Р Е Ш Е Н И Е

 

248

 

гр.Варна, 22.11.2016 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

        

Варненски апелативен съд, Наказателно отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и шестнадесета година в състав :

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯНКО ЯНКОВ

    ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯ ПАЧОЛОВ

                                  СВЕТОСЛВА КОЛЕВА

 

при секретар П.П.

и в присъствието на прокурор Искра Атанасова

изслуша докладваното от съдия Янков внохд №331/2016г. на ВАС

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         С присъда №34/29.06.2016г. по НОХД №145/2016г. Разградски окръжен съд е признал подсъдимия З.Х.Ю. за ВИНОВЕН в това, че на 31.10.2015г. в гр.Исперих се съвкупил с лице от женски пол – Д.Р.А., ненавършила 14-годишна възраст, като я принудил към това със сила и заплашване – престъпление по  чл.152 ал.4 т.1 вр. ал.1 т.2 НК, поради което на основание чл.54 и чл.58а от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от ОСЕМ ГОДИНИ, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.

На основание чл.59 ал.1 НК съдът е приспаднал времето, през което подсъдимия Ю. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 01.11.2015г.

Със същата присъда подс. Ю. е осъден да заплати на Д.Р.А., чрез законния й представител - З.А., сумата от 10 000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва, считано от 31.10.2015г. до окончателното изплащане на сумата, като над този размер искът е отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

В тежест на подсъдимия са възложени и сторените по делото разноски.

Въззивното производство пред Апелативен съд - Варна е образувано по бланкетна жалба на подсъдимия Ю., подадена чрез процесуалния му представител – адв. Е.К. от АК – Силистра,  с искане за изменение на първоинстанционния съдебен акт в частта относно наказанието, считано за явно несправедливо, а в гражданско-осъдителната част - чрез намаляване на присъденото обезщетение за пострадалата от деянието.  

Представителят на Апелативна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата и намира, че присъдата на Разградски окръжен съд като правилна, законосъобразна и справедлива, следва да бъде потвърдена в цялост.

Защитникът на подс. Ю. счита, че наложеното на подзащитния му наказание е значително завишено и така определено не способства за поправянето му и превъзпитанието му,  още повече предвид напредналата му възраст. Акцентира се върху съвкупността от смекчаващи отговорността обстоятелства, които налагат определянето на по-ниско по размер наказание. По отношение на размера на гражданския иск се предоставя на съда, като се акцентира върху това, че в затвора подсъдимият няма как да  осигури средствата за обезвреда.

Подс. Ю. изразява съжаление за стореното, а в последната си дума моли да му бъде намалена присъдата.

 

След преценка на доводите на страните и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.313 и 314 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна констатира , че въззивната  жалба е подадена в срок и е допустима. По същество е и основателна.

 Съдебното производство пред Разградски окръжен съд е проведено по реда на глава XXVII от НПК, след като : 1. подсъдимият е направил изрично искане в тази насока, заявявайки, че признава фактите и обстоятелствата, изложени в  обвинителния акт, и не желае да се събират доказателства за тях или нови такива; 2. съдът е установил наличие на надлежно събрани в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепящи признатите факти. При констатиране на тези две предпоставки, правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че  самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните по делото доказателства в досъдебното производство, след което е провел съдебно производство по диференцираната процедура по чл. 371 т. 2 от НПК. Като последица от това е приел фактическата обстановка такава, каквато е изложена в обвинителния акт, а именно:

Подсъдимият Ю. живеел в гр.Исперих и обитавал един имот с бившата си жена - св.Р.М. . Тя живеела в основната сграда, а подс.Ю. – в пристройка, състояща се от кухня и всекидневна.

Пострадалата Д.А. била родена на ***г. До 2014г. тя живеела с родителите си в с.Малък Поровец, но впоследствие била настанена в Дом за деца. На 14.09.2015г. постъпила в Център за настаняване от семеен тип - гр.Исперих, по  преценка на социалните служби, че семейната среда е рискова – детето посещавало дом на пълнолетен мъж от селото, в което живеела, като в този дом идвали и други малолетни и непълнолетни деца.

На 31.10.2015г. вечерта пострадалата Д.А. решила да напусне ЦНСТ и да се прибере в дома си в с.Малък Поровец. След 21ч. тя натрупала на леглото си дрехи, които завила отгоре, за да създаде впечатление у служителите, че е в стаята си и спи. След това излязла през прозореца и тръгнала към с.Малък Поровец. В същото време в гр.Исперих, с личния си автомобил се движел подс. Ю.. Той бил употребил алкохол, като продължил да пие бира от пластмасова бутилка. Подсъдимият настигнал пострадалата А. и спрял до нея. Казал й да се качи, но след като тя категорично отказала, той слязъл от колата и дърпайки ръката й, я вкарал в автомобила. Отправили се към къщата му, където подсъдимият паркирал колата си в гаража. Двамата влезли във всекидневната на обитаваната от подс. Ю. пристройка. Там подсъдимият Ю. наредил със заплашителен тон на пострадалата А. да се съблече, но тя отказала. Тогава подсъдимият свалил насила дрехите й, след което и той се съблякъл. Блъснал свидетелката на леглото и легнал върху нея. Разтворил краката й и започнал да опипва гърдите и лицето й. Пострадалата А. се дърпала, като искала да стане от леглото, но не успяла, защото подсъдимият я затискал с тялото си. След като пострадалата А. започнала да вика, подсъдимият веднага запушил устата й с ръката, заплашвайки я да мълчи. Уплашена от случващото се, свидетелката млъкнала. Тогава подсъдимият вкарал половия си член във влагалището й и осъществил полов акт. След това заспал, а пострадалата стояла в стаята до сутринта на 01.11.2015г., когато си тръгнала. Подсъдимият се събудил, дал й девет лева и дъвка, като я предупредил да не казва на никого за случилото се.  След като напуснала дома на подсъдимия Ю., пострадалата се отправила към автобусната спирка, където била намерена от неин познат - св.А.. Първоначално тя се скрила навътре под навеса на спирката, но впоследствие се качила в колата на свидетеля. Той я върнал с автомобила си в ЦНСТ. Когато минавали покрай къщата на подс. Ю., пострадалата казала на св.А., че е пренощувала там. На въпроса на свидетеля какво е правила там отговорила, че са й дали пари и дъвка.

Така изложената фактическа обстановка първостепенният съд е установил по абсолютно категоричен начин след като се е позовал на направеното самопризнание на подсъдимия, както и на събраните в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателствени средства, а това са :

-         гласни - показанията на пострадалото момиче Д.А., на св.С. А., З.А.,  Р.Х. и О.Х.;

-         писмени – протоколи за оглед на местопроизшествие ведно с фотоалбуми към тях, протокол за разпознаване на лице, протокол за доброволно предаване,

-         експертизи - като вид способ за доказване, интерпретиращ различни доказателства : -  заключението на вещото лице по назначената съдебномедицинска експертиза, от което става ясно , че в областта на половата област пострадалата е имала кръвонасядане към преддверието на влагалището и скорошно нарушаване целостта на девствената ципа с три дефлорационни щърбини. Последните били резултат от преразтягане на девствената ципа, могат да са резултат от вагинален полов акт и по давност отговарят да са получени във времето на инкриминираното деяние. Констатирани са били още и червеникаво кръвонасядане на лигавицата на горната устна, получено като резултат от удар или натиск с / върху твърд тъп предмет, зачервяване на гръдните зърна, вследствие на натиск, триене, стискане или еротично захапване; - заключението на съдебно-психиатричната експертиза ,според което пострадалата А. не страда от психично заболяване или интелектуален дефицит. При извършване на инкриминираните сексуални действия спрямо нея пострадалата е изпитвала чувство на страх. Преживяла е адаптационна реакция вследствие на стрес от уплахата и неочаквания развой с проявено насилие над личността й против нейното желание; - съдебно-медицински експертизи на веществени доказателства – при едната от тях се установява, че по бикините на пострадалата има наличие на семенна течност с човешки произход; - ДНК експертиза на веществени доказателства, върху които е открит биологичен материал – олекотена завивка, сиви боксери и дамски бикини – установява се, че кръвта върху първите два обекта принадлежи на подс. Ю.. Върху дамските бикини се установява наличие на биологичен материал, съвпадащ с ДНК профила на подс. А. ;  - от заключението на комплексната съдебно-психиатрична и психологическа експертиза се установява, че у подсъдимия липсват данни за наличие на психично заболяване или умствена изостаналост и няма психологични и поведенчески отклонения, които да му пречат да разбира и ръководи постъпките си.

 

Очевидно е при един анализ на посочените доказателства, че направените от подсъдимия самопризнания по реда на чл.371 т.2 НПК напълно се подкрепят от тях. Поради което и направеният от първостепенния съд в същата насока извод се явява правилен и законосъобразен. Като последица от това спазени са и изискванията за провеждане на съкратено съдебно следствие при втората от хипотезите на чл.371 НПК  - налице са изискуемите от закона за това предпоставки.

При безспорно и категорично установените и посочени по-напред факти , то ответна на закона се явява и тяхната правна оценка. Очевидно с действията си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, визирано в текста на  по чл.152 ал.4 т.1 вр. ал.1 т.2 НК, след като на 31.10.2015г. в гр.Исперих се съвкупил с ненавършилата 14-годишна възраст Д.А., като я принудил към това със сила и заплашване. Подсъдимият е действал с пряк умисъл – съзнавал е общественоопасния характер на деянието си и е искал настъпването на престъпния резултат. За да осъществи намеренията си спрямо пострадалата той е използвал сила и заплашване, като средство за преодоляване на съпротивата й.

Всъщност жалбоподателят не повдига спор нито по фактите, нито по приложението на закона. Единственото възражение, инициирало въззивния контрол е за явната несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание. В подкрепа на това възражение се изтъкват основно два довода – възрастта на подсъдимото лице, както и факта, че няма кой да се грижи за единият от внуците му, който е студент. В крайна сметка иска се от съда намаляне на наказанието и то очевидно не под законовия минимум, тъй като твърдения за наличието на многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства нито се съдържат в жалбата, нито се правят в съдебно заседание пред въззивната инстанция. Така формулирано искането, с поставен в неговата основа довод за преклонната възраст на подсъдимия, въззивният съд го намира за разумно. Най-отнапред следва да се отбележи, че при определяне на наказанието  окръжният съд е взел предвид всички имащи значение за това фактори. Отчетени са като смекчаващи отговорността обстоятелства  чистото съдебно минало на дееца, добрите  му характеристични данни, изразеното съжаление за стореното. Правилно съдът не е приел като допълнително смекчаващо обстоятелство самопризнанието на подсъдимия. Същото е било направено в процедурата по чл.373 ал.2 НПК, и следователно не може да се третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, освен ако не съставлява елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител, което в разглеждания случай не е така. А не е така, тъй като в хода на досъдебното производство подсъдимият се е възползвал от правото си да откаже да дава обяснения,  поради което и признания не са правени. Като отегчаващи вината обстоятелства са преценени високата степен на обществена опасност на деянието/вкл. и поради факта, че е извършено в тъмната част на денонощието/, употребения алкохол и възрастта на пострадалата – с две години под тази , приета като критерий за по-тежка наказуемост. При което следва да се признае, че при индивидуализацията на наказанието съдът е изложил солидна аргументация, проявявайки за пореден път професионализъм/същото важи и за мотивите като цяло/. Единствено подценена е останала възрастта на подсъдимото лице, а тя в случая е от значение при определяне размера на наказанието. Подс.З.Х.Ю. е роден на ***г., т.е. след два месеца и десет дни – на 02.02.2017г. , ще навърши 72 години. Същевременно според официални данни на Националния статистически институт /публикувани на сайта му/ , съдържащи се в Таблици за смъртност, раздел „Средна продължителност на предстоящия живот на населението по области и пол през периода 2013 - 2015 година“,  средната продължителност на живота на мъжете в Разградска област /в която се намира и гр.Исперих/ е 69,86 години. Очевидно е, че подсъдимият вече е над нея, и вероятността смъртта му да настъпи по време на изпълнение на наказанието е значителна/колкото и грубо да звучи/. Тя разбира се ще намалява с намаляне на наказанието. Но не това е основното съображение на настоящия състав за намаляне на наложеното на подсъдимия наказание. Както вече се спомена подсъдимият не е осъждан, липсват данни за каквито и да било противообществени прояви от негова страна. След което в края на съзнателния си живот извършил престъпление - на 71 години. От морална гледна точка - допуснал грешка, насилил момиче по-малко от внуците му. Имал сили все пак да я осъзнае и признае. А след като има осъзната грешка, следва да има и прошка. Прошка – във вид на намаляне на наказанието и даване възможност на подсъдимия да завърши дните си в собствения си дом. Поради изложеното настоящият въззивен състав счита, че следва да бъде намален размерът на определеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода на десет години – минимално предвиденото от разпоредбата на чл.152 ал.4 т.1 НК. Както вече се спомена липсват каквито и да било доказателства, обосноваващи приложението на чл.55 НК, поради което и наказанието следва да остане в този си вид, в който според настоящата инстанция ще е в състояние целите на закона –както на личната, така и на генералната превенция. Естествено следва да бъде намалено с 1/3 – по силата на разпоредбата на чл.58а ал.1 НК, до размера на шест години и осем месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при определения от Разградски окръжен съд затворнически режим..

Относно присъденото обезщетение: В мотивите към присъдата  първоинстанционният съд се е изложил подробни съображения и относно присъденото обезщетение. За да определи размера му окръжният съд е изследвал доколко е засегната личната и емоционална сфера на пострадалата. Предвид събраните доказателства в тази насока, а именно нанесени телесни увреждания, преживян емоционален и душевен стрес, обезщетението е несъмнено доказано по основание и размер, поради което въззивната инстанция не намира основания то да бъде коригирано чрез намаляването му. В този си вид то се явява разумно и отговарящо както на обществения критерий за справедливост , така и съобразено с практиката на съдилищата в тази насока.

При извършената служебна проверка не бяха констатирани процесуални нарушения – както в хода на съдебното , така и в хода на досъдебното производство.

Предвид изложеното и като намира, че присъдата следва да бъде изменена, на основание чл.337 ал.1 т.1 от НПК, Варненският апелативен съд

 

Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯ присъда №34/29.06.2016г. по НОХД № 145/2016г. по описа на Разградски окръжен съд, като НАМАЛЯ наложеното на подсъдимия З.Х.Ю. наказание на десет години лишаване от свобода, което на основание чл.58а ал.1 НК редуцира с една трета – до размера на ШЕСТ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останала част.  

 

Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15 - дневен срок, считано от уведомлението на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                 

 

        2.