Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер 259/23.10.   Година  2017                 Град Варна

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд                Наказателно отделение

На двадесет и пети септември                  Година две хиляди и

                                                                        седемнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ:      Павлина Димитрова  

                            ЧЛЕНОВЕ:       Румяна Панталеева

Росица Тончева

 

съдебен секретар С.Д.

прокурор Станислав Андонов

като разгледа докладваното от съдия Панталеева

ВНОХД № 334 по описа на съда за 2017 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивното производство е присъда № 13/07.07.2017 г. по НОХД № 174/17 г. на окръжния съд в град Добрич, с която С.П.С. е бил признат за виновен и осъден по чл.115, вр.чл.18, ал.1, вр.чл.54, вр.чл.58а, ал.1 от НК на десет години лишаване от свобода, а по чл.216, ал.1, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.54, вр.чл.58а, ал.1 от НК на една година лишаване от свобода, които наказания са били групирани в условията на чл.23, ал.1 от НК и е било определено да изтърпи по-тежкото от тях – десет години. За да вземе това решение, първоинстанционният съд е приел в съответствие с фактите по обвинението, признати от подсъдимия при условията на чл.371, т.2 от НПК, че:

- на 16.01.2016 г. в гр.Балчик той е направил опит да умъртви И.Г., но деянието останало недовършено по независещи от него причини, и

- на 15.01.2016 г. в гр.Балчик, в условията на продължавано престъпление, е унищожил и повредил две автомобилни гуми, всяка собственост съответно на А.К. и „Пътнически превози“ ЕООД, Добрич, на обща стойност 104.80 лева.

С присъдата е била ангажирана и гражданската отговорност на подсъдимия, който е бил осъден да заплати на пострадалия И.Г. две обезщетение за претърпени вреди -неимуществени в размер на 50 000 лева, като за разликата до 60 000 лева искът е бил отхвърлен, и имуществени в размер на  186.16 лева.

 

Въззивната проверка се инициира с жалба от защитника на подсъдимия – адвокат Ж.Ж.,***, поддържана в съдебно заседание на посочените в две допълнителни изложения към нея основания, който моли за намаляване на всяко от наложените наказания и присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Представителите на гражданския ищец и частен обвинител – адвокат С.С.,***, и на въззивната прокуратура, считат жалбата за неоснователна и предлагат да се потвърди първоинстанционния съдебен акт. В последната си дума подсъдимият моли за намаляване на присъдата.

 

Относимите към предмета на обвинението, респективно отговорността на подсъдимия, факти, отразени в обвинителния акт и признати от него по реда на чл.371, т.2 от НПК, накратко са следните:

 След както следобеда на 15.01.2016 г. подсъдимият С.С. и приятелят му – свидетелят В.П., изпили голямо количество алкохол /приблизително литър и половина ракия/, в течение на което време той се скарал с майка си, с един съсед и се снабдил от баща си с нож /с дължина на дръжката около 10 см, със силно заострено в предната част острие, което било широко 2.5–3 см и дълго 15-20 см/, накрая двамата се отправили към дома на свидетеля.

По улица “Средна гора“ в гр.Балчик подсъдимият се забавил и в същото време свидетелят чул звук от спукване на автомобилна гума.  На въпроса на П. подсъдимият обяснил, че е спукал гумата на свой враг. Автомобилът бил собственост на свидетелката А.К., която в последствие потърсила ремонтна услуга, но й било обяснено, че гумата й е увредена по начин, който не позволява поправка и възстановяване. Паричната равностойност на тази гума била определена на 80.80 лева.

По улица „Христо Ботев“ двамата решили да се придвижат с автобуса, който видели на една спирка, но водачът отказал да ги качи, тъй като приключвал работа и се движел не по маршрута, а към гараж. След произтеклия в този смисъл разговор свидетелят П. видял подсъдимия С. да пука задната дясна гума на автобуса, който бил собственост на „Пътнически превози“ ЕООД, Добрич. Тази гума подлежала на поправка, за което били заплатени 30 лева, а стойността й по експертиза била определена на 24 лева.

Вечерта и нощта двамата прекарали в дома на свидетеля, като продължили да пият до лягането си, както и след както се събудили. На сутринта подсъдимият затърсил ножа си и свидетелят му го показал. Подсъдимият ползвал изолираща лента за да увие дръжката му, която се била разхлабила.

По-късно в дома на свидетеля П. пристигнали свидетелят Костадинов и свидетелят И.Н.Г.. До този момент подсъдимият и свидетелят Г. не се познавали. Четиримата продължили да пият ракия. Между подсъдимия и свидетеля Г. възникнал спор, който прераснал в конфликт. Свидетелят казал на подсъдимия, че ще го хвърли в морето с камък, вързан на крака. Подсъдимият посегнал с вилица към мезето, при което свидетелят Г. го попитал какво ще прави, ще го набучи с вилицата ли. След тази реплика подсъдимият станал и го ударил с юмрук по врата, от което свидетелят паднал на пода, където С. започнал да го души с ръце и да го удря с юмруци. Домакинът успял да ги разтърве, подсъдимият дори се извинил, но в последствие излязъл от стаята и взел ножа, което било забелязано от П.. След връщането си подсъдимият минал зад гърба на свидетеля И.Г. и с ножа, който държал в дясната си ръка, го пробол двукратно в лявата част на гърба, като между двата удара Г. опитал да вземе оръжието, но само получил порязване по ръката. При втория удар Г. отново паднал на пода, но свидетелят П., след като избутал подсъдимия, му помогнал да се изправи. Подсъдимият отишъл в съседната стая и започнал да си мие ръцете и ножа, за който свидетелят П. предложил или да остави при него, или да изхвърли. При разследването този нож не бил намерен.

Пострадалият Г. и свидетелят Костадинов излезли навън, като последният подал сигнал за ранен човек на телефон 112. Междувременно подсъдимият също си тръгнал, с шише ракия, и отишъл в с.Дропла, където се укривал до задържането си на 19.01.2016 г.

Пострадалият И.Н.Г. бил приет в ОАИЛ МБАЛ „Св.Анна“ Варна, където му била извършена по спешност оперативна интервенция – торакотомия и многократни кръвопреливания. Уврежданията, които той получил - прободно-порезните наранявания на гръдния кош, довели до засягане на белия дроб, до излив на 1.5 л кръв и въздух в гръдния кош и обусловили тежък хеморагичен шок, му причинили постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Опасността била преодоляна единствено поради своевременната и високоспециализирана хирургична помощ, без която смъртта му е била неизбежна. Нанесените удари, причинили уврежданията в лява гръдна половина, били разположени в област, където се намират жизнено важните органи сърце и бял дроб.

 

Така изложените факти се установяват без никакво противоречие от достатъчен по обем доказателствен материал, което е било и основанието за първоинстанционния съд да постанови присъдата си въз основа само на направеното от подсъдимия самопризнание по смисъла на чл.371, т.2 от НПК, без да събира доказателства за обстоятелствата по фактическото обвинение. Правният анализ на всички факти без съмнение позволява законосъобразното извличане на признаците на два престъпни състава - по чл.115 от НК – деяние, останало в стадия на опита, и по чл.216, ал.1 от НК – продължавано престъпление, осъществено чрез две отделни деяния, което не е спорно между защитата, частното и държавното обвинение.

 

Жалбата от защитника на подсъдимия е насочена срещу така определения в окръжния съд размер на отделните наказания, с твърдението, че възприетият там превес на отегчаващи отговорността обстоятелства не е налице, защото са игнорирани поведението на пострадалия, допринесло за извършване на деянието, признанието на вината, разкаянието и самокритичността, защото данните за предходната съдимост показват, че едното от двете осъждания на подсъдимия е реабилитирано, защото на факта на укриването непосредствено след деянието не следва да се придава съществено значение предвид обстоятелството, че в последствие, във времето на действаща мярка за неотклонение „гаранция“ С. не се е отклонявал от наказателното производство, както и защото по отношение на него следва да се приеме наличието на „намалена вменяемост“.

Доводите на защитата за психичното състояние на подсъдимия преди и по време на извършване на деянието са били предмет на обсъждане и в първоинстанционния съд, който правилно не го е ценил като смекчаващо отговорността обстоятелство. В материалите по разследването са факт две отделни съдебнопсихиатрични и съдебнопсихологични експертизи, но първата от тях законосъобразно е била изключена като доказателствено средство, тъй като в изготвянето й не е участвал нужният специалист – психиатър, при което единствен източник за психичното състояние на подсъдимия остава втората експертиза, извършена от вещите лица д-р Н.Н. и клиничния психолог Е.Б.. Те са дали заключение, че подсъдимият е психично здрав - не страда и не е страдал от психично заболяване, и независимо от констатираното обикновено алкохолно опиване - средна степен, цялостното му поведение е било подредено и последователно, споменът задоволителен, а промените в психичната сфера са били само количествени и извън психотичния регистър, или подсъдимия е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Във връзка с употребата на алкохол изрично е посочено, че няма категорични критерии за обсъждане синдром на зависимост.

В подкрепа на разбирането си, споменато и пред първостепенния съд, че при подсъдимия е била налице „намалена вменяемост“, представляваща самостоятелно смекчаващо отговорността обстоятелство, защитата се позовава на едно решение на ВС РБ - № 190/1995 г., I н.о., като изтъква, че съществуват редица прилики в двата казуса. Доколкото фактическата обстановка и експертните заключения по делото от 1995 г. са обективно недостъпни, подобен паралел е невъзможен, но поне от решението става ясно, че подсъдимият там е бил непълнолетно лице с психични аномалии, които ограничават способностите му да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи поведението си – последното определено като „…психическо състояние, наречено „намалена вменяемост“. Дали способността на едно лице да разбира свойството и значението на деянието и да ръководят постъпките си е ограничена поради някакви психически аномалии е въпрос, решаването на който изисква специални знания. Експертизата по настоящото дело не е констатирала подобно ограничаване, поради което и не може да бъде споделено разбирането на защитата в обратния смисъл. 

Окръжният съд е взел отношение и по повод възражението, че провокативното поведение на пострадалия е допринесло за извършване на деянието. Следва да се добави, че след като пострадалият в нито един момент не е прибягвал до физическа саморазправа, че след размяната на реплики помежду им подсъдимият е този, който му се е нахвърлил да го бие и души, че е бил спрян от свидетеля П., а конфликтът – временно овладян, че е поднесъл едно очевидно формално извинение, а всъщност планирано е излязъл и е отишъл до съседна стая за да си вземе ножа и да го намушка спокойно – в гърба, в момент, когато вече е отминало време и с нищо повече не е бил предизвикван, то се налага извод, че инкриминираните действия не са резултат от провокация, а обмислено поведение.

В опровержение на твърдението на защитата, че подсъдимият следва да се счита еднократно предходно осъждан, законосъобразно са изложени мотиви, че престъплението по втората присъда е извършено в срока по чл.86, ал.1, т.3 от НК и не би могла да настъпи реабилитация по право по чл.86, ал.1 от НК, а с оглед разпоредбата на чл.88а, ал.3, вр.ал.1, вр.чл.82, ал.1, т.4 от НК не е настъпила и абсолютната реабилитация. Не става ясно на какво основание се твърди във въззивната жалба, че подсъдимият С. е реабилитиран по право за първото осъждане, последвано непосредствено от противоречащото му изречение, че към момента на извършване на деянието не е налице реабилитация, след като е безспорно, че именно това е моментът, който следва да бъде съобразен. Данните за личността на подсъдимия с негативно значение се допълват и от лошата му характеристика - том I, л.114.

Относно признанието на вината, разкаянието и самокритичността, следва да се отбележи, с позоваване на императивно обвързващата съдебна практика – т.7 от ТР 1/06.04.2009 г., че самопризнанието по смисъла на чл.271, т.2 от НПК не води безусловно до прекомерно снизхождение, тъй като то е основанието за прилагане на намалената отговорност, респ. не следва да се отчита допълнително и като смекчаващо отговорността обстоятелство. Поведението на подсъдимия С. в досъдебната фаза е добросъвестно, само доколкото при задържането си той е признал, че е намушкал пострадалия, но този факт няма особено съществено значение, след като конкретно възприетите в последствие факти по обвинението не се извеждат от неговите обяснения и няма данни той активно да е съдействал за разкриване на обективната истина, вкл. по делото не е намерено оръдието на престъплението. Конкретни данни за проявени разкаяние и самокритичност също липсват, извън формално декларираното от подсъдимия в последната дума. Фактът, че след извършеното подсъдимият се е укривал три дни, сам по себе си действително не влияе на степента на неговата отговорност, но в тази връзка са по-важни другите обстоятелства, които именно е подчертал окръжния съд – че веднага след деянието той е започнал да мие ръцете си и ножа, налял си е шише ракия, и без никаква заинтересованост и проявено отношение към състоянието на пострадалия, е напуснал местопроизшествието, с което е проявил безразличие и хладнокръвност.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства, противно на становището на окръжния съд, че такива не са налице, следва да се имат предвид младата възраст на подсъдимия и малкото му дете, и споменатото в мотивите - конкретно по отношение на деянието по чл.115, вр.чл.18 от НК – че е останало в стадия на опита, без да е последвал целяния обществено опасен резултат, а за всяко от деянията по чл.216, ал.1 от НК – ниската стойност на увреденото или унищожено имущество. 

За да достигне до решението си по размера на наказанията, окръжният съд е приел, че касателно и двете престъпления е налице превес на отегчаващи отговорността обстоятелства – лоши характеристични данни, наличие на предходно осъждане, висока обществена опасност на деянието и дееца, а във връзка с това по чл.115, вр.чл.18 от НК – изрично и че липсват смекчаващи отговорността обстоятелства. Отбелязано е също в мотивите, очевидно поради възникващо противоречие с крайното решение, че съдът индивидуализира наказанията в условията на императивна обвързаност, тъй като разглеждането на делото е било второ по ред в първата инстанция, след отмяна по жалба само от подсъдимия, представляващо пречка да се наложат наказания, по-високи от определените с първата присъда.

Съставът на въззивния съд счита, че не е налице превес на отегчаващи отговорността обстоятелства. При обществената опасност на дееца е налице по-скоро баланс - миналите осъждания са за деяния съответно 2008 г. и 2010 г., едното от които по чл.343б, ал.1 от НК, и на тях, заедно с лошата характеристика, се противопоставят младата възраст и бащинството на подсъдимия. Обществената опасност на деянията не следва да се оценява като висока, поради липсата на съставомерни вредни последици при престъплението срещу личността и малката парична равностойност на имуществото, предмет на престъпленията срещу собствеността. Въз основа на това, и всички обстоятелства от значение за индивидуализацията, обсъдени по-горе, съдът счита, че справедливите наказания лишаване от свобода на подсъдимия и за двете извършени престъпления следва да бъдат разположени между минималния и средния размер на законовите санкции – по чл.115, вр.чл.18 от НК – в размер на тринадесет години, а по чл.216, ал.1, вр.чл.26 от НК – именно колкото е определено и в окръжния съд - в размер на една година и шест месеца, след което намалени с една трета съгласно правилото в чл.58а, ал.1 от НК, респ. групирани по чл.23, ал.1 от НК.

 Гражданският иск за неимуществени вреди, който е предмет на въззивната жалба, е определен изцяло в съответствие с изискванията за справедливост, като са отчетени преживения стрес, болки и страдания, и в частност причинените чувство на задух, затруднено дишане и силна болка при всяко дихателно движение, като болките от нараняванията в гръдния кош, съгласно заключението на вещите лица, са били налице през целия оздравителен период.

По всички изложени съображения въззивната инстанция счита, че със своето решение следва да коригира първоинстанционната присъда само в частта на наложеното наказание за престъплението опит за убийство, поради което и на основание чл.337, ал.1, т.1 от НПК, настоящият състав на Апелативен съд Варна

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ присъда № 13/07.07.2017 г. по НОХД № 174/17 г. на Окръжен съд Добрич, като:

- намалява наказанието на подсъдимия С.П.С. по чл.115, вр.чл.18, ал.1, вр.чл.54, вр.чл.58а, ал.1 от НК на осем години и осем месеца,

- на основание чл.23, ал.1 от НК му налага по-тежкото наказание – лишаване от свобода в размер на осем години и осем месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

Решението може да бъде обжалвано по касационен ред пред Върховния касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: