Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер 6/14.01.          Година  2016                    Град Варна

 

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд                 Наказателно отделение

На единадесети декември      Година две хиляди и петнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:         Илия Пачолов

                            ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова

Румяна Панталеева

 

съдебен секретар С.Д.

прокурор Станислав Андонов

като разгледа докладваното от съдия Панталеева

ВНОХД № 351 по описа на съда за 2014 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивното производство е присъда № 69/09.10.2014 г. по НОХД № 10/14 г. на Окръжен съд Разград, с което на подсъдимата С.С.В. са наложени наказания по чл.248а, ал.3, пр.2, вр.ал.2, пр.1, вр.чл.54 от НК - една година лишаване от свобода, изпълнението на което, на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за три години, и 2000 лева глоба.

За да вземе това решение първоинстанционният съд е приел в частично съответствие с внесеното обвинение, че на 31.05.2011 г. в гр. Разград, в качеството си на търговец – ЕТ „Рикота 4 – С.В.”***, в заявление за подпомагане със средства от фонда на Европейския съюз по СЕПП, пред ДФ „Земеделие” подсъдимата е представила неверни сведения във връзка със земеделското и екологично състояние на седем земеделски парцела в землището на с. Хърсово, а именно:

- 77579-107-6-1 с декларирана площ 47.16 ха, от които недопустима за подпомагане 33.23 ха,

- 77579-98-2-1 с декларирана площ 5.1 ха, от които недопустима за подпомагане 5.1 ха,

- 77579-86-3-1 с декларирана площ 4.37 ха, от които недопустима за подпомагане 3.42 ха,

- 77579-107-5-1 с декларирана площ 11.7 ха, от които недопустима за подпомагане 3.09 ха,

- 77579-102-2-1 с декларирана площ 1.44 ха, от които недопустима за подпомагане 1.12 ха,

- 77579-39-2-1 с декларирана площ 3.86 ха, от които недопустима за подпомагане 0.71 ха и

- 77579-31-7-1 с декларирана площ 5.35 ха, от които недопустима за подпомагане 0.02 ха.

 

Подсъдимата е била оправдана по същото обвинение, но с предмет други осем парцела, в която част присъдата не е била възразена от прокуратурата е и влязла в законна сила, респ. стои извън предмета на настоящата проверка.

 

Въззивното производство пред АС Варна е образувано по жалба на подсъдимата, чрез защитника й - адвокат Н.И.,***, с която моли за изцяло оправдателна присъда поради необоснованост. В съдебно заседание защитата поддържа това искане въз основа на аргументите, изложени в подробно допълнение към въззивната жалба. Представителят на въззивната прокуратура намира жалбата за неоснователна и предлага да се потвърди присъдата, а в условията на алтернативност – да се измени досежно размера на недопустимата площ съобразно новото, приобщено при съдебното следствие в настоящата инстанция, заключение по СТЕ, съответно на което да се намали и размера на наказанието.

 

Въззивният съд, след като прецени доводите на страните и след цялостна служебна проверка на присъдата на основание чл.313 и чл.314 от НПК констатира, че жалбата е неоснователна.

 

В съответствие с доказателствата, относими към предмета на делото, които е събрал по реда и със средствата на НПК, първоинстанционният съд е възприел една част от фактите, твърдяни в обвинителния акт, които накратко са  следните:

Подсъдимата, регистрирана като ЕТ с фирма „Рикота 4 – С.В.”***, била земеделски производител от 2005 г. и се занимавала с животновъдство. В землищата на няколко села в Разградска област тя притежавала както собствени, така и ползвала арендувани или наети общински земи, които и преди инкриминираната дата заявявала за кандидатстване по програмите СЕПП и НДЖ 1, при което била добре запозната както с процедурата, така и с изискванията към заявените площи да са поддържани в добро земеделско и екологично състояние, респ. смисълът и съдържанието на това изискване изобщо и в частност по отношение на пасищата – да са почистени от дървета и храсти над определена височина.

За 2011 г., чрез три отделни  заявления, депозирани лично в ОС Земеделие, гр.Разград, подсъдимата кандидатствала за подпомагане във връзка с общо 23 парцела, по отношение на 22 от които в последствие била установена недопустима за подпомагане площ по СЕПП в процентно съотношение, обосноваващо отказ от изплащане на субсидия от страна на Държавен фонд „Земеделие”, Разплащателна агенция, и налагане на санкция за бъдещ период. Предмет на внесения обвинителен акт били 15 от парцелите, а на осъдителната част на присъдата станали седем от тях – решение, основано на разбирането, че подсъдимата не е ползвала в предходни години останалите осем парцела, влязла е във владението им в един по-късен спрямо декларирането момент /договор за наем от 12.07.2011 г./, за това към инкриминираната дата не е знаела реалното им състояние, въз основа на което е направен извод за липсата на субективна страна на престъплението в тази част на обвинението по чл.248а, ал.3, вр.ал.2 от НК.

 

Направеният извод за съставомерност на деянието по приложената материална норма в осъдителната част на присъдата е правилен. Подсъдимата е кандидатствала за финансово подпомагане на площи, предназначени за пасища и мери, като е знаела, че те трябва да бъдат добре почистени и поддържани по начин, позволяващ използването им, при това не за първи път, тъй като в предходни години вече е получавала финансово подпомагане по различни програми. При подаване за заявлението е декларирала, че е запозната с условията, на които трябва да отговарят площите, с които кандидатства за субсидията, и тези, при който се отпускат паричните средства. Кандидатствала е с парцели, които и преди е наемала, взела е лично участие при очертаването на терените и без чуждо въздействие е подписала множеството изискуеми съобразно процедурата документи. Престъплението по чл.248а, ал.2 от НК е формално, на просто извършване, и фактът на извършвания съзнателно акт на деклариране предполага съобщаването, заявяването на определени данни, за чиято истинност, т.е. за съответствието им с обективната действителност, деклараторът /заявителят/ носи отговорност. За това пристъпвайки към заявяването на парцелите, с които кандидатства, подсъдимата вече е била длъжна да знае /да се е уверила лично/, че площите действително подлежат на подпомагане като съответстващи на създадените стандарти, а ако не са - да ги приведе в такова състояние, едва след което би могла законосъобразно да ги декларира.

Предвид горното не могат да бъдат споделени възраженията от жалбата за липсата на субективна страна на деянието и в този смисъл показанията на свидетелите Н.С., С.М. и съпругът В. няма как да обслужат защитната теза. Действително, свидетелката С. е пояснила, че при заявяване на парцелите в Общинска служба „Земеделие”, се извършва и проверка дали те са извън слоя за подпомагане, каквито данни автоматизираната система в случая не е извлякла, но по делото е установено, както че към инкриминираната дата не е бил наличен актуализирания в последствие специализиран слой „Площи в добро земеделско състояние” и очертаването се е извършвало върху ЦОФК по самолетни снимки от 2006 г., така и че в предходните две години – 2009 г. и 2010 г. процесните парцели не са били обект на проверка от компетентните органи на ДФЗ, респ. са липсвали актуални данни за състоянието им. Последното обаче не освобождава подсъдимата от задължението да декларира парцелите според действителното им състояние, с което не е имало пречка да бъде запозната, още повече, че шест от общо седемте парцела тя е ползвала, респ. заявявала и предната 2010 г., а седмият – през 2009 г. Поради това и нямат значение при анализа други два от фактите, на които се позовава жалбоподателят – че уведомителното писмо за установени недопустими площи е от 2012 г., и че при сключването на договорите за отдаване под наем на процесните площи активната страна е била Общинската служба.

Независимо от заявеното, че е недопустимо дадено лице да обработва парцели, собственост на Общината, без сключен договор за наем, цитираните показания на свидетеля М., че отдават имоти с цел да се изчистят от нежеланата растителност и да бъдат в добро земеделско и екологично състояние, съпоставени с обясненията на подсъдимата, че не можело да тръгнат на абсолютна сеч, защото Общината щяла да ги глоби, ако секат дърветата, са още едно доказателство в подкрепа на извода, че В. е била наясно със състоянието на заявените парцели.

Правилно съдът е черпил информация и се е позовал на писмо  ПД-274/17.06.2013 г. на Министерство на земеделието и храните и приложенията към него, тъй като същото съдържа важни за правилното решаване на делото данни. С това писмо отново става ясно, че специализираният слой включва площите, за които се счита, че отговарят на изискванията за подпомагане съгласно Наредба № 5/10.03.2010 г., че той е динамичен, доколкото периодично се актуализира, респ. променя, на базата на сателитни или самолетни изображения и резултати от теренни проверки на характеристики на физическите блокове. Следва извод, че се касае за една информационна база данни, чиято достоверност във времето не е константно абсолютна и подлежи на установяване с други средства. Именно такова частично несъответствие е било констатирано и при направените самолетни снимки през м.юни 2011 г., при което са констатирани неотразени площи, неподдържани в добро земеделско състояние. Новата дешифрация е обусловила проверки на място от служители на МЗХ, при извадка на случаен принцип -  2-5 % от всички БЗС, за установяване на границите им и начина на трайно ползване, като в обсега на последвала специализирана теренна проверка, на 10.11.2011 г. са попаднали три БЗС, относими по делото, и във връзка с които е бил разпитан свидетелят Ю.Й..

Яснотата на резултатите от горните проверки донякъде основателно е критикувана в допълнението към въззивната жалба, защото има несъответствие между писмото и приложенията му, което обаче е отстранено при новата СТЕ, от чието изследване се установяват налични доказателства по отношение не на шест, а на три от цитираните в писмото и предмет на осъдителната присъда парцели /доколкото има приложени снимки само за тях/, в рамките на проверените действително три БЗС, а именно:

- БЗС 77579-485, в който попада парцел 77579-98-2-1,

- БЗС 77579-504, в който е разположен парцела 77579-39-2-1 и

- БЗС 77579-86, в който се намира парцел 77579-86-3-1.

 Относно тези три парцела, за които само са налични снимки обаче, забележките на защитата спрямо резултатите от проверките са несъстоятелни, тъй като и новата експертиза обосновано е установила наличието на недопустими за подпомагане площи, макар и в намалени размери, след като е съпоставила всички налични по делото данни за тях и информацията в общодостъпен независим източник посредством приложението Googleearth.

Последното заключение е относимо в пълна степен и за останалите четири парцела, относно които, макар и без приложени техни снимки към протоколите от теренни проверки, са налице достатъчно други източници, обследвани в първоинстанционното и въззивното производство, вкл. чрез новата подробна експертиза – приложените самолетни снимки на парцелите при заявяването им, предоставената в електронен формат информация от самолетното летене през месец юни 2011 г. и наличната такава в Googleearth за най-близката на инкриминираната дата, която се е оказала 12.06.2010 г. Макар и редуцирайки недопустимите площи при общо шест от всичките седем парцела, във връзка с които е осъждането, последната СТЕ обосновано и чрез нагледни приложения установява, че във всеки от тях е налице отклонение от стандарта – територии от компактно разположени групи дървета с площ заедно или поотделно над 100 кв.м., или територии с повече от 50 броя дървета или храсти на един хектар. При това, ако се преобразуват мерните единици от хектари в квадратни метри, ще стане ясно, че надвишаването е в пъти и многократно, с което очевидно, въпреки обратното разбиране на защитата, се затруднява пашуването.

Неправилно се твърди от защитата, че не е установено безспорно наемането на същите парцели от подсъдимата В. и в предходните две години, поради съществуващите различия в идентификационните номера. Тъй като принципно такива различия са допустими и на практика твърде чести, с оглед периодично извършваните актуализации и промени на идентификаторите, и в двете инстанции е бил отново проверяван въпроса за тяхното съответствие, като не е налице противоречие в изводите, че същите парцели и преди 2011 г. вече са били предоставяни с договори за наем на подсъдимата В. ***. При разпита на вещото лице У. в съдебно заседание стана ясно, че ползвайки актуализираната ЦОФК, той от своя страна лично наново е очертал парцелите, като е мащабирал и сметнал площите им, с което на практика е извършил собствена дешифрация. А при съпоставяне на тези площи с площите, според заявените парцели за предходните години, при липсата на видим друг подобен парцел със същата площ, се налага извод, че става дума за едни и същи парцели.

Обстоятелствата,      че  по документи подсъдимата В. е влязла във владение на спорните имоти след инкриминираната дата, че при депозиране на заявленията са били приложени карти, според които те не са били извън допустимия слой, както и че при изпълнение на процедурата тя е била придружена от общински служител, участвал в посочването и очертаването на парцелите, нямат решаващо влияние за наличието или липсата на елементите от състава на престъплението по чл.248а, ал.2 от НК, защото пак е налице факта на предоставянето на неверни сведения, тъй като по делото е установено, че към 31.05.2011 г. декларацията, че заявените за субсидиране седем предметни парцела са в добро земеделско и екологично състояние, не съответства на действителното положение. При това този факт за първи път е бил надлежно установен и документиран само дни след горната дата, защото самолетните снимки са направени през следващия месец – юни 2011 г., независимо кога е било извършено разчитането им, респ. актуализацията на ЦОФК, новата дешифрация и последвалите теренни проверки.

Не може да има спор и във връзка със специалната цел, предвидена в приложената материална норма, тъй като тя следва от характера и предназначението на депозираното заявление. С присъдата не се инкриминира фактът на сключване на договор за наем с общината със съответните му характеристики като предмет, срок, условия, права и задължения на страните, а нарушаване от страна на подсъдимата В. на задължението й да представи верни сведения относно земеделското и екологично състояние на заявените от нея парцели, за които претендира субсидиране със средства, предоставени от Европейския съюз на българската държава, като това състояние е сред условията, обуславящи допустимост на финансовото подпомагане.

 

Предвид казаното до тук, пред окръжния съд са били налице достатъчно доказателства, въз основа на които законосъобразно да бъдат извлечени признаците на престъпния състав по чл.248а, ал.2 от НК, като въз основа на заключението на СТЕ, назначена във въззивната инстанция, присъдата следва да бъде единствено изменена досежно неверно посочените данни в частта на размера на площите за финансиране. Въпреки реалното намаляване на обема на представените неверни данни, липсват основания да бъдат намалени и наказанията на подсъдимата, тъй като и двете санкции са определени в предвидения минимален размер, а изменението не води до възникване на обстоятелства от характера на визираните в хипотезите на чл.55, ал.1 от НК.

 

По изложените съображения и предвид липсата на служебно констатирани други основания за отмяна на присъдата, на основание чл.337, ал.1, т.2 от НПК, съставът на Апелативния съд в гр.Варна

 

Р Е Ш И :

 

 

ИЗМЕНЯ присъда № 69/09.10.2014 г. по НОХД № 10/14 г. на Окръжен съд Разград, и приема, че подсъдимата В. е извършила престъплението по чл.248а, ал.3, вр.ал.2 от НК като е представила неверни сведения относно площите, намиращи се в добро земеделско и екологично състояние на заявените от нея земеделски парцели:

- 77579-39-2-1 с декларирана площ 3.86 ха, от които недопустима за подпомагане 0.21 ха,

- 77579-86-3-1 с декларирана площ 4.37 ха, от които недопустима за подпомагане 1.21 ха,

- 77579-107-6-1 с декларирана площ 47.16 ха, от които недопустима за подпомагане 16.10 ха,

- 77579-98-2-1 с декларирана площ 5.1 ха, от които недопустима за подпомагане 4.48 ха,

- 77579-102-2-1 с декларирана площ 1.44 ха, от които недопустима за подпомагане 1.09 ха,

- 77579-107-5-1 с декларирана площ 11.7 ха, от които недопустима за подпомагане 1.82 ха.

 

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

 

Решението може да бъде обжалвано по касационен ред пред Върховния касационен съд на Република България в петнадесет дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ: