Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 202

 

гр.Варна, 09.12.2015 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

         

Варненски апелативен съд , Първи състав на Наказателно отделение, в публично съдебно заседание на  двадесети ноември  две хиляди и петнадесета година в състав :

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯНКО ЯНКОВ

               ЧЛЕНОВЕ : ЖИВКА ДЕНЕВА

                                   СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

                                     

 

при секретар С.Д.

и в присъствието на прокурор Ружа Големанова

изслуша докладваното от съдия Янков внохд №346/2015г. на ВАС

и за да се произнесе взе предвид следното :

         

          Предмет на настоящата въззивна проверка е присъда №74/14.09.2015г. по нохд №619/2015г. на Варненски окръжен съд , с която  подсъдимият И.П.Д. е бил признат за виновен в това, че на 21.07.2013г. на главен път 1-9 до с.Горица, обл.Варна, при управление на МПС –  лек автомобил „Дачия Логан” с рег.№ А 3884 ВТ нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20 ал.1 ЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на Т.Ю.К. и средна телесна повреда на И.Е.В., изразяваща се  в контузия на мозъка, обусловила разстройство на здравето, временно опасно за живота,  поради което и на основание чл.343 ал.4 вр. ал.3 пр. 4 и 5  б.”б” НК и чл.54 НК му наложил наказание четири години и шест месеца лишаване от свобода, което на основание чл.58а ал.1 НК намалил с една трета -  до размера на три години лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 НК било отложено за срок от пет години. Подсъдимият бил оправдан частично – да е извършил и нарушение на чл.5 ал.1 т.1 ЗДвП. На основание чл.343г НК съдът е наложил на подсъдимия и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от четири години. В тежест на подсъдимото лице са възложени и разноските по делото. Налице е произнасяне на съда и по отношение на веществените доказателства.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адв.Т.К. в качеството му на защитник на подс.И.Д., в която се прави възражение  за явна несправедливост на наложените наказания. Иска се от настоящата инстанция намаляне размера на наложените на жалбоподателя наказания, като алтернатива се моли и връщане на делото за допуснати процесуални нарушения, без да се конкретизира в какво те се изразяват.

В съдебно заседание жалбата се поддържа единствено в частта й досежно явната несправедливост на наложените наказания. Отново се апелира за тяхното намаляне.

Представителят на Апелативна прокуратура счита жалбата за неоснователна, а постановената присъда – за правилна и законосъобразна, поради което моли нейното потвърждаване.

          Варненският апелативен съд на основание чл.314 ал.1 НПК  извърши изцяло проверка правилността на атакуваната присъда и  като взе предвид протеста, както и становищата на страните, констатира:

          Жалбата е неоснователна.

          Установено е от фактическа страна по делото следното:

             Подсъдимият И.П.Д. работил като водач на таксиметров автомобил  - управлявал л.а. „Дачия Логан” с рег.№ А 3884 ВТ. На 21.07.2013г. след 14,30 часа той бил нает от руските гражданки И.Е.В. и Т.Ю.К., които били отседнали в хотел „Релакс” в гр.Поморие,  да ги откара до КК „Камчия”, находящ се до с.Близнаци обл.Варна. Пътувайки за КК”Камчия” подс.Д. се движел по главен път I-9. Пътните условия били добри - слънчево време, суха асфалтова пътна настилка. Около 16.00 часа  Д. подминал с.Горица и наближил намиращия се от лявата страна на пътя по посока на движението му ресторант „Горица”. Подсъдимият отклонил вниманието си наляво към намиращата се в непосредствена близост до ресторанта зоологическа градина, като поканил и пътуващите в автомобила руски гражданки да погледнат в тази посока. Отклонявайки обаче вниманието си подсъдимият загубил контрол над автомобила ,  който се насочил вдясно и се ударил с предната си дясна част в задната лява част на спрелия в уширението извън пътното платно л.а „Ауди А6” с рег.№ Х 8442 ВН, собственост на св.В.Р.Р., с намиращата се в него св.Н.Д.Д..  Очевидци  веднага съобщили за произшествието на тел.”112”. На място пристигнали два екипа на спешна помощ, които транспортирали И.В., Т.К., Н.Д. и подсъдимия Д. до МБАЛ  Св.Анна”АД - Варна. В болничното заведение останали за лечение В. и К., а подсъдимият и Д. били освободени след проведения им преглед. След проведено лечение на 23.07.2013г. В. била изписана от болницата, но Т.К. починала на 27.07.2013г. в МБАЛ „Св.Анна”АД - Варна. От назначените впоследствие СМЕ се установява, че причината за смъртта на Т.К. е получената контузия на мозъка, която в хода на своето клинично протичане се е усложнила с развитие на кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, двустранна лобарна гнойна хеморатична бронхопневмония. Между тези увреждания и настъпилата смърт е налице причинно–следствена връзка. В резултат на произшествието В. получила разкъсно – контузни рани в дясната слепоочна област, горен клепач на дясно око, долна челюст в дясно, кръвонасядания в дясната половина на челото и контузия на мозъка, която обусловила разстройство на здравето, временно опасно за живота.

Така изложената фактическа обстановка първостепенният съд е установил по един категоричен начин след анализ на събраните по делото гласни/свидетелски показания/ и писмени доказателствени средства/протокол за оглед ведно с фотоалбум към него, съдебномедицинска и автотехническа експертизи/, включително и чрез самопризнанията на подсъдимия, направени в хода на производство по чл.371 т.2 НПК. Затова и по фактите спор от страните понастоящем не се повдига.  Спор не се повдига и по приложението на материалния закон – тъй като ответна на закона е и правната оценка на приетите за установени фактически положения. Несъмнено с действията си подс.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343 ал.4 вр. ал.3 б.”б” НК – нарушавайки вменените му във вина правила за движение по пътищата той по непредпазливост е причинил смъртта на Т.К. , и средна телесна повреда на И.В. – и двете руски гражданки.

Единственото възражение в настоящото производство се прави от подсъдимия и защитника му, и е по отношение явната несправедливост на наложените наказания. То обаче е неоснователно. При определяне на наказанията съдът се е съобразил с всички релевантни за това обстоятелства – като отегчаващи вината е приел високата степен на обществена опасност на деянието, множеството допуснати нарушения на ЗДвП, а като смекчаващи – ниската степен на обществена опасност на дееца, чистото му съдебно минало, утвърдените у него трудови навици, изразеното за стореното съжаление. Това е дало основание на първостепенния съд да определи   наказанията при минимален превес на смекчаващите вината обстоятелства. При това положение при граници на предвиденото наказание лишаване от свобода от три до десет години , съдът е отмерил наказание от четири години и шест месеца лишаване от свобода на подс.Д., след което така определеното наказание е било редуцирано по реда на чл.58а ал.1 НК с една трета – до размера на три години лишаване от свобода. Доколкото въпросната редукция е резултат от приложението на императивните разпоредби на чл.373 ал.2 НПК и чл.58а ал.1 НК,  и представлява елементарно аритметично действие, то тя няма как да попада в обсега на въззивната проверка. Единственото условие за нейната приложимост е финализиране на първоинстанционното съдебно производство по реда на чл.371 т.2 НПК, а това условие в случая несъмнено е налице. Затова вниманието на въззивния съд следва да бъде насочено към проверка законосъобразността на аналитичната дейност на съда ,  извършвана в рамките на Глава 5 от Общата част на НК/и в случая на чл.54 и чл.57 ал.2 НК/. В случая тези правила, касаещи индивидуализацията на наказанията, са били спазени. Отчетени са както се спомена и по-напред всички факти, имащи значение за размера на наказанията. Затова и наложените наказания не се явяват явно несправедливи – както се твърди в жалбата. Поради което пък липсват основания за тяхното намаляне.  Прекалено се неглижира от защитата обстоятелството, че подсъдимият е административно наказван за нарушения по ЗДвП общо 27 пъти /а отделно и девет път с фиш/, като се изтъква, че това едва ли не е почти обичайно с оглед професионалната ангажираност на Д./който е таксиметров шофьор от дълго време/. Напротив – ангажираността  на подсъдимия с дейност , свързана с превоз на пътници, следва да го подтиква към стриктно спазване на правилата за движение. Очевидно това не се е случило, и административнонаказателната отговорност не е изиграла своята роля. Поради този факт настоящата инстанция не намира основание за намаляне на наложените на подс.Д. наказания – нито на наказанието лищаване от свобода, нито на наказанието лишаване от право да управлява МПС, което е фиксирано на четири години. Определени в този си вид и размер, в своята съвкупност тези две наказания  въззивната инстанция счита, че са в състояние да изпълнят целите на закона – да се постигне генералната превенция, но най-вече личната. Разбира се, при наличните материалноправни за това предпоставки правилно наказанието лишаване от свобода е било отложено с подходящ изпитателен срок – липсва каквато и да било необходимост от неговото ефективно изтърпяване. Последното при липсата на протест се изтъква дотолкова, доколкото да подчертае единомислието на двете инстанции в тази насока.

При извършената служебна проверка не бяха констатирани процесуални нарушения.

Предвид изложеното, и като намира че не са налице основания за отмяна и изменение  на атакуваната присъда, на основание  чл.338 НПК Варненският апелативен съд 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда №74/14.09.2015г. по нохд №619/2015г. на Варненски окръжен съд.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 15-дневен срок, считано от уведомлението на страните.

 

 

 

Председател :                                   Членове :