Р Е Ш Е Н И Е

 

18

 

 06.02.2015       

Град Варна

 

 

Варненският апелативен съд - наказателно отделение, на двадесет и шести януари, година две хиляди и петнадесета,  в публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЛОЛОВА

                            ЧЛЕНОВЕ:ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

 

при съдебен секретар С.Д.

и прокурор Вилен Мичев

като разгледа докладваното от съдия Лолова, ВНОХД № 353 по описа на съда за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивното производство е присъда № 72/30.10.2014 г. по НОХД № 230/14 г. на Окръжен съд гр.Разград, с която подсъдимият И.И.М. е бил признат за виновен и осъден по чл.343, ал.3, б.”б”, вр. чл. 342 ал.1 вр.чл.58а от НК на „лишаване от свобода” за три години, което да изтърпи при „общ режим”, в затворническо общежитие от открит тип, а по чл.343г от НК е бил лишен от право да управлява МПС за  срок от три години.

Първоинстанционният съд приел в съответствие с внесеното обвинение, фактите, признати от подсъдимия по реда на чл.371, т.2 от НПК, и го осъдил за това, че на 21.12.2013г. в с. Беловец, обл.Разград, при управление на лек автомобил „Алфа Ромео” с рег.№ РР 8632 АР, е нарушил правилата в чл.чл.5, ал.3, т.1, чл.20 и чл.21 от ЗДвП, както и чл.73, ал.1 от ППЗДвП, с което причинил по непредпазливост смъртта на Тунджел М.О..

 

Въззивното производство пред АС – Варна е образувано по  жалби на:

- подс. М., чрез пр. му представител – адв. Р.К. ***, който обжалва първоинстанционната присъда изцяло, позовавайки се бланкетно на всички въззивни основания. Искането е за връщане на делото за ново разглеждане, а алтернативно за намаляване размера на наложеното наказание;

- частните обвинители, чрез пр. им представител – адв. С.Ч. – САК,  с доводи за явна несправедливост на наложеното наказание и с искане за увеличаване на същото.  

 

След преценка на доводите на страните, както и след цялостна служебна проверка на присъдата на основание чл.313 и чл. 314 от НПК, настоящият състав констатира допуснато от страна на РОС нарушение на процесуални правила, което по силата на нормата чл.348, ал.3 от НПК, е винаги съществено и налага цялостна отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд по следните съображения:

 

Съдебният процес в окръжния съд е протекъл в едно заседание, проведено на 30.10.2014г. По делото е наличен протокол, за който е отбелязано, че е изготвен в съдебно заседание. В този протокол, след отразяването на последната дума на подсъдимия, е отбелязано само, че след съвещание съдът се е произнесъл с присъда. Разпоредбата на чл.131 от НПК определя съдебния протокол като доказателствено средство за извършените действия в съдебно заседание, както и за условията и реда на тяхното извършване. Всички предвидени в закона изисквания, на които трябва да отговаря съдебният протокол, гарантират от една страна спазване на процесуалните права на страните по делото, а от друга възможността за втората инстанция да провери правилността на съдебния акт.

Съгласно процесуалните правила, съдебните действия, свързани с постановяването на присъдата, са изслушване на съдебните прения и последната дума на подсъдимия, оттегляне на тайно съвещание и публично обявяване на диспозитива на присъдата незабавно след подписването й от всички членове на състава. По проверяваното дело е налице нарушение на разпоредбата на чл.311, ал.1, т.7 от НПК, според която, в съдържанието на съдебния протокол следва да се отбелязва изрично обявяването на присъдата по съответния ред и разясненията на председателя относно реда и срока за нейното обжалване. Оттеглянето на съда за тайно съвещание за постановяване на окончателен съдебен акт и неговото обявяване в съдебната зала са самостоятелни отделни задължителни етапи на стадия на съдебното заседание и съответно дължими от съдебния състав процесуални действия, поради което следва задължително да се вписват в съдебния протокол, както и самото разясняване от страна на председателя относно реда и срока за обжалване на присъдата. Доколкото протоколът от съдебно заседание е единственото допустимо от закона доказателствено средство за удостоверяването на осъществените съдебни действия и реда, по който те са извършени, въззивната инстанция намира, че в случая е налице съществена непълнота относно възможността за установяване на обстоятелството обявена ли е била публично присъдата и дадени ли са разяснения за реда и срока на обжалването й.

Решението в този смисъл се основава на последователна и безпротиворечива съдебна практика – Р 384/91 и Р 126/92, ВС на РБ, I н.о., както и Р 198/04 и Р 158/12, ВКС, III н.о.

 

По изложените съображения и след като съдебната практика винаги е приемала непълнотата на съдебния протокол досежно тези обстоятелства като абсолютно основание за отмяна на присъдата, на основание чл.335, ал.2, вр.чл.348, ал.3, т.т.1 и 2 от НПК, съставът на Апелативен съд Варна

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ присъда № 72/30.10.2014 г. по НОХД № 230/14г. на Окръжен съд Разград и ВРЪЩА ДЕЛОТО на първата инстанция ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ.

 

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: