Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 40/20.03.          Година  2019                  Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд                                    Наказателно отделение

На двадесет и втори февруари             Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

                            ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова

Ангелина Лазарова

Секретар Соня Дичева

Прокурор Станислав Андонов

като разгледа докладваното от съдия Лазарова

НДВ № 35 по описа на съда за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 424 ал. 1 от НПК по искане на адв. Д. П. като защитник на осъденото лице М.И.К. за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 172/18г. на ТОС на основание чл. 422 ал. 1 т. 5 от НПК. Счита се, че въззивното решение, изменящо присъдата по НОХД № 159/18г. на РС гр. Попово, с отмяна на приложението на чл. 66 ал. 1 от НК спрямо наложеното на осъденото лице наказание лишаване от свобода за срок от една година за престъпление по чл. 343 б ал. 1 от НК, е в нарушение на материалния закон и е довело до явно несправедливо наказание. Иска се възобновяване на производството и изменение на решението с постановяване на друго с приложение на чл. 66 ал. 1 от НК, алтернативно – връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция. С определение № 39/29.01.2019г. съставът е постановил спиране на изпълнението на влязлата в сила присъда № 121/04.07.2018г. на Районен съд гр. Попово, по НОХД № 159/2018 г., изменена с Решение № 102/14.12.2018г. по ВНОХД № 172/2018г. на Окръжен съд гр. Търговище.

Искането се поддържа от защитника в пренията пред настоящата инстанция. Оспорват се съображенията на въззивния съд относно ненастъпването на реабилитация, а от друга страна, че и да е настъпила – приложението на чл. 66 от НК е необосновано. Защитникът намира, че осъденият е реабилитиран и няма пречки спрямо него да бъде постановено условно осъждане.

Представителят на Варненската апелативна прокуратура счита искането за основателно, доколкото ТОС не е съобразил указанията на ТР № 2/18г. на ВКС, с оглед на които деецът е реабилитиран.

Осъденият К. моли молбата му да бъде уважена и да не се налага ефективно наказание.

Варненският апелативен съд провери правилността на производството съобразно правомощията си по чл. 425 от НПК и за да се произнесе, съобрази следното:

С присъда № 121/04.07.2018г. на Районен съд гр. Попово, по НОХД № 159/2018 г., М. К. бил признат за виновен в извършване на деяние по чл. 343 б ал. 1 от НК, като с приложение на чл. 54 от НК му били наложени наказания лишаване от свобода за срок от една година, отложено по чл. 66 ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години; глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от една година, считано от 17.06.2018г.

С Решение № 102/14.12.2018г. по ВНОХД № 172/2018г. на Окръжен съд гр. Търговище уважил подадения въззивен протест и изменил присъдата, отменяйки я в частта на приложението на чл. 66 ал. 1 от НК, постановявайки наказанието лишаване от свобода да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.

Варненският апелативен съд намира, че искането е подадено от процесуално легитимирано лице, имащо съответното право и в законния срок по чл. 421, ал. 3 от НПК, срещу решение, непроверено по касационен ред, поради което е допустимо. Разгледано по същество е основателно, макар и не по изложените в него съображения:

Процесуалната хронология от съдебната фаза по делото започва НОХД № 148/2018г., образувано за разглеждане на внесено от прокурор при РП гр. Попово споразумение за прекратяване на бързо производство № 369/2018г. на РУ – Попово. Страните се споразумели М. К. да признае вината си по повдигнатото му обвинение и да му бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 месеца, при първоначален общ режим, глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца. В с.з. на 27.06.2018г. определеният съдия-докладчик Я. Томов пристъпил към производството по гл. 29 от НПК. Съдът счел за необходимо, независимо от волята на страните, да посочи, че упълномощеният от подсъдимия защитник очевидно договаря наказанието в негов ущърб, подсъдимият е реабилитиран по право към датата на извършване на деянието – 17.06.2018г., и няма материална или процесуална пречка спрямо него да бъде приложено условно осъждане по чл. 66 ал. 1 от НК, излагайки подробни аргументи. На основание чл. 382 ал. 5 от НПК страните да обсъдят промени, като приканил „защитника на подсъдимия да изрази становище дали все още поддържа, че подписаното споразумение е в интерес на неговия подзащитен или не“. Защитникът възприел тезата на съда, а прокурорът не бил съгласен, тъй като според него подсъдимият се счита осъждан. Подсъдимият заявил, че разбира, че „според съда има възможност да не ходя в затвора, но тъй като прокурорът не е съгласен на такава промяна в споразумението, моля да прекратите производството.“. Съдът оценил изложеното изявление като оттеглено самопризнание и намерил пречки за произнасяне по същество, поради което прекратил производството, обявил, че на основание чл. 382 ал. 8 от НПК самопризнанието няма доказателствена стойност и върнал делото на прокурора.

Прокурорът изготвил обвинителен акт, по който било образувано НОХД № 159/18г. на РС гр. Попово, разпределено по случайния принцип за разглеждане на същия съдия. В проведеното на 04.07.2018г. производството приключило с постановяване на присъда № 121, отразено в съдебния протокол. От материалите по делото не се установява кога са били изготвени и обявени на страните мотивите към присъдата.

В хода на първоинстанционното съдебно производство са били допуснати особено съществени нарушения на процесуалните правила, ограничили правата на страните, които не са били отстранени.

1.В хода на съдебното заседание съдът не е разяснил на подсъдимия възможността за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371 от НПК. Независимо, че правилата по чл. 356 и следв. от НПК (гл. 24 от НПК) регулират особено „Бързо“ производство, в съдебната му фаза не е изключено приложението на производството по гл. 27 от НПК. Основен аргумент в подкрепа на това съображение се извлича от мотивите на ТР № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 1/2008 г., ОСНК, т. 1.1 – „Неправилно е обаче решаващият орган да откаже предвидената диференцирана процедура с мотиви, основаващи се на тежестта на престъплението, намерила отражение в настъпилите общественоопасни последици и в предвидените наказателни санкции; на личната опасност на дееца (предходни осъждания, характеристични данни); на фактическа и правна сложност на делото; на обоснована от интересите на правосъдието необходимост от съдебно следствие по общия ред; или на това, че процедурата не е предвидена като алтернатива на съдебното следствие при бързото и незабавното производство по Глава двадесет и четвърта и Глава двадесет и пета от НПК.“. Съдебната практика сочи, че процесуалните норми по гл. 24 и 27 от НПК трайно се прилагат взаимообвързано, като в съдебната фаза на подсъдимия по бързо производство се предоставя възможност да изрази признание по описаните в обвинителния акт фактически положения, в резултат на което наказанието му следва да бъде определено по реда на чл. 58 А от НК.

Неприлагането на съществуващата процесуална възможност е довело до засягане на правата на подсъдимото лице М. К., което фактически е депозирало признание по обвинителния акт. Доколкото не се касае за неоснователен отказ на РС Попово да приложи процедурата по гл. 27 от НПК, са неприложими указанията по т. 9 от ТР 1/06.04.2009г. и ТОС, като въззивна инстанция, не е могъл да отстрани пропуска.

2.В производството по НОХД № 148/2018г., разглеждайки въпросите по внесеното споразумение, съдът е предложил на страните промени в частта на следващото се на подсъдимия наказание. Критиките към упълномощения защитник са били обосновани изключително подробно с изводи за настъпила реабилитация за подсъдимия и за отсъствие на пречки за прилагане на условно осъждане по чл. 66 ал. 1 от НК.

По този начин съдът е изразил становище по основните въпроси в едно наказателно производство – деяние, вина и отговорност. Пристъпвайки към излагане на тезата си по наказанието, съдът обстойно е разгледал всяко от осъжданията на лицето, съставляващи основа за преценка на начина на изтърпяване на наказанието за деянието по чл. 343 б ал. 1 от НК.

С оглед на изложеното е следвало, при постъпването на обвинителния акт по същото производство, вече като НОХД № 159/2018г. на РС Попово, съдията да изготви самоотвод на основание чл. 29 ал. 2 от НПК. Напълно се споделят аргументите на ВКС по Решение № 481 от 17.11.2008 г. на ВКС по н. д. № 487/2008 г., III н. о., „Съдът, който разглежда дело, независимо в каква процедура, следва да бъде "независим" и "безпристрастен" по силата на чл. 10 от НПК и чл. 6 пар.1 от ЕКПЧ. Разпоредбата на чл. 29, ал. 2 от НПК гарантира на подсъдимите правото на "непредубеден" съд по силата на чл. 6, ал. 1 ЕКПЧ, като идеята на законодателя е, че в състава на съда не следва да участват лица, които предварително са си изградили убеждение по делото…. По тези причини всеки, за когото съществува опасение, че не би могъл да действа непредубедено, следва да се оттегли от делото, тъй като дейността на съда трябва да вдъхва доверие както у подсъдимите, така и на обществото.“.

Подобно убеждение, видно от съдебния протокол, е било формирано у съдията при разглеждане на НОХД № 148/2018г. и участието му като съдия по НОХД № 159/2018г. е довело до произнасяне от незаконен състав на съда. За твърдостта на убеждението, в частност по въпросите на наказателната отговорност, вида и начина на изтърпяване на наказанието, сочат и идентичните мотиви при предлагане на промени във внесеното споразумение по НОХД 148/2018г. и при индивидуализацията на наказанието след присъдата по НОХД № 159/2018г. Съпоставката установява цялостно преповтаряне на съображенията.

Съставът на настоящата инстанция съобрази и приетото в Решение № 181 от 4.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 463/2013 г., I н. о. и Решение № 361 от 2.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 2058/2011 г., III н. о.

Изложените съображения налагат производството да бъде възобновено, присъдата по НОХД № 159/18г. на РС гр. Попово и решението по ВНОХД № 172/2018г. на Окръжен съд Търговище да бъдат отменени и делото да бъде върнато за ново разглеждане от стадия, в който са били допуснати констатираните съществени процесуални нарушения по чл. 348 ал. 3 т. 1 и 3 вр. ал. 1 т. 2 от НПК, съставляващи основание по чл. 422 ал. 1 т. 5 от НПК, а именно за упражняване на действията на съдията-докладчик по чл. 358 ал. 1 т. 4 от НПК и следващите съдебни действия. При новото разглеждане на делото следва да бъде обърнато самостоятелно внимание на правното значение на предходните осъждания на М. К., да бъдат събрани необходимите и достатъчни доказателства, при съобразяване на задължителната съдебна практика.

Поради изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1 т. 1 от НПК, Варненският апелативен съд,

РЕШИ:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по НОХД № 159/2018 г., като ОТМЕНЯ присъда № 121/04.07.2018г. на Районен съд гр. Попово, по НОХД № 159/2018 г., и Решение № 102/14.12.2018г. по ВНОХД № 172/2018г. на Окръжен съд гр. Търговище, и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд гр. Попово.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                   ЧЛЕНОВЕ :