Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер 273/14.12.2016 г.

 

Град Варна

 

 

Варненският апелативен съд             

Наказателно отделение

На двадесет и пети ноември две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                      

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЛОЛОВА

                            ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

 

 

съдебен секретар Г.Н.

прокурор Милена Гамозова

като разгледа докладваното от съдия Димитрова

ВНОХД № 349 по описа на съда за 2016 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивното производство е присъда № 23/28.061.2016 г. по НОХД № 186/15 г. на Окръжен съд гр. Добрич, с която подсъдимият Т.П.Й., гражданин на РРумъния е бил признат за виновен в извършване на деяние, наказуемо по чл.343, ал.1, б.”в”, вр. чл. 342 ал. 1 от НК, за това, че на 07.07.2014г., около 09,30 часа, на път № І-9 от републиканската пътна мрежа, свързващ с. Дуранкулак, общ. Шабла и гр. Балчик, в района на километър 42+700, /до гр. Каварна/, МПС - ЛА „Дачия Логан“, с румънски контролен номер В 28 YTF, нарушил правилата за движение  по пътищата по смисъла на чл.20 ал.2, изречение второ от Закона за движението по пътищата и на чл. 25, ал.1 от Закона за движение по пътищата по непредпазливост причинил смъртта на Х.А. Х. ***, ЕГН **********. Наложено е наказание при условията на чл 54 от НК - лишаване от свобода за две години, изпълнението на което, на основание чл.66, ал.1 от НК е било отложено с изпитателен срок от 3 години, като е възложена възпитателната работа по отношение на подс. Т. – Ф. П.Й., на основание чл.67 ал.2 от НК на районен инспектор по местоживеене на подсъдимия; на основание чл.343г от НК подс.  е лишен от право да управлява МПС за срок от една година.

Със същата присъда ДОС се е произнесъл по направените по делото разноски веществените доказателства по делото.

 

Въззивното производство е инициирано по жалба на подс.  Т.П.Й. чрез защитника му – адв. Ст. С. – /АК-Добрич/, в която се навеждат доводи за неправилност на постановената присъда поради неправилно приложение на материалния закон, като се прави искане за отмяната й и оправдаване на подсъдимия.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез защитника си поддържа направените в допълнителното изложение към жалбата доводи. В последната си дума пред настоящата инстанция подсъдимият моли да бъде оправдан, т. к. не счита, че е извършил престъпление.

Повереникът на ч. обвинители намира жалбата за неоснователна и моли за потвърждаване на присъдата на ОС-Добрич.

Представителят на АП-Варна, след проведения допълнителен разпит на подс. Т.П.Й. моли за отмяна на първоинст. съдебен акт поради допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в ограничаване на процесуалните права на  подс. при даване на обяснения на същия пред ДОС и връщане на делото за ново разглеждане на първоинст.съд.

 

Възраженията по неправилността на присъдата, съдържими в жалбата и допълнителното изложение към нея, не следва да се разглеждат по същество, тъй като по реда на чл.314, ал.1 от НПК във въззивната инстанция се констатираха съществени нарушения на процесуални правила от категорията на посочените в чл.348, ал.3 т. 1 и 3 от НПК, всяко от което е самостоятелно основание за отмяна на постановения съдебен акт и повторно разглеждане на делото в първата инстанция по следните съображения:

Съдебният процес в окръжния съд е протекъл по реда на чл. 371 т. 1 от НПК, след направено изрично искане от подс. и неговия защитник за непосредствен разпит пред ссъда на подс. , свидетелката Й. /съпруга на подс./ и на в. л. , изготвили заключения по назначените в хода на ДП експертизи. В наличния по делото протокол за проведено съдебно заседание пред ОС-Добрич на 06.04.2016 г. – л. 209 от НОХД № 186/15г на ДОС, е отбелязано, че първоинст. съд, след служебно запознаване с досъдебното производство е установил, че подс. не е давал „каквито и да е било обяснения” в качеството си на обвиняем; изложени са от съда и разсъждения относно същността на обясненията на подсъдимото лице като гласно доказателствено средство, вкл-но и за правата му по смисъла на чл. 115 ал. 3 и 4 от НПК, като в последното изречение съдът е посочил, че „…Подсъдимият е извършител на ПТП, а неговата съпруга -св. Й. е присъствала, т. е. двамата се явяват очевидци…” , обосновавайки необходимостта от извършване на разпит на подс. и съпругата му – св. Й. в присъствие на вещите лица по САТЕ …” , като е отложил делото за 04.05.2016г. При така очертаните данни, с особена острота се поставя и въпросът доколко при така реализираната си процесуална дейност, съдът действително е осъществил функциите си на независим, обективен и безпристрастен арбитър при решаването на конкретния правен спор между обвинението и защитата, с който е бил сезиран в рамките на провежданото наказателно производство. Това изразено становище от страна на ДОС, и в частност на председателстващия съдебният състав, че подс. е извършител  на ПТП /а не например, участник в ПТП или спрямо когото е повдигнато обвинение за извършено ПТП и др./, по недвусмислен начин сочи на обективирана предубеденост - заявена позиция, обуславяща извод за неговата пристрастност по смисъла на чл.29, ал.2 НПК при решаване на делото, и в частност, досежно виновността на подс. -  предварително, преди постановяване на присъдата, по реда на чл.300 и сл. от НПК.  Нормата на чл. 29, ал. 2 от НПК гарантира на обвиненото лице право на разглеждане делото му от непредубеден, безпристрастен съд, по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЕКПЧ. Очевидно е, че такъв съд не може да допусне в състава си участието на лица, които предварително са изградили убеждение по въпросите от предмета на доказване по чл. 102 НПК.

Изложеното обосновава извода за наличие на основанието на чл. 348 ал. 3 т. 3 от НПК – присъдата на ДОС е постановена от незаконен състав - налице е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, обуславящо отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на първонист. съд от друг съдебен състав.

 

Второто допуснато от ДОС съществено нарушение на процесуалните правила също е довело до ограничаване на процесуалните права на подс.: в протокола за проведено съдебно заседание пред ОС-Добрич на 04.05.2016 г. – л. 229 от НОХД № 186/15г на ДОС е отразено, че преди да даде обяснения в това си качеството, подсъдимият Т.П.Й. е бил предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК, като изрично в протокола е отразено, че подс. е обещал да говори истината /!!!/, след което са дадени много подробни обяснения, включително и отговори на конкретно поставени въпроси. С цел изясняване на това нарушение /или възможна техническа грешка на секретаря/, съставът на въззивната инстанция допусна допълнителен разпит на подс. , при който същият поясни, че не може да си спомни, дали му е била напомнена наказателната отговорност по смисъла на чл. 290 от НК и дали е обещал, че ще говори истината.

Разпоредбата на чл.131 от НПК определя съдебния протокол като доказателствено средство за извършените действия в съдебно заседание, както и за условията и реда на тяхното извършване. Всички предвидени в закона изисквания, на които трябва да отговаря съдебният протокол, гарантират от една страна спазване на процесуалните права на страните по делото, а от друга възможността за втората инстанция да провери правилността на съдебния акт. Горното дава основание на настоящата инстанция да приеме, че ДОС действително е допуснал съществено нарушение не процесуалните правила, което не може да бъде отстранено от въззивния съд чрез провеждане на повторен разпит на подс. по няколко съображения: на първо място, защото едва пред съда – в случая първоинстанционния – ДОС, подс. Т.П.Й. за първи път след образуване на наказателното производство срещу него е дал обяснения, упражнявайки процесуалните си права на обвиняем по смисъла на чл. 115 от НПК, защитавайки своите права и законни интереси – същият ще бъде лишен от една съдебна инстанция по фактите, ако това стори само въззивния съд; на второ място, защото ДОС е базирал своите фактически и правни изводи, анализирайки обясненията на подс. поотделно и в съвкупност с останалата доказателствена съвкупност, имайки предвид тяхната двойствената природа /доказателствено средство и средство за защита, което той упражнява по свое усмотрение/, като е постановил съдебен акт, на практика, възоснова на невалидни доказателства, събрани чрез опорочени доказателствени средства и в разрез с изискванията на НПК, което се приравнява изобщо до липсата на извършено процесуално-следствено действие - разпит на подс. в хода на първоинст. съдебно следствие. Като цяло подс. е бил лишен от възможността да се защити срещу така предявеното му обвинение; на трето място, защото в с. з. на 04.05.2016г в. л. Жечев, изготвило заключението по САТЕ на досъд. пр-во е отговаряло на въпроси, които страните са поставили след разпита на подс. и имайки предвид изложеното от него, респ. съдът се е базирал на тези доводи на в. л. при постановяване на присъдата си;

 

Гореизложеното обосновава от своя страна извода за наличие на основанието на чл. 348 ал. 3 т. 1 от НПК – в хода на първонист. съдебно следствие ДОС е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на подс., което отново обуславя отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на първонист. съд от друг съдебен състав.

 

При служебната проверка по реда на чл. 314 от НПК, въззивният съд констатира и друго процесуално нарушение,       което само по себе си също се явява съществено, но отстранимо и от настоящата инстанция, ако обаче не бяха налице коментираните по-горе нарушения, обуславящи връщане на делото за ново разглеждане от първоинст. съд, същото обаче следва да се констатира, за да бъде взето предвид и коригирано при повторното разглеждане на делото от първоинст. съд: при изготвяне на САТЕ, комплексната такава и допълнителната САТЕ /допусната с.з./ , в. л. Жечев е базирало своите изводи и на информацията, изнесена от подс. Т.П.Й. в показанията му в качеството на свидетел, които е дал при разпита на досъдебното пр-во, преди да бъде приивлечен като обвиняем. Този факт сам по себе си отново свидетелства за нарушение на правата на обвиняемото лице, респ. на подсъдимия.     

 

По изложените съображения и на основание чл.335, ал.2, вр.чл.348, ал.3, т. т.1 и 3 от НПК, съставът на Апелативен съд Варна

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ изцяло присъда 23/28.06.2016 г. по НОХД № 186/15 г. на Окръжен съд гр. Добрич и ВРЪЩА ДЕЛОТО на първата инстанция ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ.

 

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.