РЕШЕНИЕ

 

  57/04.04.2017 г.,гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, втори наказателен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯ ПАЧОЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА

РОСИЦА ТОНЧЕВА

 

при участието на секретаря С.Д. и в присъствието на прокурора ВИЛЕН МИЧЕВ, като разгледа докладваното от съдия Росица Тончева, ВНОХД№ 35 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава 21 НПК.

С присъда № 17/06.12.2016 г. по НОХД № 216/2016г. Търговищкият окръжен съд е  признал подс.К.И.К. за виновен в това, че на 27.08.2016 г. на път ІІІ-205км в посока с.Ломци, общ.Попово, при управление на МПС - л.а. „Мицубиши Каризма” с ДК№Т 5667 ТН, нарушила правилата за движение по пътищата по чл.16 ал.1 и по чл.20 ал.1 от ЗДП и по непредпазливост е причинил смъртта на И. М.И., като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което и на основание чл. 343а, ал. 1 б.б  вр. чл. 343, ал. 1 б.в  вр. чл. 342, ал. 1 НК вр. 373, ал. 2 НПК вр. чл. 58а, ал. 1 НК  го осъдил на една година и четири месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 66 ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на наказанието с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 343 г НК, подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от четири години.

Съдът се е произнесъл относно веществените доказателства и направените разноски.

Недоволни от така постановената присъда са останали прокурорът и частните обвинители.

На основание чл.318 ал.2 от НПК първоинстанционен прокурор е подал протест срещу присъдата поради нейната материална незаконосъобразност в частта на приложението на чл.66 ал.1 от НК и несправедливост, във връзка с разчетената спрямо обществената опасност на деянието и дееца необходимост от ефективно изтърпяване на наказанието. Искането към въззивния съд е за изменение на първоинстанционната присъда на основание чл.337 ал.2 т.2 от НПК.

Присъдата е обжалвана и от повереника на тримата частни обвинители, с искане за увеличаване на наказанията на подсъдимия.

         В пренията пред въззивната инстанция, протестът се поддържа изцяло. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата на частните обвинители.

         Повереникът на частните обвинители също поддържа искането си за изменение на първоинстанционната присъда чрез увеличаване на наказанията. Мотивира се с факта на предходните осъждания на подсъдимия, налаганите наказания по ЗДП, тежкият съставомерен резултат от процесното деяние.

         Защитникът на подсъдимия не спори основателността на протеста относно незаконосъобразното приложение на чл.66 ал.1 от НК. Не възприема обаче като аргументирано искането на повереника на частните обвинители за увеличение на наказанията, напротив излага теза за приложение на чл.55 ал.1 т.2 б.б от НК, като на подзащитния му бъде наложено наказание „пробация”

         В последната си дума подс.К. моли настоящата инстанция да вземе предвид факта, че само той работи и издържа  домакинството, грижи се за болната си майка.

Варненският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания в протеста и жалбите, намери за установено следното:

         Протестът е основателен, за разлика от жалбите на частните обвинители.

Атакуваната присъда е постановена при следните признати от подсъдимия фактически положения:

На 27.08.2016 година подс.К. управлявал л.а.”Мицубиши Каризма” с ДК№ Т5667ТН. В автомобила пътували св.св.С., М., И.. Движили се по път ІІІ-205км в посока към с.Ломци, общ.Попово.

В същото време, но в обратна посока с л.а. „Фолксваген Голф” с ДК№ РР 8185 АР пътували пострадалият И. И. (водач) и съпругата му св. Д.И..

Видимостта на инкриминираната дата била много добра. Двупосочното пътно платно имало ширина 6.2м. Пътната настилка била суха, без неравности и дупки, с много добра хоризонтална маркировка.

Пострадалият управлявал автомобила със скорост 80-90км/ч, а подсъдимият със скорост 90-100км/ч. За л.а.”Мицубиши” предстоял десен завой с радиус около 253м, при наклон за спускане 4.5%. Когато подсъдимият навлязъл в завоя с посочената скорост, инерционни сили отклонили автомобила му вляво, което довело до загуба на контрол върху МПС-то. Колата навлязла в насрещната лента за движение, като се ударила челно и приплъзващо с насрещно движещия се л.а.”Фолксваген Голф”, управляван от пострадалия И.. Мястото на инициалния удар се фиксирало на 1.3м от осевата линия в платното за движение на л.а.”Фолксваген Голф”.

След като автомобилите спрели движението си, подсъдимият потърсил помощ на тел.112. После отишъл до пострадалия И.. Виждайки, че е приклещен към седалката, К. срязал предпазния му колан.

В резултат на удара И. И. получил тежка гръдна травма, от която починал малко по-късно на инкриминираната дата.

Горната фактическа обстановка е възприета за безспорно установено, възоснова на доказателства, събрани в д.пр. чрез показанията на св.В.Ц. (л.43), А.Й. (л.41), С. С. (л.36), И. М. (л.38), Х. Х. (л.34), заключения на АТЕ (л.46), СМЕ (л.57), протокол за оглед на местопроизшествие  (л.5) и фотоалбум, както и писмените доказателства.

При формиране на вътрешното убеждение и за преценка обосноваността на самопризнанието на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК, правилно първата инстанция е дала кредит на доверие на гласните доказателствени средства поради тяхната  логичност и взаимна фактическа обвързаност. Преки доказателства във връзка с деянието се съдържат в показанията на пътниците в л.а. „Мицубиши” – свидетелите С., М. и И.. Макар тримата да са много пестеливи при описание на възприятията си (твърдят, че вниманието им било ангажирано с мобилните телефони), в общ аспект те съобщават за много силен удар между техния автомобил и л.а.”Фолксваген Голф”, довел до отваряне на предните еърбеци. Заявената от св.С. невъзможност да отвори задна лява врата, кореспондира с протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум относно повредите по л.а.“Мицубиши“ (л.21, 22 от д.пр.).

Показанията на св.Д.И. също установяват преки доказателства за деянието. Фактическите възприятия на свидетелката относно мястото на удара и силата му са в унисон с протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум, както и с показанията на пътуващите свидетели в л.а. „Фолксваген Голф”.

Чрез разпита на св.св.Х., Й., Ц. е изяснена фактическата обстановка след ПТП-то, състоянието на пострадалите и действията на подсъдимия по оказване помощ на И. И..

Първоинстанционният съд не е взел изрично отношение по възраженията на повереника на частните обвинители за липсата на доказателства, обосноваващи обвинението по чл.343а ал.1 б.б от НК Това обаче не би могло да има последица по чл.348 ал.3 т.2 от НПК. Доколкото делото е намерило разрешението си в диференцираната процедура на чл.371 т.2 от НПК, първоинстанционният съд не би могъл да отговори по очаквания от страната (частните обвинители)  начин - чрез приложение на закон за по-тежко наказуемо престъпление.

В принципен план  доказателствата от досъдебното производство установяват частична основателност на възраженията на адв.К.. ТОС е приел за обосновано самопризнанието на подс.К., че е позвънил на тел.112 за помощ. Подобни доказателства в досъдебното производство не са събрани. Налице са обаче доказателства, че подсъдимият е оказал помощ на пострадалия И., като е срязал предпазния му колан с нож с цел да освободи тялото от приклещването (показания на св.Ц.). Това фактическо положение не се опровергава от показанията на св.Х., които следва да се преценяват с оглед момента на пристигането му на ПТП-то.

Гласните доказателства от досъдебното производство, кореспондират с протокол за оглед на местопроизшествие,  фотоалбум и заключение на АТЕ. Чрез последното е изяснен механизмът на ПТП-то и мястото на инициалния удар. Заключението е изградено на базата на обективните находки при огледа на ПТП-то, както и научни методи, обосновали относимите към предмета на доказване експертни констатации.

Деянието на подсъдимия е в причинно-следствена връзка с настъпилия съставомерен резултат. Смъртта на пострадалия И. е в резултат на тежка гръдна травма, при която са натрошени ребра двустранно с разместване на костните им фрагменти, разкъсано е дясното белодробно крило, довело до масивен и бърз кръвоизлив, както и тежък хеморагичен шок (заключение на СМЕ – л.57-59).

Спазена е процедурата, регламентирана в чл. 372, ал. 3 НПК. По реда на чл. 372, ал. 4 НПК е обявено с определение, че самопризнанието К.К. се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства и при постановяване на присъдата то ще се ползва, без да се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

При безспорно установената фактическа обстановка, законосъобразно съдът е приел, че подс. К.И.К. е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл. 343а ал.1 б. б от НК с чл. 343, ал. 1 б. в  във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, защото на 27.08.2016 г. на път ІІІ-205км в посока с.Ломци, общ.Попово, при управление на МПС - л.а. „Мицубиши Каризма” с ДК№Т 5667 ТН, нарушил правилата за движение по пътищата по чл.16 ал.1 и по чл.20 ал.1 от ЗДП и по непредпазливост е причинил смъртта на И. М.И., като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия .

При управление на МПС, подс.К. е нарушил правилото на чл.20 ал.1 от ЗДП, загубвайки контрол върху управлявания л.а.”Мицубиши Каризма”.  Последвало второ нарушение по чл.16 ал.1 от ЗДП, реализирано чрез навлизане в насрещната лента за движение за подсъдимия и сблъсък с правомерно движещия се л.а.”Фолксваген Голф”, управляван от пострадалия И.. Двете нарушения са в причинно- следствена връзка с общественоопасните последици.

От субективна страна, деянието на подсъдимия е извършено във формата на небрежност, изводима от психическото му отношение към резултата. Подсъдимият е причинил съставомерния резултат без субективно да е съзнавал това, но  при знание  от негова страна на задължението по чл.20 ал.1 и чл.16 ал.1 от ЗДП.  Нарушаването на специалните правила за движение по пътищата е резултат от поведението на подсъдимия, който е загубил контрол над л.а.”Мицубиши” при липса на каквито и да е обективни фактори за това. В този смисъл допуснатото от подсъдимия нарушение по чл.20 ал.1 от ЗДП е резултат от непроявена от негова страна дължима грижа да спазва правилата за движение по пътищата. Навлизането в насрещна пътна лента очертава възможността престъпният резултат да намери отражение в субективните представи на дееца. Този резултат е бил непредотвратим с оглед приетия механизъм на ПТП-то, като настъпването на общественоопасните последици се дължи изцяло на виновното поведение на подс.К..

Дали деецът е направил всичко, зависещо от него, за оказване помощ на пострадалия, се преценява за всеки отделен случай, като се съобразяват неговите възможности, наличната обстановка и характерът на извършените от него действия /Р 400-89-ІІІ и Р 238-87-ІІІ/. За да се квалифицира деянието по по-благоприятния текст е необходимо действията на подсъдимия да бъдат насочени към пострадалия. Въззивната инстанция счита, че в конкретния случай подсъдимият К.К. е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия. Той е подпомогнал освобождаване на тялото на И. от приклещването в автомобила. С оглед тежестта на травмите, преместването и превозването на пострадалия до болнично заведение без специализирана помощ е било обективно невъзможно.

При индивидуализация на наказанието Търговищкият окръжен съд е обсъдил данните за личността на подсъдимия, обосновали баланс между смекчаващи и отегчаващите вината обстоятелства. В тази връзка, настоящият въззивен състав намира още:

Обществената опасност на деянието е висока предвид крайно тежкия съставомерен резултат – смъртта на И. И.  в активна за него възраст. Върху преценката на степента на обществената опасност влияние оказва и конкретната пътна обстановка на събитието – в отличен пътен участък и при условията на слабо натоварено движение, подсъдимият е извършил две самостоятелни нарушения на правилата за движение по пътищата.

Личната степен на обществена опасност на подсъдимия следва да се оцени на две плоскости:

-отегчаващи отговорността му обстоятелства са предходните две осъждания по НОХД №№1115/2010 година и 28/2014 година за престъпления по транспорта – първото по основния състав на чл.343б ал.1 от НК, второто по квалифицирания чл.343б ал.2 от НК.

Градацията на противоправните прояви, включваща и процесното деяние, показва сериозно незачитане от страна на подсъдимия на правилата за безопасно движение по пътищата в страната.

Повереникът на частните обвинители акцентира върху проведеното административно наказване на подсъдимия по реда на ЗДП, като по този начин се стреми да обоснове превес на отегчаващите вината обстоятелства. Приложената в д.пр. справка (л.86) чертае обаче различни фактически и правни изводи от предложените в пледоарията на частното обвинение. Подсъдимият е правоспособен водач на МПС от 18.06.1983 година. Отразените в справката на пътна полиция две негови нарушения, не са наказани по административен ред, защото те са престъпления и във връзка с тях подсъдимият е осъден двукратно;

-смекчаващи вината обстоятелства – общественото поведение на подсъдимия и семейното му положение. Според представени две характеристики във въззивното производство, К. е уважаван по местоживеене, проявява и отлична трудова организация. Кметът на с.Ломци е удостоверил още три факта – подсъдимият се грижи за болната си майка, живее на семейни начала със С. М.а, поел е финансово грижите за отглеждането и образованието на децата й.

Част от тези факти са намерили отражение в мотивите на първоинстанционния съд, но възоснова на тях не е бил изграден докрай извод във връзка с правоприлагането по чл.54 от НК.

Очертаните по-горе доказателства за личността на подсъдимия позволяват да се приеме, че той има изграден стабилен социален модел за поведение в аспекта работа и семейство. Едновременно с това се констатират характерови дефицити, непреодолени в резултат на действието на две наказания от санкционната система на НК, които не са активирали в нужната степен самокорекционните ресурси на подсъдимия.

С оглед горните аргументи, изводът на ТОС за баланс на смекчаващите и отегчаващите вината на подсъдимия обстоятелства се явява обоснован. ВАпС не намира основание за приложение на чл.55 от НК. Представените доказателства за здравословното състояние на подсъдимия не установяват трайна неработоспособност и в този смисъл не очертават фактическо положение, различно от обичайното.

Наложеното кумулативно наказание по чл.343г от НК също е справедливо. Макар и при липса на подробни аргументи в мотивите на ТОС, относими към индивидуализацията му са изложените по-горе в решението обстоятелства.

Всичко до тук дава основание на въззивния състав да приеме жалбата на частните обвинители за увеличаване на наказанията  на подсъдимия за неоснователна.

Протестът и жалбата на частните обвинители относно ефективното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода са основателни. С присъдата ТОС е приложил чл.66 ал.1 от НК в противоречие с материалния закон, т.к. подсъдимият е осъждан на лишаване от свобода по НОХД №1155/2010 година. Свидетелството за съдимост на К.К. установява реабилитация по право на осъждането по НОХД №624-198ЗР/1984 година по описа на РС-Разград. Разпоредбата на чл.86 ал.2  от НК изключва повторна реабилитация по право, т.е. осъждането на подсъдимия по НОХД №1155/2010 година по описа на РС Разград не е реабилитирано. Не е налице и основание за давностната реабилитация по чл.88а ал.4 вр. ал.1 от НК.

При това положение институтът на условното осъждане е неприложим. Наличието на съответен протест и жалба на частните обвинители водят до процесуално основание за изменение на проверяваната присъда по чл.337 ал.2 т.2 от НПК чрез отмяна на приложението на чл.66 от НК.  Наказанието от една година и четири месеца лишаване от свобода следва да се изтърпи при първоначален общ режим на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС.

         При извършената служебна проверка на атакуваната присъда се установи процесуално нарушение, което обаче не е от категорията на съществените и не може да доведе до нейната отмяна. В диспозитива на присъдата ТОС е посочил основанията, при които определя наказанието  лишаване от свобода, както и какво по вид и размер наказание налага след провеждане на редукцията  по чл.58а ал.1 от НК. В мотивите към присъдата отделните етапи в определянето на наказанието не са разписани. Няма съмнение обаче във волята на съда относно приложението на чл.54 от НК. По обратната математическа пропорция на чл.58а ал.1 от НК и при проследяване на мотивната дейност по индивидуализацията на наказанието, следва че определеното наказание от ТОС преди редукцията е в средния размер на санкцията на чл.343б ал.1 б.б от НК – лишаване от свобода за срок от две години, което след намаляването му с  една трета води до налагане на наказание от една година и четири месеца лишаване от свобода.

Законосъобразно на основание чл. 189, ал. 3 НПК направените по делото разноски са възложени в тежест на подсъдимия.Правилно е процедирано и с приложените по делото веществени доказателства.

С оглед на изложеното  и на основание чл.337 ал.2 т.2 и чл.338 от НПК, Варненският апелативен съд

 

РЕШИ:

 

ИЗМЕНЯ присъда № 17/06.12.2016 г. по НОХД № 216/2016г. Търговищкият окръжен съд , като отменя приложението на чл.66 ал.1 от НК. Наказанието от една година и четири месеца лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален общ режим на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване или протест пред Върховния касационен съд в петнадесетдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                        ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                                              2.