Р Е Ш Е Н И Е

 

 

302/11.12.2017 година

 

 

Град Варна

 

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - Наказателно отделение, на девети ноември, година две хиляди и седемнадесета, в публично заседание в следния състав:

                      

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЛОЛОВА

 ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

 

Секретар: Г. Н.

Прокурор: Искра Атанасова

като разгледа докладваното от съдия Димитрова ВНОХД № 340 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе взе предвид:

 

Разградският окръжен съд, с присъда № 29 по НОХД № 5/2016г. по описа на същия съд, постановена на 29.05.2017г. е признал подсъдимия В.Д.Г. за виновен в извършване на деяние, наказуемо по чл. 343, ал. 4, пр. 2 във вр. с ал. 3, б. „б“, пр. 1 във вр. ал. 1, б. „в“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК за това, че на 18.08.2015 г. на път 3-205-III (гр. Разград - гр. Исперих) на км. 30 + 688 в посока от гр. Разград към гр. Исперих, при управление на МПС - ЛА „Ланчия Либра“ с per. № РР 70-58 ВА нарушил правилата за движение по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, чл. 8 ал. 1 от ЗДвП, чл. 67, ал.1 от ППЗДвП, чл. 21 от ЗДвП, чл.73, ал. 1 от ППЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Д.Р. С. от гр. Разград и на А. М. Ч. *** и леки телесни повреди на три лица - А.С.Ч. ***, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота; на Ц.В. И. от гр. Исперих, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота и на Т.И.С. ***, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота. На основание чл. 54 от НК е наложено наказание от ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода“ при първоначален „общ“ режим на изтърпяване. На основание чл.343г от НК е наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от ШЕСТ ГОДИНИ.

Със същата присъда подс. Г. е признат за невинен и оправдан по първоначално възведените му обвинения за нарушения и на други разпоредби на ЗДП и ППЗДП  - по чл. 15, ал. 1 от ЗДвП, чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, чл. 42 от ЗДВП,  чл. 43, т. 3 и т. 4 от ЗДвП, чл. 75 от ППЗДвП и чл. 88 ППЗДвП.

 С присъдата подсъдимият Г. е осъден да заплати направените по делото разноски в полза на Държавата, както и на ч. обвинители Ж.А.Ч., А.С.Ч., А.А.Ч., Т. И.С., Р.Д.С. и Д.Д.П. - разноски за адвокатско възнаграждение на поверениците им пред първоинст. съд.

 

Въззивното производство пред АС - Варна е образувано по протест  и жалби на:

 

- прокурор при ОП-Разград, в който се навеждат доводи за несправедливост на наложеното наказание, като се счита същото за крайно занижено с искане за увеличаването му в размер на 6 години;  акцентира се и върху липсата на произнасяне от страна на съда във връзка с вменените на подс. Г. нарушения и на разпоредбите на чл.68 т. 1 и чл. 90 т. 4 от ППЗДП, които са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат, като се прави искане за изменение на присъдата и признаване на подс. за виновен и по тях;  В допълнение към протеста са развити съображения по наведените доводи

- ч.обвинители Т. И.С., Р.Д.С. и Д.Д.П. - чрез повереника им  адв. Ф. П. /САК/ и Ж.А.Ч., А.С.Ч., А.А.Ч. - чрез повереника им  адв. Р. Ф. /САК/, останали недоволни от присъдата - намират за твърде занижено наложеното наказание на подс. Г. и молят то да бъде увеличено над предвидения в закона минимум; молят и за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение на досъд. производство, т. к. първоинст. съд е пропуснал да направи това, както и за направените такива пред въззивната инстанция; В допълнение към въззивните жалби са наведени доводи и във връзка с виновно нарушената от подс. и вменена като такава по обв. акт разпоредба на чл. 68 ал. 1 т. 1 от ППЗДП, както и за несъставомерност на вмененото нарушение по чл. 90 т. 4 от ППЗДП,  по които РОС е пропуснал да се произнесе, като молят въззивната инстанция да стори това чрез изменение на присъдата по реда на чл. 337 от НПК;

- на подс. Г. чрез защитника му адв. Д. М. /САК/, в която се оспорва осъдителната част на първоинстанционната присъда като необоснована, неправилна и незаконосъобразна с оглед събраната по делото доказателствена съвкупност и приложения материален закон – твърди се, че е налице „случайно деяние“ по см. на чл. 15 от НК, а наложеното наказание е явно несправедливо, т. к. не е приложен института на условното осъждане. Прави се алтернативно искане  - за признаване на подс.Г. за невинен и оправдаването му поради наличие на случайно извършено от него деяние по смисъла на чл. 15 от НК или за изменение на присъдата с приложение на разпоредбата на чл. 66 от НК и намаляване на размера на наложеното наказание по чл. 343Г от НК.

 

В съдебно заседание  пред АС – Варна:

- Представителят на Апелативна прокуратура – Варна поддържа протеста, като уточнява, че подс. Г. следва да бъде оправдан за допуснато от него нарушение по чл. 90 т. 4 от ППЗДП и предлага на съда да измени присъдата като преквалифицира деянието по чл. 343 ал.3 б.б от НК, т.к. леките телесни повреди не са съставомерна пооследица, респ. не са елемент от възведения факт. състав на чл.343 ал.4 от НПК; изразява становище за основателност на жалбите на ч. обвинители и неоснователност на тази на подс. Г.;

- поверениците на частните обвинители поддържат жалбите си, като оспорват изцяло наведените доводи от защитата на подс. Г., излагайки подробни съображения досежно тяхната недоказаност и неправилност;

- подс. Г. се явява лично и се представлява от редовно упълномощения си защитник- адв. Д. М. /САК/, който поддържа депозираната жалба, акцентирайки върху заключението по единична САТЕ  на в л. И., черпейки аргумеенти  за наличие на „случайно деяние“ по смисъла на чл. 15 от НК; за съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат от страна на постр. А. Ч. поради неползване на предпазен колан;

 

В последната си дума пред настоящата инстанция подс. Г. моли да бъде оправдан, т. к. автомобилът му е бил технически изправен.

 

След преценка на доводи на страните, както и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна констатира, че така подадените срещу присъдата протест и жалби са допустими, а по същество - протеста и жалбите на частните обвинители намира и за основателни по следните съображения:

 

След преценка на всички доказателствени източници – гласни /свид. показания и частичните обяснения на подсъдимия от с.з.,/, писмени, заключения по изготвените експертизи, събрани по делото и относими към предмета на доказване, Разградският  окръжен съд е приел за установено от фактическа страна следното: Подсъдимият В.Д.Г. към август 2015 г. живеел и работел в гр. Исперих, бил правоспособен водач на МПС, категория „В“ от 04.05.1987г. Сутринта на 18.08.2015г. с лекия си автомобил „Ланча Либра“ peг. № РР 7058 ВА завел майка си - св. Цонка И. на мед. преглед в болницата в гр. Русе. След извършването му те потеглили обратно за гр. Исперих, като пътят им минавал покрай гр. Разград. Св. Ц. И. седяла на предната седалката до сина си - водача на МПС. Времето било слънчево, сухо и горещо, настилката – сух асфалтов път, а дневната видимост много добра. По пътя около с. Йонково ЛА, управляван от подс. Г., бил изпреварен от автомобил, управляван от св. В. Д.. В с. Голям Поровец ЛА на подс. бил забелязан и от св. А. Ч., поради високата скорост с която го управлявал подс. Малко преди 15 часа подс.  наближил гр. Исперих. На път III-205 при км. 30+688 м., в близост до бивш пункт на КАТ - Исперих, той се изнесъл изцяло в лентата за насрещно движещи се превозни средства, управлявайки автомобила със скорост от 108-111 км/ч. Видимостта била много добра, при ясно и слънчево време. ЛА се движел по двупосочно платно за движение, с две пътни ленти, при хоризонтален, равен, прав и сух участък от пътя. Движението не било натоварено.

В същото време, но в посока от гр. Исперих към гр. Разград, се движил ЛА „Ситроен Ксантия“ с peг. № РР 3331 АХ, управляван от постр. Д. С.. Освен него, в автомобила пътували съпругата му - св. Т.И.С., седяща до него на предната дясна седалка, а на задната в дясно - св. А. Селимова Ч. и в ляво от нея - съпругът й – постр. А. М. Ч.. Водачът – постр. С. се движил със скорост от около 80 – 90 км/ч, тъй като съпругата му – св. С. се притеснявала от високи скорости. Както водачът, така и другите пътници в автомобила „Ситроен Ксантия“ забелязали движещия се срещу тях в тяхната лента за движение автомобил „Ланча Либра“, управляван от подс. Г.. Двамата пострадали мъже - А. Ч. и Д. С. коментирали приближаването на автомобила, при което С. намалил скоростта /към момента на удара скоростта му била около 60 км/ч,/ и минал още по-вдясно към банкета. Подс. Г. обаче не се върнал в своята лента за движение. Въпреки предприетата маневра и намаляване на скоростта от страна на постр. Д. С. – водач на лекият автомобил „Ситроен Ксантия“, последвал сблъсък между двата автомобила в тяхната предна лява част и изцяло в насрещната за подс. Г. лента за движение. След удара и двата автомобила се преместили и същевременно се завъртели около вертикалната си ос, след което се установили в спряно положение.

След установяването в покой на катастрофиралите автомобили, св. Т.С. успяла да отвори дясната врата и излязла на пътя да търси помощ, тъй като мъжът й бил заклещен в автомобила.

Подс. Г. бил силно стресиран и уплашен, останал в автомобила си, като позвънил на св. П., който се обадил на телефон 112, за да поиска помощ.

Непосредствено след ПТП в пътния участък преминали и други автомобили - товарен автомобил, управляван от св. И.; микробус, в който пътувал св. Ш.М., съпругата му, двете му деца, тъста му и шуреят му, който управлявал микробуса; ЛА „Форд“, управляван от св. Д.Ф., в който пътувала и майка му; автомобил, управляван от св. Е.А.; служебен автомобил, управляван от св. В.. Всички те възприели авариралите автомобили на подс. Г. и постр. С., както и случващото се в и около тях.

В резултат на ПТП и получените травми на място починал постр. С..

Св. Али Ч., след като разбрал, че станала катастрофа, в която пострадал св. С., когото познавал, тръгнал за местопроизшествието. Когато пристигнал на място видял трупът му положен на банкета.

След подадените сигнали на място бил изпратен екип на Спешна помощ – св. П., св. Д., св. В. и екип на противопожарна служба Исперих – св. П.Х., св. Х.Х..и св. В. С.. Пострадалите при ПТП били транспортирани до болнично заведение.

 

В резултат на удара между двата автомобила:

 

- постр. А. Ч. получил открито счупване на черепа - импресионна фрактура във фронталната област с костни фрагменти в дълбочина на мозъка, голям дефект на твърда мозъчна обвивка, разкъсан сагитален синус; пневмоцефалос /натрупване на патологична колекция въздух в черепна кухина/; малки вътремозъчни хематоми във фронталната област; счупване на орбити, носни кости и клиновидната кост в дясно; разкъсно-контузна рана на челото с наличие на костни фрагменти и детрит; хемосинус (натрупване на патологична колекция кръв в горночелюстни и челен синус); кървене от двете ноздри и устата; периорбитални хематоми двустранно; остра дихателна недостатъчност от централен тип; количествено нарушение в съзнанието; счупване на дясна бедрена кост; охлузни рани; Същият бил приет на лечение в крайно тежко състояние - кома, пълна арефлексия, на изкуствена белодробна вентилация. Впоследствие се развили и следните усложнения: следоперативно посттравматично размекване на мозъчното вещество двустранно; обширен кръвоизлив под меки мозъчни обвивки и нискостепенен общомозъчен оток (към 24.08.2015 г.); дискретен дислокационно-деформационен синдром (към 31.08.2015 г.); дифузно подтиснати рефлекси на черепно-мозъчните нерви, анизокория (по-широка дясна зеница); левостранна спастична хемипареза до пълна арефлексия; риноликворея (изтичане на ликвор през носни ходове); посттравматичен захарен диабет;

 

- св. Т.И.С. получила травма на главата и гръдния кош, изразяващи се в анамнеза за изразен болков синдром - силни болки в главата и гръдния кош и клинични данни за сътресения на мозъка, без обективно установена отпадна неврологична симптоматика и липса на свидетелски показания за изпадане в безсъзнателно състояние с пълно откъсване от обкръжаващата среда - травматична кома. По своята медико-биологична характеристика описаните увреждания са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота й;

 

- св. Ц.В. И. получила травма на главата и гърдите, изразяващи се в счупване на IV-V ребра вляво; анамнеза за изразен болков синдром - силни болки в главата и гърдите; клинични данни за сътресение на мозъка, без обективно установена отпадна неврологична симптоматика и липса на свидетелски показания за изпадане в безсъзнателно състояние с пълно откъсване от обкръжаващата среда - травматична кома. По своята медико-биологична характеристика описаните увреждания са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота й;

 

- св. А.С.Ч. получила травма на главата и гърдите, изразяващи се в анамнеза за изразен болков синдром - силни болки в главата и гърдите; кървене на долна устна; контузна рана вляво от брадичката; охлузвания по лицето, лявото рамо и предна половина на гръдния кош; клинични данни за сътресение на мозъка, без обективно установена отпадна неврологична симптоматика. По своята медико-биологична характеристика описаните увреждания са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота й;

 

На 27.09.2015 г., в МБАЛ Разград, въпреки предприетото лечение, постр. Ч. починал.

От заключението по СМЕ се установява, че причината за смъртта на А. Ч. е несъвместимата с живота открита черепно-мозъчна травма, получена при ПТП и усложненията от нея. Констатирани са състояние след остеокластична трапанация на черепа по повод импресионна фрактура във фронталната област с проминиране на оскъдно количество мозъчно вещество, костни фрагменти в дълбочина на мозъка, голям дефект на твърда мозъчна обвивка, разкъсан сагитален синус /18.08.2015 г./; хирургично обработена кожна рана в лява челна към дясна теменна област на главата; подлежащ голям костен дефект /"минус" кост/ в централната част на челно-теменна област с неправилна форма; обширна и в дълбочина деструкция, размекване и нагнояване на мозъчното вещество; белези на хирургично възстановяване на твърда мозъчна обвивка; умерено изразен мозъчен оток; кръвоизлив под твърда мозъчна обвивка /във фаза на организация/ на анатомичното място на предна и средна черепни ямки от дясната страна, средна черепна ямка вляво, двустранно в долната част на теменни и тилната области; раздробено счупване на горната стена на лява орбита и клиновидната кост от тази страна; кръвонасядания на меки черепни обвивки около кожната рана и в двата слепоочни мускула); десиминирана гнойна пневмония - умерено изразен оток, уплътняване във всички дялове на белия дроб, пъстровата нехомогенна външна и на срез повърхност, с оформени в паренхима малки кухини, изпълнени с гноевидна материя; спонтанно и при натиск изтичане на гноевидна пенеста течност; гноевидно пенеста течност по вътрешната повърхност на цялото протежение на трахеята, главните бронхи, големите и малките им разклонения; кръвениста колекция в пирамидната част на долния полюс на десния бъбрек; уголемена мековата слезка; по-светли послесмъртни петна; пълен стомах; празен пикочен мехур; състояние след налагане на трахеостомна канюла - кожен отвор над ключичната ямка, подлежащо оперативно прерязване между трахеални пръстени и комуникация с дихателната тръба; дълбока суха некроза на меки тъкани в долната половина на външностранична повърхност на лява подбедрица и петната област на същия крак; състояние след реанимационни мероприятия - следи от контури на електрошокови пластини в лява гръдна половина; рентгенологични данни за счупване на дясна бедрена кост в областта на големия въртел /пертрохантерно/. Според в. л. тежката травма на главата е резултат от въздействието на много голяма кинетична енергия и се дължи на действието на твърди тъпи и/или тъпоръбести предмети и е възможно да бъде получена по механизма на директен удар от вътрешни детайли на претърпелият ПТП лек автомобил. Тази травма на главата, усложненията от нея и настъпилата смърт, са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.

От заключението по СМЕ на трупа на Д.Р. С. се установява, че причина за смъртта му е масивната и бърза кръвозагуба вследствие на пробив на стената на дясната сърдена камера от счупено ребро. Смъртта е настъпила бързо и е била неизбежна. Констатирано е счупване на ребра от I до VI в дясно и от VI - VII в ляво по средноключичната линия с кръвонасядане на междуребрената мускулатура; разкъсване на сърцето в областта на дясна сърдечна камера; свободно излята течна кръв в кръвната кухина - 1500 мл., анемия на всички вътрешни органи; счупване на лявата бедрена кост в средната й трета, счупване на капачката на лявото коляно, охлузвания по кожата на ляво коляно по предната му повърхност; разкъсно-контузна рана по задната повърхност на левия лакът. Всички травматични увреждания, обуславящи травмата са с еднаква давност и съответстват да са получени при пътно­транспортно произшествие.

По делото са били изслушани заключенията по четири САТЕ /назначени на досъд. производство и в хода на първоинст. съдебно следствие/ - САТЕ, съдебно-автотехническа и фрактодиагностична експертиза и допълнителната такава, изготвени от вещите лица проф. К., проф. Д. и доц. У., както и и съдебната автотехническа – фрактодиагностична експертиза на в.л. ст.н.с., д-р И.. Всички те се припокриват и допълват, установявайки скоростта на движение на МПС преди и по време на ПТП, механизма на възникването и протичането му, като първоинст. съд правилно ги е кредитирал. Обосновано РОС не е възприел извода на в. л. ст.н.с., д-р инж. И., че навлизането на управлявания от подсъдимия автомобил в насрещната лента се дължи на повреда на предна лява гума, приемайки, го за изолиран и не почиващ на обективните данни.

От заключението по съдебно-автотехническа и фрактодиагностична експертиза и допълнителната такава, изготвени от вещите лица проф. К., проф. Д. и доц. У., се установява, че:

-              скоростта на движение на  ЛА „Ланча Либра“ peг. № РР 7058 ВА, управляван от подс. Г. преди ПТП и към момента на удара е възлизала на около 108 км/ч;

-              скоростта на движение на  ЛА „Ситроен Ксантия“ с peг. № РР 3331 АХ, управляван от постр. С. преди ПТП възлиза на около 90 км/ч, а непосредствено към момента на удара – на 60 км/ч;

-              първоначалният контакт между двата ЛА се е осъществил между предната лява част на ЛА“Ситроен“ и лявата предна част на ЛА“Ланча“, като зоната на контакт е в пътната лента  на ЛА“Ситроен“. Ударът между двата ЛА е бил челен;

-              мястото на удара е бил в пътната лента за движение на   ЛА“Ситроен“, като последният се е намирал изцяло в своята лента за движение, а ЛА“Ланча“ – изцяло в насрещната за него пътна лента;

-              техническата причина за възникване на ПТП е навлизане на ЛА“Ланча“  в насрещната пътна лента при наличие в нея на насрещно движещо се МПС;

-              водачът на ЛА“Ситроен“ е нямал техн. възможност  да предотврати настъпването на ПТП, имал е техн. възможност  при предприемане на аварийно спиране да намали скоростта си на движение до момента на удара до около 40 км/ч;

-              водачът на ЛА“Ланча“ е имал техн. възможност  да предотврати настъпването на ПТП като не навлиза в насрещната пътна лента за движение при наличе в нея на друго МПС;

-              разрушаването на предната лява гума на ЛА“Ланча“ е вследствие на първоначалния контакт /удар/ между двата ЛА в процеса на проникване на предните им части една в друга. Разрушаването на гумата е вследствие на ПТП. Това разрушаване на гумата не е възникнало преди удара, респ. няма и причинно-следствена връзка с възникването на ПТП.

 

По реда и със средствата на НПК, първоинстанционният съд е събрал всички необходими и относими към предмета на доказване фактически данни, които разкриват и изясняват обективната истина, установявайки една подробна, точна и правилна фактическа обстановка. За да достигне ди тези изводи РОС е направил задълбочен и подробен анализ на цялостната доказателствена съвкупност, съпоставяйки най-вече заключенията по САТЕ, съдебно-автотехническа и фрактодиагностична експертиза и допълнителната такава, както и СМЕ /изготвени на база протоколи за оглед, скица, фотоалбуми, констатираните деформации по МПС, получените увреждания от пътуващите пострадали в ЛА“Ситроен“/ с гласните доказателства – свид. показания на очевидци и такива, възприели обстановката непосредствено след ПТП.

Чрез разпита в с. з. на вписаните в протокол за оглед от 18.08.2015 г. /л. 8 и сл. от досъд. пр-во/ като поемни лица Бейхан Реджеб и Ради Андреев, първоинст. съд правилно и обосновано е отхвърлил съмненията на защитата на подс. досежно истинността на отразеното в протокола, приемайки, че същият отговаря на изискванията на чл. 156 вр. чл. 137 от НПК.     

Възоснова на цялостния анализ правилно първоинст. съд е възприел обясненията на подс. Г. като защитна теза – същите са изолирани и в противоречие с останалия доказателствен обем, поради което обосновано не ги е кредитирал.

 

Фактите и обстоятелствата, относими към предмета на доказване са установени по безспорен начин от РОС и изводите му са аргументирани много подробно, ясно и точно, като въззивната инстанция ги споделя изцяло.

 

Защитата на подсъдимия навежда пред състава на АС-Варна идентични възражения с тези, които вече е направила пред първоинст. съд, който е дал подробен и задълбочен  отговор в мотивите към присъдата. Поради това, че съставът на АС-Варна се солидализира изцяло с тях и предвид становището на различни състави на ВКС на РБ, обективирано в редица решения /Р №624/06.02.14г, І НО по КД №1963/13г; Р №321/18.01.16г, ІІІ НО по КД №807/15г; Р № 181/11.06.12г І НО по КД № 486/12г/, въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря и ”…обсъжда подробно всичко онова, което е задължително за мотивите на първоинстанционната присъда, след като /въззивният съд/ не е достигнал до различни фактически изводи въз основа на доказателствата по делото”. По-долу ще бъдат изложени накратко изводите, до които е достигнала и въззивната инстанция:

 

- становището на в. л. инж. И., изразено в съдебно- автотехническата и фрактодиагностична експертиза /л. 264 и сл. от НОХД № 5/16г на РОС/ досежно причината за навлизането на управлявания от подсъдимия ЛА в насрещната лента  - повреда на предна лява гума, не се споделя и от настоящата инстанция. Това виждане на експерта е изцяло изолирано от заключенията на тройната съдебно-автотехническа и фрактодиагностична експертиза и допълнителната такава, както и с изводите на първоначалната САТЕ от досъд. производство. Задълбочено и обстойно вещите лица проф. К., проф. Д. и доц. У. са обсъдили тази възможност, отчитайки евентуалното наличие на данни /с оглед обясненията на подс. и тезата на защитника му/ за спадане на въздуха в предната лява гума на ЛА“Ланчия“ преди удара: същите поясняват, че такова спадане не може да предизвика деформационно изменение на материала на гумата, най-вече на каркаса и диагонално разположените в него кордови влакна /на което основно се базира в. л. инж. И./, че да се установи преди разрушаването им, те да имат  характеристиките на спаднала гума. В подкрепа на този си извод, вещите лица допълват, че по-ниското налягане в гумата кореспондира с по-слабо якостно натоварване на материала, включително на кордовите нишки, а не обратното - да има белези на деформация; изключват възможността по деформацията на кордовите нишки /метални и синтетични/ в гумата или от външния й вид да се направи извод за това, че тя е омекнала преди удара или е разрушена в резултат на удара, т. к. възможно спадане на въздуха преди удара не води до качествени изменения на материала на гумата;

- защитата е изразила несъгласие със заключенията по съдебно-автотехническа и фрактодиагностична експертиза и допълнителната такава, оспорвайки методиката на изчисление, използвана от в.л. и предлагайки на съда, да приеме същата за неправилна, респ. да кредитира тази, изготвена от в. л. инж. И.. Тези доводи не могат да бъдат възприети: въпреки, че първонист. съд се е занимал с този въпрос, настоящата инстанция намира за необходимо да отбележи, че нито съдът, нито страните притежават специални знания в тази насока и поради това чл. 144 от НПК вменява в задължение назначаването на експертизи в подобни случаи. Вещите лица проф. К., проф. Д. и доц. У. са дали компетентни заключения и по двете експертизи, включително описвайки и двата различни метода на изследване и изчисление /“делта V“ и „компютърна симулация“/ с приложени скици, защитили са ги в с.з., поради което нито у първоинст. съд, нито у настоящата инстанция възниква съмнение в тяхната правилност. Изводите на в. л. не са изолирани от цялостната доказателствена съвкупност, напротив - те се подкрепят и от показанията на свидетелите очевидци Т.И.С., св. А. Селимова Ч., св. Цонка И. относно траекторията на движение ЛА на подс. до момента на сблъсъка им.

 

С оглед на изложеното въззивната инстанция намира, че липсват основания да се твърди необоснованост на изводите на първоинст. съд, а на тази база и при формиране на вътрешното съдийско убеждение. Защо приема именно тези факти, РОС подробно се е мотивирал, след анализ на цялата доказателствена съвкупност и обсъждане на несъществените противоречията в нея, без да са допуснати процесуални нарушения при събирането и проверката на тези доказателства.

 

Възоснова на правилно установена фактология по делото, първоинст. съд е направил отчасти неправилни правни изводи досежно приложимия материален закон – по чл. 343 ал. 4 от НК, отчитайки получените леки телесни повреди от трите пострадали лица - А.С.Ч., Ц.В. И. и  Т.И.С. като съставомерен резултат, а също и във връзка с виновно нарушените разпоредби на ЗДвП и ППЗДвП от подс. Г., намиращи се в причинно-следствена връзка с вредоносния резултат: съставът на АС-Варна счита, че с  действията си подсъдимият Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343, ал.3 пр. 3 б. „б“ пр. 1 във вр. с ал.1 вр. с чл.342, ал.1 от НК, т. к. на 18.08.2015 г. на път 3-205-III (гр. Разград - гр. Исперих) на км. 30 + 688, в посока от гр. Разград към гр. Исперих, при управление на МПС - ЛА „Ланчия Либра“ с per. № РР 70-58 ВА,  нарушил правилата за движение по чл. 8 ал. 1 от ЗДвП, чл. 67, ал.1 и чл. 68 т. 1 от ППЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на Д.Р. С. от гр. Разград и на А. М. Ч. ***.

Деянието е несъставомерно по чл. 343 ал. 4 от НК, както е приел РОС, т. к. фактическият състав изисква, на първо място – наличие на смърт на повече от едно лице и на второ – наличие на съставомерни телесни повреди /средни или тежки/ на повече лица, но тези две предпоставки следва да бъдат кумулативно налице. В настоящия казус действително е настъпила смърт на повече от едно лице, но телесните повреди, получени от трите свидетелки И., Ч. и С. са леки, т. е. не са съсътавомерни. Поради това и деянието на подс. Г. следва ада се квалифицира по чл. 343 ал. 3 пр. 3 б.“б“ пр. 1 от НК, което налага изменение на присъдата по реда на чл. 337 ал. 1 т. 2 пр. 1 от НПК, чрез прилагане на закон за същото наказуемо престъпление.

  

Предвид установеното чрез заключенията по САТЕ и съдебно-автотехническа и фрактодиагностична експертиза се налага извода, че подс. Г. е нарушил разпоредбите на чл. 8 ал. 1 от ЗДвП, чл. 67 ал. 1 и чл. 68 т. 1 от ППЗДвП, т. к. е управлявал автомобила си ЛА“Ланча“ изцяло в насрещната за него пътна лента, предназначена за движещите насреща му автомобили и мястото на удара е бил в пътната лента за движение на   ЛА“Ситроен“, управляван от постр. С., намиращ се изцяло в своята лента за движение. Нарушението именно на тези разпоредби от ЗдвП и ППЗДвП е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. Подобна връзка обаче не е налице по отношение нормите на чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 21 от ЗДвП и по  чл. 73, ал. 1 от ППЗДвП, както е приел първоинст. съд: чл. 5 представлява обща норма, съдържаща общо предписание за поведението на участниците в движението по пътищата и не въвежда конкретни задължения; движението на подс. Г. с неразрешена за този пътен участък скорост /при позволена такава от 90 км/ч, той е управлявал ЛА със скорост около 108 км/ч / не е причина за настъпването на ПТП, липсва пряка причинно-следствена връзка на това нарушение с настъпилите противоправни последици – дори и при движение с тази скорост от 108 км/ч, но в предназначената му за това лента за движение, удар между него и ЛА на постр. С. не би настъпил, т. к. е установено, че постр. от своя страна не се е движил в нарушение на разпоредбите на ЗДвП и ППЗДвП.

 РОС е пропуснал да се произнесе и по възведено обвинение за нарушение на чл. 90 т. 4 от ППЗДвП. Такова според настоящата инстанция също не е налице поради наличието на специалните хипотези, предвидени в ППЗДвП и осъществени от подс. Г., намиращи се  в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат.

 

С оглед на изложеното и предвид бланкетния характер на разпоредбата на чл. 343 от НК, подс. Г. следва да бъде оправдан за допуснати от него нарушения на разпоредбите на чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 21 от ЗДвП, по  чл. 73, ал. 1  и чл. 90 т. 4 от ППЗДвП.

 

Обосновано и правилно първоинст. съд е оправдал подс. Г. по многобройните изброени в обв. акт нарушения на правилата за движение по пътищата, част от които са и взаимно изключващи - по чл. 15, ал. 1 от ЗДвП, чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, чл. 42 от ЗДвП,  чл. 43, т. 3 и т. 4 от ЗДвП, чл. 74 и 75 от ППЗДвП и чл. 88 ППЗДвП, поради липсата на причинно-следствена връзка с причиненото ПТП.

 

Всички описани  правни елементи /от обект и суб. страна/ на престъпния състав на разпоредбата на чл. 343 ал. 3 от НК се споделят от въззивната инстанция.

 

Както пред първоинст. съд – РОС, така и пред въззивната инстанция, защитата на подс. Г. навежда доводи за наличие на „случайно деяние“ по смисъла на чл.15 от НК, изключващо вината. Това становище на защитника основателно и мотивирано е било отхвърлено от първоинст. съд чрез позоваване на заключението по САТЕ и съдебно-автотехническа и фрактодиагностична експертиза на вещите лица проф. К., проф. Д. и доц. У., коментирана по-горе, които изключват възможността в резултат на пукната гума и изпускане на въдух, ЛА на подс. да е станал неуправляем, навлизайки в насрещната лента за движение.

 Твърденията на защитата на подс. Г. за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на двамата пострадали – починалите С. и Ч. също не могат да бъдат споделени от въззивната инстанция: от доказателствената съвкупност /свид. показания и заключенията по СМЕ, САТЕ и съдебно-автотехническа и фрактодиагностична експертиза/ е установено, на първо място, че всички лица, пътуващи в ЛА „Ситроен“, управлявана от постр. С. са били с предпазни колани и на второ място, че постр. С. е управлявал ЛА при спазване на разпоредбите на ЗДвП и ППЗДвП;

 

Предвид изложеното жалбата на подс. Г. се явява неоснователна.

 

Относно необходимостта от ревизиране на наложеното  наказание:

Първоинст. съд е изложил мотиви във връзка с индивидуализацията на наказанието, с които въззивната инстанция се съгласява отчасти: подс. е с чисто съдебно минало, трудово ангажиран и с добри характеристични данни, като не са установени обстоятелства, които да го характеризират като личност с повишена обществена опасност. От друга страна обаче, не може да не бъде отчетено, че са налични данни за други нарушения на правилата за движение по пътищата от негова страна: съгласно изготвената справка, през 2009г. и 2014г са му налагани наказания глоби с фиш; от показанията на свидетелите Али Ч. и В. Д. е видно, че в деня на ПТП, минути преди това, подс. Г. е преминал покрай тях /около с.Йонково и в с. Голям Поровец/ с по-висока скорост от допустимата за тези пътни участъци, т. е. подс. е демонстрирал явно установени навици за управление на МПС в нарушение на правилата за движение. Причинените в резултат на ПТП леки телесни повреди на трите свидетелки - И., Ч. и С. не са съставомерна последица , но като получени в резултат на допуснатото от подс. Г. ПТП, следва да се отчетат като отегчаващи обстоятелства.

Правилно РОС е отчел като висока обществената опасност на деянието, и в частност, тежестта на конкретно извършените нарушения на ЗДвП и ППЗДвП –без това да е наложително и да има за това явна причина, изключително грубо и арогантно подс. Г. е навлязъл в лентата за насрещно движение с превишена скорост, което е поставило водача на другото МПС – постр. С. в невъзможност да избегне сблъсъка.

Изложеното по-горе обуславя за въззивната инстанция извод за необходимост от индивидуализиране на наказанието на подс. Г. при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, но над предвидения в Закона минимум от 3 години, а именно в размер на 4 години лишаване от свобода при определения вече от първоинст. съд „общ“ режим на изтърпяване. Предвид критериите по смисъла на чл.54 НК, на целите на наказанието, визирани в чл.36 НК, както и с оглед принципа за съответствие на наказанието с извършеното престъпление, залегнал в нормата на чл. 35, ал. 3 НК така определено, наказанието би било справедливо.

 

В този смисъл протеста и жалбата на ч. обвинители за увеличаване на наложеното от първоинст. съд наказание лишаване от свобода се явяват основателни, респ. жалбата на подс. за приложение на чл. 66 от НК - неоснователна.

 

Наложеното от първоинст. съд кумулативно наказание по чл.343г от НК - лишаване от право да управлява МПС за срок от шест години, предвид изложеното по-горе и настъпилия вредоносен резултат – смърт на 2 лица, също следва да се редуцира, като бъде увеличено на 7 /седем/ години.

 

Направените искания в жалбата и в хода на въззивното производство от ч. обвинители Т. И.С., Р.Д.С. и Д.Д.П. - чрез повереника им  адв. Ф. П. /САК/ и Ж.А.Ч., А.С.Ч., А.А.Ч. - чрез повереника им  адв. Р. Ф. /САК/, за възлагане в тежест на подс. Г. на направени разноски на досъд. производство и пред настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение, с оглед разпоредбата на чл. 189 ал. 3 от НПК се явяват основателни и като такива следва да бъдат уважени.

При служебната проверка на присъдата, въззивният съд не констатира други нарушения /допуснати на досъдебното  производство или в с. з., / които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от друг състав на съда, поради което и на основание чл. 334 т. 3 вр. чл. 337 ал. 1 т. 2 пр. 1 и ал. 2 т. 2 и чл. 338 от НПК, настоящият състав на АС-Варна  

 

 

Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯ присъда № 29 на Окръжен съд - Разград по НОХД № 5/16г. по описа на същия съд, постановена на 29.05.2017г. по отношение на подсъдимия В.Д.Г., ЕГН **********

 

- в наказателно-осъдителната й част, като прилага закон за същото наказуемо престъпление – по чл. чл.343, ал.3 пр.3 б. „б“ пр. 1 във вр. с ал.1 вр. с чл.342, ал.1 от НК и за допуснато нарушение на чл. 68 т. 1 от ППЗДвП, като оправдава подс. Г. по първоначално възведеното обвинение по чл. 343 ал. 4 пр. 2 от НК да е извършил нарушения на чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 21 от ЗДвП, по  чл. 73, ал. 1  и чл. 90 т. 4 от ППЗДвП;

 

- УВЕЛИЧАВА наложените наказания: лишаване от свобода от 3 /три/ на 4 /четири/ години и лишаване от право да управлява МПС от 6 /шест/ на  7 /седем/ години;

 

ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДАТА В ОСТАНАЛАТА Й ЧАСТ.

 

ОСЪЖДА подсъдимия В.Д.Г. да заплати в полза на частните обвинители Т. И.С., Р.Д.С. и Д.Д.П. направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение на досъдебното производство и пред настоящата инстанция в размер общо на 3400 лева, както и на частните обвинители Ж.А.Ч., А.С.Ч., А.А.Ч. направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение на досъдебното производство и пред настоящата инстанция в размер общо на 3400 лева.

 

Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                ЧЛЕНОВЕ: 1.                    2.