Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 75/27.04.            Година  2015                  Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд                                   Наказателно отделение

На двадесет и седми март                        Година две хиляди и петнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

                            ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова

Ангелина Лазарова

Секретар С.Д.

Прокурор Искра Атанасова

като разгледа докладваното от съдия Лазарова

ВНОХД № 344 по описа на съда за 2014 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивното производство е решение № 71, постановено на 24.10.2014 г. по НАХД № 317/14 на Окръжен съд гр. Разград, с което обв. Ю.Б.М. - З. била призната за виновна по обвинение за извършено престъпление по чл. 248 А ал. 2 вр. чл. 20 ал. 2 от НК, а обв. Б.Х.М. - по чл. 248 А ал. 2 вр. чл. 20 ал. 2 от НК. По реда на чл. 78 А ал. 1 от НК съдът ги освободил от наказателна отговорност, като им наложил административни наказания глоба от по 1000лв.

         Въззивното производство е образувано по жалба на защитник на обвиняемите, в се счита, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила. Изложено е становище, че обвинението срещу тях е повдигнато и поддържано въз основа на дадени от Апелативна прокуратура указания, а постановлението на РОП е неясно, немотивирано съгласно чл. 375 от НПК – а обвинението не следва да бъде извеждано по тълкувателен път, поради което разглеждайки го съдът е допуснал съществено процесуално нарушение – опорочило и крайният съдебен акт. Счита се, че деянието не е доказано, като са налице гласни и писмени доказателства за дейност на Ю. З. по отглеждане на бройлери. Сочи се, че съдът не е обосновал в мотивите субективната страна на деянието, извършено от обвиняемите – при съществуващата дейност по отстраняване на нередовностите на заявления и формуляри, а извършителят се е намирал в гр. Варна, помагачът в гр. Разград и не е ясно как и възникнал общият им умисъл. Твърди се, че целта на наемането на част от халето е да се заложи производствен опит в реални условия, за да се пресметне икономическият ефект от отглеждане на птици-бройлери, а не да се симулира дейност и да се заблуждават органите на ДФ “Земеделие”. Поставен е акцент, че нито един от документите, посочени от съда не е неистински, а съдържа коректни данни от действителността, но съдебният акт не съдържа конкретика в какво се състои неверността на сведенията, съдържащи се в посочените документи, като е преповторено съдържанието на постановлението на прокуратурата. Иска се решението да бъде отменено, като обвинените лица бъдат оправдани, като се приеме, че обвинението не е доказано по несъмнен начин. В пренията пред въззивната инстанция упълномощеният нов защитник защитникът поддържа жалбата.

Представителят на въззивната прокуратура счита жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Прокурорът намира, че обвинението е доказано по несъмнен начин, като съдът е направил прецизен анализ, посочил е инкриминираните документи, обособени в отделни групи в зависимост от момента на подаването пред съответните институции, правилно не е кредитирал част от свидетелските показания. Посочва се, че Ю. З. е кандидатствала по мярка, изискваща да има свой собствен животновъден обект, който чрез предоставена по искането й субсидия ще бъде приведен в по-високо технологично състояние, съответстващо на всички европейски изисквания, а такъв обект не е имала и никога не е отглеждала птици-бройлери. За да докаже дейността си, с помощта на своя баща е съставила необходимите документи, за да удовлетвори изискванията. Прокурорът обсъжда противоречията между договорите за наем и изискванията на самата мярка, по която е заявлението. Умисълът на жалбоподателите се установява от действията им, като не е налице съмнение, че основният двигател е жалбоподателят М., а дъщеря му е поставяла подписите си. Коментират се данните за личността и заетостта на Ю. З. към момента на подаване на заявленията. Прокурорът моли присъдата да бъде потвърдена.

В пренията жалб. М. сочи, че не е разбрал кой е документът с невярно съдържание, като представената от него ветеринарна бележка е съдържала грешка, допусната от лекаря и впоследствие отстранена. В последната си дума заявява, че в производството няма документ с невярно съдържание.

Настоящият състав на въззивната инстанция извърши пълна и задълбочена проверка на решението в пределите по чл. 314 от НПК и с оглед доказателствата по делото счита следното:

І. По възражението за допуснато съществено процесуално нарушение.

Не се установява твърдяното от жалбоподателите съществено процесуално нарушение, с факта на разглеждане на постановлението на РОП, оценено от тях като неясно и немотивирано. Същото възражение е депозирано и пред първоинстанционния съд, в съответствие със закона и съдебната практика е било обсъдено и правилно отхвърлено в мотивите към решението. Тези обстоятелства, в по-ранен процесуален момент, са били прецени и от съдията-докладчик, който видно от разпореждането от 02.10.2014г. не е установил основания за прекратяване на съдебното производство и е насрочил заседание по делото. В допълнение към изложеното от съда, въззивният състав счита за необходимо да посочи следното:

Производството по гл. ХХVІІІ от НПК е особено по характер с оглед регламентиране на процедурата по освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание при наличието на предпоставките по чл. 78 А от НК.

Актът, иницииращ производството, е постановление на прокурора. С оглед чл. 375 от НПК и чл. 378 ал. 3 от НПК, изискванията към постановлението по силата на закона са – да е мотивирано и да съдържа фактически положения.

Прегледът на постановлението на РОП от 26.09.2014г. установява, че посочените изисквания са спазени. Изложени са фактите, по които обвинителят е изградил тезата си за квалификацията на приложимия материален закон. Съдържат се мотиви, свързващи факти от деятелността на обвиняемите с нормативните условия, налице е коментар на събраните по досъдебната фаза на делото доказателства.

Не е основателно становището, че обвинението, внесено от прокурора не е пълно и ясно. Порочна е практиката за претендиране на нарушение на правата на обвиненото лице чрез съдържанието на съставените от прокурора книжа в процесуалния момент по чл. 242 ал. 1 от НПК. Неоправдано е на заключителния подготвителната фаза на производството документ да се придава правно значение като на окончателен и да се изисква максимална обоснованост, обсъждане на признаците на отделното деяние, анализ на относима практика и т.н. Целта на този документ, в случая постановление по чл. 375 от НПК, е да даде ясен отговор от страна на ръководно-решаващия орган по отношение на въпросите – какво е решението след приключване на първата фаза на производството, има ли деяние, има ли отговорни за него лица, следва ли да бъде ангажирана тяхната отговорност и по какъв начин.

По делото рамката на фактическите положения е подробно преценена в повдигнатите обвинения, в съответствие с указанията на горестоящата прокуратура. Обвинените лица са били запознати с обвиненията, видно и от съдържанието на депозирания от тях отговор на внесеното постановление. Не се поражда и съмнение, че с начинът на изготвянето си постановлението на прокурора е засегнало правата им да разберат в какво са обвинени и да не могат да организират съответната защита.

Въззивната проверка приема, че постановлението от 26.09.2014г. съдържа достатъчно ясно описание на инкриминираните факти, което позволява на всеки от обвинените лица да разбере в какво точно е обвинен, да подготви защитата си и ефективно да я осъществи.

 

ІІ. По възраженията от фактическа страна.

Решаващият съд в съответствие с процесуалните изисквания, относими към особеното производство по чл. 375 и следв. от НПК, като не е установил фактически положения, различни от отразените в постановлението, е разгледал делото в тази рамка.

Съдът е положил усилия да подреди в хронологичен ред известните по делото факти, да проследи връзките между отделните проявления на обвиняемите, да отрази вербалната и писмена комуникация между тях и свързаните с тях свидетели – животновъди, ветеринари и длъжностни лица на различните нива в сектора. Вниманието на съда е обхванало всеки детайл, който би подпомогнал изясняването на обективната истина. В сложния фактически състав правилно са били отразени инкриминираните действия на обвиняемите – инициални и предизвикани от проверяващите на различните етапи от движението на заявлението, броят и характера на писмените доказателства, изготвени от тях, поведението им при проверките на място. В мотивите към решението е изложено единствено възможна фактическа обстановка, към която напълно се присъедини и настоящият съдебен състав. Основните фактически положения са следните:

На 19.08.2011г. в Отдел „Прилагане на схеми и мерки за подпомагане” на Областната дирекция на ДФ „Земеделие" - гр. Разград постъпило Заявление за подпомагане по Мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства" УИН 1712104696 и УРН 546905, подадено от земеделския производител обв. Ю.Б.М.-З.. Обвиняемата кандидатствала за предоставяне на финансова помощ за изграждане на модерна европейска птицеферма съгласно изискванията за хуманно отношение при отглеждане на бройлери. Стойността на проекта била 2 861 867,63 лв, а исканата субсидия била в размер на 50% от горната стойност, или 1 430 933,81 лв. - разходи на кандидата за привеждане на съществуващото земеделско стопанство от животновъден сектор, извън сектор „Мляко”, в съответствие с изискванията на стандартите на Общността.

Правилата за отпускане на финансовата помощ по Програмата за развитието на селските райони за периода 2007-2013г. били уредени в Наредба № 8 от 3.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., като ведно с подаване на заявлението обвиняемата декларирала, че е запозната с тях. Чл.2 от Наредбата регламентира, че мярката "Модернизиране на земеделските стопанства" има за цел подобряване конкурентоспособността на земеделието в Република България чрез преструктуриране и развитие на наличните материални мощности в стопанствата и насърчаване въвеждането на нови технически решения. По чл.13, ал.2, т.1 от Наредба № 8/2008г. земеделските производители следва да бъдат регистрирани като такива по реда на Наредба № 3 от 1999г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители, а съгласно т.2 от чл.13, ал.2 от Наредба № 8/2008г. икономическият размер на земеделското стопанство следвало да бъде поне 1 икономическа единица. Минималният икономически размер се доказва с Анкетен формуляр (чл.13, ал.З, т.2 от Наредба № 8/2008г.).

С оглед на изложеното към заявлението на обв.М.-З. били приложени Анкетна карта и Анкетен формуляр, изготвени по-рано същия ден. Обв. М.- З. и нейният баща - обв. Б.М. посетили ГД”Аграрно развитие” в ОД”Земеделие”-Разград с цел пререгистрация на обвиняемата като земеделски производител, тъй като от 09.04.2010г. тя била регистрирана в ОД”Земеделие”-Варна. Служителката в ГД”АР” в ОДЗ-Разград свид.Б.М. предоставила бланките на анкетна карта и анкетен формуляр, и обяснила, че анкетният формуляр трябва да бъде заверен от ветеринарен лекар и в Българската агенция по безопасност на храните. След около половин час обв.М. се върнал и  донесъл попълнения Анкетен формуляр с посочено местонахождение на имота с.Дянково, ЕКАТТЕ 24829, а на последната страница бил записан регистрационен номер на животновъдния обект 7200-0250. Свид. М. констатирала несъответствието между населеното място с. Дянково и посочения код 7200, съответстващ на гр. Разград и отказала да извърши регистрацията, като върнала документите на обвиняемия. По-късно през деня той донесъл друг Анкетен формуляр, в който номерът на животновъдния обект бил 7270-0644 - с.Дянково. Тогава свид. М. поставила на Анкетната карта вх.№ 1689/19.08.2011г. Същият номер бил отразен в регистрационната карта на обв. М.-З..

Към заявлението за подпомагане били приложени Анкетна карта без входящ номер и Анкетния формуляр, в който бил отразен № на ЖО 7200-0250 и който не бил приет от свид.М.. В същия формуляр в таблица 3 „Вид и категория животни” в графата за отглеждани птици била попълнена цифрата 2000 бр., в това число бройлери - 2000 бр.

Съгласно чл.8,  ал.6, т.1 от Наредба № 3/99г. анкетният формуляр се заверява от официален ветеринарен лекар, когато ЗП се занимава с животновъдство. Приложеният към заявлението Анкетен формуляр бил заверен от официалния ветеринарен лекар д-р В.Б. след справка във Ветеринарната информационна система, при която установил, че има вписан ЖО с № 7200-0250 на името на ЗП Ю.М.-З..

Вписването било извършено по подадено на 17.08.2011г. заявление за вписване на животновъден обект във ВетИС. Заявлението за вписване било от името на обв. М.- З., но било изписано и подписано от обв.Б. М.. С него било декларирано, че в животновъдния обект в гр.Разград, УПИ 617.10.173 към датата на заявлението се отглеждат птици - 110 000 бр.

На свид. В.Б., обв. М.-З. представила декларация образец ЗХОЖ-87 от 19.08.2011г., че към тази дата в ЖО № 7200-0250 притежава 2000 бройлери, заверена от частнопрактикуващия лекар д-р М.Й.. Свид. Белчев удостоверил, че ЗП М.-З. действително притежава 2000 бр. бройлери, без да извърши проверка на място.

Към заявлението в съответствие с чл.16 от Наредба № 8/2008г. обв. М.- З. представила бизнесплан с подробно описание на планираните инвестиции и дейности. В бизнесплана било отразено, че земеделският производител Ю.З. планира да изгради инсталация за интензивно отглеждане на бройлери за угояваше с капацитет 110 000 места. Притежавала собствен имот, като бил изработен инвестиционен проект и било издадено разрешение за строеж. В бизнесплана било посочено, че целта на ЗП Ю.З. е да се разшири и диверсифицира производството на пилетата бройлери. В бизнесплана било записано, че земеделският производител отглежда 500 бр. бройлери от 15.04.2011г. под наем в производствените цехове на „Пилнекс”ООД. При описанието на доставчиците е записано, че има производство на бройлери - 1000 бр. за два цикъла през текущата година, като договорите за доставка са 100% с Пионекс”ООД.

Към заявлението бил приложен Договор за наем от 02.04.2011г. с „Пилнекс” ЕООД-С.Р., по силата на който дружеството отдавало под наем на обв. Ю.М.-З. едно от своите производствени халета за отглеждане по 500 бр. бройлери на зареждане, първоначално за два цикъла на зареждане, при наемна цена от 500 лв., платими на две равни месечни вноски. Наемодателят приемал да зарежда наемателя с фуражни смески и консумативи на доставна цена, както и да изкупи произведените бройлери в края на всеки цикъл по себестойност плюс 7% нормативна печалба. Договорът прекратявал своето действие след приключване на втория цикъл на зареждане. /Към 02.04.2011г. собственици на недвижимия имот ЕКАТТЕ 24829 били Н. и С.Р.и, които с договор от 31.10.2011г. го отдали на “Пилнекс” ЕООД с. Дянково, със собственик С.Р../.

Към заявлението било приложено и Становище № 1254/17.08.2011г. от Областна дирекция по безопасност на храните, дадено на основание т.35а от Приложение № 11 към чл.30, ал. 1 от Наредба № 8, че обект птицеферма с капацитет 110 000 бр. бройлери, намиращ се в землището на гр.Разград, УПИ 61710.18.173 с ветеринарен регистрационен номер 7200-0250, собственост на Ю.Б.М.-З. ще съответства на изискванията в областта на хигиената и хуманното отношение към животните и ветеринарномедицинските изисквания след изпълнение на инвестиционното намерение. Изискването за такова становище за съществуващите земеделски стопанства за инвестиционни дейности в животновъдството се съдържа в т.35 от заявлението за подпомагане и обв. М.-З. отбелязала с положителен знак, че представя копие от становище на РВМС. Заявлението за издаване на горното становище е било подадено на 17.08.2011г.

Завлението за подпомагане по Мярка 121 било подписано от обв.Ю.М. - З. и подадено лично от нея на 19.08.2011г. в 18.39 часа и било прието от свид.Б. М. - старши експерт в отдел „Прилагане на схеми и мерки за подпомагане” в ОД”Земеделие”-гр. Разград.

Предварителната проверка на документацията била извършена от свид.Б. М. и от свид.К. П. - главен експерт в същия отдел. В документите те установили неясноти и противоречия - по мярка 121 кандидатствали земеделски производители с вече изградени земеделски стопанства, които предстои да бъдат модернизирани, а от приложените към заявлението документи не ставало ясно дали към датата на кандидатстване има съществуващо животновъдно стопанство; данните от договора за наем не съответствали на тези от анкетната карта относно броя на отглежданите животни; в ЖО 7200-0250, който бил вписан на 17.08.2011г. като заден двор/лично стопанство/, нямало регистрирани птици; това била бъдеща птицеферма, която предстояло да се изгради и в нея не биха могли да се отглеждат птици; договорът за наем бил с „Пилнекс”ЕООД- с.Дянково, която нямала регистриран ЖО. Поради изложеното свидетелките предприели посещение на място за установяване на фактическото съответствие с представените документи.

На 26.08.2011г. те отишли до имота, в който било планирано изграждането на новата птицеферма и констатирали само земя, без наличие на сграда. В животновъдния обект в с.Дянково № 7270-0644, регистриран на името на Н. Р. - съпруга на С.Р.. Обвиняемата казала, че отглежданите от нея бройлери се намират в хале № 2. Експертите проверили дневника на хале № 2, в което било отразено, че на 17.08.2011г. са заредени 13 500 бр. бройлери, а към 26.08.2011г. те са 13 434 бр., като обвиняемата обяснила, че част от тези бройлери са нейни. Проверяващите изискали фактури за закупуване на пилетата, на смески и консумативи и за продажба на пилетата, както и фактури за платен наем на халето, за да докаже, че осъществява дейност по отглеждане на бройлери, но тя не представила такива документи.

След завръщането в сградата на ОД на ДФЗ-Разград обв.М.-З. представила Анкетна карта с Анкетен формуляр, в който регистрационния номер на обекта бил 7270-0644, както и саморъчна декларация образец ЗХОЖ-87, че е собственик на 2000 бр. пилета - бройлери към 18.08.2011г. в ЖО под наем 7270-0644, нотариално заверен препис pег. № 5161/22.08.2011г. на нотариус Виолета Т. с район на действие РС-Разград. Анкетният формуляр бил заверен от официалния ветеринарен лекар д-р СВ.Р., удостоверявайки, че лицето притежава 2000 бр. бройлери, въз основа на представената му декларация образец ЗХОЖ-87 и подписа на частнопрактикуващия лекар д-р М.Й., без да провери дали птиците са налични.

Приключвайки проверката, експертите М. и П. приели, че кандидатката няма животновъдно стопанство към датата на кандидатстване и проектът не съответства на критериите за допустимост, поради което изготвили докладна записка от 02.09.2011г. до Отдел “ДПМРСР” с копие до Отдел „Противодействие на измамите” в ДФиЗемеделие”-София.

С Уведомително писмо от ДФ „Земеделие", Разплащателна агенция, Централно управление, изх. № 01- 6500/37176 от 15.11.2011г., на обв. Ю.М. - З. било съобщено, че в подаденото от нея заявление за подпомагане са установени множество непълноти и неясноти, които ако не бъдат отстранени проектът ще бъде отхвърлен или финансовата помощ ще бъде намалена, били дадени указания за представяне на допълнителни документи, в това число нотариално заверен и вписан в Службата по вписванията договор за наем, съдържащ основни реквизити като срок, заплащане и др., обяснителна записка относно несъответствията в анкетните формуляри, справка за дълготрайните активи.

С отговор вх. No 01-6500/37176 от 30.11.2011г. обв. М.-З. представила обяснителни записки и договор за наем, датиран от 02.04.2011г., с нотариална заверка рег.№ 7843/28.11.2011г. на нотариус В. Т..

В обяснителната записка обвиняемата пояснила, че е започнала производство на бройлери в наето помещение в с.Дянково и е регистрирана като производител на бройлери в с.Дянково под № 7270-0644, а обектът на инвестиционното намерение е с pег. No 7200-0250. Поради смесването на двата обекта била коригирала Анкетната карта, като коректно идентифицирала регистрирания обект. Обяснила, че коригираната АК не била приета в ОДЗ-Разград поради изтичане на работното време и коректно попълнената АК прилага към обяснителната записка. Всъщност това бил Анкетният формуляр, в който регистрационния номер на обекта бил 7270-0644 - същият, който бил представен и на свид.М. и свид.П..

Обв.М.-З. приложила и нотариално заверената декларация образец ЗХОЖ-87, в която декларирала, че в обект под наем 7270-0644 отглежда 2000 бр. пилета - бройлери.

В представения пред Централното управление на ДФЗ нотариално заверен и вписан в Службата по вписванията при РРС договор за наембило записано, че наемодателите Н. и С.Р.и отдават под наем производствено хале в с.Дянково, ЕКАТТЕ 24829 за три цикъла на зареждане, като първите два цикъла се зареждат с по 500 бр. пилета, а третият - с 2000 бр. Страните договаряли наемна цена в размер на 500 лв, платими на две равни вноски - първата при стартиране на първия цикъл на зареждане, а втората - при стартиране на втория цикъл. Съгласно § 8 от договора наемателят поел задължението да използва наетия обект по неговото производствено предназначение, да го поддържа с грижата на добър стопанин, да не го уврежда и да не извършва промени в него.

На 03-04.04.2012г. била извършена проверка на място от свид. Б.Г. - младши експерт в „Регионалния технически инспекторат" на ОД ДФ „Земеделие" - гр. София и свид. М.К. - главен експерт в Дирекция „Противодействие на измамите" към ДФЗ-София, с цел да се установи дали към момента на кандидатстване обвиняемата е развивала дейност като птицевъд, което е условие за допустимост на проекта й. Проверката била осъществена в присъствието на двамата обвиняеми. Първо експертите били заведени на обект № 7200-0250, който представлявал една изорана нива. След това тръгнали към обект № 7270-0644, към който ги водел обв.М. и на няколко пъти объркал пътя. Свид.М.К. питал обв.М.-З. къде се намира обекта, а тя отговаряла, че баща й е запознат. Когато пристигнали в птицефермата в с.Дянково, нито обв.М.-З., нито  обв.М. могли да посочат халето, в което се отглеждали техните пилета. Свид. Н. Р. казала, че съпругът й е запознат с това, но той в момента отсъствал.

В разговор с проверяващите обв.М. обяснил, че имал пълномощно от дъщеря си и като пълномощник е попълнил и подписал анкетната карта. Според заключението на графическата експертиза, ръкописният текст и саморъчните подписи в двата броя анкетни карти и формуляри от 19.08.2011г. от името на Ю.Б.М. - З. са изписани от Б.Х.М., без посочване качеството на пълномощник и номер и дата на пълномощно.

На 04.04.2012г. обв.М.-З. дала саморъчни обяснения, именувани „забележки на кандидата”, в които посочила, че схемата на отглеждане на пилетата била следната: 500, 500 и 2000. По настояване на техния контрахент С.Р. след приключване на третата серия били изготвени общ протокол /приемо-предавателен/ и обща фактура. Първата партида започнала на 15.04.2011г., а третата - на 13.08.2011г. Отглеждането на трите партиди било извършено според утвърдената технологична карта на наемодателя и тя била у него. Тяхната дейност като Земеделски производител започнала с производството на зеленчуци и се развила в производство на пилета. Обособяването на отглежданите от тях птици физически било осъществено чрез поставянето на преграда в халето между техните птици и птиците на техния партньор-наемодател.

В хода на проверката били представени:

Фактура № 11/06.10.2011г. за продажба от „Пилнекс” ЕООД на ЗП Ю.М.-З. на 3000 бр. еднодневни пилета, 16 740 кг комбиниран фураж и лекарства на обща стойност 16 542 лв. Същата фактура е била с поправена година на издаване - в т.2, л.56 е от 2010г.;

Приемо-предавателен протокол от 13.08.2011г., с който „Пилнекс”ЕООД, представлявано от С.Р., предава на Ю.М.-З. 3000 бр. еднодневни пилета, 16 740 кг комбиниран фураж и лекарства 10 туби;

Фактура № 1/06.10.2011г. за доставени от Ю.М.-З. на „Пилнекс”ЕООД 2696 бр. угоени бройлери на стойност 18 079,20 лв.;

Приемо-предавателен протокол от 06.10.2011г., с който Ю.М.-З. предава на „Пилнекс”ЕООД 2696 бр. угоени бройлери;

Споразумителен протокол от 06.10.2011г. между „Пилнекс”ЕООД и Ю.М.-З., с който се споразумяват, че „Пилнекс”ЕООД има задължение към Ю.М.-З. по фактура на стойност 18 079,20 лв и Ю.М.-З. има задължение към „Пилнекс”ЕООД по фактура на стойност 16 542,24 лв, като страните се съгласяват да направят прихващане на стойност 16 542,24 лв.;

РКО от 05.04.2011г. и РКО от 10.07.2011г. за платен наем от Ю.М.-З. на „Пилнекс” ЕООД по 250 лв;

Оборотна ведомост до 31.12.2011г. на ЗП Ю.Б., в която по сметка 312 - Животни за угояване е записана сума 14 285.20 лв, по сметка 3021 - Фуражи - 11 383.20 лв, по сметка 499 - Други кредитори - сумата 500 лв, платени на С.Р.;

Опис доставка      от 01.01.  до   31.12.2011г.  на ЗП Ю.Б., в който под № 1 е записана доставката по фактура No 11/06.10.2011г.;

Опис продажба    от  01.01.   до  31.12.2011г.   на ЗП Ю.Б., в който под № 1 е записана продажбата по Фактура No 1/06.10.2011г.;

Справка - декларация по ЗДДС, ИН ********** с дневник на продажбите и дневник на покупките за отчетен данъчен период месец октомври 2011г., от които е видно вписването на сделките по фактури № 1 и № 11.

В хода на проверката, извършена от свидетелите Б.Г. и М.К. свид. С.Р. признал, че договорът за наем бил фиктивен, че не е имало пилета на обв.М. в неговите халета, че приемо-предавателните протоколи и фактурите също са фиктивни, като прихващането било направено за да се избегне плащане по ЗДДС. Свид. Р. дал и писмени обяснения                 в този смисъл.

Проверяващите установили, че ЗП М.-З. няма акт за прираст, акт за инвентаризация, акт за умрели птици, складови разписки за заприхождаването на пилетата и материалите, пътни листи, контролен лист от ветеринарния лекар за хуманно отглеждане на животните.

На РКО от 05.04.2011г. и РКО от 10.07.2011г. липсвали подписи на получател и съставител. Обв. М. обяснила, че за извършените плащания на наема имало издадени РКО, които били оставени в обслужващата счетоводна къща за оперативно подписване от получателя, но поради недоглеждане това не било направено.

Съответстващи на двата РКО били ПКО № 7/05.04.2011г. и ПКО № 19/19.11.2011г. – с отбелязване „невалиден”. Те не били осчетоводени като счетоводителят на „Пилнекс”ЕООД - свид. Е.Х. няма представа за причината да бъдат обявени за невалидни.

Относно регистрацията на ЖО № 7270-0644 проверяващите установили, че от 18.02.2010г. той е бил регистриран на името на Н. Р., а от 17.11.2011г. - на „Пилнекс”ЕООД.

Изложената фактическа обстановка съответства на съвкупността от писмените и гласните доказателства, експертните заключения по делото, в чиято достоверност при анализа съдът се убеди. Процесът на доказване е улеснен с оглед изобилието на писмени източници, които са надлежно изготвени, входирани в съответните институции, позволяват пълноценно текстово и графическо изследване. Като писмени доказателства съставът приема и обясненията на свид. Р., депозирани пред свид. Г. и К., доколкото това са обяснения, дадени пред надлежен държавен орган в хода на извършвана в рамките на компетентността им проверка. Първоинстанционният съд е формулирал подробни съображения относно оценката на отделните доказателствени средства, като е изключил  фактите и обстоятелствата, стоящи в противоречие и изразяващи заинтересованост и лична защита.

Твърди се от защитата, че дейността на обвиняемата е била реална, като свид. Р.и били заети с фактическото отглеждане на бройлерите. Към убедителните аргументи на РОС, за да бъде отхвърлено това становище, следва да се посочи антилогичното решение, взето от сем. Р.и – отдават под наем неясна по размери площ, пренебрегват изискването в халето да не настъпват промени като допускат поставянето на физическа преграда между техните и чуждите птици – чийто неясен брой има значение за мястото на поставяне на тази преграда, отглеждат безплатно месеци наред птиците на обвиняемата и в заключение ги купуват с печалбата от 7 % за нея. Няма житейско и правно обяснение за подобно поведение на производител и търговец. Факт е също и, че към момента на първия договор “Пилнекс” ЕООД не е бил надлежен владелец, какъвто е станал в края на м. октомври същата година.

Към тази верига проблеми за семейството животновъди е фактически добавено и отсъствието на необходимост от тяхна гледна точка – да бъде създаден вторият договор от 02.04.2011г. – очевидно антидатиран и съставен към 28.11.2011г. /оригиналът е приложен в т. VІ, л. 156-157, като освен подписите на страните в оригинал, към името на наемателя е положен и печат, който отсъства на първия договор/. Необходимостта е произтичала само от интересите на обвиняемите лица. Към момента на съставянето на първия договор за наем – т. VІ, л. 15, не е било известно на обвиняемата кой е регистриран за този ЖО, кой е собственик на имота, броят на птиците е бил “достатъчен” за нуждите на заявлението. Задълбочеността на проверяващите да изяснят – има ли обект и къде е той, както и изричните указания да се представи вписан договор – са обусловили изготвянето на вторият договор, който също е с невярно съдържание, тъй като към момента на проверката от свид. П. и М. – птици на обвиняемата в това хале не е имало, а свид. Р. е насочила вниманието им към надлежния затова дневник.

При отчитане хронологията на фактите, свързващи обвиняемите и свид. Р.и, съставът счита, че правилно РОС не е ценил свидетелските им показания, за сметка на документите, в това число и добросъвестните и логични обяснения на собственика на “Пилнекс” ЕООД пред свид. К. и Г.. Доказателствата по делото действително сочат, че се е касаело за “фактуриране”, “фиктивни договори” и “споразумение”, за които инициативата не е била на свид. Р., той просто е приел да направи услуга на обв. М..

Възражението на защитата, че обвиняемата е искала да заложи производствен експеримент в обекта на свид. Р.и не би могло да налага други изводи. В съответствие с мярката, за която тя е кандидатствала за субсидия, е било необходимо да има действащ обект, който да бъде надграден и модернизиран. Но е безспорно, че намеренията на обвиняемите не са били отнесени спрямо халето на свид. Р.и. Залагането на експеримент, отпочването на подобен обект и т.н. – биха били относими към друга възможна, но пренебрегната от обвиняемите мярка – 112, “Създаване на стопанства на млади фермери”. По определени свои съображения обаче, обвиняемите са решили да изградят птицефермата, за която са имали инвестиционен проект, на територия, чието предназначение е било променено с решение на съответната комисия от 24.06.2011г., ползвайки подпомагане с европейски средства чрез неприложимата в случая мярка 121 “Модернизиране на земеделските стопанства”. Постигането на тази цел е генерирало привеждането на документалната основа на и към заявлението с изискуемите условия за одобряването му.

Изначално съдържащо невярна информация, че се иска субсидия за модернизиране на съществуващ обект, заявлението е било “снабдено” с другите интерпретиращи този неверен факт книжа – проявено чрез различния номер на обекта, чрез противоречието за брой животни, чрез становище на РВМС отнесено към бъдещ обект, но отразено на мястото за съществуващ и т.н. Не се касае за грешка в документите, изготвени от ветеринарните лекари с посочването на различни индивидуализиращи обекти номера – тези номера са съществували и в други документи, придружаващи заявлението АК, АФ, и първоначалното им съдържание по-късно е било променено с уточняването, че номерът е съответстващият на обекта на свид. Р.и.

И пред настоящата инстанция обв. М. твърди, че не му е станало ясно кои са документите с невярно съдържание, които те са представили. Поради което съставът счита за необходимо да посочи отново изрично в кои документи информацията, подадена лично от обвиняемата и чрез нейния баща, е била невярна:

Заявлението за подпомагане, в което били отразени разходи за модернизирането на съществуващото земеделско стопанство и в което има отметка, че се прилага становище за съответствие с хигиенните, хуманните и ветеринарномедицинските изисквания на съществуващото земеделско стопанство, а приложеното становище е за бъдещ обект, който ще отговаря на горните изисквания;

Анкетен формуляр, в който били отбелязани отглеждани 2000 бр. бройлери в животновъдния обект 7200- 0250, а в този обект още не е била изградена птицеферма;

Бизнесплан, в който са изложени намерения за разширяване производството на пилета, каквото изобщо не е започвало, потвърдено е било, че земеделският производител отглежда 500 бр. бройлери от 15.04.2011г. под наем в производствените цехове на „Пилнекс”ООД, че има 1000 бр. за два цикъла – без да са налице договор за ветеринарномедицинско обслужване на птици, уведомления за умрели животни, регистър и дневник на животните и др.;

          Договор за наем от 02.04.2011г. с „Пилнекс”ЕООД, с който дружеството предоставило на обвиняемата ползването на едно от своите халета -  без да е собственик и ползвател на този обект;

Анкетен формуляр, в който регистрационния номер на обекта бил 7270-0644, животновъдния обект, регистриран от Н. Р., в който тя лично отглеждала над 40 000 птици, но сред тях не е имало птици на обвиняемата;

Декларация образец ЗХОЖ-87, че обвиняемата е собственик на 2000 бр. пилета - бройлери към 18.08.2011г. в ЖО под наем 7270-0644. Поставеният под декларацията подпис не изхожда от обвиняемата и прави документа и неистински;

          Обяснителна записка от обв. М.-З., че е започнала производство на бройлери в наето производствено помещение в с.Дянково и е регистрирана като производител на бройлери в с.Дянково под № 7270-0644 – без да е започнала производство на бройлери и да е регистрирана като производител на такива;

Анкетният формуляр, в който регистрационния номер на обекта бил 7270-0644 и в който като собствени са били записани 2000 бр. бройлери които тя е нямала.

Нотариално заверената декларация образец ЗХОЖ-87, в която обвиняемата декларирала невярното обстоятелство, че в обект под наем 7270-0644 отглежда 2000 бр. пилета - бройлери.

Договор за наем с Н. и С.Р.и, вписан на 28.11.2011г., с който отдават на ЗП М.-З. под наем производствено хале в с.Дянково, ЕКАТТЕ 24829 за три цикъла на зареждане и съгласно който наемателят поемал задължение да използва обекта по предназначение и да организира производството при строго спазване на съответните норми - което не отговаряло на истината;

Саморъчни обяснения от обв.М.-З. - „забележки на кандидата”, в които поддържа невярното твърдение, че отглежда пилета, които са отделени от птиците на Р.и чрез преграда;

Фактура № 11/06.10.2011г. с поправена година, съставена с цел да удостовери продажба на 3000 бр. пилета и фураж, каквато сделка не е била осъществявана;

Приемо-предавателен протокол от 13.08.2011г. към фактура № 11, удстоверяващ предаване, каквото не е имало;

           Фактура № 1/06.10.2011г. за продадени от Ю.М.-З. на „Пилнекс”ЕООД на 2696 бр. угоени бройлери, каквито не е доставяла, нито по някакъв начин е отчела разликата до първоначално доставените по фактура №11;

Приемо-предавателен протокол от 06.10.2011г. към фактура № 1, който не отразява действително предаване;

Споразумителен протокол от 06.10.2011г. за прихващане, каквото реално не е извършвано, защото не е имало насрещни задължения по двете фактури;

РКО от 05.04.2011г. и РКО от 10.07.2011г., неподписани, съответстващи на невалидните и неосчетоводени ПКО № 7/05.04.2011г. и ПКО № 19/19.11.2011г., които внасят съмнение в основанието за плащане. В РКО като получател на сумите се сочи С.Р., а наемодателят по първоначалния договор за наем е „Пилнекс”ЕООД. От друга страна ПКО са издадени от „Пилнекс”ЕООД, като първият е от 05.04.2011г., а до 06.04.2011г. дружеството не е осъществявало дейност и не е издавало първични счетоводни документи;

Оборотна ведомост на ЗП Ю.М. от 2011г. със записване на разходи за животни за угояване, за фураж и за наем, която е била представена, за да подкрепи невярната информация за отглеждане на бройлери;

Опис доставка от 2011г. на ЗП Ю.Б., в който под No 1 е записана фактура №11;

Опис продажби от 2011г. на ЗП Ю.Б., в който под № 1 е записана продажбата по Фактура № 1/06.10.2011г.;

Справка - декларация по ЗДДС с дневник на продажбите и дневник на покупките за отчетен данъчен период месец октомври 2011г., от които е видно вписването на сделките по фактури № 1 и No 11. Последните документи също са били представени, за да установят, че обв.М.- З. има производство на бройлери и е направила разходи за това, което не отговаря на истината.

С оглед на прецизния и законосъобразен анализ РОС е формулирал съвкупност от доказателства, които са взаимнодопълващи се и безпротиворечиви, без да са допуснати слабости в процеса на събиране и проверката им. Действията на обвиняемите са правилно изяснени от първоинстанционния съд.

 

ІІІ. От правна страна.

Съдът признал обв. М.-З. и обв. М. за виновни в това че през периода от 19.08.2011г. до 04.04.2012г. в гр. Разград в съучастие обв. М.-З. като извършител и обв. М. като помагач, представили пред ДФ „Земеделие" неверни сведения в нарушение на задължение да предостави такива, обективирани в: Заявление за подпомагане по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства" с УИН 1712104696 и УРН 546905,  приложен към него Бизнес план, Анкетни формуляри, обяснителна записка по т.2 от Уведомително писмо № 2707/М121 на ДФЗ, декларация образец ЗХОЖ-87 от 18.08.2011г., забележки на кандидата от 04.04.2012г., РКО от 05.04.2011г. и РКО от 10.07.2011г., фактури № 1 и 11 от 06.10.2011г., 2 бр. приемо-предавателни протоколи от 13.08.2011г. и от 06.10.2011г., 2 броя договори за наем с „Пилнекс" ЕООД и с физическите лица Сали Ф. Р. и Н. Е. Р., датирани от 02.04.2011г., 1 бр. споразумителен протокол от 06.10.2011г., Оборотна ведомост от 2011г., опис продажби на земеделския производител от 2011г.,  Справка декларация по ЗДДС за данъчен период м.октомври 2011г. и дневник на продажбите и дневник на покупките за същия отчетен период, които привидно визирали на собствен/нает действащ животновъден обект от кандидата Ю.Б.М. - З. и отглеждани от нея с пазарни цели през 2011г. бройлери, респективно, че кандидатът З. отговаря на изискванията по чл. 13, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Наредба № 8/03.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Модернизиране на земеделските стопанства" от програмата за развитие на селските райони за периода 2007г. -2013г, за да получат средства в размер на 1 430 933,81 лв., принадлежащи на Европейския съюз и предоставени от ЕС на българската държава. Съдът приел, че действайки по описания начин те са осъществили състав на престъпление по чл. 248а, ал. 2 във вр. с чл. 20, ал. 2 НК – за обв. М.-З., и вр. чл. 20 ал. 4 от НК за обв. М..

Нормата на чл. 248 А от НК въвежда понятието “неверни сведения”. Сведенията могат да бъдат неверни по произход и по съдържание. Неверни са когато са неистински, тъй като е посочен друг автор, различен от действителния, и когато отразените в тях обстоятелства или изявления не отговарят на обективната действителност. В случая от фактическа страна се обосновава съществуването по делото и на неистински документи, и на документи с невярно съдържание. Безспорно е, че те са създадени с цел да укрепят в правното пространство сигурност в твърдяните от обв. М.-З. с помощта на баща й – обв. М. неверни факти.

Защитникът на обвиняемите отправя възражение за отсъствие на общност на умисъла им да извършат престъплението, както и обективна невъзможност да бъде формиран такъв умисъл с оглед различното им местопребиваване.

Принципно положение в прилагането по наказателни дела е да се съди за субективната страна на извършеното чрез обективните действия на дееца. Чрез активното физическо действие и/или чрез бездействието си извършителят проектира своите психични представи, намерения, решения.

По делото към отговорност са привлечени две лица, за деяние, извършено от тях като съучастници, в различно качество. Обвиняемата, съзнавайки условията за финансово подпомагане по Мярка 121"Модернизиране на земеделските стопанства", налагаща съществуващо животновъдно стопанство, е дала множество неверни сведения, за да симулира наличие на предпоставки за получаване на помощта. При двете проверки на място тя е присъствала лично, участвала е с добавяне на документи по повод указанията за изправяне на недостатъци, в които линията на “доказване на несъществуващото” е била продължена. Нейният баща, в качеството на помагач е подпомогнал дъщеря си, като умишлено е улеснил предоставянето на неверните сведения – осъществявал контакт с необходимите хора, подготвял документацията, придружавал дъщеря си при пререгистрацията й като земеделски производител в гр. Разград и при проверката през м.04.12г., подписал вместо нея двата Анкетни формуляра и декларацията образец ЗХОЖ-87 от 18.08.2011г. Обв. М. е съзнавал изначалния факт – че подобна съществуваща дейност дъщеря му не развива, от длъжностните лица узнал и какви са условията и реда за кандидатстване пред ДФ”Земеделие” по Мярка 121, но е помагал при съставянето и използването на документите, за да бъде отпусната исканата финансова помощ.

По този начин чрез задружните действия на двамата обвиняеми е била завършена дейността по представяне пред адресатите на информацията, съдържаща неверни данни. Чрез тази общност на действията се установява и общността на умисъла на обвиняемите – чрез конкретно извършеното се преценява предварително намисленото. Очевидно е, че отдалечеността на населените места, в които обвиняемите са пребивавали, не влияе върху оценката за обмислянето на намеренията и предприемането на следващите стъпки, необходими за постигане на целта – да се получи значителна финансова субсидия, която правно да бъде отпусната за едно предназначение, а фактически да послужи за реализиране на друго начинание. Видно е, че в ключови моменти те са били заедно, като от всеки от тях са произтичали и нови действия, съпътстващи процеса на очакваното от тях удовлетворяване на заявлението на обвиняемата. Съобразявайки изложеното съставът счете, че обвиняемите са имали своята общност на умисъла – предвиждали са и са искали настъпването на общественоопасните последици, като всеки от тях е съзнавал качеството и е възприемал активните действия на другия към осъществяване на престъпната цел.

Останалите правни елементи на престъпния състав не са оспорвани, не представят сложна конструкция от обективна и субективна страна и не налагат допълнителен анализ.

Поради изложеното и правилно съдът е приложил материалния закон, като е извел правната квалификация на извършеното от всеки от обвиняемите, съобразил е другите предпоставки по чл. 78 А от НК и е упражнил правомощията си по чл. 378 ал. 4 т. 1 от НПК.

        

Страните не са депозирали конкретни възражения относно определеното на обвиняемите административно наказание. Наложеното в минимален размер напълно съответства на данните за личността им, на интензитета на извършеното от тях в съпоставка с други сходни прояви, и на степента на реално отражение на тяхната дейност върху обекта на защита от престъпния състав по чл. 248 А ал. 2 от НК.

При служебната проверка на решението не се установиха основания за отменяване или изменяване.

         По изложените съображения и на основание чл. 378 ал. 5 вр. чл. 338 от НПК, въззивният съд

 

р е ш и :

        

ПОТВЪРЖДАВА решение № 71 на Окръжен съд гр. Разград, по НАХД № 317/2014 г. по описа на Окръжен съд гр. Разград, постановено на 24.10.2014 г.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                   ЧЛЕНОВЕ :