Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

Номер 206/29.09.         Година  2016                      Град Варна

 

Варненският апелативен съд                     Наказателно отделение

На двадесет и шести септември                     Година две хиляди и

 шестнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:          Илия Пачолов

                            ЧЛЕНОВЕ:  Румяна Панталеева

Росица Тончева

 

 

съдебен секретар  С.Д.

прокурор Станислав Андонов

като разгледа докладваното от съдия Панталеева

ВЧНД № 340 по описа на съда за 2016 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивното производство е определение № 725/21.07.2016 г., постановено по ЧНД № 914/16 г. на Окръжен съд Варна, с което по реда на чл.306, ал.2, вр.ал.1, т.1 от НПК съдът е разглеждал съвкупността от осъдителни съдебни актове срещу М.А.А. и му е определил общо наказание по правилата на чл.25 от НК - лишаване от свобода за осемнадесет години, което по реда на чл.24 от НК е увеличил с две години.

 

Въззивното производство е образувано по саморъчна жалба от осъдения А., с която, съгласно уточнението в съдебно заседание, се изразява несъгласие с решението на първата инстанция да приложи чл.24 от НК. Осъденият се представлява от адвокат И.К.,***, назначен служебно съгласно ЗПП, който счита, че искането е основателно и също предлага да бъде отменено увеличението на общото наказание. Становището на прокурора във въззивната инстанция е, че определението на първоинстанционния съд следва да се потвърди. В последната си дума осъденият повтаря искането си да не се прилага чл.24 от НК.

 

Жалбата е неоснователна.

По отношение на осъдения А. са били налице общо десет влезли в сила отделни съдебни акта, намиращи се в отношение на реална съвкупност или рецидив, но само по отношение на два от тях не е било извършвано предходно групиране – присъдите по НОХД №№ 400/13 г. на Окръжен съд Разград и 1136/14 г. на Окръжен съд Варна, с предмет престъпления съответно по чл.199, ал.1, т.4 НК и по чл.199, ал.2, т.1 НК. Деянията, санкционирани в тези наказателни производства, са били повече от две, тъй като престъпленията са били осъществени при условията на чл.26 от НК, при което:

- отделните грабежи от първото осъждане са били по отношение на пет лица, три от които приведени в безсъзнание чрез упойващи вещества, и са били извършени в периода 19.09.-02.10.2013 г. в гр.Разград, 

- отделните грабежи, предмет на второто дело, са били спрямо четири лица, едно от които е било упоено по сходен начин, а друго е починало в резултат на нанесената му средна телесна повреда, и са били извършени в периода 10-17.09.2013 г. в гр.Варна.

Видно е, че е налице едно единно продължавано престъпление, което обаче, по неясни причини, е било разкъсано чрез воденето на две отделни наказателни производства, при което, въз основа на действащата разпоредба на чл.26, ал.6, пр.2 от НК, положението на осъдения се влошава на законно основание чрез игнориране на забраната за приложение на чл.23-25 от НК.

 

След като е приложил императивното законово предписание в чл.23, ал.1 от НК и е определил за изтърпяване по-тежкото от наказанията по горните две дела, окръжният съд правилно е подложил на преценка както обществената опасност на деянията, така и тази на извършителя, при което е достигнал до извод, че определено по този начин, общото наказание е несправедливо занижено и за постигане на справедливостта и целите на наказателната репресия се налага завишаването му в хипотезата на чл.24 от НК.

Жалбоподателят не изтъква конкретни възражения срещу увеличението, а най-общо иска от въззивния съд да извърши проверка дали не е допуснато нарушение при приложението на тази разпоредба. Доколкото приложението на чл.24 от НК е една правна възможност, при решаването на произтичащите и свързани с нея въпроси, законът и съдебната практика изискват от съда да анализира цялостната престъпна дейност на дееца, на обществената опасност на всяко едно от отделните деяния, предмет на съвкупността, личната обществена опасност на самия осъден и другите установени и значими смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, което съдебният състав, постановил проверяваното определение, е изпълнил, за да обоснове правните си изводи, на които почива взетото решение, поради което и не се констатират допуснати нарушения на процесуални, или материално-правни норми.

Направените изводи се споделят от въззивния съд, като се има предвид високата обществена опасност както на дееца, съдържаща се в данните за неговата личност, така и на престъпленията, включени в съвкупността, видно от приложените материали по предходните дела, техният брой и отбелязаните по-горе конкретни факти във връзка с тяхното осъществяване. Разгледани в единство, тези обстоятелства обуславят извод, че определеното общо наказание от осемнадесет години лишаване от свобода няма да е достатъчно за постигане на никоя от целите по чл.36 от НК, защото осъденият е лице с трайно утвърдени престъпни навици, изтърпявало вече наказания лишаване от свобода, след освобождаването от които неизменно се е завръщал към престъпния си начин на живот. На фона на така относимите факти, увеличението, приложено с проверявания съдебен акт – само с две години, което е далеч от възможния максимум /седем години, обуславящ общо  двадесет и пет години лишаване от свобода/, съвсем не е довело до определяне за изтърпяване на несправедливо завишено, респ. несъответно тежко наказание, а всяка проява на по-нататъшна снизходителност спрямо този осъден би компрометирала основните цели на наказателната репресия и в частност изискванията към принципа за съответствие между престъпно поведение и следваща се наказателна санкция. 

 

При служебната проверка се констатира, че съставът на първоинстанционния съд не е конкретизирал изрично какъв е размерът на увеличеното общо наказание, което следва да изтърпи осъденият М.А., но този пропуск може да бъде отбелязан само в мотивите при настоящото произнасяне, като се уточни, че предмет на изпълнението ще е едно единно наказание лишаване от свобода в размер на двадесет години.

 

По изложените съображения и предвид липсата на служебно констатирани основания за отмяна или изменение на проверяваното определение, на основание чл.306, ал.3, вр.чл.338 от НПК съставът на Апелативен съд Варна

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 725/21.07.2016 г. по ЧНД № 914/16 г. на Окръжен съд Варна.

 

 Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: