Р Е Ш Е Н И Е

                                        № 65

                          В ИМЕТО НА НАРОДА

                            19.05.2014 г. гр.Варна

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на единадесети април през две хиляди и четиринадесета година, в следния състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЯНКО ЯНКОВ

                                          ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА ЛОЛОВА

                                                                  ЖИВКА ДЕНЕВА

 

Секретар С.Д.

Прокурор ПЛАМЕН КОСТАДИНОВ

Разгледа докладваното от съдия ДЕНЕВА

ВНОХД №340 по описа за 2013 година

 

Въззивното производство е образувано по жалба на адв.М.М., защитник на подс. А.А.А., против присъда №97 от 23.10.2013 година, по НОХД №83/2013 година по описа на ОС-Варна, с която подс. А. е била призната за виновна и на основание чл. 242 ал.1 б.”Д” от НК и чл.54 от НК е било наложено наказание-лишаване от свобода за срок от две години, което на основание чл.66 от НК е отложено с изпитателен срок от четири години и глоба в размер на тридесет хиляди лева, като е оправдана по първоначално предявеното й обвинение за разликата над сумата в размер на 1 181 581 лева.

Призната е за виновна и на основание чл.172 б ал.1 от НК и чл.54 от НК е наложено наказание-лишаване от свобода за срок от две години, което на основание чл.66 от НК е отложено за срок от четири години и глоба в размер на три хиляди лева, като е оправдана по първоначално повдигнатото й обвинение за разликата над сумата в размер на 2 714 436 лева.

На основание чл.25 от НК вр. чл.23 от НК е групирал наказанията наложени на подсъдимата, като е определил да изтърпи наказание-лишаване от свобода за срок от две години, което на основание чл.66 от НК е отложил с изпитателен срок от четири години, както и глоба в размер на тридесет хиляди лева.

Съдът се е произнесъл относно веществените доказателства.

Подсъдимата е осъдена да плати направените разноски по делото.

         В с.з. защитата на подс.А. поддържа депозираната жалба и счита, че подзащитната му не е осъществила състава на на деянията за които е имала повдигнато обвинение, тъй като същата не е знаела каква стока се намира във въпросните контейнери. Моли същата да бъде оправдана.

         Представителят на АП-Варна, изразява становище, че жалбата е неоснователна и същата следва да не бъде уважена, а присъдата потвърдена.

         От събраните материали по делото е установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимата била собственик на търговското дружество „Интертекст" ЕООД със седалище  Шумен.    През втората половина на месец  август 2008г.  тя отишла в спедиторската фирма „Спед консулт" ЕООД Варна, в която работела свидетелката М.И..  Там тя представила  документи за оформяне на контейнер, който идвал от  Китай, превозван от контейнерна линия „МЕРСК".

      Като получател на стоката в контейнера била изписана  фирмата на подсъдимата , а именно „Интертекст" ЕООД със седалище  Шумен.  Подс. А.  се уточнила със св.И. и изразила  желанието си стоките от контейнера да бъдат освободени в режим „Митническо складиране". Казала също така на св.И., че стоката която щяла да пристигне ще бъде за реекспорт.

       Подсъдимата представила на св.И. превод на фактурата, както и нотариално заверено пълномощно от  21.08.2008г.

        С последното и съответните придружаващи документи  от спедиторската фирма на 25.08.2008г. оформили необходимата митническа декларация.

        Към нея били приложени коносамент № МАЕШ56825236/14.07.2008 г., фактура № gs0s200807/03.07.2008 г. и опаковъчен лист № 2008-07.

        При  пристигането на контейнера със стока на митница Варна,  митническите служители предупредили свидетелката И., че трябва да бъде уведомен отдел „МРР", което и било извършено.

         Контейнерът със стока бил селектиран за проверка по метода „анализ на риска". Такава проверка на стоката в контейнера била извършена на 28.08.2008г., 29.08.2008г. и 30.08.2008г. от служители на Митница Варна.

         Сред проверяващите били свидетелите Л.Л. и Р.СТ.. При проверката  било установено голямо количество недекларирани стоки, сред които и такива, които носели защитени търговски марки.

        На проверката присъствала и  свидетелката М.И.. Последната незабавно уведомила по телефона подсъдимата, като поискала и тя да  дойде на място и да даде обяснения във връзка с констатациите, които били направили митническите служители. Подсъдимата обаче заявила на св.И., че е в Турция и не може веднага да отиде  на митница Варна.

      От митническите служители били съставени съответните  документи за извършената проверка, като стоката, извън декларираната, както и контейнерът GАТU 4318977, били задържани от митница  Варна и транспортирани в  склад на митницата.

        На 01.09.2008 г. от страна на подсъдимата било дадено писмено обяснение  в която същата е изложила, че не е присъствала на товаренето на стоката, поради което и бил съставен АУАН №273/08.09.2008 г. срещу неизвестен нарушител.

          За констатираното от страна на митническите служители била сезирана окръжна прокуратура Варна, а в последствие и образувано  настоящото наказателно производство.

         По време на митническата проверка, според показанията на свидетеля Л., от  стоката която била задържана се интересувало лице, което не се представило, но  говорело на турски език, казало че е турчин и чрез преводач заявило на свидетеля Л., че стоката е негова.  След това лицето заявило, че ще изпрати адвокат, но повече никой не се поинтересувал за стоката и не предявил претенции към нея.

      Стоките  които не били контрабандна, били освободени от Митницата, като подс. А., изготвила документи за изпращането й в Турция, като за получател в съответните митнически документи посочила фирмата АРТА МИРМАЛИК ЛТД, Измир.

         Такава фирма по време на ДП е било установено, че не  съществува.

         Пред митническите власти, на предварителната проверка и в съдебно заседание  подс.А. е изложила, че  при едно от пътуванията си до Турция с нея се свързало непознато лице, което се представило с имената И.Б., без двамата да са се срещали. По нейни твърдения това лице  й казало, че знае, че тя търгува с Китай, като и предложил сътрудничество, а именно обяснил й, че има стока, която трябвало  да пристигне на пристанище Варна, която тя трябвало да му помогне да транзитира до Азербайджан.  За това посредничество И.Б. и обещал възнаграждение в размер на  1500 долара. Подсъдимата твърди, че се е съгласила, като след още няколко телефонни разговори вече от България, получила документите, които от своя страна представила на спедиторската фирма.

     Твърди също, че след задържането на стоките, предложила на Б. да дойде и да се оправи сам в Митницата, на което той й отговорил, че ще я потърсят допълнително. В хода на наказателното производство според подсъдимата, няколкократно търсила връзка с това лице, като в крайна сметка разбрала, че той е починал.

        Във връзка с твърденията си за съществуването на лицето И.Б.  подсъдимата не е представила доказателства по делото.

     С оглед установяване на лицето И.Б. и на посочената от подсъдимата негова фирма  АRТА МIМАRLIК от гр.Измир била назначена следствена поръчка в Турция, предхождана от действия на международно полицейско сътрудничество. Турски власти не са потвърдили наличието на такава фирма на адрес, който да е  близък до посочения като нейно седалище.

         Била установена фирмата АRТА МUНЕNDISLIK INSAAT ТААНUТ SАNАYI VЕ ТIСАRЕТ LIМIТЕD SIRКЕТI с адрес близък до посочения от подсъдимата с представители турските граждани  С.Б.Ю. и Е.Ч.. Същите били разпитани, като съответно и двамата  отрекли да имат някаква връзка с подсъдимата  и да я познават. Твърдели също, че никога не са търгували с Китай и с българското дружество  „Интертекст" ЕООД Шумен. Изложили са също, че през инкриминирания период на са развивали никаква дейност поради финансови затруднения.

         При констатираното нарушение на митническия режим и доколкото част от недекларираната стока  била носител на множество защитени търговски марки в рамките на наказателното производство  били разпитани  представителите на тези марки за България, а именно  - свидетелите А.Т., М.М., А.К., Ф.Б., Н.Н. и Г.К..  Всички те са отрекли да са оторизирали подсъдимата и фирмата й  да търгува с подобни стоки.   Тези свидетели твърдят, че между тях и подсъдимата в качеството на собственик и управител на „Интертекст" ЕООД със седалище  Шумен  след установяване на нарушението са сключени споразумения за заплащане на разходите по съхранението и унищожаването на пиратските стоки, предмет на настоящото наказателно производство.

         По време на съдебното следствие в с.з. на 22.04.2013г. подсъдимата чрез адвокат Д. М. е представила  декларация от 13.03.2013г. заверена от  Д.К. пом. Натариус при  нотариус Е.А. с район на действие  РС Пловдив в която турският гражданин  Ю.Д. с  постоянен адрес гр.Истамбул  е декларирал , че стоките които са били изпратени и съответно задържани на митница Варна с посочен съответен номер на контейнер от Китай са негови и че той е  техен собственик.  

         В съдебно заседание, на 23.10.2013г. защитника на подсъдимата-  адв.М. М., представил по делото няколко документа в превод на български, без същите да са надлежно заверени за вярност с оригинала, за които документи се твърди, че са издадени от китайската фирма изпращач на стоките и от които се установявало, че собственик на стоките е ХЮ.Д..

         Възраженията на защитата на подс.А. са неоснователни по следните съображения:

         Какта в жалбата на А., така и в с.з. , защитата й е посочила, че А. не е знаела какви стоки е имало в контейнера внесен в Република България. Сочи се, че тези стоки са били предназначени за реекспорт и че те са собственост на други лица турски граждани, посочени в мотивите на ВОС.

         Страните нямат спор по така установената фактическа обстановка по делото. Спорът по същество е правен, което приема и настоящата инстанция.

Правилно ВОС, относно представените  документи не ги е ценил като годно доказателствено средство, предвид на факта, че същите не са в оригинал, нито са заверени за вярност с оригинала, като единствено и само превода им на български език не  може да докаже, че действително изписаното в тях е истина.

          По делото е били назначена и приета от съда  съдебно маркова експертиза, от което заключение следва да се направи извод, че осъществен състава на чл.172 б. от НК. По време на съдебното следствие е била назначена допълнителна съдебно маркова експертиза, от което заключение  е видно, че поставените върху иззетите стоки знаци са имитация на регистрираните марки.

         По делото е била назначена съдебно оценителна експертиза, а в с.з. също е назначил допълнителна такава, от които е видно, че вещите предмет на престъплението  по чл.242 ал.1 б.,,д,, от НК вещото лице е оценило в размер на 1 591 952лева, а вещите предмет на престъплението  по чл.172б ал.1 от НК  са оценени на стойност 3 107 433лева .

         По допълнителната експертиза, вещото лице е дало заключение, че стойността на вещите  по обвинението по чл.242 ал.1 б.д,, от НК е в размер на 1 181 581лева, а стойността на вещите по обвинението по чл.172б ал.1 от НК е в размер на 2 714 436 лева. Това имено заключение се кредитира и от състава на съда предвид неговата конкретика и обоснованост, което приема и настоящата инстанция.

Възраженията на защитата на подсъдимата, че не е налице субективния елемент на извършеното престъпление, не би могло да бъдат приети и от настоящата инстанция.  Установява се от събраните по делото доказателства, че дружеството представлявано от подсъдимата е било получател на процесните стоки пристигнали от  Китай, като предвид   обстоятелството,  че подс.А. е собственик на тази стока, тя е дала необходимите документи и съответно упълномощила  спедиторската фирма ,,Спед консулт,, да я представлява пред митница Варна във връзка с получаването на стоката в Р.България.

Горното обстоятелство се потвърждава по делото и от приложените по делото писмени доказателства, подробно описани от ВОС, възприети и от настоящата инстанция. Въз основа обясненията на подсъдимата за намерените стоки в контейнера, за които няма необходимите документи от страна на Митница Варна на 08.09.2008г. е образувано административно наказателно производство, бил съставен и Акт за  установяване на митническо нарушение срещу неизвестен нарушител.  

Първоинстанционният съд правилно не е дал вяра и на обясненията й в частта, че стоките са щели транзитно да преминат през България, тъй като последващите действия след пристигането на стоките опровергават тези нейни твърдения, а именно, документите за тази стока по искане на подсъдимата са били оформени от спедиторската фирма  с режим митническо складиране т.е. във всеки един момент след заплащане на  съответните митни сборове от страна на подсъдимата  тази стока е можело да бъде реализирана на българския пазар. 

Твърдението, че стоките са собственост на друго лице, също не би следвало да се кредитира, тъй като първоначално като собственик е бил посочен И.Б., а в последствие   Ю.Д..  Относно последния на подсъдимата е била дадена възможност от съда по нейно искане да го доведе в съдебно заседание за да бъде разпитан, но подс.А. не се възползвала от тази възможност, като вместо това е представила в с.з. декларация подписана от същия в която това лице е потвърдило, че е собственик на стоките пристигнали от Китай.    

Безспорно е, че през границата на България са преминали определени стоки, като тези стоки са били поставени в склад  под  режим ,,митническо складиране,, като във всеки един момент тази стока е можело както да бъде  реекспортирана, така и след като бъдат заплатени съответните налози и същата да бъде реализирана на българския пазар.  В тази връзка както беше отбелязано по горе щом стоките са преминали през митницата на България и тези стоки /или част от тях / не са били декларирани  пред митническите власти т. е. пренесени са без знанието и разрешението на митницата, то и е осъществен състава на престъплението контрабанда.

Правилно съдът е приел, че и деянието по чл.172б  ал.1 от НК е било осъществено от подсъдимата, в конкретния случай е  доказано по делото, че на 25.08.2008г. подсъдимата в качеството си на собственик и управител на ,,Интертекст,, ЕООД Шумен без съгласието на притежателите на изключителното право на марките е използвала в търговската си дейност  такива марки. Извършена е проверка от страна на митническите органи, които са установили наличието на такива марки върху определени стоки находящи се в контейнер изпратен от Китай. Обстоятелството, че подсъдимата е била наясно с горепосочените обстоятелства е изведен и от последващите действия които тя е предприела след констатиране на извършеното от нея, а именно постигнати споразумения с представителите на маркодържателите за България, приложени по делото.  Соченото обстоятелство от подсъдимата, че не знае, че трябва да има разрешително, то съгласно  българското законодателство, респективно неспазването на конкретната правна норма, поради това, че не е позната на конкретния извършител, не го оневинява. 

            Предвид гореизложеното въззивната инстанция, счита че ВОС подробно е анализирал поведението на подсъдимата и умисъла за осъществяване на престъпленията, както и заетата защитна теза относно извършеното от нея.

         ВОС след преценка на отегчаващите и смекчаващи обстоятелства е наложил справедливи наказания и не е налице основание да бъде намален размера на същите. Стойността на контрабандните стоки е в пъти над изискуемите големи размери.

Предвид на което съдът счита, че първоинстанционният акт е законосъобразен и обоснован, поради което същият следва да бъде потвърден.

         Водим от горното и на основание чл.334 т.6 от НПК вр. чл.338 от НПК

 

                                          Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 97 от 23.10.2013 г., по НОХД №83/2013 г., по описа на ОС-Варна.

         Решението подлежи на жалба и протест в 15-дневен срок от уведомяването на страните пред ВКС на РБ.

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: