Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер 13/20.01.         Година  2016                  Град Варна

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

Варненският апелативен съд                 Наказателно отделение

На осми януари                   Година две хиляди и шестнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:          Илия Пачолов

                            ЧЛЕНОВЕ:  Румяна Панталеева

Росица Тончева

 

съдебен секретар Г.Н.

прокурор Светла Курновска

като разгледа докладваното от съдия Панталеева

ВНОХД № 350 по описа на съда за 2015 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивното производство е присъда № 76/15.09.2015 г. по НОХД № 615/15 г. на Окръжен съд Варна, с която подсъдимият П.С.С. е оправдан по чл.199, ал.1, т.4 от НК. За да вземе това решение първоинстанционният съд е приел, в отличие с твърдените от обвинението факти, че не подсъдимият С. е лицето, извършило грабеж на дамската чанта с лични вещи на пострадалата С.М. ***.

Въззивното производство е образувано по протест на прокурора, поддържан в съдебно заседание пред въззивната инстанция, с искане подсъдимият да бъде осъден по възведеното обвинение. Защитата, упражнявана чрез адвокат Г.И.,***, моли делото да бъде прекратено поради липса на обвинение, а искането на подсъдимия е да остане оправдателната присъда.

 

Апелативният съд намира, че възражението за необоснованост на присъдата не следва да се разглежда по същество, тъй като по реда на чл.314 от НПК се констатира съществено нарушение на процесуални правила по чл.348, ал.3, т.1 от НПК, неотстранимо в тази инстанция, което налага отмяна на постановения съдебен акт и повторно разглеждане на делото в първата инстанция.

Разглежданата присъда е постановена при порок във вътрешното убеждение на съда, с което се ограничава както правото на защита на всяка от страните, така и изобщо възможността за въззивна проверка, тъй като съдът не е изпълнил задължението си да основе вътрешното си убеждение на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, част от доказателствата, които е събрал, е тълкувал едностранно, други превратно, и игнорирайки служебното начало е приключил делото, при което е постановил съдебен акт, характеризиращ се с непълнота на фактическите и недостатъчност на правните изводи. Нарушенията във формалната страна на вътрешното убеждение, засягащи годността, допустимостта, относимостта и достатъчността на доказателствените източници, безпротиворечиво се определят от съдебната практика като основания по чл.348, ал.3, т.1 от НПК, обуславящи пороци в съдебните актове, обуславящи тяхната отмяна.

Съгласно рамката на обвинението, очертана с обвинителния акт, и безспорните данни, че по отношение на пострадалата М. е било осъществено престъпното деяние грабеж, акцент на проведеното съдебно следствие е следвало да бъде извършено ли е било то от подсъдимия. Гласните доказателства, относими при изясняване на този въпрос, които е събрал съда, са били обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите С. и А.Г. – съответно негови баща и леля, и С.М. – пострадалата. При тяхната съпоставка и анализ съдът е отбелязал, че кредитира всички, и въз основа на тях приема за установено, че по време на инкриминираното деяние подсъдимият се е намирал не на местопроизшествието, а в бащината си къща в с.Звездица.

Показанията на свидетелите Георгиеви са ценени едностранно, без необходимия критичен анализ, налагащ се от факта на роднинската връзка, обстоятелството, че са поискани и доведени за свидетели, респ. са дали показания за първи път в съдебното заседание на 10.06.2015 г. – когато са установявали факти със значителна давност, и изискващи голяма степен на конкретност – точно на коя дата подсъдимият, който поначало не е живеел там, е дошъл в селото, колко време е останал, както и без да се вземе предвид краткото разстояние до гр.Варна, преодолимо с градски транспорт за около 20 минути, в каквато насока има данни по делото.

Показанията на свидетелката М. са тълкувани превратно. Разпитана от съда, тя е казала, че при разпознаването едното от лицата й е заприличало на извършителя и тя го е посочила, както и че в момента на разпита пред съда, възприемайки го лично, вече не може 100 процента да каже, че е той. Въз основа на тези думи обаче съвсем не следва извода, направен от съда, че нейните показания напълно съвпадат с казаното от свидетелите Георгиеви. Единственото, което следва, е че е следвало да бъдат приобщени чрез прочит показанията й от досъдебното производство и да се изясни кое точно от тях не поддържа, вярно ли е описанието на лицето, което е дала, при това в първоначалния момент, когато разследването все още не се е било насочило към подсъдимия, след което да се ценят в съвкупност с останалия доказателствен материал.

На обясненията на подсъдимия също е дадена безкритично вяра, като не е отчетено двойнственото им значение – и като източник на доказателства, и като средство за защита, при което е направен категоричен извод за опорочаване на извършеното на досъдебното производство разпознаване, без да бъде извършена проверка на казаното от него, че вратата към помещението за разпознаване е била отворена е се е чуло указанието „кажете номер едно” – проверка, осъществима чрез разпит на поемните лица. 

В мотивите си съдът е отбелязал, че е останало неизвестно как единият от телефоните на свидетелката М., предмет на грабежа, е бил намерен в квартирата на свидетеля Р.А. – въпрос, който наистина има значение за изясняване на всички обстоятелства по делото, и който обаче е щял да получи своя отговор, ако съдебното следствие е било проведено в необходимата пълнота.

Действително, след разпита на пострадалата в съдебно заседание, представителят на първоинстанционната прокуратура е заявил, че се отказва от разпита на свидетеля К.К., който е бил пред залата, както и на неявилите се свидетели Щ.П. и С.И., защото няма да поддържа обвинението, но подобна позиция, съгласно чл.293 от НПК не освобождава съда от задължението му да се произнесе по вътрешно убеждение, а съгласно чл.14, ал.1 от НПК, за да формира такова, следва да проведе обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, от каквато възможност в случая първоинстанционният съд сам се е лишил, заличавайки въпросните трима свидетели. А от тях свидетелят С.И. е установил на досъдебното производство, че подсъдимият му е продал два телефона Нокия общо за около 30-40 лева, в опровержение на обясненията на подсъдимия, че и двата са били счупени и не са работели, при което му е казал, да не ги продава веднага, а първоначално да ги сложи някъде да не се виждат. Единият от телефоните той е препродал на свидетеля Р.А. още на 23.11.2014 г. /с оглед данните за активиране на картата в него/, а за другият е заявил, че е все още в магазинчето му, в която насока е следвало да се съберат данни как се е развило разследването. Освен този свидетел, с оглед цялостното изчерпване на доказателствените източници, съдът е следвало да разпита и исканите от защитата още от досъдебното производство К.К. и Щ.П., като в хода на изслушването им си изясни връзката и отношенията им с подсъдимия, виждали ли са се, кога и при какви обстоятелства от м. ноември 2014 г. - с оглед данните, че са били задържани, като се отчете и факта, установим от електронната база данни, че всеки от тях е бил многократно осъждан.

Предвид така констатираните нарушения на изискванията за обективност, всестранност и пълнота по чл.14, ал.1 от НПК, които гарантират принципа за вземане на решенията по вътрешно убеждение, и същевременно разбирането от съдебната практика, че самият принцип е гаранция за процесуалните права на страните, ограничаването им по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 НПК, в случая с по-голяма тежест относно представителите на обвинението, се явява обективно неизбежно, а от там - и необходимостта от отмяна на постановения съдебен акт за повторно разглеждане на делото.

По изложените съображения и на основание чл.335, ал.2, вр.чл.348, ал.3, т.т.1 и 2 от НПК, съставът на Апелативен съд Варна

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ присъда № 76/15.09.2015 г. по НОХД № 615/15 г. на Окръжен съд Варна и ВРЪЩА ДЕЛОТО ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ в първата инстанция от друг съдебен състав.

 

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: