Р Е Ш Е Н И Е

 

 

  288/28.11.2017 г.

 

Град Варна

 

В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД                                    

Наказателно отделение

На двадесет и седми октомври

Година две хиляди и седемнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЛОЛОВА

                                                ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

  АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

 

 

Секретар: С. Дичева

Прокурор: А. Помакова

като разгледа докладваното от съдия Павлина Димитрова НДВ № 349 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по Глава тридесет и трета от НПК.

 

Образувано е по искане на осъдения за престъпление от общ характер С.Е.С. за възобновяване на ВНОХД № 62/2017г. по описа на Окръжен съд – Търговище, с което е потвърдена Присъда № 56, постановена на 04.04.2017г. по НОХД № 335/16г от състав на Поповския районен съд.

Доводите, изложени в молбата за възобновяване касаят авторството на деянието, с твърдения за непричастност на искателя и за допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правата и законните му интереси. Искането е за допускане на възобновяване и отмяна на двата съдебни акта, като постановени в противоречие на закона и в нарушение на процесуалните правила или признаване на осъденото лице за невинно в рамките на установените факт. положения и оправдаване по възведеното обвинение.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция сл. защитник на осъденото лице поддържа искането за възобновяване.

Искателят С. моли да бъде оправдан, т. к. е станал жетва на манипулация.

Представителят на Апелативна прокуратура – Варна намира молбата на осъдения С. за възобновяване на наказателното дело за допустима, тъй като е подадена от активно легитимирано лице в изискуемия по чл. 421, ал.3 от НПК шестмесечен срок и е насочена срещу съдебен акт, който не е проверяван по касационен ред, като по същество счита същото за неоснователна.

 

Варненският Апелативен съд, като провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните в пределите на правомощията си, направи следните констатации:

 

Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй като е направено от осъден за престъпление от общ характер и в изискуемия от чл. 421, ал.3 от НПК шестмесечен срок, считано от деня на влизане в сила на присъдата, /който ден съвпада с датата на постановяване на въззивното решение, поради липсата на законова възможност за касационно обжалване/ и има за предмет на претендираната проверка съдебен акт от категорията на визираните в чл. 419, ал.1 и  чл. 422, ал.1, т.5 вр чл. 348, ал.1 т.1-2 от НПК - решение, непроверено по касационен ред по жалба на подсъдимия, в чийто интерес се претендира отмяната, като по своята същност то се явява неоснователно.

 

С присъда № 56/04.04.2017г., постановена по НОХД № 335/2016 г., Поповският районен съд е признал подсъдимия  С.Е.С.,  ЕГН - **********, за виновен в това, че на 09.03.2016 г. в гр.Опака, обл. Търговище, в немаловажен случай, държал акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон на обща стойност 2085.22лв., поради което и на основание чл.234, ал.1, вр. чл.54, вр. чл.36 му е наложил наказание „лишаване от свобода“ в размер на една година и глоба в размер на 2085.22лв. На основание чл.66 от НК е отложил изтърпяването на наложеното наказание „лишаване от свобода“ с тригодишен изпитателен срок, считано от влизане на присъдата в сила. С така постановения акт РС –Попово се е произнесъл и по разноските по делото и предметът на престъплението.

С въззивно решение № 53/13.07.2017г. постановено по ВНОХД № 62/17г., състав на Окръжен съд-Търговище е потвърдил изцяло така постановената присъда.

 

ПО ИСКАНЕТО за възобновяване на осъдения С.:

На първо място, следва да се отбележи, че същото се базира на доводи, които вече са били изтъквани пред двете редовни съдебни инстанции – РС-Попово и ОС-Търговище и в мотивите към постановените съдебни актове те са получили пространен отговор, поради което съставът на АС-Варна, предвид естеството на настоящото производство, ще се спре само на някои от тях, т. к. споделя изцяло подробните доводите и съображения, развити в решението на въззивна инстанция.

 

Внимателният прочит на материалите по делото показва, че не са налице твърдените от защитата пороци при формиране волята на съда от страна на двете съдебни инстанция. Аналитичната дейност на съда, обективирана в проверяваните съдебени актове, е обхванала всички доказателствени източници и е извършена в съответствие с правилата на логиката, като доказателствата са интерпретирани съобразно действителния им смисъл и значение. Наред с това обоснованите и подробни изводи на въззивния съд относно правно значимите обстоятелства са основани върху годни доказателствени източници. В рамките на правомощията си да провери изцяло правилността на първоинстанционната присъда ТОС е обсъдил внимателно и задълбочено събраната по делото и относима към предмета на доказване доказателствената съвкупност /обясненията на подсъдимя С., показанията на свидетелите Пл. Илиев, Ат. Атанасов, В. И., Н. И., както и приобщените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства, а също и заключения по СХФЕ и СОЕ/. След собствен прочит и верен анализ на доказателствената съвкупност въззивната инстанция е споделила изводите на районния съд относно съставомерността на деянието и виновността на осъденото лице, като е дала задълбочен отговор на всички изложени от защитата възражения /съвсем отделен е въпросът, че искателят и неговата защита не са съгласни с извлечените изводи/, които вече са били направени и пред ПРС / те също са били обект на обсъждане в мотивите към присъдата/. Ревизирайки така постановената присъда, ТОС е извършил собствена преценка на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, като е изложил подробни и обосновани съображения по отношение на тяхното кредитиране, направил е доказателствен анализ, като след преценка на взаимна кореспонденция между обясненията на подсъдимия и свидетелските показания, /в частност – тази на св. Н. И./ с писмените доказателства е извел фактите, значими за обективната и субективна съставомерност на деянието на осъд. С., извършвайки преценка по отношение и на наложеното му наказание. Мотивите на въззивно решение дават напълно възможност да се провери правилността на формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд, като сочат, че тази инстанция е осъществила дължимата дейност като втора инстанция по съществото на делото.

Наведените в искането доводи за наличие на хипотезата на посредственото извършителство /тогава когато едно наказателно отговорно лице използва едно наказателно неотговорно лице – малолетно, невменяемо или заблудено за извършване на съответно престъпление/, не могат да бъдат споделени и от състава на АС-Варна. Липсват по делото доказателства /освен твърденията на подс. С./ за наличието на заблуждение - същият е превозвал /т. е. осъществявал е фактическата власт/ в управляваното МПС листна тютюнева маса, представляваща тютюн за пушене или акцизна стока, без бандерол, при наличие на изискване за такъв по закон, в нарушение на разпоредбите на НК, ЗАДС и Закона за тютюна и тютюневите изделия. Този факт  е установен по реда и със способите, предвидени в НПК, чрез разпита на свидетели, заключенията по съдебно-счетоводна и физико-химична експертизи,  писм. доказателства, в частност - протокол за доброволно предаване от 09.03.2016г  /л. 7 от ДП/.

Относно направеното в искането възражение досежно процесуалната годност и същността на цитирания по-горе протокол за доброволно предаване, следва да се отбележи, че то вече е било обект на преценка от страна въззивната инстанция, която е дала много пространен и задълбочен отговор, защо не ги приема за основателни. Тези доводи се споделят изцяло и от състава на АС-Варна, поради което не следва да се преповтарят.

Същото е относимо и по отношение довода, развит в искането за допуснато съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване на правата и законните интереси на подс., т. к. по направено доказат. искане на ДП, вместо да се произнесе наблюдаващият прокурор по реда на  чл.229 от НПК, това е сторил разследващият орган с постановление. Съгласно ТР№2/07.10.2002г. на ВКС по т.д. №2/2002г., ОСНК „…допуснатите на предварителното производство нарушения са съществени само, ако са довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и неговия защитник. Правата на посочените субекти са винаги ограничени при неизвършване на действията по повдигане и предявяването на обвинение, предявяването на следствието и изготвянето на обвинителния акт, както и при липса на изискуемата от закона форма или некомпетентност на съответния орган за тяхното извършване. Процесуалните нарушения обаче, които са допуснати при събирането и проверката на доказателствата, не съставляват основание за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора…“.  В този смисъл подходът на ОС-Търговище е бил правилен и законосъобразен - макар и да е допуснато процесуално нарушение на ДП, то е било отстранено от първоинст. съд с допускането до разпит на свидетеля И., чрез който е била осигурена в пълна степен възможността на подс. и неговия защитник да изяснят твърдяните от тях факти и обстоятелства, имащи значение за разкриване на обективната истина, т.е порокът е бил стабилизиран чрез извършеното действие.

По отношение на наведените доводи за продължилото повече от седем месеца досъдебно производство,  може да се отбележи, че същото е продължило извън разумния срок, но аргументите, че това е извършено с умисъл от страна на правораздаващите органи са абсурдни и неуместни. Не са налични доказателства това забавяне да е станало по вина на наблюдаващият прокурор. Именно последният е отстранил от разследването органа, забавящ производството, възлагайки го на друг разследващ полицай/л.49-50 от ДП/. Също така, видно от материалите по делото, че няколкократно срокът е удължаван, за което обаче е дадено и съответното разрешение от Окръжен прокурор при ОП – гр. Търговище/л.12 от ДП/.

Възражението за измерването /теглото/ на предаденият тютюн е било правено при разглеждане на делото и пред двете редовни съдебни инстанции. То е намерило подробно аргументиране, което настоящият състав подкрепя, и в тази връзка последващото му коментиране се явява безпредметно.

 

Поради изложеното, настоящият състав на АС-Варна не констатира допуснати процесуални нарушения от категорията на особено съществените и в тази връзка, не са налице основания за възобновяване на делото с отмяна на влязлата в сила присъда по отношение на осъд. С. и връщане на делото за ново разглеждане, още по-малко това е относимо досежно наличието на обективната и субективна несъставомерност на деянието по чл. 234 ал. 1 от НК и оправдаване на искателя, каквото искане се прави.

 

Изложените съображения мотивират състава на АС-Варна да приеме, че искането за възобновяване на наказателното дело е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, поради което

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 62/2017г на ОС-Търговище, направено от осъденото лице  С.Е.С..

 

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

Председател:                  Членове: 1.                 2.