Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 56/07.05.                 Година  2014                  Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд                                   Наказателно отделение

На единадесети април                      Година две хиляди и четиринадесета

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

                            ЧЛЕНОВЕ: Живка Денева

Ангелина Лазарова

Секретар С.Д.

Прокурор Пламен Костадинов

като разгледа докладваното от съдия Лазарова

ВНОХД № 338 по описа на съда за 2013 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивна проверка е присъда № 49 по НОХД № 286/2013г. на Разградски Окръжен съд, постановена на 24.10.2013г., с която подсъдимият А.М.Х. бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 199 ал. 2 т. 2 предл. 1 вр. чл. 198 ал. 1 от НК и на основание чл. 373 ал. 2 от НПК вр. чл. 58 А ал. 2 от НК му било определено наказание доживотен затвор, заменено по реда на чл. 58 А ал. 2 и 3 от НК с лишаване от свобода за срок двадесет и пет години, при първоначален строг режим в затвор с оглед чл. 61 ал. 1 т. 2 от ЗИНЗС. С присъдата били уважени в пълен размер гражданските искове от сина и родителите на пострадалата за обезщетяване на неимуществени вреди в резултат на деянието, а предявеният от първия иск за възмездяване на имуществени вреди бил отхвърлен като неоснователен. Съдът се разпоредил с част от веществените доказателства и възложил на подсъдимия направените по делото разноски и дължимите държавни такси върху уважените граждански искове.

Производството е образувано по жалби на частния обвинител и граждански ищец Р. Л. и на защитниците на подс. Х. – адв. Р. В. и адв. Х. Х..

Частният обвинител и граждански ищец Л. счита, че присъдата е незаконосъобразна и необоснована в наказателната част. Посочва се, че при индивидуализацията на наложеното наказание съдът не е отчел наличието само на отегчаващи отговорността обстоятелства и е определил замененото по чл. 58 А от НК несъответно в размер малко над средния. Иска се изменение на присъдата като размерът на наложеното наказание лишаване от свобода бъде увеличен. В допълнителните си писмени съображения частният обвинител оспорва приетите в мотивите на съда смекчаващи обстоятелства, като изразява становище и по жалбата на защитниците на подсъдимия. В с.з. поддържа жалбата си.

С въззивната жалба на защитника на подс. Х. – адв. В. е изразена позиция, че присъдата е неправилна, доколкото е постановена в нарушение на материалния закон и наложеното наказание е явно несправедливо. Счита се, че независимо от признанието на подсъдимия на фактическите положения по обстоятелствената част на обвинителния акт, следва да се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление по чл. 115 от НК, а с оглед на обясненията на подсъдимия и по чл. 118 от НК. При приемане на квалификацията по чл. 199 ал. 2 т. 1 предл. 1 от НК защитникът счита, че наказанието е явно несправедливо като несъобразено с обстоятелствата, при които е извършено престъплението, липсата на други квалифициращи обстоятелства, размерът и стойността на отнетото имущество, младостта на подсъдимия, особеностите на психологичния му облик, улеснили извършването на деянието, както и че е осъждан. Претендира се наказанието спрямо него да бъде по-леко по вид – лишаване от свобода, като след това се постанови намаляването му по чл. 58 А от НК. Иска се прилагането на закон за по-леко наказуемо престъпление и определяне на по-леко по вид и размер наказание. Жалбата се поддържа и в с.з., като се оспорва правната квалификация на извършеното. Излага се тезата, че степента на обществена опасност на конкретното деяние и дееца не предполагат наказание доживотен затвор и следва да бъде определено по-леко по вид. От друга страна намира, че при замяната, извършена от РОС лишаването от свобода подлежи на преценка в пределите между 15-30 години, като намира за обосновано налагането на такова към минимума.

В качеството си жалбоподател защитникът на подс. Х. – адв. Х. Х. счита, че наложеното наказание е явно несправедливо. Посочва се, че съдът е надценил обществената опасност на подсъдимия, ръководейки се от абстрактни съждения за генералната превенция, като подценил смекчаващите отговорността обстоятелства – предпоставки за налагане на по-леко по вид и размер наказание. В този смисъл са изложени – реабилитацията по право на подсъдимия, безупречно процесуално поведение, невисока биологична възраст. На следващо място, повдига въпроса длъжен ли е съдът независимо от проведеното съкратено съдебно следствие да приеме материалния закон, посочен в обвинителния акт или следва да даде своя оценка на фактите в него. Като има предвид обясненото от подсъдимия, че е отнел вещите след убийството, обсъжда извод за извършени в условията на реална съвкупност две престъпления. В пренията по същество пред въззивния съд защитникът намира, че престъплението е особено тежко, но въпреки това наказанието е явно несправедливо, защото не съответства на целите на превенциите и най-вече на превъзпитанието на подсъдимия санкцията да бъде възможно най-тежката. Счита, че РОС не е оценил в достатъчна степен младостта и реабилитацията на подсъдимия, като неправилно е взел предвид широкия обществен резонанс на извършеното престъпление. Иска наказанието на подсъдимия да бъде лишаване от свобода, което да бъде редуцирано по чл. 58 А от НК. Обсъжда и приложението на материалния закон. Счита, че е лишено от правен смисъл отхвърлянето на обясненията на подсъдимия в мотивите на съда и твърди, че подсъдимият е извършил убийство и кражба, защото липсва субективната страна на престъплението грабеж, при който принудата непосредствено се съпътства с отнемането на вещта и настъпва вредата. В допълнение намира, че РОС не е изяснил мотива за извършване на престъплението, като при установяване на вътрешните подбуди на дееца, ще се реши и въпросът за правната квалификация. Придружава изложението си с конкретни актове от практиката на ВКС, която счита за относима.

В съдебно заседание представителят на въззивната прокуратура счита жалбите за неоснователни. Счита, че правната квалификация е съобразена с доказателствата по делото, като коментира относима съдебна практика и отделните доказателствени източници. Намира, че наказанието е законосъобразно определено и отговаря както на целите на закона, така и на проявената от подс. Х. жестокост, действията по заличаване на следите и изгаряне на трупа, особено мъчителния начин на умъртвяване и на останалите значими обстоятелства. Заявява, че предходната съдимост има значение като характеристични данни за подсъдимия и сочи на висока степен на обществена опасност на личността на подсъдимия. Моли присъдата да бъде потвърдена изцяло.

Гражданският ищец Г. счита, че подсъдимият не е признал напълно вината си, не е съдействал на ДП, заявил е че съжалява докато се е смеел. Посочва, че начинът на извършване на деянието е изключително жесток, а подсъдимият премълчава много факти, свързани с престъплението. Моли жалбата на подсъдимия да бъде оставена без уважение, а тази на частния обвинител да бъде уважена.

Гражданската ищца Г. изразява искането си за доживотен затвор без право на замяна за подсъдимия, който не признава всичко по делото. Счита, че този човек няма право да излиза от затвора никога.

Пред въззивната инстанция подсъдимият не се явява. Видно от направената медицинска справка от Затвора Белене на 08.04.2014г. му е бил нанесен побой - получил рана на главата, обработена веднага, и ръката му била счупена, за което била поставена гипсова имобилизация за 30 дни. Подсъдимият лично и писмено декларира, че не желае да присъства в с.з. на 11.04.14г.

 

Настоящият състав на въззивната инстанция след пълна и задълбочена проверка на възраженията и доказателствата по делото счита следното:

 

І. От фактическа страна.

Производството по делото е протекло по реда на гл. ХХVІІ от НПК – чл. 372 т. 2 от НПК. Подсъдимият е направил самопризнания, които съдът е ползвал без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. В мотивите към разглежданата присъда в съответствие с чл. 373 ал. 3 от НПК са приети за установени съответните фактически положения като съдът се е позовал както на признанията на подс. Х., така и на доказателствата, събрани в ДП, които ги подкрепят. По този начин от РОС е формулирана следната фактическа основа на делото:

През м. април 2013г. подс. Х. живеел заедно с приятелката си - свид. М., в жилище, собственост на майка му - Г.Р., намиращо се в гр.Разград, бул.„Априлско въстание” 27, вх. А, ап. 7. Двамата имали многогодишна връзка, която била съпътствана с периоди на дълги раздели. Причина за това била склонността на подсъдимия да играе хазартни игри, при което губел значителни суми пари. Той нямал доходи, а се издържал от парите, които неговата майка му предоставяла. През месец април 2013 година подс. Х. нямал пари и заради това залагал различни вещи - както негови собствени, така и такива, които принадлежели на близки роднини на свид. М.. Тя не одобрявала горното, както и начина му на живот, и на 15.04.2013г. напуснала жилището. Въпреки това продължила да поддържа контакти с подсъдимия.

В апартамент 13 на същия блок, в който се намирало жилището на подсъдимия, живеела и Р.Р.а Г.. Тя го обитавала сама. Бившият й съпруг - свид. Е. Л. и синът й свид. Р.Л. живеели в София. Р. Г. имала фирма за почистване.

На 23.04.2013г. подсъдимият отново нямал пари и затова в ранния следобед отишъл до офиса на „Кеш Кредит” ЕАД в град Разград. Там поискал кредит от 300 лева, но отпускането му било отказано веднага. Около 17,30 часа подсъдимият тръгнал да се прибира и във входа на жилищния блок срещнал Р. Г.. Тя била облечена със сини дънки, блуза с тютюнев цвят и сако на карета с черен, бял, жълт и розов цвят. На ръката си имала златна гривна с тегло 9,45 грама, а на ушите - чифт златни обици с продълговата форма, инкрустирани с по пет бели бижутерийни камъка. Теглото на обиците било 2,60 грама.

Двамата се познавали визуално като съседи, но не поддържали някакви отношения. Подсъдимият знаел, че Г. се занимава с почистване на жилища и я помолил да се качи да огледа дома му и да му каже каква е цената за услугата. Тя се съгласила и двамата отишли в апартамента на подсъдимия. Там той й поискал заем, но Г. отказала да му даде пари. Ядосан, подсъдимият хванал жертвата, притиснал с едната си ръка главата й към стената, а с другата ръка стиснал силно врата й, докато тя се задуши. След като констатирал, че е мъртва, свалил от тялото й гривната и комплекта обици, и излязъл от жилището. Отишъл в магазин „Три Голд”, намиращ се наблизо. Там подсъдимият продал златните накити на свидетелката М., която, за да определи теглото на златото, махнала камъните, инкрустирани в обиците. От сделката подсъдимият получил 400 лева.

След това той отишъл в магазин на пл. „Ларго” и купил оттам найлонови чували за смет с вместимост 120 литра, сини на цвят. Чувалите били увити на руло и запечатани, но подсъдимият Х. махнал етикета и развил рулото, за да провери каква е големината им. След това поискал от продавачката свидетелката Й., да постави чувалите в голяма черна найлонова чанта.

Подсъдимият Х. се върнал в жилището си и увил трупа на Г. в един от чувалите. Около 20 часа отишъл и взел от свидетелката М. ключа за лекия й автомобил „Фолксваген Голф” с per. № РР 1350 АК. Отново се върнал в дома си.

Късно вечерта, след 22,30 часа, подсъдимият Х. свалил трупа на жертвата и го сложил в багажника на автомобила. След това се качил на колата и тръгнал към село Дянково. По пътя, в близост до ЖП прелез, имало черен път. Там той спрял автомобила и свалил трупа от багажника. Скрил го зад едни храсти, залял го с бензин и го запалил. Веднага след това се качил в автомобила и се прибрал в Разград.

По същото време от село Дянково към град Разград пътували свидетелите К. и К., работещи като горски стражари. Те забелязали огъня и спрели. Отишли до мястото и видели горящия труп на Г.. Веднага се обадили на телефон 112.

На другия ден - 24.04.201Зг. подсъдимият забелязал, че чантата на жертвата с нейните лични документи и вещи е останала в дома му. За да прикрие следите от извършеното престъпление, той взел чантата и решил да я изхвърли в имот, който бил обитаван от бащата на свид. М., починал няколко дни преди това. Имотът се намирал в град Разград, ул. „Поборническа” № 17 А и бил собственост на свидетеля С.. Подсъдимият Х. отишъл, влязъл в намираща се в двора външна тоалетна, където изхвърлил вещите от чантата на жертвата. Действията на подсъдимия били забелязани от свидетеля С.. След това се прибрал в дома си.

В хода на разследването свид. М., работеща в магазин „Три Голд”, предала доброволно златните накити – гривна и чифт обици, собственост на жертвата. Тази свидетелка разпознала подсъдимия като човека, продал тези вещи на колежката й свид. М. на 23.04.2013г.

Видно от заключението на назначената съдебномедицинска експертиза, в резултат на престъплението Р. Г.  получила следните телесни        увреждания: счупвания на лявото рогче на подезичната кост и на двете рогчета на щитовидния хрущял, кръвонасядания по шията, кръвонасядания в корена на езика, точковати и петнисти кръвоизливи              по  лигавицата на гръкляна и           епиглотиса, кръвонасядания по меката черепна обвивка в дясното слепоочие и лявата част на тила с площ съответно 3 см и 2 см, субконюнктивиални кръвоизливи на очните ябълки, точковати кръвоизливи по лигавицата на клепачите, околосъдови кръвоизливи в мозъка,остър белодробен емфизем, интраалвеоларни кръвоизливи, субепикардни точковати кръвоизливи, оток на белите дробове, оток на мозъка и вклиняване на малкомозъчните тонзили в големия тилен отвор.

Травматичните увреждания в областта на шията са резултат от действието на твърди тъпи предмети, получени са преди настъпването на смъртта и са в резултат на стискане с ръка/ръце. Кръвонасяданията по главата са резултат от действията на твърди тъпи предмети, получени са преди настъпването на смъртта и могат да бъдат получени на 23.04.2013г.

Причината за настъпването на смъртта на Г. е механична асфиксия при удушаване. Установените травматични увреждания в областта на шията са в пряка причинно- следствена връзка с настъпилата смърт.

Г. има изгаряния по лицето, главата, шията, тялото и крайниците, които са получени в резултат на действието на суха висока температура (пламъково изгаряне) и са настъпили след смъртта.

Съгласно изготвената съдебномедицинска експертиза, на 25.04.2013г. подсъдимият Х. е имал следните телесни увреждания: охлузване на дясната лакетна става, одраскване на дясната гривнена става, две охлузвания на лицето, повърхностно нараняване на пети пръст на лявата ръка, повърхностни забелвания на епидермиса и зачервявалия на кожата на двете гривнени стави.

Охлузването на дясната лакетна става е резултат от действието на твърд, тъп предмет и може да бъде получено на 23.04.2013г. Одраскването на дясната гривнена става е резултат на действие на тъп предмет с връх или ръб и може да бъде получено на 23.04.2013г.

Видно от назначената комплексна биологична и ДНК експертиза, под ноктените изрезки от лявата ръка на Р. Г. има биологичен материал, чийто ДНК-профил напълно съвпада в генотипизираните локуси с този на подсъдимия Х..

Видно от назначената техническа експертиза, подсъдимият Х. е заснет в интервала от 18:45:00 до 18:46:38 часа от камера, намираща се в магазина на площад „Ларго”.

Съгласно назначената оценъчна експертиза, златната гривна и златните обици, предмет на престъплението, струват съответно 396,90 лева и 109,20 лева, общо 506,10 лева.

Съгласно назначената комплексна съдебнопсихиатрична и психологическа експертиза, подсъдимият Х. не страда от психично заболяване. Интелектуалният му потенциал е в норма, интелектуалното развитие отговаря на неговата възраст и придобития житейски опит. Идентифицират се известни проблеми в личностен и социален план, проблеми с афективността и волята, в ценностната система, което води до дисхармонични взаимоотношения със заобикалящия свят, криминогенни прояви, безотговорност и перманентна агресивна нагласа.

У подсъдимия е оформена своеобразна личностова патология- диссоциален тип. Отклоненията при психопатията са предимно характерови - свързани с афективността и волята, както и поведенчески, водещи до противообществени прояви, хазарт и странност в поведението. Психопатията в конкретния случай не кореспондира с психотичните личности, нито с невротичните. В случая се касае за нестабилна, трудна, импулсивна личност от поведението на която страдат най-вече близките й.

Психопатното поведение не може да аргументира разстройство на съзнанието дори при тежки декомпенсации. То улеснява извършването на престъпление, което в конкретния случай е по скоро акт на социална и емоционална незрялост. Подсъдимият страда от диссоциално личностово разстройство, което се характеризира с незачитане на социалните задължения и грубо безразличие към чувствата на другите. Налице е грубо несъответствие между поведение и съществуващи социални норми. Има ниска поносимост към фрустрация и нисък праг на отключване на агресивни реакции, включително и физическо насилие.

Психопатните личностови черти не възпрепятстват способността на подсъдимия Х. да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Той е способен правилно да възприема фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях.

Психологичният му профил извежда характерова ориентация от интровертен тип. Той е сдържан, стеснителен, общува с определен кръг от хора. До голяма степен е пасивно- безразличен. Неуверен. Има склонност към съмнения. Социалното функциониране е разстроено, не притежава умения да изгражда адекватни оценки и самооценки. Подсъдимият е с емоционална неустойчивост и склонност към афективни реакции, проявяващи се в чести колебания на настроението, повишена възбудимост, конфликтност и слаба саморегулация. Той е дисхармонична личност с натрупано вътрешно недоволство, комплекси и агресивна готовност, окастрена откъм емоции, с неумение да изрази себе си, висока импулсивност и слаба саморегулация.

 

Изложената обстановка напълно съответства на отразените в обвинителния акт фактически положения, направените от подсъдимия признания по тях и покрива съществените елементи в хронологията на събитията, поради което се споделя и от настоящия състав. Извежда се след анализ на доказателствата, които съдът е преценил като събрани в съответствие с правилата по НПК и формиращи безпротиворечива съвкупност, изолирани от която са останали единствено обясненията на подсъдимия от ДП.

Преценката на РОС е в резултат на стриктно спазване на правилата за съобразяване на доказателствената достоверност и относимост на фактите и обстоятелствата, съдържащи се в различните доказателствени източници – свидетелските показания, писмените доказателства и доказателствени средства, експертните заключения, веществените доказателства. Действително при прочита им се установява една последователно нарастваща верига от отделни факти, които взаимно се допълват. Изследването на фактическата рамка по делото е улеснено чрез множеството преки доказателства разкриващи авторството, начина на извършване на престъплението, последващите активни действия по заличаване на следи и осуетяване на разкриването му. Налице са и категоричните носители на специални знания – експертните заключения, които позволяват да се прецизират отделните връзки между фактите, да се фиксират научно обосновани изводи по значими за предмета на доказване положения. Чрез попълване на делото с такава по обем и стойност доказателствена основа аналитичната дейност на съда е била значително улеснена.

По същество тази фактическа обстановка не се оспорва от страните и в хода на въззивното производство. Не се навеждат аргументи за непълнота или пороци при формирането й. Единственото възражение на защитата относно коментара на доказателствата касае отхвърлянето на обясненията на подсъдимия, което не може да бъде сторено априори, тъй като те са не само средство за защита, но и доказателствено средство.

Както е указано в ТР № 1/06.04.2009г. на ОСНК на ВКС “Изискуемата от закона подкрепа на направеното самопризнание от приобщения доказателствен материал не следва да се абсолютизира и отъждествява с необходимост от изключителна еднопосочност на доказателствените източници и пълна съответност на всички инкорпорирани чрез тях фактически данни, което практически е невъзможно или трудно достижимо. Необходимо и достатъчно условие за приложението на диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 НПК е надлежно приобщените и проверените гласни, писмени и веществени доказателства убедително да потвърждават признатите от подсъдимия факти.” В случая противоречия произлизат при съпоставката на различните словесни изявления на подсъдимия спрямо обвинението.

При първият си разпит в качеството на обвиняем на 25.04.13г. в 20.40ч. подсъдимият е бил запознат с правата си и е отказал да дава обяснения по обвинението. Разпитът е завършил в 21.30ч.

Следващите обяснения на подс. Х., съдържащи конкретни фактически интерпретации са от 11.07.13г., когато той обяснява, че са имали интимна връзка с пострадалата, и по повод желанието му да прекъснат отношенията си на 23.04.13г. тя започнала да го обижда, скарали се. Не помни точните си действия, но когато видял, че тя се строполила на земята я взел и сложил на леглото, правил й сърдечен масаж, но се стигнало до смъртта й. След това взел накитите, оставени на масичката му и ги продал, купил чувал. По-късно поставил тялото в чувала, а след това го натоварил в багажника на колата и го отнесъл в района на жп прелеза, преди да си тръгне видял, че в багажника има туба бензин, залял трупа и го запалил. Сочи, че иска да му вярват, че всичко е станало тъй като бил под влияние на тежките и оскърбителни думи, отправени от пострадалата към него. Заявил “И аз съм човек със гордост и аз имам достойнство.”.

Изпълнявайки задължението си да обсъди проявените сред доказателствата противоречия, първоинстанционният съд е констатирал отстоянието на обясненията на подс. Х. извън кредитираната съвкупност. Изложил е своите съображения защо не ги цени, разглеждайки ги самостоятелно и по отношение на показанията на свид. М., логиката на отразените в тях факти и обективно установеното за действията му след извършване на деянието. Съставът в допълнение установява, че никой от близкия кръг на пострадалата не свързва подсъдимия с обкръжението й, не се установяват такива данни и от живущите там съседи – Ч., Т. и С. – които имат своите непосредствени впечатления за много по-незначителни детайли от живота на всеки от двамата. Свид. М. е била приятелката, която съседите са виждали до подсъдимия, тя е и пребивавала в жилището му, а той от своя страна е пътувал в чужбина и с приятелката си, което още веднъж изключва трайна връзка с друга жена. Контактът на подс. Х. с пострадалата в деня на престъплението 23.04.13г. е започнал от около 17.30ч. Преди 18ч. той е преодолял разстоянието от около 400 м /обществено известен факт/ и посетил – в рамките на работното време, магазина “Три голд”, където продал на свид. М. накитите. Времевите предели сами по себе си изключват описаните в обясненията на подсъдимия действия в тяхната поредност – къпане на пострадалата, конфликт, скарване, строполяване, действия по оказване на помощ и т.н. Именно поради изложеното тези обяснения – като изолирани от останалите доказателства, противоречащи на обективни времеви и пространствени граници на други несъмнени факти – не могат да бъдат кредитирани като достоверни.

Съдържащите се в посочените обяснения противоречия, от друга страна, не създават сериозни съмнения относно съставомерните признаци на инкриминираното деяние и неговото авторство, предопределящи постановяване на присъда, последвани са от официално признание на всичко описано от прокурора в обвинителния акт. С оглед на изложеното и не е била неправилна оценката на първоинстанционния съд за провеждане на съкратено съдебно следствие /по аргумент от ТР 1/2009г. на ОСНК, ВКС/.

В хода на с.з. пред въззивната инстанция страните обсъждат обясненията на подсъдимия от 25.04.13г. – т. 4, л. 134-135. Тези обяснения са саморъчни, подписани от подс. Х. и снети от инспектор И.. Не би могло да се изясни кога и къде са написани, видно е, само че са изготвени преди повдигане на обвинението и разпита от същия ден в 20.40ч. Поради отсъствието на дължимата за отпочналото наказателно производство форма, респ. предоставяне на произтичащите от закона гаранции, това изложение няма процесуална стойност на доказателство. Като последица – не могат да бъдат коментирани по съдържание и анализирани по отношение на останалите доказателства.

Депозираното признание в с.з. пред РОС обхваща описаните в обвинителния акт фактически положения и изразява доброволно пренебрегване на дотогавашната позиция. С това изявление на подсъдимия се променя още веднъж позицията му по обвинението, но това действие е напълно осъзнато, осъществено след месечен срок за запознаване с обвинителния акт, обсъждане със защитниците и след разясняване надлежно от съда на правните възможности за протичане на съдебното следствие и последиците от тях.

Според защитата на подс. Х. признанието по фактическите положения на обвинителния акт не изключва обсъждане на предходните му обяснения /от 11.07.13г./, като свързват с това и искането за приложение на друг материален закон. Видно е обаче от задължителните указания на Тълкувателното решение № 1/2009г., че след провеждане на съкратено съдебно следствие в първата инстанция – Допустимата защита на подсъдимия остава ограничена в рамките на признатите фактически положения по обвинителния акт. В тези предели могат да се установяват и противопоставят правопроменящи и правопогасяващи обстоятелства, свързани с приложимия материален закон, с предпоставките и съдържанието на наказателната отговорност.”

Съставът съобразява съдържанието на внесения обвинителен акт и установява отсъствие на фактически положения като - предходна интимна връзка между подсъдимия и пострадалата, нанесени от пострадалата обиди, силна раздразненост у подсъдимия, опити за спасяване на живота й. Следователно параметрите на признанието по чл. 371 т. 2 от НПК изключват позоваването на факти, свързани с обяснения на подсъдимия от ДП.

При установено изпълнение на лимитираните в Глава двадесет и седма от НПК и в ТР 1/09г. на ВКС, ОСНК, правни предписания, въззивният съд не разполага с процесуална възможност да обсъжда фактическа обстановка, различна от очертаната в обвинителния акт и да приема фактически положения, несъвместими с признатите факти.

Проверката на състава на процеса по събиране и анализ на доказателствата от първоинстанционния съд при отчитане на становищата на страните в с.з подкрепя изводите за изяснена по несъмнен начин фактическа основа на делото.

 

ІІ. От правна страна.

Наказателната отговорност на подс. Х. е ангажирана за престъпление по чл.199, ал.2, т.2, пр.1 във вр. с чл.198, ал.1 НК, като съдът е признал подсъдимия за виновен в това че на 23.04.13г. в гр. Разград отнел чужди движими вещи златни накити на обща стойност 506, 10лв. от владението на Р.Р.а Г. с намерение противозаконно да ги присвои като употребил за това сила и грабежът е придружен с убийството на Р. Г.. РОС счел действайки по описания начин подсъдимият е осъществил съставомерните обективни и субективни признаци на деянието, за което е внесен обвинителният акт.

Първоинстанционният съд е проявил задълбочен и законосъобразен подход към разглеждане на оспорваната от защитата правна квалификация. Изводът, че подс. Х. бил воден от желанието си да отнеме чуждите ценни вещи и да се разпореди с тях в своя полза, като едновременно съзнавал, че липсва съгласие на пострадалата, което преодолял като я лишил от живот, е формулиран при обследване на фактическите положения по делото. Установява се по делото, че приживе по главата на пострадалата са причинени кръвонасядания, сочещи на упражнена сила в тази област. Под ноктите й е намерен генетичен материал от подсъдимия, съответстващо на данни по неговото освидетелстване – доказващи оказаната съпротива от пострадалата. Съпротивата е била сломена чрез засилване на интензитета на силата - силно и продължително притискане на шията й, което обективира намерението на подсъдимия да постигне престъпната си цел чрез лишаване от живот на владелеца на вещите.

Изложените съображения в мотивите за разграничението между състава по обвинението и претендираното от защитата разделяне на извършеното под формата на две отделни престъпления – убийство и кражба, са издържани от правна страна. И пред настоящата инстанция се иска прилагането на друг материален закон - чл. 115, чл. 118, а още при предявяване на ДП е бил обсъждан и чл. 124 от НК. Видно от задължителните за съдилищата указания по ТР № 1/2009г. на ВКС – “В обсега на същите /фактическите положения по обвинителния акт/ са излагане на съображения за необходимост от приложение на относимите основни институти на наказателното право; очертаване на аргументи за обективните и субективни признаци на престъпния състав и обоснованата от тях правна квалификация, визирана в особените норми на наказателния кодекс; релевиране на възражения за наказателна неотговорност и погасителна давност; предлагане на доводи за индивидуализация на санкционните последици. Всичко това обаче е възможно при условие, че е съвместимо с фактологията по обвинителния акт и не внася съществени изменения в нейните очертания.. Доколкото фактическите рамки по обстоятелствената част не съдържат основа за интерпретиране действията на подсъдимия по друг престъпен състав, то принципната възможност за промяна на правната оценка на извършеното с крайния съдебен акт при едно проведено съкратено съдебно следствие, в случая е неприложима.

На следващо място защитата спори по същината на квалификацията по обвинението, доколкото счита, че при грабежа принудата непосредствено се съпътства с отнемането на вещта и вредата настъпва веднага.

Изхождайки от трайната практика на съдилищата при стриктно отчитане на фактите по делото съставът намира, че е налице обоснованост на правните изводи по характеристиките на извършеното от подс. Х.. Грабежът, като сложно присвоително престъпление, обхваща упражняването на сила или принуда по отношение на лицето, в чиято фактическа власт се намира вещта и самото отнемане на тази вещ, с намерение за присвояване. При него целта е прекъсване на фактическата власт на владелеца върху вещта и установяването на своя фактическа власт, като насилието в двете му форми е средство за постигане на тази цел. Когато грабежът е придружен с убийство – по чл. 199, ал. 2, т. 2 НК, се запазват характеристиките му като съставно престъпление. Изпълнителното му деяние се състои от две действия – принуда, която в случая прераства в умъртвяване на пострадалия, и отнемане на движимата вещ, предмет на престъплението. Убийството изпълнява служебна роля по отношение отнемането на вещта, което е основно. Посредством убийството деецът сломява съпротивата на пострадалия и улеснява последващото отнемане на вещта. Тази обективна връзка между двете действия трябва да е отразена в съзнанието на дееца. /В този смисъл е напр. приетото по Решение № 354 от 13.X.1994 г. по н. д. № 61/94 г., I н. о. “Когато действията по умъртвяване на жертвата са били подчинени на решението да се извърши кражба, е налице квалифициран грабеж”- Решение № 192 от 10.07.1998 г. на ВКС по н. д. № 867/97 г., II н. о./

Когато липсва субективната връзка - деецът извършва убийството с някаква друга цел и след това по внезапно решение отнема вещта, налице е реална съвкупност от две престъпления - убийство и кражба, а не грабеж с убийство по чл. 199, ал. 2, т. 2 НК.

Изследвайки именно субективната страна в действията на подс. Х., от позицията на обективните й проявления, правилно РОС е стигнал до извод за извършен грабеж, придружен с убийство. Формулираната престъпна цел – да отнеме бижутата, които да продаде и да се снабди с необходимите му средства, е обусловила упражняването на принуда – “Ядосан, подсъдимият хванал жертвата, притиснал с едната си ръка главата й към стената, а с другата ръка стиснал силно врата й, докато тя се задуши. След като констатирал, че е мъртва, свалил от тялото й гривната и комплекта обици”. Принудата е прераснала в умъртвяване на пострадалата, след което е настъпило отнемане на движимите вещи, предмет на престъплението.  Субективните представи на подс. Х. са включвали връзката между преследваната цел, сломяването на съпротивата посредством убийството като единствено възможен път за отнемане на вещите. В този смисъл и за състава на настоящата инстанция правната квалификация по чл. 199 ал. 2 т. 2 предл. 1 от НК е съответна на извършените от подс. Х. активни действия.

Защитата на подс. Х. счита, че мотивът на извършеното е останал неизяснен. Възражението не може да бъде подкрепено. Видно е от приетото от РОС – “…подс.Х. е действал, воден от желанието незабавно да си осигури парични средства. Подсъдимият е имал постоянни парични затруднения. Продал е единствения си недвижим имот. Натрупал многобройни дългове. Давал в залог чужди движими вещи. Бил е силно обезпокоен от отказа на дружеството за бързи кредити да му отпусне заем. Срещата с Р. Г., която е носела златни накити, е провокирала внезапното му решение да придобие тези накити, за да ги продаде. Иначе казано, водещите му мотиви са били да отнеме златните вещи на Г., като убийството е било форма на принуда за постигане на тази цел.”. При убедителната аргументация за първоинстанционния съд, съставът може само да констатира, че мотивът на подсъдимия, макар и в случая несъставомерен, е бил изследван и категорично прецизиран.

Действията на разпореждане на подсъдимия с вещите на пострадалата в чантата й не са били квалифицирани като самостоятелен престъпен състав. Не е доказано по несъмнен начин там да е имало парична сума, която подсъдимият да е присвоил. Становището на гражданските ищци в този смисъл не е подкрепено от доказателствената съвкупност. Видно е, че вещите са били изхвърлени на място и по начин, обосноваващ извод за желанието на подсъдимия да се дистанцира от тях, като свързващи го с пострадалата и да затрудни разкриването на извършеното. Поради изложеното тези действия въззивната инстанция може да обсъжда само като част от общите усилия на подс. Х. след деянието да укрие авторството си и да заличи следите.

 

ІІІ. Относно наложеното наказание.

Основните възражения по жалбите на частния обвинител и защитата на подсъдимия са насочени единствено към преценка на справедливостта на наложеното наказание.

Проверката на присъдата в тази част налага изследване на правилното прилагане на принципите на законосъобразност и индивидуализация на наказанието.

На първо място, самата съдебна процедура е свързана със законовата забрана дори и да бъде определено наказанието доживотен затвор без замяна да не бъде наложено по чл. 58 А ал. 2 от НК. По жалбата на частния обвинител се иска увеличаване на наказанието предвид съществуването на само отегчаващи обстоятелства.

На следващо място, с оглед съображенията на защитата, наказанието доживотен затвор се явява явно несправедливо като вид и следва да бъде определено наказание лишаване от свобода към минимума му от 15 години.

Първоинстанционният съд е определил наказанието доживотен затвор, което се налага при изключително тежко престъпление по чл. 38 ал. 2 от НК. Изложените мотиви следва да бъдат подкрепени. Деянието е чисто криминално, без предистория в отношенията между деец и жертва, няма битов характер. Проявената жестокост, изразила се в овладяване съпротивата на далеч по-слабата физически жертва, нейното душене и последващото му поведение, включващо незабавната продажба на отнетите златни накити и направения опит да изгори тялото, както и начинът на живот, който е водел до този момент, изключват възможността да бъде преценен като личност с ниска степен на обществена опасност. Възприел е пострадалата като обект за задоволяване на материалните си потребности, без да се интересува от нейните физически страдания и душевни преживявания. Хладнокръвното изпълнение на деянието; пренебрегването на човешкия живот в преследване на цел за придобиване на материални средства, които не са нито достатъчни за укрепване на финансовото му състояние, нито съпоставими на интензитета на принудата за придобиването им; създадения и следван план за дистанциране от престъпния резултат; настъпилите безвъзвратно последици за обществото – в тесен и в широк кръг – в съвкупността си водят до извод, че извършеното от подсъдимия е изключително тежко. При данните за предходната съдимост и характеристиките за личността се очертава реална опасност подс. Х. да извърши такова деяние отново и това го прави изключително опасен за обществото. Извън свързаните със санкцията белези по чл. 93 т.7 НК са налице изложените допълнителни факти, които да придават изключителност на деянието на подс. Х., надхвърляща значително тази на обикновените случаи за същото престъпление. При изследване обосноваността на взетото от РОС решение съставът обсъди и трайната практика на ВКС – напр. Решение № 46 от 2.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 685/2010 г., II н. о, Решение № 425 от 5.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 421/2009 г., I н. о., Решение № 122 от 25.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 727/2009 г., II н. о. Поради изложеното и съдът счете, че искането за определяне на по-леко по вид наказание се явява необосновано.

Предвид законовата привилегия наказанието доживотен затвор, определено на подс. Х., подлежи на замяна по чл. 58 А ал. 2 и 3 от НК. Пределите и рамките на наказанието лишаване от свобода са задълбочено обсъждани в практиката – напр. Решение № 646 от 5.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 2758/2011 г., III н. о., Решение № 413 от 1.11.2011 г. на ВКС по н. д. № 2273/2011 г., I н. о. Решение № 246 от 10.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 783/2013 г., I н. о. и др. Приема се безпротиворечиво, че санкцията следва да бъде отмерена в случая от 15 до 30 години лишаване от свобода. За да бъде конкретизирана по размер подлежат на анализ обстоятелствата по чл. 54 от НК.

От подробните мотиви на първоинстанционния съд се установяват водещите съображения при определяне степента на обществена опасност на деянието. Степента на обществена опасност на деянието налага общо изследване на характеристиките на извършеното от подсъдимия в съпоставката с останалите престъпления от този вид и правилно е била отчетена като изключително висока. Обосноваването на подобен извод не изисква преповтаряне на установените по делото факти за време, място, начин на извършване, понесените от пострадалата физически и душевни мъки. Съдът е разгледал данните за личността на жертвата – жена, известна с доброто си име като майка, дъщеря, работодател, професионалист. Множество хора са били потресени от случилото се с нея – доказателство за това е приетата от съда петиция, подписана от 2307 граждани на гр. Разград, които настояват за най-суровото наказание на подс. А.Х..

Защитата на подс. Х. счита, че приемането на това доказателство е повлияло на решението на съда по недопустим начин, защото там където се твори правосъдие няма място за общественото мнение. Съставът счита, че при изследване степента на обществена опасност на деянието, ефектът на отражение на извършеното в обществената среда следва да бъде изследван задължително. И в многократно цитираното в настоящото решение ТР № 1/09г. на ВКС е посочено, че съдът изследва “…степента на обществена опасност на деянието, социалният му отзвук и останалите факти, свързани с личността на дееца.”. Резонансът на престъпния резултат сочи на относителната тежест на общественоопасните последици от деянието и е един от критериите за постигане на справедливост и съответност на наказанието. Активността на обществото в конкретния случай е била спонтанна реакция в израз на укоримостта към извършеното и декларираща позиция по следващото се на подсъдимия наказание, която не е обвързала съда по окончателен и безусловен начин. Проверката по имената на отделните граждани в подписката, извършена служебно, съпоставката на личните данни на заседател №1. Николай Пенчев /л. 66 от ВНОХД № 338/13г. на ВАпС/ с лицето, със същото име и фамилия подписало се под № 571, л. 20 от петицията, доведе до категорично изключване съмнението за участие в състава на съда на лица, подкрепили становището по подписката. Видно от протокола на проведеното заседание, решението в присъдата и изводите в мотивите на РОС – съставът на съда е имал дължимата непредубеденост и безпристрастност, отчел е всички значими за отговорността на подсъдимия обстоятелства и законосъобразно е формулирал вътрешното си убеждение по основните въпроси в производството.

Според защитниците на подсъдимия съдът не е отдал значение на някои обстоятелства, които биха смекчили наказателната отговорност. Съставът счита за необходимо да ги разгледа и обсъди както следва:

 

Липсата на други квалифициращи обстоятелства не може да доведе до занижаване на наказателната отговорност, тъй като тя се определя в рамките на наказуемостта по извършеното престъпление.

Стойността на отнетите вещи - предвид обстоятелството, че грабежът е съставно престъпление и включва посегателство срещу имуществото и срещу личността, преценката за степента на обществена опасност на деянието е комплексна - с оглед степента на засягане на двата обекта. Видно от заключението на СОЕ стойността на накитите на пострадалата възлиза на 1, 63 минимална работна заплата, при 310лв. за 2013г. Финансовият еквивалент на предмета на престъплението не разкрива значителна стойност, но това няма решаващо значение за тежестта на деянието и не би могло да обоснове занижаване на отговорността, предвид несъответствието между интензитета на употребената сила и размера на предмета на престъплението.  /по арг. и от Решение № 413 от 1.11.2011 г. на ВКС по н. д. № 2273/2011 г., I н. о./.

Счита се, че признанията и съдействието към разследването от страна на подсъдимия следва да бъде отчетено при определяне на наказанието. По силата на законовата процедура такова отчитане е налице. Допълнително значение като смекчаващо отговорността обстоятелства самопризнанието би имало само – “Ако е спомогнало своевременно и съществено за разкриване на престъпното посегателство и неговия извършител още в хода на досъдебното производство, а не е следствие от ефективната дейност на компетентните органи…” – ТР №1/09г. на ВКС. Преди привличането към наказателна отговорност на 25.04.13г. подс. Х. е бил разпознат от свид. М. в 16.30ч. и в 17.32ч. от свид. С., събрани са били по делото показания от свид. К., К., Е. Л., Ч., Ч., И., А., Ф., Е., Р., Т., Р. Л. и са били извършени множество огледи, включително експертни, които са доказали авторството. При първия си разпит – подсъдимият е отказал да дава обяснения – при предоставена възможност за това в рамките на 50 минути, а при втория – е дал обяснения, които съществено се различават от последвалото в съдебната фаза признание. В този смисъл и при отчитане и на изложеното от РОС, не е налице основание да се счита, че самопризнание в хода на ДП изобщо е формулирано, още по-малко да се търси оценката му като смекчаващо отговорността обстоятелство.

 

Процесуалното поведение на подсъдимия е било изводимо от ограниченията, които са му били наложени поради взетата спрямо него мярка за неотклонение. Видно е, че то не разкрива подлежащо при определянето на наказанието обстоятелство. В хода на производствата по контрол на мярката “Задържане под стража” подсъдимият е нямал какво да каже на съда. Не се установява друго и при запознаване с протокола на с.з. от 24.10.2013г., когато делото е било разгледано по същество. В последната дума декларира, че съжалява. На тази основа не могат да бъдат приети изводи за искрено разкаяние, критичност, осъзнаване на извършеното от страна на подс. Х. – които и практиката сочи като обстоятелства занижаващи отговорността, съответно водещи до по-ниско наказание.

 

Според защитата на подсъдимия – съдът не се е съобразил с една специфика на психологическия портрет на подсъдимия, с ограничени волеви качества, определен психологически дефицит. Всъщност при изследване степента на обществена опасност РОС е преценил, че подс. Х. има психопатни черти, характеризиращи се с плитки чувства, патологична склонност към лъжа, липса на чувство за вина. Заключението на КСППЕ е, че подс. Х. страда от диссоциално личностово разстройство, което се характеризира с незачитане на социалните задължения и грубо безразличие към чувствата на другите, грубо несъответствие между поведение и социални норми, нисък праг на отключване на агресивни реакции, включително и физическо насилие. От друга страна е напълно запазена способността му да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. В този смисъл – подс. Х. не е бил с ограничена воля и дефицит, които да повлияят на вменяемостта към момента на извършване на деянието и да обосноват занижаване на отговорността му. Вещите лица сочат, че психопатното поведение улеснява извършването на престъпление и крие високи рискове от рецидивизъм. При подсъдимия проблемите с афективността и волята, ценностната система, водят до дисхармонични отношения със заобикалящия свят, криминогенни прояви, безотговорност и перманентна агресивна нагласа. Тоест, касае се за личност, която разкрива високи потребности от индивидуална работа по преструктуриране на цялостното си формиране към изграждане на социално приета ценностна система, нагласи и начини на функциониране. Спецификата на психологичния портрет на подс. Х. не е облекчаваща наказателната отговорност, а категорична индикация за високия риск от личността му, съответно налагаща интензивни превантивни мерки.

 

Анализът на степента на обществена опасност на личността на подсъдимия е довела РОС до извод, че е изключително висока.

При изпълнение на задълженията си съдът е изложил виждане за отегчаващите обстоятелства. Такива безспорно са характеристичните данни за личността – като извършила в живота си най-малко две предходни престъпления, със социално неоправдан начин на живот, самостоятелно формирана и поддържана зависимост, безотговорност и склонност към лъжа, перманентна агресивна нагласа и висок риск за обществото; за проявената непровокирана от пострадалата жестокост; за незабавното пласиране на отнетите вещи; за последователните и обмислени действия по заличаване на следите от престъплението и осуетяване разкриването на авторството – снабдяване с чували, автомобил, хвърляне на чантата, разговора със свид С.; за драстичността на взетото решение да запали трупа на пострадалата, като затрудни по този начин идентификацията й.

Следва обаче широкият обществен отзвук да не бъде ценен като отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство, а само като елемент от значение за степента на обществена опасност на деянието.

 

Съдът оценил като смекчаващи – възрастта на подсъдимия и настъпилата реабилитация по предходните му осъждания, която ги е заличила. В тази част на мотивите съставът намира за необходимо да посочи следното:

Възрастта на подс. Х. – 27 години, към момента на извършване на деянието не може да бъде счетена за обстоятелство, което да доведе до намаляване на отговорността му по отношение на извършеното. При отчитане на КСППЕ за подсъдимия съставът установява, че подс. Х. има интелектуално развитие в горните стойности на средното ниво, съответно на възрастта и придобития житейски опит, не е отчетен интелектуален дефицит. Има познания за добро и лошо, за социалните отношения, има възможности за сложни абстракции, забелязва връзките и отношенията между обектите и лицата. От данните по делото е установено, че живее в стандарт над средния за страната, като сам няма трудови доходи, но преди работел в чужбина. При първото си осъждане по НОХД № 159/05г. на РРС подсъдимият е бил на 19 години – и правилно тогава е било отчетена младата му възраст като едно от обстоятелствата за прилагане на чл. 55 от НК. Осем години по-късно – с допълнителните житейски и социални натрупвания, личността на подсъдимия е съзряла до етап за активно и пълноценно функциониране. Тази възраст позволява както напълно самостоятелно физическо и интелектуално съществуване, дължимо поведение в съответствие с обществените норми и ценности, така и поемане на съответната отговорност за постъпките. Поради изложеното съставът намира, че възрастта на подсъдимия не влияе върху параметрите на наказателната му отговорност.

По отношение на становището за настъпила реабилитация по право. Видно е, че по приложеното свидетелство за съдимост – подс. Х. е бил съден за престъпления, извършени от него като пълнолетен за престъпления по чл. 198 ал. 1 от НК. Самостоятелно по НОХД № 159/05г. и НОХД № 385/05г. на РРС на подсъдимия са били наложени наказания лишаване от свобода за срок от по три месеца, отложени за по три години по чл. 66 ал. 1 от НК. По тези осъждания за деяния, намиращи се в реална съвкупност, не е извършено групиране от съда. При спазване на задължителните указания по Тълкувателно решение № 54 от 1.VI.1961 г. по н. д. № 34/61 г., ОСНК, следва да се приеме, че реабилитация по право е настъпила по всяко от предходните осъждания. Подс. Х. се счита за неосъждан и това смекчава отговорността му. Независимо, че е настъпила по силата на закона и тълкуването на практиката, това следва да бъде отчетено при индивидуализацията на наказанието. Не е заличен обаче фактът на предходните осъществени в обективната действителност и в живота на подсъдимия престъпления, което има своето отражение върху общия облик и характеристика на личността му.

 

При съобразяване на изложеното, съставът установи, че са налице множество - фиксирани от първоинстанционния съд и допълнени от въззивната инстанция, отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, при съществуването на само едно смекчаващо, свързано с фактът, че подс. Х. се счита за неосъждан. Така отмереното от РОС наказание не е в съответствие с тази констатация и поради това възниква основание за изменение на присъдата. Посоката на промяна е предопределена от значителния превес на отегчаващи и относителното противостоене на смекчаващото, като съизмерването им налага увеличаване на наказанието. Баланс между подлежащите на оценка и значими за отговорността на подс. Х. обстоятелства се постига при определяне на наказанието лишаване от свобода за срок от 28 години, в размер над средния /22,5/ към максималния /30/. Този размер е резултат от спазване на правната техника и съответства на взаимното обвързване между принципа на законоустановеност и индивидуализация на наказанието. Поставеният акцент върху потребностите на личността на подс. Х. от интензивна работа в условията на мястото за понасяне на наказанието налага периодът на изолация да бъде продължителен. Установената склонност към лъжа, кражби от близките му чрез злоупотреба с държаните за различни помещения ключове, динамика в избора на средства и обмисляне на детайли в престъпна ситуация, трайна зависимост водеща до негативни промени, хладнокръвие и спокойствие съществуващи редом с липса на съзнание за отговорност и вина – са само част от индикиращите специално внимание характеристики на подсъдимия. На тази увредена личностна основа така формирания размер на наказанието осигурява необходимото за поправяне и превъзпитаване въздействие. Целите на генералната превенция са насочени към общото предупредително-превъзпитателно отражение на наказанието. Високата морална укоримост на извършеното, тежестта на престъпния резултат и открояването на проявата на подс. Х. спрямо останалите от този вид подкрепят извод за необходимостта от увеличаване на наказанието. С така промененото наказание се постига справедливо отражение на наказанието спрямо подсъдимия и обществото и гарантиране целите по чл. 36 от НК.

Защитата на подс. Х. отправя възражение, обосновано от изследване на френски криминолог и свързано с прага на ресоциализация на един подсъдим между 12-14 години, след което той не може да се вгради в обществото. Съставът приема, че това становище не може да бъде противопоставено на принципите, строгите материално правни рамки за видове и размер на наказанията и подлежащите на процесуален анализ обстоятелства от значение за наказателната отговорност. Конкретното наказателно производство има за задача решаването на основните въпроси – съществен от които е и този за наказанието, базирайки изводите си на събраните доказателства и закона. Поради изложеното и несъстоятелно е при такова по тежест и характер престъпление, извършено от личност като подс. Х., да се счита, че по-леко по вид и размер наказание ще постигне целите на закона. Подобен подход напълно се дистанцира от търсенето на справедливо отражение на наказанието спрямо извършеното и обществена превенция – неотделима част от съображенията при отмерването на наказанието по действащите правила. 

 

ІV. По отношение на гражданските искове.

Независимо от отсъствието на възражения срещу гражданскоосъдителната част на присъдата съставът извърши служебна проверка. Установи се, че предявените граждански искове са уважени в пълния им предявен размер. Съдът е изложил съображения досежно тежестта и индивидуалния характер на понесените от ищците болки и страдания, свързани със загубата на майка и на дъщеря в резултат от действията на подс. Х.. Смъртта е причинила свръх тежки и абстрактни по измерение неимуществени вреди, които подлежат на финансово компенсиране по критериите на справедливостта. Загубата и за сина, и за родителите в напредналата им възраст, не само прекъсва трайно установени връзки на любов, подпомагане, разбирателство и подкрепа, но завинаги оставя празнота - осъзнавана ежедневно като несправедливост и болка. Размерът на обезщетенията е напълно съобразен с установеното по делото за близостта в отношенията между пострадалата и ищците, за естеството на контактите им, за внезапността на житейския обрат и последиците му. Съпоставката с размерите на обезщетения по други дела със смъртен резултат може само да ориентира и подкрепи изводите на първоинстанционния съд.

По отношение искът за обезщетение на имуществени вреди РОС е изложил съображения при разпореждането с веществените доказателства – златни обеци и гривна, като правилно го е отхвърлил.

 

V. По отношение на разпореждането с веществените доказателства по делото.

Служебната проверка на присъдата установи, че съдът се е разпоредил само със златните накити и камъните към обеците на пострадалата, като ги е върнал на частния обвинител. Едновременно с това приетите по списък още 49 позиции веществени доказателства са останали без дължимо по чл. 301 ал. 1 т. 11 от НПК произнасяне. В мотивите на съда е декларирано, че ще се произнесе по многобройните веществени доказателства по реда на чл. 306 ал. 1 т. 4 от НПК.

Допуснато е нарушение на задължението по чл. 305 ал. 4 от НПК и чл. 301 ал. 1 т. 11 от НПК, което действително е отстранимо чрез допълнително произнасяне. Следва обаче да се отчете, че принципното положение е налагало съдът да се разпореди с присъдата.

 

По изложените съображения и предвид липсата на служебно установени други основания за отмяна или изменение на присъдата в наказателно и гражданско осъдителната части и на основание чл. 337 ал. 2 т. 1 от НПК, въззивният съд

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ присъда № 49 по НОХД № 286/2013г. на Окръжен съд гр. Разград, постановена на 24.10.2013г., като

УВЕЛИЧАВА РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, наложено на подс. А.М.Х. на основание чл. 58 А ал. 2 и 3 от НК, в замяна на наказание доживотен затвор, от двадесет и пет на ДВАДЕСЕТ И ОСЕМ ГОДИНИ.

         ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

Решението подлежи на обжалване в петнадесетдневен срок от връчването на съобщението за изготвянето му по чл. 340 ал. 2 от НПК по реда на глава ХХІІІ от НПК пред ВКС на Р България.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                   ЧЛЕНОВЕ :