Р Е Ш Е Н И Е

              №  10                   

30.01.2014. гр. Варна

 

в името на народа

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на седемнадесети януари през две хиляди и четиринадесета година,  в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Божидар Манев

ЧЛЕНОВЕ: Росица Лолова

Димитър Димитров

  

     секретар С.Д.

 прокурор Искра Атанасова,

 като разгледа докладваното от съдия Р.Лолова

 ВНОХД №342 по описа за 2013 год.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство пред въззивната инстанция е образувано по протест на Шуменския окръжен прокурор и жалба на адв. Н.Т., защитник на А.Р.Х., подсъдим по нохд № 146/2013г. по описа на Шуменския окръжен съд, против присъдата постановена от същия съд на 15.10.2013г, с която подс. Х. е признат за виновен за деяние по чл.115 НК като му е наложено наказание от дванадесет години лишаване от свобода при строг режим и е признат за невинен и оправдан по обвиненията му по чл.115 вр.чл.18 ал.1 НК и по чл.116 ал.1 т.12 вр.чл.115 НК

В протеста се изразява становище за необоснованост и нарушение на материалния закон по отношение на присъдата в оправдателната й част. Прави се искане за отмяна на присъдата в тази й част и постановяване на друга, с която подсъдимия бъде признат за виновен по първоначално възведените му обвинения и му се определи наказание в рамките на поисканото пред първата инстанция. Представени са и допълнителни мотиви към протеста, в които е доразвито искането и са изложени съображения в този смисъл.

В жалбата на подсъдимия и в допълнението към нея се излагат съображения за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, необоснованост, непълнота на доказателствата както и явна несправедливост на наложеното наказание по отношение на осъдителната част на присъдата. Прави се искане за отмяна на присъдата в тази й част и постановяване на оправдателна такава, както и алтернативно искане за  прилагане на разпоредбата на чл.55 НК и определяне на наказание лишаване от свобода под специалния минимум.

В с.з. представителят на апелативната прокуратура поддържа протеста но не на изложеното в него основание. Предлага присъдата да бъде отменена изцяло и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане поради допуснато съществено процесуално нарушение – липса на мотиви. Счита, че по отношение конкретните факти и обстоятелства касаещи деянията не са изложени никакви съображения, не са обсъдени свидетелски показания, противоречията в тях като прави уточнение, че квалификацията по чл.116 т.12 НК е неправилна и същата следва да бъде по чл.116 т.4 НК. По отношение на жалбата на подсъдимия изразява становище за нейната неоснователност.

Защитата на подсъдимия поддържа жалбата си срещу  наказателно-осъдителната част на присъдата, излага съображения, че тя не може да почива единствено на самопризнанието на подсъдимия като моли същата да бъде отменена и подсъдимия бъде оправдан изцяло както и алтернативно да се приложи разпоредбата на чл.55 НК, а протеста да бъде оставен без уважение.

Въззивните протест и жалба са подадени в срок и са допустими.

Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и 314 НПК намира за установено от фактическа страна следното:

С присъда от 16.10.2013г., постановена по нохд № 146/2013г. Шуменският окръжен съд е признал подсъдимия А.Р.Х. за виновен в това, че на 10.03.2012г. в с.Иваново, общ Върбица, обл.Шумен, умишлено  умъртвил Р. Н. Алиев от с.с., и на основание чл.115, вр.чл.54 НК, му е определил наказание от  дванадесет години лишаване от свобода при строг режим. Оправдал го е по обвинението му по чл.116 ал.1 т.12 вр.чл.115 НК по отношение на това лице.

Със същата присъда е признал подсъдимия Х. за невиновен по същото време и място да е направил опит умишлено да умъртви Н. Р. Н., като деянието е останало недовършено по независещи от него причини и го е оправдал по обвинението му по чл.115 вр.чл.18 ал.1 НК.

Зачел е предварителното му задържане по мярка за неотклонение. Осъдил го е да заплати направените по делото разноски. Произнесъл се е и по веществените доказателства.

За да стигне до този резултат Шуменският окръжен съд е приел за установено, че на 10.03.12г. по повод семейно тържество на свид. А.А., в залата на кметството на с.Иваново се събрали около 50 души, между които подс. А.Р., брат му О., постр. Н. Н. и др. Около 16,30ч. възникнало спречкване и домакините обявили края на тържеството. Постр. Недред Н. предложил да продължат да се черпят в близкия магазин, стопанисван от свид. Н.М.. На там се отправили свидетелите Н. Н., С.А., О. Р. и С. М.ов. Групата седнала пред магазина, като била доста шумна и агресивна, а постр. Н. Н. налитал на бой на свид. О. Р., като бил възпиран от останалите. В това време пред магазина пристигнал и подс. А.Р., взел си бира и наблюдавал как постр. Н. Н. карал брат му О. да се сбият със свид. А.И., с когото О. имал пререкания. Свид. О. Р. обаче отказал, като казал че който иска да се бие да отива и да се бие. Тогава постр. Н. го хванал за гушата. В този момент пристигнала съпругата на Н.  - Д.А. и го приканила да си тръгват под предлог, че имат гости. Преди да си тръгне той отново поканил всички у тях да продължат да се черпят. Н. и съпругата му тръгнали напред, а останалите вървели след тях в група. По пътя ги пресрещнал брата на Н. – свид. М. Н., който подканил брат си да се прибира. Подс. А. отишъл да прибира козите на брат си. Останалите – О., С. и С. вървели заедно и когато стигнали до къщата на С., решили да се върнат и набият Н. и М.. Към тях се присъединили и свид. А.А. и Х.А.. С. взел от портата на къщата си един синджир, а А. и Х. взели колове. Всички тръгнали към дома на Н.. Подс. А. в това време взел нож от къщата на брат си, с който последния колел кози, затъкнал го в колата си и догонил останалите, като по пътя взел от една ограда кол. Виждайки приближаващата се група въоръжени мъже, постр. Н. и брат му М. излезли на улицата. Шестимата се насочили към тях с ясното намерение да се бият. Двамата братя Н. и М. се нахвърлили най-напред върху С.. О. се спуснал към М. с цел да го отстрани от С., след което започнал да удря с ръце Н.. Сбиването станало до оградата на къщата. Подс. А. се опитвал да разтърве биещите се, но в това време от двора излязъл бащата на Н. и М., постр. Р. Н. с кол в ръка и се насочил към А.А., тогава подс. А. го намушкал с ножа в ребрата като бил зад него от дясната му страна. В това време към него, с брадва в ръка се насочил свид. М. Н., но бил ударен с кол отзад от свид. Х.А.. Върху М. се хвърлил и С., а подсъдимия А. пробол и двамата – С. и М. в краката, след което захвърлил ножа в близкия двор, засят с люцерна и се отдалечил. При вида на брадвата в ръцете на М. Н. останалите също се разотишли като на място останал Н., който лежал на земята. Свид. М. тогава установил, че брат му е наръган в стомаха, а след това видял на земята и баща си, с окървавени отпред дрехи. На мястото на сбиването останал и свид. О. , който се обадил на телефон 112. Подс. А., бягайкиш нагоре по улицата, срещнал свид. Г. и й поискал телефона за да се обади на полицията и се предаде, но тя му отказала.

Около 18,30ч. е бил получен сигнал в полицията са пострадали при сбиване мъже в с.Иваново като на мястото пристигнали екипи на спешна помощ. Въпреки реанимационните процедури, постр. Р. Н. починал, а постр. Н. Н. бил настанен за лечение.

 От СМЕ за оглед и аутопсия на труп се установява, че постр. Р. Н. е получил проникващо прободно-порезно нараняване в предната страна на лявата половина на гръдния кош с прерязване на пето и шесто ребро, прободно-порезни наранявания на сърцето, кръвоизлив в лявата гръдна половина, кръв в околосърцевата торбичка, плитко прободно-порезно нараняване на левия бял дроб, порезна рана на дясната предмишница, плитка порезна рана на десния клепач. Смъртта на пострадалия се дължи на остра кръвозагуба, настъпила е сравнително бързо и е била неизбежна. Нараняването е причинено отпред-назад, отдясно-наляво и леко отдолу-нагоре като извършителя е възможно да е бил или зад пострадалия или леко в дясно. Силата на удара е била сравнително голяма като са прерязани две ребра и е прободено сърцето. Нараняването е причинено от предмет с остър връх и режещ ръб,с дължина на острието не по-малко от 9 см. И ширина не повече от 2,6 см.

Постр. Недред Н. е получил две проникващи в коремната кухина прободни рани на гръдния кош вляво на ниво 9 и 10-то ребра и една проникваща прободна рана в дясно на корема. Получил е увреждане на диафрагмата вляво, две увреждания на стомаха, четири бр. увреждания на тънки черва, две от които почти с пълно прекъсване, две увреждания на дебело черво, три увреждания на мезентелиума, лезия на черен дроб, нараняване на долен полюс на ляв бъбрек. Травматичните увреждания на стомаха, тънките черва, дебелото черво, мезентелиума, диафрагмата са причинили разстройство на здравето временно опасно за живота. Уврежданията са протекли остро и без навременно оказана медицинска помощ смъртта би била неизбежна.

Постр. М. Н. е получил прободно-порезна рана по вътрешната страна на дясно бедро, до хълбока, както и редица охлузвания, отоци, кръвонасядания по различни части на тялото, избиване на втори долен зъб вдясно.

Свид. С. М.ов е получил частично прерязване на двете глави на коремчестия мускул на дясна подбедрица, което нараняване може да се получи по начина описан от него, а именно удар с нож.

От СМЕ на веществени доказателства се установява, че по обект №1-дънков панталон и обект №2 –тениска, предадени с протокол за доброволно предаване от 22.05.12г. от Е. М. е установена положителна реакция за човешка кръв за петна разположени по задния десен джоб и десен и леви крачоли долу на панталона и ниско долу на гърба на тениската. От ДНК експертизата на тези обекти се установява, че кръвта по задния десен джоб на дънките е на Р. Н.

От ДНК експертизата на обект №1.1 – нож е установен биологичен материал от две лица – Р. Н. и С. М.ов, по обект №7-дясна маратонка иззета от А.Р. е установена кръв с профила на Н. Н..

От допуснатата от съда ДНК експертиза на черно горнище на анцуг, иззето от свид. С.А. се установява, че кръвта по него произхожда от неизвестно лице, биологичен син на Р. Н., както и от Н. Н..

От СППЕ на подс. А.Р. се установява, че същия не страда от психично заболяване, не се води на учет. Личностовата му структура се характеризира с първосигналност, примитивност , импулсивност, поддаващ се на провокации, с агресивни тенденции при лично ощетяващи го ситуации, ниска социална компетентност. По време на извършване на деянието е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване от лека степен като е могъл да разбира и ръководи постъпките си. Не са налице аргументи за потвърждаване на състояние на силно раздразнение, уплаха или смущение.

По отношение на постр. Н. Н. е извършена комплексна СМЕ и СПЕ като съгласно заключението същия не е показал психопатични и когнитивни нарушения даващи отражение върху възможностите му да възприема и възпроизвежда по достоверен начин факти и обстоятелства от обективната действителност. Поради това и няма основание да не се кредитират показанията му, особено по отношение на факти настъпили преди получените травматични увреждания. Същия е бил способен да възприема и възпроизвежда правилно факти и събития преди инцидента. Ако са съществували смущения във възприятията му, то това е било след травматичното увреждане, непосредствено след острата стресова реакция с изживяване на витална застрашеност.

От така събраните доказателства съдът е направил своя извод за невиновно поведение на подсъдимия по отношение на постр. Н. Н. и виновно поведение по отношение на постр. Р. Н..

Този извод е обоснован и законосъобразен и се основава както на обясненията на подс. А.Р., така и на останалите събрани по делото гласни, писмени и веществени доказателства.

Така по отношение на постр. Н. Н.: Пострадалият е категоричен, че не е бил наранен от подс. А.Р., а от друго лице. На два пъти посочва различни лица, но винаги е бил категоричен, че това не е подсъдимия. Заявява, че не го е виждал около себе си нито преди, нито след инцидента. Това се потвърждава и от показанията на свидетелите Севинч М.ов и М. Р.. От всички тези показания се установява, че в този момент подс. А.Р. се е намирал в близост до Р. Н.. Освен това по ножа, намерен на местопроизшествието не е установен ДНК материал от постр. Н. Н..

Що се касае до кръвта, с произход от постр. Н. Н. намерена върху дясна маратонка , иззета от подсъдимия, то следва да се отбележи, че тя е върху външния ръб на обувката и би могла да се окаже там не при пряко попадение. Тук следва да се отбележи, че кръв от постр. Н. е намерена и по горнището на анцуг, иззето от свид. С.А. – точковидни петънца по белите ленти на левия ръкав.

Свидетелката Д.А., в показанията си в с.з. на 05.06.13г. заявява, че при започването на инцидента първо от двора им е излязъл М., след него Недред и след известно време баща им Р.. Върху последния се нахвърлил Х., след него А. и накрая А.. С. посегнал да удари свидетелката с веригата, но тя се дръпнала и паднала след което видяла съпруга си Н. на земята, вече прободен и до него С., който викал на С. да го удари, като последния ударил Н. по рамото с веригата. След това от съпруга си разбрала,че е бил наръган от С..

Свид. М. Н. заявява, че при излизането му от двора върху него се е нахвърлил С. и го ударил с веригата през лицето, след това Х. го ударил с кол по врата, А. – с палка по лицето, а С. се качил отгоре му, върху раменете, бъркал му в очите и устата и му счупил зъб с удар. Тогава видял подс. А. с нож в ръка, но не разбрал, че е наранен с ножа по крака./В този момент вероятно е бил наранен и С. по грешка от подс. А./. Успял да влезе в двора си и да вземе от там брадва, с която разгонил останалите.

Свид. Н. Н. в показанията си в с.з. заявява, че след като разбрал от жена си, че навън става нещо, излязъл и видял, че шестимата са се нахвърлили върху брат му М. и го удрят – С. със синджира, А. с палка, а другите – с колове. Тогава от групата се отделили А. Х. и О. и се насочили към него като А. го ударил с палката по главата, Х. с кол, около дясното ухо, а О. го наръгал. След това свидетеля паднал като нямал спомен за няколко минути, свестил се до оградата /мрежата/ и видял, че червата му са навън. В този момент С. отново започнал да го „налага” и извикал и С. , който от своя страна отново го ударил със синджира около рамото на дясната ръка, а Х. го ударил отново с кола. Категоричен е, че в този момент подс.А. Р. не е бил до него и не го е удрял с нож. По-нататък в показанията си обяснява къде и по какъв начин О. е държал ножа, както и че двамата братя се различават съществено по външен вид и не може да ги обърка.

Свид. Н.А. – съпруга на Р. и майка на Н. и М., която не е присъствала на инцидента, а е отишла на мястото непосредствено след приключването на боя, в показанията си заявява, че след време е говорила със свид. Х.А., който й е заявил, че „цялата работа е направил О.”, че той е наръгал Н., а А. е убил съпруга й Р..

Свид. Х.А. в показанията си пред съда обяснява, че при пристигането на групата пред дома на Н., С. е носил навита на ръката си синджир и с него ударил двамата братя Н. и М.. С. и О. били върху Н., като към тях се присъединил и С.. През това време М. успял да се придвижи до двора и да вземе от там брадва и се насочил към свидетеля. В този момент последния видял кръв по Н. след което побягнал. Брат му А. бил след него, а подс. А. бил до ел. стълб в близост. След като се отдалечили видял, че С. куца като казал, че А. го е наранил, когато е бил върху М.. Последния потвърдил, че го е намушкал погрешка. Уточнява, че е видял Р. на земята до ел.стълб, а А. е бил до него прав.

Свид.С.А., в показанията си потвърждава в общи линии показанията на останалите, участвали в сбиването. Взел синджир от вратата на къщата си, навил го на ръката си „за да се отбранява”, ударил с него Н. и М., след което те двамата го съборили. Към боя се присъединили О. и С., след това се появили брат му А. и Х.. В един момент видял М. с брадва в ръка и избягал, като прескочил една ограда. В този момент О. и Н. се биели, но А. не е бил сред тях. След боя се събрали в дома на О. и чул А. да казва „Мушнах, не знам кой мушнах, всичките мушнах”. Брат му О. му казал „Каквото стана – стана. Ще поемеш вината”, на което А. отвърнал „Добре бате”. След това се А. се преоблякъл, като по-късно в полицията бил с дрехи, различни от тези, с които е бил по време на боя.

Подобна фактическа обстановка описва и свид. О. Р.- Н.и М. били върху С.. О. дръпнал настрана М. и започнал да се бие с Н., след което чул М. да вика, че са убили баща му. Не видял брат си А. наоколо. Видял го у дома си и от него разбрал, че е ударил С., М. и „този дето почина”.

Свид. С. М.ов обяснява, че след като С. ударил М. със синджира, той скочил върху М., хванал го за устата, като М. хо ухапал и в това време от странична уличка излязъл А. и го наръгал в десния крак с ножа. Двамата с М. паднали до оградата, след което той се качил в колата, шофирана от жената на А..

От всички тези показания, преценени съвкупно и с останалите доказателства по делото не се установява по безспорен и категоричен начин подс. А.  Р. да е наранил с нож постр. Н. Н.. Поради това правилно, обосновано и законосъобразно е бил оправдан по обвинението по чл.115 вр.чл.18 ал.1 НК по отношение на този пострадал. Предвид изложеното и настоящата инстанция намира протеста за неоснователен.

Що се касае до пост. Р. Н., то е установено по безспорен и категоричен начин и то не само и единствено от признанието на подсъдимия, че нараняването е извършено от него. Безспорно по ножа има следи с ДНК профил на постр. Р. Н.. По категоричен начин е установено, че подсъдимия е изхвърлил именно този нож в съседен двор, показал е мястото, където е сторил това и ножа е намерен от полицейските служители на посоченото място. По дрехите на подсъдимия са установени следи от кръв, произхождаща от постр. Р. Н.. Разпитаните свидетели посочват,че подсъдимия се е намирал в близост до постр. Р. Н. по време на боя.

По отношение на останалите оплаквания в допълнението към жалбата, настоящата инстанция намира, че не са налице допуснати съществени процесуални нарушения водещи до ограничаване правото на защита на подсъдимия. От момента, когато е придобил качеството обвиняем, той е имал защитник, разпитван е пред съдия, отново в присъствието на защитник. Не е променял тезата и обясненията си по отношение на подс. Р. Н. в нито един момент.

Не е вярно твърдението в жалбата, че не били събирани доказателства в защита на подсъдимия. По делото са събрани всички възможни гласни, веществени доказателства имащи отношение към инцидента, правени са разпознавания на вещ. доказателства. Изслушани са множество експертизи. Дори да се изключат от доказателствения материал изготвените ВДС, то анализа на всички останали доказателства води до същия извод за виновно поведение на подсъдимия по отношение на постр. Р. Н.. Окръжният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви относно всички необходими факти и обстоятелства за установяване вината на подсъдимия. Обосновал е тезата си като е посочил кои факти и обстоятелства приема и кои не и е посочил причините за това. Тези съображения са споделят напълно и от настоящата инстанция.

Тук следва да се отбележи, че квалификацията на повдигнатото обвинение е била неправилна още от първия момент. Не е било налице деяние по чл.116 т.12 и отделно такова по чл.115 вр.чл.18 ал.1 НК. Деянието е следвало да се квалифицира първоначално по чл.116 т.4 НК, като опита са погълне от по-тежкото деяние. Предвид установената фактическа обстановка и оправдаването на подсъдимия за деянието по отношение на постр. Н. Н., грешната квалификация е без значение, тъй като крайният резултат е правилен.

Деянието по отношение на постр. Р. Н. е извършено умишлено от подс. А.Р., при евентуален умисъл. Деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и ги е допускал. Подсъдимият е разбирал свойството и значението на извършеното и е можел да ръководи постъпките си. Съзнавал е естеството на извършеното посегателства, както и е предвиждал неизбежния резултат- силата на удара, както и областта от тялото, където той е бил насочен. Това още веднъж говори, че целта му не е била причиняване на някаква телесна повреда, а именно причиняване на смърт.

 Умисъла се извежда от оръжието, с което е нанесен удара – нож с достатъчна дължина на острието, мястото по тялото /в жизнено важен орган – сърцето/и силата на удара – според СМЕ – със значителна сила. Следва да се отчете и факта, че подсъдимия е отишъл целенасочено да вземе нож от жилището и да се върне на мястото на инцидента с явното намерение да използва този нож.

По отношение размера на наложеното наказание съдът е отчел всички смекчаващи отговорността обстоятелства и е определил такова към минималния предвиден размер. Така определеното наказание е съобразено както с целите и задачите предвидени в чл.36 НК така и със степента на обществена опасност както на деянието така и на дееца. Правилно съдът е преценил, че не са налице многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства.

В този смисъл жалбата на подсъдимия в тази й част е неоснователна.

Водим от всичко изложено въззивната инстанция намира, че протестът и жалбата на подсъдимия са изцяло неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение, а присъдата като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена изцяло.

Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени, поради което и на основание чл.338 НПК Варненският апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата от 16.10.2013г. на Шуменския окръжен съд, постановена по нохд № 146/2013г.  в по отношение на подсъдимия  А.Р.Х. ЕГ№ **********

Решението подлежи на касационна жалба или протест в 15-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено, на основание чл.337а ал.2 НПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                             2.