Р Е Ш Е Н И Е

 

177/17.12.2013

 

 

Град Варна

В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

 

ВАРНЕНЕСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД                                    

Наказателно отделение

На дванадесети декември 

Година две хиляди и тринадесета

В публично заседание в следния състав:

                       

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЛОЛОВА

                    ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА 

ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

 

Секретар Соня Дичева

Прокурор Ив. Тодоров

като разгледа докладваното от съдия Павлина Димитрова ВНОХД №  339 по описа на съда за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:

 

 

Варненският окръжен съд, с присъда № 99 по НОХД № 875/2013г. по описа на същия съд, постановена на 25.10.2013г. е признал подсъдимия Г. Й. А. за ВИНОВЕН в извършване на деяние по чл. 199, ал.1, т.4, вр. с чл.198, ал.1 НК, за това, че на 04.02.2011 г. в гр. Варна при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи и парична сума на обща стойност 626 лв. от владението на Ралица Димитрова Динкова, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил сила. Наложено е наказание при условията на  чл.58а от НК - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА при първоначален строг режим в Затвор.

Със същата присъда подсъдимият А. е осъден да заплати на гр.ищец Р. Д. обезщетение за претърпените имуществени вреди в резултат на деянието в размер на 501  лв., ведно със законната лихва считано от 04.02.2011 г. до окончателното му изплащане. Подс. е  осъден да заплати направените по делото разноски, както и д. т. върху уважения гр. иск. Налице е и произнасяне досежно веществените доказателства по делото.

С допълнително определение по реда на чл. 306 ал. 1 т. 4 от НПК първоинст. съд е осъдил подс. А. да заплати на гр. ищец и ч. обвинител Р. Динкова сумата от 300 лева, представляващи направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение. 

 

Въззивното производство пред АС - Варна е образувано по жалба на подс. А., в която същият моли за отмяна на първоинст. съдебен акт и връщане на делото на ВОС, за да му се даде възможност да възстанови отнетото имущество. В с.з. пред настоящата инстанция подс. се явява лично,  представлява се от служебен защитник, участвал в разглеждането на делото пред първостепенния съд. Последният поддържа жалбата, като пледира за намаляване размера на наложеното наказание.

 Повереника на гр. ищец и ч. обвинител намира присъдата за правилна и законосъобразна и моли за потвърждаването й.

Представителят на апелативната прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение, а присъдата на ВОС да бъде потвърдена.

В последната си дума пред настоящата инстанция подсъдимият отново отправя искане за връщане на делото на ВОС за да може да възстанови отнетото имущество или да се намали наложеното му наказание.

 

След преценка на доводите на страните и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.313 и 314 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна констатира следното: Въззивната  жалба е подадена в срок и е допустима, като по същество се преценява като неоснователна, по следните съображения:

 

Съдебното производство пред ВОС е проведено по реда на глава XXVII от НПК, т.к.: 1. подсъдимият е направил подобно искане и е заявил, че признава фактите и обстоятелствата, изложени в обв. акт, не желае да се събират доказателства за тях или нови такива; 2. съдът е установил наличие на надлежно събрани в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепящи признатите факти. При констатиране на тези две предпоставки, правилно и законосъобразно първоинст. съд е приел, че самопризнанието на подс. се подкрепя от събраните по делото доказателства в досъд. пр-во, след което е провел съд. производство по диференцираната процедура по смисъла на чл. 371 т. 2 от НПК и е приел фактическата обстановка, изложена в обв. акт, а именно: Подсъдимият А. бил осъждан многократно за различни престъпления - по чл.195 НК, по чл.152 ал.3 НК и по чл.143 НК.

На 04.02.2011г. около 21,45 ч., пострадалата Д. се прибирала към дома си,като държала дамската си чанта, преметната през ръка. Вървейки в  посока ж.к.Чайка”, тя минала през подлеза на спирка “Явор” и продължила към бл.24. Забелязала, че след нея вървял непознат мъж-подсъдимият А., но отначало не му обърнала внимание. Пред вх.”А” на бл.24 подсъдимият настигнал свидетелката, хванал дамската й чанта и започнал да я дърпа с две ръце. Св.Д. не пускала чантата си, но въпреки оказаната съпротива, подс. успял да я издърпа, след което избягал по посока на училището. Пострадалата се затичала след него, но в един момент го изгубила от поглед. На тераса на бл.19 имало момче, на което св.Д. разказала за случилото се. Същият й казал в каква посока се е отдалечил подсъдимия, след което се обадил по телефона на полицията. Свидетелката се тъжила във Второ РУП, при което дала описание на извършителя.

Междувременно подсъдимият подарил на свои приятели-св.Ш. и св.Р. двата мобилни телефона, които намерил в чантата. С протоколи за доброволно предаване от 17.03.2011 година и от 05.05.2011 година отнетите мобилни телефони били предадени на водещия разследването и приложени като веществени доказателства по делото.

Стойността на всички отнети вещи възлиза на 626 лева.

На 18.03.2011 година св.Д. била разпитана отново, като при проведено същия ден разпознаване по снимки тя категорично посочила подсъдимия като автор на престъпното деяние.

Междувременно на 12.03.2011 година подсъдимият напуснал РБългария, бил обявен на ОДИ. Същият бил задържан от германските власти на 11.01.2013 година и приведен в Затвора-Варна. На 17.02.2013 година бил пуснат в отпуск поради смърт на роднина, но не се завърнал в мястото за лишаване от свобода, поради което отново бил обявен за издирване, а впоследствие и задържан на 15.04.2013 година и отново приведен в Затвора-Варна.

 

Настоящата инстанция констатира, че на досъдебното производство са били събрани всички необходими и относими доказателства по отношение на фактите, подлежащи на доказване по смисъла на чл.102 от НПК, чрез допустимите от НПК способи и чрез съответните доказателствени средства, които от своя страна съставът на ВОС е приобщил към доказателствения материал по делото и  въз основа на тях е достигнал до фактическите изводи на прокуратурата, отразени в обв. акт и приети изцяло от подс. За да направи това обаче, първоинст. съд е преценил и съобразил, че всички процесуално-следствени действия по разследването са извършени при спазване на реда и изискванията на НПК. Кредитираните от съда доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обуславят извода за това, че с  деянието си  подс. А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 199 ал. 1 т. 4 във вр. с чл. 198 ал. 1 чл. 29 ал. 1 б. “б” от НК.

 

Индивидуализирайки наказанието за установеното от обективна и субективна страна престъпление грабеж, извършен при условията на опасен рецидив, ВОС е изследвал обремененото съдебно минало на дееца, невлияещо на правната квалификация, отчел е и наличието на друго висящо наказ. пр-во, за „бягство от затвора”. Изложеното е показателно за трайните престъпни навици на подс. А., от където прозира единствено нежеланието му да спазва установения правов ред в страната. ВОС е преценил всички обстоятелства, имащи значение при индивидуализацията на наказанието, взел е предвид степента на обществена опасност на подс. и на извършеното деяние – същото е осъществено с пряк умисъл, като подс. е съзнавал общественоопасния му характер, общественоопасните му последици и е целял настъпването им. У подс. с течение на времето са се формирали трайни престъпни навици, както и стремеж за неправомерно материално облагодетелстване като начин на живот и само с едно засилено репресивно наказание могат да бъдат постигнати целите визирани в чл. 36 от НК. Определеното наказание от ВОС по реда на чл. 54 от НК - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ ГОДИНИ И ДЕВЕТ МЕСЕЦА, след редукцията по чл. 58а от НК в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, което да търпи първоначално в ЗАТВОР при СТРОГ режим е адекватно на извършеното от подс.А..

 

Колкото до искането на подс. А. за отмяна на първоинст. съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане /за да може да възстанови отнетото имущество/, същото се преценява като абсолютно неоснователно - липсва такава процесуална възможност, т. к. поначало  производството пред ВОС е протекло по реда на глава ХХVІІ от НПК – чл. 371 т. 2 от НПК, а не са и налице такива процесуални нарушения по смисъла на НПК, които да налагат връщане на делото за ново разглеждане на съда или прокурора. Възстановяването на отнето имущество при деянието „грабеж”, за разлика от кражбата, не обуславя приложението на закон за по-леко наказуемо престъпление /чл. 197 от НК/ , а може да се отчита единствено и само като смекчаващо отговорността обстоятелство. Но в тази връзка настоящата инстанция отчита, че цялостното поведение на подс. А. след извършване на деянието, по никакъв начин не свидетелства за желание да възстанови отнетото имущество, след като на два пъти  е целял да се укрие, за да избегне наказателна репресия и да не възстанови щетите от извършеното деяние!

 

Предвид на всичко изложено по-горе, съставът на ВАС  достигна до извода, че присъдата на Окръжен съд – Варна, като правилна и законосъобразна  следва да бъде потвърдена. 

 

При служебната проверка на присъдата, на основание чл. 314 от НПК, въззивният съд не констатира нарушения /допуснати на досъдебното  производство или в с. з. /, които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат друго изменение или отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от друг състав на съда.

 

 

Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК, съставът на ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД,

 

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 99 на Варненски Окръжен съд, по НОХД № 875/2013г. по описа на същия съд, постановена на 25.10.2013г.

 

Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15 - дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                  2.