Р Е Ш Е Н И Е

 

68

 

гр.Варна, 20.04.2015 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

         

Варненски апелативен съд , Наказателно отделение , в публично съдебно заседание на  двадесети март  две хиляди и петнадесета година в състав :

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯНКО ЯНКОВ

               ЧЛЕНОВЕ : РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА

                                   СТАНЧО САВОВ

                                     

 

при секретар Г.Н.

и в присъствието на прокурор Анна Помакова

изслуша докладваното от съдия Я. внохд №341/2014г. на ВАС

и за да се произнесе взе предвид следното :

          Предмет на настоящата въззивна проверка е присъда №66/18.09.2014г. по нохд №159/2014г. на Разградски окръжен съд , с която  подсъдимите С.Я.С., И.С.Я. и Д.С.И. са признати за виновни в това, че на 16.09.2013г. в с.Дряновец, общ.Разград, в съучастие помежду си – като съизвършители, умишлено умъртвили Д.Р. Р. от същото село , поради което и на основание чл.115 НК вр. чл.20 ал.2 НК и чл.58а ал.4 вр. чл.55 ал.1 т.1 НК им наложил наказания както следва : - на подс.С.С. – девет години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг затворнически режим в затвор; - на подсъдимите И.Я. и Д.И. – по осем години лишаване от свобода, което да изтърпят също при строг режим в затвор. С присъдата подсъдимите са осъдени и да заплатят на М.Н.Р., П.Д.Р. и Р.Д.Р.,  сумите от по 80 000лв. за всяка една от тях, представляващи обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди, ведно със законна лихва считано от датата на увреждането, като е отхвърлил исковете в останалата им част. В тежест на подсъдимия са възложени и сторените по делото разноски, както и държавната такса върху уважената част от исковете. Зачетено е и предварителното задържане на тримата подсъдими.

Срещу така постановената присъда са постъпили въззивни жалби от подс.Д.И. – чрез адв.Д.М., и от подсъдимите С.С. и И.Я.. Жалбите са идентични – в тях се твърди нарушение на материалния закон. Отправя се към настоящата инстанция искане за оправдаване на тримата подсъдими, алтернативно – прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление – по чл.119 НК или чл.124 НК. Отделно е постъпила бланкетна жалба от процесуалния представител на С.С. – адв.Р.К., в която се правят възражения за неправилност, процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се отмяна и връщане делото за ново разглеждане, прилагане закон за по-леко наказуемо престъпление, алтернативно – намаляне на наказанието и присъденото обезщетение.

В съдебно заседание жалбите се поддържат от защитниците на подсъдимите като се акцентира eдинствено върху нарушение на закона, иска се приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление – или по чл.119 НК, или по чл.124 НК, с произтичащите от това последици.

Подадена е срещу присъдата и въззивна жалба от адв.Е.Н. в качеството му на повереник на частните обвинители и граждански ищци М.Н.Р., П.Д.Р. и Р.Д.Р.. В нея се навежда довод за явна несправедливост на наложените на подсъдимите наказания, поради което и се иска увеличаване на наказанията.

В съдебно заседание тази жалба също се поддържа изцяло.

          Представителят на Апелативна прокуратура намира жалбите за неоснователни , а присъдата за правилна и законосъобразна, поради което и моли за нейното потвърждаване.

          Варненският апелативен съд на основание чл.314 ал.1 НПК  извърши изцяло проверка правилността на обжалваната присъда и  като взе предвид жалбите, както и становищата на страните, констатира:

          Жалбите са неоснователни.

          Установено е от фактическа страна по делото следното:

            Подс.С.С. *** и синовете му - подсъдимите И.С.Я. и Д.С.И., последният известен в селото с името Гошо или Георги. И тримата нямали постоянна работа, но пътували често в чужбина, където работели в строителството. Подс.И.С. живеел в дома на родителите си, а подс.Д.И. - в свой дом със семейството си. На 16.09.2013г. около 23,00 часа подс.И.С. с приятелите си свидетелите Г.Г., Ив.И., Д.К. и Ст.Д. с лек автомобил „Опел Вектра” с рег.№ РР 9202 АТ се прибирали от гр.Разград към с. Дряновец. Подс.И.С. управлявал автомобила, като през цялото време бил с включени дълги светлини. Когато влизали в селото забелязали, че до автобусната спирка бил спрян автомобила на Д.Р. - техен съселянин, с когото се познавали. Р. разговарял със св.Л.. Когато подс.И.С. минал покрай тях, фаровете на управлявания от него автомобил заслепили Р.. След като оставил св.Ст.Д. до дома му, подс.Ив.С. се върнал обратно с автомобила и отново преминал покрай Р. и св.Л., като отново ги заслепил. Малко след това подс.И.С. и св.К. видели мотор, на който имало двама души с каски. Помислили, че мотористите отиват на купон в техен приятел и решили да ги последват. Подс.И.С. завил в обратна посока с автомобила и за трети път минал покрай Р.. Това поведение на шофьора много ядосало Р. и той се развикал на подс.Ив.С., отишъл до лекия автомобил, отворил вратата на водача и на висок глас поискал обяснение от него защо кара на дълги светлини. Подс.И.С. обяснил, че ръчката на светлините не работела. Р. не му повярвал, пресегнал се и бутнал ръчката за светлините, при което те угаснали. След това ударил шамар на подс.И.С. по лявата буза, затворил вратата на автомобила и се върнал при св.Л.. След това подс.И.С. оставил свидетелите Г.Г. и Ив.И. до домовете им и със св.Д.К. отишли до дома му. Подс.И.С. обяснил на баща си - подс.С.С. какво се е случило. Подс.С.С. много се ядосал и решил „да потърси сметка” на Д.Р.. Взел от дома си една вила, сложил я на задната седалка в колата и заедно със сина си-подс.Ив.С. и св.Д.К. отишли до дома на другия му син -подс.Д.С., за да го вземат с тях. След това четиримата заедно - тримата подсъдими  и св.Д.К. се качили в автомобила и отишли до дома на Д.Р.. Видели, че колата му не е пред дома му и продължили без да спират към дома на св.Л.. След като видели, че автомобила на Р. не е и пред дома на св.Л., без да спират се върнали обратно до дома му, находящ се на ул.„Ц.Каракашев”№13. Автомобилът бил управляван от подс.И.С., до него седял подс.Д.С., зад него подс.С.С., а до него св.Д.К.. Когато стигнали до дома на Д.Р. било около 23,30 ч. Тримата подсъдими слезли от автомобила. Подс.С.С. отишъл до входната врата и започнал да вика по име Д.Р.. След като никой не излязъл, той се върнал до автомобила и взел от задната седалка вилата, която носел, и с нея започнал да удря по входната врата. Св.М.Р. - съпруга на Д.Р. излязла на вратата. Подс.С.С. казал, че търси съпруга й. Р. се върнала в дома си и казала на съпруга си, че го търсят. Малко след това Д.Р. излязъл, като в ръцете си държал дървен сап от лопата. Подс.С.С. се обърнал към него с думите: „Ела да си оправим сметките, аз съм се наживял”, след което нанесъл два удара с вилата по главата му. Д.Р. бил по-силен и хванал ръцете на подс.С.С., взел вилата и я хвърлил на пътеката в двора си. На помощ на баща си се притекли подсъдимите И.С. и Д.С.. Подс.Д.С. започнал да удря с дървен кол, а подс.И.С. с ръце по главата и различни части по тялото на Р.. В това време излязъл св.Н.Х. - съсед на Р. и се развикал. Междувременно тримата подсъдими и св.Д.К. се качили в автомобила.За да ги уплаши св.Х. взел сопа и ударил по тавана на колата, с която били дошли подсъдимите, след което автомобилът потеглил. Вследствие на ударите Д.Р. получил наранявания в областта на лицето и главата, на гърба и в областта на горните крайници.В резултат на множеството нанесени удари Р. загубил съзнание и паднал на земята. Св.Н.Х. отишъл до Р., който стенел и хъркал без да може да каже нещо.  Х. го обърнал по гръб и подложил под главата му възглавница. Няколко минути по-късно Д.Р. починал.

Така изложената фактическа обстановка първостепенният съд е установил по абсолютно категоричен начин след подробен анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства, включително и чрез самопризнанията на подсъдимите, направени в хода на производство по чл.371 т.2 НПК. Затова и по фактите спор от страните понастоящем не се повдига. Доколкото спор съществува, то той е такъв на правото, а не на фактите – както правилно отбелязва и защитата.  И в трите въззивни жалби на подсъдимите се твърди нарушение на материалния закон – сочи се, че следва да намери приложение разпоредбата на чл.119 НК. В жалбата на частните обвинители пък се твърди явна несправедливост на наложените на подсъдимите наказания. Това са и възраженията, на които въззивната инстанция следва да спре вниманието си.

По жалбите и възраженията на защитата на подсъдимите :

Превишаване пределите на неизбежната отбрана е възможно дотолкова, доколкото съществува неизбежна отбрана въобще. Иначе казано наличието на неизбежна отбрана е необходима и задължителна предпоставка за възникването и на превишаване пределите й. Затова и първо следва да се даде отговор на въпроса налична ли е въобще в случая  неизбежната отбрана като правен институт, и ако да – кого ползва тя, т.е. налице ли е нападение, кой е неговият обект и от кого то е провокирано. Доколкото във въззивното производство се лансира идеята от страна на защитата, че пострадалият пръв нанесъл удари на подс.С.С. /и данни за това се съдържали в показанията на св.К./, то настоящият състав ще си позволи едно отклонение :  Производството по делото е приключило по реда на Глава двадесет и седма от НПК , и в частност – по чл.371 т.2 НПК. Т.е. подсъдимите са признали изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като са се съгласили да не се събират доказателства за тези факти. Като последица от това и в изпълнение задълженията си първоинстанционният съд е постановил, че производството ще протече в рамките на посочената диференцирана процедура – след като разбира се установил, че самопризнанията на тримата подсъдими се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства/ за което съмнения не възникват и у настоящия съдебен състав/. След постановяване на определението по чл.372 ал.4 НПК   изявленията на подсъдимите по чл.371 т.2 НПК не могат да бъдат оттегляни.  Съгласно т.8.1. от Тълкувателно решение №1/06.04.2009г. на ВКС цялостното признаване на фактите, изложени в обвинителния акт, обуславя ограничения  и в пределите на инстанционния контрол : „Допустимата защита на подсъдимия остава ограничена в рамките на признатите фактически положения по обвинителния акт. В тези предели могат да се установяват и противопоставят правопроменящи и правопогасяващи обстоятелства, свързани с приложимия материален закон, с предпоставките и съдържанието на наказателната отговорност. В обсега на същите са излагане на съображения за необходимост от приложение на относимите основни институти на наказателното право; очертаване на аргументи за обективните и субективни признаци на престъпния състав и обоснованата от тях правна квалификация, визирана в особените норми на наказателния кодекс; релевиране на възражения за наказателна неотговорност и погасителна давност; предлагане на доводи за индивидуализация на санкционните последици. Всичко това обаче е възможно при условие, че е съвместимо с фактологията по обвинителния акт и не внася съществени изменения в нейните очертания.” Изцяло в тази насока е и необвързващата практика на ВКС на РБ.  А намекът от страна на защитата за първоначално нанесени удари от страна на пострадалия по отношение на подс.С.С. е несъвместимо с фактологията по обвинителния акт – излиза извън неговите фактически рамки. Затова и е процесуално недопустимо - никъде в обвинителния акт не се съдържа подобно твърдение. С изложеното въззивната инстанция няма за цел да запознава защитата със съдебната практика /очевидно е от пледоариите на защитниците, че са прекрасно запознати с нея – основните им възражения са за приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление в рамките на установената фактология/, а единствено да обърне й внимание, че с това си твърдение излиза извън фактите в обвинителния акт , и въз основа на него доразвива впоследствие основната си теза за наличие на неизбежна отбрана, в която били поставени тримата подсъдими. Сама по себе си тази теза настоящата инстанция намира за абсурдна. Ако въобще някой е бил поставен в условията на неизбежна отбрана в конкретния случай, то това е бил единствено и само пострадалият Д.Р.. Неизбежната отбрана предполага непосредствено /започнало и неприключило/ противоправно нападение. В случая подсъдимите/общо четирима – със св.К./ в 23,30 часа  отишли пред дома на пострадалия Р. , където подс.С. започнал да вика на Р. да излезе. След като това не станало той взел от колата вилата / с която целенасочено се снабдил отнапред/ и с нея няколко пъти ударил по входната врата. Съпругата на пострадалия им  казала че го няма, но С. настоял да излезе. Тогава Р. предвид агресивното поведение на стоящите пред дома му /и по-точно на подс.С.С./ взел дървен сап в ръката си и така излязъл пред входната врата. Последвала реплика от страна на С. „Ела да си оправим сметките, аз съм се наживял”, след което С. нанесъл и два удара по главата на Р. с вилата. В последвалата свада Р. направил безуспешен опит да се защити, бил му нанесен побой и от синовете на С.С. – с дървена сопа и юмруци, вследствие на което в крайна сметка Р. получил общо не по-малко от шест удара в главата /и пет в тялото/. Настъпилата минути след побоя смърт е вследствие на тежък оток на мозъка, с малкомозъчно вклиняване, довело до остро разстройство на дишането и сърдечната дейност – като резултат на установените травми по главата. При това положение всички елементи на неизбежната отбрана са налице – срещу Р. е налично непосредствено противоправно нападение от трима човека, двама от които въоръжени с вила и дървена сопа, на което той е направил опит да се противопостави – за съжаление безуспешно. От друга страна пострадалият разполага с право на активна защита – по никакъв начин не е длъжен да се укрива , още по-малко в собствената си къща. Следва може би да се уточни и началото на нападението – според настоящият състав то е започнало, когато подс.С.С. е започнал да блъска с вилата по входната врата на дома на Р.и – с тези си действия явно и недвусмислено е заявил повода за среднощното си „посещение”. Т.е. очевидно е , че в условията на неизбежна отбрана се е намирал пострадалият Д.Р., и че в такава е бил поставен вследствие действията на С.С. и двамата му сина. Затова и абсурдно е да се твърди, че подсъдимите се намирали в неизбежна отбрана. Неизбежна отбрана срещу действия, извършени при неизбежна отбрана в рамките на необходимите предели, е недопустима. Иначе казано – не може да се позовава на неизбежна отбрана този, който е предприел нападението. А след като С. не са били в състояние на неизбежна отбрана, то няма как да са превишили и нейните предели.

Не е налице и престъпление по чл.124 НК – това възражение е било поставено на вниманието и на първостепенния съд, който е изложил своите съображения защо не го възприема /също както и това за наличието на неизбежна отбрана, и това по чл.118 НК/. Мотивите на окръжния съд в тази насока са обосновани – като почиващи на теорията и практиката. Престъплението по чл.124 НК по отношение на крайния резултат /настъпването на смъртта/ е непредпазливо – и това е разликата между него и умишленото убийство. В първия случай деецът иска или допуска причиняване увреда на здравето на пострадалия, а във втория - иска или допуска смъртта му.  А за наличието на вина и нейната проявна форма /като субективно отношение към съставомерния резултат/ се съди по  действията на дейците. В конкретния казус от страна на тримата нападатели /двамата от които значително по-млади от пострадалия/ са нанесени значителен брой удари на починалото лице – не по-малко от единадесет, от които в главата – не по-малко от шест. Тези удари са нанасяни с вила, дървена сопа, и юмруци – по главата и тялото на шестдесетгодишен човек. Техният интензитет, насоченост, използването и на оръдия за нанасяне на ударите не сочат на непредпазлива смърт. Напротив , сочат на умисъл и то пряк - ако общо трима човека нанасят удари в главата на възрастен човек с ръце, вила и дървена сопа, то очевидно е желанието им да го умъртвят. Затова и в крайна сметка правилно и законосъобразно съдът е приел, че е налице убийство по чл.115 НК , извършено при пряк умисъл. Налице е и характерната за съизвършителската дейност общност на умисъла. При наличието на последната пък е без значение кой какви конкретно удари е нанасял на пострадалия – от значение е , че от съвкупността от тези удари като последица е настъпила смърт.

За престъплението по чл.118 НК /или по-скоро за липсата му в случая/ съдът също е изложил съображения. Те се споделят също и от настоящата инстанция, която няма да се разпростира по тях – поради липсата на такова искане от страна на защитата/и пред настоящата инстанция защитата на подсъдимите в лицето на адв.М. заявява, че и според него престъпление по чл.118 НК не е налице/. Спомена се по-напред, че се твърди единствено превишаване пределите на неизбежната отбрана, както и непредпазлива смърт вследствие умишлено нанесена телесна повреда. Поради това се иска и приложение на чл.119 НК, алтернативно – на чл.124 НК. Нито първото виждане на защитата се споделя от въззивния съд, нито второто – поради изложените съображения. Налице е престъпление по чл.115 НК вр. чл.20 ал.2 НК и като е квалифицирал от правна страна действията на тримата подсъдими по този именно законов текст съдът не само не е допуснал нарушение на материалния закон  , а напротив – приложил го е  правилно.

По жалбата на частните обвинители и граждански ищци :

При определяне на наказанията контролираният съд е отчел всички онези обстоятелства, които са от значение за тяхната индивидуализация, приел е че са налице само смекчаващи /не е необходимо да бъдат повтаряни – изчерпателно са посочени на л.199 от нохд №159/2014г./. Отчел е липсата на отегчаващи вината обстоятелства, и в крайна сметка е стигнал до извода, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.58а ал.4 НК – тъй като чл.55 НК е по-благоприятен за подсъдимите. Този извод е верен – след като се отчетат обаче и отегчаващите вината обстоятелства, които съдът е пропуснал. Това е създадената от подс.С.С. организация – повикването на синовете му, вземане на оръдие за нападение /вила/, която организация не сочи на инцидентност ;  упоритостта при преследване на целта – подсъдимите са минали през различни места за да открият пострадалия накрая в дома му; броят на нападателите . Всичко това обсъдено допълнително би дало възможност на подсъдимите да се наложат по-тежки наказания, които дори и след редукцията от 1/3 да не достигнат понастоящем определените, затова и в крайна сметка правилна се явява преценката на съда, че приложението на чл.55 ал.1 т.1 НК се явява по-благоприятно за подсъдимите. А няма спор, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства – подсъдимите са неосъждани, със създадени трудови навици, семейни, с добри характеристични данни по местоживеене, с добро процесуално поведение. При това положение наложените им наказания се явяват адекватни – както на високата степен на обществената опасност на деянието, така и на сравнително ниската на дейците. Включително и по-отношение направената между тях диференциация – правилно на подс.С. е наложено по-тежко наказание - като родител и баща, и като инициатор на свадата. Не се налага тяхното увеличаване – по отношение на хора с необременено съдебно минало и с неутвърдени престъпни привички това би довело по-скоро до обратен ефект. Затова и жалбата на частните обвинители е неоснователна. Не се налага обаче и намаляне на така определените наказания – проява на подобно снизхождение не би била оправдана с оглед постигане целите както на генералната, така и на личната превенция. Все пак извършено е най-драстичното посегателство срещу личността – отнемане на човешки живот. Наказанията следва да бъдат изтърпяни от подсъдимите във вида, в който са им наложени.

Правилна и законосъобразна е присъдата и в своята гражданска част. Несъмнено вследствие на загубата на своя съпруг и баща ищците са търпели и ще търпят и за в бъдеще морални страдания. Както е и несъмнено, че преждевременна му смърт е последица от престъпните действия на тримата подсъдими. Затова те следва да овъзмездят ищците за претърпените от тях неимуществени вреди – присъдените на последните обезщетения са в съответствие както с обществения критерий за справедливост, така и с практиката на съдилащата в тази насока. Поради това и са в състояние да репарират търпените от пострадалите вреди /доколкото и ако това е въобще възможно/.

При извършената служебна проверка не бяха констатирани процесуални нарушения.

Предвид изложеното, и като намира че не са налице основания за изменение  или отмяна на атакуваната присъда, на основание  чл.338 НПК Варненският апелативен съд 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда №66/18.09.2014г. по нохд №159/2014г. на Разградски окръжен съд.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 15-дневен срок, считано от уведомлението на страните.

 

Председател :                                   Членове :