Р Е Ш Е Н И Е

 

213

 

Град Варна,  11.10.2016 година

 

В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД - Наказателно отделение, на шестнадесети септември две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание в следния състав:

                      

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

     ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА

       СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

При секретар Г.Н.

и с участието на прокурора Стефка Якимова

като разгледа докладваното от съдия Денева ВНОХД №338 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе взе предвид:

 

 

Шуменският окръжен съд, с присъда № 16 по НОХД № 174/2016г. по описа на същия съд, постановена на 06.07.2016г. е признал подсъдимия  Т.М.Б. за ВИНОВЕН в следните деяния:

- в  това, че на 24.11.2015г. в гр. Шумен при условията на опасен рецидив, направил опит да отнеме чужди движими вещи на обща стойност 222.20лв. от владението на П.Д.И., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и деянието останало недовършено по независещи от дееца причини – престъпление по чл. 199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1, вр. чл. 18 ал.1, вр. чл. 29 ал. 1 б. „б” от НК, поради което и на осн. чл. 54 от НК му наложил наказание  „лишаване от свобода” за срок от  ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ;

- в това, че на 24.11.2015г. в гр. Шумен причинил лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето неопасно за живота на полицейски орган – Т. Д.Д., при изпълнение на службата му - престъпление по  чл.131 ал.2 т.3 вр. с чл.130 ал.1 от НК, поради което и на осн. чл. 54 от НК му наложил наказание  „лишаване от свобода” за срок от  на ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА.

 

 

На осн. чл.23 ал.1 от НК съдът е определил подсъдимия Б. да изтърпи най – тежкото от така наложените му наказания, а именно   ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ „лишаване от свобода” при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип.

На осн. чл.59, ал.1 НК е зачетено времето, през което подс. Б. е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража”, считано от 24.11.2015г.

Със същата присъда подс. Б. е осъден да заплати в полза на пострадалата П.Д.И. сума в размер на 2 000лв., ведно със законната лихва от деня на увредата до окончателното й изплащане, като обезщетение за причинените й неимуществени вреди от деянието, като над този размер искът е отхвърлен като недоказан.

В тежест на подсъдимия са възложени сторените по делото разноски; налице е произнасяне и досежно веществените доказателства по делото.

 

Въззивното производство пред АС - Варна е образувано по жалба на подс. Б., собственоръчно изписана, в която се твърди, че същият е невинен и че по делото не са събрани доказателства за вината му. Предлага се да бъде оправдан или алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане.

В съдебно заседание пред въззивния съд подсъдимият се явява лично и се представлява от служебно назначения си защитник от преди. Последният пледира за намаляване размера на наложеното наказание, предвид обстоятелството, че се касае за „опит” за грабеж и не са реализирани никакви щети.

Представителят на Апелативна прокуратура – Варна намира жалбата на подсъдимия за неоснователна и твърди, че са събрани достатъчно доказателства за съпричастността му към инкриминираното деяние и неговата вина.

Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител, счита жалбата на подсъдимия за неоснователна, а присъдата на първоинстанционния съд  - за правилна и справедлива, поради което предлага същата да бъде потвърдена.

В последната си дума подс. Б. заявява, че е невинен.

  

След преценка на доводите на страните и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.313 и 314 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна констатира следното:

 

Въззивната  жалба е подадена в срок и е допустима, но разгледана и  по същество  неоснователна, по следните съображения:

На 24.11.2015г. около 17ч подс. Б. *** и се насочил към площад „Оборище”. На автобусната спирка на площада имало павилион „Лафка”, където работила, като продавач св. Д.. Приближавайки павилиона, подс. Б. приплъзнал малкото му прозорче и бързо отнел няколко зърнени десерта и шоколадчета. След това избягал без да плати, като се отправил към светофара и градинката на пл. „Оборище”.

Около 17.15ч. по тротоара на бул. ”Симеон Велики”, в посока към пл. „Оборище” вървяла св. П.И., носейки в лявата си ръка дамска си чанта от плат. И. се намирала между хотел – ресторант „Миналия век” и градинката на площада, когато от тъмнината пред нея се появил подс. Б., бягайки срещу нея. Наближавайки я, той започнал да ръкомаха с ръце и да й вика: „трябва да ми дадеш всичко свое”. След това й нанесъл удар с юмрук в областта на лявото око. От това последната се хванала с дясната си ръка за нараненото око, а той хванал дръжките на дамската й чанта и започнал силно да  я дърпа. През цялото време крещял срещу нея да пусне чантата и я питал какво има в нея. Свидетелката И. също държала здраво чантата си и след като подс. Б. не успял да я отскубне от ръцете й, той я пуснал, отправяйки се тичешком към близкото читалище. Св. И. успяла да подаде сигнал за инцидента на телефон 112, поради което бил изпратен авто-патрулен екип в състав – св. Р.К.К. и Т. Д.Д.. Последните били уведомени лично от свидетлката за инцидента с подсъдимия.

В същото това време подс. Б. ***. Там започнал да крещи, ръкомаха и да скача по пейките, след което започнал да блъска по външната й врата. Св. Д.С. – архиерейски наместник помислил, че подсъдимият иска да влезе вътре и подал сигнал на тел. 112. Действията на подсъдимия били забелязани и от св. Л.З., която също подала сигнал на тел. 112.

Междувременно полицейските служители – св.К. и Д. се отправили с патрулния си автомобил в посока църквата. Там забелязали подсъдимия, който виждайки ги побягнал. Св. Д. слязъл от автомобила, за да догони подсъдимия, като на няколко пъти извикал след него: „стой, спри, Полиция”. Вместо това, подсъдимият взел камък от земята и го хвърлил по посока на св.Д., като успял да го удари по лицето, в областта над лявото около. Това било видяно от дошлия на мястото през това време св.К.. Независимо от удара св. Д. продължил да преследва подсъдимия, който пресякъл платното на бул. „Симеон Велики”, прескочил парапета и скочил в река Поройна от височина 4 - 5 м. Малко след това на мястото пристигнали св. К. и св. Т.В.Р.. След като подсъдимия бил осветен с фенерче подсъдимия, той се изправил и побягнал в коритото на реката в западна посока. Тогава св. Р. и Д. също скочили в реката и догонили подсъдимия на около 150 – 200м навътре. При опита им да го задържат подсъдимият казал яростна съпротива, но въпреки това бил задържан.

 

За да достигне до тази фактология по делото, първоинстанционният съд се е базирал на събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства: протоколи за разпознаване и фотоалбуми, справка съдимост, заключенията по изготвените СМЕ, СОЕ и СПЕ, показанията на свидетели, които след анализ и преценка са довели съда и до правилен правен извод за вината на подсъдимия Б..

Според заключението на изготвената икономическата експертиза общата стойност на вещите във включително и на самата чанта възлиза на 222. 20 лв.

Според заключението на изготвената СПЕ подс. Б. не страда от душевно заболяване и към момента на деянието е разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи постъпките си.

От заключението на СМЕ №382/15г. се установява, че на свидетеля Д. е причинена разкъсноконтузна рана в областта на челото, отговаряща на  временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

От заключението на СМЕ №383/15г. се установява, че на св. И. са причинени: кръвонасядания на долния клепач на лявото око и по лигавицата на бузата; отток на лявата скула и буза;

Според изготвените химически експертизи №№ 223/15г. и № І – 19/16г. в кръвта на подс. Б. не е констатиран алкохол или наличие на наркотични вещества, медикаменти или други упойващи вещества.

От протокола за проведено разпознаване на лица по снимки се установява, че св. И. е разпознала категорично подс. Б., като лицето опитало да отнеме дамската й чанта, а св. Д. разпознала подс. Б., като лицето отнело сладкарските изделия от павилион  „Лафка”.

Основното оплакване на подсъдимия Б., залегнало като аргумент в жалбата му до съда е, че същият е невинен и че не е извършил деянията, за които е предаден на съд. Така лансирано оплакването му е абсолютно неоснователно.

         Кредитираните от съда доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по категоричен начин обуславят единствения възможен извод за това, че на първо място подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъплението по 199 ал.1 т.4 вр. с чл.198 ал.1, вр. чл. 18 ал.1, вр. чл. 29 ал. 1 б. „б” от НК, тъй като същият направил опит да отнеме чужди движими вещи на обща стойност 222.20лв. от владението на свидетелката И., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, но деянието му останало недовършено по независещи от дееца причини. Подс. Б. е сторил всичко необходимо от обективна страна, за да изпълни състава на инкриминираното си деяние, приложената физическа сила се е изразила в удар с юмрук по лицето на св. И. и дърпане на  дамската й чанта. Въпреки това пострадалата оказала необходимата съпротива, за да остане деянието му във фазата на „опита”. То е извършено при условията на „опасен рецидив” по смисъла на чл.29 ал.1 б.”б” НК предвид обстоятелството, че подсъдимият е осъждан многократно и част от наложените наказания „лишаване от свобода” са изтърпяни ефективно. Престъплението е извършено с пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици, преследвайки целта си - да се облагодетелства неправомерно.

         Налице са безспорни доказателства и за осъщественото от подсъдимия Б. престъпление по смисъла на чл.131 ал. 2 т. 3 вр. чл. 130 ал.1 от НК, за това, че причинил лека телесна повреда - временно разстройство на здравето неопасно за живота на полицейски орган – Т. Д. при изпълнение на неговата служба. Свидетелят, видно от писмените доказателства по делото е полицейски служител, на длъжност „старши полицай” към сектор „Охранителна полиция” при РУ - Шумен. На процесната дата след подаден сигнал св. Д. е изпратен да установи и задържи лицето, опитало да отнеме чантата на св. И.. При изпълнение на службата си, свидетелят подгонил подсъдимия, но последният с цел да осуети залавянето му, хвърлил камък към него и успял да го удари в областта на лявото око, с което причинил на полицейския служител разкъсноконтузна рана, изразила се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота.  Деянието е извършено с пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици, преследвайки целта си - да  избяга безнаказано от полицейския орган.

         Неоснователен се явява и довода на защитата на подсъдимия Б.  за необходимост от редуциране на размера на наложената с присъдата на първоинстанционния съд санкция. В тази насока като довод  се изтъква стадия на престъпното деяние, останало във фазата на „опита”, както и липсата на реално реализирани щети.

         Въззивният съд счита, че корекция в насока намаляване размера на така индивидуализираното от първостепенния съд наказание би граничело с проява на необосновано снизхождение. Следва да се отбележи, че така наведеното оплакване вече е било обект на аналитичната дейност на първоинстанционния съд, респективно е взето предвид при определяне размера на наказанието на подсъдимия.

         Действително деянието на подсъдимия Б. е останало в стадия на „опита”, но от обективна страна той е изпълнил всичко необходимо за отнемането на процесната чанта, довършвайки изпълнително си деяние. Единствено оказаната съпротива от страна на пострадалата е възпрепятствала подсъдимия да осъществи в цялост инкриминирания състав и престъплението му е останало недовършено, но по независещи от дееца причини. В тази връзка не се споделя и аргумента за липсата на реално реализирани щети: от една страна не сме изправени пред хипотезата на доброволен и самоволен отказ от довършване на деянието /при реална възможност за неговото довършване/, а е налице „довършен опит”, наказуем със санкцията за довършено престъпление, а от друга  - упражнената принуда е била брутална – удар в око, съчетан с физическа сила, изразила се в дърпане на предмета на престъплението. Т.е. факта, че няма действително реализирани щети, не води до извод за ниска обществената опасност на самото деяние, поради гореизложеното.

         Не следва да се коригира наказанието на подсъдимия и поради факта, че дори и пред възиввния съд, подсъдимият не изразява никакво съжаление за стореното, а напротив продължава да твърди, че е невинен и че няма доказателства, които да го ангажират с процесните деяния, което очевидно не е така. Предвид степента на обществена опасност на подсъдимия – висока, и на извършеното деяние – също висока, както и изключително обремененото съдебно минало на дееца е необосновано той да търпи друго наказание, различно от вече определеното му от първостепенния съд. Очевидно престъпленията против собствеността са се превърнали в начин за препитание за подсъдимия и налаганите до този момент наказания не са му подействали превъзпитателно и корекционно. От друга страна същият не зачита по никакъв начин и обществения ред, а дори напада служител на реда, за да осуети своето залавяне и реализирането на наказателна отговорност. С оглед изложеното въззивният съд намира, че така определеното общо наказание в размер на дванадесет  години „лишаване от свобода” е абсолютно адекватно на извършеното от подсъдимия, на общественоопасния характер на деянията и общественоопасните им последици, и като такова в максимална степен би постигнало целите, които законът преследва чрез налагане на наказателната репресия. Следва също да се отбележи, че у Б. като начин на живот с течение на времето са се формирали трайни престъпни навици и стремеж за неправомерно материално облагодетелстване и само с една по-засилена репресивна санкция би могло да се опита той да бъде поправен и превъзпитан. Очевидно това до момента с прилагане на по-леки санкции не е постигнато.

        Предвид на всички съображения изложени до момента, въззивната инстанция счита, че като правилна и законосъобразна атакуваната присъда следва бъде потвърдена, включително и в нейната гражданска част. Очевидно е, че вследствие на извършеното деяние пострадалата И. е претърпяла неимуществени вреди, поради което и логично е били овъзмездена от съда в приетия за основателен размер. Правилно ШОС е констатирал, че над този размер искът е недоказан и неоснователен.

         При служебната проверка на присъдата не бяха констатирани нарушения /допуснати на досъдебното  производство или в с.з./, които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат изменение или отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от друг състав на съда.

         Предвид изложеното и на основание чл.338 от НПК, Варненският апелативен съд

 

Р Е Ш И :

 

         ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда №16/06.07.2016г. по НОХД №174/2016г. на Шуменски окръжен съд.

        

         Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15 - дневен срок от уведомлението на страните.

 

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: