Р Е Ш Е Н И Е

 

169

 

гр.Варна 30.08.2018г.

 

В     ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание, проведено на 30 август две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                            

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА

ДЕСИСЛАВА САПУНДЖИЕВА

 

при участието на прокурора СТЕФКА ЯКИМОВА и секретаря Г.Н., като разгледа докладваното от съдия Светослава Колева ВЧНД № 331 по описа на ВАпС за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 48 от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест (ЗЕЕЗА).

Образувано е по жалба на адвокат С.Л.,  защитник на исканото лице Г.М., срещу решение № 235 от 23.08.2018 г., постановено по ЧНД № 947/18 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което съдът е допуснал изпълнение на европейската заповед за арест от 26.07.2018г. на Окръжен съд гр.Никозия, Р.Кипър по отношение на кипърския гражданин G. M. роден на ***г. за извършени десет престъпления:

        1. Заговор за извършване на престъпление,Глава 154,чл.371 от Кипърския наказателен кодекс- предвидено наказание Лишаване от свобода седем години.

       2. Вземане на пари с фалшив претекст, Глава 154, чл.298, ал.1 от Кипърския наказателен кодекс-предвидено наказание лишаване от свобода за срок от пет години.

      3. Кражба от представител ,  Глава 154, чл.270, б.“б“ от Кипърския наказателен кодекс-предвидено наказание лишаване от свобода за срок от четиринадесет години.      

     4. Измама при продажба, Глава 154, чл.303 от Кипърския наказателен кодекс-предвидено наказание лишаване от свобода за срок от четиринадесет години.

     5. Капитали по силата на договор, Глава 154, чл.255, ал.1, 257, 262 от Кипърския наказателен кодекс-предвидено наказание лишаване от свобода за срок от три години.       

   6. Измамна сделка с недвижимо имущество, което принадлежи на друг Глава 154, чл.303а от Кипърския наказателен кодекс-предвидено наказание лишаване от свобода за срок от седем години.

   7. Фалшифициране, Глава 154, чл.303г от Кипърския наказателен кодекс-предвидено наказание лишаване от свобода за срок от три години.

   8. Разполагане с фалшив документ, Глава 154, чл.339 от Кипърския наказателен кодекс-предвидено наказание лишаване от свобода за срок от три години.

   9. Издаване на чекове без покритие, Глава 154, чл.305а,ал.1 от Кипърския наказателен кодекс-предвидено наказание лишаване от свобода за срок от три години.

  10. Легализиране на приходи от незаконна дейност, Закон 188/1/2007г., чл.4, ал.1 – предвидено наказание лишаване от свобода за срок от четиринадесет години.

С решението е взета мярка за неотклонение "Задържане под стража", до фактическото предаване на лицето.

С жалбата се поддържа, че решението е неправилно, тъй първостепенният съд незаконосъобразно е отхвърлил приложимостта на чл.40, ал.2 от ЗЕЕЗА.

С жалбата не са наведени доводи за неизясненост на фактическата обстановка в аспекта на необходимостта от събирането на доказателства.

В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло. Изтъква се като довод незаконосъобразност на съдебния акт и се иска неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което да бъде отказано изпълнението на Европейската заповед за арест.

Представителят на Апелативна прокуратура намира жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.

Варненският апелативен съд след като извърши проверка правилността на атакуваното решение и като взе предвид подадената жалба, както и становищата на страните, констатира:

Жалбата е неоснователна.

В рамките на настоящото производство въззивният съд следва да извърши проверка спазени ли са законовите изисквания при постановяването на контролирания съдебен акт, и в частност – налице ли са условията за предаване на кипърския гражданин Г. М. по чл. 36 и 37 ЗЕЕЗА, и дали съществуват основания за отказ по чл. 39 и 40 от същия закон.

По отношение изискванията на чл.36 и 37 от Закона – срещу въззивника е издадена Европейска заповед за арест от 26.07.2018г. на Окръжен съд гр.Никозия, Р.Кипър, с която се иска неговото предаване с цел провеждане на наказателно производство по обвинение за извършени десет престъпления:

        1. Заговор за извършване на престъпление,Глава 154,чл.371 от Кипърския наказателен кодекс- предвидено наказание Лишаване от свобода седем години.

       2. Вземане на пари с фалшив претекст, Глава 154, чл.298, ал.1 от Кипърския наказателен кодекс-предвидено наказание лишаване от свобода за срок от пет години.

      3. Кражба от представител, Глава 154, чл.270, б.“б“ от Кипърския наказателен кодекс-предвидено наказание лишаване от свобода за срок от четиринадесет години.      

     4. Измама при продажба, Глава 154, чл.303 от Кипърския наказателен кодекс-предвидено наказание лишаване от свобода за срок от четиринадесет години.

     5. Капитали по силата на договор, Глава 154, чл.255, ал.1,257, 262 от Кипърския наказателен кодекс-предвидено наказание лишаване от свобода за срок от три години.       

   6. Измамна сделка с недвижимо имущество, което принадлежи на друг Глава 154, чл.303а от Кипърския наказателен кодекс-предвидено наказание лишаване от свобода за срок от седем години.

   7. Фалшифициране, Глава 154, чл.303г от Кипърския наказателен кодекс-предвидено наказание лишаване от свобода за срок от три години.

   8. Разполагане с фалшив документ, Глава 154, чл.339 от Кипърския наказателен кодекс-предвидено наказание лишаване от свобода за срок от три години.

   9. Издаване на чекове без покритие, Глава 154, чл.305а, ал.1 от Кипърския наказателен кодекс-предвидено наказание лишаване от свобода за срок от три години.

  10. Легализиране на приходи от незаконна дейност, Закон 188/1/2007г., чл.4, ал.1 – предвидено наказание лишаване от свобода за срок от четиринадесет години.

Така описани действията на исканото лице съставляват престъпление и по българското законодателство – Измама по смисъла на  чл.210, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, Пране на пари – 253 от НК, документни престъпления – чл.308 от НК на Република България, т.е.  тежко наказуеми престъпления с предвидено максимално наказание лишаване от свобода до осем години. С оглед изложеното очевиден е изводът, че условията на чл. 36 от ЗЕЕЗА са налице. Спазени са и изискванията за форма и съдържание на издадената Европейска заповед за арест, изискуеми от разпоредбите на чл.8 от РАМКОВО РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите-членки (2002/584/ПВР), и на транспониращата го разпоредба чл.37 Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест.

Въззивната инстанция не съзира наличието и на основания за отказ. Видно от доказателствата по делото не са налице нито абсолютните основания за отказ по чл.39 от ЗЕЕЗА, нито факултативните по чл. 40, ал.1 от ЗЕЕЗА.

Липсват и предвидените от текста на чл. 52 от ЗЕЕЗА хипотези за отлагане изпълнението или за условно изпълнение на заповедта.

Твърдението на защитата за липсата на гаранции по чл.40, ал.2 ЗЕЕЗА следва да бъде преценено като неотносимо към настоящото производство. Визираната хипотеза предвижда предоставяне на гаранции от молещата държава в случаите, когато лицето се иска с цел изтърпяване на наложено вече наказание. А в случая лицето се иска за провеждане на наказателно преследване.

Не могат да бъдат споделени оплакванията на защитата, че е налице основание за отказ по чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЕЕЗА. За активиране на описания в тази разпоредба териториален принцип е необходимо престъплението, описано в ЕЗА да е извършено изцяло или частично на територията на Р България и да е налице преценка на решаващия орган, че на искащата държана няма да се предостави възможност да упражни своята наказателна юрисдикция. В случая действително част от елементите на фактическия състав на престъпленията, описани в ЕЗА, са осъществени на територията на изпълняващата държава – Р. България, но това не е достатъчно, за да бъде отказано предаването на лицето. На първо място исканото лице е кипърски гражданин и най-ефективна защита и разследване би получил от страната си по произход. Освен това на територията на РБългария няма образувано наказателно производство за тези престъпления, а такова се води на територията на искащата държава. Затова и въззивната инстанция споделя преценката на първостепенния съд, че не е налице това факултативно основание за отказ от предаване и следва да се даде възможност на искащата държава да реализира своята наказателна юрисдикция спрямо собствения си гражданин.

Що се отнася до мярката за неотклонение до фактическото предаване на исканото за предаване лице, тя е взета в съответствие с разпоредбата на чл. 44, ал. 7 ЗЕЕЗА и в тази част решението също следва да бъде потвърдено.

В заключение, съдебният състав намери, съобразявайки липсата на основания за отказ за изпълнение на издадената европейска заповед за арест, и нейната формална редовност, че като отговаряща на условията за изпълнението й, същата следва да бъде изпълнена. Исканото лице следва да бъде предадено на компетентните съдебни кипърски власти за провеждане на наказателно преследване за престъпленията, описани в заповедта. Този извод от своя страна обоснова такъв за потвърждаване на първоинстанционното решение, тъй като същото е правилно и законосъобразно.

По изложените съображения Варненският апелативен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 235 от 23.08.2018 г., постановено по ЧНД № 947/18 г. по описа на Варненския окръжен съд.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                              2.