Р Е Ш Е Н И Е

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

Номер 251/28.11.          Година  2016                  Град Варна

 

Варненският апелативен съд                       Наказателно отделение

На двадесет и четвърти октомври                    Година две хиляди и

                                                   шестнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:          Илия Пачолов  

                            ЧЛЕНОВЕ:  Румяна Панталеева

Росица Тончева

  

 

съдебен секретар С.Д.

прокурор Милена Гамозова

като разгледа докладваното от съдия Панталеева

НДВ № 339 по описа на съда за 2016 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Производството пред апелативния съд е по реда на чл.420, ал.2, вр.чл.422, ал.1, т.5 от НПК и е образувано по саморъчно искане на осъдения Е.С.М., за възобновяване на ВНОХД № 1458/2015 г. по описа на Окръжен съд Варна, отмяна на потвърдената с него присъда по НОХД № 5027/2014 г. на Районен съд Варна и признаване на подсъдимия за невинен.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция на искателя е назначен защитник съгласно ЗПП – адвокат С.Д.,***, тъй като защитата е задължителна. Защитникът счита, че следва да се извърши наново преценка дали инкриминираните вещи не са били собственост на осъдения за тяхната кражба М.. Последният поддържа искането си и тезата на защитата, като моли да се възобнови делото. Прокурорът от въззивната прокуратура оспорва основателността на искането по съображения за липса на нарушения при постановяване на съдебните актове в инстанциите по същество.

 

Съставът на Апелативния съд извърши проверка по доводите и намира, че подаденото в срок искане е неоснователно.

Окръжен съд Варна с оспореното решение № 91/12.04.2016 г. е изменил присъда № 308/02.09.2015 г. на Районен съд Варна, с която Е.М. е бил признат за виновен и осъден по чл.196, ал.1, т.1, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.54 от НК на две години и три месеца лишаване от свобода, като е приел по-ниска стойност на инкриминираното имущество, респ. намалил размера на двете присъдени обезщетения за имуществени вреди. 0

 

Искането е саморъчно и в по-голямата си част касае обосноваността на съдебните актове, чиято проверка обаче е извън компетентността на настоящата инстанция в рамките на провежданото производство. След постъпването му, на искателя е било указано с разпореждане № 1290/25.07.2016 г. да посочи допуснатите нарушения съгласно възможностите по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК, данните, които ги подкрепят и искането, което се прави в производството по възобновяване. Указанията от това разпореждане не са изпълнени коректно, очевидно поради липса на съответни правни познания, като в крайна сметка е било образувано настоящото дело.

По реда на чл.424, ал.1, вр.чл.422, ал.1, т.5 от НПК, съгласно и изричната препратка в чл.426 от НПК, подлежат на проверка оплакванията за нарушение на материалния закон, за допуснати съществени процесуални нарушения и по справедливостта на наказанието, при това само в рамките на изрично посочените такива в иницииращия акт. От разглежданото искане не могат да се извлекат възражение за незаконосъобразност или несправедливост, и единствено твърденията за игнориране на доказателства, лишаване от право на участие в процеса и опорочаване на действие по разследването могат да се приравнят на упрек към съдилищата относно доказателствената им дейност и спазването на процесуалните изисквания.

В приключеното наказателно производство е прието, че подсъдимият, като работник на новостроящ се обект с достъп до съхранявани в него строителни инструменти, е извършил кражба на лазерен нивелир и кабелен удължител на С.Д., лазерен нивелир на Д.Д., дрелка „Спарки” с бъркалка за лепило на Н.В. и дрелка „Спарки” с бъркалка за лепило на А.Р.. Така установените обстоятелства, които не подлежат на ревизия в настоящото производство, са извлечени по реда и със способите на НПК, чрез проведеното в хода на първоинстанционния процес съдебно следствие, при което не се установява да са допуснати съществени процесуални нарушения. Налице е бил достатъчен по обем доказателствен материал, който е обсъден и анализиран прецизно в районния съд, а в мотивите към въззивното решение тези изводи са били затвърдени с излагане и допълване на аргументите.   

Искателят твърди, че изводът за неговата виновност е направен при игнориране на писмено доказателствено средство – договор за продажба № 148/22.10.2012 г., което е неправилно. Действително, районният съд не е кредитирал този документ, но в мотивите си е посочил какви са основанията му за това – тъй като въпросният договор не установява безспорна идентичност с инкриминираните вещи, а същевременно са налице множество убедителни и непротиворечиви доказателства в обратния смисъл. Изводите, че включените в обвинението вещи са именно тези, за чиято кражба е било съобщено, почиват върху множество гласни доказателства, и при съобразяване на фактите, че:

- вещите са се намирали в охраняем обект – без достъп на външни лица, в помещение, което обичайно е било заключвано, след като останалите работници вече са си били тръгнали, а подсъдимият е знаел, че стаичката същата вечер е оставена отключена,

- макар и на работа от известно време на същия обект, с осигурено място за нощуване в неговия район и прехрана, от сутринта след кражбата подсъдимият не се е явил повече на работа, за наемането на която преди това сам е настоявал, и търсен многократно по телефона от възложителя, не е допускал осъществяване на връзка,

- подсъдимият е заложил при свидетеля И., пет дни по-късно, част от вещите,

- намерените и иззети от последния две дрелки са отговаряли категорично на описанията, дадени им предварително от собствениците, които са посочили техни толкова специфични и максимално индивидуализиращи ги признаци, та не се е и наложило извършването на разпознаване – в тази връзка е неотносимо възражението за нарушение по чл.171, ал.5 от НПК, каквото се твърди в искането.

 От страна на районния и окръжния съд не е допуснато и претендираното нарушение по чл.55, ал.1 от НПК, тъй като и в двете съдебни фази подсъдимият е участвал активно, представляван е от упълномощен от него адвокат и не е бил ограничаван чрез никакви действия на съдебните състави при упражняване на защитата си.

 

По изложените съображения искането за възобновяване на посочените основания се явява неоснователно, поради което и по реда на чл.424, ал.1 и чл.426 от НПК съдът

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Е.С.М. за възобновяване на производството по ВНОХД № 1458/2015 г. на Окръжен съд Варна и НОХД № 5027/2014 г. на Районен съд Варна.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: