Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 12

 

 

Гр.ВАРНА,04.02.2014 год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският апелативен съд-наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА ДЕНЕВА

                                        ЧЛЕНОВЕ:  ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

                                                             ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

 

 

При секретар: Г.Н.

и в присъствието на прокурор: АННА ПОМАКОВА,

 разгледа докладваното от съдия Димитров

 ВНОХД №343/2013 год. на ВАС

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предмет на въззивното производство е присъда № 98 по НОХД № 154/2013 год. на Варненския окръжен съд, постановена на 24.10.2013 год.,с която, подсъдимия по делото: Н.Л. Д. Ч., български гражданин, е признат за виновен по обвинението по чл.115, вр. чл.18, ал.1, вр. чл.54 от НК и му е наложено наказание –лишаване от свобода за срок от дванадесет години. На основание чл.304 от НПК го е оправдал по първоначалното обвинение по чл.116, ал.1, т.3 от НК. Признал го е за виновен и по чл.249, ал.1, вр. чл.54 от НК и му е наложил наказание –лишаване от свобода за срок от две години , както и глоба в размер на триста и четиридесет лева. На основание чл.23, ал.1 от НК е наложил подсъдимия да изтърпи най-тежкото наказание- лишаване от свобода за срок от дванадесет години, което да изтърпи в затвор при „Строг” режим.Присъединил е глобата в размер на 340 лева, произнесъл се е по веществените доказателства. Зачел е предварителното задържане на подсъдимия и  го е осъдил да заплати направените разноски по делото.

Въззивното производство е образувано по жалба на адв. А.Д. ***, служебен защитник на Н.Ч.. В жалбата се развиват доводи, че подсъдимия е искал само да набие пострадалия и не е имал намерение да го убива. Алтернативно , ако се приеме, че е имал намерение да го убие е налице доброволен отказ от довършване на престъплението . Второто престъпление също не било доказано ,без да сочат доводи. Молят съда да постанови оправдателна присъда, или алтернативно да намали наложеното наказание.

Представителят на прокуратурата изразява становище, че подадената жалба е неоснователна. Присъдата на първоинстанционния съд е правилна и законосъобразна. Деянието е доказано по безспорен начин и определеното наказание е правилно и справедливо. Моли, да се потвърди присъдата.

Подсъдимият редовно призован, се явява, за него се явява адв. А.Д. ***. Подържат жалбата и защитника развива същите доводи. Счита, че деянието не е извършено при пряк умисъл и поради това моли присъдата да бъде отменена и същият оправдан.

Частния обвинител-Л. Д. Ч., редовно призован, явява се лично и с адв. П.В. ***. Считат, че престъпленията са доказани, правилно и обосновано съда е постановил своята присъда. Молят съда да потвърди присъдата.

 

Първоинстанционният съд е приел следната фактическа обстановка:

 

Подс. Н.Л.Д.Ч. е роден от свид. С.Е. –негова майка на ***година .Преди бременността й  майката поддържала интимна връзка с двама партньори ,поради което и тя не знаела кой е биологичния баща на детето й. По време на бременността си,  свид. Е. заживяла на съпружески начала със свид. Л.Д.Ч.-виетнамски гражданин в гр.Девня ,който работел и се грижел за семейството. Приел и подс. като свое дете без да се интересува дали е действителния биологичен баща.

На 27.01.1994година свид. Л.Д.Ч. подал писмена молба декларация пред длъжностно лице по гражданското състояние /л.22 от НОХД/и припознал подс. Н.Л.Д.Ч. за свое рождено дете ,когато било и променено името му,и като баща -родител вписан свид.Л.Д.Ч..

Подс. бил проблемно дете ,като още от малък крадял ,напускал дома и водел скитнически начин на живот. Водил се на отчет в ДПС от 1998 година ,като по отношение на него били вземани възпитателни мерки ,включително и настаняване във ВУИ. Първоначално бил в училището в с. Невша ,с. Ягода ,а поради системни бягства бил настанен в с. Ракитово. Докато бил във ВУИ продължил да извършва кражби и други престъпления. От седем годишен практически живеел по интернати. 

  През 2006година /л.179 и сл.от ДП / подс. бил осъден за престъпление по чл. 116 ал.1 т.6 пр. 2, пр.3, т.8 пр.3 вр. с чл. 63 ал.2 т.1 от НК от ВОС вр. с чл.55 ал.1 т.1 по реда на чл. 371т.2 от НПК. Наказанието било групирано с други присъди и му било наложено общо наказание –четири години и десет месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 24 от НК било увеличено на 5години и 10 месеца лишаване от свобода, а отделно от това била приведена в изпълнение и друга присъда по реда на чл. 68 от НК за кражба.

Докато подс. Н.Л.Д.Ч. бил в затвора свид. Л.Д.Ч. се преместил да живее в с.Страшимирово, като се разделили със свид.Е., а впоследствие отново заживяли на съпружески начала в същото село на квартира в дома на свид. Н.М. –в отделна къща в същия парцел ,където живеела и старата й майка.

Така св. Л.Д.Ч. се установил да живее в с. Страшимирово, общ. Белослав, обл. Варна в едно домакинство с бившата си съпруга св. С.Е..

 През м. юни 2011 година, когато подс. Н.Ч. трябвало да излезе от затвора  свид. Л.Д. отишъл до гр. Ловеч, за да го доведе в дома си. Преценил, че трябва да му създаде определени добри условия за да не върши престъпления. Купил му дрехи ,скъп мобилен телефон, който той впоследствие продал. Свид. С.Е. също му купила телефон , но той и него продал. Проведен бил разговор преди това между свид.Л.Д. и подс. ,в който свидетеля му казал ,че не желае да върши престъпления ,че ще си намери приятелка и може да създаде семейство, но да спре вече с престъпленията. Подс. обещал да се поправи, но независимо ,че вече имал приятелка в лицето на свид. Ч. /л.130 НОХД /поведението му продължавало да бъде неуравновесено .Изчезвал от къщи ,рязал си вените пред нея , потрошил три апартамента в близост до дома й в Белослав. Изчезвал за неопределено време и отивал в Суворово или другаде ,без да се обади на когото и да било. Отделно от това свид.Л.Д.  му давал пари ,когато нямал  и приемал младежите в дома си. Понякога и при нужда му давал и дебитната си карта с ПИН кода, за да пазарува или да тегли пари от нея. Подс. бил и устроен на работа на повикване ,като участвал в сечене на дърва ,от което получавал ежедневно плащане ,а впоследствие и доплащане за извършената работа. През този период няколкократно подс. Н. Ч. залагал вещи, собственост на семейството си в заложни къщи и вземал месечната заплата на майка си -св. С. Е..

  От показанията на всички разпитани свидетели по искане на подс., не се установява твърдяния от него факт да е бил малтретиран системно от свид. Л.Д., нито като малък ,нито след връщането му от затвора. Обратното , и собствената му майка С.Е. и свид.Ч. сочат ,че отношението на свид.Л.Д. винаги е било бащинско и той самия е следвало да търпи псувни ,грубо и негативно отношение към себе си, без и двете да могат да обяснят, на какво се дължи това поведение на подс.,който избухвал по най- незначителни поводи и забележки от страна на свид.  При определени неправомерни действия от страна на подс. свид.Л.Д. му отправял забележки, или му се скарвал, на  което  подс. винаги реагирал отрицателно и дори агресивно, отново напускал дома . 

Още след завръщането си от затвора, подс. започнал да пита майка си, свид.Е., кой е неговия биологичен баща и дали това е свид.Л.Д. .На посочения въпрос, тя отговаряла ,че свид.Л.Д. е баща му и той го е отгледал и грижил за него.    

 В началото на месец март 2012г. подс. Н. Ч. отново напуснал дома на родителите си като взел със себе си мобилният апарат на майка си и една видеокамера, и отишъл в дома на свой приятел в гр. Ямбол като  там останал няколко дни.

  Поради тези действия и подс. нямал ключ за дома на родителите си, но винаги можел да се прибира ,когато някой от тях е в дома. В продължение на почти един месец, подс. не се връщал в дома на свид.Е. и свид.Л.Д..

Подс.Н.Ч.  бил в приятелски отношения със св. П.В., на когото споделял за отношенията си с родителите си, и по конкретно за тези - с баща си.

От приобщените и прочетени показания на този свидетел се установява ,че подс. е споделил с него,че баща му свид.Л. Д.   го е изгонил в началото на м. март  след като пийнал и му казал да се маха и че вече не го интересувал.   В началото на престоят си през м.март  подс. Н. Ч. се обаждал по телефона на св. П. В., като в един от разговорите им подс. Н. Ч. му казал, че ще нападне баща си в края на месеца, тъй като тогава вземал заплата и поискал от св. П. В. да му помогне, но същият категорично отказал да участва в подобни деятелности.

 В средата на месец март подс. Н. Ч. ***, като вечерта останал да пренощува в дома на св. В., а на следващият ден си тръгнал и отишъл за няколко дни при друг свой неизвестен за свидетеля приятел в Белослав. Там отседнал 5-6 дни, като през този период се обаждал на св. П.В. от личния си мобилен телефон. Св.П.В. си отишъл до Белослав, където се видели с Н. и общи приятели. Последното обаждане на св. В. и подс. Н. Ч. било на 30.03.2012 год.

На 02.04.2012г. подс. Н. Ч. решил да се прибере в дома на семейството си и да причака баща си, за да го „набие", тъй като по неговите думи не били в добри отношения. По обяд , тъй като знаел, че в дома няма никой, влязъл през прозореца на кухнята, който вместо стъкло имал поставен шперплат, махнал шперплата и влязъл. Подс.Н. Ч. знаел, че майка му свид.Е. отсъства , тъй като  работила като гледачка на една жена в болница, то по това време на деня я нямало в къщи, а баща му бил на работа. През целия ден стоял в дома им, гледал телевизия, изкъпал се и чакал баща му-свид.Л.Д.  да се прибере в дома.

Подготвил дървена пръчка, облепена в хартиено тиксо, с която да го „набие". Подготвил и две въжета, на които направил примки, като с тях искал да го върже за ръцете и краката, кожена каишка със закопчалка/вж.веществени доказателства/,като в себе си носел и нож . Подс. Н.Ч. зачакал свид.Л.Д. в спалнята, като си сложил и маска на лицето с прорези само за очите , като бил облечен целия в черно и с черни ръкавици . Около  18:20-18,30 часа св. Л.Д.Ч. се прибрал в домът си. Влязъл и оставил черната си кожена чанта на портмантото в коридора на дома си. Събул си обувките и влязъл в една от стаите - в спалнята, за да подреди, забелязвайки, че е разхвърляно. С влизането си в спалнята св. Ч. забелязал, че в дъното на стаята стои маскиран човек, с поставената черна маска на главата и облечен в черни дрехи. Свидетелят отначало не разпознал  маскирания човек , който държал в двете си ръце дървена сопа, с която замахнал и ударил св. Л.Д.  Ч. в областта на гърдите. Подс. Н.  Ч. хванал  - св. Л. Ч. за яката на дрехата  и го завлякъл в другата стая - хола, където свид. паднал, а подс. взел от масата една наполовина пълна бутилка от уиски и с нея му нанесъл удар по главата, като в резултат на удара - бутилката се счупила. След това подс. Н. Ч. взел втора празна бутилка от уиски  и отново нанесъл удар в областта на главата на св. Л.Д.Ч., и тя също се счупила. Подс. Н. Ч. свалил черната маска от главата си и тогава св. Л.Д.  Ч. разпознал подс.Н.Ч.. Св. Л. Ч. от нанесените удари паднал по гръб на пода в помещението между дивана и масата, а подс. Н.  Ч. продължил да му нанася удари като стоял седнал на кръста му, с едната ръка държал свидетеля за врата, а с другата свита в юмрук нанасял му нанасял силни удари предимно в областта на лицето . Св. Л.Д.  извикал на  - подс. Н. Ч. да спре да го удря, казал му че ще отидат във Виетнам, където е по - добре за живеене.  Лицето на св. Л.Д.  Ч. било цялото в кръв, а подс. Н. Ч. вземал една възглавница и  я поставил върху лицето му, за да не го гледа и да мълчи.   Подс. Н. Ч. без да каже нищо извадил нож от колана на панталона си и го опрял в шията на баща си, като  направил опит да му пререже врата. Св. Л. Ч. започнал със ръце да се опитва да избута опрения нож в гърлото му, но подс. Н. Ч. натискал острието на ножа в шията на баща си. При  оказаната съпротива   свид . Л.Д.  Ч. успял да отблъсне острието на ножа от шията си, но същото в резултат на боричкането между двамата попаднало в областта на лицето - устните на св. Л. Ч. и му нанесъл порезна рана. При тези действия подс. казал ”Ще те убия”. Св. Л. Ч. успял с  ръце да хване дръжката на ножа ,намираща се в ръцете на подс. и го извъртял като отблъснал подс. Н. Ч., и взел ножа от ръката му, след което подс. Н. Ч. избягал към изхода на стаята, взел кожената чантичка на баща си ,в която  знаел ,че трябва да има пари или дебитната карта за  заплатата му  и избягал от  къщата.

Подс. късно вечерта се обадил на свид.П.В. и му казал ,че е разбил главата и устата на баща си и му счупил два пръста .

Подс. отишъл пеша до гр.Белослав и се укрил в една пещера. На другия ден, отишъл с влака в гр.Провадия. От там с влак отишъл до гр.Г.Оряховица, а от там отишъл и се укрил в село Куцина, близо до гр.Полски Тръмбеш. С приятелката си, която му носела храна, се укрил в къща в която никой не живеел. В началото на м.май 2012 г. решил да се предаде на властите и на 22.05.2012г. отишъл при кмета на с.Страшимирово, от където бил задържан от органите на полицията.

 Св. Л.Д.Ч., бил много окървавен и изплашен , но успял да се изправи и с ножа в ръка излязъл от къщата да търси помощ в дома на съседката си св. М.М., на която казал „че сина му се опитал да го заколи”  и предал ножа ,който впоследствие /л.71 от ДП/е бил предаден от свидетелката на органите на МВР и приложен като веществено доказателство .

В дома след незабавното приемане на свид.Л. в болница бил и извършен оглед ,а впоследствие и втори такъв ,като били намерени и иззети множество вещи /приложени като веществени доказателства /,установяващи предварително обмислените действия на подс. Н.Ч.-кожена каишка със закопчалка ,пластмасов детайл с вътрешна резба ,черна плетена шапка с прорези на очите ,един брой флакон с навито на него найлоново въже, два броя найлонови въжета с дължина около 1м. с примки, два броя черни кожени ръкавици ,парчета от стъклени бутилки и др. Наред с това от описаното в протоколите са установени множество кървави петна по целия дом и по две възглавници с множество кръв по тях.

В черната кожена чанта на св. Л.Д.Ч. имало 30 лв. в брой, дебитна карта с титуляр - Л.Д.Ч. към ТБ „Алианц България", в която свидетеля имал 200 лв., лична карта, пропуск за местоработата му, ваучер от 6 лв. на М-тел, карта „Прима" на М-тел.

След случилото се подс. Н. Ч. отишъл в гр. Белослав и изтеглил от дебитната карта, която намерил в чантичката на баща си сумата от 170 лв. от ATM устройство, собственост на „Инвестбанк", намиращо се в гр. Белослав. Подс. знаел ПИН кода, тъй като баща му - св. Л. Ч. му е давал картата преди време, за да пазарува с нея.

От приложеното извлечение от сметка за извършени операции за периода 01.04.2012 - 30.04.2012 г., предоставено от ТБ „Алианц Банк България" /л. 58-59/ за банкова сметка ***: ***, с титуляр на сметката Л.Д.Ч. подс. извършил следните транзакции с дебитната карта на св. Л.Д.Ч.:

На 02.04.2012 год. в 19:37:00 ч. подс. изтеглил сумата от 50 лева от ATM устройство в мрежата на Борика Инвестбанк, ул. „3. Стоянов", Белослав, КОД: 000178 STAN: 029203 ATM. Минути по-късно - в 19:40:00 подс. изтеглил сумата от 20 лева от същото ATM устройство в мрежата на Борика Инвестбанк, ул. „3. Стоянов", Белослав КОД: 000182 STAN: 029205 ATM. Отчетено е извършването на трета транзакция в 19:39:00 ч., като подс. Н.Л.Д.Ч. изтеглил сумата от 100 лева от същото ATM устройство в мрежата на Борика Инвестбанк, ул. „3. Стоянов", Белослав КОД: 000180 STAN: 029204 ATM.

По делото е представен запис, съдържащ снимков материал от ATM устройство, собственост на ТБ „Инвестбанк", намиращо се в гр. Белослав.

От назначената извършена и  изслушана в с.з.  комплексна видео-техническа и лицево идентификационна експертиза - Протокол № 41/12.09.2012 г. /л. 148-157/. Вещото лице е посочило, че при прегледа на снимковите файлове, цифров презапис на оригиналните такива, записани върху твърдия диск на компютърна охранителна система не били установени следи от манипулация /намеса върху записаната информация. Таим кода, копиран в изображенията не прекъсва. Снимковите файлове от папката били обработени и допълнително подобрени за повишаване на качеството им с помощта на редактор за растерни изображения и представени в приложение, подредени по хронологичен ред.

При извършения преглед на снимковия материал в часовия диапазон от 19.37.11 ч. до 19.41.06 ч. на 02.04.2012 год. било установено лице, извършващо операции с ATM устройството с общи черти с лицето и главата с тези на лицето от сравнителния материал – подс. Н.Л.Д.Ч.. При направената им оценка било констатирано, че те били с качество, което позволявало отграничаване на частни признаци, характеризиращи заснетото лице. Резултатът от проведения сравнителен анализ позволява да се направи извод, че на изследваните фотокопия е заснето едно и също лице, посочено като Н.Л.Д.Ч. с ЕГН **********.     

Заключението се кредитира изцяло от съда ,като в съдебно заседание са посочени и частни признаци на подс. , по които той е идентифициран .

 

От  особено голямо значение за изводите на съда е заключението на приложената и изслушана  съдебно психиатрична и психологична експертиза /л. 91-96 от делото/,поддържано от вещите лица и в с.з.,от която се установява , че към момента на инкриминираното деяние подс. Н.Л.Д.Ч. нямал симптоми, които да сочат да е бил  в състояние на физиологичен афект. Експертизата дава заключение, че определя личността и поведението на обвиняемия като емоционално нестабилна личност, импулсивен тип и хистрионни черти.

Според събраните данни по делото и съдебно - психиатричното освидетелстване към момента на извършването на деянието обвиняемият не е бил в състояние на физиологичен афект. Тъй като към момента на извършване на деянието обвиняемият не е бил в „краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието" и не е страдал от тежко слабоумие, той е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, т.е. бил е вменяем.

В съдебно заседание вещите лица обясняват ,че се касае за  личностново разстройство у подс. , което е характерологична особеност, която силно нарушава адаптацията на индивида в обществото ,за което е характерно ,че лицата не си вадят поуки от наложени наказания за поведението си .Същия е с изразена екстраверсия със съзнателно представяне на себе си в благоприятна социално желателна светлина ,с омаловажаване на собствените си слабости и скриване на личните конфликти и проблеми, като посочената структура на личността трудно понася негативни оценки и критики и на негативните неща реагират с несдържаност и „наказателно”.Такива лица ,дори и несъзнателно трудно понасят критики и дори несъзнателно проявяват селективност само при положителна обратна връзка.

Вещите лица в с.з.  обясняват ,че се касае за емоционално хладна личност ,която потребява семейните блага в съответствие с личните си потребителските си ценности ,изградени от отглеждането му в нездрава среда – домове ,интернати, затвор и въпреки оказваната помощ личността му е дисхармонична. В реалния живот, той е агресора, но когато е в къщи той възприема като агресор баща си .Психиатричната експертиза  и психолога, обясняват това с личностното разстройство,  при което опита не  обучава такива лица  ,а ги прави анестезни и безчувствени към чуждите проблеми и свръхчувствителни към своите лични /негативно копиран модел/.  

 

Съдът обсъди и изслуша заключението на  СМЕ № 133/2012 год. /л. 74-75 от делото/ от която се установява ,че св. Л. Ч. е получил мозъчно сътресение, разкъсно контузии рани по окосмената част на главата- в лява теменна област и в двете челни области  , кръвонасядания по лицето, шията, двустранни субконюнктивални кръвоизливи, контузия на гръдния кош; изкълчване  на дланно-пръстовата става на палеца на лявата ръка - резултат на ударите с или върху твърди тъпи предмети; порезни рани по лицето и шията - резултат на ударите с или върху предмети с режещ ръб, каквито могат да бъдат фрагменти стъкла, нож и др. като по време на прегледа на 03.05.2012 год. е установена невъзможност за сгъване на палеца на лявата ръка и в този смисъл изкълчването на същия обуславя трайно затруднение движението на левия горен крайник за период надхвърлящ 1 месец. В своята съвкупност останалите травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

В съдебно заседание вещото лице обяснява ,че всички увреждания могат да бъдат получени по начина ,по който ги описва свид.Л.Д. .Обяснява ,че раните по устните ,които се обясняват от свид. са разкъсно- контузни и не са порезни ,поради което и могат да бъдат получени при натиск на устата отвън с ръце или твърд предмет  ,при което зъбите действуват като твърди предмети. Относно раната по лявата повърхност на шията –заявява ,че същото е порезно и може да бъде получено с режещата част на ножа в лявата шийна половина.

В съдебно заседание вещото лице изразява съмнение относно оказаната активна съпротива от страна на пострадалия, като обяснява това си становище с мозъчното сътресение получено от първите удари .

Съдът приема, че при посочените описани увреждания в главата две с бутилки от уиски /от дебело стъкло/ действително пострадалия е получил сътресение на мозъка, но не и такава степен , че подробно да не може да разкаже за станалото.И в съдебното и в досъдебното производство показанията му са достоверни непротиворечиви относно основните факти и най- вече относно факта на собственото му отнемане на ножа от подс. за което се е изисквала и сила и воля ,които той е мобилизирал, за да опази живота си, при демонстрираната от подс. агресия.

Посочените показания са подкрепени косвено  и от показанията на свид. М. ,която има директни възприятия за състоянието на пострадалия Л.Д. минути след извършеното –окървавен и потърсил незабавна помощ в дома й, като още веднага е заявил, че Н. се е опитал да го заколи ,оставил е ножа при нея, а тя го е предала в полицията.

В тази насока са и показанията на свид. Е. ,посетила на другия ден пострадалия в болницата.    

От  заключението на изготвената и приложена по делото ДНК експертиза № 12/ДНК - 280 от 14.11.2012 год. /л. 174-176 от делото/е  било установено следното:

1. Обект № 1 - „кръв" - Материала, иззет чрез отривка от червено-кафяви петна от ръбовете на острието на нож /с дължина ~ 28см./с кафява дръжка с капаче на винт и множество червено-кафяви петна по него, получен в прозрачен полиетиленов плик с етикет „ 02.04.2012 г. с ... не се чете .... нож, предал с протокол за доброволно предаване"е доказана човешка кръв.

При потвърден генотип за контролната ДНК и отсъствие на амплификационен продукт при контролната празна проба, наблюдаваните резултати били: D10S1248 - 14/15; vWA - 16/17; D16S539 - 10/11; D2S1338 - 18/23; D8S1179 - 10/16; D21S11 - 30/30; D18S51 - 12/15; D22S1045 - 11/11; D19S433 - 12/15.2; ТН01 - 7/7; FGA-22.2/23; D2S441 -9/14; D3S1358 - 13/17; D1S1656 - 13/16; D12S391 - 19/19; пол определяща система амелогенин - X/Y /мъж/.

2. Обект № 2 - „клетъчен материал от устната кухина на Л. ДъкЧинх" - D10S1248 - 14/15; vWA - 16/17; D16S539 - 10/11; D2S1338 - 18/23; D8S1179-10/16; D21S11 -30/30; D18S51-12/15; D22S1045-11/11;D19S433 - 12/15.2; ТН01 - 7/7; FGA - 22.2/23; D2S441 - 9/14; D3S1358 - 13/17; D1S1656 - 13/16; D12S391 - 19/19; пол определяща система амелогенин - X/Y /мъж/.

От посочените резултати се вижда, че ДНК профилът, определен за изследвания биологичен материал по обект № 1 напълно съвпада с ДНК профила на Л.Д.Ч. /обект № 2/.

Комбинираната генотипна честота на срещаемост за съвпадащия генотип в бялата популация, т.е. вероятността друг, случайно избран индивид от популацията, освен Л.Д.Ч., би имал същия генотип е SF= 0.000 000 000 000 000 000 515.

Ако доказателството се представя като случайно отношение между двете вероятности LR , тогава LR=1/SF, т.е. вероятността да се установи този ДНК профил, в някой друг индивид, освен Л.Д.Ч. е: 1 на 1 900 000 000 000 000 000.

Изследваният биологичен материал, кръв по острието на нож /обект № 1/ произхожда от Л.Д.Ч..

При обсъждане  на доказателствата ,установяващи фактите по делото, съдът внимателно обсъди позицията на подс. състояща се в признание на факта ,че искал да набие баща си ,защото имал съмнения ,че не бил негов биологичен баща и имал негативно отношение към него. Искал да му отмъсти затова ,че като малък го връзвал и го биел и за очернения живот на майка му и сестра му. Относно ударите с бутилки по главата разказва ,че е ударил два пъти пострадалия и е искал да го върже по начин, по който той го е връзвал. Относно ножа и действията по душене разказва ,че пострадалия сам е видял ножа ,грабнал го е ,но подс. го е пуснал и ударил с крак пострадалия  и избягал.

Относно обвинението за използване на платежен инструмент - дебитна карта на името на Л.Д.Ч. без съгласието на титуляра, с което изтеглил парична сума, обвиняемия Н. отново не признава вината си, тъй като счита, че след като баща му понякога му е позволявал да тегли пари от дебитната му карта и му е дал ПИН кода, то същият не е извършил престъпление.

Обясненията на подс. съдът приема като защитна теза ,неподкрепена от обсъдените и възприети от съда доказателства .

За проверка на твърденията на подс. съдът е изискал съответни документи от местата за лишаване от свобода, акт за припознаване посочен по горе ,разпитал е посочените от подсъдимия свидетели и е назначил ДНК установяване на бащинство .

От назначената ДНК експертиза /по НОХД / е безспорно установено, че свид. Л.Д. НЕ Е БИОЛОГИЧЕН БАЩА на подс.

От показанията на свидетелите Е. – майка на подс. , Айше Реджебова-негова леля  и Исмаил Реджебов –негов вуйчо  не се установяват твърдяните от подс. факти – пострадалия Л.Д. да е имал лошо отношение към него. Такива не се установяват и от разпита на свид. Р.Ч. ,разпитана също по искане на подс.,за отношенията между пострадалия и свид.Л.Д..

Обратното и тя и рождената майка на подс. – свид.Е. сочат ,че подс. е реагирал след излизането си от затвора много остро на всяка забележка от страна на свид.Л.Д. ,която се е отнасяла до негови също непристойни прояви – кражба от дома ,изнасяни или повреждане на чужди вещи.

 Именно тези най- близки свидетели сочат ,че отношението на свид.Л.Д. е било по- скоро бащинско и изискващо от подс. въпреки всичко ,което досега е направил, да не върши престъпления и много ясно и категорично е настоявал за това. Нито един от тях не сочи насилие от страна на пострадалия ,което би предизвикало такова отмъщение или „наказание”,както го нарича подс.

В друга посока, са показанията на свид. П.В. ,приобщени чрез прочитането им ,както и изисканите от Поправителния дом и Затвора Ловеч писмени документи. В тях и в показанията на свид. В. се съдържат възпроизведени твърдения на подс. ,че е отраснал в семейство ,където е бил малтретиран той и майка му от баща си ,който пиел ,поради което и започнал да бяга от къщи и е станал нечувствителен към болка.В същите писмени документи се съдържат и изводи на надзорните служители на Поправителния дом и Затвора – резултат от собствените им наблюдения ,от които независимо се установяват същите черти на характера посочени и от съдебно- психиатричното изследване и заключението на вещите лица по СПЕ. 

В новата характеристика ,изискана от съда /л.84 от НОХД / от Кмета на с.Страшимирово  и /л.87 НОХД / от Полицейския инспектор  относно семейството на подс.Н.Ч. не се съдържат каквито и да било оплаквания за проблеми между родителите-докато живеят в с.Страшимирово. И двамата работят ,помагат на съседите си и не са създавали каквито и да било дразги с непристойни прояви.

За разлика от тях характеристиката за подс. Н.Ч. е посочен като хитър ,нагъл ,агресивен особено при употреба на алкохол и намиращ се под влияние на недобри приятели .Поведението му е съпроводено с нарушения – многократни и на обществения ред в ПУ Аврен и Белослав /за което говори и свид.Ч./.

За да стигне до изводите си съдът намери следното:

-За намеренията на подс. съдът обсъди обективните действия на подс. състоящи се първо в предложението за намиране на съучастник /съгл.показанията на свид.В. първоначално с намерение за грабеж/.В самия ден на престъплението в предварително проникване в жилището на пострадалия –като крадец ,маскиран за да не бъде, разпознат и снабдяване на средствата на мъчение въжета с примки ,въже с каишка и нож.

 Намери, че подс. съзнателно ,преднамерено и обмислено отдалеч е пристъпил към реализиране на плана си ,и с очакването да може да се справи със свид. Л.Д. без да бъде разпознат след което и да вземе заплатата му, какъвто е бил е първоначалния замисъл. И тъй като в неговото съзнание свид. е агресора, е взел всички мерки при неговото влизане в дома –да му причини смърт и то по няколко възможни начина ,включително и с нож ,койт свид. Л.Д. е нямало как да знае ,че е носен от подс.

 Първо, е смятал  да се възползува от уплахата при първоначалното възприемане на маскиран човек ,за да го изненада и омаломощи ,използувайки удар в гърдите и завличане в хола, където е нанесъл последователно удари с две бутилки от уиски в главата ,взел е възглавница за да закрие лицето на пострадалия и извадил нож, който опрял шията му ,след като не успял да го върже съгласно предварителния си план.

 

 

ОТНОСНО ОБОСНОВАНОСТТА И ЗОКОНОСЪОБРАЗНОСТТА НА ПРИСЪДАТА:

 

Първоинстанционния съд е събрал необходимите доказателства по делото, извършил е анализ на всички събрани доказателства по делото и е направил своите правни изводи.

От събраните доказателства по делото, безспорно е установено и доказано, че на 02.04.2012 год. подсъдимия е направил опит да умъртви пострадалия,като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини. 

Съгласно заключението на СМЕ пострадалия е получил мозъчно сътресение, разкъсно контузни рани по окосмената част на главата- в лява теменна област и в двете челни области, кръвонасядания  по лицето, шията, двустранни субконюнктивални кръвоизливи, контузия на гръдния кош,изкълчване на дланно-пръстовата става на палеца на лявата ръка, порезви рани по лицето и шията.

Неоснователно е възражението на защитника на подсъдимия ,че същият е целял причиняване на телесна повреда и не е желаел смъртта на пострадалия.

От събраните доказателства по делото ,безспорно е установено, че подсъдимия е извършил една солидна предварителна подготовка за извършване на престъплението, което предварително е решил да извърши. На първо място предния ден подсъдимия е потърсил съучастник /св. В./. При уговорката на подсъдимия със св. В. може да се направи извод, че първоначално подсъдимия е имал намерение да извърши грабеж, като набие баща си и му вземе заплатата, като е знаел предварително ,че на този ден той получава заплата.

След като В. му е отказал да участва в деянието ,подсъдимия се е подготвил сам, като в деня на престъплението е проникнал предварително в дома на пострадалия като крадец, като предварително си е набавил маска за главата, за да не бъде разпознат, средства за мъчение-въжета с примки, въже с каишка и нож.

С тези подготвителни действия подсъдимия е целял да се възползва първоначално от уплахата при първоначалното възприемане на маскирания човек, използвайки изненадата и нанасянето на удари за омаломощаване в гърдите му и завличането му в хола, където, след като видял ,че не се е получил ефекта на изненадата, е нанесъл последователно удари с две бутилки от уиски в главата, като при ударите бутилките са се счупили, въпреки здравината им, което означава, че са нанесени с голяма сила, покрил лицето му с възглавница и опрял ножа в шията му, след като не успял да го върже, съгласно предварителния план. Нанасянето на ударите с бутилките от уиски в главата на пострадалия, затискане на лицето с възглавница и порезните рани по шията с ножа, са все средства годни за причиняване на смърт.

Правилен е извода на първоинстанционния съд ,че смъртта на пострадалия, не е настъпила поради адекватната и своевременна защита от пострадалия, който е оказал сериозна съпротива и е успял да вземе ножа от ръцете на подсъдимия.

Подготовката на средствата за измъчване , използването на маска при извършване на деянието и използването на ножа, дават основание и правилно съда е приел, че подсъдимия е действал при условията на пряк умисъл  и престъплението не е било довършено по причини независещи от подсъдимия.

Правилно съда не е дал вяра на обясненията на подсъдимия, че пострадалия го е тормозел и биел, и затова решил да му отмъсти. От разпита на всички свидетели, които е посочил подсъдимия, не се установяват такива доказателства. Напротив и най-близките му хора, майка му и приятелката му, говорят за внимателно отношение на пострадалия към подсъдимия и конфликтите, които са възниквали между тях, са били поради извършени кражби, други противообществени прояви от подсъдимия, но никога причина за скандалите не е бил пострадалия, който винаги се е грижел за него.

Ако се извърши анализ на намеренията на подсъдимия , да нападне пострадалия и да му отнеме имущество, може да се коментира въпроса за користни цели при извършване на престъплението, но тъй като такова обвинение не е повдигнато, безпредметно е неговото обсъждане.

Настоящият състав намира, също така ,че първоинстанционния съд необосновано е преквалифицирал деянието по чл.115 от НК, тъй като пострадалия не е бил биологичен баща на подсъдимия. Това ,че не е биологичен баща е установено по време на съдебното дирене.

Когато подсъдимия е замислял и е извършил престъплението, той не е знаел, дали пострадалия е негов биологичен баща или не. При подготовката и извършването на престъплението, подсъдимия е действал със съзнанието ,че действа и е направил опит да убие баща си. Но тъй като липсва протест от прокурора, настоящият състав не е в състояние да утежнява положението на подсъдимия.

Съществен момент по делото е при какъв умисъл е действал подсъдимия.

По този въпрос има много практика , която е последователна. Според ВКС, при посегателствата срещу личността, умисълът на дееца е с неконкретизирано съдържание. За него е характерна една неопределеност или алтернативност на представите, като той предвижда най-общо настъпването на два или повече резултата/напр. телесна повреда или смърт/ и иска настъпването, на който и да е от тях.

В тези случаи, когато деецът действа с пряк неопределен умисъл и поради независещи от него фактори причинява по-лекия от резултатите, то той следва да отговаря за опит към по-тежкия резултат.

В настоящия случай, подсъдимия е направил всичко необходимо за умъртвяването на пострадалия. Нанесъл е удари с две много здрави бутилки и е използвал нож, оръжия годни да причинят смърт. Последващите действия на подсъдимия говорят, че неговата цел е била да убие пострадалия . Същият след като му е бил отнет ножа, избягал и известно време се укривал от органите на МВР. Поведението на пострадалия, който веднага излязъл от дома си и потърсил помощ от св. М.. Тази свидетелка говори ,че пострадалия е бил целия окървавен и заявил, че подсъдимия се опитал да го заколи.

Неоснователни са доводите на защитата на подсъдимия, че същият не е имал намерение да причинява смърт на пострадалия , а само да го набие.  Самата подготовка, използваните средства и последващо поведение на подсъдимия говорят ,че неговото намерение и цел е била, да причини смъртта на пострадалия, а не е успял да довърши престъплението ,защото пострадалия се е съпротивлявал ефективно и е успял да отнеме ножа от подсъдимия, при което подсъдимия е избягал.

Това означава ,че подсъдимия е съзнавал обществено опасния характер на извършеното, предвиждал е неговите обществено опасни последици и е искал тяхното настъпване.

Неоснователни са възраженията и относно това дали е осъществен състав на престъпление по чл.249 , ал.1 от НК.

От събраните доказателства по делото ,безспорно е доказано, че подсъдимия е използвал платежен инструмент-дебитна карта собственост на пострадалия без негово съгласие и е изтеглил от картата 170 лева. Няма никакво значение това ,че е знаел ПИН кода на картата, защото преди това е теглел пари от картата, с знанието на пострадалия. В конкретния случай и на конкретната дата, е теглел пари от картата без знанието и съгласието на титуляра на картата.

Неоснователни са доводите на защитата ,че е налице доброволен отказ от довършване на престъплението. Настоящият състав счита ,че не може да се говори за доброволен отказ при положение, че деянието е прекратено, след като пострадалия е успял да вземе ножа от подсъдимия и подсъдимия е избягал от местопроизшествието именно поради тази причина.

Причина за прекратяване на нападението е била борбата на пострадалия и отнемане на ножа от извършителя, въпреки уврежданията по главата и другите наранявания.

 

Правилно и обосновано съда е осъдил подсъдимия по чл.115, вр. чл.18, ал.1  от НК.

 

ОТНОСНО СПРАВЕДЛИВОСТТА НА ПРИСЪДАТА:

 

При определяне вида и размера на наложените наказания първоинстанционния съд е извършил анализ на всички обстоятелства, влияещи на решението на съда при определяне на размера на наложените наказания.

При определяне на вида и размера на наложеното наказание съда правилно е отчел, като смекчаващо вината обстоятелство: младостта на подсъдимия.

Съда е приел , като отегчаващи вината обстоятелства-престъплението извършено с користна цел, лошите характеристични данни, предишното осъждане по чл.116 от НК, опита за убийство е на човека, който го е припознал и отгледал като роден баща, утвърдените престъпни навици.

Необосновано е определен размера на наложените наказания , като се има предвид, че съда е заявил, че определя наказанията при превес само на отегчаващи вината обстоятелства , а е определил наказанието по чл.115 около минимума, а по чл.249 от НК в минималния му размер. При тези дадености на отегчаващи вината обстоятелства, би следвало наказанията да се определят над средния размер, който предвижда закона.

Поради обстоятелството, обаче, че няма протест и жалба от частния обвинител, настоящата инстанция, не е в състояние да утежнява положението на подсъдимия.

Така постановеното наказание ще изиграе възпитателна роля, както върху подсъдимия, така и върху останалите членове на обществото.

Извършеното деяние е с изключителна висока степен на обществена опасност,  имайки предвид ,че се посяга върху живота и здравето на други лица.

Така определено наказанието е справедливо според прокурора от апелативна прокуратура и частния обвинител и същите смятат, че ще бъдат постигнати целите и задачите визирани в чл.36 от НК.

 

 

При извършената служебна проверка на присъдата от въззивната инстанция, не бяха констатирани пропуски или нарушения ,водещи до отмяна на обжалваната присъда.

 

Водим от горното и на основание  чл. 338  от НПК ,ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД

                                                                                                                            

                               Р Е Ш И

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 98 на Варненския окръжен съд- постановена на 24.10.2013 год. по НОХД 154/2013 год.,с подсъдим: Н.Л. Д. Ч., ЕГН-**********.

 

 

Решението може да се обжалва или протестира в 15-дневен срок от получаване на съобщението по чл.340 ,ал.2 от НПК пред ВКС на Р. България.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                            2.