче в обвинителния акт не се съдържа. Действията на подсъдимия след произшествието са описани в един единствен абзац в обвинителния акт  - първият на л.3, където единствено е посочено , че подс.Ж./Ш. : „Когато дошъл в съзнание видял, че съпругата и дъщеря му са пострадали и не са контактни. Той изнесъл пострадалата Р.Ж. през вратата на автомобила и започнал да прави опити за реанимация чрез изкуствено дишане. Пострадалата Р.Ж. не дошла в съзнание.” На второ място – незаконосъобразна е присъдата в тази й част, тъй като очевидно е от изложеното по-напред, че към момента на пристигането на екипа, изваждането на Р.Ж. от автомобила и оказаната й от подсъдимия помощ тя вече е била мъртва. Т.5 б”б” обаче от Постановление №1/83г. на Пленума на ВС на РБ изисква оказаната помощ да е била необходима, т.е. да е оказана на жив човек. Нещо , което очевидно в случая не е налице.  Затова и съдът като е приложил закон за по-леко наказуемо престъпление  и е оправдал подсъдимия по първоначално възведеното му обвинение, е допуснал нарушение на закона. Нарушение, което настоящата инстанция смята, че поправи, след като постанови нова присъда и приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление – призна подсъдимия за виновен по първоначално възведеното му обвинение по чл.343 ал.3 б.”б”  пр.1 НК.

- По отношение нарушенията на правилата за движение по пътищата – доколкото нормата на чл.343 НК е бланкетна, с обвинителния акт на подсъдимия са били вменени нарушения на правилата за движение , залегнали в разпоредбите на чл.6 т.1 вр. чл.12 ал.5 ЗДВП , чл.51 ал.1 и 3 ЗДвП,  чл.52 т.2 и чл.53 ал.1 ЗДвП. С присъдата съдът е признал подс.Ш. за невинен да е нарушил разпоредбите на чл.6 т.1 вр. чл.12 ал.5 ЗДВП , чл.51 ал.1 и 3 ЗДвП. Като аргумент за това свое действие съдът е изтъкнал факта, че въпросните правни норми са общи, съдържат в себе си общи правила. Това е вярно, но единствено и само по отношение на разпоредбата на чл.6 т.1 вр. чл.12 ал.5 ЗДВП. Предписанията на тази норма са общо адресирани към неустановени кръг лица, които се намират на пътя, поради тази причина и се явяват общи. Последните пък намират приложение дотолкова, доколкото не са налице специални. В случая обаче законодателят е поставил пред водачите на МПС завишени изисквания при преминаване през ЖП прелез,  съобразил е, че спазването им е от изключително съществено значение за опазване живота на хората, поради което и им е посветил отделен раздел  -  Раздел ХІІ на ЗДвП „Железопътен прелез”. При наличие на специални правила, уреждащи тези случаи, общите са неприложими. Затова и правилно съдът е приел, че подсъдимият не е нарушил розпаредбата на чл.6 т.1 вр. чл.12 ал.5 ЗДВП – тя е неотносима към конкретния случай. Не може същото обаче да се твърди и по отношение разпоредбите на чл.51 ал.1 и 3 ЗДвП. Те задължават участниците в движението да проявяват особено внимание при приближаване към железопътен прелез и преминаване през него, както и задължително да спират пред него, когато няма бариери. Очевидно е от доказателствата по делото, че подсъдимият не се е съобразил с нито едно от тези правила – ако беше така не би се стигнало до фаталния резултат. Затова и следва да отговаря и за тяхното неизпълнение – то е в пряка причинна връзка с настъпването на общественоопасните последици, също както и неизпълнението на останалите правила за движение, за които подсъдимият е бил осъден - чл.52 т.2 и чл.53 ал.1 ЗДвП . Този пропуск на съда също бе изправен с постановената нова въззивна присъда.

От субективна страна настоящата инстанция намира, че деянието е извършено при форма на вината непредпазливост - в нейното проявление небрежност. Подс.Ш. не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен по закон и е могъл с оглед притежаваната правоспособност и опита си като водач на МПС със стаж  от 12 години да ги предвиди. Маршрутът не е бил непознат за него – знаел е, че съществува железопътен прелез, минавал е по същия път много пъти.

 

Приложението на закон за по-тежко наказуемо престъпление, както и включването на неизпълнение от страна на подсъдимото лице и на други правила за движение /съществуващи разбира се в обвинителния акт/ предпоставя и нова индивидуализация на наложените на подсъдимия наказания. Като смекчаващи вината обстоятелства следва да бъдат отчетени липсата на съдимост у подсъдимия /осъждан за престъпление по чл.197 НК на глоба – реабилитиран/, липсата на каквито и да било нарушения на правилата за движение от 2000 година до настоящото произшествие/справка КАТ-л.171 дп/, добрите характеристични данни по месторабота и местоживеене/л.213 и 214 дп/ , изразеното съжаление и разкаяние. В тази връзка не могат да бъдат споделени доводите на частното обвинение за проявено от подсъдимия след смъртта на близките му емоционално безразличие/включително и поради това, че към момента се водят граждански спорове с майката на пострадалата/. Точно противното се установява от заключението на вещото лице по назначената съдебнопсихиатрична експертиза, съгласно което при подсъдимия са налице симптоми за посттравматично стресово разстройство – той не е в съттояние и към момента на освидетелстване да преработи рационално психотравмата и да се освободи от въздействието й, в психичното му състояние липсва вътрешно равновесие, преобладава депресивния фон на преживяванията. Всъщност едва ли са нужни специални познания за да се прозре истината, че няма човек , който безболезнено да преживее смъртта на съпругата си, и най-вече – на единственото си дете. Доводи в обратна насока не могат и не бива да се черпят и от последваща промяна в семейното състояние на дееца. Като отегчаващи следва да се вземат предвид изключително тежкия резултат, нарушаването на няколко правила за движение, видът и характера на нарушените правила за движение – неспазването на правилата за преминаване на ЖП прелез са сред най-тежките и груби нарушения, които по известни обективни причини почти всякога водят до непредвидими по своята тежест резултати. При това положение и при превес на смекчаващите вината обстоятелства съдът определи наказание на подс.Ш.  четири години и шест месеца лишаване от свобода – при предвидено такова от разпоредбата на чл.343 ал.3 б.”б” НК от три до десет години/към момента на деянието/. Тъй  определеното наказание съдът редуцира с 1/3 – предвид императивната разпоредба на чл.373 ал.2 НПК – до размера на три години лишаване от свобода. Тъй като са налице материалноправните за това предпоставки, а и въззивният съд счита, че за постигане целите на наказанието и за поправянето на подсъдимото лице не е необходимо то да изтърпи наказанието,  на основание чл.66 ал.1 НК неговото изтърпяване бе отложено за максималния предвиден изпитателен срок – пет години. За наказанието лишаване от правоуправление – действително то е било определено в нарушение на изискването на т.6 б.4б” от цитираното вече  Постановление №1/83г. на Пленума на ВС. Това обаче е без значение, тъй като предвид постановената нова присъда това наказание също бе индивидуализирано отново. При споменатите вече имащи значение за отговорността на дееца обстоятелства, съдът наложи на подс.Ш. и кумулативно предвиденото от разпоредбата на чл.343г НК наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от три години. Така определени двете санкции, в своята съвкупност и вид, съдът намира, че в максимална степен биха изпълнили поставените пред наказанието от разпоредбата на чл.36 НК цели. В тази връзка и по съображенията изложени по-напред, не се споделят възраженията на частното обвинение за отмяна на условното осъждане. Ефективното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в конкретния случай би имало по-скоро негативен ефект върху подсъдимия – с оглед създаденото от него ново семейство и трудовата му ангажираност. Негативен ефект би имало то и за финансовото състояние на ищцата, тъй като би попречило на Ш. да изпълнява трудовите си задължения, а оттам и да удовлетвори претенцията й. Тук е мястото да се отбележи, че частично основателна е въззивната жалба на пострадалата и в нейната гражданска част. Присъденото обезщетение в този му вид е несправедливо, а е такова защото съдът го е съобразил и с имотното състояние на подсъдимия. Последното при определяне на обезвредите за деликт е без значение – защото всеки е длъжен да поправи вредите, причинени другиму, поради което пък и имущественото състояние на причинителя на вредата не е сред критериите за определяне размера на обезщетенията, поставени в т.ІІ от Постановление №4/1968г. на Пленума на ВС. Затова и размерът на обезвредата следва да бъде увеличен. Съобразявайки именно критериите , посочени по-напред, и конкретно - възрастта на ищцата, фактът, че въпреки че са поддържали близки отношения са живеели в различни домакинства, то настоящата инстанция намира за справедливо да увеличи това обезщетение с 10 000 лева /не повече/ -  до размера на 60 000 /шестдесет хиляди лева/. То разбира се следва да бъде заплатено ведно със законната лихва от датата на деянието. Като последица от това бе увеличена и държавната такса върху уважената част от иска. Поради това съдът измени присъдата в нейната гражданска част.

По искането за връщане делото на първоинстанционния съд – това искане междувпрочем се поддържа само мимоходом, пред настоящия въззивен съдебен състав не се излагат никакви съображения в негова подкрепа. То е напълно неоснователно. На първо място следва да се отбележи, че на частния обвинител е осигурено пълноценно участие в производството - лично и чрез процесуални представители той е участвал в съдебното производство по делото, проведено пред три инстанции /и три пъти пред въззивната/. При това положение твърдението, че липсата на мотиви в прокурорско постановление засяга правата на частния обвинител и като такова съставлява отстранимо съществено процесуално нарушение, което пък налага преповтаряне на досъдебната фаза, е освен необосновано и абсолютно несериозно. Подобно нарушение не е било допуснато от разследващите по делото, а съдът е упражнил правомощията  си по чл. 248 ал. 2 т. 3 от НПК, като се е произнесъл и с предвидения за това акт. На второ място -  становището на повереника, че е налице процесуално нарушение от досъдебното производство, затвърдено от липсата на произнасяне на съдия-докладчик по възражението им, е било изразено и в касационната жалба и в допълненията към нея. Произнасяйки се по аргументите на страните, изразени в жалбите им, и по тяхната основателност, касационният състав е дал указания от кой стадий на съдебната фаза да започне новото разглеждане на делото. Затова и като се има предвид зазължителността на указанията на касационната инстанция по чл. 355 ал. 1 т. 1 от НПК , то незаконосъобразно се явява актуализираното искане за връщане на делото в разпоредително заседание на първоинстанционния съд.

        

При тези си съображения съдът постанови въззивната присъда.

 

 

 

 

Председател :                                       Членове :