Р Е Ш Е Н И Е

 

270

 

гр.Варна,      12.12.2016 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

         

Варненски апелативен съд , Наказателно отделение , в публично съдебно заседание на  трети ноември  две хиляди и шестнадесета година в състав :

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯНКО ЯНКОВ

               ЧЛЕНОВЕ : ЖИВКА ДЕНЕВА

                                   СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

                                     

 

при секретар С.Д.

и в присъствието на прокурор Светла Курновска

изслуша докладваното от съдия Янков внохд №366/2016г. на ВАпС

и за да се произнесе взе предвид следното :

         

          Предмет на настоящата въззивна проверка е присъда №17/24.06.2016г. по нохд №68/2016г. на Силистренски окръжен съд , с която  подсъдимите С.Р.Н. и В.И.И. са признати за виновни както следва :

-         Подс. С.Н.

1. За виновен в това, че на 21.10.2014г. около 16.40 часа в зечлището на с.Върбино, обл.Силистра, по път ІІІ-2077 на км. 11,160  в собствения си лек автомобил марка „Киа Сийд“ с рег. № РР 5615 АТ държал повече от три археологически обекта – общо 199 броя, по смисъла на чл.146 ЗКН, които не са регистрирани и идентифицирани  съгласно §6, 6 и 7 от ПЗР на ЗКН и Наредба № Н-3/03.12.2009г. за реда за извършване на идентификация за водене на регистъра на движими културни ценности, поради което и на основание чл.278 ал.6 НК и чл.54 НК му наложил наказания лишаване от свобода за срок от една година и глоба в размер на 3000 лв. ;

2. За виновен и в това, че на 21.10.2014г. около 16.40 часа в зечлището на с.Върбино, обл.Силистра, по път ІІІ-2077 на км. 11,160 противозаконно е държал и укривал предмети и оръдия – фабрично изработен металдетектор „MINELAB GPX 500“ и 18-инчова DD сонда модел  “Comander”, предназначена за работа с металдетектор „MINELAB“ от сериите GPX, GP и SD, за които е знаел, че са предназначени за търсене на археологически обекти, поради което и на основание чл.277а ал.7 НК и чл.54 НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година.

На основание чл.23 НК съдът определил общо наказание в размер на една година лишаване от свобода, което на основание чл.66 НК  отложил с изпитателен срок от три години. Към него на основание чл.23 ал.3 НК присъединил и наказанието глоба в размер на 3000 лв.

 

-         Подс.В.И.

За виновен в това, че на 21.10.2014г. около 16.40 часа в зечлището на с.Върбино, обл.Силистра, по път ІІІ-2077 на км. 11,160 противозаконно е държал оръдие – самоделно изработен металдетектор, за който е знаел, че е предназначен за търсене на археологически обекти, поради което и на основание чл.277а ал.7 НК и чл.54 НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година, което на основание чл.66 НК отложил с изпитателен срок от три години.

 

          В тежест на подсъдимите са възложени и разноските по делото.

          Впоследствие с определение по реда на чл.306 ал.1 т.4 НПК съдът е отнел в полза на Държавата на основание чл.53 ал.1 б.“а“ НК два броя металдетектори, и 18-инчова DD сонда модел  “Comander”, а на основание чл.278 ал.7 НК – и археологическите обекти, открити в автомобила на подс.Н..

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адв.М.М. *** в качеството му на защитник на подсъдимите С.Н. и В.И.. В нея в бланкетен вид  се правят възражения за необоснованост, допуснати съществени процесуални нарушения, нарушение на закона, както и за явна несправедливост на наложените наказания. Отправя се искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимите да бъдат признати за невинни и оправдани. Допълнително са подадени против определението по чл.306 НПК частни жалби от двамата подсъдими, с които се моли отмяна на определението в частта му, в която са отнети двата броя металдетектори и сондата към единият от тях, и те да бъдат върнати на притежателите им.

В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло от подсъдимите и защитникът им. Поддържат се и частните жалби.

          Представителят на Апелативна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата , и моли присъдата да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

          Варненският апелативен съд на основание чл.314 ал.1 НПК  извърши изцяло проверка правилността на обжалваната присъда и  като взе предвид жалбата, както и становищата на страните, констатира:

          Въззивната жалба на подсъдимите  е неоснователна.

          Установено е от фактическа страна по делото следното:

             На 21.10.2014 г. двамата подсъдими, заедно с техен приятел – С.Й.,  спрямо когото наказателното производство е приключило със споразумение, се отправили към с. Върбино, обл. Силистра, отстоящо на около 80 км от гр. Разград. Пътували  с автомобил марка „ КИА СИЙД“ с рег. № РР 5615 АТ, собственост на подс. Н.. Всеки един от тримата имал собствен металдетектор и лопати. Спрели колата на път III-2077 на км. 11.160. На това място, около 16.40 ч. били установени и от полицейския патрул – св. Росен Р., който обхождал района и изпълнявал служебните си задължения. Виждайки ги, свидетелят паркирал служебния автомобил до колата на подс. Н., до която имало две лица. Легитимирал се и предприел действия по установяване самоличността на двамата мъже. Подс. И. държал в ръцете си металдетектор с дървена дръжка. Втори металдетектор бил поставен до задна лява гума на автомобила и  бил собственост на С.Й.. След установяването на самоличността на В.И. и С.Й., свидетелят Р. поискал документите за автомобила. Тогава разбрал, че той е собственост на трето лице, което се намира навътре в нивата. След като бил повикан, подс. Н. пристигнал при останалите след около четири минути. Впоследствие чрез следствен експеримент било установено и точното местонахождение на подс. Н.  - на около 130-160 м навътре в нивата. По разпореждане на св. Р. тримата последвали служебния автомобил и били отведени до полицейското управление в гр. Дулово, обл. Силистра. При извършено претърсване на лекия автомобил били иззети прозрачен буркан с множество предмети с различна форма и големина, 12 броя железни предмети с различна форма, бяла полиетиленова торбичка с 11 бр. предмети с различна големина, или общо 496 предмета; един металдетектор с дървена дръжка и  металдетектор с черна стойка, бяла кръгла пита за металдетектор. След извършване на необходимите следствени действия , двамата подсъдими и С.Й. били освободени и напуснали сградата на РПУ Дулово.

Междувременно св. Р. се досетил, че когато подс. Н. се е явил пред него, не носел нищо в ръцете си. Имайки предвид броя на лицата и броя на иззетите технически средства, св.Р. предположил, че трите лица ще се върнат на мястото, където били открити. Споделил тези си подозрения със св. Ж.Ж. – разузнавач в РПУ Дулово, отговарящ за този район и двамата решили да направят проверка дали подсъдимите няма да се върнат до нивата. Спрели колата между селата Върбино и Межден и около 19.00ч. към тях приближил лекият автомобил на подс. Н.. При извършената проверка било установено, че в багажника на автомобила имало  друг металдетектор с черна метална стойка марка „MINELAB GPX 500“, който преди това не бил там. Отново се върнали всички в гр. Дулово, където чрез съответни процесуално-следствени действия намереният металдетектор бил иззет.

                  

Така установената фактология първостепенният съд  е установил по един твърде категоричен начин след анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства, поради което и настоящата инстанция не съзира пречка да се солидаризира изцяло с нея. Както се спомена и по-напред въззивната жалба на двамата подсъдими е бланкетна – в нея в най-общ вид се изразява недоволство от съдебния акт, и се твърди, че той е неправилен, постановен в нарушение на закона, при съществени процесуални нарушения, както и че наложените наказания са явно несправедливи. В подкрепа на така изложените твърдения не се сочат никакви аргументи. В съдебно заседание пред настоящата инстанция се прави възражение, че съдът не е обсъдил обективно, всестранно и пълно всички събрани доказателства, което е довело до неправилно приложение на закона /неправилен краен правен извод за престъплението по чл.277а ал.7 НК– изявление на защитата от съдебно заседание/. Отделно от това се твърди и недоказаност на обвиненията и по двете престъпления – поради съмненията, които защитата е внесла в тях. Или ако трябва да се обобщи – всички направени възражения са в насока нарушение на материалния закон, допуснато с осъждането на двамата подсъдими, като отделно в жалбата се твърди и явна несправедливост на наложените наказания. Очевидно е от изложеното /а и от съдържанието на жалбата и становищата на страните/, че изложените фактическите констатации не се оспорват от жалбоподателите. Самите те не отричат присъствието си на мястото, където са били установени от полицейския служител св.Росен Р. /на посочения път недалеч от с.Върбино, обл.Силистра/, нито отричат факта на ползване на притежаваните от тях технически средства – металдетектори. Твърдят обаче, че са издирвали метеоритни отломки, а не археологически обекти. Същите твърдения са правени и пред първоинстанционния съд, който ги е обсъдил и на фона на останалите доказателствени средства логично ги е определил като несъстоятелни. В изпълнение задълженията си по чл.339 ал.2 НПК въззивният съд следва да изложи и собственото си виждане по направените пред него възражения, при което повторението на част от изложението на окръжният съд е неизбежно.

По отношение престъплението по чл.277а ал.7 НК

Както правилно е посочено от окръжния съд това престъпление е формално и от обективна страна е осъществено тогава, когато деецът е имал фактическа власт върху оръдие, което може да бъде използвано /или пък вече е било използвано/ за търсене на археологически обекти. Държането следва да е противозаконно. Разпоредбата на чл.152 ал.2 ЗКН въвежда изискване за задължителна регистрация на технически средства, които следва да се използват за теренни проучвания, като редът за  регистрация е уреден в Глава шеста от НАРЕДБА № Н-00-0001 от 14.02.2011 г. за извършване на теренни археологически проучвания. От писмения отговор на Министерство на културата е видно, че подсъдимите Н. и И. не са подавали заявления за регистриране и вписване на специални технически средства – металдетектори. Всъщност поначало двата процесни металдетектора няма как да бъдат регистрирани, защото за да бъде извършена такава регистрация е необходимо условие те да се използват за теренни проучвания. За извършването обаче на теренни проучвания е необходимо специално разрешение, което се издава въз основа на заявление от лице по чл.150 ал.1 ЗКН, а двамата подсъдими със сигурност не отговарят на посочените в тази законова разпоредба изисквания. Т.е. държането е противозаконно всякога, когато технически средства от този вид се използват за търсене на археологически обекти, и не са регистрирани по посочения по-напред ред. И обратно – не би било противозаконно ако те се използват за определено хоби, в които случаи не се изисква и регистрация. Конкретният случай обаче не е такъв. Анализът на събраните по делото доказателства сочи по категоричен начин, че двамата подсъдими /и св.С.Й./ са търсили именно археологически обекти, а не метеорити или каквото и да било друго. И двамата подсъдими са с постоянно местоживеене ***. На 21.10.2014г. те са установени и задържани от полицейския служител Р. в землището на с.Върбино, което се намира на 80км. от Разград. Задържани са три лица – двамата подсъдими и св.Йосифов, като от тях са иззети общо три броя металдетектори, както и три броя прави лопати с полепнали пръст и слама по металните им части. Установено е от доказателствата по делото, че землището на с.Върбино е с историческо минало. Оттам преминава сухоречието Канагьол /средновековната река Дристра/ , по протежението на което през Средновековието е била изградена най-голямата колония скални манастири в България и на Балканите. През ІХ-Х век по сухоречието е преминавал най-важният път в българската държава, който свързвал столиците Плиска и Преслав с епископската и патриаршеската резиденция в Дръстър. По тази причина тези места са богати на археологически обекти. Факт, добре известен на полицейските служители в района, които били и изрично инструктирани в тази насока. Видно от показанията на свидетелите Р. и Жеков, иманярските набези в района са често събитие. От друга страна липсват каквито и да било данни това място да е обстрелвано от метеорити. Всъщност версията с търсенето на части от метеорити се лансира от подсъдимите в значително по-късна част от наказателно производство. В момента на задържането им подс.И. и св.Йосифов били запитани от св.Р. какво правят, на което му било отговорено , че „пробвали, но нищо нямало“. На въпрос на Р. дали знаят , че това не е разрешено и имат ли разрешителни, било отговорено , че нямат такива. Малко по-късно пред св.Жеков подсъдимите пък заявили, че търсели болтове и гайки край пътя. Че са вършили забранена дейност с ясното съзнание за това, сочи и поведението на подс.Н.. Първоначално св.Р. установил само две лица до автомобила на пътя – И. и Йосифов. Впоследствие дошъл и подс.Н.. На въпроса на Р. има ли апарат, той отговорил отрицателно. Металотърсачът бил укрит от Н., и иззет впоследствие единствено и само поради проявената съобразителност от Р.. Не на последно място – в установения на мястото автомобил /собственост на Н./ бил открит и иззет стъклен буркан, в който се намирали 496 различни предмета, 199 от които представляващи археологически обекти. От съвкупния анализ на всички тези факти категорично и без всякакво съмнение /поне за настоящия състав/ може да се направи извода, че подсъдимите и св.Йосифов са търсели археологически обекти, при която дейност са използвали и технически средства – металдетектори. От заключението по назначената техническа експертиза става ясно, че и трите металдетектора са технически изправни, работоспособни, т.е. могат да изпълняват предназначението си. Очевидно е от казаното, че действията на двамата подсъдими от обективна страна запълват съдържанието на престъплението, предвидено от текста на чл.277а ал.7 НК. Изложеното до момента обуславя и субективната съставомерност на деянията , тъй като налице е било у подсъдимите знанието, че техническите средства се използват за търсене именно на археологически обекти. За констатираната обективна и субективна съставомерност на действията на двамата подсъдими без всякакво значение е тяхното членство в Българската национална федерация по металдетектинг.

За престъплението по чл.278 ал.6 НК

В мотивите си окръжният съд е подложил на детайлен преглед нормативната уредба, касаеща държането, търсенето и регистрацията на  археологически обекти – както от гледна точка на НК, така и на ЗКН. Тези съображения като почиващи на логичен анализ и тълкуване на законови и подзаконови нормативни норми, и ответни и на изградената вече в тази насока практика на съдилищата /и най-вече на върховната съдебна инстанция/, няма причина да не бъдат споделени и от този съдебен състав. Въпреки това доколкото се правят възражения по отношение характеристиката на намерените у подс.Н. предмети / в стъклен буркан в автомобила му/, следва отново да се дефинира накратко понятието археологически обект, тяхната собственост, както и предвидения за държането на такива обекти регистрационен режим. Археологически обекти съобразно разпоредбата на чл.146 ЗКН са всички движими и недвижими материални следи от човешка дейност от минали епохи, намиращи се или открити в земните пластове, на тяхната повърхност, на сушата и под вода, за които основни източници на информация са теренните проучвания. Те имат статут на културни ценности с категория съответно национално значение или национално богатство до установяването им като такива по реда на ЗКН. С оглед текстовете на чл.47 и 53 ЗКН то археологическите обекти се явяват и културни ценности по смисъла на този закон /недвижими или движими/. Археологическа движима културна ценност са движимите вещи, открити в земята, на повърхността й или под водата и свидетелстващи за епохи и цивилизации, които са обект на археологията.  Т.е. очевидно е от изложеното и от преглед на закона, че въпреки че са културни ценности, то за археологическите обекти  е установена отделна регламентация в ЗКН /както е посочено и в решение №73/01.04.2016г. по н.д. №233/2016г. на  ІІ н.о. на ВКС на РБ/. Като последица от това те се ползват с допълнителна защита – по силата на чл. 2а културните ценности, археологически обекти по смисъла на чл. 146, ал. 1, произхождащи от територията и акваторията на Република България, представляват публична държавна собственост. Същевременно като вид движими културни ценности археологическите обекти подлежат на идентификация и регистрация – дейности, строго нормативно уредени в глава шеста, раздел ІІ от ЗКН, и в НАРЕДБА № Н-3/03.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и за водене на Регистъра на движими културни ценности. Именно този ред има предвид и нормата на чл.278 ал.6 НК. Тя инкриминира държането на археологически обекти, които не са идентифицирани и регистрирани по посочения по напред ред. От обективна страна съставът на тази наказателноправна норма изисква държане на предмет, който представлява археологически обект, и липсата на идентификация и регистрация на този обект. При извършения обиск на автомобила на подс.Н. е открит буркан с общо 496 предмета в него. За 199 /посочени детайлно и поотделно както в експертизата, така и в мотивите на съдебния акт, поради което не е тук мястото отново да бъдат упоменати изрично един по един/ от тях вещото лице по назначената експертиза е приело, че са археологически обекти, тъй като са следи за човешка дейност от минали епохи, и имат и научна стойност. Останалите вещи и предмети не са културни ценности – поради степента си на разрушеност, а оттам и неопределяемост. Именно заключението на вещото лице се атакува пред настоящата инстанция – с направените твърдения, че с използваните от него методи за изследване не може да се датират точно предметите, обект на изследването, и това следвало да стане по пътя на спектралния анализ. Това възражение не може да бъде споделено , и то по няколко причини : 1. У настоящата инстанция не възниква никакво съмнение по отношение професионалната квалификация на вещото лице Г.А.. Видно от материалите по делото той е дългогодишен научен работник в областта на археологията, хабилитиран професор е, извършвал е теренни проучвания /разкопки/ на антични и средновековни обекти в Североизточна България. Със заповед на Министъра на културата, професор д.и.н. Г.А. е вписан като експерт в Регистъра на експертите по чл.96 ал.4 ЗКН в област : археологически предмети, открити при разкопки на суша или под вода, като конкретната област на експертност е свързана с антични паметници ІІ-ІV век,  и средновековни паметници VІІ-ХІV век. Т.е. поради високата си професионална квалификация вещото лице е оправомощено да извършва идентификация на културни ценности. По същината си дейността по определяне вида и датировката на предметите по делото в рамките на експертизата представлява именно идентификация - съгласно текста на чл.96 ЗКН идентификацията е дейност, чрез която се определя дали дадено нематериално или материално свидетелство съответства на критериите за културна ценност, както и неговата класификация и категоризация по реда на този закон; 2. За целите на експертизата /а и на идентификацията/ не е необходимо предметите да бъдат датирани точно до година. Доколкото съгласно чл.146 ЗКН археологически обекти са всички движими и недвижими материални следи от човешка дейност от минали епохи, то да бъде един предмет квалифициран като такъв обект първо следва да се даде отговор на въпроса дали той е следа от човешка дейност , и второ – към коя епоха принадлежи. Според чл.52 ЗКН движимите културни ценности съобразно принадлежността им към определен исторически период се делят на: праисторически, антични, средновековни, възрожденски, от ново и най-ново време. Което предполага общо датиране на предмета - по векове, а оттам и съотнасянето му към определена епоха – антична, средновековна и т.н. С тази задача вещото лице се е справило , като в съдебно заседание подробно е описал и обяснил как са датирани отделните предмети. Това е станало въз основа на корелационни таблици, каталози и съотнасяне на отделните видове предмети към различни културни хоризонти – разбира се това е дейност, която следва и може да бъде извършена от професионалисти в областта на археологията, хора с дългогодишен научен опит, какъвто е и проф.Атанасов. Дал е отговор и на въпроса защо не смята, че изследваните от него предмети са реплики – поради ниската им стойност, и начина им на патиниране. Обяснено е и защо не се налага спектрален анализ – икономически неизгоден е за да намери приложение при множество предмети, поради което и не се използва масово.  

С оглед изложеното настоящата инстанция счита, че описаните от вещото лице общо 199 предмета отговарят на критериите за археологически обект по смисъла на ЗКН, при което е без значение къде са намерени и за какво са били използвани. Като археологически обекти те представляват публична държавна собственост, и подлежат на идентификация и регистрация по посочения по-напред ред. След като такава не е извършена, то държането им /упражняването на фактическа власт върху тях/ съставлява престъпление по чл.278 ал.6 НК. Затова и като е приел, че подсъдимият Н. е осъществил този престъпен състав окръжният съд не само не е нарушил закона , а напротив – приложил го е правилно. Този извод на въззивния съд не се разколебава от показанията на св.Д.. С тяхната достоверност се е занимал и предходния съд, като в крайна сметка напълно основателно се е отнесъл крайно резервирано към тях, и то не само поради факта, че познанството между Д. и подс.Н. датира отдавна /видно от показанията на свидетеля/, който факт сочи на заинтересованост на Д. от свършека на процеса.  Св.Д. не е оправомощен да извършва идентификация на движими културни ценности/което сам признава/, за разлика от вещото лице проф.Атанасов. При това положение защо да се даде вяра на Д., който твърди, че предметите били едва ли не боклуци и нямали никаква стойност, след като е установено за 199 от тях, че са археологически обекти. След като не е бил квалифициран да извършва подобна дейност възниква и въпросът като служител на РИМ-Разград защо не се е обърнал към директора на музея, който да назначи комисия по реда на чл.96 ал.3 ЗКН за извършване на идентификация. Именно това напълно неадекватно поведение на служителя на РИМ-Разград, преценено на плоскостта на дългогодишното му познанство с подсъдимия и изключително точните му спомени за времето и вида на представените му от подсъдимия предмети, хвърля сериозна сянка на съмнение върху истинността на показанията му. Което дава основание на настоящата инстанция да заключи, че съвсем логично окръжният съд е отказал да кредитира тези показания/чиято несъмнена цел е да удостовери добросъвестно отношение от страна на подсъдимия, а оттам и липса на умисъл/ и е изградил вътрешното си убеждение игнорирайки ги от доказателствения материал.

Като защитна позиция следва да бъде окачествено и твърдението на подсъдимия Н., направено пред първоинстанционния съд, че намерил всички предмети два дни преди да бъде задържан и то на „полигон“, който бил устроен от съмишленици на подсъдимите – занимаващи се с металдетектинг. Освен че звучи абсурдно, то тази версия се опровергава и от големия брой предмети, иззети от подсъдимия. На второ място - вярно е, че изявленията на подсъдимия , направени при предявяване на досъдебното производство, не са същински обяснения по смисъла на чл.115 НПК, но пък могат да бъдат разгледани като елемент от защитната му позиция и от упражняване правото му на защита. А при това следствено действие подс.Н. е отрекъл всякаква причастност към стъкления буркан с предмети в него /сред които и 199 археологически обекта/, заявявайки, че не знае какво прави в багажника на автомобила му. Големият брой предмети , намерени у Н. говори друго – че той усилено се занимава с търсене на археологически обекти. Освен, че са много на брой, тези археологическите обекти са от различни епохи – датират от ІІв. до ХІХ век, т.е. прилежащи са в различни археологически пластове. Вещото лице е дало пример, че в Силистренска област няма такъв многослоен обект, в който да бъдат намерени вещи от античната епоха до ХХ в., с изключение на самия град Силистра. Отделно от това е изразил експертно мнение, че в рамките на един ден е теоретично възможно да се намерят толкова обекти, но е много трудно. Отново е посочил като пример, че при организирани от него археологически теренни проучвания в местността Канагьол/богата на археологически обекти/ с използване на металдетектор той и екипа му са намирали по 20-30 обекта на ден. Всичко това /ведно с изложеното и по-напред/ дава основание на въззивния съд категорично да заключи , че двамата подсъдими се занимават с търсене на археологически обекти, като използват за тази цел притежаваните от тях детектори за откриване на метал. Вън от всякакво съмнение е, че са осъществили съставите на вменените им във вина престъпления по чл.277а ал.7 НК, а подс.Н. – и този на чл.278 ал.6 НК.

Доколкото и въззивният съд категорично отхвърля версията на подсъдимия за намиране вещите на специално устроен за търсене „полигон“, то той няма да се занимава и със срока по чл.93 ал.1 ЗКН. Следва все пак обаче да се уточни, че тази разпоредба е приложима и за движимите археологически обекти – по препращане от текста на чл.160 ЗКН, но само когато последните са открити или намерени случайно. В този си вид обаче цитираната норма категорично изключва приложното поле на чл.93 ЗКН в случай на целенасочено и забранено издирване на такива обекти.

Не се явяват явно несправедливи и наложените на подсъдимите наказания. При определянето им съдът е взел предвид като смекчаващо вината обстоятелства чистото съдебно минало и на двамата подсъдими. Като отегчаващи – незачитане правовите порядки в страната, както и използването на членството в „Българска национална федерация по металдетектинг“ за прикриване на противозаконна дейност. С първото отегчаващо вината обстоятелство настоящият съдебен състав ще си позволи да изрази несъгласие – доколкото всяко едно престъпление е правно запретено, то не следва тази противоправност /която е съществено качество на престъплението – И.Н., НП на РБ/, да се отчита повторно в тежест на дееца. Този извод обаче не повлиява крайната преценка на съда по отношение размерите на наказанията. Така  или иначе налице е баланс между смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства /след горното уточнение/, при наличието на който определените на подсъдимите наказания се явяват ответни както на обществената опасност на извършеното/сравнително висока/, така и на тази на дейците /сравнително ниска/. Предвидените от квалифициращия състав на чл.278 ал.6 НК кумулативни наказания са  лишаване от свобода до шест години и глоба от три хиляди до петнадесет хиляди лева. Определеното наказание лишаване от свобода на подс.Н. по този текст клони към минималното, а размерът на глобата е на предвидения законов минимум. Липсват каквито и да било основания за тяхното намаляне – включително и поради факта, че при разграничителен критерий между основния и тежконаказуемия състав три археологически обекта , подсъдимият държал цели 199 броя. За престъпленията по чл.277а ал.7 НК законодателят е предвидил наказание до шест години лишаване от свобода. И тук индивидуализираните в размер на по една година за всеки един от двамата подсъдими наказания са близо до законовия минимум. Отново липсват основания за тяхното намаляне, тъй като и това престъпление е с висока степен на обществена опасност – запретеното търсене на археологически обекти се извършва преимуществено с металдетектори. Законосъобразна се явява и преценката на съда за отлагане изпълненията на наказанията – с оглед личността на подсъдимите, и наличието на предвидените за това материалноправни предпоставки, то за изпълнение целите на наказанието не се налага неговото ефективно изтърпяване.

 

При констатираната безсъмнена съставомерност на действията на подсъдимите Н. и И., то неоснователни са явяват и техните частни жалби против постановеното определение по чл.306 НПК. То се явява правилно и законосъобразно – металдетекторите са собственост на подсъдимите и са послужили за извършване на престъплението по чл.277а ал.7 НК, при което положение изпълнени се явяват изискванията на чл.53 ал.1 б.“а“ НК за отнемането им в полза на държавата. Археологическите обекти са отнети на основание императивната разпоредба на чл.278 ал.7 НК, но в тази част определението на Силистренски окръжен съд не е атакувано. Желае се връщане само на иззетите металдетектори, и сонда към единият от тях. Липсват обаче каквито и да било основания за удовлетворяване тези искания на подсъдимите.

При извършената служебна проверка не бяха констатирани процесуални нарушения.

 

Предвид изложеното, и като намира че не са налице основания за изменение  или отмяна на атакуваната присъда, както и на постановеното по реда на чл.306 ал.1 т.4 НПК определение, на основание  чл.338 НПК Варненският апелативен съд 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда №17/24.06.2016г. по нохд №68/2016г. на Силистренски окръжен съд.

ПОТВЪРЖДАВА определение №106/08.07.2016г. по нохд №68/2016г. на Силистренски окръжен съд.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 15-дневен срок, считано от уведомлението на страните.

 

 

Председател :                                   Членове :