Р Е Ш Е Н И Е

 

12

 

23.01.2015 година,

град Варна

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД  - Наказателно отделение, на шестнадесети януари, година две хиляди и петнадесета, в публично заседание в следния състав:

                      

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЯНКО ЯНКОВ

   ЧЛЕНОВЕ:ИЛИЯ ПАЧОЛОВ

  ЖИВКА ДЕНЕВА

 

Секретар: С.Д.

Прокурор:Милена Гамозова

като разгледа докладваното от съдия Денева ВНОХД № 343 по описа на съда за 2014г., за да се произнесе взе предвид:

 

 

Варненският окръжен съд, с присъда № 89 по НОХД № 1078/2014г. по описа на същия съд, постановена на 15.10.2014г. е признал подс. П.П.П. за ВИНОВЕН в това, че на 08.02.2014г. на път III-904 между гр. Провадия и с. Бозвелийско, общ. Провадия, при управление на л.а. м.“Лада Нива“ с рег. № В 49 76 КМ, нарушил правилата за движение – чл.20, ал.2 от ЗДвП и причинил по непредпазливост смъртта на М.Д.А., като деецът избягал от местопроизшествието, поради което  и на основание чл.343 ал.3 б.“б“ вр.ал.1 вр.чл.342 ал.1 вр. чл.54 и 58а от НК му наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от ДВЕ ГОДИНИ, което на осн. чл.66 ал.1 от НК отложил с изпитателен срок от четири години.

На основание чл.343г от НК П.П.П. е лишен от право да управлява МПС за срок от ТРИ ГОДИНИ.

Със същата присъда подсъдимия е осъден  на сторените по делото разноски; налице е произнасяне досежно веществените доказателства по делото.

Въззивното производство пред АС - Варна е образувано по жалба на подс. П., чрез пр. му представител, който атакува присъдата на първоинстанционния съд, като явно несправедлива досежно наказанието лишаване от право да се управлява МПС, с искане същото да бъде редуцирано.

В съдебно заседание  пред АС – Варна подсъдимият редовно призован не се явява, но се представяла от редовно упълномощен от преди.

Представителят на Апелативна прокуратура – Варна изразява становище за основателност на така подадената жалба и намира, че наказанието лишаване от правоуправление е значително завишено.  Намира, че същото следва да съответства по размер на наказанието лишаването от свобода.

Повереникът на частните обвинители намира жалбата на подс. за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение, като излага аргументи в тази насока.

Защитникът на подс. поддържа жалбата и акцентира, че по делото липсват доказателства в посока, че подс. П. към момента на настъпване на деянието е бил със забавени реакции.

 

След преценка на изложените доводи от страните, както и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна констатира, че жалбата на подс. основателна по следните съображения:

 

Съдебното производство пред ВОС е проведено по реда на глава XXVII от НПК, тъй като подсъдимият е направил подобно искане, признавайки всички факти и обстоятелства, изложени в ОА, като е заявил непосредствено пред съда, че не желае да се събират доказателства за тях или нови такива. Впоследствие ВОС е установил надлежно събрани в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепящи признатите факти и е приел, че самопризнанието се подкрепя от събраните по делото доказателства в досъд. пр-во, след което е провел съд. производство по диференцираната процедура по смисъла на чл. 371 т. 2 от НПК и е приел фактическата обстановка, изложена в обв. акт, а именно:

Подс. П. бил правоспособен шофьор със свидетелство за правоуправление, категория В и М. Притежавал л.а. „лада нива" с рег № В 49 76 КМ, кафяв на цвят.

На 08.02.2014г. около 19.00ч. подсъдимият, заедно с внука си - И. П., на осем години, тръгнали с горепосочения лек автомобил от с. Бозвелийско към гр.Провадия, за да пазарят продукти. По пътя имало навалял сняг от двете страни на пътя, но по - голямата част от пътното платно била чиста.

На същата дата пострадалият А. след обяд, тръгнал от гр.Варна за с.Бозвелийско. Около 19.10ч. съпругата му - св.М.С.А. му се обадила по телефона и от него разбрала, че е изтървал влака и затова пътувал с такси.

Св.И. около 18.20ч. - 18.25ч. взел с таксито си пострадалия А. от гара Варна и потеглил за гр.Провадия. Когато наближили разклона за с.Житница А. казал, че иска да слезе и да продължи пеш към с.Бозвелийско, тъй като шофьорът продължавал за гр.Провадия. Около 19.10ч. св.И. оставил пострадалия на разклона за с.Житница и се прибрал в гр.Провадия. Св.И. забелязал, че подс.А. бил употребил алкохол, но вървял и говорел нормално.

След като приключили с покупките подс.П. и П. тръгнали обратно, като И. бил седнал на задната седалка. Участъкът от пътя бил прав с две платна за движение. Подминавайки района на Солна мина подс.П. карал със скорост около 50 км/час, на къси светлини. По пътя се разминал с голям камион с ремарке, а 40-50 м преди това минал плътно вдясно на платното за движение. Точно при разминаването с камиона усетил и чул в предната дясна част на автомобила тежък шум. Помислил, че е ударил голяма птица, като изобщо не спрял, а само намалил скоростта си и след това отново ускорил,  прибирайки се в дома си в с.Бозвелийско.

При това разминаване бил ударен с предната дясна част на лекия автомобил, управляван от подс., движещия се по същото време пострадал А., който паднал в канавката в страни от пътя. Малко след ПТП - то по пътя, с автомобила си минал св.Т.. Движейки се, той видял пострадалия да лежи в дясната част в канавката и спрял автомобила. Пострадалият бил без една обувка, която намерили на 10м от него. В ръката си държал счупен мобилен телефон, а под тялото му имало парченца стъкла от огледало. На дясната си ръка имал увит с дръжката си един сак. Св.Т. видял, че по пострадалия има кръв и в същото време го познал. С помощта на сина си качил пострадалия на предната дясна седалка на автомобила си и отишли до къщата му в с .Бозвелийско, където не открили никого от близките му. Уведомили  бърза помощ - гр. Провадия за инцидента и пристигнала линейка с лекар, който оказал медицинска помощ. След това А. били преценено и постр. бил откаран в гр.Варна, но въпреки оказаната медицинска помощ в 23.50ч. починал.

 

Настоящият състав на АС-Варна установи, че на досъдебното производство са били събрани всички относими доказателства по отношение на фактите, подлежащи на доказване по смисъла на чл.102 от НПК. От друга страна процесуално-следствените действия са били извършени при спазване на реда, предвиден в НПК. За да обоснове изводите си първоинстанционният съд е дал кредит на обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите, които обаче не е оценил изолирано, а в съвкупност,  съпоставяйки ги с писмените доказателства, с  приетите, като компетентно изготвени заключения по СМЕ, СХЕ, комплексна автотехническа и медицинска експертиза, комплексно трасологическо и химическо изследване, ДНК експертиза.

Според СМЕ причина за смъртта на пострадалия А. била острата кръвоизливна анемия, дължаща се основно на многофрагментно счупване на таза в областта между хълбочните кости, срамните кости, кръстеца с излив на значително количество кръв, развилият се във връзка с тежките травми голям зад перитониален кръвоизлив, масивните кръвонасядания по меките тъкани в гореописаните области. ВЛ е установило, че между описаните травматични увреждания и настъпилия смъртен изход е налице причинно - следствена връзка. Всички описани травматични увреждания са били получени приживе и са били резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети. Уврежданията отговарят да са получени при удари в детайлите на МПС в посока отзад напред и отляво на дясно, при двустранен силен натиск между такива в областта на таза и корема, удар на главата в тилната област, падане и удар в подлежаща повърхност. Експертът е установил още наличие в кръвта на пострадалия на етилов алкохол - 1,46 промила и гръбначно мозъчна течност 1,80 промила, отговарящи на средна степен на алкохолно повлияване във фазата на излъчване, при което е налице нарушение на равновесието, концентрацията на вниманието и др.

Според изготвената комплексна САТЕ и СМЕ  скоростта на движение на л.а."Лада Нива", управляван от подс. непосредствено към момента на настъпване на произшествието е била в рамките на около 50-55 км/ч. Имало е техническа възможност за предотвратяване на произшествието чрез спирането на л.а., защото опасната зона за спиране при тази скорост е била в рамките на около 51,9 - 59.9 метра, а водачът е разполагал с около 81,5- 82,2 метра и не са съществували фактори от техническо естество, които да му попречат да възприеме наличието на пешеходеца на пътното платно. Вследствие на удара тялото на постр. се е завъртяло и се е качило върху предната част на предния капак, като с главата си той е нанесъл  удар, от което се е образувала вдлъбнатина с ширина 5 см и дълбочина от 4 см. След това тялото му е паднало встрани вдясно, спрямо посоката на движение на превозното средство. Вследствие на ПТП - то постр. е получил телесни наранявания, които отговарят на механизма на ПТП и деформациите по автомобила.

Във връзка с така приобщените доказателства, съдът анализирайки цялата доказателствена съвкупност, правилно и законосъобразно е приложил и материалния закон досежно реализирания от подсъдимия съставомерен резултат. Разкрил е обективната истина по делото и  правилно е приел, че допуснатото нарушение на ЗДвП от подс., респ. на правилата за движение и  по - конкретно чл.20, ал.2 от ЗДвП  са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат – смъртта на постр. А.. Нарушавайки правилата за движение подс. не е изпълнил задължението си при избиране на скоростта да се съобрази със състоянието на пътя, с конкретните условия на видимост и да намалили скоростта си така, че своевременно да спре при възникнала опасност за движението. Същият не е отчел обстоятелството, че от двете страни на пътя е имало натрупан сняг, което е пространствено е ограничило платното за движение, както и че вече се е било стъмнило, за да бъде по - бдителен.  От друга страна категорично по делото е установено, че отдалечеността му преди мястото на удара с пострадалия е била около 81,5-82,2 метра, т.е. пешеходецът е бил извън опасната му зона на спиране на автомобила. Настъпилия съставомерен  резултат е в пряка причинно – следствена връзка с поведението на подсъдимия. Нарушавайки правилата за движение по пътищата, а именно чл.20 ал.2 от ЗДвП, подс.  е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъплението по чл.343 ал.3 б.“б“ вр.ал.1 вр.чл.342 ал.1 от НК. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

ВАС споделя и друг извод на съда, а именно, че е налице съпричиняване и че постр. А. поведението си също е допринесъл за реализирането на вредоносния резултата. Последният е следвало да не затруднява движението по пътя, а и е бил в средна степен на алкохолно опиване, което безспорно е довело до нарушение на равновесието и концентрацията на вниманието му.

 

По оплакването за несправедливост на наложеното наказаниелишаване от право да  се управлява МПС” :

ВАС се солидаризира с констатацията на първостепенният съд, относно отчетената висока степен на обществена опасност на деянието  и ниската такава за дееца. Обосновано този извод е довел и до определянето на наказанието „лишаване от свобода” към минимума предвиден в закона, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, сред които: добри характеристични данни, чисто съдебно минало, липса на противообществени прояви, искрено съжаление за стореното, както и при отчитане на съпричиняването от страна на постр. Предвид проведената съкратена процедура, законосъобразно и на осн.чл.58а от НК така определено наказанието е редуцирано на ДВЕ ГОДИНИ, като резонно е отложено с изпитателен срок от четири години на осн.чл.66 ал.1 от НК. В тази връзка правилно е преценено, че за поправянето и превъзпитанието на подс., не е необходимо същият да бъде изолиран  от обществото.

Основното оплакване на защитата на подс. обаче касае наложеното наказание „лишаване от право да  се управлява МПС”, с довод за явна несправедливост  на същото, индивидуализирано от ВОС на три години. Размерът на кумулативната санкция е мотивиран от съда с факта на неадекватна реакция на подсъдимия по време на ПТП - то, дължаща се на напредналата му възраст -  70години.

ВАС не намери опора в това твърдение, тъй като същото не почива на доказателствен материал, а на субективна преценка. Не може произволно да се прави извод за това, че реакциите на подс. са били забавени, тъй като данни по делото за токова обстоятелство не се съдържат. Изложеното, в съчетание с горните констатации е основание за намаляване размера на наказанието лишаване от право да се управлява МПС, като АС-Варна счита, че то следва да е съразмерно на лишаването от свобода и да бъде наложено за срок от ДВЕ ГОДИНИ, за да бъде подсъдимия превъзпитан и най-вече, занапред да съобразява поведението си на пътя, така че да не застрашава живота и здравето на останалите участници в движението.Така определено, то ще е съответно на критериите по чл. 54 НК, на целите на наказанието, визирани в чл.36 НК, както и на принципа за съответствие на наказанието с извършеното престъпление, залегнал в нормата на чл. 35, ал. 3 НК. Гореизложеното обуславя основателност на жалбата досежно необходимата корекция.

При служебна проверка на присъдата, на основание чл.314 от НПК, въззивният съд не констатира, нарушения /допуснати на досъдебното производство или в с.з./, които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат друго изменение или отмяна на присъдата.

 

Водим от горното и на основание чл.337 ал.1 т. 2 пр. 1 и чл. 338 от НПК, съставът на  ВАРНЕНСКИЯ  АПЕЛАТИВЕН  СЪД,

 

 

Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯ присъда № 89 на Варненски окръжен съд по НОХД 1078/2014г., постановена на 15.10.2014г. в наказателно – осъдителната й част като НАМАЛЯВА определеното на подсъдимия П.П.П. наказание: лишаване от право да управлява МПС от ТРИ  - на ДВЕ ГОДИНИ.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

 

Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                  2.