Р Е Ш Е Н И Е

 

 

8

 

 

Гр.ВАРНА,28.01.2014 год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският апелативен съд-наказателно отделение в открито съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР МАНЕВ

                                                ЧЛЕНОВЕ:  РОСИЦА ЛОЛОВА

                                                                    ДИМИТЪР д.

 

 

При секретар: С.Д.

и в присъствието на прокурор: ИСКРА АТАНАСОВА,

 разгледа докладваното от съдия д.

 ВНОХД №345/2013 год. на ВАС

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предмет на въззивното производство е присъда № 17 по НОХД № 323/2013 год. на Добричкия окръжен съд, постановена на 17.10.2013 год.,с която, подсъдимата по делото: И.Х.Г., българска гражданка, е призната за виновна по обвинението по чл.343а, ал.1, б „Б”, вр. чл.58а от НК и е наложено наказание –лишаване от свобода за срок от една година, което на основание чл.66, ал.1 от НК отлага за изпълнение с изпитателен срок от три години. Оправдал е подсъдимата по първоначално повдигнатото обвинение по чл.343, ал.1, б „в” от НК, както и затова да е нарушила чл.20, ал.1 от ЗДвП. Лишил е на основание чл.343г от НК подсъдимата да управлява МПС за срок от две години. Осъдил е подсъдимата да заплати направените разноски по делото.

Въззивното производство е образувано по жалба на адв. Б.Р. ***, защитник на Г..  Сочат доводи за не законосъобразност на присъда в частта, с което е прието нарушение нао чл.116 от ЗДвП. Присъдата е явно несправедлива по отношение наложеното наказание по чл.343г от НК. Молят да бъде намалено това наказание и оправдана за нарушението по чл.116 от ЗДвП. В допълнителни доводи към жалбата развиват същите по отношение завишеното наказание по чл.343г от НК. По отношение нарушението на чл.20, ал.2 от ЗДвП е нарушен чл.20, ал.2 ,изр. 2 от ЗДвП, поради което следва да бъде призната за невиновна да е нарушила чл.20, ал.2, изр.първо от ЗДвП. Да се признае и за невиновна да е нарушила чл.116 от ЗДвП.

Представителят на прокуратурата изразява становище, че подадената жалба е основателна. Наложеното наказание по чл.343г от НК следва да бъде намалено, а по отношение на чл.116 от ЗДвП ,следва да бъде оправдана.

Подсъдимата редовно призована, се явява, за нея се явява адв. Б.Р. ***. Подържат жалбата, като развиват същите доводи развити в жалбата и допълнението към нея.

 

Първоинстанционният съд е приел следната фактическа обстановка:

 

На 19.01.2013г. около 06,45 часа подс.Г. с управлявания от нея лек автомобил марка „Фолксваген Голф” с per. № ТХ 98 75 РХ потеглила към работното си място. Движейки се на къси светлини преминала покрай бар ’’КайС.та”, след което продължила движението си по ул.”Христо Ботев” в посока центъра на гр.Добрич при светещо улично осветление и мокра от дъжд пътна настилка. Подминавайки снек-бар”Джеронимо”, находящ се на същата улица, подсъдимата управлявала автомобила със скорост по-малка от 20 км/час. В участъка от пътя преди автобусната спирка, находяща се вдясно спрямо посоката на движение на автомобила, подс. Г. не възприела пресичащата по същото време отляво на дясно пътното платно пешеходка - пострадалата С.В.И.. В резултат на това последвал удар на десния крак на пешеходката в предния ляв калник на автомобила. От удара тялото на И. политнало напред в посока движение на автомобила и паднало върху платното вляво от автомобила с глава, сочеща посоката на движение на автомобила. Непосредствено след удара, подсъдимата задействала спирачната система, спряла автомобила и излизайки веднага възприела пострадалата на около 1,5 м вляво зад колата. И. лежала странично на дясната си страна, с неестествено сгънат крака и охкала. По същото време на местопроизшествието се оказали и свидетелите П.Г. и Р.К., баща и син. Минавайки с автомобила си, те видели спрения автомобил на подсъдимата и падналата зад него жена. Двамата свидетели спрели и отишли до пострадалата да помогнат, установили че тя не е контактна. Подс.Г. им обяснила, че тя е шофирала лекия автомобил „Фолксваген голф”.Св.Г. отишъл до намиращия се в близост павилион и поискал голям кашон за да го сложи под пострадала. Разбирайки,че е станала катастрофа, св.д., който доставял стока по това време, взел голям кашон от микробуса си и заедно със св.Г. го положили под пострадалата И. за да не лежи на мокрия асфалт, а подс.Г. сложила под главата й одеяло. Междувременно св.Р.К. се свързал с дежурния оператор от тел. 112 и съобщил за станалия пътен инцидент. След което св.К. и св.Г. си тръгнали, а св.д. и подсъдимата останали на място за да чакат помощ. Притеснен, че линейката се бави, св.д. също се обадил на тел. 112 и помолил да се отзоват по-бързо. Кратко време след него на тел. 112 позвънила и подсъдимата и попитала какво става с линейката. Оператор я уверил , че сигналът бил приет и предаден на Спешна помощ. В това време на местопроизшествието пристигнал и полицейски патрул - свидетелите Г. и Д.. Кратко време след това пристигнала и линейка, с която пострадалата И. била отведена в ЦСМП. Тъй като подсъдимата останала на мястото на произшествието, нейният съпруг –  св.Т. Г. се качил в линейката и придружил пострадалата до спешните кабинети. Същия ден около 13 часа И. била преместена в МБАЛ „св.Анна”-гр.Варна., където й били извършени две неврохирургични операции. Въпреки проведеното лечение на 21.01.2013г. И. починала.

Съгласно заключението на вещото лице по АТЕ от 20.01.2013г. по лекия автомобил „Фолксваген голф” с per. № ТХ 98 75 РХ не са били установени повреди, които да са съществували преди произшествието и биха могли да бъдат причина за неговото настъпване.

Според заключението на вещото лице по АТЕ от 06.04.2013г. непосредствено преди произшествието подсъдимата е управлявала автомобила си със скорост от около 18 км/ч, като опасната му зона на спиране при скорост на движение 18,24 км/час и при отчитане на състоянието на платното за движение е имала дължина около 9м. Поради липсата на обективни данни относно начина на движение на пострадалата пешеходка, заключението е ) изготвено в три варианта по таблични данни и при отчитане възрастта - при спокоен ход, при бърз ход и при бавно бягане на пострадалата. Вещото лице е заявило, че в момента, в който пострадалата пешеходка е навлязла в платното за движение по ул.”Христо Ботев”, лекият автомобил „Фолксваген голф” се е намирал на следното отстояние от мястото на удара: на 35,91 м -при спокоен ход на пешеходката, на 28, 03 м -при бърз ход и на 20,98 м -при бавно бягане. Според заключението на вещото лице по тази експертиза, ако подс.Г. като водач на лекия автомобил „Фолксваген голф” е реагирала своевременно и предприела спиране в момента, в който пострадалата пешеходка е навлязла в платното за движение по ул.”Христо Ботев”, то тя е имала техническата възможност да предотврати произшествието, спирайки автомобила си при мястото на удара. Експертът е заявил, че подсъдимата е реагирала и предприела спиране, когато автомобилът й се е намирал на отстояние 2-3 м преди Ор1, т.е. в момента на удара с пострадалата пешеходка.

     От заключението по съдебно-медицинската експертиза № 18/2013г. За аутопсия на труп се установява: тампонада на сърцето- около 350 мл кръв и кръвни сгъстаци в околосърцевата торбичка, раптура/разкъсване/ на стената на лявата камера към върха на сърцето, миокарден инфаркт в същата област, коронаросклероза облитериращ тип, миокардиосклероза, левостранна хипертрофия на сърцето, генерализирана атеросклероза, оток на белите дробове, артериолосклеротична нефросклероза, черепно-мозъчна травма - счупване на черепа в дясна теменно-слепоочна-тилна област, контузионни участъци в слепоочните области на двете голямомозъчни полукълба, оток на мозъка, състояние след две неврохирургични операции с трепанация на черепа в дясно- за евакуация на кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка и вляво- за евакуация на кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, открито /с налични рани/ триглезенно счупване на дясната подбедрица, кръвонасядания в областта на клепачите на дясното око, по вътрешната повърхност на лявото бедро и лявата подбедрица, в областта на десния глезен, двустранни послесмъртни счупвания на ребра в резултат на извършен по време на реанимационните мероприятия инидиректен сърдечен масаж. Причината за смъртта на С. И. е тампонадата /притискато/ на сърцето в резултат на натрупалата се кръв с обем от около 350 мл в околосърцевата торбичка от разкъсване на стената на лявата камера в областта на миокарден инфаркт. Констатираните от вещото лице травматични увреждания са резултат на удари, изразени със значителна сила, с или върху твърди тъпи предмети, реализирани в дясната половина на главата, вътрешната повърхност на лявото бедро и подбедрица и биха могли да се получат при ПТП- блъскане на пешеходец от автомобил, удари в части и детайли на автомобила, последващо падане и удари в подлежащата настилка.

От заключението по назначената и изготвена тройна съдебно­медицинска експертиза се установява, че след получена съчетана травма пострадалата И. е получила пресен инфаркт на миокарда, който е довел до разкъсването на сърцевия мускул и тампонада на сърцето, която тампонада пряко е довела до смъртта й. Вещите лица категорично са заявили, че е налице причинно-следствена връзка между получените травми и смъртта на И..

Заключението по изготвената комплексна съдебно-медицинска трасологическа и автотехническа експертиза сочи, че уврежданията по пострадалата И. са локализирани предимно по дясната половина на главата и долен десен крайник и са резултат от директен удар при настъпилото ПТП, както и последващото падане на тялото върху пътното платно.

От протокол за химическа експертиза № 72/22.01.2013г. се установява, че в кръвта взета от подс.Г. не се доказва наличие на алкохол.

 

ОТНОСНО ОБОСНОВАНОСТТА И ЗОКОНОСЪОБРАЗНОСТТА НА ПРИСЪДАТА:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ДЕЛОТО Е ПРОТЕКЛО ПРИ УСЛОВИЯТА НА ГЛАВА 27 ОТ НПК.

 

Първоинстанционния съд е събрал необходимите доказателства по делото, извършил е анализ на всички събрани доказателства по делото и е направил своите правни изводи.

В съдебно заседание подсъдимата е заявила ,че и е разяснено процедурата по чл.371,т.2 от НПК. Признава изцяло вината си и фактите изложени в обвинителния акт.

Направените самопризнания от подсъдимата се подкрепят от всички останали събрани доказателства по делото, събрани съгласно изискванията на НПК.

От събраните доказателства по делото ,безспорно е установено ,че подсъдимата е нарушила разпоредбите на чл.20, ал.2 от ЗДвП.

От събраните доказателства по делото безспорно е установено, че подсъдимата е управлява автомобила със скорост от 18 км/час, което означава, че избраната скорост от подсъдимата е била съобразена с конкретните пътни условия.

Съгласно заключението на експертите по АТЕ , опасната зона при тази скорост е 9 метра. Направени са изчисления и за отстоянията на автомобила, от мястото на удара, при три варианта на движение на пострадалата пешеходка. И при трите варианта, автомобила се е намирал на по- голямо разстояние от опасната зона ,което означава, че водача е имал техническа възможност да спре и да предотврати ПТП. От събраните доказателства по делото е установено ,че подсъдимата не е възприела пострадалата, въпреки , че е могла да го направи и нищо не и е пречело да го направи . Изискванията на изречение второ от алинея втора на чл.20 от ЗДвП, задължава водачите  да направят всичко възможно, за да намалят скоростта или да спрат превозното средство във всички случаи, когато възникне опасност за движението.

В конкретния случай не може да се говори за несъобразена скорост, според настоящия състав на съда скоростта на подсъдимата е била съобразена с условията, мястото , пътя и времето. С появата на пострадалата на пътното платно, същата е представлявала опасност за движението, която опасност за съжаление, подсъдимата не е възприела, въпреки, че е била длъжна и е могла да я види, тъй като нищо не и е пречело.

Предвид на гореизложеното, настоящият състава на съда намира ,че подсъдимата е извършила нарушение само на изречение второ от алинея втора на чл.20 от ЗДвП, поради което следва да бъде оправдана да е нарушила чл.20, ал.2, изречение първо от ЗДвП.

Правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е оправдал подсъдимата да е нарушила разпоредбите на чл.20, ал.1 от ЗДвП.

Относно нарушението на чл.116 от ЗДвП. Настоящият състав на съда намира ,че жалбата в тази и част е основателна също. Текста на чл.116 от ЗДвП задължава водачите да бъдат внимателни и предпазливи към пешеходците, особено към децата, към инвалидите, в частност към слепите, които се движат с бял бастун и към престарелите хора. Този текст от закона е общ ,като в следващите текстове от закона са регламентирани забранителни текстове по отношение на пешеходци- деца и задълженията на водачите и пешеходците като участници в движението.

Настоящият състав на съда счита, че не следва да развива тезата, дали нормата на чл.116 от ЗДвП, е наказателна норма или не.

От събраните доказателства по делото безспорно е установено, че подсъдимата не е възприела пострадалата, въпреки че е могла да го направи , с което е нарушила чл.20, ал.2, изречение второ от ЗДвП, което изключва приложението на чл.116 от ЗДвП, едновременно с текста на чл.20, ал.2 от ЗДвП.

Предвид на гореизложеното, подсъдимата следва да бъде оправдана да е нарушила чл.116 от ЗДвП.

Ако подсъдимата беше изпълнила задължението си да спре при възникнала опасност за движението, то тя е щяла да предотврати настъпването на вредните съставомерни последици.

От изводите на СМЕ е видно ,че получените травми и увреждания на пострадалата са в пряко причинно следствена връзка с настъпилото ПТП. Същите травми подробно описани в експертизата, са били фатални и са станали причина за настъпване на смъртта на пострадалата. 

Правилно и обосновано съда е приел, че подсъдимата след деянието е направила всичко зависещо от нея,  за оказване помощ на пострадалата. Без значение е дали се е обадила на т.112 първа или втора, важното ,че е предприела мерки за оказване на помощ, освен това е донесла одеало от автомобила си , за да го сложи под пострадалата. Подсъдимата е медицинско лице и е било пределно ясно, че не бива пострадалата да бъде транспортирана с обикновен автомобил.

Правилно и обосновано съда е преквалифицирал деянието по чл.343а, ал.1, б”б „ от НК.

Правилно и обосновано съда е приел, че престъплението е извършено при форма на вината непредпазливост, при нейната форма небрежност, тъй като не е предвидила настъпването на обществено опасните последици, но е била длъжна и е могла да ги предвиди.  

 

ОТНОСНО СПРАВЕДЛИВОСТТА НА ПРИСЪДАТА:

 

При определяне вида и размера на наложените наказания, първоинстанционния съд е извършил анализ на всички обстоятелства, влияещи на решението на съда при определяне на размера на наложените наказания.

При определяне на вида и размера на наложеното наказание съда правилно е отчел, като смекчаващо вината обстоятелство: чистото съдебно минало на подсъдимата, добрите характеристични данни, критично отношение и съжаление , липсата на висящи досъдебни производства.

Съда е приел , като отегчаващи вината обстоятелства-наличието на наложено административно наказание за нарушение на ЗДвП.

Съда е определил наказанието при условията на чл58а от НК, като правилно е определен размера на наложеното наказание, като се има предвид, че е налице превес на смекчаващите вината обстоятелства.

От събраните доказателства по делото е видно, че подсъдимата не е с висока степен на обществена опасност личност. Чистото и съдебно минало, добрите характеристични данни, разкаянието и изразеното съжаление, правилно са преценени от първоинстанционния съд, че не е необходимо подсъдимата да бъде изолирана от обществото и да търпи наложеното наказание ефективно. Правилно и обосновано съда е отложил изпълнението на наказанието при условията на чл.66 от НК.

Относно наложеното наказание по чл.343г от НК, настоящият състав на съда намира, че жалбата на подсъдимата в тази и част е основателна. Наложеното и наказание от две години е прекомерно тежко, като се има предвид събраните по делото смекчаващи вината обстоятелства. От доказателствата по делото е видно, че има само едно административно наказание, което означава, че подсъдимата е примерен водач и станалото ПТП е инцидент в нейния живот.

Предвид на гореизложеното следва да бъде намалено наложеното наказание по чл.343г от НК от две години на една година лишаване от право да управлява МПС.

Така определените наказания, ще изиграят възпитателна роля и ще бъдат постигнати целите и задачите визирани в чл.36 от НК.

 

При извършената служебна проверка на присъдата от въззивната инстанция, не бяха констатирани пропуски или нарушения ,водещи до отмяна на обжалваната присъда.

 

Водим от горното и на основание чл.337,ал.1, т.2 и чл. 338  от НПК ,ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД

                                                                                                                                                            

                               Р Е Ш И

 

ИЗМЕНЯ присъда №17 на Добричкия окръжен съд- постановена на 17.10.2013 год. по НОХД № 323/2013 год.,с подсъдима: И.Х.Г., ЕГН-**********, като

-оправдава подсъдимата за нарушение на чл.20, ал.2, изр. първо от ЗДвП;

-оправдава подсъдимата за нарушение на чл.116 от ЗДвП

и НАМАЛЯВА наложеното наказание по чл.343г от НК, от две години- на една година лишаване от право да управлява МПС.

ПОТВЪРЖДАВА  присъдата в останалата и част.

 

Решението може да се обжалва или протестира в 15-дневен срок от получаване на съобщението по чл.340 ,ал.2 от НПК пред ВКС на Р. България.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                            2.