Р Е Ш Е Н И Е

 

290

 

гр.Варна,   28 ноември 2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание, проведено на 09 октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

 

            ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА

 

СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

при участието на прокурора СВЕТЛА КУРНОВСКА и секретаря П.ПАСКАЛЕВА, като разгледа докладваното от съдия Светослава Колева ВНД № 331 по описа на ВАпС за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на НОХД № 100/2017 г. по описа на Районен съд-Дулово и отмяна на постановеното по него определение по реда на чл.384, вр.чл.381 от НПК по отношение на осъденото лице Н.С.С..

В искането за възобновяване на наказателно дело се навеждат основанията чл.422, ал.1, т.5, вр чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Главният прокурор на Република България оспорва законосъобразността на постановеното по НОХД № 100/2017 г. на Районен съд - гр.Дулово определение, с което е одобрено споразумение за решаване на наказателното дело, като заявява допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че с определението е одобрено споразумение между прокурор от Районна прокуратура – Дулово и защитника на обв. Н.С.С. за решаване на наказателното дело, водено срещу обвиняемия за престъпление по чл.343в, ал.2 от НК. За посоченото престъпление на обвиняемия е било определено при условията на чл. 55 от НК наказание пробация със следните пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от шест месеца с периодичност на изпълнението два пъти месечно, „задължителни пробационни срещи с пробационен служител” за срок от шест месеца, както и „безвъзмезден труд в полза на обществото” в размер на 100 часа в рамките на една година. Счита, че при разглеждане на делото по реда на Глава 29 от НПК е било допуснато нарушение на материалния закон, тъй като не е бил приложен правилно закона - чл. 55 от НК. Изтъква, че приложимата норма на чл.343в, ал.2 от НК е предвиждала към момента на извършване на деянието наказание „Лишаване от свобода” за срок от една до три години и „Глоба” в размер от 500 до 1000 лева. Затова и определеното наказание се явява незаконосъобразно – при наличие на специален минимум нормата на чл.55, ал.1 т.1 НК предвижда единствено възможност за определяне на наказание „Лишаване от свобода” под този минимум, но не и замяната му с наказание „пробация”. Излага становище, че с одобряване на споразумението за решаване на делото, с което е било наказание „пробация” за осъществено престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, съдът е допуснал съществено нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. Мотивира тезата, че при липата на предпоставките за определяне на наказание в хипотезата на чл.55, ал.1, т.2, б.Б от НК съдът е трябвало по реда на чл. 382, ал.5 и 7 от НПК да предложи промени или да не одобри споразумението. Като не е сторил това, съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Приемайки, че допуснатите нарушения са съществени по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предлага апелативния съд, на основание чл.422, ал.1, т.5 вр. чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 и чл. 425, ал.1, т.1 от НПК, да възобнови производството по НОХД № 100/2017 г. на Районен съд - гр.Дулово, да отмени определението от 26.06.2017 г. за одобряване на споразумение за решаване на делото и да върне делото на Районна прокуратура – Дулово във фазата на досъдебното производство от стадия „Действия на прокурора след завършване на разследването”.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Апелативна прокуратура - Варна заявява, че поддържа изцяло искането на Главния прокурор, което счита за основателно и моли за неговото уважаване.

            Осъденото лице Н.С.С., лично и чрез защитника си, изразява становище за основателност на предложението на Главния прокурор, тъй като действително е било допуснато нарушение на материалния закон при определяне на наказанието на осъденото лице.

Варненският апелативен съд, след като обсъди доводите в искането на Главния прокурор, съобрази устно изразените становища на защитата и прокурора от апелативна прокуратура и провери материалите по делото, направи следните констатации:

Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй като е направено от компетентен орган - Главният прокурор на Р България и в изискуемия от чл.421, ал.3 от НПК шестмесечен срок, считано от деня на влизане в сила на определението по чл. 382, ал.7 от НПК, който ден съвпада с датата на постановяване на определението, поради липсата на законова възможност за касационно обжалване, и има за предмет съдебен акт от категорията на визираните в чл. 419, ал.1 и чл. 422, ал.1, т.5 от НПК - определение за одобряване на споразумение за решаване на наказателно дело, което не подлежи на проверка по касационен ред.

Разгледано по същество, искането за възобновяване на наказателното дело е основателно.

С определение от 26.06.2017 г. по НОХД № 100/2017 г. Районен съд-Дулово е одобрил постигнато между подс. Н.С.С. /осъдено лице в настоящото производство/ чрез неговия защитник и представителя на Районна прокуратура – Дулово споразумение, с което подсъдимият се е признавал за виновен в това, че на 10.06.2017 г., в гр. Дулово, е управлявал МПС - лек автомобил, марка „Фолксваген Пасат”, с рег. № СС 6891 АК без съответно свидетелство за правоуправление в едногодишния срок от наказването му по административен ред за същото деяние с НП № 16-1099-000809/28.07.2016 г. на Началника на Сектор „ПП” при ОД на МВР Силистра, влязло в сила на 02.09.2016г., поради което и на основание чл. 343в, ал.2 НК и чл. 55, ал.1, т.2, б.Б от НК му е било наложено наказание „пробация”, изразяващо се в следните пробационни мерки: по чл.42а, ал.2, т.1 от НК - „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от шест месеца с периодичност на изпълнението два пъти месечно, по чл.42а, ал.2, т.2 от НК „задължителни пробационни срещи с пробационен служител” за срок от шест месеца, както и по чл.42а, ал.2 т.6 от НК „безвъзмезден труд в полза на обществото” в размер на 100 часа в рамките на една година.

.

Наказателното производство, предмет на искането за възобновяване, е приключило пред първоинстанционния съд със споразумение, одобрено от съда по реда на Глава 29 от НПК - "Решаване на делото със споразумение". Съдът е бил длъжен да прецени съответствието на клаузите от споразумението със закона и морала - чл. 382, ал.7 от НПК. В случай, че споразумението противоречи на закона или морала, съдът следва да предложи на страните промени в неговото съдържание. При липса на съгласие по предложените промени, съдът следва да откаже неговото одобряване, вместо да го възприеме безкритично и да го одобри, нарушавайки материалния и/или процесуалния закон.

В конкретният случай съдът не е извършил прецизна проверка на съдържанието на споразумението преди неговото одобряване за наличие на съответствие на неговите клаузи с материалния закон. В резултат на това е приложил нормата на чл.55, ал.1, т.2, б.Б от НК без да са били налице предпоставки за това.

Санкцията предвидена в редакцията на нормата на чл. 343в, ал.2 от НК (ДВ, бр. 74 от 2015), действала към момента на осъществяване на деянието (10.06.2017 г.) предвижда наказание „Лишаване от свобода” от една до три години и „Глоба” от петстотин до хиляда и двеста лева. Затова и нормата на чл.55, ал.2, т.2 б.Б от НК е неприложима – предвиденото наказание „Лишаване от свобода” е със специален минимум и затова замяната му с наказание „Пробация” е била незаконосъобразна. Приложима е била хипотезата на чл.55, ал.2, т.1 от НК. Неприлагането на този законов текст, при наличие на визираните за това предпоставки, винаги съставлява нарушение на материалния закон.

            Съобразно изложените принципни положения, следва да се приеме, че в случая с одобряване на постигнатото между прокурора, ос.л. С. чрез неговия защитник споразумение за решаване на наказателното дело съдът е допуснал нарушение на материалния закон, като е одобрил наказание „Пробация” за престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, въпреки че не са били налице всички необходими предпоставки за това. Предложеното от страните за одобряване споразумение противоречи на материалноправната разпоредба на чл. 55, ал.2, т.2, б.Б от НК и е изисквало съдът или да предложи промени в неговото съдържание или да откаже да го одобри и да върне делото на прокурора. Като не е направил това, а е одобрил процесното споразумение за решаване на делото, въпреки противоречието му с материалния закон, съдът е допуснал и нарушение на процесуалните правила - чл.382, ал.7 от НПК.

По изложените съображения апелативният съд прие, че определението по НОХД № 100/2017 г. на Районен съд – Дулово, с което е одобрено постигнатото между страните в процеса споразумение за решаване на делото и чиято отмяна се претендира по реда на възобновяване на делото, е постановено при допуснато съществено нарушение на материално-правната разпоредба на чл.55 от НК. Делото следва да бъде върнато на първата инстанция за разглеждане от нов състав на първата инстанция от стадия на разпоредително заседание.

Водим от изложените съображения и на основание чл.425, ал.1, т.1, вр. чл. 422, ал.1, т.5, вр. чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, Варненският апелативен съд

  

Р Е Ш И:

  

ВЪЗОБНОВЯВА наказателно производство по НОХД № 100/2017 г. на Районен съд - гр. Дулово.

            ОТМЕНЯ определение от 26.06.2017 г. за одобряване на споразумение за решаване на делото по НОХД № 100/2017 г. на Районен съд - гр. Дулово.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Дулово от стадия на разпоредително заседание.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                                                          2.