Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

Номер 38/27.03.          Година  2014                  Град Варна

 

Варненският апелативен съд                 Наказателно отделение

На седми март                  Година две хиляди и четиринадесета

В публично заседание в следния състав:

                       

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:         Илия Пачолов

                            ЧЛЕНОВЕ:        Росица Лолова

Румяна Панталеева

 

съдебен секретар Г.Н.

като разгледа докладваното от съдия Панталеева

ВНЧХД № 349 по описа на съда за 2013 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивното производство е присъда № 82/04.09.2013 г. по НЧХД № 123/13 г. на Окръжен съд Варна, с която подсъдимият Ч.Г.М. е бил признат за виновен и осъден по чл.217, ал.2, вр.чл.54 от НК на две години лишаване от свобода, с отлагане на изпълнението по чл.66, ал.1 от НК за три години, а по чл.206, ал.4 от НК е бил оправдан.

За да вземе това решение първоинстанционният съд е приел, че:

- на 21.04.2009 г. в гр.Варна, като пълномощник на Г.М., но против неговите законни интереси, подсъдимият е продал притежавана от него идеална част от недвижим имот, но че

- по същото време и място не е присвоил противозаконно 40 000 евро – особено големи размери, като случаят е особено тежък.

 

Въззивното производство е образувано по жалби и от двете страни, които се поддържат в съдебно заседание, като частният тъжител, чрез своя процесуален представител – адвокат Н.И.,***, моли за осъждане и по чл.206, ал.4 от НК, а адвокат Н.П.,***, като защитник на подсъдимия, моли той да бъде оправдан и по чл.217, ал.2 от НК. В последната си дума подсъдимият твърди, че не е съгласен с никое от обвиненията и не е получавал инкриминираната сума.

 

Въззивният състав счита, че не следва да разглежда възраженията по жалбите по същество, тъй като в пределите на своята компетентност по чл.314, ал.1 от НПК констатира, че по делото са допуснати съществени процесуални нарушения, засягащи правата на подсъдимия, и обуславящи отмяна на присъдата.

Частният тъжител по делото Г.М. инициирал първоначално прокурорска проверка чрез жалба, в която твърдял неправомерно разпореждане с негово имущество и присвояване на дължима на него сума, извършени от баща му Ч.М.. С постановление от 26.02.2013 г. прокурор в Районна прокуратура Варна отказал образуването на наказателно производство, като изложил, че са налице достатъчно данни за извършено престъпление по чл.206, ал.1 от НК и по чл.217, ал.2 от НК, наказателното преследване за които обаче, съгласно чл.218в, т.т.1 и 2 от НК се възбужда по тъжба на пострадалия.

Още преди крайния акт на прокурора по горната преписка, на 27.12.2012 г., частният тъжител подал и тъжба по чл.81 от НПК в Районен съд Варна, в която също изложил обстоятелствата във връзка с поведението на баща си по повод имота.

С разпореждане по чл.247, ал.1, т.2 от НПК от 11.01.2013 г. било образувано НДЧХ № 168/2013 г. по описа на Районен съд Варна, което съдията докладчик не насрочил за разглеждане в съдебно заседание, а дал указание на частния тъжител да посочи с уточняваща молба „дали претендира особено тежък случай /предвид претенциите за особено големи размери/ и да изложи факти в тази насока”. В изпълнение на указанието частният тъжител депозирал молба, с която не въвел нови факти, различни от изложените в тъжбата, но посочил, че случаят следва да се квалифицира като „особено тежък”, включвайки пасажи от цитирана съдебна практика – Р 537/2011 г., ВКС, III н.о.

С разпореждане от 29.01.2013 г. съдията докладчик прекратил съдебното производство пред районен съд, като посочил, че частният тъжител претендира извършване на престъпление по чл.206, ал.4 от НК, което е подсъдно на окръжен съд, поради което и изпратил делото в Окръжен съд Варна.

С разпореждане по чл.247, ал.1, т.2 от НПК от 31.01.2013 г. било образувано проверяваното съдебно производство – НЧХД № 123/13 г., което съдията-докладчик насрочил за разглеждане с разпореждане № 386/20.02.2013 г., в което приел, че делото му е подсъдно.

Последното разпореждане е от кръга на необжалваемите съдебните актове, които съгласно чл.341, ал.3 от НПК подлежат на проверка заедно с присъдата. Въззивната проверка констатира служебно, че при постановяването му е взето неправилно решение по чл.249, ал.2, т.1 от НПК. Съдията докладчик не е бил обвързан с правната оценка на изложените в тъжбата обстоятелства, направена в разпореждането за образуване от зам. председател на окръжния съд, каквато последният не е и имал компетентност да направи. В изпълнение на задължението си по проверка на подсъдността, съдията докладчик в окръжния съд е следвало да се съобрази единствено с обстоятелствата на престъплението, изложени от частния тъжител, а нито тези, съдържащи се в тъжбата, нито при предизвиканото в районния съд уточняване, могат да обосноват правен извод, че сочат на обсебване, представляващо особено тежък случай. Предвид процесуалният път, по който се е развило делото от момента на депозиране на тъжбата, след това съобразяване се е налагало да бъде предизвикана препирня за подсъдност.

Правилата за подсъдност определят кой съд има правото и задължението да разгледа и реши делото. По силата на съществуващите правила, всеки съдия докладчик сам решава дали делото е подсъдно на съответния съд, като изхожда от фактическия състав, описан в обстоятелствената част на обвинителния акт, респ. тъжбата, и когато счете, че не е компетентен да го разгледа и реши, е длъжен да прекрати съдебното производство и да изпрати делото по компетентност. Ако делото се изпраща направо в друг съд, новият съдия докладчик съответно също е задължен с проверка за подсъдността, извършвана по същите правила, и когато при тази проверка се установи, че не е имало основания за промяна на подсъдността, тогава възниква спор за подсъдност, който съгласно разпоредбата на чл.44, ал.1 от НПК се решава от Върховния касационен съд.

Съгласно съдебната практика, нарушението на правилата за законово определената родова подсъдност е винаги основание за отмяна на присъдата - Р 624/2005 г., ВКС, І н.о. Становището на настоящия въззивен състав е, че е налице такова нарушение. По делата от частен характер Върховният съд последователно е застъпвал становището, че квалификацията на престъплението се обуславя от установените факти и обстоятелства по делото, субсумирани по съответната правна норма, а не според посочената от страната такава, и че последната поради незнание или неправилно разбиране на закона може да посочи в тъжбата си квалификация, която изобщо не отговаря на закона. Няма как да не бъде споделено разбирането, че съдът е органът, който следва да определя правилната и законосъобразна квалификация на престъплението, а не страната, и че последната е длъжна да изложи в тъжбата си само фактите и обстоятелствата, на които основава претенцията си за наказателно преследване на дееца, но не и квалификацията на извършеното срещу нея престъпление. Според оценката на фактите и обстоятелствата, които твърди в тъжбата си Г.М., извършена при въззивната проверка, те не обосновават правен извод по чл.93, т.8 от НК като утежняващ белег на престъпно обсебване, и приемайки неоснователно делото, окръжният съд е поставил подсъдимия в неблагоприятното положение да отговаря по обвинение за по-тежко наказуемо престъпление. Констатираното нарушение е отстранимо единствено чрез отмяна на обжалваната присъда ведно с разпореждането на съдията докладчик за насрочване на делото в окръжния съд, и връщане на делото за повторно разглеждане от стадия „Подготвителни действия” по чл.248 и сл. НПК, в частност за повторна проверка и произнасяне по въпроса подсъдно ли е делото на съда, в който е било препратено, като преценката за подсъдността се опре на обстоятелствата, изложени в тъжбата.

  

По изложените съображения и на основание чл.335, ал.2, вр.чл.348, ал.3, т.1 от НПК настоящият състав на Апелативен съд Варна

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ присъда № 82/04.09.2013 г. и разпореждане № 386/20.02.2013 г., постановени по НЧХД № 123/13 г на Окръжен съд Варна и ВРЪЩА ДЕЛОТО ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от първата инстанция в стадия подготвителни действия.

 

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: