Р Е Ш Е Н И Е

 

198/02.12.2015 г.

 

Град Варна

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД  - Наказателно отделение, на дванадесети ноември, година две хиляди и петнадесета, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯ ПАЧОЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

 

Секретар: Г.Н.

Прокурор: Вилен Мичев

като разгледа докладваното от съдия Димитрова ВНОХД № 339 по описа на съда за 2015г., за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивна проверка е присъда № 17 на Окръжен съд- Търговище, по НОХД № 116/2015г. по описа на същия съд, постановена на 13.08.2015г., с която подс. Й.С.Д., ЕГН ********** е бил признат ЗА ВИНОВЕН в извършване на деяние, наказуемо по чл. 115 вр. чл. 18  ал. 1 от НК за това, че  на 09. 02. 2015 год.  в гр.Търговище, в близост до механа „Роден кът“, направил опит умишлено да умъртви Г.С. *** с ЕГН **********, като деянието останало недовършено по независещи от него причини. На основание чл.54 от НК, му е определил наказание „лишаване от свобода” за срок от десет години, което на основание чл.58а, ал.1 от НК е редуцирал с 1/3 и е наложил на подс. Д. наказание от ШЕСТ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода, което да изтърпи при „строг” режим.

Със същата присъда подсъдимият е бил осъден да заплати на гр. ищец Г.Г. сумата от 40 000 лева, представляващи обезщетение за причинените неимуществени вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва, считано от дена на увреждането, като е отхвърлил искът до предявения размер от 60 000 лева.

Подсъдимият е осъден да заплати държавна такса върху уважения гр. иск, направените по делото разноски в полза на гр. ищец и на Държавата; зачетено е времето, през което подс. е бил предварително задържан; налице произнасяне досежно веществените доказателства по делото.

 

Въззивното производство пред АС - Варна е образувано по жалба на подс. Й. Д., който чрез процесуалния си представител – адв. Св. А. /ТАК/ обжалва присъдата като неправилна, с оглед несправедливо наложеното наказание и завишения размер на уважения гр. иск в полза на гр. ищец. Молбата е за намаляване размера на наложеното наказание чрез приложението на чл. 58 б”а” вр. чл. 55 от НК.

Гр. ищец и ч. обвинител Г. в писмено възражение до АС-Варна е оспорил жалбата на подс., изразявайки становище за правилност на първоинст. съдебен акт.

В с.з. пред състава на АС – Варна подс. се явява лично, представлява се от упълномощен защитник, който поддържа така депозираната жалба. Акцентира се върху съществуващ психически проблем на у подс., датиращ от ученическите му години, което според защитата представлява изключително смекчаващо отговорността обстоятелство и основание за определяне на наказанието при условията на чл. 55 от НК.  Прави се искане за намаляване размера на наложеното наказание чрез приложение на разпоредбата на чл. 55 от НК или на чл. 58 б”а” вр. чл. 55 от НК, поради това, че деянието е приключило на фазата на опита.

Частният обвинител и гр. ищец изразява становище за неуместност на жалбата на подс. и моли да не се редуцира в посока на намаляване наложеното наказание лишаване от свобода, както и размера на уважения гр. иск.

Представителят на Апелативна прокуратура – Варна намира, че закона е приложен правилно и въпреки становището на първонист. прокуратура в хода на съдебните прения пред ТОС за приложение на разпоредбата на чл. 55 от НК при индивидуализация на наказанието,  предлага да бъде потвърдена първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна.

В последната си дума пред настоящата инстанция подс. Д. изразява съжаление и моли за намаляване на наложеното наказание.

 

След преценка на изложените от страните доводи, както и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна констатира, че жалбата на подс. Д. е неоснователна, по изложените по – долу съображения:

Съдебното производство пред ТОС е проведено по реда на глава XXVII от НПК, т.к.: 1. подсъдимият е направил подобно искане и е заявил, че признава фактите и обстоятелствата, изложени в  обв. акт, не желае да се събират доказателства за тях или нови такива; 2. съдът е установил наличие на надлежно събрани в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепящи признатите факти. При констатиране на тези две предпоставки, правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че самопризнанието на подс. Д. се подкрепя от събраните по делото доказателства в досъд. пр-во, след което е провел съд. производство по диференцираната процедура по смисъла на чл. 371 т. 2 от НПК и е приел фактическата обстановка, изложена в обв. акт, а именно: Подс. Д. заедно с родителите си живеел в Испания. През лятото на 2014 год. се върнал в РБ, в родния си град Търговище и заживял в семейното им жилище. В този период се запознал с пострадалия Г. чрез общ приятел – св. С.. Двамата пушели марихуана и контактите им били главно за това – да се усамотят някъде и да пушат „тревата“, която обикновено я подсигурявал подс. Д.. По характер последният бил затворен и необщителен, споделял с познати, че след нанесен му тежък побой като ученик в гр. Русе, имало случаи да халюцинира – виждал демони и други подобни. Хвалел се, че в Испания бил обучаван на бойни изкуства във военен легион, колекционирал хладни оръжия – мечове, ножове.

На 09.02.2015г., през деня, подс. употребил алкохол – вино и след предварителна уговорка, около 18,15 ч. се срещнал с постр. Г. на моста в кв. „Вароша“, водещ към църквата. Решили да пушат в парка, в близост до вече несъществуващата механа „Роден кът“. От хранителен магазин на ул. „Република“ № 1 си купили една цигара „карелия“ след което отишли на уговореното място. Подс. носел пакетче с „трева“. В листче хартия размесили част от марихуаната с тютюн и започнали да пушат. Разговаряли и слушали музика от телефона на Г.. Били в близост един срещу друг. Внезапно, вследствие съчетаното въздействие на поетия по-рано алкохол /0,82 промила съдържание/ и психоактивното вещество - тетрахидроканабинол, подс. Д. получил илюзорно виждане, че Г. е заплаха за него и го напада. Веднага му нанесъл два удара с ръце в главата и тялото, събаряйки го на земята, след което извадил сгъваем нож и нанесъл удар с него в лявата гръдна половина под гръдната жлеза на Г.. Последният се свил на кълбо като защитна реакция, а подс. продължил да му нанася удари с ножа. Нанесъл му общо още седем удара – в областта на главата, шийно – тилната област и рамото.  В един момент Г. успял да нанесе удар с крак на подс., отблъснал го от себе си и побягнал с всички сили към светлата част на бул. „Цар Освободител“. Подс. Д. *** настигнал, но до тях спрял таксиметров автомобил, което го накарало да избяга в посока сградата на ГС Търговище. Постр. Г. се върнал на местопроизшествието за да потърси телефона си и да се обади в „Бърза помощ“, но като не го открил, отишъл до намиращия се в близост ресторант „Подлеза“, откъдето сигнализирали на „Бърза помощ“. Линейка откарала Г. в спешно отделение на МБАЛ гр. Търговище. При прегледа било констатирано нараняване в лявата гръдна половина с проникване в гръдния кош, което наложило спешно постр. да бъде опериран.  Навременната хирургическа интервенция предотвратила смъртта на постр. Г..

Почти по същото време в болницата бил приет и подс. Д., който имл имал прорезни рани по сгъвната повърхност на  двете ръце. Тези рани били получени от приплъзване на ножа при нанасяне на ударите.

От заключението по СМЕ се установява, че нанесените удари с нож в лявата гръдна половина под гръдната жлеза на пострадалият Г. причинили проникване в лявата гръдна кухина с нараняване повърхностно на лявото белодробно крило, което е довело до излив на кръв и въздух в лявата гръдна кухина; неоказването на своевременна хирургическа интервенция би довело до смъртта на Г.. Налице е пряка причинна връзка между полученото увреждане от постр., в резултат на което би настъпила смъртта на постр. без своевременната мед. помощ  и нанесените удари от подс. Ударите са нанесени със средна сила, с годно да причини смъртта на всяко едно лице оръжие -  нож с 10 см. острие, насочен в жизнено важна област – гръдния кош.

От заключението по комплексната СППЕ се установява, че подс. Д. не страда от психиатрично заболяване – нито към момента на извършване на деянието, нито към момента на изследването, той може да участва в наказателното производство и да дава достоверни показания; към момента на извършване на деянието не е бил в  състояние на патологичен или физиологичен афект. Според вещите лица в момента на осъществяване на деянието подс. е бил в състояние на уплаха, като причината за това е приемът на психоактивни вещества, смесени с алкохол. В това състояние подс. е припознал жертвата си илюзорно и/или думите, и/или действията на жертвата като заплашителни, поради което е действал себезащитно. Подс. Д. е разбирал свойството и значението на извършеното и е можел да ръководи постъпките си по време на инкриминираното деяние, но наличието на интоксикация от психоактивното вещество и алкохолна интоксикация са се явили обуславящи в механизма на деянието.

 

Съставът на АС- Варна констатира, че на досъдебното производство са събрани всички необходими и относими доказателства по отношение на фактите, подлежащи на доказване по смисъла на чл. 102 от НПК, чрез допустимите от НПК способи и чрез съответните доказателствени средства, които от своя страна съставът на ТОС е приобщил към доказателствения материал на делото и  въз основа на тях е достигнал до фактическите изводи на прокуратурата, отразени в обв. акт и приети изцяло от подс. За да направи това обаче, първоинст. съд е преценил и съобразил, че всички процесуално-следствени действия по разследването са извършени при спазване на реда и изискванията на НПК.

По отношение на правната квалификация: въззивната инстанция прецени, че същата е правилна и законосъобразна - от обективна и субективна страна подс. Д. е осъществил състав на престъплението по см. на чл. 115 вр. чл. 18 ал. 1 от НК. Правилно ТОС е приел, че е налице довършен опит – подс. е осъществил в цялост изпълнителното деяние, но общественоопасните последици не са настъпили по независещи от волята му причини – постр. е успял да потърси специализирана медицинска помощ и благодарение на  своевременната хирургическа интервенция не се е стигнало до смъртта му. Действията на подс. са били насочени към реализирането на удари с в жизнено важни органи, с предмет, годен да причини увреждания, несъвместими с живота. Към моментна на извършване на деянието, въпреки, че се е намирал под въздействието на  психоактивно вещество - тетрахидроканабинол и алкохолна интоксикация, подс. е Д. е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.

 

С оглед на гореизложеното съставът на въззивната инстанция констатира, че направените от първоинст. съд изводи досежно приложимия материален закон във връзка с престъпните действия на подс. Д., са намерили обосновано и правилно отражение във фактите, установени по делото.

 

По отношение наложеното наказание: ТОС правилно е приложил разпоредбата на чл. 58а от НК, с оглед императивната норма на чл. 373 ал.2 от НПК, преценявайки преди всичко обстоятелствата, имащи значение при индивидуализацията на наказанието по смисъла на чл. 54 от НК, отчитайки степента на обществена опасност на подс. и на извършеното деяние, чистото съдебното минало на дееца, направените самопризнания още в хода на досъд. производство и изразеното съжаление за извършеното, а също и наличието на интоксикация от психоактивното вещество и алкохолна интоксикация, способствали и обуславящи механизма на деянието. Въззивният съд преценява като правилен и обоснован извода на първостепенния съд, че описаното по-горе състояние на подс. към момента на извършване на деянието /състояние, в което подс. сам се е поставил/, не може да се цени като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, което да доведе до определяне на наказание при условие на чл. 55 ал.1 т.1 НК. Настоящата инстанция счита, че е неприложима и нормата на чл. 58 б.”а” от НК - макар и деянието да е останало на фазата на опита, следва да се отчете, че този опит е бил довършен /подс. е осъществил изцяло изпълнит. деяние/, като не са настъпили общественоопасните последици по независещи от волята му причини – благодарение на активните действия на самия пострадал и своевременната хирургическа интервенция.

Определеното наказание от ТОС по реда на чл. 54 от НК – в предвидения от закона минимум от ДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА е съобразено преди всичко с наличието единствено и само на смекчаващи отговорността обстоятелства. След редукцията му по чл. 58а от НК в размер на ШЕСТ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода, което да търпи първоначално в ЗАТВОР при СТРОГ режим е адекватно на извършеното от подс. Д.. Така определено, то е съответно на критериите по чл. 54 НК, на целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК, както и на принципа за съответствие на наказанието с извършеното престъпление, залегнал в нормата на чл. 35, ал. 3 НК

Искането на защитата на подс. за приложението на чл. 55 НК /въпреки, че липсват подобни обстоятелства и това бе коментирано по-горе/ и определяне на наказание под предвидения в закона минимум, настоящата инстанция намира за неуместно, т. к. то  не е в полза на подс. и при всички положения би утежнило положението му.

 

Относно присъденото обезщетение В мотивите към присъдата първоинстанционният съд се е обосновал подробно досежно дължимото от подс. обезщетение в резултат на виновното му поведение спрямо постр.  За да присъди справедливо такова на постр. Г., с оглед залегналия принцип в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, първоинст. съд е изследвал вида на получените от постр. наранявания, претърпяната хирургическа интервенция и болките и страданията му в резултат на нея и през периода на възстановяване, както и преживения страх от случилото се. Предвид събраните доказателства в тази насока е определено справедливо обезщетение. Искът е доказан по основание, въззивната инстанция не намери основание размера му да бъде коригирани чрез намаляването му.

 

С оглед на всичко изложено по-горе, съставът на АС-Варна  достигна до извода, че присъдата на Окръжен съд – Търговище като правилна, законосъобразна и справедлива следва да бъде потвърдена изцяло.

При служебната проверка на присъдата, на основание чл. 314 от НПК, въззивният съд не констатира нарушения /допуснати на досъдебното  производство или в с. з./, които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат друго изменение или отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от друг състав на съда.

 

Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК, съставът на АПЕЛАТИВЕН СЪД – Варна ,

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО присъда № 17 на Окръжен съд- Търговище по НОХД№ 116/2015г. по описа на същия съд, постановена на 13.08.2015г.

 

Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15 - дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.              2.