Р Е Ш Е Н И Е

 

15/29.1.2015г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

         

Варненски апелативен съд , Наказателно отделение , в публично съдебно заседание на  двадесет и трети януари две хиляди и петнадесета година в състав :

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯНКО ЯНКОВ

               ЧЛЕНОВЕ : ЖИВКА ДЕНЕВА

                                     СТАНЧО САВОВ

 

при секретар С.Д.

и в присъствието на прокурор Ружа Големанова

изслуша докладваното от съдия Янков вчнд №339/2014г. по описа на  Варненски апелативен съд , и за да се произнесе взе предвид следното :

         

          Производството е по реда на чл.341 ал.1 вр. чл.306 ал.1 т.1 НПК.

          С определение от 17.10.2014г. по чнд №218/2014г. Силистренски окръжен съд на основание чл.25 НК е групирал наказанията на осъденото лице Н.Р.И., наложени й с две присъди, като е определил за изтърпяване по-тежкото от тях – шест месеца лишаване от свобода в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим.

Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба от Н.И. чрез защитника й адв.Елева К., в която се прави възражение за явна несправедливост на определеното общо наказание,  намираща израз в постановеното му ефективно изтърпяване. В тази насока е и  отправеното към настоящия съд искане – да се измени обжалвания съдебен акт като определеното общо наказание се отложи с подходящ изпитателен срок по реда на чл.66 ал.1 НК.

В съдебно заседание защитникът на жалбоподателката поддържа жалбата изцяло.

          Представителят на Варненска апелативна прокуратура намира жалбата за неоснователна, а обжалваното определение – за правилно и законосъобразно, поради което и моли за неговото потвърждаване.

          Варненският апелативен съд на основание чл.341 ал.1 вр. чл.314 ал.1 НПК  извърши изцяло проверка правилността на атакуваното определение и като взе предвид жалбата, както и становищата на страните, констатира:

          Жалбата е основателна.

          Н.И. е осъждана два пъти  както следва : 

1. С присъда №2/22.02.2012г. по нохд №196/2011г. на Дуловски РС за престъпление по чл.210 ал.1 т.5 НК   на лишаване  от свобода  за  срок  от шест месеца, чието изтърпяване било отложено условно за срок от три години. Деянието е извършено в периода 31.05.2010 - 14.06.2010г. Присъдата е влязла в сила на 06.06.2012г.

2. С определение №16/26.09.2014г. по нохд №155/2014г. на Силистренски ОС за престъпление по чл.255 ал.4 вр. ал.1 т.1 НК й е наложено наказание пробация , изразяващо се три пробационни мерки : - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с периодичност два пъти седмично; - Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца; - безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 320 часа годишно, което да бъде изпълнено за срок от три години. Наложено е на подсъдимата и наказание глоба в размер на 500лв. Деянията са  извършени в периода 21.08.2007г. - 10.01.2011г. Определението е влязло в сила на 26.09.2014г.

При това положение повече от очевидно е, че деянията по посочените присъди са извършени, преди която и да е от тях да е влязла в сила. Поради което логично и напълно в съответствие със закона първоинстанционният съд е определил едно общо наказание , налагайки за изтърпяване на осъденото лице по-тежкото измежду двете наказания – шест месеца лишаване от свобода. Въззивната инстанция изразява несъгласие обаче с постановеното ефективно изтърпяване на така определеното наказание. На първо място следва да се отбележи, че от извършване на деянията е изминал значителен период от време – пет години от първото престъпление, и четири – от довършване на второто. Това обстоятелство от своя страна значително обезмисля едно ефективно изтърпяване на наложеното наказание – с оглед както генералната, така и личната превенция. Техните цели в случая биха могли да бъдат постигнати и чрез отлагане на наказанието с подходящ изпитателен срок. На второ място – степента на обществена опасност на дееца не е толкова висока, че да налага неговото изолиране от обществото. Предвид възрастта и житейския опит на И. то и едно условно наказание е в състояние да постигне превъзпитателен ефект. На трето място /но не на последно по важност/ - лицата, подсъдими за престъпления по чл.255 НК следва да бъдат стимулирани да възстановят загубите за бюджета /бил той местен или държавен/, а какъв по-добър стимул от отлагане на наложеното наказание/макар и в случая по-тежкото наказание да е наложено за престъплението по чл.210 НК/. Несъмнено прав е първостепенният съд като твърди, че тези престъпления са особено „актуални” напоследък, но ако е важно техните извършители да бъдат санкционирани, също толкова важно е да бъдат възстановени имуществените вреди от тези престъпления – тъй като нанасят огромни щети на държавния и общинските бюджети. Именно за това възстановяването следва да се поощрява /въпреки и извън предвидената за това намалена отговорност/.  Поради тези съображения настоящата инстанция счита, че определеното по реда на чл.25 НК общо наказание в размер на шест месеца следва да бъде отложено за срок от три години – на основание чл.66 ал.1 НПК. Налице са материалноправните за това предпоставки /И. не е осъждана преди това/, и за постигане целите на наказанието и поправянето на осъденото лице не е наложително то да бъде изтърпяно ефективно. В тази насока и следва атакуваното определение да бъде коригирано.

          При извършената служебна проверка не бяха констатирани процесуални нарушения.

Предвид изложеното, и като намира че са налице основания за изменение  на атакуваното определение,  Варненският апелативен съд 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ИЗМЕНЯ определение  от 17.10.2014г. по чнд №218/2014г. на Силистренски окръжен в частта, в която е постановено ефективно изтърпяване на определеното на Н.Р.И. общо наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл.66 ал.1 НПК ОТЛАГА изтърпяването му за срок от ТРИ ГОДИНИ.

ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.

 

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

Председател :                                   Членове :