Р  Е   Ш   Е   Н  И  Е

 

 

226/20.12.2018 г.

 

Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - Наказателно отделение, на осми ноември, година две хиляди и осемнадесета, в открито заседание в следния състав:

                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЛОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА Д.

АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

 

 

Секретар Соня Дичева

Прокурор Пламен К.

като разгледа докладваното от съдия Д. ВНОХД № 345 по описа на съда за 2018., за да се произнесе взе предвид:

 

Варненският Окръжен съд, с присъда № 55 по НОХД № 1533/2017г. по описа на същия съд, постановена на 26.06.2018г. е признал подсъдимия Д.Т.К. за ВИНОВЕН в извършване на деяние, наказуемо по чл. 255, ал.3, вр. ал.1, т.2 вр. чл. 26 ал.1 от НК за това, че в периода  01.09.2007 г. - 02.03.2009 г. в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление, в качеството му на управител на "Динамик 2000" ЕООД, с БИК 103553572, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери, възлизащи общо в размер на 76 790,04 лв., от които 50 361.88 лв. данък "добавена стойност" по ЗДДС и 26 428.16 лв. корпоративен данък по ЗКПО, като затаил истина и потвърдил неистина в подадени декларации както следва:

I. По чл.125 от ЗДДС:

вх. N0 03 000978263/10.10.2007 г., за данъчен период месец Септември 2007 г., в която декларирал оборот с 58 102.48 лева по-малък от реално получения, върху който се дължи ДДС в размер на 9 683,75 лева

вх. N0 03000987991/09.11.2007 г, за данъчен период месец Октомври 2007 г., в която декларирал оборот с 52 213.60 лева по-малък от реално получения, върху който се дължи ДДС в размер на 8 702,27 лева

вх. N0 03000998410/10.12.2007г.,за данъчен период месец Ноември 2007 г., в която декларирал оборот с 22 976.66 лева по-малък от реално получения, върху който се дължи ДДС в размер на 3 829.94 лева

вх. N0 030001012045/11.01.2008 г., за данъчен период месец Декември 2007 г., в която декларирал оборот с 49 096.04 лева по-малък от реално получения, върху който се дължи ДДС в размер на 8 182.67 лева

вх. N0 03001033840/12.03.2008 г., за данъчен период месец Февруари 2008 г., в която декларирал оборот с 31 273.10 лева по-малък от реално получения, върху който се дължи ДДС в размер на 5 212.18 лева

вх. N0 03001044085/10.04.2008 г., за данъчен период месец Март 2008 г., в която декларирал оборот с 19 079.92 лева по-малък от реално получения, върху който се дължи ДДС в размер на 3 179.99 лева

вх. N0 03001056234/12.05.2008 г. ,за данъчен период месец Април 2008 г., в която декларирал оборот с 9 463.31 лева по-малък от реално получения, върху който се дължи ДДС в размер на 1 577.55 лева

вх. N0 03001130509/12.11.2008 г., за данъчен период месец Октомври 2008 г., в която декларирал оборот с 907.05 лева по-малък от реално получения, върху който се дължи ДДС в размер на 151.18 лева

вх. N0 03001143565/11.12.2008 г., за данъчен период месец Ноември 2008 г., в която декларирал оборот с 6 840.90 лева по-малък от реално получения, върху който се дължи ДДС в размер на 1 140.15 лева

вх. N0 03001.154306/12.01.2009 г., за данъчен период месец Декември 2008 г., в която декларирал оборот с 52 213.22 лева по-малък от реално получения, върху който се дължи ДДС в размер на 8 702.20 лева;

II.   По чл. 92, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО

Вх. № 0300И0002076/28.02.2008г за данъчен период 01.01.2007 г. - 31.12.2007 г., в която не декларирал приходи в размер на 164 465,32 лв. и дължим корпоративен данък в размер 16 446.53 лв.

Вх. № 0300И0008204/02.03.2009 г. за данъчен период 01.01.2008 г. -31.12.2008 г., в която не декларирал приходи в размер на 99 816,25 лв. и дължим корпоративен данък в размер на 9 981,63 лв.

Наложено е наказание по смисъла на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК -  ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ, изтърпяването на което, на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от пет години.

 

В присъда подс. К. е осъден да заплати на гражданския ищец - Държавата, чрез Министъра на финансите обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 76 790,04 лева (седемдесет и шест хиляди седемстотин и деветдесет лева и четири стотинки), ведно със законната лихва, считано от 02.03.2009 г. до окончателното изплащане на сумата.

Налице е произнасяне и по дължимата държавна такса върху уважения гр. иск, както и направените по делото разноски.

 

По същото наказателно производство и обвинителен акт, пред АС-Варна веднъж вече е било образувано въззивно производство - ВНОХД№ 323/17г, по което с решение № 312/20.12.2017г поради допуснати съществени процесуални нарушения е била отменена присъда № 51/10.07.2017г на ОС-Варна, постановена по НОХД № 1543/15г по описа на същия съд и делото е било върнато за ново разглеждане на същия съд от друг съдебен състав.

 

Настоящото въззивното производство е образувано по бланкетна жалба на подс. К. чрез защитника му пред първонист. съд – адв. Ив. А. ***/, с оплакване за неправилност и необоснованост на първоинстанционната присъда, с искане за оправдаване на подсъдимото лице поради липса на категорични доказателства в подкрепа на обвинението и отхвърляне на иска като погасен по давност. В допълнение към жалбата се развиват съображения за противоречивост на изводите на първоинст. съд досежно пристъпната дейност на подс. К., с твърдения, че внасяните суми от служителите по личните сметки, не са от реализиран оборот на фирмата.   

В с.з. пред състава на АС - Варна подс. К. се явява лично и се представлява от защитника си - -  адв. Ив. А., който поддържа жалбата и доразвива доводи за неправилност на първоинст. съдебен акт в посока на несъставомерност от обективна и субективна страна на деянието, за което подзащитният му е признат за виновен. Искането, което се прави пред състава на АС-Варна е алтернативно – за отмяна на присъдата и постановяване на нова такава, с която на основание чл. 304 от НПК подс. К. бъде изцяло оправдан или за налагане на по-снизходително наказание.

Гр. ищец – Министъра на Финансите чрез ТД НАП-Варна не се явява. Депозирани са писмени бележки от повереника - ю.к. И.А., редовно упълномощена, с които се оспорва жалбата на подс. с молба за потвдърждаване на първоинст. присъда в частта, с която е уважен предявеният от името на МФ граждански иск.

 Представителят на АП – Варна изразява аргументирано становище за неоснователност на жалбата и предлага присъдата на ВОС да бъде изцяло потвърдена.

В последната си дума пред настоящата инстанция подс. К. моли да бъде оправдан.

 

Съставът на АС-Варна, прецени доводите на страните и след цялостна служебна проверка на присъдата на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК констатира следното:

 

Жалбата на подс. К. е допустима, а по същество се преценява като неоснователна по следните съображения:

 

Съдебното производство пред ОС-Варна е проведено по реда на чл. 371 т. 1 от НПК, т.к. подсъдимият и неговият защитник са направили искане да не се провежда пред съда разпит на свидетелите, депозирали вече на досъдебното производство показания, а също и на двете вещи лица- П. С. и Б. Богданов, изготвили заключения на досъд. пр-во по две ССчЕ /и допълнит. такава/ и СГЕ, респ. че при постановяване на съдебният акт непосредствено ще се ползва съдържанието на протоколите за разпит и заключенията по ССчЕ и СГЕ, тъй като експертизите са назначени и извършена при условията и реда, предвидени в НПК. По искане на страните са били допуснати нови доказателства – гласни чрез вписване като свидетели на редица лица, надлежно изброени в съдебния протокол от 22.01.2018г /по НОХД № 1533/2017г/ и назначена допълнителна ССчЕ.

Варненският  Апелативен съд, обсъди доказателствения материал и констатира прецизно посочване на цифровите данни, относими към изследваните по делото счетоводни, отчетни и представени пред органите на НАП документи. Без да преповтаря в детайли несъмнените положения, съществени за правилното изясняване на основните въпроси на производството, намира следните факти и обстоятелства:

Подсъдимият Д.К. притежавал множество фирми, осъществяващи търговска дейност през инкриминирания период септември 2007.г- март 2009г, измежду които и ЕООД "ДИНАМИК 2000" - гр. Варна, с БИК 103553572 / вписана с  Р № 2415/ 14.07.2000г. по ф.д. 2415 /2000 в ТР при Окръжен съд — гр. Варна/. Собственик и управител на дружеството бил подс. К.. На 07.12.06 г. дружеството било регистрирано и по ЗДДС, а в края на 2006г. подс. подал заявление за подаване на документи по електронен път и ползване на електронните услуги. Възложил на св. Е.Б.И., регистрирана като  ЕТ „ЕФИ - Е.И." да води счетоводната отчетност на дружеството, като я упълномощил да подава декларации, документи или данни по ЗДДС, по ЗКПО, по ЗОДФЛ, както и  множество други документи или данни, свързани със задължително осигуряване и трудови правооотношения на фирмата. Според сложилата се практика, подс. К. й носел документите - фактури за покупки и продажби, месечни отчети от касовите апарати, документите касаещи труда и работната заплата, като на тази база свид. Илиева изготвяла всички отчети и представяла пред НАП по електронен път. Представените й документи тя съхранявала до финансовото приключване на годината, след което ги връщала на К.. През инкриминирания период чрез това дружество подс. К. упражнявал търговска дейност в магазини в различни градове - Варна,  София,  Бургас и  Велико Търново.

Подсъдимият сключил трудов договор  със свид. К. И. М.- майка на съпругата му и негова тъща, на името на която, по негово искане, тя открила четири банкови сметки в „Про Кредит Банк /България/" АД: разплащателна в американски долари с ИБАН BG88PRCB92301117855910, две разплащателни сметки в лева - BG11PRCB92301017855922 и BG49PRCB92301017855917 и една депозитна сметка в лева - BG47PRCB92302017855919. Подс. се разбрал с нея да ползва сметките й във връзка с търговската дейност на „Динамик 2000" ЕООД, като за целта на 03.07.2007 г. тя го упълномощила да се разпорежда със средствата по разплащателните й сметки -в долари и тези в лева, включително и да ги закрива.

Във всички търговски обекти на дружеството били монтирани касови апарати със съответния програмен продукт, чрез който в реално време се получавала информация за извършените продажби. Съгласно създадената организация, в края на работния ден подс. К. получавал информация от всеки магазин за осъществения оборот. По негово указание, управителите или продавачите на магазините следвало  всяка сутрин да внасят сумите от оборотите от предходния ден по една от двете разплащателни сметки на св. К.М. в „ПроКредит Банк" АД. Тези суми, отново по нареждане на  подс., не се внасяли само с цел  събиране на средства за изплащане на заплати или наем на помещенията.

 Вносители на сумите по първата от тях били: В.М.-3754,15 лв., Д.К. - 3 500 лв., Е.В. - 5162,10 лв., И.Г. - 262063,50лв., М.П.- 25612,32 лв., М.П.- 3602,75 лв., Н.Д. - 491 810,38 лв., П. П. - 17196,65 лв., П. Т. - 2544,90 лв., С.Л.- 42 909,61 лв., Ц.Ц.- 25 451,42 лв.

Сумите по втората внесли: А.П.- 544 лв., Б. Т. - 1 000 лв., Б. Ч. - 15 261 лв. , Б.К.- 3 710,68лв, Б.С.-3 981,75лв., В.В.- 27 467,93лв.; В.Д.- 961 лв., Г.Г.- 48 лв., Г. Д. - 27 244,61лв.,Г.А.- 7 034,60лв., Д.А. - 30 293,82 лв., Д.П.- 535 лв., Д.К. - 17 923,00 лв., Д.В.- 2 776,72 лв., Д.СТ.- 1 848,80 лв., Е.Г.- 1 562,52 лв., Е.В. - 25 316,70 лв., Ж.Е.- 4 955,45 лв., З.Б.- 17 629,28 лв., И.Г.- 30 033,64 лв., И. К.Ч.- 71 лв., И.И-1 808,80 лв., И.П.- 514 лв., Й. Д. - 3 260 лв., К.Т.-41558,56 лв., К.М. - 2 462,75 лв., К.В.- 76 479,53 лв., К. С. - 693, 90 лв., Л.К. - 56 997,65лв., Л.К.- 2 713,85лв., Л.С.- 4 297,75лв., М.И.- 4 297,75лв., М.Х.- 65 232,89лв., М.Т.- 3 032,89лв., М.К.- 2 173,15 лв., М.К.- 10 460,80 лв., М. Д. - 13 346,13 лв., М. Х. - 115 447,75лв., Н. И. - 2 595,40лв., Н.К.- 183 711,83 лв., Н.Д. - 63 121,43лв., Н.Х.- 24 425,30лв., Р.Т.- 10 336,49лв., Р.Т. - 84 526,06лв., Р.Г.- 2 57,80 лв., С. Д. - 500 лв., С.Ц.- 751лв., С.К.- 10 878,61лв., С.Г. - 109 948,85лв., С.С.- 5 783,70лв., С.Д.А. - 15 000 лв. Т.А.- 10 501,62лв., Т.П.- 55 516,69лв., Х.Х. - 8 822,60 лв.

 

От заключението по назначената на досъд пр-во първоначална ССчЕ експертиза се установява, че за периода 03.07.2007 г. - 31.12.2008 г. по двете сметки на свид. К.М. е постъпила общо сума от 2 093 457,41 лева, като по сметка с ИБАН BG11PRCB92301017855922 тя е в размер на 883 607,78 лева, а по  сметка с ИБАН BG49PRCB92301017855917 възлиза в размер на 1 209 849,63лв.

 

На счетоводителя, обслужващ дружеството - свид. Е.И., подс. К. представил документи, съобразно които общият размер на продажбите бил възлизал на 61 168,12 лв., а начисленият по тях ДДС на 12 233,67 лв. Тези суми той декларирал в СД по ЗДДС, както следва:

 

-              с вх. N0 03 000978263/10.10.2007 г., за данъчен период месец септември 2007 г. оборот с 58 102.48 лева по-малък от реално получения, върху който се дължи ДДС в размер на 9 683,75 лева;

-              с вх. N0 03000987991/09.11.2007 г, за данъчен период месец октомври 2007 г., оборот с 52 213.60 лева по-малък от реално получения, върху който се дължи ДДС в размер на 8 702,27 лева;

-              с вх. N0 03000998410/10.12.2007г.,за данъчен период месец ноември 2007 год., оборот с 22 976.66 лева по-малък от реално получения, върху който се дължи ДДС в размер на 3 829.94 лева;

-              с вх. N0 030001012045/11.01.2008 г., за данъчен период месец декември 2007 год., оборот с 49 096.04 лева по-малък от реално получения, върху който се дължи ДДС в размер на 8 182.67 лева;

-              с вх. N0 03001033840/12.03.2008 г., за данъчен период месец февруари 2008 год., оборот с 31 273.10 лева по-малък от реално получения, върху който се дължи ДДС в размер на 5 212.18 лева;

-                     с вх. N0 03001044085/10.04.2008 г., за данъчен период месец март 2008 г., оборот с 19 079.92 лева по-малък от реално получения, върху който се дължи ДДС в размер на 3 179.99 лева;

-              с вх. N0 03001056234/12.05.2008 г. ,за данъчен период месец април 2008 г., оборот с 9 463.31 лева по-малък от реално получения, върху който се дължи ДДС в размер на 1 577.55 лева;

-              с вх. N0 03001130509/12.11.2008 г., за данъчен период месец октомври 2008 г., оборот с 907.05 лева по-малък от реално получения, върху който се дължи ДДС в размер на 151.18 лева;

-              с вх. N0 03001143565/11.12.2008 г., за данъчен период месец ноември 2008 г., оборот с 6 840.90 лева по-малък от реално получения, върху който се дължи ДДС в размер на 1 140.15 лева;

-              с вх. N0 03001.154306/12.01.2009 г., за данъчен период месец декември 2008 г., оборот с 52 213.22 лева по-малък от реално получения, върху който се дължи ДДС в размер на 8 702.20 лева;

-              с вх. № 0300И0002076/28.02.2008г за данъчен период 01.01.2007 г. - 31.12.2007 г., подс. К. не декларирал приходи в размер на 164 465,32 лв. и дължим корпоративен данък по чл. 92 ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО в размер 16 446.53 лв;

-              с вх. № 0300И0008204/02.03.2009 г. за данъчен период 01.01.2008 г. -31.12.2008 г., подс. К. не декларирал приходи в размер на 99 816,25 лв. и дължим корпоративен данък по чл. 92, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО в размер на 9 981,63 лв.

 

Съгласно изготвените по делото заключения по ССчЕ и допълнителните такива от досъд. пр-во и назначените в хода на първоинст. съдебно следствие /и пред двата състава на ВОС/ общо данъчните задължения на дружеството "Динамик 2000" ЕООД, с БИК 103553572 за периода 01.09.2007 г. - 02.03.2009 възлизат на 76 790,04 лева :

 

- общият размер на недекларирания и неплатен ДДС за периода м. септември 2007 г. - м. декември 2008 г. възлиза на  50 361,88 лева;

- общият размер на укрития данък по чл. 92, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО, дължим от дружеството за данъчните 2007 г. и 2008 г. възлиза на 26 428.16 лева.

 

Изложената фактическа обстановка се потвърждава от съвкупността от безпротиворечиви и взаимнодопълващи се доказателства чрез свидетелските показания, писмените доказателства и доказателствени средства, заключенията по счетоводните и графологична експертизи.

От съвкупността отстоят обясненията на подс. К., които обаче първостепенният съд /както и настоящата инстанция,  оглед идентична теза която той застъпва в обясненията си/ правилно е възприел като защитна такава, т. к. е в разрез с останалата доказателствена съвкупност, поради което и обосновано не се кредитират. Твърденията му, че е бил изнудван от данъчни служители и поради това е ползвал разплащателните сметки на тъщата си, не могат да се приемат като състоятелни и да оправдаят неправомерното му поведение, което е в разрез със задълженията му, вменени му от ЗСч, ЗДДС и ЗКПО в качеството на управител на ЕООД досежно финансовата дейност и отчетност на дружеството към НАП. В резултат на задълбочената дейност на ВОС в хода на проведеното съдебно следствие и при спазване на процесуалните норми, са проверени и събрани доказателствени източници, позволяващи категорична оценка по хронология, съдържание и последици на фактическите действия на подс. К. във връзка с дейността на управляваното от него дружество, чиято правна интерпретация относно мястото и ролята му  в създадената лично от него схема по отчитане на ежедневния оборот от служители на дружеството и други физически лица, извън персонала, с цел извличане на законоуредени облаги, е в основата на така постановения съдебен акт от ВОС. Чрез разпита на свидетелите-служители на дружеството, измежду които М. Ц., М. К., Й. Е., Р. Г., Хр. Х., Д. Н., е било установено, че те са внасяли по посочените сметки единствено парични средства от търговска дейност на фирмата по разпореждане на подс. К.. При проверка на събраните на досъд. пр-во доказателства, /намерили отражение в обстоятелствената част на внесения обв. акт/, включително и чрез разпита на допълнително включените в качеството на свидетели лица, първостепенния съд е констатирал, че част от свидетелите са внасяли суми по сметките на св.К.М. извън оборота на магазините на  дружеството. Обосновано е било прието, че внесените суми от лица, извън работещите по трудово правоотношение с процесното дружество, не следва да се отчитат като приходи, върху които подс. дължи данък, респ. да се извадят от общата сума на обвинението за укрити данъци. Това е наложило назначаването на допълнителна ССчЕ, която е следвало да преизчисли постъпилите парични суми през инкриминирания период, внесени  само от служители на дружеството, чийто актуален списък е бил предоставен от НАП- Варна, с имената и съответните ЕГН на лицата по гражданско-правни отношения с подсъдимия К., внесли съответните суми като задължения. Заключението по тази последна допълнителна ССчЕ установява, че дължимите суми от подс. К. по ЗДДС и корпоративен данък по ЗКПО са в по-голям размер от стойностния такъв по обвинителния акт, въпреки намаления брой от вносители по сметките на св. М.. Вещото лице П. С. /на л. 131-133 от НОХД/ е пояснило причина за тази разлика, дължаща се на грешна методика при първоначалното определяне на дължимите суми от дружеството, използвана при изготвяне на първоначалната ССчЕ. Това е наложило по реда на чл.287 ал. 1 от НПК ВОП да измени първоначалното обвинение, увеличавайки стойностния му размер, след което първоинст. съд е продължил разглеждането на делото, допускайки увеличаване на размера на гр. претенция /въпреки липсата на изрично определение в този смисъл/, давайки възможност на подс. чрез отлагане на делото, да подготви защитата си по новото обвинение. В този смисъл подходът и изводите на първоинстанционният съд се преценяват от настоящата инстанция като правилни и обосновани.

Пред въззивния съд защитата представя заверено копие на нареждане-разписка по сметка № BG97PRCB92302414067815 от 26.03.2007 г., /л. 36 от настоящото ВНОХД/ с твърдения, че отразеното в нея не е взето предвид при изготвяне на заключенията по предходните ССчЕ. Съставът на АС-Варна е преценил и служебно е допуснал събиране на нови доказателства чрез извършване на допълнителен разпит на в. л. П. С., работило по предходните експертизи и изготвило заключения по тях. В проведеното въззивно съд. следствие, вещото лице изрично заявява, че посочената в разписката сума е изтеглена, а не внесена, както и че е запозната с цитираната сметка и с представеното й нареждане-разписка, пояснявайки, че я е имала предвид при изготвяне на заключението по последната допълнителна ССчЕ назначена от ВОС. Събраната информация чрез допълнителния разпит на вещото лице не променя  изводите на първоинст. съд, респективно, установеното досежно механизма на извършване на деянието от подс. К..

Изцяло се споделят направените от  първоинст. съд изводи за това, че действията на подс. К. по използване на банкови сметки на физическо лице, по категоричен начин илюстрира намеренията и истинската му цел - да направи възможно отклоняването на парични задължения, свързана с реализираната от него търговска дейност и по този начин да затрудни данъчните органи по установяване на реалния размер на данъчните му задължения.

Безспорно се установява, че подс. К. е представял на счетоводителя всички първични счетоводни документи, свързани с дейността на фирмата, възоснова на които счетоводителката, обслужвала дружеството – Е.И. е изготвяла и подавала справките-декларации по ЗДДС в НАП – Варна.

 

Ревизирайки съдебният акт на първонист. съд, настоящата инстанция констатира, че по реда и със средствата на НПК, ВОС е събрал всички необходими и относими към предмета на доказване фактически данни, които разкриват и изясняват обективната истина. Установил е една много подробна, точна и правилна фактическа обстановка възоснова на задълбочен и подробен анализ на събраните доказателства. Всички тези фактически изводи и направения анализ на цялата доказателствена съвкупност се споделят от въззивната инстанция. Тук следва да се отбележи, че защитата на подс. К., както и самият подсъдим, обжалвайки първоинст. съдебен акт, развиват идентични доводи и съображения с тези, развити пред ВОС – неизяснена и неправилно възприета фактология по делото; неправилни изводи на вещото лице, залегнали в заключенията по ССчЕ и СГЕ; обективна и субективна несъставомерност на действията на подс.   Предвид на това, че в мотивите си ВОС е дал аргументиран отговор и настоящата инстанция се солидаризира изцяло с тях и имайки предвид становището на различни състави на ВКС на РБ, обективирано в редица решения /Р №624/06.02.14г, І НО по КД №1963/13г; Р №321/18.01.16г, ІІІ НО по КД №807/15г; Р № 181/11.06.12г І НО по КД № 486/12г/, въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря и ”…обсъжда подробно всичко онова, което е задължително за мотивите на първоинстанционната присъда, след като /въззивният съд/ не е достигнал до различни фактически изводи въз основа на доказателствата по делото”.

 

Въззивният съд намира за безспорно доказано възведеното по отношение на подс. Д.К. обвинение - с действията си последният е осъществил състав на престъплението 255, ал.3, вр. ал.1, т.2 вр.чл. 26 ал.1 от НК, т. к. за периода  01.09.2007 г. - 02.03.2009 г. в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление, в качеството му на управител на "Динамик 2000" ЕООД, с БИК 103553572, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери, възлизащи общо в размер на 76 790,04 лв., от които 50 361.88 лв. данък "добавена стойност" по ЗДДС и 26 428.16 лв. корпоративен данък по ЗКПО, като затаил истина и потвърдил неистина в подадени декларации както следва:

 

I. По чл.125 от ЗДДС:

вх. N0 03 000978263/10.10.2007 г., за данъчен период месец Септември 2007 г., в която декларирал оборот с 58 102.48 лева по-малък от реално получения, върху който се дължи ДДС в размер на 9 683,75 лева

вх. N0 03000987991/09.11.2007 г, за данъчен период месец Октомври 2007 г., в която декларирал оборот с 52 213.60 лева по-малък от реално получения, върху който се дължи ДДС в размер на 8 702,27 лева

вх. N0 03000998410/10.12.2007г.,за данъчен период месец Ноември 2007 г., в която декларирал оборот с 22 976.66 лева по-малък от реално получения, върху който се дължи ДДС в размер на 3 829.94 лева

вх. N0 030001012045/11.01.2008 г., за данъчен период месец Декември 2007 г., в която декларирал оборот с 49 096.04 лева по-малък от реално получения, върху който се дължи ДДС в размер на 8 182.67 лева

вх. N0 03001033840/12.03.2008 г., за данъчен период месец Февруари 2008 г., в която декларирал оборот с 31 273.10 лева по-малък от реално получения, върху който се дължи ДДС в размер на 5 212.18 лева

вх. N0 03001044085/10.04.2008 г., за данъчен период месец Март 2008 г., в която декларирал оборот с 19 079.92 лева по-малък от реално получения, върху който се дължи ДДС в размер на 3 179.99 лева

вх. N0 03001056234/12.05.2008 г. ,за данъчен период месец Април 2008 г., в която декларирал оборот с 9 463.31 лева по-малък от реално получения, върху който се дължи ДДС в размер на 1 577.55 лева

вх. N0 03001130509/12.11.2008 г., за данъчен период месец Октомври 2008 г., в която декларирал оборот с 907.05 лева по-малък от реално получения, върху който се дължи ДДС в размер на 151.18 лева

вх. N0 03001143565/11.12.2008 г., за данъчен период месец Ноември 2008 г., в която декларирал оборот с 6 840.90 лева по-малък от реално получения, върху който се дължи ДДС в размер на 1 140.15 лева

вх. N0 03001.154306/12.01.2009 г., за данъчен период месец Декември 2008 г., в която декларирал оборот с 52 213.22 лева по-малък от реално получения, върху който се дължи ДДС в размер на 8 702.20 лева;

II.   По чл. 92, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО

Вх. № 0300И0002076/28.02.2008г за данъчен период 01.01.2007 г. - 31.12.2007 г., в която не декларирал приходи в размер на 164 465,32 лв. и дължим корпоративен данък в размер 16 446.53 лв.

Вх. № 0300И0008204/02.03.2009 г. за данъчен период 01.01.2008 г. -31.12.2008 г., в която не декларирал приходи в размер на 99 816,25 лв. и дължим корпоративен данък в размер на 9 981,63 лв.,

 

Правните изводи на съда са в съответствие както с материалите по делото, така и с оглед относимата съдебна практика. Като управител на "Динамик 2000" ЕООД, подс. К. е бил задължен да оперира с банковите сметки на дружеството, в които да се отразява и обективира ежедневения оборот от извършените продажби в магазините на дружеството, да ги отразява в съответните счетоводни документи, съгласно изискванията на ЗсЧ, което от своя страна е следвало да бъде декларирано в процесните справки-декларации по ЗДДС и ЗКПО, като неизпълнението е довело до ощетяване на държавния бюджет. Подс. е потвърдил неиистина в подадените СД и затаил такава във връзка с дължимия данък по ЗКПО. Квалифициращият признак „особено големи размери“ е съответен на изискването по чл. 93 т. 1 от НК. С оглед естеството на престъпната дейност, начина на извършване на отделните деяния от обективна и субективна страна и периода от време, същите обуславят квалификацията на „продължавана престъпна дейност“ по смисъла на чл. 26 ал. 1 от НК.

Не се установява подсъдимият да е бил поставен в състояние на заблуда от когото и да е относно действителната стойност и правната оценка на действията му. Налице са били личното му желание и готовност, без каквато и да необходимост от допълнително заблуждение, подвеждане и повлияване. Създаденият документооборот е в основата на обвинението и се явява ключов относно субективната страна на дееца. За съществуването й се съди по обективните следи от съзнателно предприетите действия. Споделят се и останалите съображения на ВОС по отношение на съставомерните признаци.

 

Първоинстанционният съд е изложил убедителни мотиви и във връзка с индивидуализацията на наказанието на подс. К., налагайки същото при условията на чл. 55 от НК. Съдът е съобразил степента на обществената опасност на деянието, приемайки я за завишена, докато тази на дееца е отчел като ниска, предвид  необремененото му съдебно минало; съобразил е и изминалия значителен период от време от извършване на деянието, приемайки, че  липсват отегчаващи обстоятелства по отношение личността на подсъдимото лице. В този смисъл правилно наказанието е определено при условията на чл. 55 от НК под предвидения в санкционната норма минимум от три години, а именно в размер на две години лишаване от свобода.  Така определено, въззивният съд го намира за справедливо. Настоящият състав  споделя и друг извод на първостепенния съд, а именно, че подс. не следва да търпи наказанието си ефективно и че целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 НК, както и личната превенция, могат да бъдат постигнати с отлагането му с определения изпитателен срок от пет години.

 

Относно гражданският иск:

 

Въззивната инстанция констатира, че първостепенният съд правилно не е приел възражението на защитата на подсъдимия за изтекла давност по отношение на гражданската претенция на Държавата, допускайки иска за разглеждане в наказателното производство и уважавайки го като основателен по основание и размер. Първоинстанционният съд е направил правилен извод, че не е изтекъл петгодишният период за погасяване на вземането по давност, т. к. подаденият иск от Министъра на финансите е с правно основание чл. 45 от ЗЗД, с претенция за настъпили от престъплението имуществени вреди. Съгласно чл. 114, ал. 3 от ЗЗД, за вземания от непозволено увреждане давността започва да тече от откриването на дееца. В случая, подсъдимият К. е бил привлечен като обвиняем по д.п. № 234/10г. по описа на ОД МВР- Варна с постановление от 01.09.2015г.,  т. е. от този момент насетне е имало известно лице, спрямо което може да се предяви искова претенция за непозволено увреждане, съответно от този момент е започнала да тече и давността. Гражданският иск е постъпил в деловодството на окръжния съд на 16.01.2018 г. и е допуснат за разглеждане от съда на 22.01.2018г, което налага извод, че към момента на предявяването му не е изтекла погасителната давност по чл. 110 от ЗЗД, същият е бил допустим, а с оглед и направения от първоинст. съд впоследствие извод и за виновно извършено деяние от подс. К. – и основателен, респ. правилно е бил уважен в пълен размер – 76 790, 04 лева, съгласно стойностния размер на обвинението след изменението му в хода на съдебното следствие. Искът е безспорно доказан по основание и размер - вследствие на неплатените от подс. данъчни задължения в особено големи размери - 76 790, 04 лева. Държавата  чрез МФ е претърпяла имуществена вреда в същия размер. Претенцията е дължима ведно със законната лихва, считано от довършване на деянието, с оглед приложението на чл. 26 от НК, а именно от 02.03.2009г. до окончателното й изплащане.

 

Предвид на всичко изложено по-горе, съставът на АС- Варна   достигна до извода, че присъдата на ВОС е правилна, законосъобразна и справедлива, респективно жалбата на подс. е неоснователна, поради което и  на основание чл. 338 от НПК  присъдата следва да бъде потвърдена изцяло.

 

При служебната проверка на присъдата, въззивният съд не констатира нарушения /допуснати на досъдебното производство или в с.з./, които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат отмяна на присъдата /вкл-но и такива по отношение на подс. К., въпреки, че не е обжалвал присъдата/ и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от друг състав на съда.

 

Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК, съставът на ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД,

 

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 55 на Окръжен съд Варна по НОХД № 1533/2017г. по описа на същия съд, постановена на 26.06.2018г.

 

Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ: 1.                 2.