Р Е Ш Е Н И Е

 

2

 

11.01.2016 година, Град Варна

 

В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД                                    

Наказателно отделение

На десети декември  

Година две хиляди и петнадесета

В публично заседание в следния състав:

                       

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РОСИЦА ЛОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

                    АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

 

Секретар Г. Н.

Прокурор Милена Гамозова

като разгледа докладваното от съдия Павлина Димитрова ВНОХД № 349 по описа на съда за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:

 

Силистренският окръжен съд, с присъда № 17 по НОХД № 61/14г. по описа на същия съд, постановена на 04.07.2014г. е признал подсъдимия А.С.Х. ЗА ВИНОВЕН в това, че на на 30.09.2012г. по път ІІІ-23, в с.Овен, Силистренска област, по ул.”Първа” при управление на МПС с рег.№ СС 7529 СС нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20 ал.2 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Х. М.Р.  ЕГН ********** ***, като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което и на основание чл.343а, ал.1, б"б", във вр. с чл. 343, ал. 1 б”в”във вр. с чл.342, ал.1 от НК и чл. 54 от НК му е наложил наказание ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, като на основание чл.бб, ал.1 от НК е отложил неговото изтърпяване за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила; на основание чл.343Г от НК на подс. Х. е наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА. Подс. е бил и частично оправдан по първоначалното обвинение за нарушение на разпоредбите на ЗДП - чл.21 ал.1 и чл.25 ал.1 ЗДвП, както и по първоначалното обвинение по чл.343 ал.1 б.”в” НК.

Със същата присъда подс. е осъден да заплати направените по делото разноски в полза на Държавата; налице е произнасяне и досежно веществените доказателства.

 

Недоволни от така постановения първоинст. съдебен акт са останали:

- подс. Х., който защитника си - адв.П.Н. ***/ навежда доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт, както и за явна несправедливост на наложеното наказание; иска се от настоящата инстанция отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан по предявеното му обвинение. В допълнението към жалбата се акцентира на наличието на случайно деяние, като отново се прави искане за оправдаване на подсъдимия, но алтернативно – и за отмяна на присъдата и връщане делото за ново разглеждане.

- частните обвинители М. О. и М. О. чрез процесуалния им представител – адв. А. Б.,***/ навеждат доводи за нарушение на закона - с частичното оправдаване на подсъдимия, както и за явна несправедливост на наложеното наказание, като се прави искане  за завишаване и на двете на наказания на подс. Х..

 

Настоящото въззивно производство пред АС-Варна е второ по ред, т. к. с Решение № 349/06.10.2015г по КД № 919/15г на ВКС на РБ, ІІ НО е било отменено Решение № 62/06.04.2015г на АС-Варна по ВНОХД № 309/14г и делото е било върнато за ново разглеждане на същия съд от друг състав.   

В съдебно заседание пред този състав на АС-Варна жалбите се поддържат от защитника на подс. Х.  и повереника на частните обвинители, като се навеждат допълнителни доводи. В последната си дума пред настоящата инстанция подс. Х. моли да бъде оправдан.

Представителят на Апелативна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност и на двете жалби. Предлага присъдата на СОС като правилна, законосъобразна и мотивирана да бъде потвърдена.

 

След преценка на оплакванията и доводите на страните, както и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна констатира следното:

Жалбата на частните обвинители М. О. и М.О. се преценява като неоснователна, а тази - на подсъдимия Х. като частично основателна досежно наложеното наказание „лишаване от свобода”, по следните съображения:

В съответствие с всички събрани по делото доказателства, относими към предмета на доказване, Силистренският окръжен съд е приел за установено от фактическа страна следното: Подсъдимият А.Х. бил правоспособен водач на МПС и притежавал товарен автомобил „Газ-53А” с рег.№ СС 7529 СС, който към месец септември 2012г оставил за ремонт в с.Звенимир, обл.Силистра. На 30.09.2012г. подсъдимият заедно със св.А. взели камиона от ремонт и тръгнала да се прибират. МПС било управлявано от подсъдимия, а св.А. седял до него в кабината. Около 17.00ч те навлезли в с.Овен, обл.Силистра, движейки се по главната улица-„Първа”. Условията за движение в този момент били изключително добри- при слънчево време, отлична видимост, асфалта бил сух и в много добро състояние, при ширина на пътното платно от 7 метра. По улицата било многолюдно - по тротоарите вървели много хора, тъй като в селото имало футболна среща. Подсъдимият преминал през центъра на селото, в който се намирала и автобусна спирка и продължил движението си напред. Малко след спирката от дясно на движението му имало кръстовище, като от дясно на него се намирала ул.”Пета”. Когато се намирал на около 47м от кръстовището, подсъдимият Х. *** спуска надолу велосипедист /същата била с лек наклон надолу към ул.’’Първа”/, който се движел доста бързо и същевременно бил приведен над кормилото, въртейки педалите, без при това да дава признак, че има намерение да спре на находящия се там и задължителен за него знак „Стоп”. В този момент подсъдимият управлявал камиона със скорост от около 52км/ч. /51,7 км/ч/ и въпреки възможността му да спре, той не направил това, а продължил движението си по главния път, като само отклонил МПС наляво, навлизайки в насрещната лента за движение. Въпреки това, той не успял да предотврати удара и велосипедистът – постр. Х. М.Р. се ударил в предната дясна част на камиона, а след това и в намиращият се до пътното платно електрически стълб, след което паднал на земята. В този момент подс.Х. вече бил задействал спирачната система на камиона, /оставил спирачен път с дължина на следите от около 9,50м/, намалявайки скоростта до минимум и отново преминал в своята лента за движение, където и спрял автомобила. Веднага подсъдимият и св.А. отишли при пострадалия, като подс. Х. му отворил устата, за да провери дали не си е глътнал езика, измил лицето му с вода и се обадил на телефон 112. Пострадалият бил транспортиран с линейка до ЦСМП гр.Дулово, но по пътя починал. В резултат на ПТП пострадалият Р. получил тежката несъвместима с живота черепно-мозъчна травма, изразяваща се в механично увреждане на костите на черепа с нарушаване целостта и кръвонасядане на меките черепни покривки, контузия на мозъчното вещество със субарахноидален кръвоизлив, довел до остро повишаване на вътрешно черепното налягане с оток на мозъка и кливаж.

За да достигне до тази фактология по делото, първоинстанционният съд се е базирал на всички събрани и проверени в хода на досъдебното и съдебно производство гласни, писмени и веществени доказателства, както и заключенията по СМЕ, СПЕ, САТЕ и химическите изследвания за наличие на алкохол в кръвта на постр. Р. и подс Х.. По реда и със средствата на НПК, първоинстанционният съд е събрал всички необходими и относими към предмета на доказване фактически данни, които разкриват и изясняват обективната истина, установявайки една подробна, точна и правилна фактическа обстановка. За да направи тези фактически изводи СОС е направил задълбочен и подробен анализ на събраните доказателства – съпоставяйки най-вече заключенията по изготвената първоначална и допълнителна тройна САТЕ /изготвени на база протокол за оглед, скица, фотоалбум, извършения следств. експеримент и констатираните деформации по МПС и велосипеда/ с гласните доказателства – свид. показания и обясненията на подс. Х..

По безспорен и категоричен начин е установено, че причината за смъртта на пострадалия Р. е тежката несъвместима с живота черепно-мозъчна травма, изразяваща се в механично увреждане на костите на черепа с нарушаване целостта и кръвонасядане на меките черепни покривки, контузия на мозъчното вещество със субарахноидален кръвоизлив, довел до остро повишаване на вътрешно черепното налягане с оток на мозъка и кливаж; от химическите изследвания е видно, че в кръвта на подс.Х. и пострадалия Р. не е установено наличие на алкохол.

Обсъждайки заключението по тройната САТЕ, кредитирана изцяло /изводите й почиват на събраните и проверени данни от извършения следствен експеримент/, СОС е дал подробен и мотивиран отговор, защо приема, че смъртта на пострадалия Р. е пряка и непосредствена последица от извършеното от подсъдимия нарушение на правилата за движение по пътищата, а именно по чл.20, ал.2 ЗДП. Този извод се споделя изцяло и от настоящия състав на въззивната инстанция, която от своя страна е анализирала цялата доказателствена съвкупност, включително и заключението по допуснатата по реда на чл. 327 от НПК допълнителна САТЕ. Безспорно е установено, че подс.Х. е забелязал пострадалия, /намирал се е на около 47м от мястото на удара, като в този момент той е управлявал камиона със скорост от около 52км/ч (51,7км/ч)./ В обясненията си подс. Х. заявява, че е възприел движението на велосипедиста, но е очаквал той да спре на знака „Стоп” и да го пропусне. Едва когато е установил, че пострадалият Р. няма да спре е предприел действия за да избегне съприкосновението между тях, различни обаче от задълженията, вменени му от разпоредбата на по чл. 20 ал. 2 от ЗДП в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението. Именно досежно момента на възникване на опасността е налице спор между страните, но и по този въпрос първоинст. съд е дал правилен и обоснован отговор, приемайки, че тази опасност в случая е възникнала от момента, в който водачът на товарния автомобил /подсъдимият/ е имал обективна възможност да възприеме движещият се по напречната улица велосипедист, отхвърляйки тезата на защитата на подс. Х.. Фактите по делото сочат, че конкретните пътни условия в деня на ПТП са включвА. движение по път в населено място със значително струпване на хора край пътя вследствие провеждането на футболен мач в този момент; подсъдимият е преминал през центъра на селото с наличие на автобусна спирка, а встрани на главния и странични улици, т. е. налице е била една пътна обстановка, която е следвало да се възприеме от подс. като усложнена такава и да обуслови съответното му поведение на водач на МПС. Като не е сторил това, той е създал предпоставки за възникване на ПТП и настъпването на вредоносния резултат. Освен тези субективни фактори, налице са били и обективни такива, при отчитане на които, подс. е следвало да прецени, че тази опасност за движението е налична и да предприеме спиране на управлявания автомобил: показанията на свидетелите-очевидци на ПТП /е И., М. и А./ безпротиворечиво сочат, че пострадалият е управлявал велосипеда си към ул.’’Първа” с висока скорост по път с изразен наклон надолу в посока главния път и недаващ признаци, че има намерение да спре на знака „Стоп”. От заключенията на в. л. по САТЕ и допълнителната такава, назначена от състава на АС-Варна се установява, че скоростта на движение на велосипедиста е била около 18км/ч, при максимално възможна такава от 20 км/ч. /пътната настилка е била в изключително лошо състояние и това е видно от снимковия материал/. При така установеното, отстоянието на камиона от мястото на удара е около 47,10м, при скорост на движение на товарния автомобил 51,7 км/ч /съгласно заключението по САТЕ/ опасната му зона на спиране е 44 метра, а при скорост от 50км/ч /разрешената за населено място/ - 42 метра. Очевидно е при това положение, че и при двете скорости на движение опасната зона е по-малка от отстоянието на автомобила от мястото на удара. Т.е. подсъдимият е имал възможност да спре и по този начин да предотврати ПТП– велосипедистът не е попадал в опасната му зона на спиране. Ако подс.Х. бе изпълнил предписанията на чл.20 ал.2 изр.2 ЗДвП, то не би настъпил удар между него и велосипеда. Безспорно, велосипедистът е бил длъжен да спре на стоп-линията, но цялостното му поведение /възприето преди това от подс. и коментирано със св. А. в купето на камион/ е било очевидно, че той не би могъл от техническа гледна точка да спре преди навлизане в кръстовището./В случая е без значение псих. състояние на постр. велосипедист при наличие на останалите фактори/. Като не е изпълнил вменените му задължения, подс. се поставил в невъзможност да предотврати последвалия удар, причина за който е напълно неадекватната реакция на подсъдимия – вместо да предприеме намаляване скоростта и спиране, той отклонил управлявания от него автомобил вляво, навлизайки в насрещната лента за движение и едва тогава предприел спиране /фиксираните в протокола за оглед следи/. А съгласно чл.20 ал.2 ЗДвП при възникване на опасност той е бил длъжен да намали и започне спиране, а не да навлиза в насрещната лента. Това нарушение на чл.20 ал.2 ЗДвП от страна на подсъдимия е в причинна връзка с настъпилия краен резултат – смъртта на Х. Р.. Това дава отговор и на възражението на защитата на подс. Х. – адв. Н. за наличие на случайно деяние по смисъла на чл.15 НК. Последното би било налице единствено и само когато подсъдимият направи всичко зависещо от него за преодоляване на възникнало на пътя препятствие – в случая да изпълни вменените му в задължение правила за движение, и въпреки това настъпи общественоопасния резултат.

Не намира опора във фактите по делото и твърдението на защитата на подс. Х., че постр. велосипедист се е движил в лявата част на улицата: от заключенията по САТЕ и допълнителните такива се установява, че той се е движил в дясната част на улицата – основание за този извод на в. л. дава установеното място на удара, от което „връщат” назад велосипедиста и така определят и траекторията му на движение. Пак по тази причина /като неотговарящи на обект. действителност/ правилно не са не са кредитирани обясненията на подсъдимия  при проведения с негово участие следствен експеримент.

Несъстоятелно е възражението на защитата, че САТЕ се е позовава на скица към протокола за огледа, като такава не съществува. Скица на местопроизшествието към протокола за оглед поначало не е имало /такава и няма в досъдебното производство/, поради това и водещият разследването е възложил на вещото лице Е.Ж. да изготви скица въз основа на данните от протокола за оглед. В изпълнение на тази първа задача от единичната САТЕ вещото лице е изготвило скицата – л.52 д.п. Втора мащабна скица е изготвена в рамките на тройната САТЕ. Други скици не съществуват по делото и не са били отправна точка при изготвяне на експертизите.

Твърдението на защитата на подс. Х., че велосипедистът се е движил със скорост по-висока от приетата от вещите лица -  18км/ч. е абсолютно голословно, т. к. в. л. изрично са дали отговор за начина на движение на велосипеда, пояснявайки пред състава на АС-Варна, защо приемат именно тази скорост за движение, което е коментирано от своя страна по-горе.

Всичко изложено по-горе дава основание да се приеме, че и направените от СОС правни изводи са законосъобразни- подс.Х. е осъществил от обект. и субективна страна състава на чл.343а, ал.1, б.”б” във вр.с чл.343, ал.1, б.”в” във вр.с чл.342, ал.1 от НК, тъй като на 30.09.2012г. по път III-23 в с.Овен, обл.Силистра по ул.’’Първа”, при управление на МПС с рег.№СС 7529 СС е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.20, ал.2 от ЗДП /водачите са длъжни да направят всичко възможно, за да намалят скоростта или да спрат превозното средство във всички случаи, когато възникне опасност за движението/, вследствие на което по непредпазливост причинил смъртта на Х. М.Р. ***, като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия. В хода на съдебното следствие са били събрани категорични доказателства за това, че след ПТП подс. е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалите, което законосъобразно е обусловило преквалифициране на деянието по смисъла на привилегирования състав.

 Правилно подсъдимият е бил оправдан по отношение вменените му във вина нарушения на чл.21 ал.1 и чл.25 ал.1 ЗДвП – те не са в причинна връзка с престъпния резултат, поради което и подсъдимият не следва да отговаря за тях. И по отношение на тези факти първоинст. съд е изложил съображения, които се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да се  повтарят.

 

Относно наложеното на подс. Х. наказание:  първоинст. съд е изложил убедителни мотиви и във връзка с индивидуализацията на наказанието, които настоящата инстанция поначало споделя, с изключение на посочените като отегчаващи такива /грубо нарушение на правилата за движение и тежестта на настъпилите вредни последици/, т. к. същите представляват елемент от фактичесекия състав на деянието и като такива, не следва да се отчитат и втори път като отегчаващи обстоятелства. Действително, подс. Х.  е наказван общо седем пъти  за нарушения на правилата за движение /справка  КАТ - л.166 д.п./, но наложените наказания не дават основание да се приеме, че са особено тежки, още повече, че са извършени в периода 2002-2008г. Тези обстоятелства следва да се отчетат като отегчаващи такива, но въпреки това, наложеното от първонист. съд наказание в рамките на една година лишаване от свобода, въззивният съд намира за завишено, като се има предвид, че е налице съпричиняване и то в голяма степен на вредоносния резултат от страна на пострадалия Р.. С оглед на това и на предвидената санкция на разпоредбата на чл.343а ал.1 б.”б” НК без минимум  до четири години лишаване от свобода, настоящият състав на АС-Варна намира, че наказание от осем месеца лишаване от свобода в съчетание с определения размер на наказанието по чл. 343Г от НК за срок от една година, напълно би изпълнило целите на наказанието – както по отношение на личната, така и по отношение на генералната превенция. Правилна е преценката на първоинст. съд, че наложеното наказание „лишаване от свобода” не следва да се изтърпява ефективно, определения изпитателен срок от три години е адекватен на извършеното от подс., не се налага увеличаването му. В този смисъл жалбата на ч. обвинители се явява неоснователна.

 

С оглед на всичко изложено, въззивната инстанция достигна до извода, че присъдата на Окръжен съд – Силистра досежно наложеното на подс. Х. наказание „лишаване от свдобода” следва да се измени, а в останалата част  - като правилна и законосъобразна -  да се потвърди 

Подс. следва да бъде осъден да заплати направените пред настоящата инстанция разноски за възнаграждение на вещите лица /по ВНОХД № 309/14г и по настоящото дело/ общо в размер на 1545,61 лева /хиляда петстотин  четиридесет и пет лева и шестдесет и една стотинки/ в полза на ВСС на РБ, по сметка на Апелативен съд-Варна.

 

При служебната проверка на присъдата, на основание чл. 314 от НПК, въззивният съд не констатира други нарушения /допуснати на досъдебното  производство или в с. з./, които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от друг състав на съда, поради което и на основание чл. 334 т. 3 вр. чл. 337 ал. 1 т. 1 и чл. 338  от НПК,

 

 

Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯ присъда № 17 на Окръжен съд-Силистра  по НОХД № 61/14г. по описа на същия съд, постановена на 04.07.2014г. в частта, в която на подс. А.С.Х. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, като НАМАЛЯВА СЪЩОТО на ОСЕМ МЕСЕЦА.

ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДАТА В ОСТАНАЛАТА Й ЧАСТ.

ОСЪЖДА подс.А.С.Х. да заплати сумата от 1545,61 лева /хиляда петстотин  четиридесет и пет лева и шестдесет и една стотинки/ в полза на ВСС на РБ, по сметка на Апелативен съд-Варна.

 

Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ЧЛЕНОВЕ: 1.                  2.