Р Е Ш Е Н И Е

                             № 268

03.11.2017 година,  гр. Варна

 

в името на народа

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на двадесет и седми октомври през две хиляди и седемнадесета година,  в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова

Ангелина Лазарова

секретар С.Д.

 прокурор Анна Помакова,

 като разгледа докладваното от съдия Р.Лолова

 ВНОХД №338 по описа за 2017 год.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство пред въззивната инстанция е образувано по въззивна жалба на адв. Ср.С., като защитник на А.М.М., против присъдата постановена от Шуменския окръжен съд на 21.07.2017г, по нохд № 221/17г. с която подсъдимият М. е признат за виновен за деяние по  чл.118 вр.чл.116 ал.1 т.6 пр.4 вр.чл.115 НК вр.чл.58а НК и му е наложено наказание от шест години и четири месеца лишаване от свобода при строг режим.

В жалбата се излагат съображения за явна несправедливост на наложеното наказание, както и завишен размер на присъдените обезщетения на гр. ищци. Прави се искане за налагане на наказание лишаване от свобода, което съответно да бъде редуцирано към минимума, да се намали съответно и размера на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди на гр. ищци. Жалбата се поддържа в с.з. като защитата на подс. М. излага съображения по същество.

В с.з. представителят на апелативната прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.

Частните обвинители поддържат представеното възражение и молят присъдата да бъде потвърдена  .

Въззивната жалба е подадена в срок и е допустима.

Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и 314 НПК намира за установено от фактическа страна следното:

С присъда от 21.07.2017г., постановена по нохд № 221/2017г. Шуменският окръжен съд е признал подсъдимия А.М.М. за виновен в това, че на 14.12.2016г. в с. Златар, общ.В.Преслав обл.гр.Шумен умишлено умъртвил с особена жестокост Х.Х. Р. с ЕГ№ **********, в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, от което е било възможно да настъпят тежки последици за виновния и на основание чл.118 вр.чл.116 ал.1 т.6 пр.4 вр.чл.115 вр.чл.58а  НК му е определено наказание  от шест години и четири месеца лишаване от свобода при строг режим. Осъдил е подсъдимия да заплати на Н.Н.О. и Х.Р.О. сумата от по 35 000лв за всеки един от тях, обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законните последици, като е отхвърлил иска в останалата му част. Осъдил го е да заплати  направените по делото разноски.Произнесъл се е и по веществените доказателства.

Производството по делото е протекло по реда на глава 27 НПК като подсъдимият е признал всички факти и обстоятелства и се е съгласил да не се събират нови доказателства.

Фактическата обстановка е изяснена напълно и не се оспорва. Подкрепя се от всички събрани доказателства и признанията на подсъдимия М..

Спорът е по отношение справедливостта на наложеното наказание.

Подсъдимият е дал съгласието си, чрез самопризнание по фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и отказ от събирането на доказателства за тези факти. Съдът е дал положителен отговор по възложената му от закона проверка за наличието на подкрепа на самопризнанието му в доказателствата от досъдебното производство. Съдът, в мотивите на присъдата, е приел за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт. Проверката за наличието или не на подкрепа на самопризнанието, по смисъла на чл. 372, ал. 4 НПК, задължително предполага съдът да даде положителен отговор по процесуалната годност на доказателствата от досъдебното производство, а след това и такъв за наличието на безпротиворечивост и несъмненост.

В случаите по чл.372 ал.4 НПК , при провеждане на съдебното следствие не се извършва разпит на подсъдимия.

Изискването за безпротиворечивост касае доказателствата по признатите факти. В случая доказателствата са именно такива. Съдът изрично е посочил, че подс. М. в с.з. се е признал за виновен като е признал всички факти и обстоятелства, описани в обв. акт.

Извършеното от подсъдимия е установено по безспорен начин всички изобилни и взаимосвързани доказателства, подробно изброени и обсъдени от съда.

Що се касае до оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание  то също е неоснователно.

Подсъдимият М. и постр. Р. са работили заедно като овчари. Живеели са заедно, но не са се разбирали като често между тях са възниквали дрязги, употребявали са алкохол. Така при поредното скарване, постр. Р. хванал подсъдимия за гърлото, дърпал го и го удрял в слабините. При сборичкването подс. М. нанесъл множество удари по главата на по.страдалия, взел нож от масата и  като го пробол няколко пъти. След като на сутринта установил, че постр. Р. не мърда, си събрал багажа и напуснал жилището като отишъл в изоставена постройка в южната част на селото. След оперативно издирвателни мероприятия подс. М. *** селата Кълново и Янково. След проведената беседа съобщил, „че е убил един, защото се скарали и го дразнел“.

От СМЕ е установено, че прободно-порезните рани по тялото на пострадалия са повърностни и нямат отношение към настъпилата смърт. Същата е в резултат на причинена тежка гръдна травма, довела до остра дихателна недостатъчност – счупване на гръдна кост, множество ребра, както исчупване на дясна скула, открито счупване на носа, контузии на корем и таз и пр. подробно описани в заключението.

Умисълът за извършване на деянието е инцидентен. Деянието е извършено след като двамата са скарали. Нанесените удари са хаотични, в различни области на тялото.

От извършената СПЕ е видно, че подсъдимият не страда от психично заболяване, че по време на извършване на деянието е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.Психологическото изследване е установило, че интелектуалния потенциал на подс. М. е на ниво, по-ниско от условната норма, което се доближава до лека степен на умствена изостаналост.Примитивен тип личностова структура, ориентиран към задоволяване на непосредствените си базисни потребности и влечения. Според експертизата  не се намирал в състояние на физиологичен афект в широк смисъл. Напълно осъзнавал значението на извършеното и изразявал формално съжаление и разкаяние за стореното.

Деянието е извършено с особена жестокост като са нанесени  множество удари по различни жизненоважни части на тялото на пострадалия. Жертвата е осъзнавала какво се случва, като смъртта не е настъпила мигновено. Пострадалият е изпитвал силни и мъчителни болки продължително време, чувство на задушаване и недостиг на въздух. Ударите са нанасяни с изключителна ярост и ожесточеност като са счупени едни от най-здравите кости в човешкото тяло – гръдната кост както и скулата. Като непосредствена причина за смъртта се сочи остра дихателна недостатъчност.

Обв. акт е внесен по чл.118 НК. От събраните доказателства на ДП е прието, че подс. М. е бил нападнат от пострадалия като в резултат на това нападение е изпаднал краткотрайно в състояние на силно раздразнение – внезапно възникнало силно душевно вълнение, при което чувствата са завладели съзнанието му, но същият не е загубил волевата си способност да ръководи постъпките си. В това състояние той е нанесълб множеството удари по главата и тялото на пострадалия. Това състояние е било краткотрайно, породено от противозаконното действие на постр. Р. и е довело до внезапно възникване на умисъл за убийство, както и изпълнението на този умисъл. Това състояние е по-широко и не съвпада с понятието „физиологичен афект“

Имайки предвид всички тези факти и обстоятелства съдът е определил като най-подходящо наказание около максимума предвиден в закона. Преценил е много високата степен на обществена опасност на деянието както поради обстоятелството, че се засяга изключително човешко благо – животът, така и предвид начина на извършването, извън квалифициращите елементи . Правилно съдът е приел, че не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи обстоятелства, предполагащи приложение на чл.55 НК.

При определяне на наказанието съдилищата са длъжни да излагат подробно аргументирани и изчерпателни мотиви за индивидуализация на санкцията - въз основа на кои конкретни обстоятелства, установени по делото, извършват преценка за степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, които не са взети предвид от закона за признаци в правната квалификация (чл. 54 и чл. 56 от НК). Така се определя наказание, което е справедливо и достатъчно за постигане на целите по чл. 36 от НК.

При индивидуализацията на наказанието в конкретния случай следва да се имат предвид всички отразени по-горе факти и обстоятелства. Високата степен на обществена опасност предполага по-висока по размер санкция. Тъй като са налице и смекчаващи обстоятелства, то тази санкция не следва да бъде в максималния предвиден размер. Въззивната инстанция намира, че определеното наказание след приложението на чл.58а НК от 6 години и 4 месеца лишаване от свобода ще въздейства възпитателно и ще изиграе своята възпираща и предупреждаваща роля.

Тук следва да се отбележи, че неправилно окръжният съд е приел, че не е настъпила реабилитация по нохд №10/02г. на РС Средец. И по отношение на наложеното наказание глоба са изтекли всички предвидени срокове. Това обстоятелство обаче не оказва влияние на размера на определеното наказание. Съдът е изложил подробни аргументи защо наказанието следва да бъде определено към максималния предвиден размер. Правилна е преценката, че не са налице нито изключителни нито многобройни смекчаващи обстоятелства, а напротив – превес имат отегчаващите такива.

По отношение присъдените обезщетения на гражданските ищци съдът правилно е приел, че без съмнение родителите на пострадалия са претърпели болки и страдания от загубата на сина си. Макар в последният период от време да не са живели са в едно домакинство, то няма данни да са се дезинтересирали един от друг.  Със загубата му те са лишени от неговите грижи особено във възрастта, в която се намират и в която е нормално да очакват подкрепа и поддържа от децата си . Определените обезщетения по размер са справедливи и биха овъзмездили гр. ищци до известна степен.

Предвид изложеното въззивната инстанция намира, че жалбата е неоснователна, а присъдата като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена изцяло.

Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени, поради което и на основание чл.338 НПК Варненският апелативен съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата от 21.07.2017г. на Шуменския окръжен съд, постановена по нохд №221/2017г. по отношение на подсъдимия А.М.М. с ЕГ№ **********

Решението подлежи на касационна жалба или протест в 15-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено, на основание чл.350 ал.2 НПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                             2.