Р Е Ш Е Н И Е

 

№  245/28.09.2017 г.

 

Град Варна

 

В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД                                    

Наказателно отделение

На петнадесети септември

Година две хиляди и седемнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЛОЛОВА

                                                ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

  АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

 

при участието на прокурора СТАНИСЛАВ АНДОНОВ

секретаря С.Д.,

като разгледа докладваното от съдия Павлина Димитрова НДВ № 339 по описа на същия съд, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на ВНОХД №9/2017 г. по описа на Окръжен съд-Силистра, по което с решение №20/11.04.2017г. е потвърдена присъда №672/3.12.2016г., постановена от Районен съд – Силистра. С цитирания първоинстанционен акт, М.Е.М. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343 „б“, ал.2 от НК и му е било наложено наказание 1 /една/година и 4 /четири/ месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначално строг режим .

В искането за възобновяване на наказателно дело се навеждат основанията по чл.422, ал.1, т.5, вр чл. 348, ал.1, т.1  от НПК, като се оспорва законосъобразността на постановеното решение и се заявява допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон, т. к. при постановяване на същото не е съобразено изменението на чл.57, ал.1, т.2 от ЗИНЗС/изм. ДВ, бр. 13/2017г. в сила от 07.02.2017г./ - съдът е следвало да определи първоначално строг режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода при наличието на една от цитираните в съответната норма хипотези. При постановяване на решението от въззивната инстанция не е съобразено и изменението на чл.41, ал.6 от НК, съгласно което съдът вече не определя типа на затворническото заведение, поради което и въззивното решение е постановено при нарушение на закона. Приемайки, че допуснатите нарушения са съществени по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК,  Главният прокурор предлага апелативния съд, на основание чл. 419, ал.1, вр. чл.420, ал.1, предл. последно, вр. чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.1, вр. чл.424, ал.1, вр. чл.425, ал.1, т.3 от НПК, да възобнови производството по ВНОХД № 9/2017 г. на Окръжен съд – Силистра, да отмени  постановеното по него Решение №20/11.04.2017г., в частта, относно определените тип затворническо заведение и първоначален режим за изтърпяване на наложеното наказание.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Апелативна прокуратура - Варна поддържа изцяло искането на Главния прокурор, което счита за основателно и моли за неговото уважаване.

        Осъденото лице М.Е.М. се явява лично и се представлява от назначения му служебен защитник – адв. И.В.Д. ***. Последният изразява становище по основателността на искането, като моли същото да бъде уважено.

 

Варненският апелативен съд, след като обсъди доводите в искането на Главния прокурор, съобрази становищата на страните, изразени в съдебно заседание и след цялостно проверка на материалите по делото, направи следните констатации:

Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй като е направено от компетентен орган - Главният прокурор на Р България и в изискуемия от чл. 421, ал.3 от НПК шестмесечен срок, считано от деня на влизане в сила на съдебния акт, който ден съвпада с датата на постановяване на решението, поради липсата на законова възможност за касационно обжалване, и има за предмет съдебен акт от категорията на визираните в чл. 419, ал.1 и чл. 422, ал.1, т.5 от НПК - решение, което не подлежи на проверка по касационен ред.

 

Разгледано по същество, искането е основателно по следните съображения:

С Присъда №672/3.12.2016г., постановена от Районен съд – Силистра, М.Е.М. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343 „б“, ал.2 от НК и му е било наложено наказание 1 година и 4 месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначално строг режим .

Първоинстанционната присъда е била обжалвана, проверена и потвърдена с Решение №20/11.04.2017г. по ВНОХД №9/2017г. на Окръжен съд – Силистра. Същото е влязло в сила на 11.04.2017г. и не подлежи на обжалване по касационен ред.

В периода след постановяване на присъдата, но преди обявяването на решението на въззивната инстанция, ЗИНЗС е изменен в частта, относно определянето на първоначалния режим на наложеното наказание. Съгласно актуализацията на цитирания нормативен акт, първоначално строг режим се определя в следните хипотези:

·         когато наложеното наказание е за повече от 5 години за умишлено престъпление;

·         за умишлени престъпления, когато не са изтекли повече от 5 години от изтърпяването на предходно наложено наказание лишаване от свобода, което не е било отложено на основание чл. 66 НК, независимо от реабилитацията;

·         за умишлени престъпления, извършени в изпитателния срок на условното осъждане, за което е постановено отложеното наказание да се изтърпи отделно, ако сборът от двете наказания надвишава две години.

В конкретният  случай,  въззивният съд не е извършил прецизна проверка за наличие на съответствие на съдържанието на постановеното решение с материалния закон. В резултат на това е пропуснал да констатира и съобрази  актуалната редакция на чл.57, ал.1, т.2 ЗИНЗС/изм. ДВ, бр. 13/2017г. в сила от 07.02.2017г./, видно от която е, че съдът следва да определи първоначално строг режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода при наличието на една от предвидените в съответната норма хипотези. От  приложената по НОХД №925/2016г. на РС – Силистра справка за съдимост /л. 17-23/, става ясно, че подс. М. е осъждан многократно, включително на лишаване от свобода, последното от които по ЧНД №100/2005г. на Силистренският районен съд е изтърпяно на 28.04.2005г., а престъплението по НОХД №925/2016г. на Районен съд – Силистра е извършено на 22.07.2016г.  Следователно 5-годишният срок изискуем от закона по предишното осъждане е изтекъл преди извършването на последното инкриминирано деяния. Изложеното обосновава извод, че не са налице доказателства, установяващи обстоятелството, визирано в разпоредбата на чл. 57, ал. 2 ЗИНЗС. Ревизиращата инстанция не е съобразила и последната редакция на чл.41 ал.6 НК / ДВ бр. 13/ 2017г., в сила от 07.02.2017г./, съгласно която в постановения съдебен акт следва да се определи само първоначалният режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, съобразно разпоредбите на Наказателния кодекс и специалния закон – ЗИНЗС.  

 

По изложените съображения апелативният съд прие, че Решението по ВНОХД № 9/2017 г. на Окръжен съд – Силистра, с което е потвърдена първоинстанционната присъда и чиято отмяна се претендира по реда на възобновяване на делото, е постановено при допуснато съществено нарушение на материално-правната разпоредба на чл. 57, ал.1, т.2 от ЗИНЗС/изм. ДВ, бр. 13/2017г. в сила от 07.02.2017г./ и съставлява съществено нарушение на материалния закон по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК, което дава основание приключеното наказателно производство да бъде възобновено. Допуснатото неправилно приложение на закона може да бъде отстранено чрез изменение на  режима за изтърпяване на наложеното наказание; респективно съдът не е следвало да се произнесе и относно определяне на вида на затворническото общежитие.  Тази замяна е в интерес на осъденото лице, поради което може да бъде извършеното и от настоящата съдебна инстанция, на основание чл.425, ал.1, т.3 от НПК.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл. 425, ал.1, т.3 вр. чл. 422, ал.1, т.5 вр. чл. 348, ал.1, т.1 от НПК, Варненският апелативен съд

  

Р Е Ш И:

  

ВЪЗОБНОВЯВА наказателно производство по ВНОХД№ 9/2017г. на Окръжен съд – Силистра. 

       

ИЗМЕНЯ решение от 11.04.2017 г., с което е потвърдена първоинстанционната присъда на  Районен съд - гр. Силистра, в частта, с която е определен първоначален "строг" режим на изтърпяване на наказанието "Лишаване от свобода" като на основание чл. 57, ал.1, т.2,  от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ първоначален "общ" режим на изтърпяване на наказанието "Лишаване от свобода" за срок от 1 /една/ година и 4/четири/ месеца.

 

 

 ОТМЕНЯ решението в частта, с която е определено мястото на изтърпяване на наказанието "Лишаване от свобода".

 

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1.               2.