Р Е Ш Е Н И Е

 

46/22.03.2017

 

Град Варна

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД     Наказателно отделение

На десети март през две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯ ПАЧОЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА

РОСИЦА ТОНЧЕВА

 

Секретар: С.Д.

Прокурор: Станислав Андонов

като разгледа докладваното от съдия Тончева НДВ № 34 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе взе предвид:

 

На основание чл. 420, ал. 2, във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК и в срока по чл. 421, ал. 3, изр. 1 НПК осъденият С.А.А. е направил искане за възобновяване на ВНОХД № 346/2016 г. по описа на Окръжен съд - Разград.

От съдържанието на отправеното искане е изводимо основанието на чл.348 ал.1 т.3 от НПК, приложима по препращане от чл.422 ал.1 т.5 от НПК.

В съдебното заседание пред АС-Варна осъденият се явява лично. Защитава се по реда на служебната защита от адв.В., който поддържа искането за възобновяване на наказателното дело поради явна несправедливост на наложеното наказание на доверителя му.

Представителят на АП-Варна изразява становище за неоснователност на искането.

Варненският Апелативен съд, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното: 

С присъда №33/13.10.2016 г. по НОХД № 256/2016 г. по описа на Районен съд –Исперих, С.А.А. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.152 ал.1 т.2 вр. чл.18 ал.1 от НК, защото на 03.07.2016 година в с.Владимировци, обл.Разград, направил опит да се съвкупи с лице от женски пол – Шукрия Осман, като я принудил към това със сила и заплашване, но деянието останало недовършено по независещи от волята на дееца причини.

На искателя е наложено наказание от четири години лишаване от свобода, изпълнимо при първоначален строг режим.

С жалби по чл.318 ал.3 и ал.6 от НПК правилността на присъдата е била поставена на въззивен контрол. Основното оплакване на страните касае справедливостта на наложеното наказание и размера на уважения граждански иск за обезщетяване на неимуществени вреди от деянието на С.А.. С решение №77/09.12.2016 година по ВНОХД №346/2016 година, Окръжен съд Разград е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда.

Присъдата е влязла в сила на 09.12.2016 година.

Искането за проверка на наказателното дело по реда на възобновяването е депозирано лично от осъдения. Същото е допустимо - подадено от процесуално легитимирана страна, в законоустановения от чл.421 ал.3 от НПК срок, срещу акт, подлежащ на проверка по реда на глава тридесет и трета от НПК съгласно чл.419 ал.1 от НПК.

Разгледано по същество, искането на осъдения С.А. за възобновяване на наказателното дело е неоснователно.

Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на глава ХХVII, в хипотезата на чл.371 т. 2 от НПК.  Искателят изцяло признал фактическото обвинение срещу себе си. Първостепенният съд, спазвайки стриктно чл.372 ал.4 от НПК направил положителна оценка за обоснованост на самопризнанието на А. от доказателствената съвкупност, формирана в досъдебното производство

От мотивната  дейност на първостерпенния съд се установява факта на изграденото решение по въпросите от чл.301  т.1-3 от НПК въз основа на всестранното и обективно изследване на фактите по делото. Не търпи упрек и логическата дейност на състава на съда, основана на оценката за допустимост, относимост, достоверност и достатъчност на доказателствата и доказателствените средства от досъдебната фаза. При проведената въззивна проверка относно правилността на присъдата, съставът на РОС не е констатирал основание за нейната отмяна/изменение и изчерпателно отговорил на възраженията на страните.

При правилното диференциране на фактите от гледна точка на релевантните обстоятелства по чл.102 от НПК, изводът по приложението на материалното право е законосъобразен.

На основание чл. 373, ал. 2 от НПК първостепенният съд е бил длъжен, постановявайки осъдителна присъда да определи наказанието на искателя при условията на чл. 58а от НК. Предвид обстоятелството, че не са констатирани основания за приложението на чл.55 от НК, понеже не се установяват нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, когато и най-лекото, предвидено в закона за това престъпление наказание се явява несъразмерно тежко, напълно законосъобразно наказанието е било определено на основание чл. 58а, ал. 1 от НК. Отмереното от първоинстанционния съд наказание лишаване от свобода от шест години, редуцирано с 1/3 на четири години е напълно съобразено с действителната тежест на извършеното и личността на дееца, поради което не се явява явно несправедливо и не подлежи на корекция. При определяне размера на наказанието лишаване от свобода, решаващите съдебни инстанции са съобразили от една страна степента на обществената опасност на деянието като завишена. Изводът почива на доказателствената съвкупност и най-вече на интензитета на престъпната дейност на искателя – знаейки за отсъствието на съпруга на пострадалата, влязъл в дома им, легнал до нея, заплашил я с нож, заявявайки намерението си да осъществи полов акт с жената. Действията на искателя не са били повлияни от присъствието в съседната стая на единайсет годишния внук на св.Осман, нито от факта на дълговременното приятелство с цялото семейство.

Личната обществена опасност на искателя е оценена през призмата на многократните му осъждания.Принципно правилните съображения на инстанционните съдилища следва да се допълнят по следния начин:

С присъда по НОХД №24/1994 година по описа на РОС, искателят е бил осъден за две престъпления в реална разнородна съвкупност. Едното от тях е престъпление по чл.152 ал.3 т.4 вр. ал.2 т.2 от НК, като деянието отново е било реализирано в с.Владимировци. Съвкупността от престъпления на искателя е била наказана с лишаване от свобода при усилено строг режим за срок от петнадесет години /съдът е увеличил наказанието от десет години с ½ по реда на чл.24 от НК/ и задължително заселване за пет години (заменено с определение по ЧНД №423/2005 година с пробация).

Справка №2031/16 година от РОП (л.46 от д.пр.) установява, че искателят е изтърпял наказанието си на 10.09.2005 година. След освобождаването му от затвора по отношение на него е било приведено в изпълнение наказание „Пробация“ със съдържание на мерките за контрол и въздействие по чл.42а ал.2 т.т.1, 2 и 4 от НК. До 17.07.2009 година поведението на А. е било поставено под сериозен контрол с оглед текущата ресоциализация и подпомагане в изграждането на лични умения за справяне.

Престъплението, предмет на разглеждане по НОХД №346/2016 година възпроизвежда буквално предходната престъпна дейност на С.А., за която той е бил много строго санкциониран. В този смисъл изводите на инстанционните съдилища относно високата степен на лична опасност на А. е законосъобразен.

Като смекчаващо вината обстоятелство е било отчетено единствено съдействието на искателя за разкриване на обективната истина.

Инстанционните съдилища законосъобразно не са приложили разпоредбата на чл.58 от НК. Недовършеността на опита към престъплението по чл.152 от НК е факт, но съвместно с това следва да се оцени интензивността на упражнената принуда – с нож, в собствения дом на пострадалата, искателят свалил бельото си и това на свидетелката, легнал върху нея. Изненадващата намеса на внука на пострадалата на практика преустановил деянието на А. в стадия на опита.

При тези факти, наложеното наказание над средния размер в санкцията на чл.152 ал.1 т.2 от НК, с последващата редукция, отговаря в най-пълна степен на целите по чл. 36 от НК. Ето защо, Варненският апелативен съд не намира основания за корекция на определения от инстанционните съдилища размер на наложеното на осъдения С.А. наказание лишаване от свобода.

При изложените по-горе съображения, искането за възобновяване на наказателното производство не следва да се уважава.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С.А.А.  ЕГН ********** за възобновяване на производството по ВНОХД №346/2016 г. по описа на Окръжен съд-Разград.

РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ЧЛЕНОВЕ: 1.                           2.