РЕШЕНИЕ

193/30.11.2015 Година, 2015 Град Варна

 Варненски апелативен съд, наказателно отделение

На дeветнадесети ноември, две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                        Председател:Илия Пачолов

Членове:Румяна Панталеева

Росица Тончева

Секретар: Г.Н.

Прокурор:Ружа Големанова

като разгледа докладваното от съдия Тончева ВНОХД №341 по описа на съда за 2015 година, при произнасянето си взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано на основание чл.318 ал.3 и ал.6 от НПК. Оплакването е срещу присъда №6/13.03.2015 година по НОХД №192/2014 година по описа на Окръжен съд – Силистра, с която С.П.Ц. и Е.М.С. са признати за виновни и осъдени за престъпление по чл.199 ал.2 т.2 пр.1 вр. чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК, защото на 11.08.2013г. в с.Брадвари, обл.Силистра, двамата подсъдими при условията на опасен рецидив, в съучастие като съизвършители,  отнели чужди движими вещи – мобилен телефонен апарат марка „Нокия” модел „3510 I” с imei 351354802515910 и др. на обща стойност 70.00лв., както и 25 лева, от владението на Д. И. А., с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила и грабежът е придружен с убийството на владелеца.

На подсъдимия С.Ц. е наложено наказание  „Доживотен затвор без право на замяна”, а на подс.С. – „Лишаване от свобода” за срок от двадесет години. Първоинстанционният съд е определил и режима, при който следва да се изпълнят наказанията. 

С първоинстанционната присъда са уважени граждански искове, решен е въпроса за  съдебните разноски.

 

Недоволен от присъдата е останал подс.С.Ц.. В саморъчно изготвена жалба поставя въпроса за авторството на престъплението от трето, непривлечено към наказателна отговорност лице. С този аргумент подсъдимият счита, че делото не би могло да се реши и е наложително доразследването му. В жалбата се поставя също въпроса за справедливостта на наказанието. В допълнително писмено изложение, подсъдимият се фокусира върху допуснато съществено процесуално нарушение, интензивно ограничило правата му в процеса. Изводимо е от бездействие на първоинстанционния съд по разясняване на процедурата на съкратеното съдебно следствие, което в крайна сметка  рефлектирало върху възможността на Ц. да се ползва от чл.371 т.2 от НПК с отдалечен правен ефект- дължимата ex lege редукция на наказанието.

Адв.К. (служебен защитник на подс.Ц.) също е останал недоволен от първоинстанционната присъда. Основното му оплакване се свързва с дейността на органите по ръководство и решаване във връзка с разкриване на обективната истина. В унисон със заявеното от подзащитния си, адв.К. поставя въпроса защо при наличието на доказателства, установяващи съучастие на още едно лице в съставното престъпление неговата отговорност не е ангажирана. Липсата на обвинение по отношение на Б.Х., според защитника дерогира възможността за законосъобразно прилагане на материалното право, в частност на чл.21 ал.1 от НК. В логична симбиоза с тези доводи е оплакването от явна несправедливост на наложеното наказание на подс.Ц.. Атакува се и гражданско-осъдителната част на присъдата, с аргумент за липса на фактическа връзка между гражданските ищци и починалия, в резултат на което претърпените болки и страдания от смъртта му остават имагинерни.

Подс.Е.С. е  подал саморъчна въззивна жалба срещу присъдата на СОС. С разпореждане № 569 /без дата/, съдия от първоинстанционния съд е върнал въззивната жалба на подс.С. поради просрочието й. Пред настоящата въззивна инстанция подсъдимият декларира липса на интерес от проверка и евентуална отмяна на разпореждането, оттегляйки частната си жалба по чл.323 ал.2 от НПК. С изрично изявление по реда на чл.320 ал.5 от НПК, подс.С. се присъединява към въззивната жалба на подс.С.Ц.. Извън това, в саморъчно писмено изложение, подс.С. се оплаква от незнанието на процедурата по чл.371 т.2 от НПК, както и от бездействието на първоинстанционния съд да му я разясни. Счита, че с това съществено са били накърнени правата му.

 Адв.М. (служебен защитник на подс.С.) сезира въззивната инстанция с жалба  по чл.318 ал.6 от НПК. В нея развива доводи за допуснато съществено процесуално нарушение в резултат на дискредитиране на основното начало по чл.13 от НПК. Защитникът аргументира тезата си с категоричността на доказателствата за участие на Б.Х. в извършване на престъплението, факт останал извън действията по разследване и развитото обвинение пред съда. В логиката на последното оплакване е и твърдението за липса на мотиви в първоинстанционната присъда относно реалния принос на подс.С. в постигане на престъпния резултат. Искането е за отмяна присъдата и връщане на делото за доразследване.

В пренията пред настоящата въззивната инстанция адв.К. поддържа жалбата си. Акцентира върху доказателствата за участие на Б.Х. като акцесорен съучастник в престъплението, като счита че с игнорирането на този факт от една страна страда обективната истина, а от друга – невъзможно е да се индивидуализира характера и степента на участие на всеки един от другите съучастници в извършеното престъпление, респективно да се определи справедливо наказание. Поддържа оплакването си и по отношение на уважените граждански искове, като в генерален план защитникът пледира за отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за доразследване.

В личната си защита, подс.Ц. заявява, че Б.Х. бил укрит още в следствието. Твърди, че само Х. се намирал в жилището на пострадалия. Отрича собствено участие в умъртвителното деяние. Подсъдимият припомня, че автомобила на Х. не е бил иззет за ДНК изследване, като с тези аргументи иска връщане на делото за ново разследване.

В пренията адв.М. поддържа жалбата си. Заявява, че доказателствата налагат извод за най-голяма вина на Б.Х. при осъществяване на процесното престъпление, което е в противоречие с изключеното от първоинстанционния съд в мотивите съизвършителство. Защитникът счита, че отразените в обвинителния акт фактически обстоятелства не са всеобхватни. По отношение на възможността за приложение на чл.371 т.2 от НПК, адв.М. сочи че провеждането на съкратено съдебно следствие е било немислимо, при положение че подзащитният му не е бил изначално съгласен с фактическото обвинение срещу него. Изкривяването на обективната истина чрез изключване на деятелността на Х., според адв.М. е повлияло и на решението на съда по гражданските искове. В заключение се прави искане за отмяна на присъдата и провеждане на ново разследване.

 В рамките на личната си защита подс.С. също поставя въпроса за участието на Б.Х. в извършване на престъплението. Признава собствената си вина, но счита че истината не е установена. Това го мотивира да поиска връщане на делото за ново разглеждане.

  Въззивният прокурор пледира в полза на атакуваната присъда.  Счита, че правните изводи са верни, т.к. почиват на обстоен доказателствен анализ. Прокурорът не намира за обясними оплакванията на подсъдимите относно ограничаване на правото им по чл.371 т.2 от НПК от гледна точка на неотменното отричане на фактическото обвинение. Наказанията се възприемат за справедливи.

Повереникът на частните обвинители и граждански ищци изразява становището си за неоснователност на въззивните жалби. Счита, че първоинстанционната присъда се основава на доказателствата по делото и хармониращите с тях самопризнания на подсъдимите. При правилното приложение на материалния закон, първата инстанция е направила и  законосъбразни изводи относно доказаността и справедливостта на претенциите по чл.45 от ЗЗД на наследниците на пострадалия. В заключение, повереникът счита че атакуваната присъда не страда от пороци и следва да се потвърди изцяло.

В последната си дума подс.Ц. моли делото да се върне за ново разглеждане. Заявява, че е взел поуката си, но иска и Б.Х. да понесе наказанието си.

В последната си дума подс.С. също моли за връщане на делото за ново разглеждане, за да може и Б.Х. да си понесе наказанието като съучастник.

Варненският апелативен съд като взе предвид подадените въззивни жалби, присъединяването на подс.Е.С. по реда на чл.320 ал.5 от НПК към жалбата на подс.Ц., след като обсъди доводите на страните в съдебно заседание и служебно провери правилността на атакуваната присъда по реда на чл. 313 и чл. 314, ал.1 НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимите С.Ц. и Е.С. имали познанство от местата за лишаване от свобода, като контактите между тях продължили и след освобождаването им. От 2012 година подс.Ц. познавал св.Б.Х..

На 07.08.2013 година около 10.30часа,  в гр.Силистра се състояла среща между подс.Ц. и св.Х.. Последният упражнявал нерегламентирана таксиметрова дейност с личния си автомобил по маршрут гр.Силистра-с.Брадвари. По време на срещата подс.Ц. поискал от св.Х. да го закара до с.Брадвари и да му покаже дома на Д. А.. Поводът бил лихварската дейност, развивана от последния.

След като пристигнали в селото, двамата минали покрай дома на А.. Св.Х. посочил входните врати, мястото където нощувал пострадалия и неговата неподвижна майка. В хода на разговора св.Х. споменал също, че А. не чувал добре.

 На 10.08.2013 година подс.Ц. потърсил по телефона св.Х.. Уговорили си среща около полунощ пред казино в гр. Силистра. На 11.08.2013 година, малко след полунощ подс.Ц. дошъл с подс.С.. Подс.Ц. поискал от св.Х. да ги закара до дома на А. в с.Брадвари. Тръгнали около 0.30ч. и приблизително около 01.00 часа на 11.08.2013 година пристигнали до отбивка между селата Иширково и Брадвари. Там престояли до около 2.30ч.. В това време подс.Ц. извадил  от дрехите си нож. С него той и подс.С. изрязали отвори в предварително носените шапки. Подсъдимите извадили от дрехите си и износени ръкавици. На отбивката между двете села, подс.С. изпушил една цигара.  Фаса хвърлил на мястото на престояването им. Около 02.30ч. тримата тръгнали с автомобила към селото. Св.Х. спрял близо до дома на А. в с.Брадвари. Подс.Ц. уточнил, че мобилният му телефон е изключен.Това наложило св.Х. да избере номера на подс.Ц.. Така при включване в мрежата от страна на апарата на Ц., св.Х. щял да получи съобщение – знак да вземе подсъдимите. След като оставил спътниците си, св.Х. напуснал очертанията на селото.

Подсъдимите Ц. и С. прескочили оградата на къщата на А.. Необезпокоявани влезли в стаята, където пострадалият спял. Предварително носили напоени в спирт кремвирши, които хвърлили на кучето, за да не лае.Подсъдимите събудили А. и поискали парите му. След като не постигнали целта си, залепили с парче скоч устата на пострадалия и със същата лента вързали ръцете зад гърба му. Допълнително ограничили движението на ръцете на пострадалия, връзвайки ги и с колан. Подсъдимите свалили пердето на земята, взели телта му и вързали краката на мъжа с нея. После пострадалият бил съборен на леглото. Двамата  започнали да му нанасят удари по главата и лицето.

Тъй като целта на подсъдимите по отнемането на парите на пострадалия все още не била постигната, физическата принуда задълбочила интензитета си. Пострадалият бил обърнат по корем, а главата му силно притисната към възглавницата. Въздухът на А. не достигнал и той се задушил.

Ц. и С. започнали да тършуват из стаята.Намерили 25лв., два мобилни апарата „Нокия” и газов сигнален пистолет. После двамата излезли от помещението, оставяйки вратата открехната. Отишли в двора на детската градина и след осъществяване на уговорения сигнал, се качили в колата на св.Х..

Тримата се насочили към гр.Силистра.В близост до града стоящият на предна дясна седалка подсъдим Ц. изхвърлил през прозореца използваните шапки, ръкавици, както и взетите от дома на А. телефони. Газовия пистолет останал в подс. С..

На 11.08.2013 година около 06.45ч. св.Али пристигнала в дома на пострадалия Тя се грижила за почистването и отглеждането на болната майка на А.. Тогава жената намерила трупа на А..

На 11.08.2013 година в дом в с.Брадвари, ул.„ Д. Дончев № 11, бил извършен оглед. Трупът на Д. А. се фиксирал лежащ по очи върху леглото, облечен с боксерки, леко смъкнати към слабините, с открита горна част на седалището, а ходилата - обути във вълнени чорапи. Главата била обърната към лявото рамо и опряна в намиращата се възглавница с калъфка - покрита с множество кафеникавочервени петна с неправилна форма. Ръцете били сгънати в лактите, лежащи върху гърба, с допрени една в друга длани, вързани с кафяв кожен колан без катарама в областта на китките. Краката били изпънати, вързани един към друг в глезенната област с медна тел. Установило се наличие на моравочервени послесмъртни петна по страничните нисколежащи части на тялото и крайниците, две резки с хиксовидна форма върху горната част на дясна плешка, кръвонасядане върху гърба под лява плешка и в долна част на дясна плешка, трупно вкочаняване във всички мускулни групи.

В динамичния стадий на огледа станало ясно, че краищата на кожения кафяв колан, с който са завързани ръцете в областта на китките, са подпъхнати под тях към гърба, като над дланите се образувала П-образна примка. След отвързването на колана се открила поставена ивица сиво, непрозрачно тиксо около лява китка. При обръщане на тялото по гръб се намерили кръвонасядания по клепачите на ляво око, последното оточно; в основата на носа и по повърхността му; повърхностни рани и кръвонасядания по долна и горна устни; наличие на зацапвания с кафеникавочервена течност по устата и ожулвания по брадичката.Под горната лява част на трупа била установена ролка от сиво непрозрачно тиксо с наличие на множество кафеникавочервеникави петна по вътрешната картонена повърхност на ролката, както и метална катарама с парче откъсната кафява кожа към нея и част от бял на цвят кабел заедно с черен щепсел.

Причината за смъртта на А. била обект на изследване от СМЕ. Установило се, че се дължи на механична асфиксия от притискане на дихателните отвори с мек предмет с широка повърхност. По тялото на пострадалия се констатирали кръвонасядания в областта на носа и устата, в лява тилна област на главата, кръвонасядания във вид на отпечатък от плат в областта на гръдния кош и ляв хълбок; тежък оток на мозъка и белите дробове; остро раздуване на белите дробове; кръвоизливи по серозите; общ кръвен застой на вътрешните органи; ожулвания и кръвонасядания по челото, носа и устните, кръвонасядания по клепачите на двете очи, по лява скула и брадичката, кръвонасядания в областта на пистягането по китките.

Според СМЕ, А. е получил горните увреждания чрез действието на твърди тъпи предмети, посредством удари с или върху такива предмети, както и при силен и продължителен натиск към тях. Вещите лица са констатирали наслагване на въздействията/ удари и притискане в една и съща област на лицето. Относно уврежданията в лицевата област е депозирано становище, че същите са резултат на не по-малко от 7-8 отделни удари. Множество са ударите и в областта на гръдния кош и ляв хълбок-минимум 3 отделни въздействия/удари, като е възможно да бъдат получени и при силно притискане на тялото към твърд тъп предмет с характерен релеф/ одеало или друг вид плат/. Смъртта по механизма на асфиксия от притискане на дихателните пътища, според вещите лица  настъпва бавно, в порядъка от 5 до 10 минути, като през първите няколко минути до загубата на съзнание от липса на кислород, пострадалият ясно съзнавал случващото се с него и изпитвал силно изразено и мъчително чувство на недостиг на въздух и задушаване. Поради завързаните горни и долни крайници А. разбирал безпомощното си състояние и невъзможността  да окаже каквато и да е съпротива.

Смъртта на Д.А. е ограничена от СМЕ в часовия диапазон от 03:57ч. до 09:33ч. на 11.08.2013 година.

От приложените писмени справки на мобилни оператори е видно, че на 11.08.2013 година в 04:07:10ч. се провел разговор между мобилни телефони с  № 0897304524, ползван от подс.С.Ц. и № 0892747615, ползван от св.Х..

На 04.09.2003 година чрез ресурса на разпознаването, св.Х. идентифицирал подс.С..

При извършето претърсване в дома на подс.С. ***, били намерени и иззети 3 бр. мобилни апарати, части от мобилен апарат и флаш памет ведно със сим- карти и батерии, както и дрехи и 1 бр. мъжка кожена чанта. При претърсването в дома на подс.Ц. *** иззети 4 бр. мобилни апарати ведно със сим- карти и батерии.

По време на престоя на подсъдимите в ареста, С. написал бележка до Ц. със съдържание: „Али. Виш какво Този човек те топи... Аз няма дате оставям". Бележката завършва с: „…Чеси ма извикали, но Аз несам Ходил с вас знаеш поне децата ми плачат със сълзи моля те".

На 17.09.2014г. разледващите органи извършили оглед на местност, находяща се по път Ш-213, при км. 14+ З00м.. В затревената площ били намерени тъмносин капак на мобилен телефонен апарат с надпис »Nokia"; 1 бр. мобилен апарат марка »Nokia", със сив на цвят панел, без налична сим- карта; 1 бр. ръкавица- тип"работна"; чифт ръкавици, като лява и дясна ръкавици пъхнати една в друга, всяка с пет пръста и 1бр. черна на цвят, изработена от ватиран плат шапка / гугла/ с три отвора върху нея с неправилна форма.

На 18.09.2013г. бил извършен оглед на затревен участък, разположен вляво от отбивка- черен път, отстояща вдясно от път Ш-218, при км. 16+ 600 м., в местността «Домус кулак» в землището на с.Брадвари. На 110-я метър по черния път, измерено от началото на отбивката и на различно отстояние от левия ръб на черния път са намерени и иззети общо 6 бр. изрезки от плат с неправилна форма и 1 бр. бял на цвят фас от цигара.В десен тревен банкет вдясно, на път Ш-213, при км. 13+ 439м. била намерена и иззета черна на цвят, фабрично изплетана шапка, тип «капишон» с 6 бр. прореза с неправилна форма.

Чрез заключението на СМЕ на ВД № 67/201Зг. по картонената вътрешна повърхност на ролка тиксо се установила човешка кръв с кръвногрупова принадлежност «А/бета/», сходна с кръвта, иззета от трупа на пострадалия.

Заключението на дактилоскопна експертиза установява, че по ролка сиво тиксо се намирали две следи, идентични с отпечатъците от малък и безименен пръсти на лява ръка на пострадалия.

Заключението на ДНК експертиза № 13/ДНК-425/201Зг. установява, че на парче от сива скоч лента се визуализирал частичен ДНК профил, алелите от който съвпадали с алелите от ДНК профила на пострадалия.

По намерените на 11.08.2013 година 2бр. черни на цвят калъфи за мобилни телефонни апарати според експертиза №13/ ДНК-498/ 2013г.,имало клетъчен материал на пострадалия.

Заключение на експертиза № 13/ ДКТ-250/2013г. касае тъмносин на цвят капак на мобилен телефонен апарат с надпис »Nokia" и  мобилен апарат марка »Nokia", със сив на цвят панел, без налична сим- карта, иззети на 17.09.2013г., установява липса на годни за изследване дактилоскопни следи.

По шест броя изрезки от плат с неправилна форма и  бял на цвят фас от цигара, по черна на цвят - фабрично изплетена шапка, тип «капишон» с 6 бр. прореза с неправилна форма, по ръкавица-тип"работна", по чифт ръкавици и по шапка / гугла/ с три отвора върху нея с неправилна форма има ДНК материал, като при сравнителното му съпоставяне с иззет от подсъдимите ДНК материал се установило:

-по угарка от цигара е определен ДНК профил на лице от мъжки пол, съвпадащ с ДНК профила на Е.С.;

 -изследваният клетъчен материал по чифт работни ръкавици е определен частичен ДНК профил, алелите, от който съвпадат с алелите от локусите в ДНК профила на Е.С.;

-изследваният клетъчен материал от две от изрезките от плат с неправилна форма и от 1 бр. черна шапка с прорези произхожда от С.Ц.;

-изследвания клетъчен материал по други 2 бр. изрезки от плат и 1бр. черна на цвят качулка с прорези за очи и уста има ДНК профил, чиито алели съвпадат с алелите в съответните локуси от ДНК профила на подс.Ц.;

-за обектите, представляващи останалите 2 бр. изрезки от плат и 1 бр. ръкавица, тип "работна" не е определен ДНК профил.

В досъдебното производство били изготвени две трасологични експертизи за установяване на цялото по неговите части. Заключението по Протокол № 5/31.01.2014 г касае:

-черна качулка с част от пластмасов цип, намерена при оглед на 17.09.2013 година;

-6 бр. Изрезки от черна на цвят, плетена материя, иззети при огледа на 18.09.2013година;

-1 бр.шапка тип «капишон», иззета на 19.09.2013 година.

Според заключението на експертизата има обща разделителна линия  между изрезка означена с №3 и първия отвор на качулката, между втория отвор на черна на цвят качулка и една от изрезките от плат. Поради разтегливата материя на шапката-тип"капишон" експертът не е определил с достатъчна точност линиите на разделяне.

Втората трасологична експертиза заявява, че представените за изследване предмети не са части от едно цяло.

Отнетите от дома на пострадалия вещи-2 бр. мобилни телефонни апарати марка »Nokia", модел „35101,, и 1бр. сигнален револвер марка «RG- 59", кал. 9мм., били остойностени чрез СОЕ.

Изготвени две комплексни СППЕ отричат психични заболявания при подсъдимите.Личността на С.Ц. е очертана с граничен интелект,примитивен, но без интелектуален дефицит, антисоциален тип личност, склонен към конфликтно отреагиране и асоциално поведение. Подс.С. се характеризира с граничен на нормата интелект, примитивен, без интелектуален дефицит, склонен към импулсивност.

Така детайлизираната фактическа обстановка, приета и от първоинстанционния съд е в синхрон с доказателствата по делото. За изследване на обстоятелствата в предмета на чл.102 от НПК първата инстанция е извършила всички възможни процесуално-следствени действия.

По оплакванията на подсъдимите и защитниците относно обосноваността на присъдата:

Най-общо, оплакванията на страните за необоснованост на атакуваната присъда се свързват с доказателства по делото, установяващи с висока степен на вероятност участие на св.Х. в престъплението по чл.199 ал.2 т.2 от НК.

Изводът относно осъществяването на фактическия състав на престъплението следва да почива на обективно, пълно и всестранно изследване на всички  обстоятелства по делото. Доколкото познавателната дейност на процесуалните субекти е вторична, тя се основава на предизвиканите от престъпното деяние изменения в обективната действителност, които биха могли да имат веществен и невеществен характер. Като се има предвид характеристиката на престъплението, възможността за установяване на очевидци на деянието е отречена изначално. Поради това, слагайки за отправна точка на доказателствения анализ обективните находки от деянието, установени посредством огледи на местопроизшествие, претърсване и изземване и обследвани чрез множество разнородни експертизи /стр.17 от мотивите/, първоинстанционният съд е сторил нужното, за да доведе до правилен край логиката на аналитичната си дейност.

За да провери версията на двамата подсъдими, на основание чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК, въззивният съд извърши допълнителен собствен анализ на доказателствената съвкупност. Обясненията на подсъдимите от стадия на първоинстанционното следствие подлежат на внимателно съпоставяне с откритите и фиксирани доказателства чрез различните способи на доказване. Отделно от това, версиите на Ц. и С. следва да се обсъдят на плоскостта на доказателствата, възпроизведени чрез показанията на св.Х..

 При огледа на местопроизшествие на 11.08.2013 година в дома на пострадалия в с.Брадвари /т.1, л.7 и сл. от д.пр./ са били открити и фиксирани множество следи от деянието. Една част от писменото ДС дава представа за обстановката, при която то е осъществено. Къщата на пострадалия А. има два входа, единият откъм ул.”Победа” намерен заключен. Вторият вход е откъм ул.”Д. Дончев”. Влизането се осъществяло през двукрила порта, чието резе било отворено, следвала еднокрила порта, също отворена. Височината на оградата на къщата е около 1.50м, напълно възможно да се преодолее чрез прескачане.

Тази обстановка е била позната на подс.Ц. от 07.08.2013 година. На посочената дата той е имал възможност спокойно да огледа разположението на къщата, характеристиката на оградата. На подсъдимия е било известно, че собственикът не чува, а майка му е неподвижна /показания на св.Х. л.143 от НОХД/.

Трупът на пострадалия е намерен в неголямо помещение, заобиколен с множество разхвърляни вещи /т.1,стр.8 от д.пр./. Чрез съдържанието на протокола за оглед се установява, че интерес за дейците са представлявали и дрехите на пострадалия, поставени на закачалка. Така например джобовете на панталон с кожен колан се намерили обърнати с хастара навън.

В това помещение разследващите  намерили листи с изписани имена и цифри /Обект №2 от ВД/. Те, заедно с предадените доброволно от св.Д.И. писмени документи /т.1, л.44 от д.пр./, показанията на св.Х. и св.Рюстем, налагат безспорния извод, че пострадалият е давал пари на заем срещу лихва. Иначе казано, логично било в неговия дом да има пари. Такива са били очакванията и на дейците – чрез престъплението да се обогатят съществено. С този извод кореспондират обясненията  на подс.Ц. и подс.С.. В тях те споменават сума от 150 000лв - годна да провокира престъпния им интерес към дома на пострадалия и респективно изисквала решителни действия за удовлетворяване на престъпната им мотивация.

По тялото на пострадалия са били открити и фиксирани следи от умъртвителното деяние, отделени логически от статичния и динамичния оглед на трупа. Смъртта на А. според заключението на СМЕ /т.4, л.1 и сл./ е настъпила на 11.08.2013 година между 03.57ч и 09.33ч. До 03.57ч. на процесната дата доказателствено са обезпечени действията на подсъдимите. Около 00.30 часа те се срещнали в гр.Силистра /да се разбира и св.Х./. С автомобила на свидетеля тръгнали към с.Брадвари. По пътя престояли до 02.30ч. в местност близо до селото. Тогава Ц. и С. направили прорези на шапки, извадили ръкавици и в общ аспект координирали бъдещата деятелност. Подс. Ц. и подс.С. заявяват, че св.Х. предоставил ръкавици и маски. Този факт логично се отрича от св.Х..За преценка достоверността на ДС въззивният съд обсъди заключенията по СМЕ на ВД по метода на ДНК профилирането, протоколи за оглед от 17.09.2013 година и 18.09.2013 година, свързващи въпросните веществени доказателства само с подсъдимите. При тази доказателствена идентификация значимият за преддмета по чл.102 т.1 от НПК факт е, че подс.С. и подс.Ц. са носили маските /шапки с отвори/ и ръкавиците на процесната дата.

При извършения оглед се установили множество и различни по локация наранявания по тялото на пострадалия. Те са обект на изследване и анализ отСМЕ за аутопсия.Фиксираните наранявания в лицевата област на пострадалия са резултат на не по-малко от 7-8 отделни удара. В областта на гръдния кош и левия хълбок на А. са причинени увреждания, резултат от минимум 3 отделни въздействия/удари. Описаните травми са елемент от цялостното физическо въздействие върху пострадалия, като същите дават основание на вещите лица /л.206 гръб от съдебния протокол/ да очертаят два варианта на причиняването им – от повече от един човек или само от един човек, но в продължителен период от време. Обсъдена е подразновидност на последната хипотеза – преодоляване на съпротивата на пострадалия с удари в лицето и след това ограничаване на движенията му.

Първоинстанционният съд задълбочено е обсъдил механизма на сломяване на съпротивата на А. и в синхрон с доказателствените източници е приел, че принудата е осъществена от две лица. Изводът му е логически адекватен на установените и фиксирани находки при огледа на трупа и заключението на СМЕ за аутопсия. Правилно като невъзможен бил отречен варианта телесните увреждания по А. да са причинени от едно лице /версия, поддържана от подс.Ц. в стадия на съдебното следствие/. Според експертното становище, ако телесните увреждания и смъртта на пострадалия са причинени от едно лице, това е станало в продължително време. Доказателствата по делото отхвърлят подобна хипотеза, защото деянието се е развило след 2.30ч до 03.57ч. на 11.08.2013 година. За близо 90 минути е била преодоляна височината на оградата – 1.50м /според протокол за оглед/, обезвредено кучето, скъсано пердето и свалена телта от него, залепени ръцете на пострадалия, овързани с колан в П-образна примка, нанесени множество удари в почти всички анатомични области на А., вързани глезените му, умъртвен посредством задушаване, преместен е трупа, тършувано е из цялата стая.

При тази несъмнена поредица от действия, допуснатата възможност от вещите лица, изготвили СМЕ за аутопсия, физическотото въздействие върху пострадалия да е осъществено само от едно лице се изключва логически. Характеристиката на уврежданията по тялото на пострадалия, връзването на ръцете и краката му /в тази насока протокол за оглед от 11.08.2013г, показания на св.Али – л.146 от съдебния протокол/ дават основание с категоричност да се заключи, че физическата принуда върху А. е осъществена от повече от едно лице. Сведения за физическото състояние на пострадалия сочи неговия син:«Баща ми беше на 68 години, но беше здрав физически.» /л.147 гръб от съдебния поротокл/. С оглед последния факт, сериозен акцент се слага върху начина, по който са били вързани глезените на пострадалия – с медна тел, образуваща две примки, допълнително подсигурени с възли.  Китките на А. също били фиксирани зад гърба, веднъж с непрозрачно тиксо и втори път с колан, също с примка /в тази насока  протокол за оглед на труп - т.1, л.28 от д.пр./. Съпоставени с показанията на св.И., горните обстоятелства потвърждават невъзможността само едно лице да сломи съпротивата на пострадалия.

Относно авторството:

При извършените огледи на 17.09.2013г. и на 18.09.2013г. били установени редица веществени доказателства, попълнили доказателствената картина относно авторството на деянието. Връзката между тези веществени доказателства и подсъдимите се прави от СМЕ на ВД по метода на ДНК профилирането /т.4, л.75 от д.пр./, неоспорена от страните и кредитирана от първоинстанционния съд. Клетъчният материал по установената и фиксираната при огледа на 18.09.2013 година /т.1, л.115 от д.пр./ угарка от цигара произхожда от подс.С.. Идентична е връзката на подсъдимия с намерените при оглед на 17.09.2013 година чифт работни ръкавици /т.1, л.105 от д.пр./. Налице е връзка между подсъдимия Ц. и фиксираните находки при двата огледа – неправилни изрезки от плат – шест броя, черна шапка с прорези и качулка с прорези.

Заключението на СМЕ на ВД по метода на ДНК профилирането намира потвърждение в обясненията на подсъдимите и в показанията на св.Х., т.е. и само с гласните ДС би се достигнало до същите изводи като експертния, защото:

-«Бейзат ни накара на връщане да изхвърлим нашите маски. Маските бяха направени от шапки» /обяснения на подс.Ц. л.133 от НОХД/;

-«...сложих тези ръкавици и маски.... Маската ми беше в джоба... Да, слагах я.» /обяснения на подс.С. л.135 гръб и л.136 от НОХД/;

- «после А. –Г. изкара от анцунга един нож и едни маски. Прави очи и носове, рязаха двамата» /показания на св.Х., л.141 от НОХД/;

-«когато слязоха от автомобила не бяха си сложили маските. Като се върнаха маските бяха сложени вътре в жилетките, после ги изкараха и хвърлиха» /показания на св.Х., л.143 от НОХД/.

Заключението на коментираната експертиза установява наличие на клетъчен материал само от подс.Ц. по двете шапки с прорези. Липсата на на такъв от подс.С. не изключва достоверносттана признанието му: «Да сгагах я» /л.134 от НОХД/. Същностен обаче е фактът на групиране на веществените доказателства, установен при огледа на местопроизшествието на 17.09.2013 година, включително и отнетите от дома на пострадалия предмети – в затревена и залесена местност, на разстояние едно от друго, така че да се прикрият следите и връзката между  предметите от една страна, а от друга – да се препятства свързването им с подсъдимите.

Логично продължение на зключението на СМЕ на ВД представлява трасологическата експертиза /т.4, л.138 от д.пр./, установяваща единството между намерени при огледа на 18.09.2013 година две изрезки и установената на 17.09.2013 година черна на цвят качулка. При изследването на разделителните повърхности на обектите на експертизата, вещото лице е посочило като механизъм за разделяне – срязване и отчасти скъсване /кореспондиращо изцяло с показанията на св.Х./.

            Веществените доказателства и заключенията на коментираните експертизи подлежат на внимателна съпоставяне с обясненията на двамата подсъдими. Според заявеното от подс.Ц. /л.132 гръб от съдебния протокол/, на процесната дата св.Х. извадил ръкавиците и маските. Подсъдимият твърди, че самият свидетел също разполагал с такива. В последователността на описаните действия, подс. Ц. твърди че стоял до вратата, докато св.Х. «налагал» пострадалия. Подсъдимият признава участието си в претърсването на стаята, но отрича причастност към упражнената принуда. Обясненията на подс.Ц. в коментираната част са недостоверни, отречени от установените доказателства посредством огледите на местопроизшествия, претърсванията и изземванията, заключението на СМЕ, както и писмено доказателство – разпечатка от мобилен оператор за комуникацията между него и св.Х.. Както вече бе посочено в настоящето решение, вещите лица изготвили аутопсионната експертиза практически изключват насилието срещу пострадалия да е било осъществено само от едно лице. Тази възможност се отрича и от установеното при огледа на трупа – връзване на ръцете и краката на пострадалия, веднъж чрез използване на лента скоч и колан и втори път като е употребена телта от сваленото перде. Наличието на множество удари по тялото, умъртвителния механизъм с продължителност от около 10 минути, включително и лишаването на пострадалия от възможност за съпротива са координирани действия на повече от едно лице. Логически, фиксираният контакт между подс.Ц. и св.Х. и напускането на местопрозшествието чрез автомобила на свидетеля, на отдалечение от дома на пострадалия доказва, че не е възможно св.Х. да се е намирал на местопроизшествието. В иденитчна насока са изводите на първоинстанционния съд /стр. 17, 18 от мотивите/, възприети от настоящия състав изцяло като обосновани.

Не са намерени веществени доказателства, които да установят връзката на св.Х. с деянието от 11.08.2013 година. Подс.Ц. в обясненията си твърди, че свидетелят изгорил ръкавиците и маската си, но това по-скоро са схематични и защитни изявления, доколкото при множеството следствени действия не е била намерена подобна находка.

При оценка достоверността на обясненията на този подсъдим въззивният съд констатира тяхната нестабилност относно последователността на упражнената принуда. По хронология на заявеното от него първо, св.Х. вързал пострадалия, после го ударил 2-3 пъти /отрича се от заключението на СМЕ, както и от показанията на св.И./. След това подсъдимият променя тезата си, заявявайки че св.Х. първо ударил 2-3 пъти на едно място прострадалия, после на друго място пак 2-3 пъти и накрая го вързал. Накрая следва трета версия в същите обяснения – св.Х. удрял хаотично пострадалия по главата и тялото. И втората, и третата версия на подсъдимия относно принудата са доказателствено отречени от установените, фиксирани и възпроизведени доказателства за състоянието на трупа на А. при огледите на труп /т.1, л.7, л.28/ и заключението на СМЕ за аутопсия.

Специално внимание следва да се отдели на твърдението на подсъдимия С., че св.Х. носил тиксото, намерено при огледа на местопроизшествието на 11.08.2013 година. То обезпечава изцяло защитната теза на подсъдимия, защото:

- при огледа на 11.08.2013 година под тялото на пострадалия е намерена ролка непрозрачно тиксо. Върху белия картон  от вътрешната страна на тази ролка са били идентифицирани две дактилоскопни следи. Според заключението на дактилоскопна експертиза /т.4, л.29 и сл от д.пр./ следите са оставени от малък и безименен пръст на лявата ръка на пострадалия;

-изрично внимание следва да се обърне на мястото на следообразуването – вътрешната страна на ролката. Съпоставено с идентификацията на малък и безименен пръст от лявата ръка на пострадалия, се налага извод, че А. фактически е държал тази ролка тиксо в определен момент. Последният факт изключва възможността св.Х. да е носил ролката в себе си, съответно да е ползвал същата да облепи китките на пострадалия /в тази насока са и обясненията на подс.Ц./. Ролката тиксо е принадлежала на пострадалия, като тя е употребена от дейците за ограничаване възможността му за съпротива.

Ролката тиксо има отношение към още един заявен факт от подс.Ц..  Разговорът по телефона със св.Х. подсъдимият обяснява с  инициативата на на последния да посочи как да разпознаят подсъдимите приближаването му до тях - като премигне от къси на дълги светлини, т.е. да даде знак. В този доказателствен аспект възниква съществена колизия в  обясненията на двамата подсъдими. Според С., фаровете на автомобила на св.Х. били облепени с непрозачното тиксо. При това положение, би било немислимо в тъмната част на денонощието автомобила да се движи в неосветени местности /представа за тях дават фотоалбумите към протоколите за оглед на 17.09.2013 година и на 18.09.2013 година/. Отрича се възможността и за специален знак с промяна в светлините на автомобила при положение, че използването им е механично ограничено.

По повод на доказателствено обезпеченият факт на разговор между подс.Ц. и св.Х. в зоната на мобилна клетка - с.Брадвари в 04.07ч на 11.08.2013 година следва да се обсъди обяснението на подс.С.. Той  не споменава, че св.Х. излизайки от дома на пострадалия е отишъл да вземе автомобила. Това е нелогично предвид заетата от този подсъдим позиция – да е бил в близост до къщата на пострадалия със съответна видимост. Напротив, подс.С. заявява, че след излизането на Х. и Ц., тримата заедно тръгнали към колата /доказателствено отречено от фиксирания разговор в 04.07 часа/..

Възникналите противоречия в обясненията на подсъдимите по отношение на коментираните факти сами по себе си илюстрират причината за тях – изграждане на защитни позиции в различни вариации предвид ограничените доказателствени източници за деянието им.

Правилен е изводът на първоинстанционния съд, с който е отречена достоверността на обясненията на подс.Ц. относно напускането на стаята на пострадалия приживе. Решаващо значение при аналитичната дейност има протокол за оглед  от 11.08.2013 година, в частта касаещ положението на трупа на А.. Същият е намерен с извърната глава към ляво рамо, с уста допряна до възглавницата. Съпоставянето на този факт със заключението на СМЕ за аутопсия относно причината  за смъртта на пострадалия /механична асфикция от притискане на дихателните отвори с мек предмет с широка повърхност/ категорично установява, че положението на тялото е било променено след настъпване на смъртта, т.е. след 03.57ч.

Сред установените с достатъчна степен на категоричност факти и  оставащи извън спора на страните са тези, идентифициращи отнетите вещи и пари от дома на пострадалия. В частност относно газов револвер «RG 59”, 9 калибър са нали еднопосочни доказателства, съдържащи се в писмено доказателство /т.3, л.55а от д.пр./, в показанията на св.Х., обясненията на подсъдимите от стадия на съдебното следствие.

По пътя на доказателствената логика се налага единствено възможния извод, че подс.С. и подс.Ц. са автори на процесното престъпление. Той се подкрепя от цялостния доказателствен анализ, сторен от първоинстанционния съд. В логическата му конструкция са намерили отразяване всички релевантни факти, като аналитичната дейност е всеобхватна. Не се установи подценяване на доказателства или пък надценяване на такива с еквивалент на изключително доказателство. При спазване на стандарта на доказване «извън разумното съмнение» са изследвани версиите на подсъдимия, отхвърлени като несъстоятелни.

Предвид изложеното, присъдата е обоснована, т.к. установените от първоинстанционния съд фактическите констатации в пълна мяра съответстват на доказателствата по делото. Доколкото последните са достатъчни, представляват и стабилна основа, при която първоинстанционният съд е оформил правилно вътрешното си убеждение, отразено в мотивите.

Първоинстанционният съд е изложил подробни съображения по въпросите на чл.301, ал.1, т.1-3 от НПК. В съответствие с приетите за установени фактически положения законосъобразно е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимите за престъплението по чл. чл.199 ал.2 т.2 вр. ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 от НК.

 На процесната дата подсъдимите са преследвали обща престъпна цел, изводима от предварителната им подготовка и обективираните действия в дома на Д. А.. Наличието на маски, ръкавици, знанието на подс.Ц. относно лихварската дейност на пострадалия, предварителното познаване на обстановката от същия подсъдим, познаването на физическа особеност на жертвата /не чува добре/ категорично идентифицират мотивацията на подсъдимите да извършат кражба на пари. Заявеното пред първоинстанционния съд намерение да крадат железа е недвусмислена защитна позиция, отречена доказателствено.

Сериозно значение в обясненията си подс.С. отдава на разликата между престъпленията кражба и грабеж. Оправдава „отказа“ си да участва в деянието по чл.199 от НК  с разбирането, че грабежа се наказва по-тежко от кражбата. В тази част обясненията на подсъдимия си остават просто негови разсъждения, т.к. единствения еквивалент за извод относно вътрешната мотивация е външната волева проява.

Подсъдимите са съзнавали, че за удовлетворяване на престъпното им намерение е било необходимо съдействието на пострадалия. Няма съмнение, че двамата са били сигурни за неговото присъствие в къщата. Доказателство за това са техните действия – влезли са от страната на къщата, която се обитава от болната майка на А., но се насочили към помещението където били сигурни, че ще го намерят  /протокол за оглед – т.1, л.7 от д.пр./. Наличието на маски и ръкавици, физическото им надмощие над възрастния човек, часа на деянието са достатъчни да установят съзнанието у подсъдимите, че дори и при съпротива на собственика, биха я преодолели и съответно удовлетворили престъпната си мотивация. В тази насока въззивният състав акцентира и върху съдебното минало на подсъдимите - с изявена престъпна нагласа към чужда собственост.

Обективните находки на местопроизшествието доказват координация в поведението на двамата подсъдими. Начинът, по който е сломена съпротивата на жертвата, наличието на множество удари в различни анатомични области по тялото на А. установяват съвместното участие в осъществената принуда, т.е. в едното от изпълнителните деяния на съставното престъпление.  Въззивният състав не би могъл да обсъжда тезата за ексцес в намерението на съизвършителите по отношение на обема на принудата. Такъв би бил налице  в случай на съвместно извършителство на две лица в конкретно престъпление, съпроводено с осъществяване на допълнително по-тежко престъпление от единия извършител без знанието и съгласието на другия  /Р 44-1980-ОСНК/. В предметния казус умъртвителното деяние е резултат от ескалация на упражнената физическа принуда – първо ограничаване в движението на крайниците, съпроводено с удари в различни области, включително и в областта на главата, след което притискане на главата във възглавница и настъпилата смърт в резултат на механична асфикция. Вещите лица, изготвили СМЕза аутопсия идентифицират период от около 10 минути, в които жертвата е преживяла смъртна агония. Тези обстоятелства категорично са били възприети от всеки един от подсъдимите. В тази връзка е възможен извод, че между проявите на подсъдимите е налице субективна връзка, при която е било налично съзнанието за съвместно участие  в престъплението. Единият от двамата съизвършители, нанасяйки побой на пострадалия в най-благоприятния за него вариант поне е допускал настъпването на последицата на чл.199 ал.2 т.2 от НК при наличието на общ умисъл за съставното престъпление. Осъзнаването на евентуалния резултат от умъртвителното деяние на съучастника в личното му присъствие, очевидно е прието като необходимо за постигане на общата престъпна цел /Р-460-1995-1н.о/. Преместването на трупа и последвалото възползване от ситуацията на двамата подсъдими чрез активното търсене на ценности и пари за постигане на престъпната цел ангажират безалтернативно горния извод.

При тези съображения настоящият състав изцяло възприема аргументите на първоинсатционния съд във връзка с обективната и субективна съставомерност на деянието на подсъдимите, включително и по отношение на квалификацията по чл.199 ал.1 т.4 от НК /стр.20-22 от мотивите/.

Доказателствено отреченото участие на св.Х. в изпълнителните деяния на съставното престъпление изключва възможността да бъде ангажирана отговорността му в хипотезата на чл.20 ал.2 от НК /ТР 54-1989-ОСНК/. Оплакванията на жалбоподателите касае нарушаване на чл.13 и чл.14 от НПК в аспекта на наличните доказателства по делото за причастността на Б.Х. към престъплението.

Въззивната инстанция внимателно обсъди доказателствената съвкупност, относима към възможното акцесорно съучастие на Б.Х. в процесното престъпление.  В полза на наличието му са обясненията на Е.С. и С.Ц.. Не би могло доказателствено да се отрече, че на процесната дата св.Х. е улеснил извършването на престъплението  чрез транспортиране на подсъдимите до с.Брадвари и осъществяването на помощ след това, свързана с прикриване на следите. Налице е двустранната субективна връзка, т.е. общността в умисъла на двамата подсъдими и св.Х. за задружно осъществяване на конкретно престъпление. Същата следва от вече разгледаната и обсъдена хронология на действията на тримата на процесната дата, свързана с часа на срещата, крайната цел, наличието на маски и нож, уговорката за оказване на помощ след деянието. Св.Х. твърди, че е бил принуден да осъществи описаните действия от заплахите на подс.Ц.. Заявеното от него следва да се разгледа на плоскостта  на обективната несъставомерност. В теоретичен аспект се прави разграничение между деянието като свойство на престъплението и деянието като резултат от автоматизъм или принуда. Задълбочаване на разсъжденията в тази насока обаче не се налага, доколкото по делото няма доказателства в подкрепа на заявеното от св.Х. – да е действал под принудата на подс.Ц.. Въпросният свидетел е имал многократни възможности да напусне компанията на подсъдимите, но очевидно е предпочел участието си в задружната престъпна дейност. Тук биха имали място аргументи относно възможността за ексцес в престъпното намерение между помагача и съизвършителите, но доколкото липсва обвинение по отношение на Б.Х. не е дължимо излагането им.

Въззивният състав обсъди и доказателствата в аспект на възможна подбудителска дейност на Б.Х.. Същата се отрича, защото:

- „Него ден за изборите намерих само три баби. След 15-20 дни аз стоях до Валентина с колата и Гомата ме попита кога ще давам парите за бабите. Попитах го дали аз съм му обещалл пари. Той през седмицата все ме намираше там и викаше „Дайу дай, дай!“ /показания на св.Х. л.140 гръб, л.141 от НОХД/;

-„На 07.08. се срещнахме и ме попита до кога ще ме чака и кога ще дам парите. Каза ми, че купил една кола от С. и им дължал 150-200лв. Попита ме дали няма някъде да остави колата, за да вземе пари на лихва. Казах му, че има човек от село и той поиска да го закарам. Отидохме съм 10.00-10.30 часа в Брадвари. Показах му къде живее човека.“/показания на св.Х. л.141 от НОХД/;

-„Ходихме на 07. и казах, че човекът не чува, живее с майка си и като дойде да свирне, за да излезе. Казах му да му донесе кола или нещо, да я остави и тогава да вземе пари.“ /показания на св.Х. л.143 от НОХД/, както и от показанията на св.Ю.С. /л.139 от НОХД/.

 Горните аргументи са съвместими с изводите на първоинстанционния съд /стр.18 от мотивите/, касаещи само помагаческата дейност на Б.Х.. Въззивната инстанция няма основание да обсъжда хипотезата на чл.22 от НК, доколкото поощрителната норма не намира конкретна логика в доказателствата по делото.

Не би могла да се сподели позицията на адв.К., че липсата на обвинение по отношение на Б.Х. дискредитира разкриването на обективната истина. Доказателствата по делото са достатъчни, че от тях да се направят изводи за ролята на Х. в задружната престъпна дейност, участието му в изпълнителните деяния на съставното престъпление, с отдалечен ефект – индивидуализация на наказанията на подсъдимите при съблюдаването на чл.21 ал.1 от НК. В същия аспект се оценяват и аргументите на адв.М. по непълнотата на фактическото обвинение. Право само на държавното обвинение е да осъществи обвинителната функция в наказателното производство, като съдът дължи произнасяне единствено в пределите, очертани с обвинителния акт. Що се касае до изразената позиция на двамата подсъдими в пренията пред въззивната инстанция относно участието на Б.Х. в изпълнителното деяние, същата е последователно поддържана още от първоинстанционния стадий. Касае се до линия на защита, която не хармонира с доказателствената съвкупност по делото. Няма основание за провеждане на допълнително разследване. Извършени са всички възможни процесуално-следствени действия, изчерпили попълването на доказателствената съвкупност. Така, повече от две години след деянието напълно безпредметно ще се яви и огледа на автомобила на св.Х..

Пред настоящата инстанция се поставя проблема за допуснато СПН предвид бездействието на първоинстанционния съд по разясняване на правата на подсъдимите по глава двадесет и седма от НПК. Оплакването следва да се обсъди в аспекта на чл.15 ал.3 от НПК. Въззивният съд не установи ограничаване правото на защита на подсъдимите.  Първоинстанционният съд е изпълнил задължението си да осигури защитници на подсъдимите от кръга на лицата по чл.91 от НПК. Участието на подсъдимите в процеса е активно – правили са неколкократно искания за връщане на делото за доразледване, искания по доказателствата и пр.

Възможността за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл.371 т.2 от НПК не е съществувала обективно. Подсъдимите са отричали верността на обвинителните факти, като позицията им е непроменяема до стадия на въззивната проверка на присъдата. Недопустимо е провеждането на съкратено съдебно следствие дори и при частично самопризнание /ТР 1-2009-ОСНК/.    За първоинстанционния съд не е съществувала възможността след като е започнало съдебното следствие по общите правила да премине към правилата на диференцирана процедура, т.е. искането на подс.Ц. /л.263 от НОХД/ не би могло да произведе целения процесуално-правен и материално-правен ефект.

По оплакването за явна несправедливост на наложените наказания:

1.По отношение на наложеното наказание на подс.С.Ц.:

При индивидуализацията на наказанието на подс.С. първоинстанционният съд прецизно е отчел степента на обществена опасност на неговата личност и на деянието. Въззивният състав няма причина да отрече като несъстоятелни аргументите в тази част.

Високата степен на лична опасност на подсъдимия се определя на първо място от предходната му съдимост. С.Ц.  е осъждан многократно, като от 2002 година престоял за два продължителни периода в затвор във връзка с извършени престъпления по чл.199 ал.1 т.4 от НК. Фактите в коментирания аспект налагат изводи в две насоки: първо, престъпното поведение се е превърнало в начин на живот на подсъдимия и второ - нагласите му са утвърдени и неподатливи на позитивна промяна. В идентичен аспект са личностните характеристики на подсъдимия, установени посредством заключението на СППЕ /т.4 л.97-98 от д.пр./. Подсъдимият демонстрира нисък праг на раздразнимост, лоша социална приспособимост, непредсказуемост на постъпките, несъобразяване с авторитети и норми на поведение. Очертаните дефицити са перманентни.

Показателен за личността на подсъдимия е начинът на извършване на престъплението, демонстриращ крайно пренебрежение към общочовешки ценности. Първоинстанционният съд задълбочено е обсъдил способа на умъртвителното деяние в аспекта на изпитваната предсмъртна агония на пострадалия. Последният освен, че почива на заключението на СМЕ, разкрива и жестокостта на дееца, респективно има значение за личната му характеристика.

Обществената опасност на деянието е особено висока. От една страна стои характера като качествена страна на обществената опасност, оценяван съобразно обекта на престъпно посегателство. От друг страна е количествената страна на обществената опасност, определяема по дефинирани от теорията и съдебната практика  критерии – способ на извършване на деянието, време и място, лични качества на субекта, субективна страна очертана от подбуди, мотивация и пр.  Всички тези „количествени“ специфики са подробно анализирани от първоинстанционния съд. Съвсем обективен е извода за изключителния интензитет на престъпното поведение на Ц., изводим от предварителните му действия по подготовка и фактическите такива по осъществяване на престъплението. Не би могла да се пренебрегне и лидерската позиция на подсъдимия по отношение на съизвършителя С..

При напълно споделените доводи на първоинстанционния съд на плоскостта на чл.54 и чл.36 от НК настоящата инстанция се солидаризира с извода, че целите на наказанието са непостижими с налагане на наказание „Лишаване от свобода“. Подс.Ц. последно е пребивавал в затвора, изтърпявайки наказание от 10 години ЛС. По отношение на него е бил активиран инструментариума на УПО, като в непосредствена близост след изтичането на изпитателния срок е извършено процесното деяние. Това показва, че обществената адаптация на подсъдимия се отрича като възможна, въпреки вложения ресурс за ресоциализацията му.

Първоинстанционният съд е приел, че престъпната деятелност на подс.Ц. подлежи на наказване с най-тежкото наказание в националната санкционна система – доживотен затвор без право на замяна. За налагането на такова наказание, законодателят изисква установяване на специфични характеристики на деянието и дееца. Първата сред тях въвежда обективен критерий за прилагането на чл.38 от НК „престъплението да е изключително тежко“. То винаги е такова, когато съдържа всички признаци на престъпния състав и разкрива особено висока степен на обществена опасност, която надхвърля обикновените случаи на същото престъпление /Р 267-1983-2 н.о.,  Р 452-1970-1 н.о., Р 414-2014-1 н.о./.

С редица аргументи, изложени в настоящето решение и в мотивите към проверяваната присъда се защитава тезата, относно изключителната тежест на престъплението на двамата подсъдими, дължаща се на квалифициращите елементи, характеристични данни за извършителите, обстоятелства свързани с обема на засегнатите правоотношения и обществен отзвук сред местното население. Те обаче не могат да се третират като нещо повече в сравнение с изискванията за изключителна тежест на престъплението /Р 414-2014-1н.о./, за да се приложи обосновано чл.38 от НК. Само този факт прави наложеното наказание на подсъдимия Ц. явно несправедливо.

Без да отстъпва от изложените аргументи и припознатите такива в мотивите към първоинстанционната присъда, въззивният състав счита, се справедливо и съответно на целите по чл.54 от НК би било наказание във втората алтернатива на санкцията на чл.199 ал.2 от НК – доживотен затвор. Същото ще изиграе възпитателна роля, както върху подсъдимия, така и върху останалите членове на обществото. Наложеното  в този вид наказанието е достатъчно тежко, показващо, че посегателството върху човешкия живот и собствеността се наказват с цялата строгост на закона. Първоинстанционният съд не е наложил конфискация на имуществото, като поради липса на протест подобна хипотеза не би могла да се обсъжда. Последният аргумент е относим и по отношение на подс.С..

2.По отношение на наказанието на Е.С.:

Валидни при индивидуализацията на наказанието на този подсъдим са аргументите за високата обществена опасност на деянието. Първоинстанционният съд правилно е отчел интензивността на предприетите действия по удовлетворяване на престъпното намерение. Разпределението на ролите между подсъдимите, жестокостта при сломяване съпротивата на пострадалия А., наблюдаваната предсмъртна агония подкрепят направения извод.

Личността на подсъдимия също е с висока степен на обществена опасност- осъждан многократно, очевидно с трайно мотивирано престъпно поведение. Този факт намира кореспонденция със заключението на СППЕ /т.4, л.87, 88 от д.пр./, определящо  подсъдимия като антисоциален тип, непризнаващ авторитети и норми.

Както правилно е съобразил първоинстанционния съд, поведението на подс.С. е било подчинено на лидера С.Ц.. Доколкото обаче е налице едновременно съизвършителство подс.С. също отговаря за причинения с общи усилия престъпен резултат. В този смисъл наложеното наказание от двадесет години лишаване от свобода се явява справедливо, съответно на целите по чл.36 от НК.

Извън аргументите относно справедливостта на наказанията на съизвършителите , въззивният състав изрично подчертава че отговорността и съответните наказания не се влияят от ненаказаната помагаческа дейност на Б.Х.. Всеки съизвършител отговаря за причинения с общи усилия престъпен резултат, като индивидуалния принос е отчетен при индивидуализация на наказанията.

Относно уважените граждански искове:

Доколкото жалбите по отношение на неимуществените вреди от деянието, черпят своето основание от доводите за необоснованост, /несподелени/, същите са неоснователни. Не рефлектира на ангажирането на деликтната отговорност на подсъдимите и поставения въпрос относно помагаческата дейност на Б.Х..

Що се касае до справедливостта на обезщетенията, въззивният състав изцяло споделя аргументите на първоинстанционния съд. Законосъобразно в аспекта на задължителните указания, дадени с П 4-1968-ПЛВС, първоинстанционният съд е определил справедливостта на обезщетението за неимуществени вреди през призмата на неизмеримите  в паричен еквивалент болки и страдания, претърпени от децата на починалия в резултат на изключително жестоката му смърт.  По делото са събрани доказателства за установена трайна връзка между баща и син, като гр.ищец И. не е прекъсвал нито материално, нито емоционално грижите за баща си. Гр.ищец е изживял редица неблагоприятни последици от внезапната смърт на родителя си, които справедливо се обезщетяват с уважения граждански иск по размер от първоинстанционнния съд.

Съвсем стриктно, при спазване на принципа за справедливост е идентифициран размера на обезщетението за неимуществени вреди на гр.ищца И.И.. Не може да се отрича активността на връзката родител-дете, дори и тя да е разположена извън пространството на националната територия. Въпреки устройването на гр.ищца извън пределите на страната, скръбта и болката от загубата на родител е обективен факт. Споделяйки аргументите и в тази част на присъдата, въззивната инстанция счита че същата не подлежи на изменение.

При служебната проверка на атакуваната присъда въззивната инстанция не констатира основания за нейната отмяна или изменение.

            Предвид изложеното и на основание чл. 337 ал.1 т.1 и чл.338 от НПК, Варненският апелативен съд

 

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ присъда №6/13.03.2015 година по НОХД №192/2014 година в частта относно наложеното наказание на С.П.Ц. с ЕГН **********, като намалява същото от доживотен затвор без право на замяна на доживотен затвор.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението подлежи на обжалване и протест в 15 дневен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ.

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ:   1.                                            2.