Р    Е    Ш    Е   Н    И    Е

№ 4

                               Варна , 22 януари 2014 година

 

                                     В  името  на  народа

 

 

                 Варненският апелативен съд , наказателно отделение ,в съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди и четиринадесета година в състав :

                                                    Председател:Божидар Манев

                                                         Членове: Росица Лолова

                                                                        Димитър Димитров

 

при участието на секретаря С.Д. и прокурора Искра Атанасова разгледа наказателно дело № 346 по описа за 2013 година , докладвано от съдия Б.Манев

 

 

Производството е образувано по няколко саморъчни писмени жалби на подсъдимия А.С. против присъда № 106/05.11.2013 година по наказателно дело № 1171/2013 на Варненския окръжен съд с искане за намаляване на наложеното наказание.

Подсъдимият декларира , че изцяло признава вината си и съжалява за извършеното деяние , което „му било за първи път” и „повече нямало да допуска такава грешка”. Извършил деянието под въздействие на алкохола и поради икономическата криза и стагнацията на пазара на труда , която ограничавала възможностите за придобиване на трудови доходи и подтиквала хората да вършат престъпления. Освен това имал три деца , за които нямало кой да се грижи , защото съпругата му била в Испания  ,където работила като проститутка.

В една от жалбите се прави искане и за замяна на мярката за неотклонение „Задържане под стража” с „Подписка” , защото имал постоянен адрес и мобилен телефон и изобщо нямал намерение да се укрива.

 

Пред апелативния съд С. и служебният му защитник поддържат жалбата , а прокурора пледира за потвърждаване на присъдата.

 

Варненският апелативен съд , за да се произнесе взе предвид :

С обжалваната присъда състав на Варненския окръжен съд е признал подсъдимия А.С. за виновен в това , че на 22.07.2013 в град Варна ,при условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи на обща стойност 65,04 лева от владението на Галина П.  , с намерение противозаконно да ги присвои,като употребил  сила и на основание чл.199 ал.1 т.4 вр.чл.198 ал.1 вр.чл.58а  ал.1 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от шест години  ,което да изтърпи в затвор при строг режим. Зачел предварителното му задържане под стража , произнесъл се по веществените доказателства и  разноските по делото.

В производство по чл.271 т.2 от НПК подсъдимият  признал , а съдът приел за установена следната фактическа обстановка: С. бил осъждан многократно.  На 25.03.2013 излязъл от затвора, където изтърпял поредно наказание лишаване от свобода , в конкретния случай за срок от три години и шест месеца.

На 23.07.2013 той бил в района на спирка „Осми декември” във Варна и забелязал св.П., която се насочвала към подлеза, за да премине на другата страна на булеварда ,като същевременно говорила по телефона. Подсъдимият взел един кол ,захвърлен на улицата и последвал жената. Настигнал я в средата на подлеза , в който в момента нямало други граждани , нанесъл й удари с кола , отнел й дамската чанта и избягал.Общата стойност на чантата и вещите в нея възлиза на 65,04 лева.

Свидетелката се обадила на телефон 112 и потърсила помощ от полицията. На място пристигнали полицаи , които намерели и иззели дървения кол , а в тревната площ около подлеза  намерили и част от вещите и документите на П.. Тя описала извършителя , а след като бил открит и заловен го разпознала.

По тази фактическа обстановка няма спор , тя се признава безусловно от подсъдимия , а обясненията му се подкрепят от гласните доказателства , протокола за разпознаване и заключението на дактилоскопната експертиза , че върху кредитна карта на пострадалата е намерен пръстов отпечатък на С..

 

 

При установената фактическа обстановка окръжният съд е приложил правилно материалния закон.

 Деянието е квалифицирано като грабеж по чл.199 ал.1 т.4 вр.чл.198 ал.1 от НК ,тъй като за отнемането на вещите е използвана сила,а с оглед многобройните предходни осъждания на подсъдимия деянието представлява опасен рецидив по чл.29 ал.1 б”а” и б”б” от НК.

 

След като е обсъдил обстоятелствата по чл.54 от НК съдът е определил наказание лишаване от свобода за срок от девет години , т.е. под средния размер , което на основание чл.58а ал.1 от НК е редуцирал на 6 години.

Това наказание не е явно несправедливо по смисъла на чл.348 ал.5 т.1 от НК и не са налице основания за намаляването му ,каквото е искането на жалбоподателя и на защитника му.

Подсъдимият е осъждан с десет отделни присъди през периода 1994 – 2010 година и е започнал да извършва престъпления още като непълнолетен. Деянието е с висока обществена опасност , тъй като е извършено по брутален начин , на публично място в светлата част на деня , а на пострадалата са причинени поредица от наранявания с характер на лека телесна повреда. Грабежът е извършен само няколко месеца след като е изтърпял наказанието си по поредната присъда. При тези отегчаващи вината обстоятелства определеното наказание лишаване от свобода за срок от шест години ,което е фактически почти минималното за извършеното престъпление не може да бъде определено като явно несправедливо.

Верно е , че С. е признал вината си още в рамките на досъдебното производство , но точно поради това му е определено наказание по чл.54 от НК под средния размер и ,съответно е приложена и разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК. Колкото до възраженията в жалбата-те са изцяло неоснователни. Извършеното не е прецедент за подсъдимия , нито могат да се кредитират обещанията му,че извършва престъпление за последен път. Икономическата обстановка в страната не може да бъде оправдание за извършване на престъпления , а колкото до децата, които трябвало да гледа – установено е , че те живеят в друго жилище и за тях се грижат други хора.

 

 

 

 

С оглед правилните аналогични  изводи на окръжния съд не е налице основание за изменяване на присъдата по чл.337 ал.1 т.1 вр.чл.348 ал.5 т.1 от НПК и същата следва да бъде потвърдена.

 

Жалбата против определената мярка за неотклонение „Задържане под стража” е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане , доколкото определението по чл.309 ал.1 от НПК не подлежи на обжалване.

Водим от горното и на основание чл.338 от НПК Варненският апелативен съд

 

                  Р     Е     Ш     И

 

ПОТВЪРЖДАВА  присъда № 106/05.11.2013 година по наказателно дело № 1171/2013 година на  Варненския окръжен съд.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ  жалбата на подсъдимия С. против определението на Окръжния съд по чл.309 ал.1 от НПК ,като процесуално недопустима.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в петнадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                Председател:

 

                                    Членове: