Р Е Ш Е Н И Е  № 47

31.03.2014г., гр. Варна

 

в името на народа

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на двадесет и осми март през две хиляди и четиринадесета година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

ЧЛЕНОВЕ: Живка Денева

Румяна Панталеева

секретар С.Д.

   прокурора Станислав Андонов,

   като разгледа докладваното от съдия Р.Лолова

   ВНДОХ №348 по описа за 2013 год.

за да се произнесе взе предвид следното:

Производство пред въззивната инстанция е образувано по въззивна жалба на С.Т.С. чрез защитника му адв. Е.К., подсъдим по нохд № 168/13г. по описа на Разградския окръжен съд,  против присъдата на същия съд от 08.10.2013г., с която подсъдимият С. е признат за виновен за деяние по  чл.343 ал.1  б.”в” НК вр.чл.342 ал.1 и чл.54 НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от две години с приложение на чл.66 НК с изпитателен срок от пет години, както и лишаване от правоуправление на МПС за срок от три години.

В жалбата се сочат основания за  незаконосъобразност, нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание. Прави се   искане съдът да отмени изцяло присъдата и постанови оправдателна такава и алтернативно да се намали наложеното наказание. В с.з. защитата поддържа жалбата като излага съображения за липса на мотиви и необоснованост.

Пълномощникът на частни обвинители изразява становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на апелативната прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.

Въззивната жалба е  подадена в срок и е допустима.

Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и 314 НПК намира за установено от фактическа страна следното:

С присъда от 08.10.2013г. по нохд № 168/2013г. Разградският окръжен съд е признал подсъдимия С.Т.С. за виновен в това, че на 09.11.2012г. в землището на с.Ясеновец , общ. Разград, по път ІІІ-205, при управление на т.а. седлови влекач „Скания” – ДК№ РР 9543 АН, нарушила правилата за движение – чл.25 ал.1 ЗДП и чл.77 ал.1 ППЗДП, както и чл.49 ЗДП и чл.103 т.3 ППЗДП и по непредпазливост причинил смъртта на И. Г.И., на 73 год. и на основание чл.343 ал.1 б.”в” НК вр.чл.342 ал.1 и чл.54 НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години. На основание чл.66 НК е отложил изтърпяването на това наказание с изпитателен срок от пет години като на основание чл.343г НК го е лишил от правоуправление на МПС за срок от три години. Произнесъл се е по веществените доказателства и го е осъдил да заплати направените по делото разноски.

За да стигне до този резултат съдът е приел за установено следното:

През м.април 2012г. подс. С. придобил квалификация СЕ, след което постъпил на работа като шофьор на тежкотоварен автомобил в „Лес Груп” ООД гр.Разград. Бил му повелен седлови влекач „Скания” с прикачено полуремарке, с която композиция извършвал превоз на дървесина. На 09.11.12г. подсъдимият трябвало да извърши превоз на дърва за огрев, добити в горски масив в землището на с.Ясеновец общ Разград. След натоварване на композицията, около 15,40ч. той потеглил за гр.Разград, като в кабината се возел и свид. Н.Х.. Подсъдимият се движел по черен път и трябвало да излезе на път ІІІ-205 за гр.Разград с ляв завой. Достигайки края на земния път, т.а. стъпил на асфалта на път ІІІ-205, като предстоящото навлизане в асфалтовия път било свързано със задължението му по чл.25 ал.1 ЗДвП и чл.77 ал.1 от ППЗДвП, задължаващи го да се убеди, че няма да създаде опасност за другите участници в движението извършвайки маневрата ляв завой.

По същото време по пътя ІІІ-205 в посока от Разград към Исперих се движел л.а. „Опел-Вектра” ДК№ РР 1064 АК, с прикачено ремарке, управляван от 73 год. Иван Г. ***. В момента на стъпването на т.а. „Скания” на асфалта, л.а. „Опел” , движещ се в дясното платно, се намирал на 260-240м., преди отбивката за черния път. По пътя имало ляв завой и излизайки от него лекия автомобил е бил на около 195м. преди мястото, където се намирал т.а. Същия предприел навлизане в лентата за движение на лекия автомобил, с цел извършване маневра ляв завой, като за да я завърши трябвало да препречи целия път. Подсъдимия следвало да се съобрази и с разпоредбата на чл.49 ЗДвП и чл.103 т.3 ППЗДвП, задължаващи го при излизане от черен път да осигури предимството на ППС, движещи се по пътя с асфалтова настилка. Без да се убеди, че не пречи на движението на други ППС, той предприел маневрата като навлязъл в пътя н асфалтово покритие, ангажирал вниманието си изцяло с извършването на маневрата, без да следи движението по пътя. В момента, когато подсъдимият навлязъл на около 1м. в дясната пътна лента, л.а. „Опел” излязъл от левия завой, бил на около 195м. от него и в зоната на неговата видимост. Въпреки това, подсъдимият продължил да навлиза в пътя, препречвайки изцяло и двете ленти, разчитайки, че не може да не бъде забелязан от водача на лекия автомобил, който ще бъде принуден да спре и да го пропусне. От своя страна водача на лекия автомобил също разчитал на правомерното поведение на водача на товарния автомобил и ползвайки се от предимството си продължил да се движи в своята лента със скорост около 68 км/ч. По неустановени причини пострадалия водач употребил спирачки едва, когато бил на около 45м. от товарния автомобил, но не успял да спре и последвал челен за него удар в лявата странична част на средата на полуремаркето. Постр. И. бил изваден в много тежко състояние от автомобила и около час след произшествието починал.

От СМЕ се установява, че пострадалият е получил черепномозъчна травма, оток на мозъка с вклиняване на малкия мозък,кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, счупване на черепа, счупване на мечовидния израстък на гръдната кост.

От назначената тройна САТЕ се установява, че в началото на удара т.а. „Скания” е бил в спряло положение, като средната му скорост при завиване на ляво е била около 5 км/ч. Скоростта на л.а. „Опел” преди употребата на спирачки е била около 68 км/ч, а при удара – 40 Км/ч. Всеки от водачите е имал видимост към другия от около 300м. преди мястото от където е излязъл т.а. Времето, с което е разполагал подсъдимия за да извърши маневрата е било недостатъчно, предвид движението на лекия автомобил поради което, той е създал опасност за движението. Водачът на лекия автомобил е имал достатъчно време да спре преди мястото на удара. Подсъдимият е могъл да предотврати удара, ако е пропуснал лекия автомобил, когато е бил навлязъл на 0,60-1м. в асфалтовия път. Налице е съвина от страна на водача на лекия автомобил, който не е спрял въпреки, че е имал достатъчно време да стори това. Подсъдимият не се е съобразил с правилата за движение, размера на композицията от 17,5 м. необходимото му време за извършване на маневрата ляв завой – 18,6-19,35 сек. и отстоянието на лекия автомобил към този момент-195м.

В този смисъл са и показанията на свид. Р., че т.а. не може да извърши маневрата без да попречи на преминаващите по асфалтовия път автомобили. Те ще бъдат принудени да намалят скоростта или да спрат за да може т.а. да се изтегли. При такива случай водачите на подобни композиции се обучават да подсигурят човек с червен флаг, който да отцепи движението до завършване на маневрата ляв завой. В конкретния случай подсъдимият е имал възможност в зоната си на видимост от 195м. да спре и пропусне движещият се в дясната лента л.а. „Опел Вектра”, тъй като е имало достатъчна ширина на пътното платно за това.

Назначена е и СМЕ на очилата на пострадалия като е установено, че са за късогледство с диоптър на дясното стъкло 1,00 цилиндър 2,50, лявото поради счупване не може да бъде изследвано, но заключението е, че без очила с такова увреждане на зрението, човек вижда размазани образи. По очилата има зацапвания от кръв, което говори, че пострадалият е бил с тях по време на шофирането и при инцидента.

Съдът правилно не е кредитирал едноличната АТЕ, тъй като тя прави правни изводи. Останалите изводи в нея се опровергават от другите две тройни експертизи.

Горната фактическа обстановка е установена по безспорен и категоричен начин от всички събрани по делото гласни и писмени доказателства. Обосновано съдът е стигнал до единствения правилен и законосъобразен извод за виновното поведение на подсъдимия, който в нарушение на правилата за движение визирани в чл.25 и чл.49 ЗДвП и респ. чл.77 и чл.103 т.3 ППЗДвП е предприел маневра завиване наляво без да се съобрази с натовареността, дължината на композицията, времето необходимо за извършване на маневрата, ниската скорост при която тя се извършва, видимостта му спрямо останалите участници в движението и че всички тези фактори ще създадат опасност за ППС движещите се по пътя с предимство. Сам той в обясненията си заявява, че не е следил движението по пътя, като вниманието му е било насочено към извършване на маневрата. Същият е имал възможност, при поява на лекия автомобил в зоната му на видимост на разстояние от 195м., и при минималното му навлизане към този момент в лентата му за движение, да го пропусне пред предния габарит на влекача безпрепятствено. Като не е сторил това, а е продължил движението си напред и наляво е станал причина за ПТП.

Налице е и причинно следствената връзка между деянието и настъпилия противоправен резултат. На пострадалия И. са били причинени контузия на главата, оток на мозъка, контузно-разкъсни рани по главата и лицето, счупване на черепа и на гръдната кост. Смъртта му е настъпила в резултат на получената съчетана травма и в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП от пострадалия. В тази връзка изводите на съда, въз основа на всички събрани доказателства са правилни, обосновани и законосъобразни. Налице е виновно поведение от страна на подсъдимия и това негово поведение е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. Както вече беше посочено, следва да се отчете и съпричиняването от страна на пострадалия, който не е реагирал своевременно и не е спрял преди мястото на удара, въпреки че е имал възможност да стори това и пропусне товарния автомобил.

Оплакванията в жалбата са неоснователни. Съдът е отговорил на всички възражения на защитата, изложил е подробни съображения защо приема така описаната фактическа обстановка, защо кредитира двете тройни АТЕ и не кредитира единичната такава. В случая е без значение дали пострадалия е бил с предпазен колан или не. Удара е челен, лекия автомобил се е вклинил в товарния автомобил и получените травми са в резултат на този челен удар, без значение дали пострадалия е бил с предпазен колан или не. Още повече съдът е признал съпричиняване от негова страна, което има отражение върху размера на наложеното наказание.

По отношение наложеното наказание, то е определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства. За деянието по чл.343 ал.1 б.”в” НК също е определено наказание в предвидения законов минимум. Съдът правилно е преценил, че не са налице многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства. Що се касае до определения максимален размер на изпитателния срок по чл.66 НК съдът счита,че той е завишен и че целите на наказанието могат да бъдат постигнати и с по-кратък такъв. Съдът не е посочил в мотивите си защо определя максималния изпитателен срок. Настоящата инстанция счита, че един три годишен изпитателен срок би бил достатъчен да въздейства превъзпитателно на подсъдимия като в този смисъл следва да се измени и присъдата.

Водим от горното настоящата инстанция намира, че присъдата като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена в останалата й част. Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени, поради което и на основание чл.337 ал.1 и чл.338 НПК Варненският апелативен съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ИЗМЕНЯВА присъдата от 08.10.13г. на Разградския окръжен съд, постановена по нохд № 168/13г. по отношение на подсъдимия С.Т.С. с ЕГ№ ********** в наказателно-осъдителната част като намалява размера на изпитателния срок по чл.66 ал.1 НК от ПЕТ на ТРИ години. 

Потвърждава присъдата в останалата й част.

Решението подлежи на касационна жалба или протест в 15-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено, на основание чл.340 ал.2 НПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                    2.